Пари и парично обръщение в България

2010г.

на тема:
Пари и парично обръщение в България

Разработил: Малинка Здравкова Пангестрова
Sud- 99093

Съдържание

1.Увод
2. Трите големи затруднения в размяната на парите в историческото им развитие.

- монети;

- книжни пари;

- кредитни пари;

- електронни пари.
4. Функции на парите:

- мярка на стойноста;

- средство за обръщение;

- платежно средство;

- световни пари.
5. Покупателна сила на парите
6.Валутен курс:

- система на твърдия курс;

- сисрема на свободният валутен курс;

- фиксинг;

- срочни сделки.
7. Пари в обръщение
8. Парични агрегати
9. Заключение
10. Библиография

В зависимост от историческото развитие първоначално ролята на пари се е изпълнявала от различни видове натурални стоки, като: сол, кожи, някои животни и пр. По - късно тази роля се поема от металите, които са били използвани под формата на кюлчета или монети. Монетата е къс метал с определена форма, съдържание и щемпел на владетеля, който я пуска в обращение(герб). На следващия етап от металите започват да се използват само злато и сребро в качеството на пари. Това е т.нар. златно-монетарен стандарт. Той просъществува най - дълго време, поради това, че златото и среброто притежават различни качества, които ги отделят от останалите метали. Тези качества са: устойчивост на атмосферното влияние, висока стойност на метала - поради това, че те рядко се срещат в природата, икономическа делимост, която позволява по-голямо удобство при размяната. Милтън Фридман сравнява монетарната теория с японската градина, която притежавала естетическо единство, измамна простота, криеща сложна реалност и външна непритенциозност,разлагаща се в се по-дълбоки перспективи. Ако се разглеждат от много различни страни и двете могат да се оценят по достойнство, но само ако се изучават спокоино и задълбочено.

Като специфична стока парите имат всеобща потребителна стойност и всеобща разменяемост. Всеобщата потребителна стойност означава, че чрез тях на практика се удостоверява обществената полезност и значимост на останалите стоки. Всеобщата разменяемост означава, че тази стока или тези представители приети за пари се приемат от всички стокопроизводители от съответната страна. Златото започва да изпълнява функцията на пари на сравнително висока степен на развитие на човешкото общество. Размяната се появява в периода на разложение на първобитно-общинния строй.

Извесни са три периода на затруднение на размяната.

Първото голямо затруднение - това е било липсата на всеобщ еквивалент. Това значи, че една стока трябва да изразява стойноста на всички стоки и да може да бъде разменяна постоянно срещу тях. В отделни региони на света ролята на всеобщ еквивалент се изпълнявала от различни стоки. Например в Африка от роби и пленници, в Исландия от рибата. Така се появява второто голямо затруднение на размяната. Разменяли са домашни животни. Най-разпространен еквивалент бил добитъкът. Тук качествата на еквивалентите, като портативност, делимост, еднородност и еднакво качество, съхраняемост и трайност, липсвали частично или напълно, но въпреки това добитъкът се разпространявал. Когато златото и среброто започнали да се използват като пари и заели мястото на всеобщ еквивалент, това е бил краят на второто голямо затруднение и началото на третото голямо затруднение. То се решава със сеченето на монетите. Първите слитъци сребро били пуснати вав Вавилон през третото хилядолетие пр.н.е., а в Египет първите слитъци злат , които носели името на фараона от първата династия-МЕНЕС , те били от края на четвъртото хилядолетие пр.н.е. За зародишна форма на монетите се смятат пръстените, които са пуснати по времето на фараоните от четвъртата, петата и шестата династия. Те били със строго определена форма и тегло. Първите монети почнали да секат лидийците. Те населявали западната част на Мала Азия. Монетите които започнали да секат и да въвеждат в употреба са златните и сребърните. Лидийците първи започват търговия на дребно. Това е някъде около седми век преди новата ера. Когато огромната и мощна Римска империя се разпада, разширили границите нанатуралното стопанствои се огранива търговията. Увеличава се не сеченето на златни и сребърни монети , когато се появил капитализма. Съотношението между златото и среброто се изменя в зависимост от търсенето и предлагането на пазарите в световен мащаб.

Парите в своето развитие биват следните видове. Първият вид са металосечените пари. Те са под формата на монети и просъществували до Първата Световна война. Обикновено монетите се секли от злато и сребро, т.е. притежават своя собствена (нар. субстанционална). Поради фалшифицирането и развалянето на монетите се появили евтини заместители, пари знаци или пари – заместители - това били книжните пари. Те възникват за пръв път в Китай през средните векове, по-късно в Русия и Америка. Първоначално се използват като заместители на пълноценните пари, но по - късно придибиват самостоятелна форма на движение. Право да пуска книжни пари има държавата и тя може да въздейства върху тяхното количество. Днес книжните пари се приемат като всеобщо разплащателно средство, което няма своя собствена стойност. През 1976 година в Ямайка се подписала спогодба, с която златото официално било изключено от международната валутна система. Като световни пари на негово място застават Специалните права на тираж (СПТ).Златото било окончателно демонетизирано. С прекомерното увеличаване на парите в обръщение и демонетизиране на златото се създава условие за обезценяване на парите, извесно като инфлация. Книжните пари отначало се появили като полици, а по-късно като банкноти. Парите са законно платежно средство. Държавата ги приема за изплащане на дължими данъци и задължения. Те са парична единица на една страна и за това всички ги приемат. Те имат стойност, защото всички смятат, че имат стойност.Например в България парична единица е българският лев. Той се използва в цялата ни държава, като платежно и разплащателно средство.България е вече членка на Европейският съюз , официално през 2007 година, след определен период от време ще навлезе и еврото, като платежно средство. Еврото се използва в цяла Европа , между страните членки в Европейския съюз. Третият вид са кредитните пари. Те възникват с развитието на кредитните операции и са свързани с използването на т.нар. кредитни (дългови) разписки като полици, менителници, запис на заповед, трапи и пр. Те си приличат с книжните пари по това, че имат подобни реквизити, но се различават по това, че книжните пари ги издава държавата и те остават в населението,докато кредитните пари ги издават банките и те в едно или друго време винаги се връщат в банките. Днес кредитните пари и книжните пари се сливат и почти не се различават . Кредитните пари са чекове издадени срещу депозити в банки. Много се използват кредитни карти в туризма.Днес кредитните карти са десетки.

Четвъртият вид са електронните пари. Това са пари, при които като средство за разплащане се използват някои електронни носители. Парите заедно с механизма на тяхното използване формират т.нар. монетарна система . Появиха се в последните години. В Япония е възможно да се пазарува без да се излиза от вкъщи чрез терминал с дисплей, монтиран в самият дом, както и в магазина и клиентът получава дадена информация за дадена стока. След поръчката на стоката, тя се доставя в дома на клиента, а самият той се разпорежда до банката за заплащането на дадената и доставена стока.

Същността на парите се проявава в изпълнение на тяхните функции. Проблемът за функциите на парите се третира по различен начин от различните школи. Според класиците парите изпълняват пет функции. Те са:

- мярка на стойността;

- средство за обръщение;

- средство за натрупване;

- платежно средство;

- международни ( световни) пари.

От тези пет неокласиците признават само четири. Мярка на стойността- чрез тази функция на практика парите приравняват разходитена стокопроизводителя към определена парична сума и на практика се измерват стойностите на стоките. Тази функция е своеобразно огледало на стоковия свят. Тя е една от двете най-съществени функции на парите. Според класиците функцията мярка на стойността се изпълнява благодарение на т.нар. мащаб на цените. При златното обращение мащаба на цените представлява количеството благороден метал, приет за парична единица (съизмерител) в дадена страна, т.е. трудът, вложен за това злато е съизмерител на всички останали видове труд в стоковото стопанство. Връзката между мярката на стойността и мащаб на цените е, че мярката на стойността се определя стихийно, докато мащаба на цените се определя законодателно. Второ: държавата може да променя мащаба на цените, но не може да променя мярката на цените. Тази функция според класиците има две особености. Първата е, че функцията се изпълнява мислено (идеално), т.е. от т.нар. идеални пари, което значи, че когато се прилага функцията не е необходимо парите да са налице. Втората особеност е, че функцията може да се изпълнява само от пълноценните пари. В съвременните условия с преминаването към книжни пари се използва понятието кредитен мащаб на цените. Кредитният мащаб на цените е отношението между паричната маса и функциониращия капитал в икономиката ( т.е. съотношението между пуснатите в обращение и обърналите пари в икономиката) . Като мащаб на цените парите измерват количеството на самия паричен метал в самата парична единица, а като мярка за стойност, измерват стойността на други стоки. Средство за обръщение. При нея парите служат като посредник при размяната. На практика самата размяна преминава през две фази: метаморфози и превъплащения. Първата е преминаването от стокова в парична, и втората - от парична в стокова. Чрез тази функция на практика се преодоляват временните и пространствените ограничения при стоковата размяна. Характерно за тази функция е, че докато стоките излизат от обращение, парите непрекъснато се въртят и остават в самото обращение. От тук се извежда и основното правило на икономиката, че определен момент е стоковото, а не паричното обращение. Според класиците тези функция също има две особености:

- в сравнение с първата функция парите трябва да са налице;

- не е задължително парите да имат своя собствена стойност, т.е. могат да се използват и книжни пари.

Тази функция протича по формулата стоки- пари- стоки, което значи, че ако двата акта не протичат последователно във времето е налице задържане на стоките и парите, т.е. е налице потенциална възможност за информация. Парите отначало се появили в кюлчета злато и сребро,след извесно време се появявят монетите заради трудностите които създавали кюлчетата. Те трябвало да се теглят, да се раздробяват на малки части, установяване на пробата и други. Следователно за по лесно са въвели монетите, които да служат за средство за обръщение.В процеса на употреба, монетите се изтъркали и загубили част от теглото си, но били равностойни на другите монети.Ползвали се пълноценно както всички останали монети, като средство за обръщение. Хората виждали, че им се заплаща с тия изтъркани монети, но ги взимат тъй като те самите с тях ще си закупят друга необходима стока и монетите няма да останат в тях. Така е започнало фалшифицирането на монетите. Те все по-вече се превръщали в паричен знак и деиствителната им стойност станала много по-ниска от номиналната. Пускат се книжни парични знаци. Те заменят златото, като средство за обръщение, но това ускорило процеса на обезценяване на парите.

Средство за натрупване. Известна е още като средство за натрупване на съкровища и за спестяване. Тази функция е налице в два случая. Първият - когато по една или друга причина икономическите агенти не са доволни от стопанската конюнктура и предпочитат да извадят пари от обращение и да ги натрупат. Това е трупане на съкровища. Освен пари като съкровища могат да се трупат още редица скъпоценности, произведения на изкуството и др. предмети с висока стойност. Вторият - когато е необходимо разширяване на дейността на икономическите агенти, тогава те съзнателно трупат (спестяват) пари до определен размер, който ще им позволи да разширят своята дейност. Тази функция според класиците също има две особености. Първата е, че парите трябва да напуснат паричното обращение и да се натрупат и втората е, че могат да се натрупат само такива пари или квазипари, които имат собствена стойност. Неокласиците считат, че книжните пари също могат да се натрупват, защото носят лихва, но трябва да имат нормално парично обращение. При изземването на парите от обръщение те се превръщат в съкровище. Функцията на съкровища могат да се изпълняват само от истинските пари. Когато се съкрати стокооборота, част от парите се изземват от обръщение и се превръщат в съкровища, а когато се увеличи те се връщат обратно. Платежно средство. Тя е налице тогава, когато се осъществяват стокови сделки между функциониращите капиталисти на кредит. Това значи, че двама стокопроизводители, които си имат доверие помежду си могат да сключат сделка без да използват в момента пари за разплащанията между тях. Вместо пари, за да гарантират сделката, те ще използват техните кредитни заместители под формата на полица, менителница, запис на заповед и пр. Характерно за тези пари е че освен пари, те са и своеобразна форма на кредит. Двете особености на функцията са следните:

- няма съвпадение между срока на покупка и плащане на стоките;

- кредитните пари за разлика от останалите пари носят на своя притежател лихва. Става дума не само за задължения за продадени на кредит стоки, но и за плащане на работна заплата, рента, данъци, за погасяване на дългове.

Световни пари. Тази функция е средтво за международни плащания.Пренася се определена стойност от една страна в друга страна. С изпълнението си на тази функция, парите встъпват във вид на злато. С тази си функция имат три предназначения:

- международно платежно средсво;

- международно покупателно средство;

- всеобщо въплащение на общественото богатство.

Проблемите на парите са свързани с тяхната покупателна сила. Тези проблеми са особено важни в съвременните условия, когато в националното стопанство се засилват инфлационните процеси. Под покупателна сила на парите се разбира най-общо пропорцията, в която се разменят стоките срещу пари на пазара, в дадено време. Парите са основна покупателна сила в стоковия свят, защото те са свързващо звено в икономиката. За работника парите са средство за неговото съществуване, като формулата е: работна сила - пари - стоки. За производителите те са средство за набавяне на необходимите фактори на производство и самото протичане на производствените процеси, като формулата е: стоки - пари -стоки. За държавата парите са онези средства, които преминават през държавния бюджет и чрез преразпределителните фондове отиват за обществено ползване. Формулата е: данъци, такси - държавен бюджет - общество. Покупателната сила на парите може да се разглежда като количеството съотношение, в което се извършва размяната между стоките и парите, т.е. колкото стоки може да закупи с една парична единица. Когато това съотношение се променя, се променя и покупателната сила на парите. Оттук факторите, от които зависи покупателната сила на парите са:

- равнището на цените на стоките и услугите, като зависимостта е обратна;

- покупателната сила на парите зависи от тяхното количество, т.е. от търсенето и предлагането на парите в икономиката.

Зависимостта е също обратна, като правилото е, че ако парите са повече от стоките е налице нарушаването на икономическото равновесие и това води до спадане покупателната сила на парите. В крайна сметка покупателната сила на парите е свързана с третия фактор - доходите на населението, като връзката е права, т.е. нарастват доходите, нараства покупателната способност на населението.

Покупателната сила на парите се измерва с индекс, който се определя по формулата:

Упс- индекс на покупателна сила

Ур- индекс на цените

i- инфлация

n- години.

Във връзка с начинът на плащане при закупуване на дадена стока или даване на кредит в международен план, възниква проблем с преобразуването (конвертирането) на валутата на една страна във валутата на друга страна. Изисква се да се уточнят общите критерии за определяне на съотношение на международните валути. Това съотношение се нарича валутен курс.Валутният курс показва ценатана паричната единица на една страна, изразена в паричните единици на други страни. Най-разпространените системи за определяне на валутния курс са:

- система на твърдия или фиксиран курс ;

- система на свободните валутни курсове.

Система на твърдия курс. Основан е на така нареченият златен паритет.Твърдият курс е съотношението между количеството злато, съдържащо се в паричните единици на отделните национални валути. През 1944 година се създава Международният валутен фонд, маежду членовете му е подписано споразумение за общи критерии за определяне съотношението между техните национални валути, чрез златото което се съдържа в тях.

Системата на свободните валутни курсове. При тази система валутните курсове се менят в зависимост от променящите съотношения на търсенето и предлагането на пазара. Тук паритетът на покупателната сила на отделните валути, представлява способноста на една валута с някаква нейна сума да купи определена стока. Валутният курс се повишава, когато търсенето се увеличи и обратното, когато на дадена валута се увеличи предлагането, то нейното търсене намалява. Различават се два вида свободен курс:

- свободен променлив курс - това е курс, който е определен от съотношението между търсенето и предлагането, без намесата на държавата;

- свободен управляван курс – държавата се намесва чрез

покупка или продажба на собствената си валута. На валутните пазари, определянето на валутния курс, става чрез фиксинга (определяне на междубанков курс). Има два вида фиксинг – активен и пасивен.При активния фиксинг точно в определен час на деня се определя цената на фиксинга на равнище , което в по – голяма степен да покрие предложенията за продажба на валута. И така по определения фиксинг, независимо от първоначалните оферти, се реализират сделките. Пасивният фиксинг служи по – вече за статистически и счетоводни изчисления. Тук се търси някаква средна величина на предлаганите курсове на борсата, като при изчислениятя на фиксинга се изключват предложенията с най – нисък и най – висок курс. В България фиксингът на БНБ е пасивен. Всеки ден в три часа се събират данни от всички банки и по тях се изчисляват в долари всички валути. Получената средноаритметична величина е фиксингът, който БНБ обявява за следващия ден. Съшествуват така наречените крос или кръстосани курсове. В следствие промените в пазарната ситуация, валутните курсове постоянно се променят. Съотношението между валутите се определя по техния курс от трета валута, приета за база, това обикновенно е американският долар. Кръстосаният курс се между две валути се определя, като поотделно се съпоставят към валутата приета за база. Има два вида валутни курса – спот и форуърд. Спот – сделки с незабавна размяна на ефектите. Кям датата на сключването на валутната сделка, курсовете са цената на една валута изразено спрямо друга валута. Форуърд – курсовете са тези, които се предлагат при срочните сделки. Този курс показва, каква ще бъде цената на дадената валута след определено време (предвиждан курс).

Възможно е съвпадение на на курса на търгуваната по срочна сделка валута с курса при сделките „спот”, това означава, че няма нито отбив, нито премия. Когато има разлика между тях има премия и отбив. Премия е, когато „спот”- курсът е по – нисък от „форуърд”- курса, а отбив е е обратното, когато „спот”- курса е по – висок от „форуърд”- курса. Срочните сделки могат да бъдат: - обикновенна срочна сделка – валутният курс се договаря веднага за покупко – продажба на дадена валута, а прехвърлянето става на определена бъдеща дата;

- суапова – съчетават се покупко – продажбата на две валути при условия на незабавна доставка с едновременната сделка за обратно изкупуване на същите валути след определен срок; - опционна – обвързване чрез договор със закупуването или продаването на валутна определена цена в договорен срок.

Паричните агрегати са сложно съчетание от показатели,с които се анализира,регулира и контролира състоянието и промените в паричната маса.Паричната маса е важен количествен показател на паричното обръщение,който показва съвкупният обем от налични пари и финансови активи,които се държат по сметка като обслужват стопанския оборот и принадлежат на гражданите,фирмите и държавата.Принципът на агрегиране сес състои в това, че към съществуващата парична маса се добавят следващи суми. Българската народна банка, която играе ролята на централна банка у нас използва четри парични агрегата: М₀, М₁, М₂ и М₃.Те съответстват на четрите степени на ликвидност на отделните компоненти:

- М₀ – наличните пари (банкнони и монети) в обръщение. Нарича се още парична база

- М₁= М₀ + безсрочните влогове на населението и фирмите в банките; средствата на населението и фирмите на разплащателните и текущи сметки в банките, коит оведнага могат да се използват за разплащания по желание на титулярите им като: преводите, чековете и др.

Съставните части на този агрегат са най-бързо ликвидните парични активи. Наричат се тесни пари и парична маса..

- М₂ = М₁ + срочните влогове и депозити до 2 години, които се наричат квази пари. В тях се включват активите, които не могат веднага да се използват като платежно средство: срочни депозити; спестовни депозити; депозити в чужда валута. Те се характеризират с по-ниска степен на ликвидност.

- М₃ = М₂ + репосделките + други специфични активи като: депозитните сертификати на банките, държавните ценни книжа. Носи името широки пари.

В някои страни с развити пазарни отношения се използва агрегатът М₄ = М₃ + депозити и влогове в кредитни съюзи и други банкоподобни институции; М₅ и М₆ , които включват краткосрочните дългове на правителството и на частните лица.

(хил.лв)

Парични агрегати	ХІІ. 2004 г.	ХІІ.2005 г.
ПАРИ М1	10 297 864	12 442 987
Пари извън банките	4 627 875	5 395 515
Овърнайт депозити	5 669 989	7 047 472
в левове	4 121 653	4 958 569
в чуждестранна валута	1 548 336	2 088 903
ПАРИ М2 (М1 + КВАЗИПАРИ)	20 302 372	25 236 786
КВАЗИПАРИ	10 004 508	12 793 799
Депозити с договорен матуритет до 2 години	7 927 382	10 482 701
в левове	3 289 386	4 980 984
в чуждестранна валута	4 229 413	5 501 717
Депозити, договорени за ползване след предизвестие до 3 месеца	2 077 126	2 311 098
в левове	1 053 277	1 157 923
в чуждестранна валута	1 023 849	1 153 175
ШИРОКИ ПАРИ М3 (М2+ издадени дългови ценни книжа до 2 г.+ репосделки)	20 394 366	25 259 580
Репосделки	91 994	22 794
в левове	91 738	22 794
Издадени дългови ценни книжа до 2 години	-	-

Динамиката на паричните агрегати зависи от редица причини, най-същественат от които е лихвеният процент. Когато лихвеният процент се покачва, агрегатите М₂ и М₃ може да изпреварят М₁, тъй като компонентите, влизащи в тях носят доход под формата на лихва.

Парите са едно от най-феноменалните явления, които обществото е открило. То оказва влияние в продължение на много години върху цялостния обществено-иконо-мически живот на хората. Не случайно някои наричат парите „феноменът, който пре-образи света”. Появата, развитието и употребата на парите променя изцяло характера на стопанството и особено разменните отношения между икономическите контрагенти. Следователно парите, техните практико-приложни функции, както и влиянието на паричната стока върху целия обществен живот са много важни и всяко елиминира-не на влиянието на парите води до твърде отрицателни последствия. В заключение бихме могли да направим следните няколко извода:

- Няма друг носител или друго нещо, което да е дало толкова много за разви-тието на обществените отношения.

- Парите са универсален мотор за човешкото битие, те са най-доброто мерило за успеха и професионализма на хората.

- Притежаването на пари прави хората независими и свободни в техния житейски път.