Пьотър Демянович Успенски (1878-1947) е централна фи­гура в духовните търсения на XX в. В неговите трудове окултизмът намира вероятно най-логичното си изложение



страница1/8
Дата26.10.2018
Размер0.61 Mb.
#99455
ТипИзложение
  1   2   3   4   5   6   7   8
До 7 стр

Осъзнаване. Търсене на истината

Пьотър Успенски
Предговор

Пьотър Демянович Успенски (1878-1947) е централна фи­гура в духовните търсения на XX в. В неговите трудове окултизмът намира вероятно най-логичното си изложение, въпре­ки целия скепсис, който той поне външно демонстрира към традиционния езотеризъм. Успенски е роден в Москва и още като млад се интересува както от съвременната му наука и литература, така и от езотеричните учения. Едва на шест годи­ни когато започва да чете Тургенев - недвусмислено ранно свидетелство за необикновен талант. На дванайсет години ве­че е погълнал цялата му достъпна литература по въпросите на естествознанието и психологията. На шестнайсет години по собственото му признание той се отказва от всякакви образо­вателни дипломи и се концентрира върху изследване на всич­ки аспекти на знанието, които стоят встрани или над традици­онните научни дисциплини. "Професорите убиват науката - казва той - по същия начин, по който проповедниците убиват религията." Той чувства, че никоя от утвърдените науки не на­влиза в другите измерения, които непременно съществуват, всички те спират пред това, което Успенски нарича "бялата стена". Пътува из Европа и на Изток, където се запознава с индуизма и йога. Резултатите от ранните му търсения са съб­рани в книгите "Tertium Organum" (публикуван първо на руски още през 1912, след това преведен на английски и многократ­но преиздаван) и "Нов модел на вселената".

Съдбовна роля в развитието му изиграва срещата с голе­мия духовен учител и визионер Георгий Иванович Гурджиев (1915-1818) и неговото учение за "Четвъртия път", което не

изисква непременно отказ от активен социален живот. По ду­мите на Ю. Антонов, преводач на тази книга, Гурджнев пред­ставлява една странна и нелишена от лукавост комбинация между достигналия просветление мистик (суфи) и типичен ка­вказки търговец на килими, който непрекъснато иронизира хри­стиянството, но винаги носи със себе си икона на св. Георги. Според Гурджиев човек е не особено съвършен механизъм, кой­то трябва да осъзнае механичността си и да си потърси маши­нист, т. е. гуру. Едва тогава той би могъл да се освободи от механичността.

Взаимоотношенията между двамата преминават през сло­жна еволюция и накрая те се разделят. Успенски, който не при­ема източната пред става за отношенията между ученик и учи­тел, доразвива учението, което при него има по-европейски облик. Той се съсредоточава върху върху практическото изс­ледване на методите на самоосъзнаването, изложени в "По сле­дите на чудодейното. Фрагменти от едно неизвестно учение", "Психология на човешките еволюционни възможности" и "Че­твъртият път". Навсякъде Успенски често се позовава на нау­ченото от Гурджиев, който обаче след раздялата никъде не споменава името на бившия си ученик. В това отношение нас­тоящата книга е изключение - името на Гурджиев липсва в текста. Отново според българския преводач това се дължи на американските съставители, и насочването към определена пу­блика, която не познава делото му. Успенски е оставил и ня­колко белетристични опита - романа "Странния живот на Иван Осокин" и два разказа, публикувани като "Разговори с един дявол".

Когато пристъпваме към кой да е от печатаните трудове на Успенски, от " Tertium Organum " до предлаганата тук подборка от по-къси негови произведения, непременно трябва да помним, че самият Успенски не се е доверявал на записаното слово като главен метод за достигане до Истината. Не че "О" (както го наричат помежду си неговите най-близки последова­тели по първата буква на името му, изписано на английски -Ouspensky) презира ученолюбието или желанието да се узнае познанието. Напротив, той е страстен, но разхвърлян читател. Последователно отстояваното нежелание на Успенски да се довери на записаното като средство за предаване на позна­нието се базира на два важни постулата от неговата система­та. Според първият е особено важно работата върху саморазвитието на един индивид да се извършва в школа или в някак­ва структурирана група. Философията на Успенски се основа­ва на представата, че човекът е машина, която преминава през съществуванието си в съноподобно, механично състояние, и че за да започне да използва целия си потенциал, човек трябва да се пробуди чрез целенасочено усилие за "спомняне", за да може напълно за осъзнае себе си и своето време. "Спомняне­то" е трудно и изисква серия от стъпки в определен ред, който могат да се осъществят със съдействието на школа; крайната цел, която се достига чрез самоизследването, самоконтрола и преобразуването на негативните емоции, е постигането на обе­ктивно самосъзнание. Това е състояние на пробуденост, в ко­ето човек, освободен от състоянието на сомнамбулизъм, ще има възможност да види висшата реалност ("езотерично зна­ние"), която е недостъпна за него в обикновеното, неразвито ниво на съществуване. Ключът към всичко това естествено е работата в школа, работа, която се основава на принципа, спо­ред който развитието на познанието и израстването трябва да се извършва едновременно с правилното разбиране.

За разлика от много други, системата Успенски не пред­полага индивидуално съзерцание, нито упражняване на инте­лектуалните възможности. По тази причина Успенски през це­лия си живот подчертава, че "системата не може да бъде нау­чена от никоя книга". Въпреки че отделни глави от "По следи­те на чудодейното" понякога са четени на глас пред по-напре­дналите членове на лондонската му група, те са използвани не само за да породят дискусия, но също и за да илюстрират ни­вото и интензивността на работата в по-ранната руска група. Всички книги на Успенски трябва да се разглеждат по-скоро като въведение към работата според системата, отколкото ка­то "пътеводители", които ни я разкриват.

Втората главна причина за съмненията на Успенски в кни­гата като учебно пособие е неговият огромен респект пред си­лата на словото. Като забележителен журналист в предреволюционна Русия Успенски си изкарва прехраната със словото и добре познава както ефикасността му, така и неговата не-проницаемост. Една страница добре подредени думи може да разкрие мисли, които обикновената реч не е способна да изло­жи; от друга страна, поради двусмислието си някое не напъл­но съвършено изречение може да замъгли повече неща откол­кото е разкрило. Успенски отделя такова внимание на точната дума и подходящия й контекст, че непрекъснато редактира ръ­кописите си, понякога и години след като ги е написал. Типи­чен пример е романа "Странния живот на Иван Осокин", на­писан през 1905, но публикуван едва през 1915 г. Някои от кни­гите му никога не са били публикувани от него. Така например ръкописът на "По следите на чудодейното" е завършен още през 1925 г., четен е в лондонската група през 30-те години, преминава през няколко редакции и остава непубликуван до смъртта на Усненски.

Хора, които са познавали добре Успенски и които са при­съствали на неговите беседи, често си спомнят за вниманието, което той е отдавал на избора на точната дума, която да пре­даде определено състояние, нежеланието му да използва ре­лигиозен или философски жаргон, както и ясното съзнание, което той е имал, че всяко твърдение губи смисъла си, когато бъде откъснато от контекста. Един от неговите ученици под­чертаваше, че ако някой започнеше въпроса си с "господин Успенски каза миналата седмица...", то той го е изслушвал и след това обикновено питал "Но в какъв контекст съм казал това?" Учениците му си спомнят и уважението му към доста страховития авторитет на отпечатаното слово - т.е перспек­тивата една философия, веднъж уловена в книга, да бъде пог­ребана в нея, да стане обект на безкрайни дискусии, да бъде възприемана като Евангелие и да се мумифицира като закони­те на древните перси. Успенски се отнася крайно предпазливо към възможността да види своя труд затворен между корици­те на книга.

Успенски владее както устното, така и писменото слово. Той е на първо място учител и петте негови произведения, включени в този малък том, са дело не на кабинетен изследо­вател, а на учител, обясняващ своите възгледи, които могат да бъдат наистина разбрани, и то постепенно, само чрез обмис­лените въпроси на неговите слушатели, благодарение единст­вено на искреното им желание да учат. Цели двадесет и шест години (от 1921 до 1947) Успенски изнася беседи пред слуша­тели, които имат желание да работят според системата му, те първо изслушват лекция по някакъв основен проблем, а след това си го изясняват, като задават подходящи въпроси (тяхно­то точно формулиране е важна част от самодисциплината, изи­сквана от Успенски). Както си спомня един от приближените на О:

Той изнасяше лекциите си пред около шестдесет-седемдесет души веднъж седмично в продължение на три месеца. Събирането траеше приблизително два часа; през първия час Успенски говоре­ше, след това приканваше слушателите да му задават въпроси и им отговаряше лично... На повечето събирания се водеха стенографски записи и след смъртта му те бяха обединени и публикувани през 1957 г. в книгата "Четвъртият път". Много неща могат да се научат от нея... но златото се извлича трудно.

Настоящият том е съставен от пет кратки беседи, които са публикувани за първи път в Южна Африка между 1952 и 1955 г., след смъртта на Успенски и преди съставянето на "Че­твъртият път". Те са отпечатани първо само за частно разпро­странение в не повече от 300 екземпляра, не са продавани и остават недостъпни за широката публика.

Подобно на "Четвъртият път" и тези пет брошури са със­тавени от беседи на Успенски. За разлика от обемния том те са съсредоточени върху някой важен елемент от системата, така че да е по-лесно да се извлече златото на смисловото им богатство. Стойността на настоящото синтетично изложение е в това, че, взети заедно, беседите покриват практическата психологическа страна от системата на Успенски; от друга страна всяка от тях е самостоятелен текст, който може да по­служи като ключ към богатството на по-пространните книги на Успенски. Съставителите на тома много грижливо са запи­сали, разчели, подбрали и подредили беседите, като почти на­всякъде са се придържали дословно към думите на Успенски. Трябва разбира се да си даваме сметка, че става дума за бесе­ди, изнасяни в продължение на близо тридесет години, през които Успенски разширява, задълбочава и уточнява своите ми­сли. От друга страна пълното разбиране на някои термини, зависи от познаването на цялостната му система. Тези читате­ли, които биха желали да навлязат в нея, могат да се обърнат към "Нов модел на вселената", "По следите на чудодейното" и "Психология на човешките еволюционни възможности". Вси­чки те са издавани на английски и руски, а последната книга -и на български през 1996 г. Подбраните тук беседи са изнася­ни пред новопостъпилите и образуват въвеждащия курс, изна­сян в продължение на четири до шест месеца. Той се смята за незаменим при навлизането в идеите на автора. Въпреки вси­чки възможни възражения, любознателният читател не трябва да се колебае да навлезе в предлаганите беседи, тъй като все­ки, който долавя, че съществуването е нещо много повече от това, което ни предлага ежедневния живот, ще научи много от предлагания труд. Да си припомним думите на Успенски от беседата "Памет":

Всеки човек има своите случайни мигове на самосъзнание, но не умее да ги контролира. Тези мигове ни спохождат и отминават под натиска на външни обстоятелства или случайно появили се асо­циации и емоции. Ето че възниква следният въпрос: може ли човек да контролира тези мимолетни моменти на осъзнатост, за да ги пре­дизвиква по-често или да ги задържа по-дълго, а защо не и да ги превърне в свое постоянно състояние?

След Втората световна война интересът към човешкото съзнание чувствително нараства. Но не на съзнанието, предс­тавяно от медицинските науки, а към осъзнаването и усещане­то за света над и отвъд нашето съществуване. Непрекъснато се появяват нови техники, целящи да издигнат нивото на осъ­знаване или "битие" - от използването на психотропни вещес­тва, до частично или изцяло възродени древни източни рели­гии. Към това може да се прибави, че така наречената офици­ална наука се обнови и започна сериозно да изследва области, които доскоро бяха отбелязвани с етикета "окултно": екстрасенсорни възприятия, парапсихологически феномени, другоизмерни светове, обратно биозахранване, телепатия и други сфе­ри от царството на шарлатаните и гадателите. Може да се ка­же, че целия делничен свят се връща към забележката на Хам­лет, казана преди четири века: "Да, има по земята и небето неща, Хорацио, които нашата нещастна философия не е дори сънувала."

Поради това днес е много полезно да се върнем към съчи­ненията на философи като Успенски, смятани по-рано че сто­ят извън основните насоки в развитието на науката. Преди до­ста време Успенски твърди, че съществува "познание, което надхвърля обикновеното човешко знание и остава непостижи­мо за обикновения човек - но то съществува някъде и е досто­яние на някого". Архивът на Успенски, пазен в Йейлския уни­верситет, свидетелства, че той и неговите последователи са търсили път към това по-висше познание много преди подоб­но търсене да се превърне в мода и дори преди да започне да се възприема като допустимо. Следването на "Четвъртият път" не предполага парични дарения, взимане на опиати, нито до­ри рабско придържане към тезите на Успенски. Един от него­вите ученици си спомня: "Той настояваше да не възприемаме никоя идея, която не е потвърдена от практиката." Това, което наистина е необходимо, е готовността да се разбере собстве­ната механичност и липсата на обединяващо съзнание и да се положат целенасочени усилия те да бъдат преодолени и да се достигне до самоприпомняне. Читателят, който се чувства объркан от противоречащите си твърдения и методи на много от популярните днес култове и философии, ще се почувства удовлетворен, когато се изправи пред яснотата на целите на Успенски, формулирани в първото изречение на "Повърхностната личност": "Целта на тази система е пробуждането на съвестта."

Читателят разбира се ще се обогати повече, когато проче­те тези пет беседи, а не когато чете за тях. И все пак няколко предварителни обяснения също ще са му от полза.

ПАМЕТ. Идеята за този раздел бе да се съберат някои неща, казани и писани от Успенски за паметта, самоприпомнянето и преизживяването. Само по себе си, съдържанието на "Памет" не бива да се приема като завършена, самостоятелна творба, а само като допълнение към онова, което Успенски вече е написал по същите теми в " Tertium Organum" и "Нов модел за Вселената". Без съответните препратки до тези кни­ги и без някакви познания за системата на Успенски относно изучаването на Четвъртия път, "Памет" не би могла да бъде разбрана.

Първите четири части на тази книга могат да бъдат наме­рени в малко по-различен вариант в "Психология на човешки­те еволюционни възможности". Петата представлява откъс от "По следите на чудодейното". Част шеста и седма представ­ляват възстановки по записки от някои лекции на Успенски в Лондон и Ню Йорк. Не винаги са използвани точно същите думи, защото дословното предаване на въпросите и отговори­те би отнело твърде много място. Постарахме се по никакъв начин да не изменяме смисъла на казаното от Успенски, нито да го допълваме.

ПОВЪРХНОСТНАТА ЛИЧНОСТ. Студия за имагинерния човек. Тази глава е съставена изцяло от неща, говорени от Ус­пенски между 1930 и 1944 г. Някои несъществени промени са направени единствено при добавените въпроси и отговори, об­съждани в определен контекст. Читателят ще се натъкне тук и на някои термини, които имат специфично значение в грани­ците на системата за Четвъртия път, която Успенски препода­ва. Те не са пояснявани тук, пълното им изяснение може да се открие в "Психология на човешките еволюционни възможнос­ти".

ЗА СВОЕНРАВИЕТО. Тази глава обединява отговори, ко­ито Успенски дава на различни въпроси в Лондон и Ню Йорк между 1915 и 1944 г. Отделните изказвания са подредени не хронологично, а тематично, като някои повторения се дължат на точното предаване на думите на Успенски при различни случаи.

ОТРИЦАТЕЛНИТЕ ЕМОЦИИ. Тази глава обединява пу­блични изказвания на Успенски, допълнени от някои обясне­ния, взети от частно отпечатаните негови "Психологически ле­кции".

СЪВЕТИ ЗА РАБОТА. Тази глава обединява три по-мал­ки есета, оформени тук като подраздели.

На места в текста са включени пояснения на английския издател на книгата. Те са оградени в квадратни скоби. Българ­ският превод следва точно английското издание, като прави опит да намери по-адекватни съответствия на авторовата тер­минология, съобразени както с днешния език, така и с тради­цията.

Издателят

Памет


1

В обикновения език думата "съзнание" се използва най-често като еквивалент на "интелект" (в смисъл на "умствена дейност") или като негова алтернатива. В действителност съ­знанието е вид "осъзнатост" у човека: самосъзнание, т.е. да осъзнаваш кой си, какво чувстваш, какво мислиш или къде се намираш в момента.

Според нашата система възможностите на човека обхва­щат четири степени на съзнание. Това са: сън, будно състоя­ние, самосъзнание и обективно съзнание. Въпреки че и чети­рите са в неговите възможности, на дело човек се ограничава само с две от тях: част от живота му преминава в сън, а оста­налата - в нещо, което хората наричат "будно състояние", но, реално погледнато, то се различава твърде малко от съня.

Колкото до нашата обичайна памет или моментите, кои­то помним, ние всъщност запомняме само своите съзнателни мигове, макар и да не си даваме сметка, че нещата стоят именно така.

Какво конкретно разбирам под "памет", ще обясня по-на-татък, а сега искам от вас да насочите вниманието си към со­бствената си памет и да се опитате да я наблюдавате, Скоро ще видите, че помните различни неща по различен начин: ня­кои - съвсем ярко, други пък - съвсем смътно, а има и такива, които изобщо не си спомняте. Просто знаете, че са се случи­ли и толкова.

С други думи ако знаете, например, че преди известно вре­ме сте ходили някъде, за да разговаряте с някого, вие най-вероятно ще си спомните две-три неща от самия разговор, но затова пък може би изобщо няма да си спомните как сте оти­шли или.как сте се върнали оттам. Но ако ви попитат дали си спомняте как сте отишли и как сте се върнали, ще кажете, че си спомняте отлично какво сте правили, макар да знаете са­мо, че нещо сте правили, знаете и къде сте ходили, но в памет­та ви не изплува нищо друго, като изключим отделни смътни проблясъци.

Наистина ще се изумите, когато разберете колко малко помните. А е така, защото запомняте само моментите, в които сте съзнавали какво вършите. Ще разберете по-добре какво имам предвид, ако се опитате да се върнете мислено в миналото си - към детството или към някое събитие, стана­ло преди много години. Ще видите отново, че нещата, които действително си спомняте, са съвсем малко — за сметка на онези, за които знаете или просто сте чули, че са ставали.

Та колкото до третата степен на съзнание, мога само да кажа, че всеки човек има своите случайни мигове на самосъз­нание, но не умее да ги контролира. Тези мигове ни спохождат и отминават под натиска на външни обстоятелства или слу­чайно появили се асоциации и емоции.

Ето че възниква следният въпрос: може ли човек да конт­ролира тези мимолетни моменти на осъзнатост, за да ги пре­дизвиква по-често или да ги задържа по-дълго, а защо не и да ги превърне в свое постоянно състояние?

2

Първият или най-низшият стадий на съзнанието е сънят... Човек е обкръжен от сънища... Едни чисто субективни образи - отражения на отминали събития или отражения на някакви смътни възприятия за момента, като например звуците, които достигат до спящия човек, усещанията от собственото му тя­ло, леките болки, сигналите за някакво напрежение - прелитат през ума ни, оставяйки само бледа сянка в паметта, а най-чес­то отшумяват безследно.



Вторият стадий на съзнанието настъпва с пробуждането. Този втори стадий, на който се намираме всички ние сега, т.е. състоянието, в което работим, разговаряме и си въобразява­ме, че сме съзнателни същества, обикновено се нарича "будно състояние" или "прояснено съзнание", но, реално погледнато, би трябвало да се нарича "сън наяве" или "относително съзна­ние".

В стадия на съня е възможно да получим проблясъци на относително съзнание. В състоянието на относително съзна­ние може да получим пък проблясъци на самосъзнание. Но ако желаем да имаме не само проблясъци, а и по-продължи­телни периоди на самоосъзнатост, ще трябва веднъж завинаги да разберем, че не бива да оставяме тези моменти да идват от само себе си. За целта обаче се изисква волеви акт, което на свой ред означава, че честотата и продължителността на тези моменти зависи от контрола, който упражняваме върху сами­те нас. И още: съзнанието и волята, ако не са идентични, то поне представляват два аспекта на едно и също явление.

На този етап е важно да разберете, че първото препятст­вие, на което се натъква човек по пътя си към самоосъзнаване-то, е неговото собствено убеждение, че вече има самосъзнание или че в краен случай може да го има винаги, когато поиска. Много трудно ще убедиш когото и да било, че той няма съзна­ние и не може да осъзнава по собствено желание. Допъл­нителни затруднения създава и фактът, че в подобни ситуации самата природа ни скроява доста коварен номер. Ако попита­те някого дали притежава съзнание или пък ако направо му заявите, че няма, то този човек моментално ще ви отговори, че не само има съзнание, ами и че е абсурдно да го убеждавате в противното, тъй като ви чува и разбира. И ще е напълно прав, макар че в същото време дълбоко ще се заблуждава. Ето в това се състои номерът на природата. Прав е дотолкова, до­колкото вашият въпрос или забележка са пробудили за мо­мент някаква смътна осъзнатост у него. Разбира се, тази осъзнатост ще се разсее още в следващия миг, но затова пък той ще запомни какво сте му казали, ще запомни какво ви е отговорил и по всяка вероятност ще продължи да смята, че е съз­нателно същество.

В действителност постигането на самосъзнание изисква дълъг и упорит труд. Кой обаче ще се съгласи на подобно де­ло, ако е убеден, че вече притежава онова, което му се обещава само след "дълъг и упорит труд" ? Явно не само че няма да го направи, но дори и през ум няма да му мине, че би могъл да извлече полза от това, докато в един момент не се убеди, че той не притежава никакво самосъзнание, а още по-малко пък някое от нещата, които самосъзнанието предполага - интегритет или индивидуалност, постоянен "Аз" и воля.

3

[За да схванете смисъла на следващия параграф, ще тряб­ва да се разделите с онази популярна представа, според която всеки човек има само един ум. В действителност, нервната система се дели съобразно функциите на тялото и всяко нейно деление притежава собствен "ум". Успенски влага доста по-различен смисъл в понятието "център", което се използва и от днешната наука, тъй като при него то включва не само даден контролиран "интелект", но и съответните нервни разклоне­ния и клетки, свързващи го с останалите части на тялото].



Нека сега потърсим причината, поради която не можем да се развиваме по-бързо, ако не сме преминали продължите­лен период на обучение. Знаем, че когато изучаваме нещо, ние събираме нов материал в паметта си. Какво представлява на­шата памет? И какво значи "нов материал"?

За да разберем това, първо трябва да свикнем да възприе­маме всеки свой център като отделен самостоятелен механи­зъм, един вид "машина", направена от някаква много чувстви­телна материя, напомняща в чисто функционален план онази, от която се произвеждат грамофонните плочи. На тези наши "плочи" се регистрира всичко случващо се с нас, всичко, кое­то виждаме, чуваме, усещаме и усвояваме. Тоест, всяко външно и вътрешно събитие се "отпечатва" по някакъв начин ш "плочите". В случая популярният термин е много подходящ, защото нашите впечатления са "отпечатъци" в буквалния смисъл на думата. Тези отпечатъци могат да бъдат дълбоки или| плитки, понякога са само бегли зрителни възприятия, които тутакси изчезват безследно. Във всички случаи обаче отпечатък има. И тези отпечатъци върху "плочи" са всичко, с което разполагаме. Всичко, което знаем, научили сме или сме преживели, е там, върху нашите плочи.

Това определя и начина, по който протичат нашите мисловни процеси, изчисления и разсъждения. В основата на вси­чки тях е съпоставянето на записите върху плочите, периодич­ното им прослушване, опитите ни да вникнем в тях, като ги подреждаме, сравняваме и т.н. Не можем да измислим нещо, ако то не фигурира в нашите записи. Също така не можем да кажем или да направим нещо, ако то не съответства на налич­ните ни записи. Няма как да ни хрумне напълно непозната ми­съл, както не можем да измислим и някое напълно непознато животно - всичките ни представи за животните са изградени върху собствените ни наблюдения на реално съществуващи животни.


Каталог: 01-Bulgarian -> 14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Биография на един йогин Парамаханса Йогананда Предговор
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Книга първа платон елевсинските мистерии Младостта на Платон и смъртта на Сократ
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> К. Г. Юнг Автобиография спомени, сънища, размисли Записани и издадени от Аниела Яфе Подготвената съвместно от Юнг и Аниела Яфе автобиография
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Уолдън или Живот в гората Хенрих Дейвид Торо
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Вестителите на зората барбара Марчиняк
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Живот без принцип хенри Дейвид Торо Избрани произведения
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Образи и символи Размисли върху магическо-религиозната символика
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Sant Bani Ashram Sanbornton, New Hampshire, usa превод Красимир Христов, 2003 Художник на корицата Димитър Трайчев Кратка биография
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Писма на елена рьорих 1929 – 1932 Том 2 Един уникален по съдържанието си труд
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Митът за вечното завръщане Архетипи и повторение


Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница