Патилата на един необикновен журналист



Дата12.11.2017
Размер63.25 Kb.
#34459
АТАНАСЪ ДЖАВКОВЪ
ПАТИЛАТА НА ЕДИН

НЕОБИКНОВЕН ЖУРНАЛИСТ
Не само хората взимат ваканция. На път за... земята. – Моля, купоните ви! – Утре ще бъдете разстрелян! Безжичният телефон не работи. С репортерския бележник в кипежа на събитията.

в-к Бургазки Фаръ бр. 5915, 15 август 1941.
1.

Сгорещи се и под синьото райско небе. Над ширните небесни градини се понесе на люлки - на люлки душен нажарен въздух. Ангелчетата подхвръкваха лениво и вече не палеха с охота лулите на праведниците.

Един ден дядо Господ ги повика и им съобщи, че им дава петнадесетдневна ваканция, която могат да прекарат по разните планети.

Когато научиха, че на Палавото се паднало Земята, другите ангелчета го погледнаха завистливо. Но не с такава като човешката завист, а друга – ангелска. Копринените крилца на Палавото потрепераха от радост. Всички нарамиха Божията благословия и тръгнаха.

Палавото полетя към Земята. След дълго пътуване, долу лъсна синята повърхност на морето. Стана му весело и реши да си намокри крилцата в хладните води. Тъкмо ускори спущането си, когато някакъв страхотен шум го изплаши и накара да се издигне наново.

Няколко ята от огромни непознати птици се плъзгаха по утринния ведър въздух, но граченията им бяха толкова зловещи, че напомняха хаотични адски шумове.

Овладяха го страх и любопитство. То сключи безжичния си телефон с един от помощниците на Господа.

– Приближих благополучно земята, но срещнах едни грамадни, непознати птици, които, право да си кажа, ме изплашиха.

– О, това са самолети, които се връщат от нощна бомбардировка. Щом преминат, слез без страх на земята.

Ангелчето се спусна в един чуден крайморски град с хубави бели къщи и палми по протежение на брега. „Ето едно място за лятна почивка”, си помисли то и се превърна в обикновен човек.

Наоколо фучаха автомобили, а край него бързаха мъже и жени. Последните бяха прелестни с разголените си гърбове, които лъщяха в шоколадово обаяние под наклонените утренни лъчи.

Сърцето му заби в нежни непознати трепети. Огледа се и като сравни старомодното си облекло с това на заобикалящите го мъже, реши и влезе в първата дрехарница.

– Моля, купоните ви – го подкани продавачът, след като уви покупките.

– Какви купони? Аз си плащам!

– Не може без купони, сега е война!

Небесния човек си спомни, че войната означава проливане на кръв и погледна учудено:

– Тук... има ли черкви?

– Има, разбира се, нашата катедрала е една от най-хубавите в света. Но за какъв дявол ме питате и ме откъсвате от работата? Препоръчвам да вземете костюма, защото няма дървесина и е по цените на 1940 година.

Божият пратеник излезе да си търси купони. На един ъгъл го спря човек с внушителна външност и най-безцеремонно стовари ръка на рамото му.

– Виждате ми се непознат. Личната ви карта!

– Нямам подобно нещо.

– Хъм!.. тъй значи. За кои работите?

– Аз не съм от никои, т.е. искам да кажа...

– Вървете пред мен!

– Но аз съм тук на почивка.

Тежката врата на затвора проскърца и се затвори зад гърба му.

– Утре сутрин ще бъдете екзекутиран – чу от един пълен господин, вероятно някой от началниците.

– Ало, дайте ми небето – изсъска пак безжичния телефон. – Не мога да разбера. Уж съм на почивка, а в настоящия момент се намирам зад железата и утре ще бъда убит.

– Ще наредим – обадиха се от небето – взели са ви за шпионин.

– Благодаря... Апропо, какво е това шпионин?

– Човек, който предава една страна на друга. Има хора, които работят против собствената си държава.

– Та това е чудовищно! Как е възможно!

– На земята всичко е възможно.

– Извинете, не може ли да ме преобразите в човек, който най-малко пострадва от земните катастрофи? Искам да бъда спокоен.

„Гласът от горе” не можа да отговори веднага.

– Най-осигурените хора са дипломатите, но те свършват или в лудницата, или предивременно оставят поста си. Най-добре ще е да ви превърнем в журналист. Не забравяйте, че след 15 дни ще ви искаме обширен репортаж за събитията на Земята. Пожелаваме ви успех и ви очакваме с интерес.

В полунощ сирените завиха тревожно. Небесният пратеник видя през малкото прозорче една рядко феерична гледка, придружена със страхотни тонови илюстрации. „Това вече е нападение”, си помисли той и извади репортерския бележник.

Голяма бомба падна наблизо и събори един от килийните зидове. Необикновеният журналист беше свободен.

Той се измъкна и тръгна да събира големия си репортаж.

Трябваше да посети целия свят, включително и онази малка страна, която на небето бе известна като „Страна на розите”.

Какво стана по-нататък, ще видим в един от следващите броеве.

А. Дж.


ПАТИЛАТА НА ЕДИН

НЕОБИКНОВЕН ЖУРНАЛИСТ
Помощта на третата величина. Как австралийските наемници научиха „ла-конга”. „Бомби над Лондон” – най-новата джаз-мелодия. С аероплан към Америка. Сър Уел телефонира. Към „Страната на розите”.

в-к Бургазки Фаръ бр. 5922, 23 август 1941.
2.

Небесният пратеник беше справедлив. Такава справедливост и истинност той искаше да има в репортажа му, затова си купи един моден радиоапарат и заслуша съобщенията на двете неприятелски страни.

Безкрайно озадачен остана, когато и от двете станции предаваха еднакви и едновременни победи. Когато реши да изчисли броя на свалените самолети, той остана неприятно изненадан от знанията си по математика. За изчисленията му беше нужна трета величина, но трябваше да наруши законите на най-положителната наука. Отказа се от намеренията си, качи се на аероплан и реши да опознае света. Пред него бе разгъната подробна карта.

– Коя земя се намира под нас? – обърна се той към пилота.

– Индия – бе лаконичния отговор.

Безжичният телефон влезе отново в работа.

– Ало... Ало... дайте ми сведения за Индия.

„Гласът от горе” покорно занарежда:

– Най-богата страна на земята. Там 400 милиона треперят от 50 хилядна войска на Албиона. Изглежда, че не всичко в нея е змии и факири, щом е обявена за най-важната колония на последния. Тя е родила един ексцентрик-мъченик, който не се храни по цели седмици, само да омилостиви английските дипломати – напразно и смешно усилие, което дава само куриозен материал на всички световни вестници... Приготви се да чуеш всичко за Англия! Щом знаем за нея и за колониите ѝ – знаем за целия свят.

– Как е възможно? Какво е Англия?

– Самата те – родно парче земя сред морето, обвито в дим и мъгли. Там живеят 40 милиона души и няколкостотин лордове... Слушай, в момента Англия не е най-важното. Сега целият световен интерес е насочен към Америка. Замини натам! Иди в Белия дом, при неговият вечно усмихнат обитател. Той има една от най-богатите колекции на пощенски марки и най-хубавата яхта. Всеки вторник чете по един криминален роман, всяка сряда пише по една глава на криминален роман. В четвъртък приема журналисти, в петък рибува, в събота и неделя почива...

– Но кога управлява?

– Кога управлява ли? Но ти забравяш, че това става в Америка.

– Сега си спомням. Това е страната, за която всички говорят, че ще се намеси...

– И тук мислим тъй. Засега тя усилено праща артисти от Бродуей за забавление на английските войници. Като резултат, австралийците танцуват отлично най-новата версия на „ла-конга”. Оригиналността на американците няма края. Те са приготвили на плоча най-новата джаз-мелодия „Бомби над Лондон”, която е добила завидна популярност.

Докато се водеше този разговор между Небето и Земята, аероплана се плъзна над внушителните небостъргачи. Но не това беше неговата най-крайна точка. Той запърка към градът-градина, в който се намира сградата с белите колони.

Необикновеният журналист слезе и веднага потърси свои колеги. Съобщиха му, че всички са на брега и очакват завръщането на президента, който се срещнал сред океана с първият човек на Англия.

На другия ден всички журналисти стенографираха думите на коментатора на „Колумбия бродкастинг систем”. „Небесния пратеник” се приготви за най-интересното съобщение, което може да роди срещата на най-първите хора. Какво беше разочарованието му, обаче, когато маститият коментатор занарежда: Г-н Чърчил се яви в синя моряшка фланелка, с обрулено и обгорено от вятъра и слънцето лице. Пурите му бяха марка „кайдл” и т.н. и т.н.

По лицата на американските му колеги светеше истинско удоволствие, сякаш имаха в джоба си репортаж от ада.

„Небесния пратеник” се спря пред една телефонна кабина. Сър Уел, редактор на „Чикаго трибюн” предаваше нервно последната вариация на съобщението си: „Дъщерята на Чърчил отхвърли и четвъртото предложение за женитба. Скоро ще науча името на заведението, където танцува.”

Необикновеният журналист не желаеше да слуша повече. Той мислеше за друго. Нали Англия е владетелка на могъща империя? Защо първият ѝ човек не си стои у дома, а минава хиляди мили за срещи? Той реши да погледне на работите под ъгъл от 100 градуса, затова взе една хронология на събитията и ги проследи. Ето, тук пише Чехия и кръст. Тя е значи първата жертва на Англия. По-надолу следват: Франция, Полша, Гърция... Югославия. Случаят с последната му се видя най-чудесен. Той мълчаливо се съгласи, че е имала най-глупавата дипломация.

Но нещо съвсем незначително го бодна в очите. От камарата на общините заплашват България...



„България! Не беше ли това една малка държавица, която на небето се ползваше със симпатии, заради безобидното си съществувание и розите, които цъфтяха в нея?”... Нещо, обаче, му подсказа, че сигурно бърка сметките на някои велики сили и той реши на другата сутрин да потегли към нея.

А. Дж.
Каталог: 2012
2012 -> За приемане чрез централизирано класиране на децата в общинскиte детски ясли, целодневни детски градини и обединени детски заведения на територията на община пловдив раздел І – Основни положения
2012 -> Критерии за отпускане на еднократна финансова помощ и награждаване на жители на община елхово I общи положения
2012 -> Alexander Malinov
2012 -> Програма за развитие на туризма в община елхово за 2014 г
2012 -> Област враца походът се провежда под патронажа на


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница