Периодично счетоводно отчитане и изготвяне на годишния финансов отчет в предприятието



страница1/7
Дата22.12.2018
Размер469.5 Kb.
  1   2   3   4   5   6   7
НОВ БЪЛГАРСКИ УНИВЕРСИТЕТ

ДИПЛОМНА РАБОТА


НА ТЕМА:

ПЕРИОДИЧНО СЧЕТОВОДНО ОТЧИТАНЕ И ИЗГОТВЯНЕ НА ГОДИШНИЯ ФИНАНСОВ ОТЧЕТ В ПРЕДПРИЯТИЕТО

Дипломант: Научен ръководител:
Maриела Иванова Деспотова Станислава Георгиева

Ф№ F 53585


СОФИЯ 2012г
Съдържание:
УВОД: 3
ГЛАВА I .ОРГАНИЗАЦИОННИ ОСНОВИ НА ПЕРИОДИЧНОТО СЧЕТОВОДНО ОТЧИТАНЕ 5

1.1 Периодичността като компонент на счетоводната политика 5

1.2 Технологичен режим в периодичното счетоводно отчитане 7
ГЛАВА II. ГОДИШНО СЧЕТОВОДНО ПРИКЛЮЧВАНЕ В ПРЕДПРИЯТИЕТО 21

2.1 Особености и нормативни изисквания 21

2.2 Етапи на годишно счетоводно приключване 22
ГЛАВА III. ТЕХНОЛОГИЯ НА ИЗГОТВЯНЕ НА ГОДИШНИЯ ФИНАНСОВ ОТЧЕТ 45

3.1 Информационни връзки и техника при изготвяне на годишния счетоводен баланс 45

3.2 Отчет за приходите и разходите / дохода / 52

3.3 Отчет за паричните потоци 61

3.4 Отчет за собствения капитал 65

3.5 Приложение 69


ЗАКЮЧЕНИЕ 75

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА 76

ПРИЛОЖЕНИЯ 77

УВОД

Годишният финансов отчет на предприятието е основният финансов документ, който е предназначен за широк кръг от потребители и чрез него се представя в систематизиран вид финансово – счетоводна информация за цялостното състояние на предприятието към 31 декември за годината, съгласно чл. 39,ал. 1 от Закона на счетоводството.

Първият въпрос, на който всяко предприятие трябва да си отговори е, коя е приложимата счетоводна база, върху която да изготви и представи Годишния си финансов отчет. Вече от няколко години предприятията в страната ни съставят годишни финансови отчети на две различни бази. От 2006 г. Международните стандарти се прилагат и от онези предприятия, които доброволно са ги прилагали през 2004 г. и след това – вече задължително през 2005г.Всички останали, прилагат Националните счетоводни стандарти за малки и средни предприятия, които са в сила от 01.01.2005 г.

През отчетната 2006 година основните текстове в Закона за счетоводството не бяха подложени на съществени изменения.Единствено чрез допълнение, публикувано в “ Държавен вестник “ бр. 33 от 21.04.2006г. бяха внесени две уточнения ,които се отнасят до кръга от лица които могат да бъдат съставители на финансови отчети. Освен това,още в края на 2005 година в брой 105 на “Държавен вестник “ бяха публикувани някои формални промени и допълнения към Закона за счетоводство, които нямат отношения към тази разработка .

Но друго изменение в Закона за счетоводството, което е в сила от началото на 2006 година, е свързано с отпадането на ал. 2 от чл. 15, а именно- отпадна нормата, въз основа на която амортизациите се начисляват от месеца,следващ месеца на придобиване на дълготрайните активи или въвеждането му в употреба.

В закона за счетоводството е записано, че отговорността за изготвянето, за своевременното вярно и точно представяне на годишния финансов отчет, се носи от ръководство на предприятието. Тази законова норма не е определена случайно. В практиката съществува мнение, че това е задължение не само на главния счетоводител, но и на ръководеното от него счетоводно звено. Тази отговорност е за пред ръководството на предприятието. Пред потребителите на информацията представена във финансовия отчет (инвеститори, банки, държавни органи, специализирани надзорни органи и т.н )- отговорността се носи от ръководството на предприятието – управителя, директора, борда на директорите и т.н.

Целта на магистърския проект работа е да се анализират особеностите на периодичното счетоводно приключване и технологията на изготвяне на годишния финансов отчет на предприятията. Проблемите разгледани в него са обхванати в три глави.

I глава- Организационни основи на периодичното счетоводно отчитане.

В главата е засегнато теоретичната същност,технологията на обобщаване на счетоводни данни и етапите, през които преминава периодичното приключване.


II глава – Годишно счетоводно приключване в предприятието.

В нея са използвани различни теоретични източници, законови и под законови нормативни актове.


III глава – Технология на изготвяне на Годишния финансов отчет.

ГЛАВА ПЪРВА



ОРГАНИЗАЦИОННИ ОСНОВИ НА ПЕРИОДИЧНОТО СЧЕТОВОДНО ОТЧИТАНЕ
1.1 Периодичността като компонент на счетоводната политика
Във всяко стопанско предприятие през отчетната година протичат множество и разнообразни стопански операции. Със своевременното отразяване на стопанските операции в първичните счетоводни документи се поставя началото на първичното счетоводно отчитане. В този си вид, информацията не е в състояние да даде вярна и точна представа за отчетните обекти, а от там и за тенденциите в развитието на предприятието като цяло. Следователно в определени моменти се налага, счетоводната информация да се обобщи и ограничи в установен брой показатели. Този етап на отчетния процес се осъществява на определени интервали от време и е известно в практиката като счетоводно приключване.

По своята същност, счетоводното приключване представлява временно прекратяване на счетоводни записвания и извършване на определена аритметична обработка с оглед получаването на резултатна отчетна икономическа информация за финансовото и имущественото състояние на предприятието, която допълнително се систематизира в счетоводни отчети.

В зависимост от периодите, за които се обобщава счетоводната информация, счетоводното приключване бива периодично и годишно. От своя страна, периодичното приключване се разделя на месечно, тримесечно, шестмесечно и деветмесечно. Месечните и тримесечни отчети се изготвят предимно въз основа на данни от счетоводните регистри.

Периодични приключвания се налагат преди всичко във връзка с определянето на някои задължения в полза на бюджета, каквито са например са авансовите вноски за данъка върху печалбата, за данъка за общините и други.

За да се осъществи на практика периодичното приключване, е необходимо големия обем информация създаден от счетоводството - да бъде групирана. Това се постига с помоща на сводка на отчетни данни“.

Следователно, “сводката на отчетните данни“ е метод с помощта, на който многобройните и разнородни данни, получени чрез счетоводството , се свеждат в обобщаващи показатели, които характеризират имуществото и финансовото състояние на предприятието, така също и резултатът от неговата дейност към определен момент”.

Способът “ сводката на отчетните данни “ намира най - широко приложение при обобщаване на отчетните данни в рамките на отделното предприятие чрез периодично счетоводно приключване. Тъй като обобщените показатели от текущото счетоводно отчитане се намират в различни счетоводни документи, налага се те да се представят в удобен за ползването им вид. Това се постига чрез периодичното приключване и изготвяне на периодични счетоводни отчети.

Анализът на стопанската дейност се извършва главно и въз основа на показатели от периодичните счетоводни отчети, в които се съдържат икономически показатели, формирани въз основа на периодичната сводка на отчетни данни.

Обикновено сводката се разглежда като техническо действие, свързано с периодичното обобщаване на информация и с изготвянето на счетоводните и статистически отчети. Сводирането на данните от сметките позволява също така да се формира оценката на някои от обектите на отчитане и да се изчисли фактическата себестойност на продукцията и услугите.

Периодичната сводка на отчетните данни има важно информационно значение. Получената обобщена информация изразява в синтезиран вид осъществените сделки през отчетния период и резултатите от тях. Тя представя имущественото и финансовото състояние на предприятието и характеризира работата на неговото ръководство, умението му да използва и да увеличава собствения капитал. Освен това тази информация се прави достояние на всички външни лица, които имат интереси в предприятието и преди всичко лицата, които са вложили капитали в предприятието -акционерите и съдружниците.




1.2 Технологичен режим в периодичното счетоводно отчитане.
Периодичното счетоводно приключване и съставянето на периодични счетоводни отчети е завършващ стадий на отчетния процес, който се повтаря в края на всеки период. Самото периодично приключване протича по определен ред. Така например не е възможно да започне съставяне на счетоводния баланс, преди да се установят обобщените показатели по сметките и счетоводните регистри. Това предполага, че най- напред трябва да бъдат завършени и отразени по счетоводен път всички стопански операции и намерят отражение в хронологичните регистри по синтетичните и аналитичните счетоводни сметки. Воденето на тези регистри е етап, следващ документирането. В този смисъл, счетоводните регистри следва да се схващат като разновидност на документите, при които се използва специфична техника на документиране.

Според чл.6, ал.1,т.3 от Закона за счетоводството “регистърът е носител на хронологично систематизирана информация за стопански операции от първични и/или вторични счетоводни документи”. Това означава, че счетоводните регистри представляват таблици, с помощта на които се регистрират и систематизират първични данни, получени чрез документирането.

Според вида на информацията, която се отразява в регистрите, те биват:

А. условно-първични регистри

при тях на входа на системата за обработка постъпва информация, която е фиксирана. Това е характерно за някои системи, при които се изисква задължително пренасяне на данните от първичните документи.



В. регистри, съдържащи междинна информация-

те имат повече технологично, служебно за системата значение. Информацията в тях е претърпяла определена степен на преработка според алгоритъма на технологичната верига, но тя няма завършено, изходящо, резултатно значение.


С. регистри, съдържащи изходяща от системата за автоматизирана обработка информация (регистри за резултатна информация) –

получават се на изхода на системата. Информацията се изработва на екран или видеомонитор, предава се чрез терминал или се отпечатва с помощта на печатащо устройство (принтер). Разпечатките се наричат табулограми или машинограми.


Значението на счетоводните регистри се определя от предназначението им в общата работа по счетоводното отразяване на фактите, явленията и процесите в отделното предприятие.То се изразява в следното:

  • Чрез счетоводните регистри многобройните и многообразните данни, постъпващи при документирането се систематизират и отразяват в определени, сравнително малко на брой носители на информация. При използването им могат да се изчислят множество финансови показатели;

  • Счетоводните регистри са техническа връзка между документирането /първичното отразяване/ и счетоводните отчети. Не би могло да се съхраняват счетоводните отчети без да се прилагат счетоводните регистри, защото чрез тях именно става възможно приложението на способите на двустранното счетоводно записване и системата на счетоводните сметки.

  • Чрез прилагане на счетоводните регистри се създават възможности за лесно и бързо извършване на справки за данните, получени чрез първичното отчитане.

Регистрите за систематически записвания ни дават представа за вторичната регистрация на извършените стопански операции въз основа на първичните документи, тъй като операциите са получили поредна номерация в регистъра за хронологическо отчитане. В зависимост от това дали се касае за записвания по синтетични или аналитични сметки, различаваме регистри за синтетични систематически записвания и регистри за аналитични систематически записвания.

Регистрите за синтетичните систематически записвания служат за получаване на обобщени показатели за стопански операции, осъществени от предприятието, както и за активите и пасивите. Основен регистър за синтетичните записвания е главната книга. В нея се обхващат всички синтетични сметки , открити в предприятието.

Главната книга може да се води непосредствено от данните отразени в отделните мемориални ордери, или след предварително систематизиране на данните от тези ордери в междинни регистри (контролни шахматни ведомости и др.). Във втория случай се обхващат извършените стопански операции за деня, месеца или друг период от време. Оборотите по дебита и по кредита на всяка синтетична сметка може да се записват общо или по кореспондиращи сметки.

Регистрите за аналитичните систематически записвания обхващат записванията по аналитичните сметки, водени към отделни синтетични сметки. Известни са в теорията и практиката под наименованието спомагателни книжа. Това не е свързано с външния вид на регистрите, а с функциите, които изпълняват.

Регистрационният журнал се различава от дневника по обхвата на данните за извършената стопанска операция през периода. Целта при неговото съставяне е установяване преди всичко на оборотите, което предполага предварително съставяне на счетоводните статии в мемориални ордери.

Периодичното счетоводно приключване и съставянето на периодични счетоводни отчети е завършващ стадий на отчетния процес, който се повтаря в края на всеки период. Самото периодично приключване протича по определен ред. Така например не е възможно да започне съставянето на счетоводния баланс, преди да се установят обобщените показатели по сметките и счетоводните регистри . Това предполага, че най-напред трябва да бъдат завършени и отразени по счетоводен път всички стопански операции, за които са издадени съответните документи, т.е. до осигуряването на напълно достатъчна и възможно най-пълна и годна за използване счетоводна информация. Преминава се през два етапа: хронологично отчитане и систематично. Тези два вида отчитане се реализират чрез използването на системата на счетоводните сметки и по - конкретно, съставянето на счетоводните статии.

Хронологичното счетоводно отчитане включва съставянето на първичните счетоводни документи и тяхната проверка и се осъществява чрез съставянето на счетоводните статии (контировка) и последващото записване в хронологичните счетоводни регистри. При построяването на отчетния процес се изисква осигуряването на строг контрол, особено при хронологичните записвания.

Чрез контировката се определя кореспонденцията (връзката) между счетоводните сметки, свързани с тези отчетни обекти, които са засегнати от извършената стопанска операция. Контировката се осъществява или върху първичния счетоводен документ или специална бланка, наречена мемориален ордер, в които се отразява стопанската операция, кореспондиращите сметки и отразените суми по тях.

Мемориалният ордер представлява таблица със следния вид и съдържание:
Мемориалин ордер№ ........

Да се запише за месец..................20... год







по ред

Основание

(посочва се документа или съдържанието на счетоводното записване)

По

Д-т

На

с/ка

По

К-т

На

с/ка


Сума


1.


Съгласно фактура №......

от...20.. год са доставени

стоки за 500 лв. От

Адвен ЕООД ...............

............................................


Стоки



Доста-


вчици

500


Приложение : фактура Дата............ 20.. год.

Съставил: .................... Гл.счетоводител:.......
В съответствие с възприетата в стопанското предприятие счетоводна форма, хронологичното счетоводно отчитане, освен в мемориален ордер се осъществява и в други счетоводни регистри, като дневник, регистрационен журнал и др.

От мемориалния ордер данните се пренасят в дневници или т.нар. хронологични регистри, получават отделен пореден номер, съобразно съответната дата и реда на съставяне на счетоводната статия, който е постоянен за дадената година.Този т.нар. “контролен номер“ се отразява и в мемориалния ордер. С това се цели всяка стопанска операция да се индивидуализира, което подпомага и улеснява счетоводната работа.

След хронологичните записвания следва етапа на систематичното счетоводно отчитане, който включва отразяването на стопанските операции по сметките. Систематичното отчитане се изразява в завеждане на синтетичните и аналитични сметки в предвидените за целта книги – главна за синтетични сметки и спомагателни книги за аналитични сметки. По тази причина систематичното счетоводно отчитате се разграничава на синтетично отчитане и аналитично отчитане.

Синтетичното счетоводно отчитане се осъществява посредством откриването, завеждането и приключването на синтетичните счетоводни сметки, които в своята съвкупност образуват съдържанието на главната книга. Посредством синтетичното отчитане се осигурява по - обобщаваща информация за обектите на счетоводно отчитане, изразена чрез стойностния измерител. Използва се двустранна форма на счетоводните сметки, като се правят записвания и по двете страни на сметките (и в дебита и в кредита). В зависимост от техния вид (дали са активни или пасивни) сметките се откриват с начално салдо, което при активните сметки се отразяват в дебита, а при пасивните - в кредита.

Синтетична сметка Материали/ Активна/



Дата

по

счет.

статия


Обяснение


Сума





Дата

по

счет.

статия



Обяснение


Сума

01.09

05.09


08.09

15.09

351

368


380

Начално салдо

Доставени

Доставени

Доставени




.....

......


.....

.....




06.09


10.09

20.09



359

370

382

Изписани


Изписани

Изписани

......

.....


.....

За получаването на по - подробна информация за отчитаните обекти към всяка синтетична сметка се завеждат отделни аналитични сметки, които са неразривно свързани с нея, тъй като съдържат информация за същия отчетен обект, но много по - детайлизирана. Във връзка с това, информацията в аналитичните сметки може да се представя освен в стойност и чрез натурални и трудови измерители. Видът на табличната форма на аналитичната сметка, свързана с отчитане на обекти, които се характеризират само в стойност, като вземания, задължения, разходи, приходи др., е същия като този на синтетичната сметка, в която информация по принцип се отразява в стойност.


За аналитичното отчитане на останалите обекти, които изискват използването и на другите измерители, се използва по – разширена таблична форма на аналитичната сметка.

Например:


Синтетична сметка Материали

Аналитична сметка Материали “Х”

Дата

по счет.

статия

Обяснение

Ед.

цена

приход

разход

остатък

кол.

стойност

кол.

стойност

кол.

стойност

1.09

 

начално салдо

.........

........

...........

........

...........

.......

..........

5.09

 

доставени

.........

........

...........

.......

..........

........

..........

6.09

 

изписани

.........

........

.........

.......

.........

.......

.........

От изложението до тук може да се направи извода, че между хронологичното и систематично счетоводно отчитане на стопанските операции съществува логична връзка и зависимост, тъй като синхронизираното съчетаване на хронологично със систематично счетоводно отчитане, са два взаимно обусловени и логически последователно свързани етапа на текущото счетоводно отчитане на дейността на предприятието. Ако целта на хронологичното счетоводно отчитане е създаването на информация преди всичко за времето на извършените операции, както и за оперативен контрол върху цялостното обхващане и отразяване на стопанските операции в системата на счетоводните сметки с цел последващото им управление, то систематичното счетоводно отчитане осигурява информация за получаване на показатели за характеризиране на стопанската дейност.

През отчетната година в стопанското предприятие се осъществява разнообразна стопанска дейност, във връзка с която се правят множество счетоводни записвания по синтетичните и аналитични сметки, отразяващи хронологичното и синтетичното счетоводно отчитане. В края на отчетния период се налага акумулираната информация в системата на счетоводните сметки да бъде обобщена с цел да се създадат обобщени информационни масиви, необходими за изготвянето на отчети, анализи и прогнози за бъдещото развитие на предприятието. Освен това чрез обобщаването се дава възможност за извършване на проверка на верността на направените счетоводни записвания. Съставят се оборотни ведомости, които съобразно своята същност и предназначение се явяват средство за обобщаване и проверка на данните в счетоводните сметки и на взаимната връзка между тях в процеса на прилагане на способа на двойното отразяване в системата на счетоводните сметки през текущия период.

Оборотните ведомости биват два вида:

- оборотни ведомости на синтетичните счетоводни сметки;

- оборотни ведомости на аналитичните счетоводни сметки;

Първият вид оборотна ведомост представлява таблица, в която са обобщени всички синтетични счетоводни сметки, които са открити, заведени и приключени през отчетния период, в зависимост от следните три показателя: начални салда, обороти по дебита и по кредита и крайни салда. Целта при съставянето на оборотна ведомост на синтетичните сметки е освен обобщаване на данните от текущото отчитане и проверка на правилността на записванията по счетоводните сметки. Във връзка с контрола трябва да е налице равенство между трите двойки контролни сборове, а именно:

1 - сборът на началните дебитни салда да е равен на този от началните кредитни салда;

2 - сборът от дебитите обороти и сборът от кредитните обороти по сметките също да са равни;

3 - сборът на крайните дебитни и крайните кредитни салда също.

Посоченото равенство е израз на точността и синхрона между хронологичното и синтетичното счетоводно отчитане на стопанските операции през отчетния период в стопанското предприятие.

Несъвпадението на дебитните и кредитните обороти по сметките показва, че са допуснати грешки при съставянето на счетоводните статии или при извършване аритметични действия, или при разнасянето на сумите и прочие, които трябва своевременно да бъдат отстранени.


Оборотната ведомост на синтетичните счетоводни сметки има вид на таблица от следния вид:
Оборотна ведомост на синтетичните сметки

На предприятието ....................................... към 30.09.20... год.

№ по ред

Наименование на синтетичните сметки

Салдо към 01.09.20..

Обороти за м 09.20..

Салда към 30.09.20...

Д-т

К-т

Д-т

К-т

Д-т

К-т

1

100 Основен капитал,

 

 

 

 

 

 

 

изискващ регистрация

 

 

 

 

 

 

2

110 общи резерви

 

 

 

 

 

 

3

202 Сгради

 

 

 

 

 

 

4

203 Машини и оборудване

 

 

 

 

 

 

 

..................................

 

 

 

 

 

 

 

Всичко:

А

А

Б

Б

В

В

Дата.......... Съставител:......... Гл. Счетоводител: .............

Оборотната ведомост от втория вид е на аналитичните счетоводни сметки, която се използва за обобщаване и проверка на верността на записванията в синтетичната (главна) сметка чрез проверка на съответствието на информация в нея (прилежащите й) аналитични сметки. Оборотните ведомости на аналитичните сметки, подобно на аналитичните сметки, представени в таблична форма, могат да бъдат два вида: за обект, отчитан само в стойност и за обект, характеризиращ се и с натурални измерители. Оборотната ведомост на аналитичните сметки към дадена синтетична сметка от първия вид представлява таблица със следното съдържание:
Оборотна ведомост

на аналитичните сметке към синтетичните сметки...................

към 30.03.20... год.


№ по ред

Наименование на

аналитичните

сметки


Начално състояние (салда) към 01.03

Оборот за м.03.20...

Крайно състояние (салда) към 01.03

Д-т

К-т

1

 

 

 

 

 

2

 

 

 

 

 

3

 

 

 

 

 

4

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Всичко:

 

 

 

 

Дата:.................. Съставител: ............


Характерно при нея е това, че в случая не се търсят равенствата, посочени при оборотната ведомост на синтетичните сметки, което е съвсем логично, тъй като тук не се представя цялото имущество на предприятието. Съобразно вида на синтетичната счетоводна сметка (активна или пасивна), откритите към нея аналитични сметки могат да бъдат или само активните или само пасивните. Така че следва да се спазват познатите зависимости, описани при изясняване видовете счетоводни сметки, а именно:

- сборът на началните салда по аналитичните сметки да е равен на началното салдо на синтетичната сметка, към която принадлежат;

- сборът на дебитните, респективно кредитните обороти на аналитичните сметки да е равен на дебитния, респективно кредитния оборот на синтетичната сметка, към която са открити;

- Сборът на крайните салда по аналитичните сметки да е равен на крайното салдо на синтетичната сметка, към която принадлежат.

В общи линии технологичния режим на счетоводното приключване преминава през следните последователни и взаимно свързани стъпки:

1. Съставяне на всички счетоводни статии, отнасящи се за отчетния период и отразяване на сумите по синтетичните и аналитичните сметки. По – конкретно това са счетоводните статии за отразяване на извършените разходи като:

1.1. Разпределение и счетоводно отразяване на разходите за материали през отчетния период.

1.2. Разпределение и счетоводно отразяване на разходите за работна заплата.Заедно с това се отразяват и начислените суми за социални осигуровки.

1.3. Начисляване и отнасяне на амортизациите на дълготрайните активи в състава на разходите.

1.4. Отнасяне на част от разходите за бъдещи периоди като разходи за дейността през текущия период или покриване на част от същите за сметка на постъпленията.

1.5. Установяване на себестойността на услугите на спомагателните производства и отнасяне на същите по направления съобразно оказаните услуги.

2. Втората стъпка се изразява в извършване на инвентаризация на незавършеното производство. Тя се извършва с оглед да се установи какви разходи от извършените през отчетния период са въплътени в това незавършено производство, което пък дава възможност да се установи фактическата производствена себестойност на произведената готова продукция, т.е. онези част от разходите, които са въплътени и изразходвани именно за готова продукция. Инвентаризацията на всички останали активи и на разчетните взаимоотношения осигурява възможност да се установи фактическото им състояние което е гаранция за съставяне на реален годишен баланс, които да изразява действителното имуществено състояние на предприятието в края на годината.

3. Третата стъпка се състои в калкулиране на фактическата себестойност на произведената готова продукция. Въз основа на извършените и отчетените разходи през отчетния период, като се има предвид и размерът на установеното при инвентаризацията незавършено производство, се пресмята фактическата себестойност на произведената готова продукция. Калкулирането като способ на счетоводния метод, се изразява в предварително точно разграничаване и оценяване на частите на обекти с по –сложна структура с оглед формирането на цялостната им стойностна характеристика1.

4. Следващата стъпка се отнася до извършване на счетоводните записвания (ако до момента не са били извършени) за реализираните продукция, стоки и услуги по продажни цени и отписването на същите по себестойност, установена въз основа на основните разходи.

5. По дебита на сметките за отчитане на постъпленията се отразяват и административно- управленските разходи и разходите за продажба на продукция.

6. Установява се резултатът от реализацията на продукцията, стоките и услугите чрез сметка за отчитане на постъпленията. По този начин се формира резултатът от стопанската дейност, който се прехвърля по сметката за отчитане на финансовите резултати.

7. Резултатите от финансовите и извънредните операции също се прехвърлят към сметката за отчитане на печалбите и загубите.

8. След записване на резултатите от стопанската дейност, от финансовите операции и от извънредните операции се установява окончателния резултат от дейността на отчетната единица.

9. Следващата стъпка се изразява в завеждане на главната книга. Известно е, че завеждането в главната книга може да се извърши текущо през или с едно записване в края на месеца. Това се обуславя от прилаганата счетоводна форма.

10. Установяване и проверяване верността на оборотите и салдата на синтетичните и аналитичните сметки, въз основа на които се съставя оборотна ведомост на синтетичните сметки и оборотните сметки на аналитичните сметки .

11. Съставяне на отчета за приходите и разходите, отчета за паричния поток, отчета за собствения капитал и приложенията, в които следва да се представи информацията за прилаганата счетоводна политика.

12. Съставяне на отчета за приходите и разходите, отчета за паричния поток, отчета за собствения капитал и приложенията, в които следва да се представи информация за прилаганата счетоводна политика.

Дейността на всяко предприятие може да се характеризира с извършените разходи. Те възникват със създаването на предприятието. Разходите могат де се определят или като намаляване на активи, или като увеличение на задълженията /пасивите/. Тази постановка най - точно отговаря на същностната страна на разходите. Това означава, че намалението на един актив винаги се превръща в разходи или той се заменя с друг актив.2

ГЛАВА ВТОРА



ГОДИШНО СЧЕТОВОДНО ПРИКЛЮЧВАНЕ В ПРЕДПИЯТИЕТО
2.1. Особености и нормативни изисквания

Нормативните актове, които имат значение и задължително се прилагат в счетоводството са два вида: общи и специфични.

Общите нормативни актове се отнасят предимно до възможностите за създаване и функциониране на предприятието. Такива са: Търговския закон, Закона за Банките, Закона за кооперациите, Закона за застраховането, както и тези за данъците и др.

Специфичните нормативни актове съдържат специфични и общи изисквания и са основополагащи при създаване на организацията на счетоводния процес в стопанското предприятие. Такива са: Закона за счетоводството и Националните и международни стандарти.

Специфичните нормативни актове регламентират главните методологически постановки и изисквания, без да конкретизират точните решения. Във връзка с това всяко стопанско предприятие разработва индивидуален сметкоплан на базата на примерния Национален сметкоплан за стопанската дейност.

Към 31.12.2009 година нормативната база по счетоводство включва:

- Закона за счетоводството ( обн., ДВ, бр.98 от 16.11.2001г., в сила от 01.02.2002г.; изм. и доп. бр.91 от 91 от 25.09.2002 г.,бр.96 от 29.10.2004г., в сила от 01.01.2005г.,бр.102 от 20.12.2005 г., в сила от 20.12.2005г. и бр105 от 29.12.2005г., изменен ДВ. бр.99 от 16 Декември 2011г.)

- Националните стандарти за финансов отчет за малки и средни предприятия (НСФОМСП) приет с ПМС № 46 от 21.03.2005 г.

- Междунарадни стандарти да финансови отчети (МСФО), приети с ПМС 207 от 07.08.2006г. от комисията на Европейския съюз, в редакцията им към 01.01.2005г., изготвени от съвета по международни счетоводни стандарти, обн. ДВ, бр. 66 от 15.08.2006г. Постановлението влиза в сила от 1 януари 2006г.


Каталог: files -> files
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см
files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София
files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо
files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България
files -> Георги Димитров – Kreston BulMar
files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт


Поделитесь с Вашими друзьями:
  1   2   3   4   5   6   7




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2020
отнасят до администрацията

    Начална страница