ГОДИШНИК НА МИННО-ГЕОЛОЖКИЯ УНИВЕРСИТЕТ “СВ. ИВАН РИЛСКИ”, Том 56, Св. II, Добив и преработка на минерални суровини, 2013
ANNUAL OF THE UNIVERSITY OF MINING AND GEOLOGY “ST. IVAN RILSKI”, Vol. 56, Part ІI, Mining and Mineral processing, 2013
ПАРАМЕТРИТЕ НА ВЗРИВНИТЕ РАБОТИ И ВЪЗМОЖНОСТ ЗА ТЯХНОТО ОПТИМИЗИРАНЕ
Христо Стоев1, Илиян Джобов2, Мартин Лютински3
1Минно-геоложки университет "Св. Иван Рилски", 1700 София, E-mail: drstoev@abv.bg
2Минно-геоложки университет "Св. Иван Рилски", 1700 София, E-mail: idjobov@hotmail.com
3Силезийски технологичен университет, Полша, 44-100 Гливице, E-mail: Marcin.Lutynski@polsl.pl
РЕЗЮМЕ. При необходимост от някаква форма на раздробяване, разрушаване, изхвърляне, деформация и др. се изисква изготвянето на цялостен или частичен проект за паспорт на пробивно взривни работи (ПВР). Разгледани са два подхода при съставяне на паспорт на ПВР, като предпоставка за търсене и намиране на стойности за всеки отделен взривен параметър, които са оптимално подходящи и адаптирани към конкретния случай.
THE PARAMЕTERS OF BLASTING WORKS AND OPPORTUNITY FOR THEIR OPTIMIZATION
Hristo Stoev1, Ilian Djobov2, Martin Lutynski3
1University of Mining and Geology “St. Ivan Rilski”, 1700 Sofia, e-mail: drstoev@abv.bg
2University of Mining and Geology “St. Ivan Rilski”, 1700 Sofia, e-mail: idjobov@hotmail.com
3Silesian University of Technology, Poland, Gliwice 44-100, e-mail: Marcin.Lutynski@polsl.pl
ABSTRACT. When it is necessary some kind of rock destruction, fragmentation, disposal and deformation then а complete or partial blast layout project is required. Two methods of making up a blast layout are studied as a precondition for searching and finding values of any particular blasting parameter which are optimum suitable and adapted to the specific case.
Въведение
Пробивно–взривните работи (ПВР) са основен технологичен процес при взривно въздействие върху твърда материална маса. При необходимост от някаква форма на раздробяване, разрушаване, изхвърляне, деформация и др. е необходимо изготвянето на цялостен или частичен проект с паспорт на ПВР. Той трябва да отговаря на условията, определени от специфични наредби и правилници, регламентиращи извършването на взривните работи.
Съществуват различни методични хронологии за определяне и изчисляване на параметрите на взривната обработка на материала. В настоящата статия са разгледани два основни подхода. За поясняване на смисъла са приети популярни и типични с преобладаващото си участие методи на взривяване, а именно: вертикални или наклонени сондажи, с непрекъсната или разсредоточена конструкция на заряда. Относно управлението на процеса са разгледани групови взривявания с времево закъснение между вложените в процеса закъснителни степени. Груповото взривяване, в сравнение с взривяването на единични заряди, съчетава ефектите на индивидуалния взрив с тези от създадената свободна повърхност. За постигането на максимален резултат е необходимо изготвянето на паспорт на ПВР, който е строго индивидуален за всеки обект и отчита специфичните минно–геоложки или други условия.
Изготвяне на паспорт на ПВР
Първи вариантен подход
В литературата се срещат различни подходи за изчисляване на параметрите на взривната мрежа при приета форма на управление за група вертикални заряди (фиг. 1). Изчислителният апарат, прилаган за целта е описан подробно в специализираната литература от множество автори – Стоев (Стоев, 2010), Стоянов (Стоянов и др., 1975; Стоянов, 2002), Атанасов (Атанасов и др., 2001), Трубецкой (Трубецкой и др., 1994), Новожилов (Новожилов и др., 1971), Олофсон (Олофсон, 2005), Langefors (Langefors, & Co., 1978) и др. В основата на методите са залегнали два сходни показателя - линия на съпротивление в основата (W) и максимална линия на най-малкото съпротивление (Вmax).
Линията на съпротивление в основата се изчислява по няколко различни формули, даващи близки по стойност резултати. В настоящата статия е избран следния израз (Атанасов и др., 2001; Стоянов и др., 1975; Стоянов, 2002):
Фиг. 1. Схема на вертикални сондажи с непрекъсната конструкция на заряда
, m, (1)
където: Кн – коефициент, отчитащ напукаността на скалите;
dс – диаметър на сондажа, m;
Δ – плътност на зареждане на сондажа, kg/dm3;
dс – диаметър на сондажа, m;
е – коефициент на работоспособност на взривното вещество;
ρ – обемна плътност на скалите, t/m3;
m – коефициент на сближение на сондажите.
Практически е установено, че W е в пряка зависимост от диаметъра на сондажа - W = (25 ÷ 50)dc (Атанасов и др., 2001).
Получената стойност за линия на съпротивление в основата се проверява по условията за безопасно пробиване на сондажите от първи ред. Показателят W е базисен и чрез него се определят останалите параметри на конструкцията на заряда (Атанасов и др., 2001; Стоянов и др., 1975; Стоянов, 2002):
-
разстояние между взривните сондажи:
а1 = m.W, m; (2)
lс = h + p.W, m, (3)
където: р - коефициент на преудълбаване на сондажите, m;
lзар. = lс - z.W, m, (4)
z - коефициент на забивката;
-
максимален заряд в сондажа:
Qmax. = q.lзар., kg, (5)
q - линейна маса на заряда в сондажа, kg/m;
-
необходимо количество на заряда взривно вещество (ВВ) в сондажа:
Qнеоб. = с.а1.h.W, kg, (6)
с – относителен разход на ВВ, kg/m3;
h – височина на стъпалото, m.
След съпоставка между изчислената стойност за максимален сондажен заряд с необходимото количество ВВ в сондажа и по преценка на проектанта е възможна корекция на някои от параметрите на взривната мрежа - коригирано разстояние между сондажите (а1к) и фактическия коефициент на сближение на сондажите mф.
Определените по-горе показатели се използват за изчисляване на разстоянието между сондажните редове, обема на разрушения материал от един сондаж, специфичната производителност от 1 линеен метър сондаж, броя на взривно–сондажните редове, броя на сондажите във взривното поле, обема на взривявания блок и количеството ВВ за взривяване на блока.
Втори вариантен подход
При този вариант съставянето на паспорта на ПВР се постига, като се използва максималната линия на най-малкото съпротивление. Тя се изчислява чрез уравнението (Олофсон, 2005; Langefors & Co., 1978):
, m, (7)
където: р – плътност на зареждане kg/l;
s – работоспособност на взривното вещество;
- относителен разход на ВВ, kg/m3;
f – степен на натоварване в дъното на сондажа;
S/B – съотношение на разстоянието между сондажите в реда (S) към линията на най-малкото съпротивление или разстоянието между редовете (В).
Чрез показателя Вmax се определят останалите параметри на конструкцията на заряда (Олофсон, 2005):
lс = h + 0,3.Вmax, m; (8)
-
действителна линия на най-малкото съпротивление:
В = Вmax – E, m, (9)
където: Е – грешка при пробиването (определя се в зависимост от диаметъра на сондажа), m;
lзаб. = В, m; (10)
-
количество на заряда взривно вещество в сондажа:
Qb = (lс – lзаб.).lb, kg, (11)
lb – линейна маса на заряда в сондажа, kg/m;
-
действително разстояние между сондажите в реда:
S = 1,25.В, m; (12)
-
специфичен разход на ВВ за един сондаж:
, kg/m3. (13)
Изброените показатели се използват и за изчисляване на броя на взривно–сондажните редове, броя на сондажите във взривното поле, обема на взривявания блок, дължината на сондажа, необходима за отбиването на 1 m3 скална маса и др.
Двата описани метода за изготвяне на паспорт на ПВР са намерили широко приложение в минния отрасъл.
Заключение
В предвид многостранната индивидуалност при всеки конкретен обект, определен за взривна обработка, логично е да се сподели възможността за прилагане на така посочените вариантни подходи за определяне на пробивно-взривните параметри.
Една от основните цели на паспорта е постигането на оптимално управление на взривния процес, осигуряващо максимален технико - икономически ефект, достатъчна безопасност на работа и приемлив комплексен риск.
В зависимост от случая, двата подхода предоставят възможности за прецизиране на взривното енергийно разпределение в конструкцията на заряда.
Реално регистрираните резултати от двата подхода, използвани при съставяне на паспорт са предпоставка за търсене и намиране на оптимално подходящи и адаптирани към конкретния случай стойности за всеки отделен взривен параметър.
Литература
Атанасов, А. и др., Технология на открито разработване на полезни изкопаеми, С., 2001.
Новожилов, М.Г. и др., Технология открытой разработки месторождений полезных изкопаемых. Част 1, Недра, М., 1971.
Олофсон, С.О., Приложна взривна технология за строителството и минното дело, АХАВ ООД, 2005.
Правилник за извършване на ПВР.
Стоев Хр., Проектиране на технологично повтарящи се и специални взривни работи, София 2010
Стоянов, Д., Процеси при открития добив на полезни изкопаеми, С., 2002.
Стоянов, Д. и др., Сборник от решени примери по технология на открито разработване, Техника, С., 1975.
Трубецкой, К. Н. И др., Справочник. Открытые горные работы, Горное бюро, М., 1994
Langefors, U. & Co., The modern Technique of rock Blasting, John Wiley & Sons Inc., 1978.
Сподели с приятели: |