„Парламентът институция на законодателната власт

Специалност: Публична администрация /задочно/

Учебна дисциплина: Политология



РЕФЕРАТ

на

Тема: „Парламентът – институция на законодателната власт”

Фак.№ 1608782004 д-р Р.Домусчиева

Пловдив 2017
СЪДЪРЖАНИЕ
I. Същност, типове и функции на парламента и законодателн процес – фази и етапи

1. 
   Същност на парламентът
   
2. 
   Типове парламенти
   
3. 
   Функции на парламента
   
4. 
   Законодателен процес – фази и етапи
   

В резултат на дейността на политическите институции, съобразно възприетите норми, ориентации и ценности се формира определен политически режим. Според повечето изследователи самото понятие „политически режим” дава представа за политически ред в държавата, а също така е качествена характеристика на политическата система. Освен това политическият режим показва степента на политическа демократизация на държавата и определя вида и дейността на нейния парламент.

В съвременния си вид парламента възниква в края на 12 век в Испания - т.нар. Кортеси, като орган на съсловно представителство, като парламентарният режим се формира до 18 век.

I. Същност, типове и функции на парламента и законодателн процес – фази и етапи

1. Същност

Парламентът (от старофренски: parlement = разговор, съвещание: от френски: parler = говоря) или Камарата на представителите е политическа институция, състояща се от представители на гражданите на държавата, избрани (частично или изцяло) пряко от тях и служи като законодателна власт в страните с представителна демокрация. Парламентът е автономен, независим и оперативно самостоятелн орган. Може да се състои от 1 или 2 камари (палати).

Съществуват парламентарни институции от различен тип, които се отличават с редица особености на своите формални структури и властта, която притежават.

На първо място типът парламент зависи от характера на политическия режим – президентски, парламентарен (който може да се раздели на парламентарна република и парламентарна монархия) и полупрезидентски.

Върху вариациите на конституционния статус на парламента оказва влияние и структурата на държавата: дали тя е унитарна (единна) или федерална (съюзна). За федералната държава е характерна двупалатната структура на съюзния парламент (бикамерализъм).

Еднокамарната структура на парламента в България се е утвърдила в досегашните четири конституции. Сегашното Народно събрание се състои от 240 народни представители, избрани чрез общо, равно и пряко избирателно право (чрез тайно гласуване). Срокът на пълномощията на Народното събрание е 4-годишен. Този срок може да се прекрати предсрочно според Конституцията (чл. 99 (2)), в случай че се изчерпят всички конституционни възможности парламентът да състави правителство. В този случай Президентът разпуска Народното събрание, назначава служебно правителство и насрочва парламентарни избори. Президентът не може да разпуска парламента през последните три месеца на своя мандат.

Вземането на решения в парламента става чрез различни видове мнозинство: а) обикновено, наричано още абсолютно мнозинство (у нас в миналото – „вишегласие“) – за прието се обявява само онова предложение, което е получило повече от половината гласове, от присъстващите или от списъчния брой на депутатите; б) квалифицирано мнозинство – за приемането на дадено предложение се изискват две трети, три четвърти, три пети... като в някои случаи се брои от присъстващите, във втори – от имащите право на глас, а в други – от всички представители. По този начин се получават все нови видове мнозинство.

Парламентът изпълнява следните функции:

• 
  Законодателна функция - В рамките на законодателната функция парламентът може да внесе предложение за закон (право на инициатива). Право на това имат различни органи. При парламентарната демокрация това право в повечето случаи се упражнява от правителството. Причина за това е факта, че то е представено с мнозинство в парламента, и неговите предложения за закони в повечето случаи имат успех. След постъпване на законово предложение, то се обсъжда по време на парламентарен пленум. Често по време на пленума се правят предложения за подобрения на законовите предложения. Накрая се гласува за законовите предложения. За приемането на даден закон в повечето случаи е необходимо относително мнозинство. В случай, че закона засяга важни сфери, като например конституцията, трябва да се съберат гласовете на по-голямо, квалифицирано мнозинство (например две трети от депутатите). Ако това е налице, предложението за закон се превръща във валиден закон.
  
• 
  Избирателна функция - При парламентарна демокрация депутатите избират шефа на правителството, а понякога и целия му състав. По този начин правителството става зависимо от парламентарното мнозинство и депутатите могат да упражнят голямо влияние върху политическата посока на правителството. Освен това в повечето случаи те имат и възможността да свалят правителството или правителствения шеф. Но не само правителството бива избирано от парламента. Често парламента избира и членовете на висшия съдебен съд. Чрез избора на членове на органи, които спадат към другите власти, се извършва индиректното легитимиране на тези органи. Това означава, че народа не може да избира директно върховния съдия и шефа на правителството. Но в това той участва индиректно чрез избора си за парламент. И по този начин индиректно от народа са определени правителството и върховните съдии. Те са упълномощени да вземат решения, представлявайки народа.
  
• 
  Контролна функция - В рамките на класическото учение за разделението на властта, парламента (легислативна власт) контролира изпълненито на законите от правителството (екзекутивна власт). За да може да упражни този контрол, той разполага с различни средства, които са представени по различен начин в различните страни. Може да постанови проверки, да се обърне към върховния съд, третата (юридическа) власт, или да свали от власт избраното правителство. Но тъй като при модерните демокрации правителството е представено с мнозинство в парламента, контрола на практика не се осъществява между парламента и правителството, а между правителство и опозиция, или между мнозинство и малцинство в парламента.
  
• 
  Представителна и политическа функция - Парламентаристите имат задачата, да изразяват политическите стремежи на народа, мнението  на своите избиратели. В идеалния случай всички граждани се чувстват представени от една или друга фракция в парламента и дистанцията между избиратели и избрани е малка. Чрез откритостта на заседанията, отражението им в медиите и конкретната информация относно тяхната работа, парламентаристите се опитват да информират населението и да поощрят процеса на формиране на волята по отношение на външната и вътрешна политика.
  

Редът за създаване на законите е правно уреден от процесуални норми, съдържащи се в Конституцията, Закона за нормативните актове и Правилника на НС.

До обнародването на приетия закон той все още съществува под условие, защото е възможно президентът мотивирано да го върне в НС за ново обсъждане (отлагателно вето), което не може да му бъде отказано (чл.101, ал.1 КРБ). При налагането на вето всъщност законодателния процес продължава до приемане на съответно решение от пленума на НС.

Автентичността на приетия закон се удостоверява с подписа на председателстващия заседанието на НС и другите длъжностни лица - секретари и стенографи.

Законодателния процес приключва с приемането или отхвърлянето на законопроекта от НС. След гласуването (приемането) законопроектът се превръща в закон. С това приключва процесът на неговото създаване. Обнародването не е фаза от законодателния процес и се извършва чрез публикуването му в Държавен вестник по нареждане на президента. Обнародване – най-късно 15 дни след приемане на законопроекта от НС. В този срок президентът може мотивирано да върне законопроекта в НС за ново обсъждане. Повторно гласувалият се законопроект се обнародва от президента най-късно в 7-дневен срок от получаването му. Законът влиза в сила 3 дни след обнародването му, ако не е определен друг срок за това (чл.5, ал.5 КРБ).

Основните етапи са четири:

• законодателна инициатива

• обсъждане на законопроекта

• вземане на решение (гласуване на законопроекта, възвеждането му в закон)

• обнародване в „Държавен вестник”

а) приемане на решение за необходимостта да се изготви законодателен проект;

в) сезиране на НС с изготвения законопроект;

Подготовката на текста на законопроекта може да включва предварително обсъждане в рамките на колективи от специалисти в съответната област, от юристи, както и предварително всенародно обсъждането този законопроект. Изготвеният текст се внася в НС посредством сезирането му от субекта, имащ право на законодателна инициатива. Сезирането представлява правна възможност на своя титуляр, предпоставящо юридическо задължение на сезирания орган да се произнесе по внесения законопроект.
4.2.2. Обсъждането на законопроекта от НС - минава през два основни етапа:
а) предварително обсъждане на законопроекта в съответните постоянни комисии и
б) обсъждането на законопроекта в пленарната зала.

Предварителното обсъждане на законопроекта има за цел да се огледа добре законопроекта, да се преработи и усъвършенства, за да се улесни обсъждането му в пленарната зала. По своята същност комисиите са само помощни органи на НС.

Общият брой на избирателните секции в страната е 12081, а общият брой на избирателите по избирателни списъци е 6 810 336.

1. ПП ДРОМ

2. ПП Движение за радикална промяна Българската пролет

3. Политическа партия Движение Напред България

4. Нова Република – ДСБ, Съюз за Пловдив, Българска демократична общност

5. КОАЛИЦИЯ НА НЕДОВОЛНИТЕ (БСД – Евролевица, Българска Социалдемократическа партия, Християн-Социален Съюз)

6. ВОЛЯ

7. ПП БЪЛГАРСКИ ДЕМОКРАТИЧЕН ЦЕНТЪР – БДЦ

9. Движение за права и свободи – ДПС

10. БСП за БЪЛГАРИЯ

11. ПП ГЕРБ

12. партия на ЗЕЛЕНИТЕ

13. Обединение ДОСТ

14. ПП Възраждане

16. КП ДВИЖЕНИЕ ДА БЪЛГАРИЯ (Зелените, ДЕОС)

17. ОБЕДИНЕНИ ПАТРИОТИ – НФСБ, АТАКА и ВМРО

18. КОЙ – Българската левица и Зелена партия

19. ПП НАЦИОНАЛНА РЕПУБЛИКАНСКА ПАРТИЯ

20. БЪЛГАРСКО НАЦИОНАЛНО ОБЕДИНЕНИЕ

21. РЕФОРМАТОРСКИ БЛОК – ГЛАС НАРОДЕН
В различните райони в страната се състезават и независими кандидати за депутати, издигнати от инициативен комитет. Техните имена са добавени в края на интегралната бюлетина в района, в който са се кандидатирали.

Предизборната кампания за 44-то Народно събрание достигна рекордни размери. В продължение на няколко седмици формациите от целия политически спектър се надпреварваха за народните симпатии. Докато някои активизираха електората си, други се занимаваха с това да привличат нови съмишленици.

Особено ярко това си пролича при по-малките десни формации, които заложиха предимно на онлайн кампанията, за да достигнат до младите хора у нас и българите зад граница.

Други пък и този път се придържаха към стратегията "танто за танто" - концерти из страната, веселби и пламенни речи. Главната интрига на тези избори обаче безспорно бе между ГЕРБ и БСП. Макар и без пряк дебат между лидерите на двете партии, те до последно се движеха на кантар, а с наближаването на вота, изстрелите звучаха все по-силно и от двете страни.

Карта с разпределение по области по най-голям брой гласоподаватели.

След завършването на изборите и преброяването на гласовете може да заключим, че ГЕРБ остава доминираща политическа сила в национален мащаб, но БСП успява да си върне лидерството в 7 от общо 31 многомандатни избирателни района, включително: Велико Търново, Видин, Враца, Добрич, Монтана, Плевен и Ямбол.