Пари и парични системи



Дата09.10.2017
Размер195.9 Kb.
#32010

  1. Пари и парични системи



  • Основни въпроси:

  • Основни предпоставки за възникване на парите

  • Същност на парите

  • Изисквания към парите

  • Парични системи

  • Парични знаци

  • Функции на парите

  • Функции на парите извън националното стопанство

Основни предпоставки за възникване на парите:

  • Необходимостта да се преодолеят затруднения при пряка натурална размяна;

  • Обективните изисквания на стоковото производство и обръщението, които водят до появата на всеобщ еквивалент;

  • Обществената организация на хората и появата на държавата;

Същност на парите: Парите са всеобщ еквивалент, служат за осъществяване на покупко-продажбите и издължаване на дълговете, поради това те са израз и носител на определени икономически и социални отношения.

Изисквания към парите:

  • Да са качествено еднородни;

  • Да бъдат лесно делими на по-малки еднородни части;

  • Лесно да се пренасят в пространството и времето;

  • Да се съхраняват, без да губят от ценностните си качества;

Парични системи:

  • Стокови пари- размяна на стоки;

  • Метални пари- Монета- къс метал с определена форма и изображение на държавата, които удостоверяват теглото и съдържанието на паричния метал;

Парични знаци заместители и представители на паричната стока. Биват:

  • Книжни пари- те са само представители на паричната стока, колкото и по-голямо количеството им , толкова тяхната представителна стойност намалява;

  • Кредитни пари- възникват на базата на кредитни сделки;

  • Банкноти- означава бележка, “нота” на банката и срещу този кредитен документ банката се задължава да плати неговата равностойност в реални пари;

Функции на парите:

  • Разчетна единица;

  • Средство за размяна;

  • Средство за плащане;

  • Средство за натрупване;

Функции на парите извън националното стопанство:

  • Средство за изразяване на цените на международните пазари;

  • Международно покупателно и платежно средство;

  • Средство за пренасяне на богатство от една държава в друга;




  1. Структура на банковата система.Видове банки



Основни въпроси:

  • Що е банка

  • Класификация на банките

  • Структура на банковата система


Що е банка – финансова институция, мотивът и крайната цел на която е печалбата. Дейността на банката е земния капитал или покупко-продажбата наа кредити, търговия с паричен капитал. Банките организират движението на заемния капитал, което се изразява в привличането му от едни и предоставянето му на други лица.
Класификация на банките:

  1. според характера на основните операции в банката:

  • централни/емисионни/ банки;

  • търговски банки;

  • финансови обединения и инвестиционни тръстове;

  • специални кредитни институти;

  1. според формата на собственост на капитала на банката:

  • частни;

  • акционерни;

  • комунални;

  • кооперативни;

  • държавни;

  • международни;


Структура на банковата система : В основата на банковата система на всяка страна стои централната емисионна банка. Тя си служи със следните по-важни инструменти:

  • право на банкнотна емисия;

  • дисконтна/реесконтна/ политика;

  • политика на открит пазар;

  • политика на минимални задължителни резерви;

  • политика на парични вложения;

Търговски банки- те са основата на банково-кредитната система. Делят се на универсални и специализирани. Като основна група в кредитната система търговските банки играят важна роля по финансиране на външната търговия на страните.

Лицензирани банкоподобни институции




  1. Валути и видове валути. Валутни курсове


Основни въпроси:

  • Валута

  • Видове валути
  • Валутен курс


  • Видове валутни курсове

  • Котиране и котировки



Валута :

  • Паричната единица на всяка една страна, която е основа на националната парична система;

  • Чуждестранни парични средства, независимо в какво са изразени- банкноти, платежни, кредитни средства и др., които дават право на съответното вземане;


Видове валути:

  • Свободно конвертируеми валути- могат да се обменят за всякакви други валути без ограничения както и за предмета на тяхното използване;

  • Външно конвертируеми валути- могат да се обменят неограничено само от чуждестранни лица, докато местните трябва да имат специално разрешение;

  • Ограничено конвертируеми валути- ограниченията могат даа бъдат най-различни и да обхващат цели сфери на приложение;


Валутен курс – съотношението между националните/ и други/ валути или цената на една парична единица/ национална или колективна/, изразена в друга.
Видове валутни курсове :

  • Курс “купува” и “продава”;

  • Централен курс;

  • Кръстосан курс;


Котиране и котировки- определяне цената на дадена валута и обявяването й чрез съответните информационни средства. Има две системи за котиране:

  • Пряко котиране- “цената” на единица чуждестранна валута, изразена в местна парична идиница;

  • Косвено котиране- непроменливата величина е собствената парична единица, която се “оценява” в чуждестранни валути, които са променливи величини;


  1. Валутни операции. Валутни сделки. Валутен риск


Основни въпроси:

  • Валутни операции

  • Видове сделки с валута

  • Валутна позиция

  • Валутни условия на сделките
  • Валутен риск




Валутни операции:

  • Активни валутни операции- банката насочва и използва мобилизираните пари в чуждестранна валута;

  • Пасивни операции- банката привлича валутни капитали;

  • Комисионни операции във валута- банката оказва услуги и посредничество, срещу определени комисионни възнаграждения;

  • Арбитражни операции- банката извършва едновременно покупко-продажба на валута, за да получи печалба от разликата в цената на валутите;


Видове сделки с валута :

  • Валутни сделки спот- размяна която се осъществява най-късно на втория работен ден, след сключване на сделката;

  • Срочни валутни сделки- съществува разлика във времето от датата на договарянето и датата на размяната на валутния ефект;


Валутна позиция – съотношение, което ежедневно се формира между обема на сключените сделки за един ден в идна и съща валута.
Валутни условия на сделките:

  • Съображения по износа- стоките да се продават срещу възможно най-ценната конвертируема валута;

  • Съображения по вноса- стоките да се купуват срещу възможно най-малоценните валути;



Валутен риск – възможността от изменение на реалната стойност на валутата на цената или валутата на плащане за периода от момента на сключване на сделката до момента на погасяване на дълга и произтичащите от това загуби за износителите и вносителите.




  1. Запис на заповед- същност и реквизити



Основни въпроси:

  • Същност

  • Участници в запис на заповед

  • Реквизити на записа на заповед


Същност – едностранно, безусловно поето задължение, облечено в законоустановена, писмена форма, по силата на което издателят се ангажира да заплати на падежа на друго лице или на негова заповед определена парична сума.
Участници в запис на заповед – участват две лица- издател, който едновременно е и платец – това е длъжникът по сделката и ремитент- това е кредиторът по сделката

Реквизити на записа на заповед :

  • Наименование на документа “запис на заповед”;

  • Сумата, която трябва да се плати;

  • Името на лицето, на което трябва да се плати, или ремитентът;

  • Името и подписът на издателя или на платеца;

  • Падежът на плащане- дата или срок след издаване;

  • Мястото и датата на издаване на документа;



  1. Менителница- същност, реквизити и видове



Основни въпроси:

  • Същност;

  • Участници в менителницата

  • Реквизити на менителницата;

  • Видове менителници;

  • Движение на менителницата;

Същност –едностранно, безусловно нареждане, облечено в установена от закона писмена форма, по силата на което едно лице поръчва на друго лице да заплати определена сума в определен срок на трето лице или на негова заповед.

Участници –участват три лица- издател или трасант- това е лицето, което от гледна точка на търгжвско-кредитните взаимоотношения е едновременно и кредитор, и длъжник, платец или трасат или още акцептант- това е лицето, което е само длъжник и трябва да заплати сумата по менителницата, и ремитент и поемател- това е лицето, в чиято полза се тегли менителницата и което получава менителничната сума.Има случаи, когато издателят е едновременно и ремитент.

Реквизити на менителницата:

  • Наименованието менителница;

  • Сумата на менителницата;

  • Наименованието на платеца;

  • Наименованието на ремитента;

  • Срок на плащане или падеж

  • Място и дата на издаване на менителницата;

  • Място на плащане на менителницата;

  • Подпис на издателя;

Видове менителници:

  • Търговски менителници;

  • Банкови менителници;

  • Финансови менителници;

  • Съкровищни менителници;

  • Приятелски менителници;

Движение на менителниците- етапи:

  • Издаване;

  • Акцептиране

  • Авал или поръчителство;

  • Прехвърляне на менителницата или джиросване;

  • Сконтиране на менителницата;

  • Плащане на менителницата

  • Протестиране на менителницата- случва се немного често


  1. Чек- същност, реквизити и видове


Основни въпроси:

  • Същност на чека;

  • Реквизити ;

  • Видове чекове;

  • Роля на чека;



Същностписмен документ, с който едно лице нарежда на друго лице- обикновено банка или друг кредитен институт, при което има текуща сметка или открит кредит, да плати определена сума на определено лице, на неговаа заповед или на приносителяя на чека.Той изразява отношенията между три лица: чекоиздател- това е издателят на чека, чекодържател- това е лицето, което получава чека, и платец- това е банката, срещу която чекът е издаден.

Реквизити на чека:


  • Наименование чек;

  • Безусловно нареждане да се плати определена сума

  • Името на издателя;

  • Името на банката-платец;

  • Ден и мястото;

  • Място на плащане;

  • Подпис на издателя;

  • Името на чекодържателя, ако чекът е поименен;



Видове чекове:


  • Поименен чек;

  • Чек на приносителя;

  • Документарен чек;

  • Пресечен или бариран чек;

  • Разчетен чек;

  • Банков чек;

  • Пътнически чек;



Роля на чека – основната му функция е да служи като платежно средство. Чрез него се облекчава банковото обръщение, като плащанета не се извършва с налични пари, а се заместват с чека.Намира широко приложение в платежния оборот между държавите.Така в международните плащания чекът като платежно средство играе най-голяма роля.




  1. Други средства използвани в международните плащания


Основни въпроси:

  • Банкноти

  • Акции

  • Облигации

  • Дебитни карти

  • Кредитни карти



Банкноти: Зад емисията на банкноти стоят търговските менителници, издадени във връзка със сключенитетърговско-кредитни селки. Обезпечаването на банкнотите се осигурява от наличните менителници.След тяхното сконтиране и реесконтиране в обръщение се пускат банкнотите като универсално платежно средство, зад което стоят централните емисионни банки.В днешно време менителничното обезпечаване е единственото покритие за разлика от миналото, когато банкнотите са били осигурявани и със златните запаси на страната.

Акциите: представляват свидетелство за дялово участиена техния притежател в имуществото на компанията, която ги е емитирала, и му дава право да получава част от печалбата на фирмата под формата на дивидент.Акциите носят на своя притежател променлив доход, който зависи от печалбата на дружеството през съответния период.
Облигацията : представлява свидетелство, с което се доказва, че нейният притежател е дал пари на заем на едно частно дружество или държавата, емитирали тези облигации.доходът от тях се определя като регулярен твърд доход.
Дебитни карти : позволяват на оправомощения държател да има достъп до средства в размер разполагаема наличност по банковата сметка или до определен кредитен лимит, договорен с издателя.
Кредитни карти: позволяват на държателя да има достъп до средство по предварително договорен кредит между него и издателя на картата.


  1. Документарен акредитив



Основни въпроси:

  • Същност на документарния акредитив;

  • Участници в документарния акредитив;

  • Реквизити на документарния акредитив;

  • Видове документарен акредитив;

  • Схема на плащане на акредитив;

Същност на документарния акредитив -писмен или телеграфен ангажимент на една банка, поет по нареждане на вносителя, да заплати на посочено физическо или юредическо лице- износител, определена сума в определен срок срещу представяне на стокови документи и при спазване на строго фиксирани условия.


Участници в документарния акредитив :

  • Наредител или акредитиводател- това е лицето, по чието нареждане банката открива акредитив. Това са вносителите или купувачите при външно-търговските сделки.

  • Бенефициент- лицето, в чиято полза се открива акредитивът. Това са износителите или продавачите при външно-търговските сделки.

  • Акредитивна банка- банката която открива или издава акредитива.

Реквизити на документарния акредитив :


  • Име и адрес на акредитивната банка;

  • Име и адрес на авизиращата банка;

  • Име и адрес на наредителя;

  • Име и адрес на бенефициента;

  • Акредитивната сума;

  • Видът на акредитива;

  • Описание на стоките;

  • Срок на валидност и дата на експедиция;

Видове:

1.Отменяеми и неотменяеми; 4. Потвърдени и непотвърдени;

2.Делими и неделими; 5. Покрити и непокрити;

3.Еднократни и възобновяеми; 6.Прехвърляеми и непрехвърляеми;



Схема на плащане на акредитив:

  • Договор за покупко-продажба;

  • Нареждане за откриване на акредитив;

  • Писмо за откриване на акредитив;

  • Авизо за откриване на акредитив;

  • Експедиция на стоката;

  • Представяне на стоково-разпоредителни документи;

  • Плащане в полза на износителя;

  • Изпращане на документите на акредитивната банка;

  • Превеждане на акредитивната сума;

  • Предаване на документите на наредителя;

  • Задължаване на сметката на вносителя;



  1. Документарно валутно инкасо


Основни въпроси:

  • Същност;

  • Участници ;

  • Схема на плащане;,



Същност на документарно валутното инкасо – форма на плащане,при която износителят след експедиция на стоката нарежда на своята банка да инкасира чрез друга банка паричната стойност на доставената стока срещу предаване на документите на вносителя.
Участници :

  • Наредител- износителят на договорената стока, който възлага инкасовата операция на своята банка с указание срещу представените документи да бъде инкасирана равностойността на стоката;

  • Банка-наредител- банката на износителя, на която наредителят е възложил инкасовата операция;

  • Инкасираща банка- банката на вносителя, която получава документите и фактически инкасира сумата по тях;

  • Платец- вносителят, на който се представят документите и който трябва да извърши плащането;


Схема на плащането:

  • Договор между износителя и вносителя;

  • Експедиция на стоката;

  • Наредителят изпраща документи с инкасово нареждане;

  • Изпращане на нареждането и документите на инкасиращата банка;

  • Уведомяване на платеца за получените документи за инкасо;

  • Плащане в брой или акцептиране на трата;

  • Предаване на оригиналните документи на платеца;

  • Превеждане на инкасираната сума на банката на наредителя;

  • Заверяване на сметката на продавача;



  1. Плащане по открита сметка. Превод


Основни въпроси:

  • Открита сметка;

  • Превод ;


Същност на открита сметка – след експедиране на стоката износителят изпраща стоковите документи директно на чуждестранния купувач-вносител.Изпращането на документите може да стане и по банков път, но банката не поема никакъв друг ангажимент, освен да предаде документите на вносителя.След това той има право да освободи стоката и да стане неин собственик, докато плащането се извършва след изтичането на определен, предварително договорен срок. При експедиране на стоката износителят задължава откритата в неговото счетоводство сметка на чуждестранния купувач със съответната сума.След изтичане на определения срок вносителят превежда дължимата сума на доставчика и с това операцията приключва.


Откритата сметка крие голям риск за продавача, защото той изпраща стоката, вносителят е получава и става неин собственик, преди да я е заплатил. Откритата сметка предполага пълно доверие между партньорите.
Превод – писмено или телеграфно нареждане на банка от една страна доо банкаа в друга страна да изплати определена сума на посочен в нареждането бенефициент за сметка на наредителя. В операцията участват:

  • Наредител- лицето, по чието искане се извършва преводът;

  • Банка-наредител- банката която приема нареждането на вносителя или длъжника;

  • Банка-платец- банката която извършва плащането;

  • Бенефициент- лицето, в полза на което се превежда сумата;

Преводът може да се извърши както преди експедиция на стоката- авансов превод, така и след нейното получаване.


  1. Банкови гаранции


Основни въпроси:

  • Същност;

  • Субекти ;

  • Реквизити ;

  • Типове банкови гаранции;



Банковите гаранции са своеобразно задължение на банките за изплащане на определени парични суми в случаи на неизпълнение на задължения, поети от други лица, или при настъпване на някакъв риск.



Субекти :

  • Банка-гарант;

  • Бенефициент- в полза на който се издава гаранцията;


Реквизити :

  • Бенефициент по гаранцията- лицето, в чиято полза банката поема конкретния ангажимент;

  • Сума на гаранцията- тя е точно фиксирана и е посочена в съответната валута;

  • Предмет на гаранцията- платежен или друг ангажимент, чието изпълнение се осигурява посредством банковатаа гаранция;

  • Срок на действие на гаранцията- обикновено възлиза на няколко месеца, но може да има и по-голяма продължителност;

  • Условия за реализиране на банковата гаранция- точно определени обстоятелство, събития, фактори, възникването на които обуславя действието на банковата гаранция;

  • Декларация наа банката за поетото от нея задължение- дава сегурност на бенефициента;



Типове банкови гаранции:


  1. Банково поръчителство- банката осигурява изпълнението на задължението на оригиналния длъжник. Ако то не е изпълнено, тогаваа банката-поръчител трябва да стори това вместоо него.

  2. Самостоятелна или чиста банкова гаранция- банките не са поръчители.Те поемат самостоятелен ангажимент, различен от оригиналния, и той се състои в изплащане на определена парична сума, ако не бъдат изпълнени ангажиментите от непаричен характер.

  3. Банкови гаранции по вноса- чрез нея се гарантират интересите на износителите.

  4. Банкове гаранции по износа

  5. Директни банкови гаранции- те се издават от банката на субекта, който е страна в сделката и трябва да представи обезпечение.

  6. Косвени банкови гаранции- те се издават от трета банка по нареждане на банката от страната на длъжника. Втози случай между банката на наредителя и банкатаа на бенефициента се вмъкваа трета банка, която поема функциите на банката-гарант.




  1. Финансиране на фирмен експортен кредит


Основни въпроси:

  • Финансиране на международната търговия;
  • Финансиране на фирмен експортен кредит




Финансиране на международната търговия- разбира се поемането и разпределянето на разходите, произтичащи от разликата във времето на предоставяне и получаване на еквивалента за всяка от страните по конкретна международна търговска сделка.Финансирането съдъжа още един важен елемент, това е поемането на риска от загуба на еквивалента- кредитния риск. Финансирането и поемането на кредитния риск се извършва от финансовите пазари.Врамките на тези пазари съществуват два типа структури за финансово посредничество:


  • Търговските банки- финансират кредитите за своя сметка, поемат кредитния риск и риска за ликвидността, за което получават лихва;

  • Фондови борси- чрез тях спестителите се свързват пряко с инвеститорите.Кредитният риск се поема от спестителя, получаващ лихва.

Финансиране на фирмен експортен кредит


В зависимост от това кой получава кредита, се различават кредити по вноса/ получени от вносителя/ и кредити по износа/получени от износителя/.

Фирмените кредити по износа се проявяват под формата на аванс.Той се предоставя в парична форма и се погася с доставката на стоката.

Фирмен кредит по износа- проявява се като отсрочване на плащането за определен период след доставкатаа на стоката. Предоставя се в стокова форма, а се погася в парична/валутна/. Класическият инструмент за оформяне на кредитните отношения между двете фирми е менителницата на срок, издадена от износителя срещу вносителя, или простата менителница/запис на заповед/, издадена от вносителя в полза на износителя. Ако износителят задържи менителницата до падежа и получи сам плащанетоо по нея, това означава, че той сам поема финансирането на фирмения кредит, за което получаваа и лихва, включена в номинала на менителницата.Същото се отнася и за вносителя, когато предостави аванса на износителя за сметка на собствени средства.Това означава блокиране на капитал. И за това компаниите идползват възможността да осигурят финансиране от търговските банки. Финансирането от банка може да се осигури без да се обвързва с конкретна сделка, чрез контокорентен или овъердрафт кредит.

Съчетаването на финансиране на търговския експортен кредит с поемане на кредитния риск, произтичащ от чеждестранния вносител, образува факторинг/това е изкупуване на менителница, издадена от износителя срещу вносителя и акцептирана от последния, от специализирана фактор-компания, но без право на регрес към износителя/.



Редовното съчетаване на самостоятелно застраховане и сконтиране по едни и същи кредитни сделки създава условия за форфетирането/средносрочно финансиране на външната търговия чрез изкупуване на трати, издадени от износителя, акцептирани от вносителя, но без право на регрес спрямо издателя/.



  1. Финансиране на банков ексортен кредит



Основни въпроси:

  • Акцептен кредит;
  • Схема на акцептно финансиране на ексортен кредит

  • Схема на акцептно финансиране на международната търговия




Акцептен кредит- извършва се чрез банков акцепт или това е трата, издадена от фирма срещу банка и акцептирана от последната.Предназначението на тази менителница е да предостави възможност на своя издател, който е и ремитевнт, да я сконтира на финансовия пазар.


Акцептното кредитиране протича поо следната схема:

  • Фирмата издава менителница срещу банката;

  • Банката акцептира тратата и тя се сконтира на финансовия пазар;

  • Фирмата получава необходимите фондове;

  • Преди падежа кредитополучателят превежда сумата за номинала на тратата на акцептиращата банка;

  • Собственика на тратата я предоставя на акцептиращата банка за изплащане;

  • Акцептиращата банка изплаща тратата;

Схема на акцептно финансиране на ексортен кредит:


  • Договаряне на акцептен кредит между банка в страната на износителя и вносителя;

  • Договор за доставка между вносителя и износителя;

  • Нареждане за откриване на акредитив;

  • Откриване на рамбурсен акредитив;

  • Експедиция на стоката;

  • Стоковоразпоредителни документи, придружени с менителница,издадена от износителя срещу акредитивната банка в неговата страна;

  • Акцептиране на менителницата;

  • Сконтиране на менителницата на финансовия пазар в страната на износителя;

  • Акредитивната банка изпраща стоковоразпоредителните документи на вносителя;

  • Представяне и изплащане на менителницата;

Схема на акцептно финансиране на международната търговия:


  • Банка в страната на вносителя издава трата срещу банка в страна с развит финансов пазар;

  • Акцептиране и сконтиране на банковата менителница;

  • Заплащане на вноса от международнияя пазар/трета страна/;

  • Рамбурсиране на покритието по менителницата;

  • Изплащане на тратата;



  1. Средно- и дългосрочно финансиране на външната търговия



Основни въпроси:

  • Лизинг ;

  • Форми на лизинг;
  • Разновидности на финансов лизинг;



Лизинг – основна форма за средно- и дългосрочно финансиране наа международната търговия. Произхожда от практиката да се предоставят под наем машини и съоражения.

Форми на лизинг:


  • Оперативен лизинг- под наем се дава специализирано оборудване за период до няколко годиникакто от производителя, такаи от специализирани лизингови компании;

  • Финансов лизинг- между производителя на оборудването и неговия потребител се включва специализирана лизингова компания, която предоставя оборудването под аренда, след като предварително го е купила;



Разновидности на финансов лизинг:


  • Разделният лизинг- при сделки за особено крупни суми и продължителни срокове. Лизинговата компания закупува оборудването за сметка на дългосрочен заем от финансови компании и го дава под аренда на лизингополучателя като лизингодател;

  • Обратен лизинг- собственика на оборудването го продава на лизинговата компания срещу заплащане в брой и едновременно с това го арендова от нея по лизингов договор, в изпълнение на който й плаща периодични вноски до изкупуване на оборудването обратно;

  • Лизинг на доставчика- производителя на оборудването го продава на лзинговата компания в брой, едновременно с това го взема под аренда като лизингополучател и на свой ред го дава под субаренда на крайния лизингополучател;

  • Експортен лизинг- оборудването се дав под наем на чуждестранния лизингополучател от самата лизингова компания, докато за производителя на оборудването остава често задължението да поддържа и извършва ремонта на оборудването за срока на лизинга;

  • Транзитен лизинг- има международен характер, тъй като при него трите участващи страни- производител, лизингова компания и лизингополучател- са от различни държави;



  1. Държавната намеса при финансиране на външната търговия



Основни въпроси:

  • Гарантирането/застраховането/ на експортните кредити ;

  • Покриване на част от лихвата по експортните кредити;
  • Пряко държавно финансиране на експортните кредити;



Гарантирането/застраховането/ на експортните кредити – държавата гарантира застраховането на експортните кредити и поема областите, оставащи непокрити от частните застрахователни компании- покриват се за сметка на бюджета неосигурената част от търговските рискове и политическите рискове.По този начин се създават допълнителни възможности за иднос при условията на средносрочен кредит на инвестиционни стоки и се увеличава ангажираността на търговските банки, които без това допълнително застраховане не биха поели финансирането на експортния кредит.

Покриване на част от лихвата при експортните кредити- по този начин компаниите-износители получават възможност да предложат на своите чуждестранни купувачи кредит при по-ниска лихва от пазарната, с което увеличават конкурентоспособността си на международния пазар, разширява се дейноста на търговските банки и частните застрахователни компании, за които нараства обема на износ и експортно кредитиране, които се финансират и застраховат от тях.




Пряко държавно финансиране на експортните сделки- предоставя се по правило на местните износители посредством съществуващите структури на финансовия пазар. Към него се прибягва в случаите, когато независимо от съществуващите възможности, както на пазара, така и на останалите форми на държавна намеса, частните износители и финансови посредници не се ангажират с извършването на такъв износ и с неговото финансиране.


Друга възможност за пряко държавно финансиране на износа е предоставянето на кредити на официалните органи в страната-вносител, като кредитът се използва за покупка на стоки и услуги от страната, чието правителство предоставя кредита.Към това се прибягва преди всичко при наличието на валутни, капиталови и търговски ограничения, както и при много висока степен на риск в страната-вносител.
Каталог: old -> temi
temi -> Тема 1: Видове изображения, модели и формати
temi -> Утвърждавам: директор: / К. Петрова / професионална гимназия по икономика
temi -> Утвърждавам: директор: / К. Петрова / професионална гимназия по икономика
temi -> Тема 1: Изисквания за изработване на уеб-сайт
temi -> Тема компютърни мрежи
temi -> 1. Обща характеристика на информационните системи Същност Съществуват много дефиниции на понятието „информационна система”
temi -> План-конспекти по отчитане на външнотърговски сделки-теория
temi -> Тема проблемен анализ
temi -> Основни понятия при формиране себестойността на изделия в производствени предприятия
temi -> 1. Маркетингови проучвания Marketingsforschungen


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница