Педагогически умения за формиране на позитивна дисциплина в първоначалната подготовка на учителите гл ас д-р Магдалена Легкоступ

Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий”

Спецификата на съвременното образование днес изисква в подготовката на учителите да се постави особен акцент върху способността им да отговорят на предизвикателствата на новата, инклузивна образователна политика. Това ще рече, че освен придобиването на фундаменталната за бъдещата им педагогическа дейност методическа компетентност на преден план излиза и задачата за формиране на базови социални умения и организационни качества (1, 108). Комуникацията в педагогическото взаимодействие изисква от съвременния учител наличие на специфични компетенции като: иницииране и поддържане на положителна комуникация и дисциплина, създаване на атмосфера на откритост и взаимно уважение, мотивиране и стимулиране на всички ученици да се включат в обучението индивидуално и в сътрудничество с другите, разрешаване на конфликти по ненасилствен път, установяване на стабилни позитивни и недепресиращи отношения в доброжелателна образователна среда.

Формирането на професионално-педагогически умения се осъществява на основата на цялостното развитие на емоционално-комуникативните качества на бъдещия педагог. В тази връзка Николов и колектив (3, 378–379) подчертават, че от особено значение е провеждането на специализирано емоционално-комуникативно обучение, което да включва бъдещите педагози в разнообразни видове комуникативна дейност, имитираща по съдържание и форма бъдещата им професионална работа.

Ето защо в настоящата разработка споделяме част от нашия опит за провеждане на подготовката на студентите за придобиване на педагогическа правоспособност. Тук поставяме акцент върху формирането на умения за адекватно комуникативно взаимодействие в конкретни педагогически ситуации: овладяване на основни методи за установяване на позитивна дисциплина в класа, навици за педагогическа импровизация в общуването, упражнения-симулации, имитиращи или сходни с реални проблеми в училищната практика. Тренинговите упражнения в процеса на обучение дават възможност за отработване на навици за поведение в разнообразни конкретни ситуации и конфликти – както в ежедневното общуване, така и чрез специално провеждани ролеви игри, илюстриращи конфликт и обсъждане поведението на участниците в него с вариант за смяна на ролите и др. Основната цел на тази методическа разработка е да се помогне на учителите да овладеят методите за подкрепа на позитивната дисциплина, като създадат в бъдещите си ученици усещане за комфорт в условията на ненасилствена образователна среда.

Предложеният тренинг се състои от две сесии („Наказание или позитивна дисциплина” и „Разрешаване на конфликти в приятелска учебна среда”) и извън аудиторни задачи и упражнения, чрез които формираните умения се усъвършенстват в педагогическата практика в базовото училище. Всяко семинарно занятие съдържа загряващо упражнение, шест комуникативно-приложни упражнения за формиране на умения, анализ на занятието и рефлексия.
ТРЕНИНГ 1: „Наказание или позитивна дисциплина”

Упражнение за загряване „Игра с топка”

Цел: асоцииране на думи, чувства и изрази на основата на понятията „подкрепа” и „наказание”.

Инструкция: всички застават в кръг. Водещият последователно подхвърля топката към всеки участник, като произволно назовава едно от двете понятия („подкрепа” или „наказание”). Студентът, който е поел топката, прави асоциация със съответното понятие и отново я връща на водещия.

Упражнение 1. „Моите спомени”

Цел: фокусиране върху детските спомени за наказания или поощрения, изразяване на собствените чувства „тук и сега”, породени от ситуациите „там и тогава”.

Задача: да се припомнят детските спомени за наказания или поощрения

Указания: спомнете си най-ярката ситуация, когато в детството ви са ви наказвали или поощрявали. Опишете своите чувства.

– Какви ситуации от детството си спомняте веднага – наказания или поощрения?

– С какво са били свързани?

Упражнение 2. „Аз изказвам порицание”

Цел: фокусиране върху чувствата, породени от негативните оценъчни твърдения, изразени в порицанието като вид вербално наказание.

Задача: да се порицае ученик за нарушаване изискването на учителя.

Указания: Представете си се в ролята на учител, който е попаднал в следните ситуации: „След часа по домашен бит и техника цялата класна стая е в изрезки от хартия. Учителят предлага на дежурните ученици да почистят в междучасието. Единият ученик отказва да изпълни изискването, като се мотивира с това, че не се занимава с чистене дори и вкъщи, тъй като това не е негово задължение. В защита на отказа си се позовава на факта, че в училище има чистачки, на които им се плаща за това.”

Възпроизведете ситуацията, като се опирате на схемата на беседата-порицание, който се състои от три последователни етапа: първо – подготовка на емоционалния фон за приемането от провинилия се на това, което ще последва във втория етап, т. е. тук всъщност се препоръчва да се използва „комплимент – критика”; второ – осъждане на постъпката; трето – очакване на отговор. По своята значимост и психологически ефект този етап е сходен с първия. Между отделните етапи на беседата-порицание трябва да се правят паузи.

– Какви видове порицания се използват най-често? Защо?

– Трудно ли е да се прилага на практика схемата на беседата-порицание?

Във връзка с „Рождество Христово” е обявен конкурс за най-добър проект, представящ дейностите на класа, посветени на предстоящия празник. Група ученици подготвят свой проект, с който да участват. Учителят им предлага помощта си. Те отказват, като го уверяват, че ще се справят сами и няма да го разочароват. Техният проект печели конкурса. Как преподавателят ще изрази одобрението си и ще ги похвали?

– Какви примери за положителна подкрепа можете да изброите?

– От какво зависи набора от стимулиращи, поощрителни въздействия на учителя?

Г-жа Петрова крещи: „Чавдаре, защо не можеш да си затвориш устата? Застани в ъгъла с лице към стената. Ще имаш повече неприятности, отколкото можеш да си представиш. Само изчакай да свърши часа и ще видиш!”

Преминаващият край класната стая директор чува гневните викове на учителката, отваря вратата и пита: „Искате ли да му покажа кой е шефът?”. Плачейки, Чавдар отива и застава в ъгъла, тъй като се опасява, че ще му се случи нещо по-лошо, ако не направи това толкова нежелано и унизително за него действие. Може би утре той няма да дойде на училище.”

Педагогическа ситуация 2: „Г-жа Петрова преподава в 4-ти клас, готви се да започне урока. С влизането си в класната стая тя казва: „Моля, всички да запазят тишина. Започваме нашия урок и е необходимо всички да слушат внимателно.” След като класът се успокоява, г-жа Петрова чува Чавдар все още да говори на приятеля си. Затова пита: „Кой все още говори? Предполагам, че някой, който е забравил правилата на класа.” Преминаващият край класната стая директор дочува коментара на учителката, отваря вратата и гневно пита дали има проблем, защото, ако има, той може бързо го разреши. Г-жа Петрова му благодари и му казва, че сама може да се справи с положението засега. След като директорът излиза, тя поглежда в посока на Чавдар и пита: „Чудя се защо директорът се скара? Имате ли някаква идея?”. Виновно, Чавдар отговаря: „Ами, аз все още говорех, след като Вие помолихте класа да запази тишина.” Г-жа Петрова задава нов въпрос: „Кога ще можем да си говорим, без да пречим на другите да учат?” Чавдар казва: „Когато свърши урокът.” Г-жа Петрова кимва и му задава един много лесен въпрос за актуализиране на знанията от миналия час. Той отговаря. Г-жа Петрова се усмихва и отбелязва: „Много добре”. Чавдар запазва повишено внимание по време на целия урок, без да говори с приятеля си, докато часа не свърши.”

Педагогическа ситуация 3: „Г-жа Петрова преподава в 4-ти клас, готви се да започне урока. Когато влиза, тя казва: „Моля, всички да запазят тишина. Започваме нашия урок и е необходимо всички да слушат внимателно.” След като класът се успокоява, учителката чува, че Чавдар все още говори на приятеля си. Тогава тя взима една бланка за нарушаване на дисциплината (санкция, договорена с класа при изработването на правилата, които всички трябва да спазват) и написва „Неспазване на правилата на класа”, след което кара Чавдар да попълни своето име, учебен предмет, учител, час и дата. Г-жа Петрова му казва: „Чавдаре, аз ще поставя тази бланка за нарушение тук, на ъгъла на бюрото си. Ако тя все още е там, когато часът свърши, можеш да я изхвърлиш. Ако продължиш да говориш, без да ти е дадено разрешение, аз ще я взема и ще я предам в кабинета на директора, за да я види.” В края на часа Чавдар изхвърля бланката за нарушението.”

Използването на негативни техники за постигане на дисциплина могат да обезкуражат и смутят учениците. Позитивните техники са тези, които ще им помогнат наистина да приемат и поддържат правилата за добро поведение.

Отговор: В сцена 1, както г-жа Петрова, така и директорът показват експлозивен гняв. Те заплашват Чавдар: „Само изчакай да свърши часа и ще видиш!” и „Искате ли да му покажа кой е шефът?”. Г-жа Петрова също използва неразумно, безсмислено наказание в изискването Чавдар да стои в ъгъла с лице към стената. В Сцена 2 тя леко унижава Чавдар със сарказъм: „Предполагам, че някой, който е забравил нашите правила.” Как смятате, че се чувства той след гневните реплики на г-жа Петрова и на директора?

Отговор: В сцена 2, учителката с влизането в класната стая моли за специфично поведение (запазване на тишина), както и причината за това (започване на урока и нуждата всички да слушат внимателно). В отговор на коментара на директора, тя задава въпроса: „Чудя се защо директорът се скара? Имате ли някаква идея?” Този въпрос помага на Чавдар да мисля за причините за действията на директора и как поведението му може да създаде проблеми на директора, учителката и другите ученици. Същевременно г-жа Петрова кимва на Чавдар, за да му покаже, че е напълно прав за това кога е точното време да се говори с приятелите в училище. Тя стимулира неговото положително поведението и като му дава шанс за правилен отговор на един прост въпрос, като го поощрява и се усмихва. Това показва на Чавдар, че г-жа Петрова все още го обича, че проблемът е бил неговото поведение, а не той самият.

В Сцена 3 г-жа Петрова предлага деликатна, но въпреки това твърда по отношение на лошото държание на Чавдар, стратегия. Тя му предлага избор за коригиране на демонстрираното поведението, което дава възможност на ученика да бъде отговорен за постъпките си и за техните последствия.

Рефлексия. Въпроси за обсъждане:

1. 
   Какво представлява наказанието – метод за стимулиране на поведението и дейността на учениците (децата) или пряко нарушаване на тяхната свобода?
   
2. 
   Педагогика на ненасилието – форми на проява, позицията на учителя и отношението на възпитаника.
   
3. 
   Поощрението като оценъчна доминанта – мит или реалност?
   

– Какво си помислихте при обявяване на задачата ви?

– С какви чувства чаках обръщението на партньора към мен?

– Как бяхте готови да реагирате?

– Каква физиологическа реакция започна да възниква в отговор на такова „приветствие”?

Упражнение 1. „Конфликтни ситуации и моето поведение в конфликта”

Цел: осъзнаване на собствените, характерни начини за реагиране в конфликт, търсене на нови, по-ефективни способи.

Задача: в предложените най-често срещани реакции на възникнал конфликт да се намерят и подчертаят най-характерните в собствения стил на поведение.

Инструкция: изберете от предложените реакции най-характерните за вашето поведение или тези, които според вас ви помагат позитивно да разрешите конфликта.

– определете същността на конфликта („За какво се спори? Защо и как е възникнал проблемът”),

– обменете позиции и предложения („Мисля, че трябва да бъде по този начин, защото ...”),

– вижте ситуацията и от двете гледни точки (например, чрез ролева игра),

– вземете решения относно вариантите, при които и двете страни печелят („печеливши” решения, като например: „Нека днес опитаме по твоя начин, а утре по моя и ще се види кой е по-добър”), и

– постигнете разумно споразумение.

Нека двама от вас разиграят проблема в ролева игра, а трети участник в драматизацията да помогне да се стигне до споразумение, като използва знанията си за своите приятели и за проблема, като предложи това, което смята, че би било добър компромис.

„Дневник на конфликтите”

Формирането и непрекъснато практикуване на тези умения са с огромно значение за управлението на учебно-възпитателния процес и създаването на една спокойна и подкрепяща учебна среда като необходимо условие за позитивна дисциплина в класната стая. Тясната връзка между теоретическата подготовка и широкото и дългосрочно прилагане на наученото ще доведе до т. нар. „overlearning” (3, 98) – учене, при което практиката продължава отвъд точката, в която интеракцията вече може да се извършва с необходимата степен на съвършенство. Това е добре, защото в този случай, уменията за използване на позитивни методи на дисциплина, за преговори и посредничество при решаване или избягване на конфликти се автоматизират, така че обучаваните естествено прибягват до тях.

1. 
   Иванов, И. Въпроси на гражданското образование. Шумен, 2000, с. 108.
   
2. 
   Морева, Н. Основы педагогического мастерства. Москва, 2006.
   
3. 
   Николов, П., Н. Александрова, Л. Кръстев. Педагогическа психология. Учебник за студенти от педагогически специалности. Университетско издателство „Неофит Рилски”, Благоевград, 2007.
   
4. 
   Positive Discipline In The Inclusive, Learning-Friendly Classroom: A Guide For Teachers And Teacher Educators. Bangkok: UNESCO Bangkok, 2006.
   
5. 
   Policies and practices for teaching sociocultural diversity – A framework of teacher competences for engaging with diversity (2010)