Парадоксът „Промота България”



Дата14.01.2018
Размер49.82 Kb.
#46463

Парадоксът „Промота България”



адв. Жулиета Мандажиева, 21.08.2005 г.
Историята накратко:
През май 2005 г. австрийският инвестиционен фонд "Тишман Линднер Бългериън Риъл Пропърти” Гмбх. (ново наименование „Тишман Бългериън Риъл Пропърти” Гмбх.) купува целия капитал на публичното дружество „Промота България” АД. Целта на придобиването на компанията не е тайна за никого, който е запознат с пазара на недвижими имоти - компаниите "Тишман" и "Линднер" представляват сериозно присъствие в международен мащаб, а българското дружество (стопроцентова собственост на две гръцки компании преди продажбата) е ценно заради притежаваните от него недвижими имоти със стратегическо разположение - в близост до летище София. При структурирането на сделката един детайл остава встрани от фокуса на купувача - предстоящото годишно общо събрание на акционерите на дружеството. Задачата по свикването му изглежда лесна - акционерът е един, а директорите са пряко заинтересувани от продажбата на дружеството, тъй като те косвено ще получат и продажната цена на акциите. Въпреки това законът трябва да бъде спазен и събранието - свикано с две покани - в Държавен вестник и централен всекидневник. Интригата се заплита, когато СД пропуска да обнародва втората покана и решава да се освободи от договорната си и законова отговорност за евентуални задължения на компанията срещу редовно свикване на ново общо събрание на акционерите. За да бъде по-убедителен, СД припомня на новия собственик за съществуването на едно решение на общото събрание отпреди продажбата (свикано отново само с покана в Държавен вестник) за разпореждане с активите на дружеството в полза на дъщерно дружество на "Тишман - Линднер" или на което и да било друго трето лице и допълва, че смята да създаде задължения за дружеството (включително като си гласува и разпредели значителни възнаграждения) и да свика годишно общо събрание на акционерите, когато сметне за добре. СД твърдят, че с действията си не нарушават закона (в това, разбира се, не са прави) и че никой не би могъл да ги спре да извършат действията, които са замислили - последното за съжаление се оказва донякъде вярно.
Къде са нарушенията и какви са правните механизми за противодействие на собственика
Задълженията на СД на публично дружество са уредени в чл.116б на Закона за публичното предлагане на ценни книжа (ЗППЦК). Този текст предвижда задължения за директорите (1) да действат с грижата на добър търговец по начин, който обосновано считат, че е в интерес на всички акционери на дружеството; (2) да проявяват лоялност към дружеството, като предпочитат интереса на дружеството пред своя собствен интерес. Тези разпоредби придобиват съвсем конкретно звучене в случая с „Промота България”. СД е длъжен да положи дължимата грижа за валидното свикване на редовно годишно общо събрание на акционерите и да осигури провеждането му до края на първото полугодие на финансовата година, както и да следи за редовното предоставяне на цялата информация и необходимите отчети за дружеството на компетентните органи. Наред с това директорите не трябва да пречат на упражняването на правото на глас на акционерите или пък да източват публичното дружество чрез разпореждане с неговите активи и създаване на допълнителни задължения за него в своя полза и в полза на свързани с тях лица. Звучи очевидно и би трябвало, като се има предвид засиленото внимание на законодателя през последните години към защитата на миноритарните акционери, подобни действия на СД да могат да бъдат спрени лесно, още повече че в разглеждания случай става въпрос за едноличен собственик. На практика обаче не е точно така.
Най-бърз и ефективен метод за въздействие, когато се отнася до нарушените права на акционери на публично дружество, все пак е сезирането на Комисията за финансов надзор (КФН). Какви са правомощията на КФН: в случай че счете за необходимо и уместно, комисията може да налага на поднадзорните лица принудителни мерки от разнообразен характер. КФН има право да забрани на управителните органи да се разпореждат с активи и да създават задължения за ръководеното от тях публично дружество (каквато е и взетата от комисията мярка в случая „Промота България”). Сделка в нарушение на наложената принудителна мярка обаче не би била недействителна, а би довела до налагането на глоба на съответния директор от порядъка на 20 000 лева. При условие че извършването на сделката донесе десетки пъти по-големи облаги на съответния директор, той лесно може да преглътне подобна санкция.
Друга възможна мярка е свикването на общо събрание чрез съда. В случая с „Промота България” е приложим текстът на чл.118, ал.2 от ЗППЦК, който предвижда една доста гъвкава процедура. Тя предполага бездействие на управителните органи, което застрашава интересите на дружеството. Акционерът, притежаващ 5 на сто от капитала, се обръща директно към съда и не е нужно да чака реакцията на СД (за разлика от уредбата по Търговския закон, където е необходимо и акциите да са били притежавани повече от 3 месеца). Именно на това основание беше свикано и общо събрание на акционерите на „Промота България” АД.
Проблемът, или какво акционерът не може да направи
Неприятното е, че на практика законодателството не предвижда ефективен механизъм, чрез който могат да бъдат предотвратени увреждащи действия на ръководството на публично дружество. Исковете, предвидени в чл.118, ал.2, т.1 от ЗППЦК, както и по чл.240а от Търговския закон, са искове във връзка с вреди, причинени на дружеството - т.е. средство за въздействие от вида „след дъжд качулка”. Разпореждането с активи - собственост на дружеството, и създаването на задължения за него над определен размер или в полза на заинтересувани лица без валидно взето решение на общото събрание на акционерите с посочване на конкретни параметри на сделката наистина отскоро е обявено от закона за нищожно. Въпреки това събирането на веднъж разпиляното имущество на публичното дружество би било сложна и скъпоструваща операция, която наред с това ще създаде значителна несигурност за всяко трето лице, което е сключило сделка с дружеството в описания период.
Възможните решения
ЗППЦК би следвало да предвиди глоби за действия на директорите на публични дружества, които да бъдат поне донякъде съизмерими с вредите, които могат да произтекат от противоправни разпореждания с активи на дружеството. Изключително ефективна в дадения случай би била и мярката, която към момента не е приложима към публичните дружества, а към останалите поднадзорни на КФН лица, а именно възможността КФН да разпореди писмено на поднадзорно лице да освободи едно или повече лица, оправомощени да управляват и представляват съответното лице, и да отнеме управителните и представителните му права до освобождаването му, а защо не и възможността да бъде назначен квестор на посоченото дружество. Разбира се, всички тези мерки следва да се налагат само в случаи на реална заплаха за интересите на инвеститорите, подкрепени от писмени доказателства. Друг ефективен метод за въздействие би бил институтът на injunction, познат на англосаксонската правна система - това представлява съдебна заповед, издадена с цел да забрани на определено лице да извърши определено действие. Нашият ГПК съдържа подобна разпоредба в чл.422, но законът говори за „съдебно решение” и за „длъжник”, т.е. разпоредбата далеч не е толкова гъвкава, колкото института на injunction. Конкретният случай с „Промота България” повдига множество въпроси и не на последно място дали е ефективно и уместно ГПК да се прилага както за гражданскоправните отношения, така и за отношенията между търговци (особено за търговци - публични дружества, където интересите са особено големи и бързината - от особено значение).
Авторът представлява едноличния собственик на дружеството във връзка със случая "Промота" от 8 юли 2005 г.
Каталог: assets -> files -> doc
files -> На избрани нерецензирани научни трудове
files -> Списък публикации
doc -> Junior Achievement Bulgaria
doc -> Какво трябва да знаем, ако компанията ни се търгува на борсата във Варшава
doc -> Програма bg 07 „инициативи за обществено здраве“
doc -> Да се подготвим за ipo1 адв. Жулиета Мандажиева, 18. 10. 2006 г
doc -> Програма bg 07 „инициативи за обществено здраве“
doc -> Методиказа оценка на офертите за избор на изпълнител чрез публична покана с предмет: „Oсигуряване на подходящи условия за провеждане на водна рехабилитация и плуване за потребителите на проект ”
doc -> BG05/1756, финансиран по Програма за подкрепа на неправителствените организации в България по Финансовия механизъм на еип 2009-2014 г
doc -> Повече клиенти или по-малко разходи: време разделно за инвестиционните посредници


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница