Пародията “дон кихот” – обобщение на испанската действителност от края на 16 и началото на 17 век

Изтегляне 90.46 Kb. Дата 13.06.2017 Размер 90.46 Kb. #23457

Навигация на страницата:

• ПАРОДИЯТА “ДОН КИХОТ” – ОБОБЩЕНИЕ НА ИСПАНСКАТА ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ ОТ КРАЯ НА 16 И НАЧАЛОТО НА 17 ВЕК
• Опитайте се да обобщите най-важното от начина, по който се осъществява пародията в романа “Дон Кихот”: първо, по какво той прилича на истинския рицарски роман
• А как се пародират тези устойчиви елементи от съдържанието и структурата на рицарския роман
• Припомнете с какво се характеризира историческата и социалната ситуация в Испания в края на 16 и началото на 17 век
• Помислете сега в кои ситуации в романа се открива образът на действителността
• Каква информация получавате за действителността от втора и трета глава на романа – какви значения носи ханът като ‘място край пътя’
• Как се отнасят с Дон Кихот присъстващите Каква представа за обикновените хора на Испания се създава
• Как ханджията описва стремежите на рицарите
• Как са представени неговите слушатели, които са описвани като герои на множество пастирски романи, в които се описва идилията на техния природосъобразен живот
• Коя е причината за подобно отношение у представителите на благородничеството и какво е отношението на автора към тях
• 54 и 63 глава
• А защо този роман, отнесен към отпределена историческа ситуация, се превръща в един от най-четените за всички времена след нея

ПАРОДИЯТА “ДОН КИХОТ” – ОБОБЩЕНИЕ НА ИСПАНСКАТА ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ ОТ КРАЯ НА 16 И НАЧАЛОТО НА 17 ВЕК В разговора си върху проблемите, които поставя романът на Сервантес, вие обърнахте внимание на жанра пародия, проследихте как този жанр определя идентичността на Дон Кихот като централен действащ персонаж, коментирахте лудостта му като бягство от реалността във въображаемия свят на приключения и добродетели, наблюдавахте развитието на героя в единството му с неговия антипод-двойник Санчо. Всички тези значения на романа се проявяват във време-пространството на една художествена действителност, която създава множество връзки с реалността в Испания от края на 16 и началото на 17 век. В този смисъл, въпреки че историята за рицарстващия идалго е измислена, тя обобщава начина на живеене и мислене на човека във времето на написването на романа. Откъде и как се извеждат тези обобщения, ще опитаме да разберем през този час. Запишете темата на разговора ни: ПАРОДИЯТА “ДОН КИХОТ” – ОБОБЩЕНИЕ НА ИСПАНСКАТА ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ ОТ КРАЯ НА 16 И НАЧАЛОТО НА 17 ВЕК Може би като формулировка тази тема изглежда малко несъстоятелна. Как е възможно пародирането на нещо да внушава истината за него? Но нека припомним какво представлява пародията и какво се пародира в романа на Сервантес? – пародията използва някакъв познат жанров модел и преобръща неговите значения с цел да го принизи, да го осмее, да го разкритикува и така да внуши неговата несъстоятелност. Романът на Сервантес пародира един от най-популярните романови жанрове на рицарския роман, за да докаже неговата изкуственост, несъответствието му на реалността, невъзможността на ценностите, които проповядва. Опитайте се да обобщите най-важното от начина, по който се осъществява пародията в романа “Дон Кихот”: първо, по какво той прилича на истинския рицарски роман? – има герой, който решава да стане рицар, за да се бори за добро и справедливост и така да спечели чест и слава като признание за делата си; трите пътувания на Дон Кихот следват сюжетната структура на рицарските героични походи (техният брой – 3, пък внушава сакралност, благословия от Бог за успех); наличието на оръженосец допълва познатия модел – всеки рицар се нуждае от свой помощник и спътник, който да носи тежкото му снаряжение и да го подкрепя в битките. А как се пародират тези устойчиви елементи от съдържанието и структурата на рицарския роман? – Дон Кихот е карикатура на истинския рицар – като възраст и телесна сила е точно обратното на начина, по който изглеждат рицарите; неговото облекло и снаряжение са стари, ръждясали и изпочупени, конят му е кранта, а оръженосецът му е прост и неук селянин; на всичко отгоре 50-годишният рицар не е с ума си и всички събития от неговото рицарство са всъщност само във въображението му, докато в реалността те са унизителни и негероични (като се започне от посвещаването му в рицарство в крайпътния хан, нямащ нищо общо с местата и изпълнителите на този тържествен ритуал, и се премине през всичките му срещи-битки със злото) И все пак, има нещо особено в Сервантесовата пародия – във времето на своята лудост героят наистина вярва и в целите, които си е поставил, и в смисъла на това, което върши – т.е. той се води от истински ценности в една лишена от такива ценности действителност. И точно в това разминаване е иронията на романа, която преобръща смешното в тъжно, комичното в трагично. Причините за пародирането са в действителността, която е предизвикала написването на романа. Припомнете с какво се характеризира историческата и социалната ситуация в Испания в края на 16 и началото на 17 век: страната е разпокъсана и слаба след множество войни и религиозни конфликти – изгонването на маврите, евреите, войната с турците, гоненията на Инквизицията, неуспешното управление на страната от Филип II; като резултат от това хората обедняват, живеят лошо в страх от преследване (самият Сервантес прекарва години в плен и в затвора по несъстоятелно обвинения); за да оцелеят духовно, търсят спасение в измислените истории от пасторалните и рицарските романи, но те представят една идеализирана действителност, която няма нищо общо с истината нито за живота на пастирите, нито на рицарите, които никога не са били такива безкористни защитници на слабите и бедните. Друга причина за написването на “Дон Кихот” е личната история на самия Сервантес – какво от неговата съдба служи като основа на романа му? – скитанията на семейството му от място на място с цел да се намерят по-добри условия за живеене показват на младия Сервантес много от лицата на Испания през втората половина на 16 век; той среща и опознава много и различни хора в хановете по пътищата; участието му във войната с турците, раняването му, от което лявата му ръка остава саката за цял живот, животът в пленничество развиват у него страстта към приключения, към новото и различното, което прибавя опит и учи на съобразителност, устойчивост, физическа и духовна сила. Помислете сега в кои ситуации в романа се открива образът на действителността? – в имената на реални географски местности (не само Ла Манча, а и другите места, прек които преминават Дон Кихот и Санчо, като при всеки поход увеличават територията на ‘кръга’, който изминават); в описанията на природата се разкрива много от красотата на тази иначе страдаща държава; в представянето на хората от различни социални прослойки – в хановете, в замъка на херцозите...; в описанието на обстановката в домовете, в облеклото и навиците на живеене...извод: може да се каже, че невероятната история на псевдорицаря Дон Кихот е разгърната в една много вероятна, истинска среда, внушаваща атмосферата на испанската действителност от времето на текстопораждането. Нека погледнем някои моменти от текста, които потвърждават тази теза. Първият поход на Дон Кихот започва от един хан, където се случва и неговото посвещаване в рицарство. Успоредно с въобразяването на героя (че ханът е замък, леките жени – красиви почтени дами) разказвачът дава другия, реален поглед към това място и хората в него: Дон Кихот забелязал недалече от пътя, по който се движел, един хан, който му се сторил пътеводна звезда, водеща не към предверието, а направо към самия дворец на спасението му. Пришпорил коня си и стигнал до него, преди да се мръкне напълно. И ето как продължава своя разказ летописецът: Пред портата на хана стояха случайно две млади жени, от тези, наречени „дел партидо“, които пътуваха за Севиля заедно с мулетари, решили да нощуват тук. Нашият ловец на приключения, който всичко мислеше, виждаше и си представяше по образ и подобие на това, което беше чел, веднага щом видя хана, си въобрази, че се намира пред замък с четири кули с блестящи сребърни игли, на който дори не липсваше подвижен мост над дълбок ров, с една дума, замък от тези, които се описват в романите. Като стигна на няколко крачки от хана или мнимия замък, Дон Кихот дръпна юздите и спря Росинант, тъй като очакваше някое джудже да се появи на бойниците, за да извести с тръбен зов, че рицар стои пред вратите на замъка. Но като видя, че никой не се явява и че Росинант тегли към конюшнята, Дон Кихот се приближи до вратата на хана и видя двете леки жени, които му се сториха прекрасни девойки или изтънчени дами, излезли да се поразходят пред замъка. В това време съвсем случайно един свинар, който събираше пръснатите си из стърнищата свине (моля за прошка, но тези животни се наричат само така), изсвири с рог, за да ги подбере. Дон Кихот си представи веднага това, което желаеше, а именно, че тръбачът известява за пристигането му./.../ Ханджията си помисли, че Дон Кихот го е нарекъл кастеляно, защото го е взел за честен кастилец6, докато той всъщност беше андалусец, от крайбрежието на Сан Лукар7, не по-малък разбойник от Как и не по-малък мошеник от кой и да било слуга или студент/.../ Жените, които не бяха свикнали да слушат подобни изблици на красноречие, не отронваха нито дума. Запитаха го само дали желае да закуси. — Да, хапнал бих нещо — отговори Дон Кихот, — защото, струва ми се, доста съм огладнял. За нещастие беше петък и в целия хан нямаше нищо друго за ядене освен малко риба от онази, която в Кастилия наричат „абадехо“, в Андалусия — „бакаляо“, а по други места — „курадильо“ или „тручуела“1. Попитаха Дон Кихот дали би взел няколко тручуела, тъй като нямаше нищо друго./.../ Ханджията, както вече се каза, си падаше малко шегобиец и си беше дал донякъде сметка за това, че гостът му е умопобъркан. След като го изслуша докрай, той се убеди напълно в своето предположение и за да има на Какво да се смее през нощта, реши да изпълни молбата на нашия рицар; и тъй, той каза на нашия рицар, че желанието и молбата му са напълно разумни и че подобни намерения са присъщи и естествени за всички по-лични рицари, към които той по вид и юначна външност принадлежи. Той сам се бил посветил на млади години на това почетно поприще и странствувал по различни краища на света, като търсел приключения, без да пропусне да посети Лос Перчелес край Малага, предградието Риаран, Компас в Севиля, Асогехо в Сеговия, Оливера във Валенсия, Рондиля в Гранада, крайбрежието на Сан Лукар, Потро в Кордова, ханчетата при Толедо и много други места, където изпитал бързината на нозете си и ловкостта на ръцете си, вършил беззакония, прелъстявал вдовици, обезчестявал девойки, измамвал малолетни, като Прославил името си в почти всички съдилища и затвори на цяла Испания. Прибрал се най-сетне в този свой замък, за да заживее на своя и на чужда сметка, като приютявал в него всички странствуващи рицари, без разлика какво е тяхното звание и потекло, единствено от любов към тях и за да им даде възможност да поделят с него парите си в замяна на добрите му чувства Каква информация получавате за действителността от втора и трета глава на романа? – какви значения носи ханът като ‘място край пътя’? – ханът е популярен символ във всички култури, защото е място за срещане на различни хора, пътуващи в различни житейски посоки (в 12 клас ще изучавате и един сборник на българския писател Йовков – “Вечери в Антимовския хан”) – той е непретенциозно място за почивка и храна, където срещащите се обменят своите човешки истории, забавляват се (често доста непристойно); в този смисъл ханът е точно обратното на замъка като отделено и охранено място, където са живели благородници и където не е можел да влиза всеки. Как се отнасят с Дон Кихот присъстващите? Каква представа за обикновените хора на Испания се създава? – простовати, но с чувство за хумор, склонни да се подиграват на различните и по-слабите (неориентираните) от тях. Читателят научава традиционни испански ястия, приготвяни от бедни за бедни; а в разказа на ханджията за уж неговите рицарски похождения се споменават местности и градове, през които е преминавал самият Сервантес. Как ханджията описва стремежите на рицарите? – всъщност той изказва истината за тези самозванци, които са нарушавали законите, поругавали са слабите, а някои са завършвали живота си по затворите; така започва деидеализацията на рицарството в романа – освен чрез пародията, но и чрез признаването на реалността в думите на хората от народа, които най-често са били жертви на техните безчинства. Вие вече говорихте за срещата на Дон Кихот с козарите и неговата реч пред тях за идеалното обществено устройство. Как са представени неговите слушатели, които са описвани като герои на множество пастирски романи, в които се описва идилията на техния природосъобразен живот? (погледнете отново глава 11) – и те нищо не разбират от думите на рицаря, но му предлагат гостоприемно храна и вино, развеселяват гостите си с песни, което не пречи по-късно да ги въвлекат в нелепа ситуация, от която Дон Кихот и Санчо печелят поредния си бой. И все пак се усеща доброто отношение на писателя към тези прости естествени хора, които живеят далеч от проблемите на страната и се задоволяват с това, което им дава общуването с животните и природата (Сервантес е писал пастирски роман, където изтъква ползите от отдалечаването от социалния живот, който води до деградация). Във втората част на романа наблюдаваме противоположната ситуация – Дон Кихот и Санчо попадат в замъка на херцог и херцогиня, които вече са чели първата книга за техните ‘подвизи’ и се подиграват с гостите си, като им залагат различни капани и се присмиват на реакциите им. Коя е причината за подобно отношение у представителите на благородничеството и какво е отношението на автора към тях? – животът на херцога и херцогинята е скучен и празен, лишен от всякакъв смисъл, защото благородниците не вършат нищо полезно и се забавляват единствено с книгите, които четат и интригите, които създават. За тях присъствието на Дон Кихот и Санчо е чудесен повод да разнообразят ежедневието си, като се забавляват на гърба на един луд и един селянин. С епизодите на тази история се внушава отношението на Сервантес към фалша и лицемерието на социалната прослойка на имащите, неуважението им към различните от тях, липсата на истински благородни чувства, каквито предполага рангът им. Макар Сервантес да е бил обвиняван, че не взема пряко отношение към историята на страната си и проблемите в социалния й ред, в 54 и 63 глава той съвсем пряко припомня тежкия момент на изгонването на мориските от Испания (през 1609 – 1611) и много дипломатично изразява отношението си към жестокостта на кралската повеля (дайте малко сведения за този исторически момент). Присъствието на бакалавъра Самсон Караско и съвместните коментари на Дон Кихот, Санчо и бакалавъра за начина, по който са били представени подвизите на рицаря и оръженосеца в първата книга (всъщност се визира подражанието-продължение, което излиза от неизвестен автор след първия том на романа) стават по-ясни и разбиранията на Сервантес за литературата, за това как в нея може да се изкриви реалността, за да се постигнат не само добри, но и користни цели. Романът предоставя още много примери за свързаността на романовата действителност с действителността извън него. Вече казахте, че пародирането на рицарството в “Дон Кихот” е пародиране на една пародия на проповядваните от рицарските романи добродетели, каквито в действителност не са съществували. Следователно чрез отрицанието на нещо измислено, лъжливо се изказва по непряк начин истината за нарушената човечност, за разпадащата се социалност във времето, предизвикало Сервантес да създаде своя необикновен герой. Влагайки най-нормални цели и идеали в образа на един луд, писателят изобличава ненормалността на своята действителност, където тези ценности са непостижими. А защо този роман, отнесен към отпределена историческа ситуация, се превръща в един от най-четените за всички времена след нея? – защото в различните етапи на историческото и културното развитие след Сервантес има множество подобни ситуации на принизяване на универсалните човешки ценности. А лудият рицар се превръща в символ на духовното оцеляване в тях с вярата си, че всеки е свободен поне в себе си да търси пътищата за сбъдване на доброто и човечността. Каталог: upload -> metodika metodika -> Представите за човека, другия и света в сонетите на уилям шекспир metodika -> Общочовешки проблеми в комедията “тартюф metodika -> С какво Просвещението се противопоставя на Класицизма и в какво го продължава като мислене за човека и изкуството? metodika -> Дон кихот – придобиване на идентичност metodika -> Разумът в лудостта на дон кихот metodika -> Уилям шекспир – лицето и гласът на английския ренесанс metodika -> Дон кихот и санчо панса – двете лица на един образ metodika -> Жан Батист Молиер и комедията на Класицизма metodika -> Тартюф” – комедия на характерите Изтегляне 90.46 Kb. Сподели с приятели: