Пещери пещера́та

На 18 март 1929 г. научни работници, учители, туристи и любители на пещерите учредяват Първото българско пещерно дружество. Започва активно сътрудничество на дружеството с БТС и се основават първите пещерни клонове (гр. Дряново). След 9 септември 1944 г. се организират и първите пещерни бригади с подкрепата на БАН. Проучват се едни от най-красивите пещери в България в районите на Лакатник, Карлуково, Златна Панега и Враца. През 1949 г. Българското пещерно дружество преустановява своята дейност по решение на “народната власт”. Продължават научните изследвания в институти на БАН и в Софийския университет.

След възобновяване на дейността на БТС през 1957 г. се заражда идеята за създаване на Комитет за пещерен туризъм към него и на следващата година той е учреден. През 1963 г. е проведена първата национална конференция по спелеология, по време на която Комитетът за пещерен туризъм се преобразува в Републиканска комисия по пещерно дело и пещерен туризъм (РКПДПТ). През 1965 г. учителят от Чепеларе Димитър Райчев организира първата пещерна сбирка, която по-късно се разраства през 1980 г. в пещерен музей – единствен и до днес на Балканите. През 1972 г. РКПДПТ се преименува на Българска федерация по пещерно дело, а през 1991 г. – на Българска федерация по спелеология. В момента в БФСп членуват над 30 клуба.

От самото начало на съществуването си БФСп работи в няколко основни насоки:

• 
  приобщаване на нови членове, чрез провеждане на различни курсове;
  
• 
  подготовка на инструкторски кадри;
  
• 
  подготовка на спасители (която води началото през 1974 г., когато е създаден Аварийно-спасителният отряд към Федерацията);
  
• 
  проучване на българските пещери (през 1972 г. е създадена Главната картотека на българските пещери);
  
• 
  развитие на пещерния туризъм, чрез благоустрояване на пещери (Първата благоустроена пещера е Бачо Киро, гр. Дряново – 1929 г.)
  
• 
  опазване на пещерите;
  

В част от българските пещери са открити много ценни археологически находки. В тях са установени около 700 вида безгръбначни животни. Едни от най-разпространените пещерни животни са троглобионтите. От тях в света са установени 121 вида, а в България се срещат 95 от тях. От 37-те вида европейски прилепи в България могат да се видят 32 вида като всички са защитени от Закона за защита на природата. За жалост редица пещери в България са подложени на варварско унищожение: чупене, драскане, замърсяване от всякакъв вид.

Обща характеристика. Входовете на пещерите могат да представляват както тясна скална цепнатина, така и да достигат до внушителни размери с ширина и височина от няколко десетки метра. Поради засилените процеси на ерозия, дължащи се на интензивното въздействие на атмосферните фактори, входовете в някои случаи имат по-големи размери от профила на подземните галерии. Местообитанието притежава характеристиките на екотонна зона между надземната среда и типичната подземна среда, лишена от слънчева светлина и фотосинтезиращи организми. Температурните флуктуации са значителни, а количеството светлина намалява прогресивно към вътрешността на пещерата. Съществуват няколко основни типа привходни части: входове на сухи пещери и пропасти, входове – губилища на надземни реки и потоци, и входове на изворни пещери. Повишената влажност на въздуха, дължаща се на изходящи течения от вътрешността на подземните кухини, e добра предпоставка за развитието на влаголюбиви мъхове, папрати и др. Често по входовете се акумулира голямо количество опадала шума и клони, което формира подходяща среда за развитието на богата детритофилна безгръбначна фауна. Местообитанието се обитава от специфична париетална фауна, в чийто състав доминират насекомите и паякообразните (главно паяци и скорпиони). Характерни са зимни струпвания от хиляди екземпляри на Culicidae. Входните части на изворните пещери се обитават от характерна кренофилна фауна, доминирана от видове на Mollusca, Copepoda, Amphipoda,Isopoda, Trichoptera, Diptera, Coleoptera, Hydracarina и др. Близо до входовете на пропастите често гнезди хайдушката гарга (Pyrrhocorax graculus), а по сводовете на хоризонталните пещери – червенокръстата лястовица (Hirundo daurica) и бързолетите (Apus spp.). Входните части на пещерите са място за размножаване на редица видове прилепи като подковоносите (Rhinolophidae), Myotis blythii, M. myotis, Miniopterus schreibersii и др.

• 
  Висши растения: Asplenium ruta-muraria, A. trichomanes, Ceterach officinarum, Dryopteris carthusiana, Gymnocarpium robertianum, Phyllitis scolopendrium, Polypodium vulgare; мъхове – Didymodon rigidus, Funaria hygrometica, Marchantia polymorpha complex, Pellia epiphylla, Tortula muralis.
  
• 
  Лишеи: Caloplaca saxicola, Candelariella medians, Cladonia furcata, Dermatocarpon miniatum,Protoparmeliopsis muralis, Solenospora candicans, Verrucaria marmorea, Xanthoria parietina.
  
• 
  Животни: – Diplopoda: Glomeris spp., Polydesmus spp.; Orthoptera: Troglophilus neglectus; Arachnida: Meta menardi, Metellina merianae, Pholcus spp., Tegenaria domestica; Opiliones:Leiobunum rumelicum, Phalangium opilio, Zachaeus crista; Coleoptera: Choleva spp., Laemostenusspp., Trechus spp.; Diptera: Culex spp.; Trichoptera: Micropterna spp., Stenophylaxspp.; Lepidoptera: Scoliopteryx libatrixр, Triphosa dubitata, Triphosa sabaudiata; Inachis io,Autophila dilucida, Autophila limbata, Hypena rostralis, Pyrois effusа; Aves: Apus spp.,Phoenicurus spp., Pyrrhocorax graculus, Hirundo daurica; Mammalia: Glis glis, Myotis blythii, M.myotis, Rhinolophus spp.
  

Нерегламентирано ограждане и превръщането на входовете в овчарници, свинарници и други стопански обекти. Отглеждането на селскостопански животни води до постоянно присъствие на симбовилни и копрофилни мухи (Calliphora spp., Musca spp., Sepsis spp. и др.) и паразити, които не са типични за пещерната среда. Плътно затваряне на входовете с различен тип прегради с цел да бъдат превърнати в част от постройки, складове, гъбарници, мандри, водохващания, благоустроени туристически обекти и др. При посещения от туристи и овчари, на входовете често се палят огньове, които могат трайно да увредят пещерата, да унищожат прилепите и безгръбначната пещерна фауна. Не са редки случаите и на пряко унищожаване на входове на пещери при кариерни дейности. Входовете, които се намират в близост до населени места, курортни комплекси или хижи, се замърсяват от изхвърлени битови отпадъци. Когато това са входове – губилища на надземни реки и потоци, през тях в подземната среда навлизат и замърсени битово-индустриални води.

Животинските организми, обитаващи пещерите, са се приспособили в различна степен към спецификата на околната среда. Благоприятни условия за развитие на сухоземна пещерна фауна предоставят глинестите подове, влажните натечни синтрови стени и образувания, влажни чакълести отложения и др., а за водните животни това са синтрови езерца и локви, подземни реки и потоци, водонаситени пясъци и чакъли и др. Типичните обитатели тук – безгръбначните троглобионти (включително сухоземни и водни) – са изцяло или почти депигментирани, много често със силно редуцирани или липсващи зрителни рецептори. Техният жизнен цикъл протича изключително в подземни условия. Голяма част от троглобионтите са и реликтни видове. Надземните предшественици на тези „живи фосили” са елементи на изчезнали вече надземни фаунистични комплекси.

У нас са установени над 800 вида, принадлежащи към четири групи подземно живеещи животни – троглоксени, троглофили, троглобионти и стигобионти. С най-високо консервационно и зоогеографско значение са около 160 вида троглобионти и стигобионти, много от които се срещат само в една пещера или в няколко в границите на един район. Биоспелеологично у нас са проучени около 780 пещери. Най-високо е видовото разнообразие в пещерите на Врачанска и Западна Стара планина, Централен Балкан и Западните Родопи.

Едни от най-древните групи безгръбначни животни в пещерите на България са подземните водни изоподи от родовете Sphaeromides и Protelsonia, чиито морски предшественици са обитавали водите на древния Тетис преди около 60 милиона години. Ограничените възможности за миграции на пещерните популации безгръбначни животни от един карстов район в друг и често дори тяхната пълна изолация, са причина за географско видообразуване с различна скорост при отделни фаунистични групи и за ясно изразения ендемичен характер на пещерната фауна на България.

Пещерите и пропастите са важно убежище на десетина вида пещеролюбиви прилепи, които образуват многочислени размножителни и зимуващи колонии в тях. По пода на пещерите, в местата на образуване на прилепните колонии се натрупва значително количество гуано. Това огромно количество органична материя е предпоставка за развитието на богата и многочислена ценоза от безгръбначни гуанобионти, предимно олигохети, колемболи и диптери, които са основна храна за хищните хилоподи, карабиди, стафилиниди и др.

Характеризиращи таксони.

• 
  Животни: Copepoda – Acanthocyclops chappuisi, A. iskrecensis, A. radevi, A. strimonis,Bryocamptus typhlops, Elaphoidella balkanica, E. cavernicola, E. pandurskyi, Parastenocaris bulgarica, Speocyclops infernus, S. lindbergi, S. rhodopensis, Stygoelaphoidella bulgarica, S.elegans, S. stygia; Isopoda – Bureschia bulgarica, Protelsonia bureschi, P. lakatnicensis,Sphaeromides bureschi, Trichoniscus bulgaricus, T. rhodopiense, T. tranteevi; Amphipoda –Niphargus spp.; Opiliones – Paralola buresi, Siro beschkovi, Tranteeva paradoxa; Pseudoscorpiones – Balkanoroncus spp., Chtonius spp., Neobisium spp., Roncus spp.; Araneae – Centromerus bulgarianus, Protoleptoneta bulgarica, Troglohyphantes drenskii; Myriapoda – Apfelbeckiella spp.,Balkanopetalum spp., Bulgarosoma bureschi, Eupolybothrus andreevi, Stygiosoma beroni; Coleoptera – Duvalius (Paraduvalius) spp., Pheggomisetes sp. Rambousekiella ledenikensis; Mammalia – Chiroptera: Rhinolophus ferrumequinum, Miniopterus schreibersii, Myotis blythii, M.capaccinii, M. emarginatus, M. myotis, Rhinolophus euryale, Rh. hipposideros, Rh. mehelyi.
  

Най-дългите пещери в България са*:

• 
  Духлата – с. Боснек, общ. Перник – над 17 600 m
  
• 
  Орлова чука – с. Пепелина, общ. Две могили – 13 437 m
  
• 
  Ягодинска пещера – с. Ягодина, общ. Борино – 8 501 m
  
• 
  Темната дупка –  гара Лакатник, общ. Своге – над 7 000 m
  

• 
  Райчова дупка – с. Черни Осъм, общ. Троян – 387 m
  
• 
  Барките № 14 – с. Горно Озирово, общ. Вършец – 356 m
  
• 
  Голямата яма – с. Кипилово, общ. Котел – 350 m
  
• 
  Тизоин – с. Губеш, общ. Годеч – 320 m
  

Надморска височина – от около 30 метра (пещери в долната част на карстовата долина на р. Батова) до 2650 m (Вихренската пропаст) в Пирин.

Обща характеристика. Вулкански пещери у нас са известни само в районите с палеовулканична дейност. В Родопите се намира най-значителната по площ (над 3600 кm2) област на Балканския полуостров, която е покрита с вулканогенни скални формации. През палеогена Източните Родопи са били обхванати от мощна вулканична дейност, която е протекла на дъното на плитко и топло море и отчасти на сушата. Първичните вулкански пещери, открити в България, принадлежат към три основни типа – лавови шахти, лавови каверни и подлавопадни кухини. Към втория генетичен тип се отнасят вторични вулкански пещери, образувани в лавовите скали и туфи при разрушаването им. Биват латерално-ерозионни (повечето вулкански пещери, разположени в долините на реките Арда, Върбица и Крумовица), гравитационно-ерозионни (образувани в едроблоково напукани вулкански скали, разширени от ерозионни процеси), скални мостове и арки (главно в пирокластите в долините на големите реки, като „Моста” при с. Дрангово, „Хобота” при Средна Арда) и антропогенни(предимно антични рудници, като „Ини-клер” при с. Стремци). Особено интересни са контактните, вулкано-карстови пещери, образувани при отлагането на палеогенски коралови рифове върху маломощни пластове и лещи сред вулканогенни отложения. В подобни коралови рифове се намират „Маарата” при с. Мъдреци, „Тилки-ини” при с. Островица, „Трите пещери” при с. Летовник и още няколко пещери в района на Кърджали.

В България са известни общо около 90 пещери с вулкански произход. Входовете им обикновено са с големи размери. Галериите в повечето случаи не се разклоняват, а дължината им е между 5 и 20 m. Само в редки случаи условията са типично пещерни – пълна тъмнина и висока влажност. Най-голямата вулканска пещера у нас, Голямата пещера (Коджа-ин) в района на с. Бял кладенец, Хасковско, представлява подлавопадна кухина. Входът ѝ е широк 14 m и висок 5 m. Пещерата е едноетажна, има две големи полусветли зали, общата площ е 120 m2, обемът е около 640 m3, дължината е 51 m. Поради малката дължина на нашите вулканските пещери, микроклиматът, влажността и въздушните течения в тях са силно зависими от външната среда.

В почти всички биоспелеологично проучени пещери са установени пещерни безгръбначни – троглофили и троглоксени. В Източните Родопи е установен само един по-високо специализиран за подземен живот във вулканските пещери вид бръмбар – хоботникът Troglorrhynchus beroni. Често срещани са няколко вида пеперуди. От април до края на септември някои източнородопски пещери се обитават от големи размножителни колонии на прилепите Miniopterus schreibersii (3000–5000 екз.),Myotis blythii и M. myotis (до 4000 екз.), M. capaccinii (до 3000 екз.) и M. emarginatus (до 7000 екз.). По входовете понякога гнездят птиците Hirundo daurica, Phoenicurus spp.

• 
  Животни: Gastropoda – Balcanodiscus frivaldskyanus; Araneae – Meta spp., Pholcus spp.,Tegenaria spp., Coleoptera – Laemostenus cimmerius, Troglorrhynchus beroni;Lepidoptera –Autophila dilucida, A. limbata, Hypena rostralis, Inachis io, Pyrois effusа, Triphosa spp.; Chiroptera – Miniopterus schreibersii, Myotis blythii, M. capaccinii, M. emarginatus, M. myotis,Rhinolophus spp.
  

Обща характеристика. Почти всички пещери от този тип са се формирали от абразивната сила на морския прибой и в тях липсват пещерни образувания. В България няма систематизирани данни за местоположението и броя на тези пещери, нито за морфометричните им данни (дължина и височина). Достъпът до всички пещери е само откъм морето. Височината на входа е от 50 сm до 25 m в зависимост от вълнението. Дължината на водната галерия е от 5 до 50 m, след което следват сухи или полусухи галерии с пясък, чакъл или по-големи камъни. Естествена светлина не прониква до дъното само в по-дългите пещери. Температурата е силно зависима от външната, въпреки че флуктуациите са по-малки и не са наблюдавани екстремно ниски или високи стойности. В морските пещери у нас не са установени типични пещерни безгръбначни троглофили или троглобионти. От април до края на септември някои от пещерите се обитават от колонии на прилепите Miniopterus schreibersii, Myotis blythii, M. myotis и M. capaccinii. По входовете често гнездят скалолюбиви видове птици. Пещерите с пясъчен подземен бряг в миналото са били редовно обитавани от тюлен монах (Monachus monachus). Понастоящем само по изключение в тях се наблюдават единични, най-често скитащи мъжки тюлени.

• 
  Животни: Myriapoda: Scutigera coleoptrata; Aves: Apus melba, Columba livia, Delichon urbica,Phalacrocorax aristotelis; Mammalia: Miniopterus schreibersii, Monachus monachus, Myotis blythii,M. capaccinii, M. myotis.
  

Морски пещери (карта на разпространението)

Попов 1976; Benda et al. 2003; Beron 1972, 1994, 2007; Beron & Gueorguiev 1967; Guéorguiev 1977; Pandourski 2007; Vandel 1964.

Господинов 2001; Колев 1989; Benda et al. 2003; Beron et al. 2004, 2006.

Попов и др. 2007; Benda et al. 2003; Beron 1972, 1994; Peshev et al. 2005.