Паричната маса, бюджетният дефицит и инфлацията

1. 
   Инфлация и парична маса в обръщение
   

Изходна позиция в анализа на връзката между паричната маса и инфлацията е търсенето на реални баланси. Започваме с някои понятие, свързани с търсенето и предлагане на пари. Номиналното количество пари, притежавано от фирмите и домакинствата, се измерва в текущи долари, докато реалното се измерва в постоянни.

• 
  Реално количество пари в обръщение представлява съотношение между номиналната парична маса и ценовото равнище.
  

Основна черта на съвкупното търсене на пари е, че то е търсене на реални парични баланси.

Алтернативните разходи представляват размера на пропуснатата лихва поради задържането на пари в наличност, вместо да бъдат вложени в други активи. Колкото по – високи са алтернативните разходи, толкова повече намалява търсенето на реални баланси, тъй като хората намаляват количеството пари в брой за сметка на придобиване на по – висока лихва от други активи.

От гледна точка на предлагането покупателната сила на съществуващата номинална парична маса зависи от ценното равнище. Колкото по – високо е равнището на цените на дадено номинално количество парични баланси, толкова по – ниска е реалната на паричната маса.

Паричният пазар е в равновесно състояние, когато реалната стойност на паричното предлагане е равна на търсеното количество реални баланси. Накратко това може да бъде представено по следния начин:
Номинално

парично предлагане

= Реално парично търсене (1)

Ценово равнище
Лявата страна на равенството представлява реално парично предлагане, а дясната – търсенето на парични баланси.
Парите и ценовото равнище
ценовото равнище се определя от предлагането на номинални парични средства и търсенето на номинални парични средства. Тази зависимост може да бъде изразена, като преобразуваме равенството по следния начин:
Номинално парично предлагане

Ценово равнище = (2)

Реално парично търсене
Равенството изразява основната зависимост на икономическата теория за инфлацията. Тя илюстрира следния принцип.

• 
  Ценовото равнище се покачва винаги когато номиналната парична маса нараства в по – голяма степен от търсенето на реални баланси.
  
• 
  Количествената теория за парите гласи, че промените в ценовото равнище се дължат преди всичко на промените в номиналното количество на парите.
  

Темп на Темп на прираста Темп на прираста (3)

Инфлацията = на номиналната - на реалното търсене

парична маса на пари

Реалното парично търсене се променя с течение на времето поради три основни причини:

• 
  Промени в размера на реалния доход
  
• 
  Промени в алтернативните доходи от задържането на средства в наличност
  
• 
  Финансови нововъведения и промени в регулирането
  

• 
  Реалния доход
  

Ако както номиналното парично предлагане, така и реалният доход нарастват, въздействието им върху ценовото равнище се проявява в противоположни посоки: нарастване на номиналната парична маса допринася за инфлация или повишаване на цените, докато нарастването на реалния доход, а от тук и на реалното парично търсене, води до намаляване на цените.

Нетният резултат зависи от баланса между двата фактора. Висок прираст на номиналната парична маса в отсъствието на прираст на търсенето на реални баланси означава, че парите започват да пробиват джобовете на хората, водейки до висока инфлация. Ако обаче реалното парично търсене силно нараства, тогава всяко дадено нарастване на номиналната парична маса води до по – ниска инфлация.

• 
  Алтернативен доход
  

• 
  Финансови нововъведения
  

В САЩ такива нововъведения се развиват особено бързо през периода 1965 – 1985 година. Нововъведенията на финансовите институции и промените в държавното регулиране довежда до създаването а нов вид активи, които са добър заместител на парите и които намаляват търсенето на реални баланси при всяко равнище на реалния доход и лихвения процент. Този факт обяснява защо паричната маса и цените в САЩ нарастват в почти еднаква степен, въпреки че реалния доход нараства съществено. Падът в реалното парично търсене, предизвикан от нововъведенията и по – високия лихвен процент, просто компенсира прираста на търсенето на реални баланси поради по – високия доход. В друго страни където, лихвеният процент не се увеличава в такава степен и където нововъведенията са по – малко, прирастът на реалното парично търсене е по – голям, поради което цените нарастват в по – малка степен от колкото паричната маса.

2. 
   Инфлацията и количеството пари в обръщение: скорост на парично обръщение и количествено уравнение
   

Съвременната макроикономическа теория прави анализ на търсенето и предлагането на реални баланси въз основа на равенство (1). Съществува един по – стар подход, който предлага допълнителен поглед в дълбочина, изследвайки връзката между паричната маса и цените от гледната точка на скоростта на паричното обръщение.

• 
  Скоростта на паричното обръщение се измерва с годишния оборот на номиналното парично предлагане в процеса на финансиране на съвкупното потребление или съвкупния доход. Тя се измерва като съотношение между номиналния БНП и номиналното количество пари в обръщение.
  

Висока или ниска стойност на скоростта на паричното обръщение е цифрата 6,5?

Изхождайки от определението за скоростта на паричното обръщение като съотношение на номиналния доход и номиналната парична маса, може да представил известното количествено уравнение, което често се използва като база при икономическия анализ на инфлацията:
MV = PY (4)
В даденото равенство М е номиналната парична маса, V е скоростта на паричното обръщение, или темпът на паричния оборот, Р е ценовото равнище, а Y е реалния доход, така че PY представлява номиналният доход. Преди да зададем въпроса защо това равенство е известно като “количествено уравнение”, ще го преобразуваме, за да поставим в центъра на анализа ценовото равнище:
P = MV/Y (5)
Защо равенство (4) се нарича количествено уравнение? Ако стойностите на V и Y са постоянни или се изменят в сравнително малки граници, равенство (5) би означавало, че номиналното количество пари в обръщение, М, определя ценовото равнище: ако М се удвои, удвоява се и Р. Равенство (5) при постоянни V и Y, представлява количествената теория за парите.

Последвайки движението на цените, паричната маса, крайната продукция и скоростта на паричното обръщение, може да преобразуваме равенство (5) от гледна точка на темпа на прираста:

• 
  темп на прираста на реалния доход
  

Поддръжниците на количествената теория по принцип признават, че прирастът на реалния доход оказва влияние върху инфлацията, но твърдят, че скоростта на паричното обръщение е почти постоянна, поради което темпът на нейния прираст е приблизително равен на нула. Ако скоростта действително е постоянна, а реалния доход нараства с 3% годишно, реалното парично търсене също би трябвало да нараства с 3% годишно, инфлацията ще бъде 7% (=10% - 3%), докато по – високият прираст на реалния доход, напр. 5 вместо 3 %, ще доведе до намаляване на инфлацията.

Нека видим до колко равенство (6), при допускането за постоянна скорост на паричното обръщение, съответства на един реален пример от световната практика: Ямайка през периода 1979 – 1984 година. Средният годишен прираст на реалния доход през този период е -0,2 %; реалният доход бележи лек спад. Номиналното количество пари в обръщение нараства средногодишно с 16 %. При равен на нула последен член, равенство (6) предвижда 16,2 % инфлация [= 16 % - (-0,2 %)]. На практика инфлацията в Ямайка за периода е 16,9 %. Ето как допускането за постоянна скорост на паричното обръщение ни приближава до верния резултат – довежда ни значително по – близо до него от обикновено.

По подобен начин промените в институционалната техническа уредба, позволяват на хората да оперират с по – малко пари в брой спрямо техния доход – като например изобретяването на кредитните карти – понижават търсенето на пари, повишавайки скоростта на обръщението. Освен това тя може да се промени и вследствие на промените в равнището на доходите; по принцип скоростта на паричното обръщение нараства успоредно с нарастването на дохода. Ето защо не бива да се очаква да бъде постоянна във времето о в практиката, общо взето, тя действително не е.

Анализирайки хиперинфлацията в § 4, ще се натъкнем на феномена “бягство от парите”. От гледна точка на количественото уравнение този феномен означава драстично нарастване на скоростта на паричното обръщение. В Аржентина например в рамките само на 4 години скороста на паричното обръщение нараства от 15 на 50.

3. 
   Бюджетният дефицит и инфлацията
   

Сега ще разгледаме възможните зависимости между бюджетния дефицит и инфлацията. Бюджетният дефицит е сочен като причина за инфлацията почти толкова често, колкото и нарастването на паричната маса. По такъв начин той може да оказва влияние върху нея? Ще изследваме две възможности: първата включва данъчната политика, която създава дефицит, а втората – различните средства на икономическата политика за неговото финансиране.

Тази теория предполага зависимост между инфлацията и бюджетния дефицит при пълна заетост, а не между фактическия дефицит и инфлацията. Фактическият дефицит може да е голям или поради големия бюджетен при пълна заетост, или вследствие на икономическа рецесия.

Ако икономиката е в рецесия, инфлацията не би следвало да е висока, въпреки че бюджетния дефицит е голям. Изхождайки от тази теория, не би трябвало да очакваме, че ще открием тясна зависимост между данните за фактическия бюджетен дефицит и инфлацията. При равни други условия обаче теорията предлага зависимост между бюджетния дефицит при пълна заетост и инфлацията.
Бюджетният дефицит и нарастването на паричната маса
Зависимостта между бюджетния дефицит и инфлацията може да е косвена. Широко разпространено е схващането, че големият бюджетен дефицит води до увеличаване темпа на паричния прираст. Ако това е вярно, при безспорната зависимост между нарастването на паричната маса и инфлацията е налице косвена връзка. Ето защо представлява интерес анализът на възможната връзка между бюджетния дефицит и паричния прираст.

Кога е налице дефицит във федералния бюджет, това означава, че държавната администрация изразходва повече средства, от колкото събира под формата на данъци. Тя трябва да финансира своите разходи по някакъв начин. Ако не увеличи данъците, възможностите са две: първо да вземе заем от частния сектор. В година, в която бюджетния дефицит е, да кажем, 50 млрд. $, държавната администрация може да заеме тази сума, като продаде облигации на частния сектор – на застрахователни компании, пенсионни фондове и граждани. В замяна на облигациите държавата получава пари за своите разходи. По – късно тя изпраща взетия заем – продавайки още облигации или чрез увеличаване на данъците.

Втората възможност е държавната администрация да създаде пари. В някои страни тя буквално може да отпечата пари, с които да плати на своите работници и доставчици, а може да плати и с чекове. Такива чекове, задължаващи сметката на държавната администрация в централната банка, увеличават количеството на силните пари. Едно нарастване на количеството на силни пари на свой ред води до увеличаване на паричното, а оттук и на агресивното търсене.

Очевидна е възможността бюджетния дефицит да бъде финансиран изцяло чрез емисия на пари. Случва ли се това в практиката? Зависи от конкретната държава. В страни с недоразвит пазар на облигации държавната администрация среща трудности да получи заем от частния сектор. Ето защо тя е склонна да финансира бюджетния дефицит директно с емисия на пари. Такава е практиката и в страните с хиперинфлация. Но данните за развитите страни с умерена инфлация сочат, че бюджетния дефицит не води непременно до висок темп на паричния прираст.

4. 
   Хиперинфлация
   

Периодите на хиперинфлация са извънредно явление, при което нестабилността на цените добива такива крайни измерения, че става доминираща тема във всекидневието, дезорганизирайки производството и парите, като същевременно преразпределя доходите и благата в обществото.

• 
  Хоперинфлацията е период, в който инфлацията надхвърля 1000 процента годишно.
  

Хиперинфлацията в Германия е занимавала мнозина учени, тъй като инфлацията достига астрономически измерения, тя помага за идването на нацистите на власт и защото Германия (макар и неотдавна победена в Първата световна война) е основната икономическа и политическа сила в европейската култура през този период.

В крайната фаза на хиперинфлацията в Германия, когато цените за удвояват с всеки изминал ден, ползата от парите става нищожна. На работниците се плаща два пъти дневно, така че да могат да пазаруват през обедната почивка и да избегнат спада в реалната стойност на паричните им баланси, който неминуемо настъпва, ако изчакат до края на работното време. Някои фирми заплащат на работниците с произвежданите от тях стоки, позволявайки им да излязат и да ги разменя за храна. В ресторантите някои хора си поръчват по две бири наведнъж, тъй като бирата изветрява с по – бавни темпове от нарастването на цените.

Стремежът да се намаляват притежаваните реални баланси, да се финансира същото равнище на разходи с по- малко количество пари в брой може да бъде забелязан в реалната стойност на паричната маса. Изчисляваме реалната стойност като съотношение между индекса на номиналната парична маса и индекса на цените.

• 
  Бягството от парите се изразява в намаляването на реалните баланси, което е масово явление при нарастващите поради бързия темп на инфлацията загуби от задържането на парични средства.
  

Хиперинфлацията е почти лабораторен експеримент за монетаристите. Тя показва, че когато нарастването на паричната маса е извън редно бързо, инфлацията е също извънредно висока. Тя демонстрира също така и бягство от парите. В следствие на последното цените нарастват дори по – бързо от увеличението на количеството пари в обръщение.

Излишно е да се задава въпроса защо инфлацията експлодира в периодите на хиперинфлация. Държавния бюджет е голям дефицит поради намалялото събиране на данъци вследствие на война или революция, или защото новоизбраното правителство е разработило амбициозна програма за държавните разходи. Тъй като данъчните постъпления са неадекватни и финансирането чрез продажба на държавни облигации изглежда невъзможно, държавната администрация прибягва до емисията на пари за покриване на бюджетния дефицит. По този начин номиналната парична маса започва бързо да нараства. При нарастване на номиналното количество пари и неизменното равнище на реалното парично търсене цените започват да нарастват. В следващата фаза, когато инфлацията определено е вече извън контрол, реалното парично търсене бележи спад, тъй като хората намаляват своите реални баланси, за да избегнат причиняваните от инфлацията алтернативни разходи. Това бягство от парите допълнително увеличава негативния ефект на растящата инфлация.
Инфлационен данък
Използването на парична емисия за покриване на бюджетния дефицит е на практика вид данъчно облагане – т. нар. инфлационен данък.

• 
  С понятието инфлационен данък се означават причинените на притежателите на парични средства загуби от инфлацията вследствие обезценяването на техните реални баланси поради увеличението на ценовото равнище.
  

За да разгледаме един конкретен пример, представете си, че притежавате 200 $ в брой в година, в която инфлацията е 10%. Инфлацията понижава стойността на вашите реални баланси с 20 $, които представляват инфлационен данък. Следователно за да поддържате неизменна стойността на притежаваните от вас парични средства, в края на година трябва да разполагате с 220 $. За да осъществите това, трябва да спестите 20 $, като за целта изразходвате сума, по – малка от размера на вашия доход. Алтернативно тези 20 $ биха могли да ви бъдат удържани под формата на данък, което също би ви принудило да изразходвате 20 $ по – малко от размера на своя доход. Вие плащате данък на инфлацията, тъй като трябва да изразходвате сума, по – малка от размера на своя вашия доход, само за да разполагате с достатъчно налични парични средства за своите разплащания. На практика държавната администрация събира този данък, тъй като намалелите разходи на частния сектор и дават възможност да управлява по – голяма част от оскъдните ресурси на обществото, като просто отпечатва банкноти.

По време на хиперинфлацията в Германия държавната администрация покрива бюджетен дефицит в размер на 6 до 7 % от БНП чрез инфлационен данък, т. е. чрез емисия на инфлационни пари. Дори и днес правителствата на някои по – слабо развити страни събират суми от порядъка на 5 % от БНП под формата на инфлационни данъци.

Покриването на бюджетния дефицит с парична емисия може да е единственият начин за ефективно данъчно облагане на частния сектор от едно слабо правителство.

Обезценявали се не само парите, но и всички активи с определена номинална стойност – държавни облигации, спестовни сметки, пенсии и застрахователни полици. Стойността на всеки договор, който е предвиждал индексация спрямо движението на ценовото равнище – а малко договори предвиждат такава – по същество станала нула. Ако ми дължите 1 долар или дори 10 хил. $, реалната стойност на вашия дълг към мен става почти равна на нула при положение, че цените се увеличат 20 млн. пъти. Това обаче означава, че човек, който е работил години наред и е събрал трудов стаж за пенсия, внезапно е изправен пред перспективата да не получи нищо. В рамките на една година стойността на спестяваните цял живот от германците средства напълно се стопяват. Всеки, закупил държавни облигации с надеждата да натрупа състояние, получавайки лихва, открива, че загубата на покупателната сила надхвърля многократно размера на лихвата и облигациите се оказват безценни.

В тази връзка следва да зададем два въпроса. Кой печели от загубата на покупателната сила на всички притежатели на номинални активи (пари, облигации, застрахователно договори, пенсии)? Второ, какво става в обществото, когато богатствата се стопят за една нощ? Отговорът на първия въпрос е сравнително лесен: печеливши от хиперинфлацията са длъжниците. Една всеобхватна и неочаквана инфлация, каквато е тази в Германия, преразпределя богатството от кредиторите, или притежателите на номинални активи, към длъжниците. Сред най – големите длъжници е държавата, чиито пасиви – парите и държавните облигации – се обезценяват.

Едно такова широкомащабно преразпределение на богатството от кредитори към длъжници, каквото се осъществява при хиперинфлация, може лесно да дестабилизира обществото. В случая с Германия средната класа – притежателите на облигации, пари, пенсии и застраховки – е разорена от инфлацията. Този факт не се посреща с въодушевление, довежда до нарастваща обществена подкрепа за “закона и обществения ред”, които се очаква да бъдат въдворени най – добре в едно силно тоталитарно правителство. Хиперинфлацията повече от всички други фактори е причина за установяването на фашисткия режим в Германия.

Хиперинфлацията е най – драматичния симптом на кризисното състояние на икономиката или на социалните противоречия, които обществото не може да разреши в рамките на съществуващата политическа система. Тя застрашава всеки, който има какво да губи – добра работа или спестявания, - и води до “ред и законност” в държавата за сметка на политическите свободи и демокрацията. Когато една държава не е в състояние да осигури разумна стабилност на цените и на разпределението на благата, когато собствеността, работните места и икономическата сигурност внезапно се оказват под въпрос, вратите бързо се отварят за едно тоталитарно правителство. Вероятността това да стане, когато инфлацията нараства от 5 на 10 или дори 15 % годишно, е малка, но е често явление при 200, 500 и повече. В тези случаи инфлацията е най – чувствителният барометър за неспособността на едно правителство да управлява по обичайния начин и тя да подпомага политическите сили, които обществото презира при нормални условия.

5. 
   Последици от бюджетния дефицит
   

Спечелилият нобелова награда за икономика през 1986 година Джеймс Бюканан от Университета “Джордж Мейсън” твърди, че най – лошото наследство, завещано от икономическата теория от Кейнс, е приемането на бюджетния дефицит като нормално явление. Посочвайки, че държавата може да излезе от икономическа депресия чрез по – големи държавни разходи, Кейнс оспорва преобладаващите ортодоксални схващания относно благоразумната финансова политика, че бюджетния дефицит трябва да бъде избягван на всяка цена. По този начин, твърди Бюканан, Кейнс отвори шлюзовете на политиците да изразходват средства, без да увеличават данъците, за да финансират тези разходи. Разбира се, Кейнс не проповядва безразсъдно изразходване на бюджетни средства при всякакви условия. Той развива своята теория по време на Голямата депресия, когато високото равнище на безработицата и спадащите цени означават, че рисковете от инфлация, породена от финансиране на бюджетния дефицит, са минимални.

Опровергаването на посланието на Кейнс, че бюджетния дефицит желателен в периоди на рецесия, отнема много време. Веднъж прието обаче, дефицитното финансиране се прилага дори и в години на икономически просперитет. През 80-те години с цел приближаване равнището на пълна заетост, Съединените щати оперират с бюджетен дефицит, надхвърлящ 3 % от БНП.

Големите бюджетни дефицити като тези, с които оперират САЩ в средата на 80-те години, в крайна сметка могат да предизвикат инфлация. Ние обаче развихме тезата, че пряката зависимост между бюджетния дефицит и инфлацията, както и косвената връзка между него и парияния прираст, а след това между последния и инфлацията, са слабо изявени в САЩ. Ето защо становището, че дефицитът трябва да бъде избягван, тъй като неминуемо води до инфлация, също е спорно, поне при преобладаващите през последните десетилетия условия в САЩ.

Все пак съществува причина, която поражда някои опасения. В промишлено развитите страни с разумно равнище на инфлация опасенията относно бюджетния дефицит са свързани с избутващия ефект. Увеличаването на бюджетния дефицит при пълна заетост упражнява избутващ ефект спрямо инвестициите на частния сектор, тъй като повишава лихвения процент. По просто казано, колкото по – голям е бюджетния дефицит, толкова по – голяма част от спестяванията се използва за финансиране на държавните разходи и толкова повече намаляват средствата за инвестиции. При намалели средства за инвестиции реалния лихвен процент трябва да се повишава, за да понижи търсеното количество инвестиции до равнището на предлаганите налични фондове.

Ако реалният лихвен процент се повишава, при което инвестициите намаляват, икономиката разполага с по – малко фабрики и технически съоръжения и дефицитът в крайна сметка довежда до понижаване на жизнения стандарт. Това е така нареченото бреме на националния дълг. Оперирайки с бюджетен дефицит, който финансира с емисии (дълг), дадено поколение може да увеличи своето потребление, оставяйки след себе си по – голям дълг, по – малко капиталови активи, а оттук и намалено потребление за бъдещите поколения.

1. 
   Инфлация и парична маса в обръщение
   

• 
  Парите и ценовото равнище
  
• 
  Нарастване на паричната маса и инфлацията
  
• 
  Промени в реалното парично търсене
  

2. 
   Инфлацията и количеството пари в обръщение: скорост на парично обръщение и количествено уравнение
   

3. 
   Бюджетният дефицит и инфлацията
   

4. 
   Хиперинфлация
   

• 
  Бягство от парите
  
• 
  Инфлационен данък
  
• 
  Обществото и хиперинфлацията
  

5. 
   Последиците от бюджетния дефицит
   

1. 
   Икономика “Основи на микро-
   

2. 
   “Икономическият механизъм”, София 1982 г. • Евгени Апостолов • Асен Веселинов • Георги Захариев • Витали Таджер •
   

3. 
   “Структура и управление на икономическата система”, София 1987 г., • Евгени Матеев •