Пазар и цена на капитала

Капиталовите пазари са неделима част от пазарната система и е необходимо условие за функциониране и развитие на стопанските единици.Участието на капитала при създаване крайни блага е факт, който по общата си икономическа характеристика не се различава от участието на останалите производствени фактори.Както трудът или земята и той има определен дял в общата възвращаемост от приложението на факторите на производството,а на собствениците на капитал се полага част от дохода.Водещо в анализа е разбирането за технологичното и икономическото единство на производствени фактори,за мястото и ролята на капитала при съвременното производство.Капиталът е производствен фактор и пазарен феномен,който обогатява и усложнява избора на стопанските агенти-фирми и домакинства.Той е алтернативна форма за влагане на средства и като такава се преценява от от гледна точка на дохода, който възвраща.Същият може да над хварли чуствително възвръщаемостта от други производствени фактори,да се развива и усъвършенства по свои закони,да съдейства или да не съдейства за просперитета на икономиката.

Първо,амортизация,получена в резултат на намаляване стойността на капитала в процеса на неговата употреба.Изхабяването на физическия капитал е основание за начисляване на амортизационни отчисления,които след определен период трябва да възтановят първоначалната стойност на капитала.Колкото по- бързо стане това, толкова по-големи са жъзможностите за частична или цялостна подмяна, за въстановяване и разширяване на материалната основа на производството, т.е.за осъществяване на инвестиционния процес.

Второ, чиста възвращаемост, представляваща сума, която капиталат би донесал от инвестиране при бес рискови и равновесни условия.

Чистата възвращаемост се нарича още първоначална лихва, с което понятие се означава и сумата, получавана при заем на пари.

Първоначалната лихва е съизмерима със сумата, която фирмата би спечелила,ако вложи същите средства в държавни ценни книги,които,както е ивестно,са безрискова инвестиция.

Чистата или първоначална лихва е доход за собственника на капитал.

Трето,рисковата премия, която конпенсира собственниците на капитал за това, че поемат риск като инвестират в предприемачески начинание.Тя е съизмерима със сумата, която собствениците на капитал биха спречелили, ако предприемат равнорисково начинание в която и да е свера на икономиката.Първоначалната лихва и рисковата превмия формират нетната възвращаемост от капитала, която се получава като от брутната се преспаднат амортизациите.

Относителния дял на секи компонент на брутната възвращаемост зависи от конкретните производственно –технически и финансово –икономически условия.Един от показателите за оценка на ефектовността на инвестицииите е нормата на възврашщаемост от капитала, която показва съотношението между чистата възвращаемост и стойността на инвестицията в процент.Капиталат има две цени: покупна цена, при заплащането на която тои изцяло преминава в собственост на купувача и наемна цена, при заплащането на която се получава ослуга от ползването му за определен период за време. Подобно е положението и при земята. Но трудат като произвотстжен фактор има само наемна цена, тъй като се наема само работоспособността на неговия носител. Покупната и намената цена на капитала са свързани по между си.За да може фирмата да прецени каква цена да плати за единица капитал в момента на наемането му , тя трябва да знае каква брутна възвращаемост може да учаква от неговата употреба в бъдеще.

Бъдещите постапления трябва да се приведат към настоящия момент, тъй като парите имат различна времева стойност.

Текуща стойност на бъдещи доходи:

Всеки стопански агент предпочита по-бързата възвращаемост и преценява парите от гледна точкана текущия момент.Защо 1мл. лв. Днес са по-ценни от същата сума след една година?Първо,защото тези пари сега могат да бъдат незабавно инвестирни и след една година те вече биха донесли доход свръх инвестирания,който,прибавен към първоначалната сума,ще я увеличи поне с толкова,на колкото възлиза средната лихва по банков депозит.

Второ,защото бъдещето винаги съдържа риск.С течение на времето икономическите условия могат да се влошат и плащанията да се окажат невъзможни или да са в размер,по-нисък от очаквания.При инвестиции с голям риск първоначалната сума може да бъде изцяло загубена.При силно инфлационни условия дори номиналната сума да се запази в същият размер,покупателната способност на парите ще е намаляла според степента на инфлацията.

Капиталови пазари:

Пазара на физически капитал съответствие с разбирането за вторичния характер на този производствен фактор някой трябва да произведе машините,оборудването,транспортните средства и да ги предложи на съответните пазари.В този смисъл пазарът на капитал е частичен случей на факторен пазар.Възвращаемостта,която се очаква от закупуването на капитал,е в много по-голяма степен разположена във времето,отколкото възвращаемостта от някои други фактори.

Отделната фирма търси капитал в количество и по цена,които правят възможно печалбата да се максимизира.Ако предложим,че капиталът е променлив фактор на производството,а останалите остават постоянни,правилото за закупуването му е: пределният приход от капиталовия продукт да е равен на пределния разход за капитал.При съвършено конкурентен пазар пределният разход за капитал,който фирмата прави,е равен на неговата пазарна цена.Капиталът има две цени:наемна и покупна.Ако фирмата наема допълнителни еденици капитал,тя заплаща по-ниска цена,отколкото ко ги купува.Цялостната възвращаемост от купения капитал може да се изчислява на базата на дисконтираната текуща стойност на бъдещите доходи от неговото функциониране.Правилото за изравняване на пределните приходи от капитала с пределните разходи за него очевидно важи и при наемането му.При неговото закупуване обаче е необходим разчет за пределната ефективност на капитала,която е отношението между пределния приход от капиталовия продукт и пределния разход за него.Нормата на възвращаемост на капитала се индентифицира с нормата на неговата пределна ефективност,която намалява,ако количеството му се увеличава.За фирмата е ясно,че си струва да закупува допълнителни единици капитал винаги,когато пределната му ефективност е по-висока от пазарния лихвен процент до момента,в който те се изравнят.Когато пределната ефективност стане по-ниска от пазарния лихвен процент,е безсмислено да се правят по-нататъшни инвестиции в капитал.Възможно е дори и оттегляне на фирмата от този отрасъл и насочването и към друг,където се очаква по-висока възвращаемост.Търсенето на капитал от фирмите е съотношение между търсени количества и съответната му цена.Равновесие на капиталовия пазар е налице, когато предлаганото му количество е равно на търсеното.Всяка промяна в търсенето на капитал,например под въздействие на промяна в цената на труда или в цената на крайните продукти,произвеждани с негова помощ би изместила кривата на търсенето,а при равни други условия ще промени и равновесния лихвен процент.Изменения са възможни и в предлагането на капитал,чиято еластичност спрямо цената е различна за отделните времеви периоди и за различните видове физически капитал.В краткосрочен период е възможно предлагането на силно специализирано оборудване за отрасъла да е ниско или съвсем нееластично.Тогава цената му ще се определя изключително от търсенето и най-малките промени в него могат да влияят върху установяването на нови по-високи или по-ниски равновесни цени.При тези условия целият доход от капитала ще представлява чиста икономическа рента.При всички останали случаи доходът от капитал е съотношение между икономическата рента и трансферна заработка.

Това,което определя поведението на отделната фирма или отрасъл, важи и за икономиката като цяло.Всяко общество във всеки определен момент разполога с дадено количество капиталови записи в разнообразие от икономически форми.Теса елемент на веществено богатство на нацията и предпоставка за нарастващо производство.Капиталовите записи трябва непрекъснато да се допълват и увеличават.Търсенето на капитал в икономиката зависи от неговата пределна ефективност и от пазарния лихвен процент.Изваждането на крива на търсенето на капитал за икономиката може да се оцъществи при две предложения.Първото е,че населението е фиксирана величина и технологиите не се променят.Второто е,че възможно количествено измерване на капитала в икономиката в някакви условни физически единици.Единствено стойностната оценка прави прави възможно да се говори за”количеството капитал в икономиката”.Но тя не може да се използва при определяне на цената на капитала.При тези условия кривата на търсене на капитал в икономикатасе представя от кривата на неговата пределна ефективност.Нарастването на капитала води до неговото натрупване.Когато това е съпроводено с промяна в съотношението между капитал и труд в полза на първия, натрупването е капиталоинтензивно.Когато нарастването на капитала се осъществява без промяна в съотношенията на факторите,то е капи-талоекстензивно.Екстензивното нарастване на капитала е възможно докато в икономиката има свободни количества труд и други производствени фактори.При достигане на пълна заетост единственият път на развитие на капитала е интензивният.При него с увеличаването на капитала заетата работна сила може да остане неизменна, да се намалява или да се увеличава,но с темпове,по-ниски от тези на натрупването на капитал,което има различни последици за икономиката.

Пазарното търсене на заемни средства е общото им количество, търсено от всички заемоискатели при дадено равнище на лихвения процент,който е и тяхна цена.Кривата на търсене на заемни средства обикновено е с отрицателен наклон-израз на обратна зависимост между цената и търсеното количество.Заемоискателите са склонни да търсят по-големи количества заемни средства при по-нисък лихвен процент и обратно-високият лихвен процент е препятствие за търсенето на пари на заем.Освен от лихвения процент търсенето на заемни средства зависи още от:

-очакваната възвращаемост на инвестиции,която представлява текущата дисконтирана стойност на бъдещите доходи от капитала;

-общите икономически условия и отценката на тенденциите в бъдещето;

-инфлационните процеси,които се отразяват на реалния лихвен процент и могат да променят реалната годишна лихва в полза на заемоискателите,ако не е предвидена инфлационна премия.Инфлацията влияе както върху чистата възвращаемост на инвестициите,така и върху общите икономически условия.Вече посочихме,че първоначалният лихвен процент се получава при влагането на капитал при свободни от риск условия.Но в действителност несигурността съществува и се отнася до:реалните блага,които се произвеждат и доставят на пазара,паричния поток от тяхната реализация,възможностите на заемоискателите да изплащат своите заеми.Степента на риск се увеличава с нарастването на срочността на заема.Заемоискателите предпочитат да връщат парите за по-дълъг периодот време,а заемодателите-да ги получават обратно за по-кратки срокове.Пазарния компромис се постига чрез лихвения процент,който може да бъде по-висок за дългосрочните и по-нисък за краткосрочните заеми.Промяната на покупателната сила на парите налага да се прави разграничение между номинален и реален лихвен процент.Първият измерва неговото равнище чрез парите,без да отчита промените в покупателната им способност.Вторият отчита влиянието на инфлацията или дефлацията, която намалява или увеличава покупателната стойност на парите.Следователно,реалният лихвен процент се получава като от номиналния сеи звади нормата на инфлация.Неговата стойност по правило е полойителна или отрицателна величина. Например, ако те изискват като минимум 3% реален лихвен процент и очакваната инфационна норма за периода е 7%,номиналният лихвен процент ще бъде 10%.Ако факточеската инфация се окаже по-ниска от очакваната,ползата е за заимодателя.

Но ако е по-висока,той губи, а заемополучателят получава допалнителна изгода.Не сигорността около инфлационата норма създава допалнителни усложнения при формирането на пазарния лихвен процент.Ясно е обаче, че високите инфлационни очаквания рефлектират в стремеж към завишаване на номиналният лихвен процент.Освен посочените два основни фактора риск и инфалицонни очаквания, върху пазарния лихвен процент оказва влияние и намесата на регулиращите институции каквато е например ЦЕНТРАЛНАТА банка. Тя може да бъде най големият куповач или продавач на ценни книжа и по този начин да влияе върху търсенето и предлагането на заемни средства и на пазарния лихвен процент.Различията на даначното третиране на отделните видове заемисъщо влиаят върху пазарния лихвен процент. Ако доходът от лихви не се облага с данък,това е основание за определянето на по нисак пазарен лихвен процент и обратно

Няма друг икономически ресурс,който така широко да е дискутиран и по който така много да се различават отделните възгледи.В традиционният смисъл на думата такава стока-предприемачеството- не съществува.Предприемачат не пордава свойте възможности,той се самонаема в собственна дейност чрез която създава продукти и услуги, търсени на пазара.Предприемачат е стопански агент, койот организира производството като поема всички последици от свойте решения.Следователно, трябва да се различават типично предприемаческите възможности като самостоятелен производствен фаркор от всички останали (земя,труд,капитал).възможноста едно и също лице да бъде едновременно предприемач и собственик на друк производствен фактор най-често се рализира чрез инвестициите в капитал.Собствениият капитал на предприемача е гаранция пред конттрагенти и кредитори,че в случай на фалит на фирмата техните загуби ще бъдат покрити с предимство и след това ще бъде конпенсиран самия предприемач.В случай, че конпенсацията на загуби на всички останали собственици изчерпи капитала на предприемача,за него не би останало нищо освен не покритите дългове,ако има такива.Ако приемем, че за капитал, земя и труд се полагат съответно лихва, рента и заплата, разходите за тях следва да се приспадат от брутните приходи на фирмата и получената разлика да формира дохода на предприемача.Това е икономическата печалба или „свръхпечалбата” над нормалната. Ако предприемачат влага и капитал,той трябва да получи и лихва;ако заедно с това е и мениджър-работна заплата.Но за предприемачеството като самостоятелен фактор му се полага именно чиста печалба источниците на икономическа печалба са:на първо място, това е възнаграждението за поемане на риск над нормалния, всяка стопанска дейност крие в себе си сизвестен риск.Собствениците на капитал също поемат риск, като го влагат в стопанската дейност, а не в държавни облигации.На втор място, това е премия за успесшна иновационна политика.Ако предприемачат внедри в производството нови прдукти или направи съществуващите по-евтини,това му дава предимство пред кокнкурентите.Предприемачат създава и прелага нови технологии, разкрива нови пазари и генерира по висока печалба от тази, която се базира на вече известното, на традиционно съществуващото.На трето място, това е печалба от монополна сила, придобита от естествен или институционален път.Тогава свръхпечалбата е възможна и в дългосрочен период.Издигането на бариери за навлизане на конкуренти в отрасала формира свръхдоход,който е по-висок ,от колкото временните печалби от иновации при конкурентни условия.