Пазарна трансформация на социално-културната сфера ръководител: доц д-р Евгения Делчева Цели и съдържание на научната разработка



Дата10.04.2018
Размер147.4 Kb.
#66308
Завършени научни изследвания през 2006 г.

ПАЗАРНА ТРАНСФОРМАЦИЯ НА СОЦИАЛНО-КУЛТУРНАТА СФЕРА


Ръководител: доц. д-р Евгения Делчева

Цели и съдържание на научната разработка

В научната разработка са изследвани процесите и ефектите (успехи и провали) на пазарната трансформация и преструктурирането на дейностите в здравеопазването и лекарствения сектор, образованието, културата и медиите в България в периода след 1999 г., характерен с провежданите обществени реформи и с проявите и измеренията на частната инициатива и гражданското общество в нестопанския сектор, от позициите на европейските цели, директиви, препоръки и добри практики, както и в сравнение с достигнатото равнище, резултати и препоръки от предходното научно проучване.

Изпълнени са следните задачи:

1. Изследване върху нормативната рамка за функциониране и регулация на пазарните субекти в здравеопазването, образованието, културата, медиите и нестопанските организации в процесите на реформи. Специално внимание се обръща върху европейското законодателство, приетите директиви и препоръки на ЕС и степента на синхронизация на българската нормативна рамка с тях. Резултатите от проучването са докладвани на междинния етап през месец ноември 2005 г.

2. Анализ на икономическата динамика на търсенето и предлагането на здравни, образователни, културни, медийни продукти и свързаните пазари (лекарствен сектор, здравно осигуряване), както и развитието на нестопанския сектор в периода след 1999 г.

3. Анализ на финансовото състояние и развитието на отраслите и дейностите в новите условия.

4. Изследване и оценка на пазарните структури и типа на конкуренцията от страна на търсенето и предлагането на същите.

5. Социологическо изследване на удовлетвореността на гражданите от ползване на социално-културни услуги, достъпа, еластичността на търсенето, от цената и дохода в новите условия, разходите на домакинствата за социокултурни услуги; наличието и стойността на неформалните плащания; склонността за плащане; информираността и т.н.

6. Сравнителен анализ с резултатите от предходното изследване и извеждане на тенденции в развитието на отделните видове дейности в сферата.

Работни хипотези


  • За наличие на значими пазарни дефекти - несъвършена конкуренция и склонност към монополизъм; непълен пазар; несправедливо социално разпределение на пазарните блага; информационна асиметрия и дисбаланс между търсене и предлагане.

  • Непълнота и неефективност на прилаганата нормативна рамка за устройство и регулация на пазарните отношения.

  • Нарастващи проблеми с достъпа до качествени здравни услуги и наличие на такива при някои образователни и културни блага.

  • Наличие на недофинансиране на социално-културната сфера от обществени източници, прехвърляне на все повече разходи върху домакинствата и липса на финансова устойчивост.

  • Ниска степен на удовлетвореност на потребителите от провежданите реформи.

Основни резултати:

Здравеопазване

1. През периода 1999-2001 година в отрасъл здравеопазване се осъществява радикална пропазарна реформа, целяща чрез повишаване на икономическите стимули и икономическата свобода за медицинските кадри да се повиши качеството и ефективността на здравното обслужване, което да спомогне за подобряване здравето на нацията. Процесите на трансформация водят до редукция на леглови фонд, засилена специализация и индивидуализация, експанзия на частноправни субекти и формиране на смесен обществено-частен пазар, който разчита на множество източници на финансиране и основно на публично финансиране от НЗОК.

2. Докато предлагането на медицинска помощ се развива екстензивно (свръхосигуреност с лечебни заведения) с много високи темпове през последните 5-6 години, търсенето (възможността да се плати за здравните услуги) е твърде ограничено от макроикономическите рамки и споразуменията с МВФ, както и от ниските доходи на домакинствата. Достъпът на много хора е затруднен поради ценови и неценови бариери, здравните потребности нарастват, но не намират достатъчно покритие от осигурената здравна помощ.

3. Доминиращият пазар в здравеопазването (по брой участници) е индиректният пазар с финансовото посредничество на НЗОК. Самото присъствие на „трета страна”, която заплаща в полза на осигурените лица, от една страна се диктува от обществения интерес за осигуряване на равен достъп и солидарност и отпор на присъщия монополизъм в страната на предлагането на медицинска помощ, но от друга - води до дефекти на пазара като морален риск, индуцирано от лекарите търсене, усвояване на разходите и ползите от различни страни. Изграждането на билатерален монопол при рамковото договаряне намалява обществените предимства на монопсонното образование в задължителното осигуряване и често пъти пазарът се диктува от интересите на лекарите.

4. Както от страната на търсенето, така и от страната на предлагането, проличава голям интерес за участие в системата на задължително здравно осигуряване. Постигнати са успехи в решаването на натрупани проблеми, но съществуват и много недостатъци на системата и нейното регулиране. Един от основните актуални проблеми е за неосигурените около 1 млн. български граждани, които не могат да разчитат на универсално и системно здравно обслужване.

5. Реформата в общественото здравеопазване през погледа на потребителите не е променила негативните оценки, но все пак се отчита известно подобрение в новите условия - през 2005 г. се повишава относителният дял на напълно удовлетворените лица - от 14 % през 1999 г. на 20 % за сметка на частично удовлетворените. В сравнение с 1999 г. оценките на потребителите за качеството и технологичната осигуреност на медицинската помощ са се подобрили, но времето за чакане пред кабинетите се превръща във водещ проблем.

6. Вторият по брой участници (около 58 % от населението) пазар е на директните плащания от потребителите. По приблизителни оценки той е равен или по-голям от обема на публично финансираните разходи за здравеопазване. Една значителна част от директния пазар са нерегламентираните плащания от пациентите, които присъстват както в обществения, така и в частния сектор. Всеки втори потребител е плащал без документ, а почти всеки пети го прави често. Делът на директния пазар наподобява състоянието в развиващите се страни, в които директните плащания достигат и надхвърлят 50 % от общите здравни разходи. Това явление е продукт главно на недофинансирането от публични източници и ерозира политиката на равен достъп за всички до здравна помощ.

7. Анализът на пазарните структури и мнението на потребителите илюстрират присъствието на пазарни дефекти в директния пазар на здравни услуги – непълен пазар и пазарни структурни несъвършенства. Отново се потвърди нееластичността на търсенето на медицинска помощ от цената и дохода, което засилва потенциалните обществени загуби от монополизма на изпълнителите на медицински услуги. Това обуславя необходимостта от бързото приемане на закон за защита на пациента, институционализирането на здравен омбудсман с регионални представители и държавна подкрепа на организации представящи потребителите в здравеопазването.

8. На трето място по разпространение са индиректните субсидирани пазари с финансовото посредничество на МЗ, МТСП и общините. Те са продукт на новия публичен мениджмънт. Конструкцията на този пазар осигурява предимства на регулиращия орган, но и при него поради недофинансиране се заплаща по икономически незначими цени, водещи до дългове на лечебните заведения.

9. На последно място (с около 1 % от населението) в настоящата структура на пазарната организация в здравеопазването се намира най-младият индиректен пазар – с посредничеството на дружествата за доброволно здравно осигуряване. Неговият обем е незначителен (под 1 % от общите здравни разходи), което го прави допълнителен източник на финансиране. При него се наблюдават нарастващи темпове на търсене и предлагане, както и на конкуренция между дружествата. Необходимо е законово уреждане на регулативните функции за изравняване на рисковете, осигуряване на равен достъп и равни условия за всички участници – осигурители във възможен бъдещ пазар на здравни осигуровки в конкуренция с НЗОК.

10. Видимият дисбаланс между потребности, търсене и предлагане на здравна помощ, както и изоставането на страната ни в общия евроинтеграционен процес по здравни и социални показатели, сочи необходимостта от извеждане на здравеопазването като основен приоритет на държавното управление в следващите години. Трябва да се разработи нова стратегия за достъпно здравеопазване и адекватни политики, в които да се възприемат инвестициите в здравния сектор като фактор за конкурентоспособност и устойчиво развитие на българската икономика.

Лекарствен сектор

1. Фармацевтичният пазар в нашата страна се развива динамично след 1999 г., главно поради функционирането на система за обществена реимбурсация, повишаване ролята и стабилността на българските производители, наличните тенденции за концентрация и окрупняване на пазара. Лекарственият пазар значително увеличава своя обем. В среда на относително постоянни здравни разходи (4 - 4,5 % от БВП), разходите за лекарства съществено нарастват до около 30% от всички разходи за здравеопазване. Съчетанието нисък здравен бюджет – високи разходи за фармацевтични продукти води до диспропорции и нарушаване баланса на цялата здравноосигурителна система.

2. Налице са пазарни дефекти, поради спецификата на фармацевтичните продукти и тясната зависимост на тяхното търсене от потреблението на здравни услуги: ниска степен на информираност на потребителите за пазара и липса на адекватна информация за лекарствените продукти; склонност към монополизъм по отношение на отделния продукт (от страна на предлагането), което резултира в тенденция за едностранно определяне на високи цени на предлаганите лекарства и съответно, загуба на потребителски излишък;

3. Налице са предпоставки регулативните механизми да предизвикат проявата на някои непазарни дефекти: недофинансиране на системата за предоставяне на безплатни и частично заплатени от обществените фондове фармацевтични продукти; излишни и нарастващи разходи - в определени случаи цените на реимбурсирани лекарства значително превишават цените на същите продукти, реализирани на свободния пазар, което води до ненужно ескалиране на публичните разходи и загуба на обществен ресурс; териториален дисбаланс в потреблението на реимбурсираните лекарства; неадекватно прилагане на повече административни механизми и по-малко икономически стимули.

4. Наличната регулация на пазара съответства на европейската практика по отношение на всички основни компоненти – разрешение за употреба, производство, търговия на едро и на дребно, промоционални дейности. За преодоляване на отрицателните ефекти от информационната асиметрия, дисбаланса между търсенето и предлагането, индуцираното търсене и ескалирането на разходите за фармацевтични продукти се прилага ценово ограничение, въвежда се изискването за предлагане на лекарствени продукти с доказано качество, безопасност, висока терапевтична стойност и икономическа ефективност.

Образование

1. Тенденциите от страна на търсенето на образователни услуги не са особено благоприятни: спад в демографските показатели, нискодоходно население, слаби потребителски нагласи и неясна ценностна ориентация.

2. От страната на предлагането е формиран смесен пазар в образованието с доминиращи държавни или общински структури на всички равнища. Налице е явна тенденция на постепенно нарастване на броя на частните структури както в средното, така и във висшето образование, но те все още показват слаби капацитетни възможности: обхващат по-малко от 0,7 % от учащите се в общообразователните училища; 1,3 % - от учащите се в професионалните училища и около 10 % от студентите. Обхватът на частните структури по степени на образование към 2005 година, сравнен с предходния изследван период (до 1998 г.), е непроменен. С най-големи капацитетни възможности в частния образователен сектор са висшите образователни структури.

3. Мрежата от публични образователни структури покрива равномерно цялата територия на страната, но е оптимизирана в миналото при друга демографска и икономическа ситуация. Това в настоящия етап създава сериозни финансови проблеми и социално напрежение. С цел да се тушират социални конфликти, за целия период на прехода се поддържа традиционно ниска средна пълняемост на паралелките и едно от най-ниските в Европа съотношения „преподавател – учащ се” – 1:10 – 1:13; при средно за ЕС – 1:18. Създава се впечатление за „луксозно” образование, поради високата средна издръжка на един учащ се и поради функционирането и поддържането на образователни институции с незапълнен капацитет. Системата главно в средното образование има свръхкапацитет и е удачно да се потърсят законодателни решения за неговото усвояване.

4. Следвайки икономически силните региони и платежоспособното население, мрежата от частни образователни институции предполага изключително неравномерно разпределение и концентрация само в големите административни центрове – София, Пловдив, Варна, Бургас. Това поставя в неравностойно положение потребителите и свива и без това ограничения достъп до тях.

5. Анализът на общото състояние на образователната система, както и обхватът на учащите се по отделни възрастови групи дава основание да се направи и изводът, че се очертават незапълнени пазарни ниши. Това са професионалното образование след средно, колежанските форми и предучилищните структури.

6. Няма основание да се счита, че са налице монополни структури в образователния сектор, доколкото регулацията от страна на държавата е достатъчно силна и регламентира приема не само в държавните, но и в частните структури, както и изравнява студентските такси в държавните.

7. Направените анализи дават основание да се обобщи че като общи дефекти (пазарни и непазарни) се открояват: информационната асиметрия и несправедливостта в разпределението – вертикална и хоризонтална.

8. Политиката, която държавата води по отношение на образованието, не се изразява само с регулативните функции „на входа”. Системата за акредитация обхваща целия процес, но за съжаление не във всички структури. Училищата в най-масовата и задължителна образователна степен – средното образование, фактически са „освободени” от тази регулация (с известна условност регионалните инспекторати по образование изпълняват подобни функции, но те са предимно методически).

9. Определено може да се каже, че в последното десетилетие се води трайна държавна политика на издигане на равнището и качеството на висшето образование. В допълнение към вече направените изводи, може да се прибави и факта, че средствата, които държавата отделя за висше образование нарастват за периода 1998 - 2005 година с повече от 2 процентни пункта (от 0,7 % - 2,9 % от държавния бюджет) при обща явно изразена регресивна тенденция в общите разходи за образование – респективно спад от 18,2 % на 10,2 % за същия период.


Сценични изкуства


1. Културните занимания навън заемат статистически пренебрежим дял - с това се занимават през свободното си време едва 1.4 % от българите. Десет пъти е разликата между реалната и потенциалната аудитория. След депресивния период на 90-те години броят на зрителите е стабилизиран, като за последните три години има дори тенденция на нараснала покупателна способност.

2. Сценичните изкуства са представени и в двата сектора – обществен (с държавна и общинска форма на собственост) и частен, т.е. пазарен, който по характеристиките си има вида на квазипазар.

3. Формалната структурата на пазара зависи пряко от вида на сценичното изкуство и варира от местен монопол (например опера) през местен олигопол (опера, симфоничен оркестър и театър) до монополистична конкуренция, характерна най-вече за театралните организации в големите градове.

4. Най-важните пазарни дефекти при сценичните изкуства са: 1. характеристиките им на смесена стока. 2. формирането на непълен пазар при липса на държавна интервенция. 3. Съществуване на несъвършени пазарни структури и несправедливо териториално разпределение на благата. 4. проявата на информационна асиметрия. 5. възникването на специфични пазарни дефекти при комерсиално ориентираните сценични организации – ограничаване на достъпа, бягство от иновации. 6. наличието на положителни външни ефекти.

5. През последните години публичните средства за театрални проекти са спаднали почти 4 пъти при ежегодно нарастващ брой на кандидатите, което води до разпределение на все по-малки суми на проект и увеличава финансовата несигурност.

Филмова индустрия

1. Филмовата индустрия е поредица от сегментирани свързани пазари от 1) инвеститори, 2) производители (продуценти), 3) оказващи услуги при производството, 4) разпространители и 5) осъществяващи показ. Българският кино пазар има типичните характеристики на пазарите на европейските държави – малък, представител на затворена езикова общност, изразител на специфично национално светоусещане.

2. След драстично свиване на производството на български филми, през последните три години то започва да нараства. Една от причините е стабилизираното държавно подпомагане. Друга тенденция е нарастващият брой на копродукциите – посока, характерна и за развитието на европейското филмово производство.

3. Отказът на държавата от монопола върху киноразпространението без предварителна регулация на този подпазар сви възможността за разпространение на български и европейски филми и доведе до навлизане на големите американски компании кинодистрибутори. Днес 70 % от този пазар принадлежи на две компании - „Александра Груп Холдинг” ООД и „Съни филмс Ентертеймънт” АД.



4. последващо неконтролирано изчезване на местата за кинопоказ, т.е. киносалоните в селата и градовете, при съсредоточаване на кинопоказа в окръжните градове и разкриване на мултиплекси и мегаплекси - основно в София. Последните са притежание на споменатите вече големи разпространителски компании, които притежават монополен дял както върху киноразпространението, така и върху кинопоказа.

5. За периода 2000 – 2006 г. се задълбочава базисен пазарен дефект в областта на културата – възможността за равен достъп до потреблението на културни стоки и услуги. Особено ярко този дефект се вижда в областта на кино индустрията - драстично е ограничен достъпа (брой екрани, кина, посещения), а с изчезването на селските кина 32 % от населението е лишен от такъв.

6. Основен проблем на българската култура е не липсата на творческо богатство и идеи, а недофинансирането й, показващо ниската степен на зрялост на националния капитал.

7. Не по-малко проблематичен е и начинът, по който се разпределят бюджетните средства. Проектната субсидия е постижение за сценичните изкуства и макар че нейното значение расте, средствата в тази посока не нарастват пропорционално на интереса на културните организации, а напротив. С нарастване на кандидатстващите единичната проектна сума намалява все повече.



Медии

1. В медиасферата се извършват сериозни пазарни трансформации. В областта на печата един от основните положителни изводи е свързан със запазването на тенденцията за динамично развитие и многообразие на изданията в България, но през периода 2000-2005 г. на пазара вече се появяват и утвърждават много авторитетни и престижни чужди списания, засилва се интересът на чуждестранните инвеститори и се отбелязва значителен ръст на рекламни обеми. Запазват се и тенденциите на монополизация и на спад в читателския интерес, отбелязани при предишното изследване; продължава да е ограничен достъпът до информация за тиражите, рекламните приходи и реалните собственици на печатните медии.

2. В сферата на електронните медии основната положителна промяна през този период е появата на 2 частни национални ефирни телевизии – Нова ТВ и Би Ти Ви, с което се демонополизира БНТ и се развива рекламнияъ пазар. Предлагат се многообразни радио- и телевизионни програми и се наблюдава сериозен интерес от страна на чужди инвеститори в сектора. В териториално отношение може да се направи извода, че покритието на страната от радио- и телевизионните оператори вече е достатъчно равномерно. Като негативни тенденции на пазара на електронните медии в България можем да отбележим продължаващото финансиране на БНТ и БНР от държавния бюджет, въпреки че получава приходи и от реклама (което е в ущърб на частните национални телевизии), неравномерното разпределение на рекламните приходи в полза на националните електронни медии, липсата на уникални, нетрадиционни радио- и телевизионните програми и други.

3. Сред положителните белези в развитието на медиите в страната ни са наличието на плурализъм в медийната среда, неограничен достъп до различни източници, в това число и чуждестранни медии, липсата на корупционни практики и приетият Етичен кодекс на българските медии, макар и прилагането му да е проблематично.

4. В българското медийно законодателство има сериозни пропуски, довели в някои случаи до противоречиви регулаторни решения, по-късно отменени от съда; изостава и работата по законодателната рамка, свързана с дигитализацията на медиите и т.н. Налага се изводът, че в регулаторната рамка трябва да се включат механизми, гарантиращи политическата и икономическата независимост на медиите, особено на обществените. Нужна е и промяна в процедурата по избор на членовете на СЕМ с цел осигуряване независимостта на регулаторния орган и въвеждане на механизми за поемане на лична отговорност от страна на членовете му.

Нестопански сектор

1. Присъствието на нестопански сектор в България се очертава все по-релефно основно поради удвояване на броя на регистрираните организации в периода 2000 – 2005 год. Запазва се неравномерността в географското им разпределение и липсата на изразена целева ориентация.

2. Основният проблем, който се посочва от всички изследователи като застрашаващ устойчивото развитие на българския нестопански сектор, е финансовата му стабилност. Оттеглянето на чуждестранните донори, които осигуряват близо 60 % от финансите на сектора, е съчетано с недобре развита местна донорска база.

3. Предстои реалното изграждане и разгръщане на отношенията между държавата и българските нестопански организации. Европейската практика подсказва многобройните начини, по които може да се осъществи партньорството – консултации, съвместно разработване на политики, директно участие в създаването и дистрибуцията на различни публични блага (здравни и образователни услуги, социални дейности и други).

4. Една от възможните линии, по които тепърва ще се наблюдава възникването на конкуренция между отделни нестопански организации, както и между нестопански и бизнес структури, възниква поради възможността юридическите лица с нестопанска цел да осъществяват стопанска дейност. Това открива пътя за реално включване на нестопанските организации като производители в социално-културната сфера и за поставянето им в нови конкурентни отношения, които ще допълнят наблюдаваната конкуренция за финансиране и доброволци.

5. Като протичащи на общосекторно ниво положителни тенденции трябва да бъдат отбелязани осъвременяването на нормативната база, разширяването на формите за набиране на средства, увеличеният брой заети в работата на сектора, изграждането на мрежи за взаимно подпомагане между нестопанските организации, постепенното овладяване на формите на стопанска дейност.



6. Преодоляването на проблемите с финансирането, съчетано с добрите темпове на развитие, би означавало консолидиране на българския нестопански сектор и завършване на неговия преход.
Каталог: alternativi -> br15
br15 -> Кръгла маса по проблемите на компютърните престъпления срещу интелектуална собственост
br15 -> Размерът на държавните разходи и темпът на икономическия растеж в България
br15 -> Александър Ширлетов унсс, докторант в катедра „Финанси
br15 -> Особености на маркетинговата практика според големината на фирмата ст ас. Николай Щерев
br15 -> Политически пазар и властови разстояния
br15 -> Възможен подход за реформата на световната валутно-финансова система
br15 -> Монография по същество изпълнява многофункционални задачи. Тя е в състояние да задоволи най-разнообразни политически интереси, свързани със сериозното политическо знание, без да фаворизира ничии политически предпочитания
br15 -> Джендър измерения на разделението на труда в семейството


Сподели с приятели:




©obuch.info 2022
отнасят до администрацията

    Начална страница