Парчета живот в галерията на Този, Който все още върши чудеса



страница7/11
Дата23.07.2016
Размер1.51 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11

"Той има нужда от ново тяло", би казал всеки полуинтелигентен човек. Има нужда от Господ, който да възвърне това, което трагедията е отнела - ръце, които да се движат, китки, които да хващат, крака, които да танцуват. Когато го гледат, хората не виждат човек, а само тяло, което се нуждае от чудо. За разлика от хората, Исус вижда друго. Сигурно същото са видели и приятелите му. И правят това, което всеки от нас би направил за своя приятел. Опитват се да му помогнат.

Разнася се вест, че в града се е появил дърводелец, който учи хората и върши чудеса. И с разнасянето на вестта идват и множествата. Те идват от всяка дупка и бърлога на Израил. Идват като войници, които се връщат от война - бинтовани, осакатени, незрящи. Старите със съсухрени лица и беззъби уста. Младите с глухи бебета и страдащи сърца. Бащи с неми синове. Съпруги с безплодни утроби. Като че ли светът идва да провери дали човекът е истински или нормален. Или и двете.

Докато приятелите пристигат на мястото, къщата вече е претъпкана. Хората се блъскат в преддверието. Децата седят по прозорците. Останалите по-назад надничат над раменете на другите. Как би могла тази малка група да привлече вниманието на Исус? Трябва да решат: Или влизаме, или се отказваме!

Какво щеше да се случи, ако приятелите се бяха отказали? Какво щеше да стане, ако бяха вдигнали безпомощно рамене, ако бяха промърморили нещо за голямата тълпа и изстиващата вечеря, бяха се обърнали и си бяха тръгнали? В крайна сметка дори само идването им тук е добро дело. Кой може да ги вини, че са си тръгнали? Нима е малко това, което са направили дотук? Но за тях това не е достатъчно.

Единият казва, че му е хрумнало нещо. Четиримата се навеждат над паралитика и изслушват плана. Да се покатерят на покрива на къщата и с наметките си да спуснат приятеля си долу. Рисковано е, може да паднат. Опасно е, той може да падне. Необичайно е, Исус е зает. Но това е единственият им шанс. И те се качват на покрива. Вярата е способна на подобни неща. Вярата прави неочакваното. И привлича вниманието на Бога. Вижте какво казва Марк: "А Исус като видя вярата им, каза на паралитика: "Синко, прощават ти се греховете." (5 ст.). Най-накрая някой е повярвал в думите Му! Четирима мъже имат достатъчно надежда в Него и любов към приятеля си, за да използват възможността. Спуснатият от горе е знак от горе - някой е повярвал! Някой желае да рискува въпреки притесненията и усилията само, за да прекара няколко мига с Назарянина.

Исус е трогнат.

Като жената, изпълнена с любов към своя напълнял, но неоценим съпруг.

Като дядото, решен с цената на всичко, да закриля своя внук.

Като родителите, докоснати от молитвата на своето дете.

Исус е трогнат от проявата на вяра. И изръкоплясква - ако не с ръце, най-малкото със сърце. И не само ръкопляска, а и благославя. Така ставаме свидетели на изблик на Божествена любов. Приятелите искат Той да излекува болния. Но Исус не се задоволява с простото изцеление на тялото. Той иска да излекува душата. Прескача физическото и се справя с духовното. Тялото ще излекуваш за кратко, а душата - завинаги. Молбата на приятелите е сериозна, но и стеснителна. Очакванията на множествата са високи, но не достатъчно. Те очакват Исус да каже: "Изцелявам те." А чуват: "Прощавам ти."

Хората очакват да се погрижи за тялото, защото това виждат. Той решава да се погрижи не за тялото, а за духа, защото вижда проблема в него. Те искат Исус да даде на човека ново тяло, зада върви. А Исус му дава благодат, за да живее. Забележително!

Понякога Бог е толкова впечатлен от това, което вижда, че ни дава нужното, а не исканото.

Добре, че е така. На кой би му хрумнало да поиска това, което Бог в края на краищата ни дава? Кой от нас би се осмелил да каже: "Боже, моля Те да се повесиш на уреда за мъчение, за да изкупиш всяка грешка, която съм сторил"? А после да има дързостта да добави: "А след като ми простиш, би ли ми приготвил място в Твоя дом, където да живея вечно?" И сякаш това не стига: "И моля Те, живей в мене, закриляй ме, води ме, благославяй ме повече, отколкото заслужавам."

Честно казано, дали щяхме да имаме нескромността да поискаме всичко това? Не, както приетелите, щяхме да помолим за по-малкото. Щяхме да молим за малки неща като дълъж живот, здраво тяло и добра работа. От наша гледна точка това са големи нужди, а от Божия е като да избереш мотопед, когато ти предлагат лимузина. И понеже знае, че паралитикът не е наясно, зада поиска това, от което се нуждае, Исус така или иначе му го дава: "Синко, прощават ти се греховете." (5 ст.)

Фарисеите започват да недоволстват. Това не отговаря на правилата. Дори и босоногият евреин знае, че "само Бог може да прощава грехове" (7 ст.). Тяхното мърморене предизвиква един от най-големите въпроси на Христос: "Кое е по-лесно да кажа на паралитика: "Прощават ти се греховете", или "Стани, вдигни постелката си и ходи"?" (9 ст.). Отговорете сами. Кое е по-лесно за Исус? Да прости на една душа или да изцели едно тяло? Кое Му причинява по-малко неприятности - да осигури на човека здравето или да му осигури небето? За изцелението на човешкото тяло е нужна проста заповед. За прощението на човешките грехове - Христовата кръв. Първото става в къща между приятели, второто - на кръст между разбойници. Едното струва Неговата дума, другото - Неговото тяло. Едното отнема само миг, а другото - целия Му живот.

Кое е по-лесно? Любовта на Исус към тази групичка вярващи е толкова силна, че Той надминава молбата им и отива право на кръста. Исус вече познава цената на благодатта. Той вече знае колко струва опрощението. Но въпреки всичко им го дава. Сърцето Му изригва в любов.

Между другото, Той не се е променил. Това, което се е случвало тогава, става и днес. Бог вижда, когато пристъпваме с вяра. Същото лице, което се усмихва радостно на паралитика, се усмихва радостно и на алкохолика, отказал се от бутилката. Същите очи, които играят при вида на четиримата приятели на болния, играят и при вида на майката и таткото, които ще направят всичко възможно, за да заведат своето дете при Исус. И същите устни, коит оговорят на човека в Капернаум, говорят и на мъжа в Детройт, на жената в Белфаст, на детето в Москва... Навсякъде и на всеки, който се осмелява да пристъпи в присъствието на Бога и да Го помоли за помощ.

И въпреки, че ние не чуваме този глас, ангелите го чуват. Навярно небесата затаяват дъх при всеки изблик на любов, приел формата на единствените думи, които имат значение: "Прощават ти се греховете!"

Когато сте в клопката на законничеството

Между фарисеите имаше един човек на име Никодим, юдейски началник. Той дойде при Исуса нощем и Му рече:

- Учителю, знам, че от Бога си дошъл учител, защото никой не може да върши тия знамения, които Ти вършиш, ако Бог не е с него.

Исус в отговор му рече:

- Истина, истина ти казвам. Ако се не роди някой от горе, не може да види Божието царство.

Никодим Му казва:

- Как може стар човек да се роди? Може ли втори път да влезе в утробата на майка си и да се роди?

Исус отговори:

- Истина, истина ти казвам. Ако се не роди някой от вода и от Дух, не може да влезе в Божието царство. Роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е дух. Не се чуди, че ти рекох "Трябва да се родите от горе." Вятърът духа гдето ще и чуваш шума му, но не знаеш от где идва и къде отива. Така е и с всеки, който се е родил от Духа.

Никодим в отговор Му рече:

- Как може да бъде това?

Исус в отговор му каза:

- Ти си Израилев учител и не знаеш ли това? Истина, истина ти казвам. Това, което знаем, говорим и свидетелстваме за това, което сме видел, но не приемате свидетелството ни. Ако за земните работи ви говорих и не вярвате, как ще повярвате, ако ви говоря за небесните? Никой не е възлязъл на небето, освен Тоя, който е слязъл от небето, сиреч, Човешкият Син, който е на небето. И както Мойсей издигна змията в пустинята, така трябва да бъде издигнат и Човешкият Син, та всеки, който вярва в Него, да не погине, но да има вечен живот. Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот. Понеже Бог не е пратил Сина на света да съди света, но за да бъде светът спасен чрез Него. Който вярва в Него, не е осъден, а който не вярва, е вече осъден, защото не е повярвал в името на Единородния Божий Син. И ето що е осъждението. Светлината дойде на света, а човеците обикнаха тъмнината повече от светлината, защото делата им бяха зли. Понеже всеки, който върши зло, мрази светлината, и не отива към светлината, да не би да се открият делата му. Но който постъпва според истината, отива към светлината, за да се явят делата му, понеже са извършени по Бога."

Йоан 3:1-21

Исус отговори: "Истина, истина ти казвам.

Ако се не роди някой от вода и от Дух,

не може да влезе в Божието царство."

Йоан 3:5

Това е принцип в земеделието. И най-плодородната почва остава безплодна, ако не бъде засята. Никодим очевидно не е запознат с това. Той си мисли, че почвата може да ражда и без да е засята. Добре разбира ролята на земеделеца, но забравя за семената. Той е законник. Именно така разсъждава законникът. Подготвя почвата и забравя семената. Никодим не крие своето законничество. Той е фарисей.

Фарисеите учат, че вярата се занимава с външното. Какво обличаш, как се държиш, какво звание имаш, как звучат молитвите ти, колко са даренията ти - всичко това е фарисейската мярка за духовност. Ако бяха земеделци, щяха да имат най-впечатляващия участък в околността - боядисани силози и лъснати до блясък машини. С прясно варосани чисти оград. Почвата - изорана и напоена. Ако бяха земеделци, щаха да прекарват в кафенето часове наред в обсъждане на земеделски теории. Кога е най-добре да се тори - преди или след валеж? Как се оставя поле на угар - през една или през две години? Дали фермерът трябва да носи гащеризон или дънки? Каква трябва да е шапката му - каубойска или бейзболна?

Фарисеите имат само един проблем. След всичките им разисквания върху правилните техники, реколтата, която прибират, е слаба. Един необразован галилеянин за няколко месеца дава повече плод, отколкото всички фарисеи за цяло поколение. Това събужда ревността им. Гнева им. Високомерието им. И те Го отстраняват, като пренебрегват постиженията Му и презират подхода Му. Искам да кажа, всички фарисеи без Никодим. Той е заинтригуван. Не, не само това. Развълнуван е. Озадачен е от начина, по който хората слушат Исус. Сякаш единствено Той знае истината. Сякаш е пророк.

Никодим е озадачен от делата на Исус. Например когато Той влиза с гръм и трясък в храма и преобръща масите на сарафите. Някога и Никодим е познавал тази ревност, но от тогава е изминало много време. Това бе преди званията, преди специалните дрехи, преди правилата. Никодим е привлечен от дърводелеца, но няма да го видите около Него. Фарисеят е от висшестоящите. Не може да се доближи до Исус посред бял ден. Затова се среща с Него през нощта. По тъмно. Правилно. Защото законничеството не предлага нищо светло.

Никодим започва с хвалебствия: "Учителю, знам, че от Бога си дошъл учител, защото никой не може да върши тия знамения, които Ти вършиш, ако Бог не е с него." (2 ст.). Исус не обръща внимание на комплимента. "Истина, истина ти казвам. Ако се не роди някой от горе, не може да види Божието царство." (3 ст.).

Без празнословия. Без безполезни приказки. Право в целта. Право към сърцето. Исус знае, че сърцето на законника е твърдо. Ако го галите с перцето на насърчението, няма да го разчупите. Трябва ви длето. Така че Исус започва да удря.

Никодиме, като запалиш лампата, няма да помогнеш на слепия.

Никодиме, като усилиш музиката, няма да помогнеш на глухия.

Никодиме, като украсяваш отвън, няма да промениш вътрешността.

Никодиме, без семена няма да получиш добиви.

Трябва да се родиш от горе. Дан! Дан! Дан!

Срещата между Исус и Никодим е повече от разговор между две религиозни лица. Тя е сблъсък на две философии. Две противоположни виждания за спасението. Никодим е убеден, че работата се върши от човека. Исус казва, че я извършва Бог. Никодим мисли, че е покупка. Исус казва, че е подарък. Никодим мисли, че задачата на човека е да го постигне. Исус казва, че задачата на човека е да го приеме.

Тези две гледни точки обобщават всички останали. Целият религиозен свят застава в един от двата лагера - при закона или при благодатта. Заслугата е или на човечеството, или на Бога. Спасение като награда за извършените дела или спасение като дар въз основа на смъртта на Христос.

Законникът вярва, че решаващият фактор за спасението ви сте вие. Ако изглеждаш правилно, говориш правилно и принадлежиш към правилното крило на правилното вероизповедание, ще бъдеш спасен. Тежестта на отговорността не лежи на Божиите плещи, а на вашите.

Какъв е резултатът? Отвън всичко е излъскано.Разговорите са добри и стъпките - верни. Но погледнете отблизо. Вслушайте се внимателно. Липсва нещо. Какво? Радост. А какво има на нейно място? Страх. (Че няма да постигнете всичко.) Високомерие. (Че сте постигнали всичко.) Провал. (Понеже сте сбъркали.)

Законничеството е един тъмен свят. Навярно до сега не сте го знаели. Сигурно с учудено изражение четете всичко това и питате: "Макс, какво търси този разказ в тази книга? Мислех, че това е книга за Исус, който среща хората с тяхното страдание. Никодим не страда. Той има власт. Има приятели. Изучава Библията. Нали не енаранен?" Ако не зададете такъв въпрос, бъдете благодарни. Бъдете признателни, че не сте изпитали опустошението на законничеството. Били сте пощадени. За разлика от много други. Други, които биха могли да отговорят на въпроса по-добре от мен. Законничеството е бавна смърт, задушаване на духа, отрязване на човешките мечти. Легализмът е достатъчен, за да те поддържа жив, но не и да те нахрани. Така че умирате от глад. Вашите учители не знаят къде да потърсят храна, затова гладувате заедно. Храните се само с изисквания и правила. Без витамини. Без вкус. Без подправки. Посредствена и предсказуема религия.

Напомня ми за една група, в която членувах като малък. На осем години учавствах в момчешки хор. Събирахме се два пъти седмично за по два часа. Обличахме блейзери и пеехме по бангети. Понякога даже и по улиците. Любопитното бе, че нашият ръководител беше бивш сержант, обучавал новобранци. Преди момчешкият хор, той бе ръководил военен лагер. И част от миналото му се изливаше върху настоящето. Всяка вечер по време на репетициите правехме почивка с маршировка. Излизахме навън и марширувахме в строй. Той командваше, а ние изпълнявахме. "Раз, два, три, четири. Раз, два, три, четири."

В началото не възразявах. Не ми стискаше. Човекът ме плашеше. Накрая събрах достатъчно кураж и поисках обяснение от момчето до мен.

- Защо правим всичко това?

- Не знам.

- Каква е целта?

- Не знам.

Никой не знаеше. Марширувахме два пъти седмично в продължение на две години. Никой не беше наясно каква е целта и защо го правим. Просто знаехме, че ако искаме да пеем, трябва да вървим в крак.

Това е законничеството. То е непреклонно. Униформено. Автоматизирано. И не е от Бога.

Да ви кажа ли кое е най-долното и най-мръсното в него?

Законничеството не се нуждае от Бога. То се стреми към непорочност, но не говори за простителност. То е системен процес, при който легалистът защитава себе си, обяснява поведението си, превъзнася се и се самооправдава. Законниците са обзети от мисълта за себе си, а не за Бога. Законничеството:

Превръща моето мнение в твоя тежест. В лодката има място само за едно мнение.

Познайте кое ще изхвръкне зад борда!

Превръща моето мнение в твое огорчение. Твоето противоположно мнение поставя

под съмнение не само правото ти да общуваш с мен, а и дори твоето спасение.

Превръща моето мнение в твое задължение. Християните трябва неотклонно да се

придържат към правилата. Твоята задача е не да мислиш, а да маршируваш.

Ако искате да сте част от групата, марширувайте в крачка и не задавайте въпроси.

Никодим знае как да марширува, но копнее да пее. Той съзнава, че това, с което разполага, не е всичко, но не знае къде да търси. И затова отива при Исус. Отива нощем, защото се страхува да не предизвика недоволството на своите съмишленици. Законничеството залага у вас страха от хората. Прави ви гладни за одобрение. Страшно добре осъзнавате какво ще кажат и ще си помислят другите, така че правите онова, което им харесва. Съобразяването с околните не е приятно, но е безопасно. Униформата ви стяга, но всички я одобряват и продължавате да я носите. Не знаете защо марширувате, нито каква е целта. Но кой сте вие, че да питате? Затова оставате в строя и се носите по течението на най-малкото съпротивление.

А ако се осмелите да изпробвате друга пътека, трябва да го сторите през нощта, като Никодим. Той се привежда под сенките, промъква се през абаносово тъмните улици и застава в присъствието на Христос. В разговора Никодим, признатият преподавател по право, има само три реплики. Веднъж, за да отправи комплимента, и два пъти, за да пита. След като цял живот е претеглял Писанията на везните на логиката, изведнъж ученият онемява, защото Исус отваря портата и в подземието нахлува светлината на благодатта.

От самото начало Исус разкрива източника на духовността: "Роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е дух." (6 ст.). Духовният живот не е човешко усилие. Той се основава и направлява от Святия Дух. Всяко духовно постижение се създава и оживотворява от Бога. Духовността, казва Исус, не идва от посещението на църква, от добрите дела или от правилните доктрини, а от самите небеса. Подобни думи трябва да накарат Никодим да си плюе на петите. Но Исус тъкмо започва.

"Вятърът духа гдето ще и чуваш шума му, но не знаеш от где идва и къде отива. Така е с всеки, който се е родил от Духа." (8 ст.). Да е търсил някога поривът на вятъра помощта ви? Да сте виждали как бурният вятър си поема въздух встрани от пътя? Не, не сте. Вятърът не търси помощта ни. Дори не разкрива посоката си. Той е тих и невидим. Такъв е и Духът.

Никодим вече се изнервя. Тази светлина е прекалено силна за очите му. Ние, религиозните водачи, обичаме да държим контрола и да ръководим. Обичаме да определяме и управляваме. Структурата и яснотата са първи приятели на проповедника. Но не винаги влизат в Божия протокол. Спасението е работа на Бога. Благодатта е Негова идея, Негово дело и на Негови разноски. Той я предлага на когото Сам пожелае и когато пожелае. В този процес нашата роля е да съобщим на хората, а не да ги следим.

Вероятно въпросът е бил изписан на лицето на Никодим. Защо? Какво кара Бог да даде такъв дар? Той никога не си е представял, че Исус ще му отговори по този начин. Какво е причината Бог да подарява на хората ново рождение? Любовта. "Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот." (16 ст.).

Никодим никога не е чувал подобни думи. Никога. Много пъти е разисквал по въпроса за спасението. Но за първи път не се дават никакви правила. Не се предлага никаква система. Никакъв правилник и обред. Исус му казва: "Всеки, който вярва в Него, има вечен живот." Възможно ли е Бог да е толкова щедър? Удивлението по лицето на Никодим се забелязва дори в тъмнината на нощта. Всеки, който вярва в Него, има вечен живот. Не "който напредне", нито "който успее", нито "който е съгласен". А "всеки, който повярва".

Вижте как Бог освобождава законника.Наблюдавайте нежната твърдост на докосването Му. Като умел земеделец, Той разкопава втвърдената почва, за да стигне до влагата. Намира плодородно място и посява семе, семето на благодатта. Дали по-късно то дава плод? Прочетете следните редове и се уверете сами.

Дойде и Никодим, който бе дохождал изпърво при Него нощем, и донесе около сто

литра смес от смирна и алое. И тъй, взеха Исусовото тяло и го обвиха в тлащаницата

с ароматите, според юдейския обичай на погребване. А на мястото, гдето бе разпънат,

имаше градина, и в градината нов гроб, в който още никой на бе полаган. Там, прочее,

положиха Исус поради юдейския Приготвителен ден, защото гробът беше наблизо.

Йоан 19:39-42

Чудно как в Божието царство човек може да се обърне на сто и осемдесет градуса. Човекът, който преди идва през нощта, сега идва през деня. Човекът, който преди пълзи сред дърветата, за да се срещне с Исус, сега отива при кръста, за да Му послужи. Човекът, който получи семето на благодатта, сега полага в земята най-великото семе на света - семето на вечния живот.

Когато сте разочаровали Бога

Подир това Исус пак се яви на учениците на Тивериадското езеро. Ето как им се яви. Там бяха заедно Симон Петър, Тома, наречен Близнак, Натанаил от Кана Галилейска, Заведеевите синове и други двама от учениците Му. Симон Петър им казва:

- Отивам да ловя риба.

Казват му:

- Ще дойдем и ние с тебе.

Излязоха и се качиха на ладията. И през оная нощ не уловиха нищо. А като се разсъмваше вече, Исус застана на брега. Учениците обаче не познаха, че е Исус. Исус им казва:

- Момчета, имате ли нещо за ядене?

Отговориха Му:

- Нямаме.

А Той им рече:

- Хвърлете мрежата от дясно на ладията и ще намерите.

Те прочее хвърлиха. И вече не можеха да я извлекат поради многото риби. Тогава оня ученик, когото обичаше Исус, казва на Петър:

- Господ е.

А Симон Петър, като чу, че бил Господ, препаса си връхната дреха (защото беше гол) и се хвърли в езерото. А другите ученици дойдоха в ладията, (защото не бяха далеч от сушата, на около двеста лакти), и влачеха мрежата с рибата. И като излязоха на сушата, видяха жарава положена, и риба турена на нея, и хляб. Исус им казва:

- Донесете от рибите, които сега уловихте.

Затова Симон Петър се качи на ладията та извлече мрежата на сушата, пълна с едри риби на брой сто петдесет и три; и при все, че бяха толкова, мрежата не се съдра.

Йоан 21:1-11

Тогава оня ученик, когото обичаше Исус казва на Петър:

"Господ е!" А Симон Петър, като чу, че бил Господ, препаса

си връхната дреха (защото беше гол) и се хвърли в езерото.

Йоан 21:7

Преди Петър да забележи, слънцето се появява във водата - потрепващо златно кълбо върху морските вълни. Обикновено рибарите първи виждат слънцето, когато се покаже над планинските хребети. То отбелязва края на нощния им труд. Не и за този рибар. Макар езерото да отразява светлината, в сърцето на Петър е тъмнина. Вятърът е хладен, но той не го усеща. Приятелите звучно спят, но на него всичко му е безразлично. Мрежата в краката му е празна, езерото - студено, но мислите на Петър са другаде.

Той е далеч от Галилейското езеро. Умът му е в Йерусалим. Повторно преживява една мъчителна нощ. Ладията се поклаща, а спомените му препускат... Гласовете на римската стража... Проблясва меч, кръвта от ухото на Малх... Протегната длан... Докосване... Думи на изобличение... Войниците Го отвеждат... За какво мислех - мълви Петър, докато се взира в дъното на лодката. - Защо избягах?

Петър е избягал. Обърнал е гръб на най-скъпия си приятел и е избягал. Накъде, не знаем. Навярно и той не е знаел. Намерил е дупка, барака, изоставена къща. Намерил е място, където да се скрие. И се е скрил. А беше се хвалил... "Даже и всички да се отвърнат от Теб, аз никога няма..." (Матей 26:33, ВЕРЕН) Уви! Петър постъпва точно така, както се е клел, че няма да стори. Препънал се е и е паднал по очи в ямата на своите страхове. И ето го там. Даже и всички да се отвърнат от Теб, аз никога няма... Даже и всички... аз никога няма! Аз никога няма... Аз никога няма... В сърцето на рибаря бушува война.

Тогава инстинктът за самосъхранение се сблъсква с предаността към Христос и предаността побеждава само за миг. Петър става, излиза от скришното си място и тръгва към шума, докато не съзира осветените от фенери съдебни заседатели в двора на Кайафа. Спира близо до огъня и грее ръцете си. Огънят искри с насмешка. Нощта е студена. Огънят - горещ. Но Петър не е нито горещ, нито студен, а хладък. "А Петър следваше отдалеч" - описва Лука (22:54). Той е верен... отдалеч. През онази нощ върви достатъчно близо, за да вижда, но достатъчно далеч, за да не бъде видян. Проблемът е, че го забелязват. Някои хора близо до огъня го разпознават. "Ти беше с Него - го предизвикват те. - Ти беше с Назарянина!" Три пъти хората казват това и всеки път Петър го отрича. И всеки път Исус го чува.




Поделитесь с Вашими друзьями:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2020
отнасят до администрацията

    Начална страница