Парчета живот в галерията на Този, Който все още върши чудеса



страница8/11
Дата23.07.2016
Размер1.51 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11

Моля ви, спомнете си, че главният герой в тази сцена не е Петър, а Исус. Исус, който познава сърцата на всички хора, предварително знае и за отричането на приятеля си. Три пъти солта от предателството на Петър изгаря раните на Спасителя. От къде съм сигурен, че Исус е знаел? От Неговите действия. "И Господ се обърна и погледна Петър." (Лука 22:61). Когато петелът пропява, Исус се обръща. Очите Му търсят Петър и го намират. За момент всички хора на това място - войници, обвинители, свещеници - изчезват. В предутринния миг остават само двама души - Исус и Петър. Петър никога няма да забрави очите. Макар че лицето на Исус е вече окървавено и насинено, погледът Му е твърд и ясен. Скалпел, който се забива в сърцето на Петър. Макар да трае само миг, погледът се запечатва завинаги.

И сега, няколко дни по-късно на Галилейското езеро, погледът продължава да пронизва. Петър не мисли за възкресението. Нито за празния гроб. Нито за победата над смъртта. Мисли за очите на Исус, които виждат неговото падение. Добре ги познава. Виждал ги е и преди. Всъщност виждал ги е точно на същото езеро. Все пак той е рибар. Подобно на останалите работи нощем. Той знае, че в прохладата на нощта рибата изплува, за да се храни близо до повърхността, а през деня се връща в дълбокото. Не, това не е първата нощ, която Петър прекарва на вълните на Галилейското езеро. Нито пък е първата му нощ без улов.

Веднъж преди години...

Повечето сутрини Петър и неговите другари продават уловената риба, поправят мрежите и се отправят към вкъщи с торба пари и чувство на удовлетворение. Но тази сутрин няма да има пари. Няма удовлетворение. Работили са цяла нощ, но няма какво да върнат вкъщи оствен изморените гърбове и изтърканите мрежи. Но по-лошото е, че всички ще разберат. Всяка сутрин брегът се превръща на пазар, хората от близките селища идват, за да си купят риба. Настава оживление. Днес обаче риба няма.

Тази сутрин Исус е там, поучава. Тъй като хората се блъскат напред и няма къде да застане, Той пита Петър дали може да превърне ладията му в трибуна. Петър се съгласява. Сигурно си мисли, че така поне от ладията ще има някаква полза. Докато Исус поучава, Петър слуша. Хубаво е да чуеш нещо различно от плисъка на вълните. Когато свършва с множествата, Исус се обръща към Петър. С още една молба. Иска да ловят риба. "Оттегли към дълбокото и хвърлете мрежите за лов!" (Лука 5:4, ВЕРЕН).

Петър изпъшква. Да отиде на улов е последното нещо, което му се иска. Ладията е изчистена. Мрежите са окачени да се сушат. Слънцето е високо, а той - изтощен. Време е да се прибира вкъщи. На всичко отгоре хората ги гледат. Веднъж вече са го видели да се връща с празни ръце. И освен това, какво разбира Исус от риболов? И Петър проговаря: "Учителю, цяла нощ се трудихме, и нищо не уловихме..." (5 ст.) Забележете умората в думите . Цяла нощ... От начало небето над тях е било огненооранжево, после среднощно черно, после утринно златисто. Часовете са минавали бавно, по-бавно от мудните облаци покрай луната. Разговорите са утихвали, а раменете все повече са се схващали. Докато селцето спи, мъжете са работели. Ця-а-ла нощ! Трудихме се... Вечерта са изстъргали палубата. Приготвили са мрежите. По залез слънце са отплавали. Навътре, в тъмните води, под лунното небе. Издърпали са греблата. Хвърлили са тежките мрежи нависоко и надалече. Плясъкът по повърхността на водата... И нищо не уловихме... Цяла нощ едно и също. Залюляваш и хвърляш мрежите високо и навътре. Оставяш да потъне. После чакаш тихо. После издърпваш. След това отново. Хвърляш. Издърпваш. Хвърляш. Издърпваш. Хвърляш. Издърпваш. Всяко мятане е молитва. Но при всяко издърпване мрежата се връща празна, без отговор. Въздишка, и отново хвърляш...

Бяха ловили риба дванайсет часа. А сега... Сега Исус иска да отидат отново... И не просто близо до брега, а на дълбокото. Петър вижда как приятелите му вдигат рамене. Поглежда към хората на брега, които го наблюдават. Не знае какво да прави. Исус може да разбира много от много неща, но Петър разбира от риболов. Петър знае кога се работи и кога - не. Знае, че има време за влизане надълбоко и време за излизане на сушата.

Здравият разум показва, че е време да се излиза. Логиката диктува да си пресметнеш загубите и да се прибираш вкъщи. Опитът казва да си събереш багажа и да отидеш да починеш. Но Исус предлага: "Ако искаш, можем да опитаме още веднъж." Най-трудно се пътува до мястото, където вече сте се провалили. Исус го знае. Именно затова изявява желание да дойде и Той. "При първото излизане бяхте сами, но този път Аз ще съм с вас. Опитайте пак, но този път и Аз ще бъда на борда." И Петър неохотно се съгласява да пробва още веднъж. "Но по Твоята дума ще хвърля мрежите!" (Лука 5:5) Няма никакъв смисъл, но достатъчно дълго е бил близо до Назарянина, за да знае, че Неговото присъствие е различно. Сватбата в Кана? Онова болно дете на римския стотник? Сякаш Исус въвежда нови правила в играта.

Така греблата отново се потапят и ладията се отправя навътре. Котвата се пуска, греблата се издърпват и мрежите политат още веднъж. Петър ги гледа как потъват и чака. Чака, докато се опънат до края на въжето. Рибарите мълчат. И Петър мълчи. Исус - също. Внезапно въжето се дръпва. Мрежата, натежала от риба, почти изхвърля Петър зад борда. "Йоане, Якове! - Извиква той. - Бързо! Давайте!" Скоро ладията е така препълнена с риба, че левият борд е почти изцяло потопен във водата. Потънал до глезените в подскачащото сребро, Петър се обръща, за да погледне към Исус. Исус също го гледа. Тогава Петър осъзнава кой е Исус.

Странно място за среща с Бога - на рибарска лодка, посред малко езеро, в никому неизвестна страна! Но е съвсем характерно за този Бог, решил да дойде в нашия свят. Такава е срещата на онези, които са готови да опитат отново... с Него. След този улов животът на Петър се променя. Той обръща гръб на езерото, за да следва Месия. Остава ладията с мисълта, че никога няма да се върне към нея. Но сега се е върнал. Кръгът се е затворил. Същото езеро. Същата ладия. Даже същото място на брега.

Но Петър не е същият. Трите години живот с Месия са го променили. Видял е много неща. Твърде много проходили сакати, опразнени гробове, твърде много часове в слушане на думите Му. Той вече не е онзи Петър. Галилея е същата, но рибарят е различен. Защо се е върнал? Какво го е накарало да се върне в Галилея след разпъването на Христос? Отчаянието? Според някои, да. Но не и според мен. За хората, които са познавали Исус, надеждата умира трудно. Мисля, че Петър е един от тях. И именно тя го връща обратно. Надеждата. Странната надежда, че на брега, където Го е срещнал за първи път, ще Го срещне отново.

Така Петър отново е в ладията посред езерото. Отново е ловил риба цяла нощ. И отново езерото не им е дало нищичко. Мислите му се прекъсват от нечий вик откъм брега.

- Хванахте ли нещо?

Петър и Йоан вдигат глави. Вероятно е някой от селото.

- Не! - изкрещяват.

- Опитайте от дясната страна! - извиква в отговор гласът.

Йоан поглежда към Петър. Защо не? И мрежите политат. Петър увива въжето около китката си и зачаква. Няма смисъл. Въжето се изопва и мрежата се обтяга. Петър наклонява цялата си тежест на другата страна и започва да придърпва мрежата. Навежда се, издърпва, навежда се, издърпва... Толкова е погълнат от работата, че все още не съзнава какво се случва.

За разлика от Йоан. Моментът е толкова познат! Това вече се е случвало! Дългата нощ. Празните мрежи. Викът да хвърлят още веднъж. Пляскащата риба по палубата на лодката. Чакай малко! Той вдига очи към човека на брега. Той е - прошепват устните му. После по-силно: Това е Исус! После с викове: Това е Господ, Петре! Господ е!

Петър се обръща и поглежда. Исус е дошъл! Не просто учителят Исус. А Исус, който е надвил смъртта. Царят Исус... Исус, победителят над тъмнината. Исус - Богът на небето и земята, е на брега! Приготвя огън...

Петър се хвърля във водата, преплува до брега, измъква се мокър и треперещ и застава пред приятеля, когото е предал. Исус е стъкмил жарава. И двамата си спомнят последния път, когато Петър е стоял до огъня. Петър е разочаровал Бога, но Бог отново идва при него. Това е един от малкото моменти в живота на Петър, когато той мълчи. Нима има подходящи думи? Моментът е прекалено свят за думи. Бог предлага закуска на приятеля Си, който Го е предал. И Петър отново намира благодат в Галилея.

Какво бихте казали в такъв момент?

Какво казвате в такива моменти?

С Бога сте насаме. Само вие и Той знаете какво сте направили. И никой от двама ви не се гордее с това. Какво Му казвате? Какво правите? Можете да направите като Петър. Да застанете в присъствието на Бога. Да се изправите пред погледа Му. Да стоите мълчаливо и да чакате. Може би това е единственото, което сте в състояние да сторите. Твърде съкрушени, за да кажете каквото и да е, и твърде обнадеждени, за да избягате. Просто заставате пред Него. Заставате онемели.

Той се е върнал! Кани ви да опитате още веднъж. Този път с Него.

Когато се питате дали Го е грижа

На третия ден имаше сватба в Кана Галилейска и майката на Исус беше там. И Исус и учениците Му бяха поканени на сватбата. И когато се свърши виното, майката на Исуса Му казва:

- Вино нямат.

А Исус й казва:

- Какво има между тебе и Мене, жено? Часът Ми още не е дошъл.

Майка Му казва на слугите:

- Каквото ви рече, сторете.

А там имаше шест каменни делви, поставени по обичая на юдейското очистване, които побираха по две или три мери. Исус им казва:

- Напълнете делвите с вода.

И напълниха ги догоре. Тогава им казва:

- Налейте сега, та занесете на настойника на угощението.

И те занесоха. И когато настойникът на угощението вкуси от водата, сега превърната във вино, и не знаеше от къде беше (но слугите, които бяха налели водата, знаеха), повика младоженеца и му каза:

- Всеки човек слага първо доброто вино, а по-долното - след като се понапият. Ти си задържал доброто вино досега!

Това извърши Исус в Кана Галилейска като начало на знаменията Си и яви славата Си; а учениците Му повярваха в Него.

Йоан 2:1-11

Всеки човек слага първо доброто вино,

а по-долното - след като се понапият.

Ти си задържал доброто вино досега!

Йоан 2:10

Да си представим, че сте ангел. (За някои от вас може да е трудно, но все пак опитайте!)

Вие сте ангел от времето преди Месия. Бог все още не е слязъл на земята, но това скоро ще стане. Сега е ваш ред да извършите нещо. Удостоени сте с честта да изпълните специално поръчение. Това е шанс веднъж в цялата вечност. Помолени сте да участвате в специална комисия. Голяма чест, не мислите ли? Небесният екип със специално предназначение се оглавява от архангел Михаил.

- Да започнем с избора на първото чудо - започва той. - Първото чудо е от жизненоважно значение. Първият удар на изязяването. Първоначалното проявление. Трябва да се подбере внимателно.

- Трябва да е мощно - предлага някой.

- Неоспоримо!

- Незабравимо! - приглася трети.

- До тук значи сме съгласни - обобщава Михаил. - Първото чудо на Бога на земята трябва да е страхотен удар. Имате ли идеи?

Тогава заработва въображението на ангелите.

- Да съживи мъртъв човек...

- Или цяло гробище!

- Да, да се разчисти мястото...

- А какво ще кажете да се раздаде безплатен обяд на всички гладни?

- Много е лесно. Защо да не се премахнат всички болести по земята?

- Чудесно! Това ми харесва!

- Нека и аз да кажа - промълвяте. Останалите ангели се обръщат, за да ви погледнат. - Ами, ако се прочисти земята от всички злини? Искам да кажа, с един замах да изчезне цялото зло и да остане само доброто...

Групата мълчи.

- Не е зле - казва някой.

- Добра идея - добавя друг.

- Да се направи веднъж и завинаги - съгласява се архангел Михаил. - Решено! Първото чудо ще изличи злото по цялата земя!

Крилата зашумяват в одобрение, а вие се усмихвате гордо. (От тази идея може да излезе и повишение!)

- А сега да се заемем с второто чудо...

Звучи ви твърде пресилено? Може би, но разказът не е лишен от известна доза истина. Едната истина е, че Исус наистина има план. Това се вижда в някои от изразите, които използва.

"Моето време още не е дошло." (Йоан 7:6)

"Дойде часът да се прослави Човешкият Син." (Йоан 12:23)

"Времето Ми е близо." (Матей 26:18)

"Дойде часът! Ето, Човешкият Син се предава в ръцете на грешниците." (Марк 14:41)

"Исус вдигна очите Си към небето и рече: "Отче, настана часът..." (Йоан 17:1)

Погледнете тези изрази. "Моето време още не е дошло." "Дойде часът." "Времето Ми е близо." "Настана часът." За какво говорят всички те? За план. Те говорят за определен ред на събитията. Животът на Месия е планиран. За комисия се съмнявам, но мисия със сигурност има. В малкия ми сценарий има и още едно зрънце истина. В служението на Христос има не само план, но и първо чудо. Кое? Сюжетът е дори прекалено прост. Исус и учениците Му са на сватба. Домакинът свършва виното. Всички магазини са затворени, така че по настояване на майка Си Исус превръща шест делви с вода в шест делви с вино.

Това е. Това е първият удар. Доста незначителен, не мислите ли? Определено няма ефекта на съживяването на мъртвец или на изправянето на сакат. Или може би има? Навярно в него има повече, отколкото си мислим.

Вижте, в дните на Христос сватбата не е маловажно събитие. Обикновено започвала в синагогата с церемония по залез слънце. После хората излизали от храма и минавали в дълго, осветено шествие през града, което лъкатушело по градските улици сред вечерния здрач. Така младоженците преминавали покрай възможно най-много къщи, за да може всеки добре да ги види. След шествието обаче те не заминавали на меден месец. Меденият месец им се поднасял. Те отивали вкъщи на празненство. Няколко дни с подаръци, поздравления, ядене и - познайте! - пиене на вино. На храната и виното се гледало много сериозно. Домакинът почитал гостите си, като поддържал чиниите им пълни, а чашите - преливащи. Ако свършел храната или виното, това се считало за обида на гостите.

Гостоприемството по време на сватба било свещено задължение. Обществените порядки имали такава тежест, че ако не се съблюдават, обидената страна можела дори да заведе дело! "Без вино - казвали равините - няма радост." Виното било решаващ фактор не за напиването, което се смятало за позор, а за това, което означавало. Наличието на вино говорело, че денят е специален и че всички присъстващи са специални гости.

Отсъствието на вино пък означавало доста неловко положение. Мария, майката на Исус, е една от първите, които забелязват, че виното свършва. Тя отива при сина си и изтъква проблема. "Нямат вино."

Какво отговаря Исус? "Какво има между тебе и Мене, жено? Часът Ми още не е дошъл." (4 ст.)

Ето пак същите думи. Часът Ми. Исус има някакъв план. За първото Му чудо има определено място и време. И то не е тук. Някъде тук ангелската комисия по чудесата на Месия колективно въздъхва с облекчение.

- У-ух, помислих, че ще го направи!

- И аз. Представяте ли си да започне служението Си, като превръща вода във вино?

Точно така, Исус каза "не". Придържаме се към плана...

Исус знае плана. Отначало изглежда, че ще се ръководи от него. Но когато чува молбата на майка Си и вижда лицата на гостите на сватбеното угощение, размисля. Важността на плана бавно се измества от загрижеността Му за хората. Хората са много по-важни от графика. И Той променя плана, за да посрещне нуждата на няколко приятели. Небесната програма се изменя, за да не бъдат злепоставени неколцина приятели. Встъпителното чудо е мотивирано не от трагедия, глад или нравствено падение, а от загриженост за приятелите, изпаднали в затруднение.

Е, ако сте ангел от Комисията по Месиански чудеса, това няма да ви хареса. Този ход от страна на Исус не ви радва особено. Всичко е погрешно. Погрешно е времето. Погрешно е мястото. Погрешно е и чудото.

"Хайде, Исусе. Спомни си плана - настоявате. - Спомни си стратегията! Това не е начинът, по който планирахме всичко." Не, ако сте ангел от комисията, това няма да ви хареса. Но ако сте човек, който някога е изпадал в затруднение, много ще ви хареса. Защо? Защото от чудото става ясно, че важното за вас е важно и за Бога. Сигурно си мислите, че това е така само когато става дума за големи неща. Когато се отнася за значителни трудности като смърт, болест, грях или бедствие, знаете, че Бог се грижи.

Ами дребните работи? Ами вечно недоволният шеф, спуканата гума, или изгубеното куче? Какво да кажем за счупените чинии, изпуснатите влакове, зъбобола или изтрития твърд диск? Дали това е от значение за Бога? Все пак Той има цяла вселена, която да управлява. Планети, които да поддържа в равновесие. Президенти и царе, които да контролира. Войни, за които да се тревожи. Глад, който да задоволява. Кой съм аз да Го занимавам с нокътя на крака ми, който расте навътре?

Радвам се, че попитахте. Нека ви кажа какви сте вие. Всъщност, нека провъзглася кои сте.

Вие сте наследници на Бога и сънаследници с Христос (Римл. 8:17).

Ви сте вечни като ангелите (Лука 20:36).

Вие имате венец, който е нетленен (І Кор. 9:25).

Вие сте свято свещенство (І Пет. 2:5), ценно притежание (Изх. 19:5).

Вие сте избрани преди сътворението на света (Еф. 1:4).

Вие сте създадени "за похвала, за именитост и за слава, и за да сте

люде свети на господа" (Втор. 26:19).

Но повече от всичко казано - по-важен от всякакво название - е простият факт, че сте Божие дете. "Вижте каква любов ни е дал Отец - да се наречем Божии деца; а такива и сме." (І Йоан 3:1, ВЕРЕН). Мой любим израз! "А такива и сме!" Ние наистина сме Негови деца! Сякаш Йоан е знаел, че някои ще поклатят глави и ще кажат: "Не, не и аз. Може би Майка Тереза. Сигурно и Били Греъм. Но не и аз." Ако се чувствате по подобен начин, знайте, че Йоан е прибавил изречението специално за вас. "А такива и сме."

Затова, когато нещо е важно за вас, то е важно и за Бога.

Ако сте родители, ще ме разберете. Представете си, че забелязвате инфектирана рана на ръката на петгодишния си син. Питате какво е станало и той ви отговаря, че му е влязла треска. Кога се е случило? И той казва: "миналата седмица"! Питате защо не ви е казал досега и той отговаря:

- Не исках да те притеснявам. Знам, че си имаш много работа - да се грижиш за вкъщи и така нататък, и не исках да ти преча...

- Да ми пречиш?! Да ми пречиш! Аз съм ти баща! А ти си мое дете! Моята работа е да ти помагам. Когато теб те боли, и мен ме боли.

Имам на видеокасета чудесен пример за това. На едно тържество моята осемгодишна дъщеря Джена трябваше да пее соло. Съгласих се да остана вкъщи с другите две дъщери при условие, че жена ми запише изпълнението. Когато се прибраха вкъщи, имаха много да разказват и много да показват. Джена забравила думите на песента. Когато застанала на сцената пред многобройната публика, всичко се изпарило от главата й. Понеже Деналин записвала момента, можах да видя кризисния момент през нейния поглед, през погледа на майката. Вижда се как Деналин започва да се изнервя в мига, в който Джена започва да забравя, видеокамерата затреперва. "Няма нищо, няма нищо" - уверява гласът на Деналин. Запява, за да помогне на Джена да си спомни. Но вече е прекалено късно. Джена проплаква "Съжалявам", избухва в сълзи и се обръща да излезе. В този момент мама хвърля камерата и изтичва след нея. Камерата е записала пода и гласа на Деналин: "Ела тук, миличка!" Защо Деналин постъпва така? Защо захвърля всичко и изтичва след дъщеря си? (Междувременно Джена се съвзема. Деналин изтрива сълзите й. Двете изрепетирват думите на песента. Макар и със закъснение, Джена я изпява и получава бурни аплодисменти.)

Защо Деналин си прави целия този труд? Какво толкова? Нима наистина едно излагане означава толкова много? И без мен знаете отговора. За едно осемгодишно момиче това е решаващо. И тъй като е важно за Джена, то е важно и за мама. И тъй като сте Божие дете, ако нещо е важно за вас, то е важно и за Бога.

Защо Исус превръща водата във вино? За да впечатли множеството? Не, те дори не разбират, че го е направил. За да привлече вниманието на настойника на угощението? Не, той решава, че младоженецът е този, който е проявил щедрост. Тогава защо? Какви са мотивите за първото Му чудо? Неговите приятели са объркани. Това, което ги притеснява, притеснява и Него. Ако детето страда, страда и бащата. Така че вървете! Кажете на Бога какво ви боли. Поговорете с Него. Той няма да ви отпрати. Няма да ви помисли за глупаци. "Защото нямаме такъв първосвещеник, който да не може да ни съчувства в нашите слабости, а имаме Един, който е бил във всичко изк,шен по същия начин като нас, но пак е без грях. Затова нека пристъпваме с дръзновение към престола на благодатта!" (Евреи 4:15-16, курсивът мой).

Дали Бог го е грижа за дребните неща в нашия живот? Добре е вече да го повярвате.

Ако нещо е важно за вас, то е важно и за Него.

Когато се сблъскате със злото

А като слезе от лодката, веднага го срещна един човек с нечист дух, който излезе от гробищата. Той имаше обиталище в гробищата и никой вече не можеше да го върже - дори с верига, - защото много пъти го бяха връзвали с окови и с вериги, но той беше разкъсвал веригите и счупвал оковите. И никой нямаше сила да го укроти. И всякога, нощем и денем, в гробищата и по баирите той викаше и се посичаше с камъни. Но когато видя Исус отдалеч, бързо отиде при Него и Му се поклони. И изкрещя със силен глас и каза:

- Какво имам аз с Теб, Исусе, Сине на Всевишния Бог? Заклевам Те в Бога, недей ме мъчи!

(Защото Исус му казваше: "Излез от човека, ти, нечисти душе!") И Исус го попита:

- Как ти е името?

А той Му каза:

- Легион ми е името, защото сме мнозина... - и много Му се молеше да не ги изпраща вън от страната. А там, на бърдото, пасеше голямо стадо свине. И демоните Му се помолиха, казвайки:

- Прати ни в свинете, за да влезем в тях.

Исус им позволи. И нечистите духове излязоха и влязоха в свинете. Тогава стадото - на брой около две хиляди - се спусна по стръмнината в езерото и всички се издавиха в езерото.

А ония, които ги пасяха, побягнаха и известиха за това в града и по околността, и жителите дойдоха да видят какво е станало. И като дойдоха при Исус, видяха обладания от демоните, в когото беше легионът, да седи облечен и разумен, и се уплашиха. И ония, които бяха видели всичко, им казаха за станалото с обладания от демоните и за свинете. А те започнаха да Му се молят да си отиде от техните земи. А като влизаше в лодката, тоя, който беше преди това обладан от демони, Му се молеше да бъде заедно с Него. Той обаче не му разреши, а му каза:

- Иди си у дома при своите и им кажи какви неща ти стори Господ и как се смили над теб.

И човекът тръгна и започна да разгласява в Декапол какви неща му стори Исус. И всички се чудеха.

Марк 5:1-20, ВЕРЕН

И като дойдоха при Исус, видяха обладания

от демоните, в когото беше легионът, да седи

облечен и разумен, и се уплашиха.

Марк 5:15

Ето ви един въпрос за проверка на знанията ви. Кой е първият мисионер, когото Исус е изпратил? Някой с добра подготовка? Някой, който е прекарал много време с Христос? Посветен последовател? Близък ученик? Човек с познание на Писанието и с готовност за жертва...?

Нека ви подскажа. За да го откриете не е нужно да стигате чак до Великата заповед на Христос в края на Евангелието от Матей. Не търсете между имената на апостолите. Първият посланик на Бога не е в този списък.

Дали не е някой от седемдесет и двамата ученика, които Христос праща по градовете пред Себе Си? Съжалявам, отново сбъркахте. Ами в посланията? Не. Този проповедник се захваща с работа много преди Павел да вземе перото.

Къде отива Исус, за да намери първия Си мисионер? (Няма да повярвате!) В едно гробище.

Кой е първият посланик, когото изпраща? (И това звучи твърде невероятно!) Един луд. Човекът, който Исус избира за мисионер, е един бесен! Неговата история се намира в петата глава на Евангелието от Марк.

А като слезе от лодката, веднага го срещна един човек с нечист дух, който излезе от гробищата. Той имаше обиталище в гробищата и никой вече не можеше да го върже - дори с верига, - защото много пъти го бяха връзвали с окови и с вериги, но той беше разкъсвал веригите и счупвал оковите. И никой нямаше сила да го укроти. И всякога, нощем и денем, в гробищата и по баирите той викаше и се посичаше с камъни.




Поделитесь с Вашими друзьями:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2020
отнасят до администрацията

    Начална страница