Печатите и тръбите съвременни дискусии

“ПЕЧАТИТЕ И ТРЪБИТЕ – СЪВРЕМЕННИ ДИСКУСИИ”

Днес някои пледират за две различни едно от друго изпълнения на печатите и тръбите /както и на други части на Откровението, включително периоди/. Те виждат едно второ за последното време изпълнение както на печатите така и на тръбите, при което печатите обикновено се разглеждат във връзка с изследователния съд в Даниил 7 глава. Тръбите се поставят или в края на времето непосредствено преди Второто пришествие, или веднага след края на благодатното време.

В тази глава авторът обобщава привеждането на доказателства които се съдържат във въведителните сцени и поредицата видения както и в загатванията за светилището и неговите празници. Събраните данни, така твърди той, подкрепят правилността на историческото виждане на пионерите, така, че тези поредици в християнската епоха не изключват като обща последица и едно второ изпълнение в края на времето.
Преглед на главата

1. 
   Съвременни теми които са обект на дискусии
   
2. 
   “Голямата стратегия” на Откровението
   
3. 
   Историческото тълкувание и седемте печата
   
4. 
   Историческото тълкувание и седемте тръби
   
5. 
   Заключение
   

Съвременни теми които са обект на дискусии

Съгласие със становището на пионерите

Към края на последното столетие адвентните тълкуватели дойдоха до единодушно мнение, че различните части в книгата Откровение трябва да намират приложение във времето на християнската история.

Те разбираха, че седемте писма /Откр.1-3/ са били адресирани първоначално към седемте църкви през първото столетие, към които Йоан е отправял посланията. Значението на тези писма се разширява /чрез символично представяне/ върху седемте важни периода на християнството.

Пионерите адвентисти от седмия ден са разбирали печатите, тръбите и 12 глава /Откр.4-12/ като три паралелни линии които са обхващали цялата християнска история.

1. 
   Седемте печата са действали успоредно със седемте църкви. Те са контур на най-важните събития в християнския период.
   
2. 
   Седемте тръби съдържат главно Божиите съдби над западната и източна част на Римската империя.
   
3. 
   12 глава описва великата борба в небето и нейното отражение в опитността на църквата на земята.
   

Ранните адвентисти бяха единодушни че книгата Откровение трябва да се разглежда като съставена от две части. Първата част обхваща главно пророческите събития които трябва да се случат между първото и Второто идване на Христос, макар че всяка последица достига до края. Тълкуванието на Откр.1-12 глава, познато като исторически метод, се основава на начина по който Даниил и дори Исус описват бъдещето в смисъл на последствие от световните събития които водят от времето на пророците до началото на вечното царство./1/

Във втората част на Откровението се виждат предимно събития които са свързани с Второто пришествие. Въпреки че днес само малцина се придържат в детайли към това което е писал Юрая Смит неговата книга Даниил и Откровение е била израз на всяка основа за съгласие и подкрепа която са намирали нашите духовни предшественици./2/

Нови предложени от някои тълкувания

В последните няколко години някои АСД са преценили възможността дали не би могло

да се приеме в много по-широка перспектива тълкуване на събитията в Откровението в

светлината на последното време. В голяма част и като цяло това важи за духовния поглед върху църквите /Откр.1-3/ и втората част на книгата/Откр.13-22/

При все това се среща и второ бъдещо изпълнение на определени части в Откровението

включително и техните периоди. Важен момент за сблъсък на мнения е в това как трябва да се разбират печатите и тръбите /Откр.4-11/. Тези “тълкуватели на последното време”/3/ вярват, че печатите и тръбите /Откр.4-11/ представят събития които трябва да се случат в края на времето, вместо в общата християнска епоха. Печатите /Откр.4-6/ обикновено са били разбирани като аспекти на изследователния съд който е започнал през 1844 година. Тръбите /Откр.8-11/ са разбирани като приключване на благодатното време директно преди пришествието. Някои ги виждат като второ изпълнение.

Както се вижда от техните студии и дискусиите които произлизат от тях, това е разбирането, че АСД не са прилагали някакъв вид творческа енергия към печатите и тръбите които в положението на историческото тълкувание или кое и да е друго равнище действително би се подкрепило. Адвентистите са се стремели да приемат че печатите и тръбите са две исторически поредици които започват от времето на пророците и продължават до края, но са основавали тази гледна точка не на основата на внимателен екзегесис на текста./4/ Дали при излизането наяве на тълкуванията на идващите събития в края на времето по отношение на печатите и тръбите ще докаже верността или не, не е поощрявало авторите на тези тълкувания на изследванията да следват внимателно тези неясни части от книгата Откровение.

Също когато разбирането за печатите и тръбите не е решаващо за спасението, изисква днешните условия да се изследват внимателно, не като нещо дадено наготово. Настоящата глава се опитва да опише фактите от книгата Откровение които трябва да се вземат под съображение при тълкуването на печатите и тръбите, за които става дума.
“Голямата стратегия” на Откровението

Функция на литературния строеж

Важна част от доказателствата, които се привеждат в защита на историческите разбирания на печатите и тръбите се основава на наблюдението, че книгата Откровение е структурирана на базата на Хиазъм./5/ Една хиастична структура означава, че думите и мислите следват в обратна поредица от началото до края на книгата.

В случая с Откровението материалът който идва след 15 глава е в обратна последователност с този преди 15 глава. Кенет Странд разглежда първата /голямата/ половина като свързана с цялата християнска епоха. Съдържанието на Откровението след 15 глава се свежда почти изключително до времето на приключване на благодатното време – събитие което все още стои в бъдещето. “Хиазмът” и неговите резултати са видими когато се сравнят първите три глави на Откровението с последните две./6/

Тълкувателите за последното време при все това поставят отново това разбиране на литературния строеж на Откровението тук като действащо негативно върху техните тълкувания върху печатите и тръбите.

Опитвал съм се да проверя приложението на прегледа на Странд върху печатите и тръбите, при което основно съм сравнявал глави 4-7 с глава 19, така както Странд е предлагал. Намерих, в основата на текста, четири групи паралелни мисли между печатите и 19 глава, две от тях пасват директно към темата в пункта./7/

1. 
   В глави 4 и 5 са описани сцените на поклонение и прослава на Бога като Творец и за кръста. В глави 7 и 19 са представени паралелни сцени но те описват Божията прослава заради избавянето на Неговия народ от Вавилон в края на времето. Това описание стои близо, така че глави 4 и 5 намират своето място в най-добрия случай в началото на християнската епоха.
   
2. 
   Откровение 6:10 описва едно време, при което още Бог “не съди”. Откровение 19:2 идва, след като съдът е приключил. Съдът не се състои в 4 и 5 глави, където печатите не са още отворени. Ясно е, че съдът трябва да се осъществи някъде между отварянето на петия печат /където мъчениците призовават за съд/ и провъзгласяването на присъдата в 19:2, където съдът е приключил.
   

Въведителните сцени за светилището

Изследвания са посочили редица указания, че самият Йоан е разбирал печатите и тръбите като обхващащи цялата християнска история и не само единствено за последното време. Като пример можем да посочим сцените за светилището които въвеждат някои части на Откровението,/8/ едно многозначително развитие.

Първата въведителна сцена за светилището /1:12-20/. Тук картината на видението използва светилището за да представи присъствието на Христос всред църквите на земята. При това няма никакъв поглед към небесното светилище. Сцената се разиграва на Патмос и седемте светилника представят седемте църкви. Изричната покана да бъде пренесен в небесната обстановка се явява в Откр.4:1.

Втората въведителна сцена/4:1-5,14/. Сега вниманието се насочва към небесното светилище. Най-голямото струпване на символи от светилището в цялата книга се намира във въведението към печатите. Тази сцена съдържа старателно смесване на символи от почти всеки аспект на еврейския култ.

В израйлевото светилище на земята имаше само две събития с почти всички аспекти на неговото поклонение: божествената служба на посвещение, като посвещаване на светилището /Изх.40/ и великия ден на умилостивението.

Сцената на светилището в глави 4-5 е първият поглед към небесното светилище в книгата. Най-добре може да се види във въвеждащата служба или службата на посвещение на светилището в древността. Главната цел лежи върху въздействието на кръста. Това е въвеждане царуването на Христос в небесното светилище.

Картината не е в никакъв случай сцена от съда, както би могло да се приеме ако се приложи към деня на умилостивението. Действително езикът на съда в тази сцена изобщо не пасва./9/ Единственият път където се среща гръцката дума за “съд” в първата половина на книгата Откровение е в 6:10 и там се споменава, че Бог още не е започнал съда! Тук сцената на светилището в Откровение 5 глава където се отварят печатите е фактът, че петият печат се случва във време, което не е “за съд”, решаващо за това, че печатите се подпечатват в цялата християнска епоха.

Третата и четвъртата сцена на светилището/8:2-6 и 11:19/. Касае се по-нататък за онова, което се случва в небесното светилище. Първата сцена/8:2-6/ предлага ясен поглед върху първото отделение с неговата посредническа служба. Последната сцена /11:19/ ни представя ясно поглед във второто отделение и неговата връзка със съда/срв.11:18/.

Петата сцена на светилището/15:5-8/. Това разглеждане отново докосва езика на посвещението/въвеждането/ /славата която изпълва храма/, но ясно означава преди всичко затварянето на светилището, службата му отвън или приключването на неговата

функция.

Шестата въведителна сцена/19:1-10/. Езикът от трона, служенето и Агнето е типичен за втората сцена, но еднозначните картини от светилището не са налице. Небесното светилище изчезва от погледа.

Седмата сцена от светилището/21:1-22:5/. Обективът на видението отново се насочва към земята и е един контраст на 1 глава. Господ Бог и Агнето са храма на небесния град/21:22/. Бог е сега с Неговия народ на земята/21:3/

Тези въведителни сцени за светилището посочват две решаващи линии на развитие.

Първо: Вниманието на читателя се насочва от земята към небето и после от небето отново към земята.

Второ:От посвещението на небесното светилище се идва до службата за примирение, съда, приключване на службата в светилището и накрая към неговото отсъствие. Това развитие може да се представи по следния начин:

1. Откр.1:12-20 /Пролог/

2. Откр.4 и 5 /Посвещение/

3. Откр.8:2-6 /Примирителната служба/

4. Откр.11:19 /Съдът/

5. Откр. 15:5-8 /Приключване/

6. Откр.19:1-10 /Отсъствие/

7. Откр.21:1 – 22:5 /Епилог/

В това развитие сцената за Деня на умилостивението еднозначно се проявява само в Откр.11:18,19. Първата половина на книгата се концентрира върху посвещението и службата за примирението, втората половина преминава през съда и захвърлянето. Това подкрепя общото разбиране на пионерите и това на Кенет Странд че книгата Откровение се разделя на една историческа и една есхатологична част.

Схемата година-ден. Когато книгата Откровение като цяло хвърли поглед към светилището, се правят открития с дълбоко значение. От исторически източници имаме доверие с ежедневната и годишна служба в светилището във всяко столетие както са описани в Откровението. Едно сравнение между Откровение 1-8 глави с тези източници показва че тази част на Откровението отразява всекидневната служба в светилището, която е засенчена от кръста./10/

Първото голямо действие във всекидневната служба/тамид/ на призования свещеник в храма се състоеше в това като влезеше в Светая да провери светилниците и да се увери, че всека лампа свети и има достатъчно масло./Срв.Откр.1:12-20/ След тази служба голямата врата на храма оставаше отворена/срв. Откр.4:1/. Тогава едно агне се заколваше/срв. Откр.5:6/ и неговата кръв се изливаше в подножието на жертвения олтар

в двора на светилището./срв. Откр.6:9/ След изливането на кръвта се запалваше кадилницата от златния олтар в Светая./срв Откр.8:3,4, Лука 1:8-10/ тогава, след една песен на възхвала/срв. Откр.8:1/ тръбите свиреха и възвестяваха че жертвата е приключила./срв. Откр.8:2,6/

Първата част на Откровението отразява не само най-важните елементи от всекидневната служба в храма, но и ги следва в същата последователност. Така изглежда материалът за църквите, печатите и тръбите по един фин начин е свързан с дейностите в храма по отношение всекидневната служба /тамид/. АСД разбират тази всекидневна служба като прототип на посредническата фаза на службата на Христос в небесното светилище която е започнала при Неговото възнесение през 31г. сл. Хр. Фактът, че въведителните сцени за печатите и тръбите стоят във връзка с посвещението на светилището и службата за примирение прави сигурно това единство на познанието.

Интересното тук е, че в 11 глава книгата преминава в еднозначен език който принадлежи към годишната служба в деня на умилостивението. Кенет Странд отбелязва, че Откр.11:1,2 съдържа твърдо указание върху великия ден на умилостивението непосредствено във връзка със завършването на пророческото време от Даниил./Откр.10:5-15//11/ В Левит 16 глава – най-важната глава върху Деня на умилостивението – се осигурява изкуплението за свещеника, олтара и народа. Единственото следващо място в Библията където се срещат в същата последователност понятията светилище, олтар и народ е в Откровение 11:1,2. Тук Първосвещеникът на Новия Завет, Исус Христос не се нуждае от примирение показва общото загатване за светилище, олтар и народ, които трябва да бъдат измервани, едно добре обмислено напомняне за Деня на умилостивението, при който всички трябва да бъдат преценени или “измерени”/срв. 2Цар.8:2, Мат.7:2/. Този фин намек върху Деня на умилостивението стои непосредствено пред недвусмислените събития посочени в Откр.11:18,19.

Накрая можем да заключим, че схемата за ежедневната и годишната служба в символиката на светилището в Откровението показва ясно че първата част на книгата /Откр.1-10/ е била написана с мислите за Христовата примирителна служба. В 11 глава картината на ежедневната служба се замества със загатване за службата в съда във великия умилостивителен ден. Така бихме очаквали ,че ако първата част на книгата би описала главно големите събития в християнската епоха и втората половина на последните събития на тази история когато приключва съдът над греха и грешниците.

Годишните празници в Откровението. Точно така е многозначителен факта, че книгата Откровение следва също схемата на годишните празници в юдейската календарна година.

Пасхата. Описанието на седемте църкви напомня на празника пасха, най-важният празник през пролетта. Например няма друго място в Откровението в което да се споменава толкова често смъртта и възкресението на Исус Христос/срв. Откр.1:5,17,18//13/. Точното изследване на църквите от страна на Христос напомня на щателното претърсване на еврейските домакинства за наличие на квас, който в дните около пасхата трябваше да бъде отстранен./Изх.12:19,13:7/ Тук пасхата е единственият празник, който бе изпълнен в Христос на тази земя/1Кор.5:7/, във връзка с частта от книгата която бе представена в примирителната служба за църквите на земята.

Петдесетницата. Като посвещаване на небесното светилище сцената в тронната зала от Откр. 4 и 5 глави най-добре пасва във връзка с Петдесятницата. Първият празник на жетвата започваше във времето когато на Мойсей бе даден закона на планината Синай/Изх. 19,20/. Като новият Мойсей Христос получи така да се каже Тората от Бога

/Откр.5/. Изход 19 глава приключва също като поставянето на Израил като Божий народ

/Изх.19:5,6, срв.Откр.5:9,10/. Еврейската литургия за празника на жетвата включва прочитането не само на Изход 19 глава, но също и Езекиил 1 глава, важно литературно основание за Откровение 4,5.

Денят на тръбното възклицание, денят на примирението. Тръбенето на седемте тръби – почти в центъра на книгата/Откр.8:9-11/ - напомня на читателите за седемте месечни празници на новолунията в най-важния момент в деня на тръбенето на тръбите, което представяше преминаването от пролетните към есенните празници. Празникът на тръбенето на тръбите, който се падаше в първия ден от седмия месец /отговарящ на седемте тръби/, водеше към времето на съда, който кулминираше в деня на умилостивението /срв.11:18,19/. От тук концепцията за съда става все повече и повече оптически център на книгата./14/

от Бога /15/. Най-важните символи на празниците – вода и светлина – намираме тяхното последно изпълнение в Откровение 22:1-5.

В адвентизма пролетните празници се свързват с Христовия кръст и с Христовото помазване като Първосвещеник в Неговата служба в небесното светилище. Есенните празници намират изпълнението си в края на времето, в съда преди пришествието и в събитията които непосредствено придружават Второто Христовото идване. Както бе показано, денят на тръбното възклицание бе най-важния момент /Числа 10:10/ и се формираше мост между пролетните и есенните празници. Така и в седемте тръби в Откровението може да се намери хронологичен мост между пролетните и есенните празници, между кръста като център и началото на християнската епоха и края на времето като център в Откровението.

Така се основава първата половина на Откровението в ежедневната служба и пролетните празници и се набляга на кръста и неговите въздействия. Втората половина на книгата се формира от годишната служба и есенните празници и насочва обектива в края на времето. Празникът на тръбите /първият ден от седмият месец/ ни въвежда в сезона в който е започнал съда и очистването на небесното светилище /Откр.11:18,19/.

Гореизложеният материал въз основа на светилището в Откровението посочва, че хиастичната структура на Кенет Странд много добре се подкрепя от широко поставените тенденции които обхващат като цяло книгата Откровение. Тези тенденции ясно указват, че Йоан така е разбирал печатите и тръбите, че са обхващали цялата история на християнството от дните на неговото начало до Второто идване на Христос /колко далеч е виждал Йоан това време/. Главният момент на различие в становището на Странд е в това дали централния момент на книгата Откровение са глави 11-12 или 14-15.

Тази възможност обаче не представя никакво вътрешно противоречие. Материалът в Откровение 12-14 глави е обхванат изцяло. Неговата цел и център е последният гняв на народите насочен срещу верния остатък/Откр.12:17,13 гл./. Но се използва много време за да се обобщи историята която води към нейната кулминация която предлага на сцената

характерните черти на последната борба, които са се проявявали през дълъг период от време. С началото на 15 глава се установява изключително връхната точка в края на времето.

Мястото не ни позволява да представим точка по точка аргументите че пророчеството върху печатите /Откр.4-8/ представляват събития в края на времето./16/ Най-важният библейски аргумент за тази позиция се проявява от две гледища: 1/ Ясно е, че Откровение 4 и 5 глави са паралелни на Даниил 7 глава, Езекиил 1-10 и Откровение 19. Тук съдът от предишната тема в тези паралелни места се приключва, така че сцената от Откровение 4-5 глави от изследователния съд би трябвало да започне в 1844 година.

2/ Ясно е също че някои от символите на Откровение 4-5 напомнят за службата в деня на умилостивението./17/ Така би могло да се приеме, че общата сцена представя описание на деня на умилостивението. Естествено, този аргумент трябва да се докаже, но той не може да отхвърля по-голямата картина, която бе представена по-горе.

Несъмнено паралелите в Езекиил и Даниил са информативни, но не ни представят цялата история. Йоан се придържа също и към други големи части на Стария Завет./18/ Общият знаменател на всички пет места от Стария Завет е не съда, а описание на Божия трон. Действително Йоан би могъл да използва картините в тронната зала на съда в Дан.7 глава и Езекиил 1-10 но избягва да прави това.

Особено въздействаща е релефната разлика между Откровение 4-5 глави и Даниил 7 глава. В Данииил престолите се поставят /Дан.7:9/, в Откровение престолите вече са налице /Откр.4:4/. В Даниил се разтварят много книги /Дан.7:10/, в Откровение една книга е запечатана /Откр.5:1/. В Даниил главната Фигура е “Човешкия Син”/Дан.7:13, титла, която Йоан сигурно е използвал – Откр.1:13/, в Откровение Той е Агнето/Откр.5:6, понятие което във всеки случай много подхожда за службата в Деня на умилостивението/.

Както вече отбелязахме по-горе езикът на съда в сцената от Откровение 4-5 глави изобщо не подхожда/20/ до Откр.6:10, където ясно е посочено че съдът още не е започнал. Изглежда немислимо че Откровение 4-5 глави трябва да бъде сцената на съда в края на времето, докато този съд дори във фазата на отварянето на петия печат още не е започнал!

Както една двойка разигравания се прави в светилището в Откровение 4-5 която би трябвало да бъде свързана с Деня на умилостивението, така можем да видим повече връзка между други аспекти на светилището и неговата служба. Общото впечатление което този пасаж предава не се среща само в един отдел или една служба, но посочва цялостно изброяване на всички аспекти от службите в старозаветното светилище.

Гореспоменатите разглеждания на светилището във връзка с литературната структура на Откровението прави много ясно че Откровение 4-5 глави е символично описание на службата на посвещение на небесното светилище което става в 31г. сл. Христа. Онова, което следва сцената на освещаване на светилището е във връзка с цялата християнска съвременна история и не само с нейния край.

По-нови опити да се представи Откровение 4 глава като първото отделение на небесното светилище и Откровение 5 глава като второто отделение са напълно погрешни. Доказателство за това е поставянето на престолите, което става между двете глави. Двете глави описват едно единствено място на видението.
Исторически преглед на седемте тръби

Аргументите за тълкувание на тръбите за последното време /Откр.8-11/ са по-ясно изразени отколкото тези за печатите. Обяснението, че огънят от кадилницата се хвърля на земята /Откр.8:5/ означава приключване на благодатното време. От тук би трябвало тръбите които започват да тръбят /Откр.8:7/ да намират тяхното изпълнение след края на благодатното време. Следващото доказателство за изпълнение след приключване на благодатното време се вижда в обстоятелството че от първите две тръби се разрушават неща – земя, море и дървета – никакви повреди не би трябвало да бъдат причинени до запечатването в глава 7/Откр.7:1-3/. Третото доказателство за приложение на тръбите след края на благодатното време е във факта, че язвата причинена от скакалците-скорпиони от петата тръба не засяга запечатаните/Откр.9:4/.

Тези аргументи разбира се, непосредствено опровергават гореприведеното доказателство че Йоан в първата половина на Откровението се занимава само с цялата християнска епоха и във втората половина специално се отнася за края на времето. При едно точно изследване несъмнено става ясно, че аргументите за едно тълкование при което тръбите се оставят да следват приключването на благодатното време почиват по-скоро върху предположения отколкото върху действителни доказателства от библейския текст.
Въведителната сцена в светилището: Откр.8:2-8

Най-важното предположение, на което се основава първия аргумент поддържа, че въведителната сцена към светилището, която символично описва Христовата свещеническа служба на примирение, е приключила преди началото на тръбите. Така хвърлянето на кадилницата /краят на благодатното време/ предшества събитията които следват в тази глава. Вследствие на това би трябвало всичките седем тръби да се разбират така, че идват след края на благодатното време.

Приемането, че въведителната сцена е приключила, преди началото на тръбите може да се провери по два начина. Първо: Другите въведителни сцени /преди седемте църкви, седемте печата и седемте язви/ приключили ли са преди да започнат седмократните последствия? Или те са още на заден план в общата поредица на видението? Второ: Ако действието на тръбите преимуществено става докато трае благодатното време, какво доказателство имаме в поредицата на виденията за това, че благодатното време за човечеството още е налице?

Когато разглеждаме въведителните сцени в седемте поредици от Откровението, откриваме, че те не само предшестват виденията, но и остават в зрителното поле докато те траят. За пример: При седемте църкви въведителната сцена към седемте писма стои като литературно съчинение по-напред в Откровението, но всяко писмо има връзка с качества и дейности на Христос, които са назовани при въведението. Тук писмата написани обикновено във вид на проза дават ясно указание върху литературната стратегия на автора на книгата.

Всичките седем печата са отворени докато продължават действията на Агнето в тронната зала. Онази сцена, която започва с освещаване на небесното светилище продължава да протича през време на отварянето на печатите до Второто пришествие и времето, когато всички творения славят Бога /Откр.5:13/.

Въведението към седемте язви/Откр.15:5-8/ показва че храмът в небето е празен, което сигурно означава целия период след края на благодатното време.

Така всяка от въведителните сцени има начало за действията които следват и остава активна до края на видението. Тук случаят е ясен при три от четирите поредици от седем видения като тежестта на доказателствата лежи при всяка аргументация, че Откровение 8:2-6 е изключение. По-вероятно е, че Йоан е искал да остави читателя да разбере, че посредническата служба извършвана на златния олтар може да се приеме като претенция за момента, при което започва тръбенето на седемте тръби, което води до приключване на Божията тайна /Откр.10:7/, така да се каже към края на проповядване на евангелието.

/Римл.16:25-27, Еф.3:2-7,6:19/

Гореспоменатото може да се подкрепи чрез много доказателства за това, че благодатното време е налице през цялото траене на шестте тръби. Шестата тръба се приравнява с второто горко и като такава се простира еднозначно от Откровение 9:12 до 11:14. В Откровение 9:13 е гласът “от четирите рога на златния олтар пред Бога”, ясно указание за златния олтар от Откр.8:3,4. От това може да се направи заключение, че службата за примирение все още продължава през време на шестата тръба.

В Откр.9:20,21 страдащите от поражението на шестата тръба пренебрегват възможността да се покаят от злите си дела, което би могло да бъде указание, че покаяние все още е възможно.

В Откровение 10:11 пророкът преживява че трябва отново да пророкува, което малко би имало смисъл ако благодатното време е приключило.

Но най-важното е: хората, които в Откр.11:13 са описани като “другите”, или “останалите” /hoi laipoi – същата дума е използвана за останалите от Откр.12:17/ /21/ “се уплашиха и отдадоха слава на небесния Бог”. В кой момент от историята можем да отнесем това е един съответен отговор на прогласяваното евангелие от първия ангел в Откровение 14:6,7 – “Убойте се от Бога и Му отдайте слава”/22/.

Така може да се покаже, че благодатното време е отворено и посредническата служба от Откровение 8:3,4 все още продължава до края на шестата тръба. Седемте тръби не трябва да се разбират така еднозначно като цялост, че намираме изпълнението им след края на благодатното време.

Един следващ аргумент за тълкуване на седемте тръби в края на времето се вижда в сходството на езика в Откр.7:1-3 и Откр.8:7-9. Според Откр. 7 глава земята, морето и дърветата не би трябвало да бъдат повредени докато не е приключило запечатването. Но тук точно те са обектите които са засегнати от първата и втората тръба, което е предпоставка, че тръбите следват хронологично запечатването и стават след приключване на благодатното време.

Би трябвало да се вземе под внимание, че Откровение 8:2 въвежда нова поредица. Тук е необходимо да се посочи, че поредицата на тръбите следва хронологично литературния откъс който я предшества. Сигурно е, че глави 4 и 12 се връщат в един по-ранен откъслек от времето. Защо това не би трябвало да бъде и в Откр.8 глава?

Истина е, че целите на разрушението в двете тръби в Откр.7:1-3 остават запазени, но те остават също и в петата тръба /Откр.9:4/ непокътнати. Този факт ни хвърля в сериозно съмнение, дали серията от тръбите трябва да се разглежда като нещо непосредствено след видението в 7 глава.

Още по-решаващо е обстоятелството, че най-важния паралел между първата част на Откр.7 глава и седемте тръби се намира в Откровение 9:14,16. В двата пасажа се прави връзка с освобождаването на четирите ангела. В двата пасажа се преброяват хората: в Откр.7 Божият народ, в Откровение 9 техния демоничен противник. И това са двете единствени места в Откровението които съдържат тайнствените думи “И чух числото им”/ekousa ton arthmon/. Докато благодатното време все още е не е приключило по време на шестата тръба и при звука на седмата тръба това става, шестата тръба е точно отражение на Откровение 7:1-8. Това е последната възможност за спасение преди края.

Седемте тръби не следват хронологично събитията в Откровение 7 глава. Началният сигнал и старта на тръбите идват от въведителното видение в Откр.8:2-6. Главната тема на това видение е посредническата служба пред кадилния олтар. Това е подходящо действие което следва освещаването на небесното светилище както е описано в Откр. 5 глава.

Както бе посочено по-горе книгата Откровение има един естествен ход на протичане: започва с поглед върху кръста/23/ идва до започване Христовата служба в светлината на кръста/Откр.5/, продължава с поглед към посредническата служба, осигуряваща прощение/Откр.8:3,4/ и стига накрая до съда /Откр.11:18,19/. Поредицата от събитията е типично за целия Нов Завет.
Божият печат /Откр.9:4/

Последният най-важен аргумент за приложение на тръбите към последното време се основава на обстоятелството че петата тръба не засяга тези които са запечатани/Откр.9:4/. Аргументира се: Ако запечатването е последното събитие преди края на благодатното време, тогава би трябвало събитията от петата тръба да следват след приключване на благодатното време. Този аргумент би трябвало да ни доведе до няколко точки които се нуждаят от доказателства. Взема се пред вид, че “Запечатването” означава точно едно и също във връзка с двата текста. По-нататък се взема пред вид че “запечатването” в края на времето се ограничава. Приема се че становището на Е.Г. Вайт върху запечатването е както в Откр.9:4.

Когато се разглежда Откр. 9:4 в по-големия контекст на Новия Завет, трудно могат да се поддържат тези хипотези. Гръцките думи за запечатването /sphragis, sphragizo/ имат многократна употреба. Когато например се е поставял печат върху документ, вест или гроб, това е било с цел съхраняване на тайна или затваряне/24/. Едно друго значение може да бъде потвърждение, че някой или нещо е достойно за доверие./25/ Но когато се отнася за Божия народ главното значение на запечатването е изясняване на собственост и приемане от Бога/”Господ познава Своите Си”/./26/ В този смисъл по времето на Авраам те са имали една по-широка употреба./Римл.4:11/

Когато в някое място в Библията контекстът ни указва че сме пред приключване на благодатното време, трябва концепцията за един запечатан народ в общия смисъл се разбира като принадлежащ на Бога както в кое да е време. Така не би трябвало да се приема че запечатването в Откровение 7:1-3 би трябвало по необходимост да бъде идентично с това от Откр.9:4.

Не може също да се приеме, че запечатването от Откр.7:1-3 е ограничено само за края на времето. Откр.7:1-3 не ограничава изрично запечатването в последното време, може да се схване само значението на делото на запечатване което става в последното време. Затова може да пасне разглеждането че Е. Г. Вайт както и винаги е разбирала не е свързвала никога Откр.9:4 в контекста на последното време. Тук не е мъдро да се приема нещо, което тя сама никога не е казала.
Обобщение

До тук сме единодушни, че аргументите, които мнозина прилагат за да представят тръбите в края на времето, нямат достатъчна тежест за да отхвърлим по-голямата перспектива от първата част на тази глава, именно че тръбите обхващат цялата християнска епоха.

В тази кратка глава обобщихме известен брой текстови пасажи, които показват, че пророк Йоан е имал в съзнанието две големи перспективи като описващи неговите физиономии. В първата половина на книгата той е схващал християнската ера като цяло и проникваща от неговото време до края. Във втората половина на книгата той описва главно събитията от времето на края.

Това виждане протича паралелно в схемата на другите две големи “апокалиптични” пасажи в Новия Завет: Мат.24/ и паралелните й текстове Лука 21, Марк13/ и 2Сол.2. Всеки от тези пасажи съдържа една част която е във връзка с цялата християнска епоха./27/ Тази част е следвана тогава особено внимание, която насочва към кулминацията в края./28/ Така книгата Откровение е правилно разбирана, в пълна хармония с теологията и литературната практика на Новия Завет, въпреки че езикът му е еднозначен.

Тежестта на доказателството, което произлиза от тази глава, довежда до познанието, че консенсуса на пионерите АСД относно тълкуванието на печатите и тръбите – ако и нещо

По-малко чрез някои исторически неточности и ограничени екзегетични виждания – бе правилно в схващането, че трябва да се мисли за общата християнска история а не само за края на това време.

Джон Поулин