Песни с елементи от прабългарската религия и митология турчин робини караше



Дата21.01.2018
Размер82.89 Kb.
#50825

ПЕСНИ С ЕЛЕМЕНТИ ОТ ПРАБЪЛГАРСКАТА РЕЛИГИЯ И МИТОЛОГИЯ

Турчин робини караше


Млого робини караше

Тези ми бели загорки.

Най-напред върви Тудорка

Тодорка млада робиня

С мъжко дете във ръце.

Турчин Тодорке думаше

Хвърли си мари детето

Турчине друговерецо

Кък да го хвърля, оставя

Като ми й мило и първо.

Хвърли го мари, ш’та убия.

Тодорка млада робиня

Разпаса колан копринен

Че го на елха закачи

И му люлка направи.

Че му люлката залюля

И му песен запяла.

Нанни ми, люльлю Даймянчо

Когато вятър повея

Тогиз ша ти й люлян’то

Когато роса зароси

Тогаз ша ти й къпан’то

Когато сърна помини

Тогиз ша ти й кърмянто.

Да раснеш, сине Даймянчо

Голям на мама да станеш

Меня от турци оттървеш.

Турчин робини караше



(втори вариант)

Хей, хей, хей, хей,

Я спрете холам, я спрете

Я спрете да послушаме.

К’о се чува от горе

От горе от каде вадите

От каде вадите, още къшлите

Дъл са води придошли

Води мътни дълбоки

Да влечат дървя големи.

Или пък блеят ягнета

Ягнета за майки си.

Дъл пък не свирят овчари

На голям моабет с кавали.

Мар хей, хей, хей, хей

Не са ми били придошли

Води мътни дълбоки

Да влечат дървя големи.

Не ми блели ягнета

Ягнета за майки си.

Нито ми свирят овчари

На голям моабет с кавали.

Най са отгоре задали

Черни арапи проклети

И още турци желати.

Подир тях кръвник – черкези.

Бели атове яздея

Клети робини караа.

Клети робини на синджир

С букаи тежки на крака.

Най-отпред вървеше

Едно ми черно арапче

То за синджир одеше

Една ми черна робиня

Черна робиня –бяла Тодорка

С мъжка рожба на ръце.

Като Тодорка вървеше

Жални си сълзи ронеше.

Дваж по-жално пищеше

Гладна й рожба Дамянчо.

Гладно и жадно от два дни

От два дни и три вечери.

Тодорка дума арапче.

Я поспри, поспри арапче

Арапче, турче желатче.

Да си рожбата накърмя

И с вода хладна измия.

Детето малко сукалче.

Арапче дума Тодорке

Я си детето зафърли

Зафърли го й остави

На някоя сянка дебела.

Тодорка пак дума арапче,

Проклето да си арапче

За тез думи греховни.

Проклето холам триклето

На тоя свят и оня.

Мар малчи, малчи Тодоро

Че да не ма разгневиш

Ще фана сабя тънèна

Тънена още диплена

до деведесе и девет.

Тънена и с кръв поена

Кръв мръсна гяурска.

Че ша ти рожба посека

Че ще я холам разфърля

На горя още надолу.

Да я ядат гаргите,

гаргите холам черните

и гладни кучета крастави.

Кат чу Тодорка тез думи

Още се по-жална нажали

Че спря ми Тодорка, че поспря

Под едно дърво клонато

Клонато още листато.

Под дърво малка речица

Тя ми люлчица свързала

Детенце в нея турила

Турила и заплакала

И тъжна песен запяла.

Туй ша тий мама, кърмяне

Туй ша тий мама люлкане

Ама чуй мама заръка

Да разтеж чедо да разтеж

Голям юнак да станеш

Сал добро синко да правиш

Сал добро и нищичко друго.

Като синко пораснеш

Да ходиш синко да питаш

Когото синко попиташ,

С вино да го почерпеш

За мама, синко се питай

За мама, бяла Тодорка.

Дето я турци вързали

Черна робиня сторили

Дано ма синко намериш

Дано ма синко оттървеш.

Аз кат, Дамянчо си тръгна

С тез букаи тежки на крака

И синджири тънки на ръце

Теб ща та сърница откърми

Сърница, Дамянчо първескиня.

Ката вечер тук ша доада

Докат та синко отгледа.

Кат доди сърница кат доди

Кат доди да та накърми

Да я чедо ти слушаш.

Тя ша та на добро научи

Тя ша та кат мама отгледа

От нея зло няма да видиш.

И ти зло, чедо да не праиш.

Кат рече тез думи тъжовни

Мама го в уста целуна

Очи си с кърпа обърса

Стана и тръгна с букаи

С букаи тежки на крака

И тънки синджири на ръце.

Както е мама заръчала,

сичко е тъй станало.

Ката вечер кога зорница изгрее

Сърна Дамянчо кърмеше

Като пък месец зайдеше

Сърна му челце близеше.

Челцето и жални сълзици.

Тъй ми Дамянчо израсна,

Голям ми юнак порасна.

Че токаз Даймянчо препаса

Сабя ми от девят оки.

Облече кожух от две мечки

Две мечки кат коля с тръне.

Че кат зорница изгрея

Сърница ми пак пристигна

Право в гората ми дойде

Право при юнак Дамянчо.

Че го сърната поведе,

На край го гората изведе.

Наеха поле широко,

широко поле безмерно

Стигнаха село Чумберлий

Там го сърната остави

И с тежки заръки заръча:

Кат вървиш девет дни

И още девет по девет

Ще стигнеш чешма градена

С деветнайсет чучура.

Там ще Дамянчо да видиш

Пътници още пастири.

Ти ги Дамянчо попитай

В кое село голямо

имало девет джамии

И още девет черкови.

Там холам имало

черна баба кадъна,

Черна баба кадъна

пък със бели шалвари.

Бели шалвари кадънски

Целите холам везани

С златни месчинки

И по-големи черни кръстчета.

Тъй рече сърна, върна се

И нивга се сетне не видя

Чак до ден голям и личен

До ден до Великден.

Додè да каже на всички,

Че си Дамянчо юнака

Майка от робство оттървал

От робство черно и грозно.

Тръгнала е Рада, Радо льо

На великия четвъртък

И на разпетия петък

На гости у тях си да идат.

Минали гори зелени

Стъпили в поле широко.

Сред поле двама вървяха

Двамата с една премяна

Двамата с чифте пищови

Двамата с кобур ножови

И си по гръчко хортуват

Когото срешнем, жа колим.

Рада си гръчком разбира

И на Ивана думаше.

Иване, либе Иване

Тез двама, двама двамина

Тези си гръчком хортуват

Когото срешнат, жа колят.

Аз ща ги Иване, убия.

Рада на двама думаше.

Вий двама, двама двамина,

Я ми ножòви си дайте

На Ивана глава да зема

И с вази двама да тръгна.

Те и ножове дадоха.

Че си са Рада завъртя

На двама глави ютряза.

Кога у тях си отиде

Майка и на път чакаше.

Радо льо, дъще Радо льо

Срешна ли, дъще позна ли

Твоите братя най-малки,

Два брата, дор два близнака

Двамата в една премяна

Двамата с чифте пищови

Двамата с кобур ножови

У вас на гости да идат.

Рада майка си думаше.

Срешнах ги мамо, срешнах ги

Не можах да ги позная.


-9-

Стоян са болян разболя


От тежка боляст безцярна.

Че лежа Стоян, че боля

Цели ми девят години.

Девят постелки изгнои

И девят басма възглавки.

Мама на Стоян думаше.

Синьо Стоене, Стоене

Ти като лежиш синко, умираш

Дали си синко, грехòтен

Или си синко прахòтен.

Мар мамо, мар мила мамо

Нито съм ази прахòтен

Нито съм много грехòтен.

Га са с дружина събрахме

Три годян мамо ходяхме

Във тая гора зелена

Със мойта вярна дружина

Никакъв кяр нямахме.

Най-подир мамо решихме

Ний са вярно заклехме

Когото срешнем, жа колим.

По пътя майко тръгнахме

Срешнахме бати и буля,

Мъжка си рожба носяха

Много ми мамо дожаля

За братовото детенце.

Ала са клетва заклехме

Думата на две ни става.

Кога им глави рязахме

Детето мамо пищеше

Синьото небе дереше.

Мама на Стоян думаше

Сине Стоене, Стоене

Девят години си лежал

И още толкоз да лежиш

Месата да ти окапят.



Стоян са болян разболя


От тежка боляст безцярна.

Че лежа, Стоян, че боля

Цели ми девят години

Девят постелки изгнои

И девят басма възглавки.

Мама на Стоян думаше

Синьо Стоене, Стоене

Ти кат’ лежиш, сине, умираш

Дали си сине греховен

Или си сине прахòтен.

Мар мамо, мар мила мамо

Нито съм ази прахотен,

А най съм мамо греховен.

Три годян мамо ходяхме

Във тая гора зелена

Със мойта вярна дружина

Никакъв кяр нямахме.

Най-подир мамо решихме

Люта са клетва заклехме

Де кого срешнем, да колим.

Че ний си мамо срешнахме

Мойта сестра Стоянка

И зетя Тодор със нея

Мъжка си дете носяха.

Чудяхме са и маяхме

Да заколим сестра ми

Дете сираче ша остане.

Да заколим зетя ми

Сестра вдовица ша остане.

Пък ний си мамо решихме

Да заколим детето.

Че заклахме детето

И го на шиш пекахме.

Че накарахме сестрата

На нас песня да ни пей.

Сестра ни песня пееше

Печи са печи, Стоенчо

Дано са найде уйчо ти.

Мама си Стоян прокълна

Стоене, сине Стоене

Девят години си лежал

И още толкоз да лежиш

Месата да ти окапят.


Марийка двори метеше

Със метла, със босилкова


Двама га братя гледаха

Един си на друг думаха

Ад’ да не женем Марийка

Тъз годян и догодина.

Де ги й зачула буля им,

Буля им некаилната

Че тя са чуди и мае

Какъв золум да стори

Марийка да си намрязат

Намразят да га оженят.

Че бъчви с вино пуснала

И са виком провикнала

Вашата милна сестрица

Каква й била сторяла

Марийкините два братя

Един си на друг думаха.

Имане ша си спечелим

Ала сестрица не можем.

Буля им никаилната

Тя си са чуди и мае

Какъв золум да стори.

Че вляла в равни кошари

Че им агнета изколи

И пак са виком провикна

Я вой ва вази два братя

Вашата милна сестрица

Къкъв е золум сторяла

Че ви агнета изклала.

Марийкините два братя

Един си на друг думаха

Имане ша си спечелим

Ала сестрица ни мойми.

Буля им никаилната

Станала й рано в неделя

Че са премени и уреди

Че си детето заклала

И го в люлката прикрила

И си в черквата утишла.

Кът са от черква върнала

Право при люлка утишла

С ясен си глас викнала

Я вой ва вази два братя

Ялате да видите

Вашата милна сестрица

Къкъв е золум сторяла.

Марийкините два братя

Те са двамата решили

С Марийка в гора да идат

За дърво да га привържат

За сухо дърво дъбово.

Марийка братя думаше

Ако съм братя невинна

Сухото дърво да цъфне

А зеленото да изсъхне.

Кога са в къщи върнете

Буля гърбава да сварите.

Още Марийка не реклà

Сухото дърво цвят цъфна

А зеленото дърво окапа.

Кога са в къщи върнали,



Буля и на две превита.


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница