Педагогически факултет

Нека си представим дете в инвалидна количка. Защо не може да стигне там, където иска? Защото е в инвалидна количка или защото пред него има стълби? Някои хора, биха казали, че бариерата се състои в това, че момчето е в количка и не може да се качи по стълбите. Други, пък, че бариерата е в самите стълби (ако там имаше рампа, момчето щеше да се качи без проблеми). Различната нагласа към ситуацията изцяло я променя. Ако мислим, че проблемът е в стълбите, ще монтираме съоръжение, с което момчето ще може да се придвижва самостоятелно и без проблеми. Бариерата в този пример е материална и видима. Често обаче бариерите пред постиженията на децата не са видими, като стълбите пред количката. Виждаме, че въпреки старанието си, някои деца не се справят със задачите в училище, спрямо връстниците си, но не знаем защо? Дали проблемът е ,,в тях” или в средата? Кои са тези деца? Съществуват ли бариери за приобщаващо образование в класната стая при присъствен и при дистанционен формат и какви са те?

Съществуват много определения на това, какво е приобщаващо образование, като преди всичко то е процес, а не резултат. Приобщаващото образование е процес на осъзнаване, приемане и подкрепа на индивидуалността на всяко дете или ученик и на разнообразието от потребности на всички деца и ученици чрез активиране и включване на ресурси, насочени към премахване на пречките пред ученето и научаването и към създаване на възможности за развитие и участие на децата и учениците във всички аспекти на живота на общността. Основните му характеристики са: качествено образование на всички деца, което се случва в училище и зависи от всеки учител, всеки ден; развиване на способностите и личността на детето; премахване на бариерите, които могат да възпрепятстват ученето и участието на всяко дете; отношение на приемане, разбиране, уважение, грижа, подкрепа. Приобщаващото образование не се отнася за децата със специални образователни потребности, в риск, с изявени дарби или с хронични заболявания, то е за всички-деца, учители, родители. Това, на практика, означава всички ученици в едно училище, независимо от техните силни или слаби страни, да са част от училищната общност, която предлага равни права на всички деца за достъп до добро образование.

Всички деца-независимо от техните способности или затруднения, произход и етническа принадлежност, религия и култура-имат право на качествено, приобщаващо предучилищно и училищно образование. Именно образованието играе основна роля за развитието на личността, дарбите, умствените и физическите способности на детето, за да може то да разгърне пълния си потенциал.

Всички институции в системата на предучилищното и училищното образование осигуряват необходимата подкрепа за личностно развитие при децата и учениците. Това включва: занимания по интереси за развитие на интересите, способностите и компетентностите на децата и учениците в областта на науките, технологиите, изкуствата и спорта; кариерно ориентиране на учениците; грижа за здравето; поощряване с морални и материални награди; ранно оценяване на потребностите и превенция на обучителните затруднения; логопедична работа; педагогическа и психологическа подкрепа; екипна работа между учителите и другите педагогически специалисти.

Съществува ,,Закон за предучилищното и училищното образование”, който урежда обществените отношения, свързани с осигуряване на правото на предучилищно и училищно образование, както и с устройството, функциите, организацията, управлението и финансирането на системата за предучилищното и училищното образование.

• 
  интелектуално, емоционално, социално, духовно-нравствено и физическо развитие и подкрепа на всяко дете и на всеки ученик в съответствие с възрастта, потребностите, способностите и интересите му;
  
• 
  съхраняване и утвърждаване на българската национална идентичност;
  
• 
  придобиване на компетентности, необходими за успешна личностна и професионална реализация и активен граждански живот в съвременните общности;
  
• 
  придобиване на компетентности за прилагане на принципите за устойчиво развитие;
  
• 
  ранно откриване на заложбите и способностите на всяко дете и ученик и насърчаване на развитието и реализацията им;
  
• 
  формиране на устойчиви нагласи и мотивация за учене през целия живот;
  
• 
  придобиване на компетентности за разбиране и прилагане на принципите на демокрацията и правовата държава, на човешките права и свободи, на активното и отговорното гражданско участие;
  
• 
  формиране на толерантност и уважение към етническата, националната, културната, езиковата и религиозната идентичност на всеки гражданин;
  
• 
  формиране на толерантност и уважение към правата на децата, учениците и хората с увреждания;
  
• 
  познаване на националните, европейските и световните културни ценности и традиции;
  
• 
  придобиване на компетентности за разбиране на глобални процеси, тенденции и техните взаимовръзки;
  
• 
  придобиване на компетентности за разбиране и прилагане на принципите, правилата, отговорностите и правата, които произтичат от членството в Европейския съюз.
  

• 
  при сензорни или неврологични увреждания и при множество увреждания-ресурсен учител, рехабилитатор на слуха и говора, учител на деца и ученици с нарушено зрение, логопед, психолог, помощник на учителя;
  
• 
  при обучителни трудности-логопед, психолог, ресурсен учител;
  
• 
  при прояви от аутистичния спектър-ресурсен учител, логопед, психолог, а при необходимост-сензорен терапевт и помощник на учителя:
  
• 
  при емоционални или поведенчески затруднения-психолог или педагогически съветник, а при необходимост-помощник на учителя и психотерапевт;
  
• 
  при наличие на риск-психолог или педагогически съветник, а при необходимост-помощник на учителя и образователен медиатор от общността на детето или ученика или социален работник;
  
• 
  при изявени дарби и способности в различни области-учител или специалисти съобразно изявените дарби и способности на детето или ученика, а при необходимост-педагогически съветник или психолог;
  
• 
  при хронични заболявания-болничен учител, ресурсен учител, психолог или педагогически съветник;
  

• 
  ранно оценяване на развитието на детето и на риска от обучителни затруднения;
  
• 
  определяне на необходимост от допълнителни модули за децата, които не владеят български език;
  
• 
  определяне на необходимост от извършване на оценка от екип за подкрепа на личностно развитие на индивидуалните потребности за предоставяне на допълнителна подкрепа за личностно развитие на детето при:
  

• 
  затруднения във физическото, познавателното, езиковото, социалното, сензорното, емоционалното и творческото развитие на детето спрямо децата от същата възрастова група;
  
• 
  наличие на рискови фактори и обстоятелства в средата на детето;
  
• 
  наличие на хронични заболявания, които възпрепятстват обучението и включването на детето в дейността на детската градина;
  
• 
  наличие на изявени силни страни на детето в областта на изкуствата и спорта.
  

Процесът на включване на деца със специални образователни потребности в масовите училища не трябва да е стихиен и ,,на всяка цена”. Включването на децата със СОП в масовите училища изисква преосмисляне на традиционните подходи за преподаване и търсенето на нови, които да са съобразени със специфичните индивидуални особености в развитието на всяко дете и неговите разнообразни потребности. Учителите ще трябва да избират от разнообразните стратегии на преподаване, тези, които отговарят на индивидуалните нужди на всяко дете. Стратегиите за обучение, които са подходящи за академичния напредък на едно дете със СОП, могат да бъдат различни за друго дете.

При обучението на деца със СОП в масово училище и масова класна стая е трудно прилагането на стандартни програми за обучение, тъй като тези деца имат характерни особености в развитието и специфични индивидуални потребности. Това налага разработването на индивидуални учебни програми/планове, които да отговарят на тези нужди. Индивидуалната учебна програма/план се разработва от екип специалисти и с участието на родителите.

Независимо от това, дали детето ще се обучава в масово или специално училище, в класната стая (при присъствен или дистанционен формат), е нужно ударението да се постави върху качеството на обучението и образованието.

• 
  Липсва официална статистика за броя на децата с увреждания, които не получават училищно образование;
  
• 
  Достъпът на децата със СОП е затруднен, защото все още училищните сгради не са добре пригодени за ползване от деца с увреждания, обзавеждането на класните стаи е неподходящо и липсва специализиран транспорт до учебните заведения;
  
• 
  Ограничен е достъпът на децата със СОП до учебното съдържание поради липсата на методика за обучението им, както и на подходящи дидактически материали и специални технически средства за работа с тези деца;
  
• 
  Няма достатъчно подготвени кадри за ресурсни учители и педагогическият персонал също не е достатъчно подготвен за работа с такива деца;
  
• 
  Няма практика да се изготвят индивидуални учебни планове;
  
• 
  Липсва адекватна подкрепяща среда от услуги, които биха улеснили децата и техните семейства при интегрирането им-възможност за допълнителни занимания в и извън училището, ресурсни учители, занимания в свободното време и други.
  
• 
  Често се случва родителите на останалите ученици в класа да са негативно настроени към интегрирането на дете със СОП и този негативизъм се предава и на децата. В такива случаи интегрирането от самото начало е обречено на неуспех.
  
• 
  Учителят не е в състояние да работи индивидуално с него, тъй като трябва да работи с целия клас и в крайна сметка то не успява да следва общото темпо и да се включи в общите занимания и попада отново в изолация.
  
• 
  Някои от децата със СОП са много емоционални и като всички други деца имат много енергия, а в стандартното училище, където трябва да се интегрират, има общоприети правила за поведение по време на занятие: да не се напуска мястото без разрешение, да не се говори без разрешение, да не се изразяват бурно емоции и др. Тези правила са трудно изпълними и стряскащи за някои деца със СОП, но са необходимо условие за интегриране в учебната среда, в противен случай те остават извън образователната система;
  

През 20 век човечеството започна за използва технологии, напълно непознати на предишните епохи. Развитието на компютрите даде възможност знанията да бъдат представяни в електронен вид и повиши много скоростта на работата с информация. Информационните технологии позволиха тази информация да бъде запазвана, пренасяна и разпространявана на далечни разстояния по всяко време. Тези технологии предоставиха нови алтернативи за обучение по начин, немислим няколко десетилетия преди това. В частност, постиженията на телекомуникационните технологии проправи пътя за развитието на нови технологии за обучение и средства за комуникация, които могат да предоставят знания без ограниченията на традиционния начин на обучение. Тези нови технологии допринесоха много за развитието на дистанционното обучение.

• 
  
  
  Изтегляне 55.92 Kb.
  
  Сподели с приятели: