{peti}Комисия по петиции {30/05/2012}30 2012
Изтегляне 109.41 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- СЪОБЩЕНИЕ ЗА ЧЛЕНОВЕТЕ НА ЕП
- 1. Резюме на петицията
- 2. Допустимост
- 4. Отговор от Комисията (REV.)
Относно: 1. Резюме на петицията Вносителят на петицията, който е директор на Датското общество за опазване на природата (DN), възразява срещу приемането на проектозакон за изграждане на национален център за изпитване на големи вятърни генератори в Østerild, община Thisted, като се предвижда законът да влезе в сила на 1 октомври 2010 г. Очаква се изсичането на гори и другите подготвителни работи за проекта да започнат веднага след това. Вносителят посочва, че в непосредствена близост се намират важни зони от „Натура 2000“, а най-обширната от тях, природният резерват „Vejlerne“, заемащ площ от 6 000 хектара, е защитен по силата на Рамсарската конвенция. Вносителят подчертава, че изпълнението на проекта е свързано със сериозни нарушения на Директива 92/43/ЕИО на Съвета за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна, Директива 79/409/ЕИО на Съвета относно опазването на дивите птици и Директива 85/337/EИО на Съвета относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда. Вносителят на петицията изтъква също така, че датското министерство на околната среда не е реагирало впоследствие на предложенията за алтернативни терени за изграждането на центъра, направени от DN. Затова вносителят на петицията призовава Европейския парламент да се намеси възможно по-скоро, за да гарантира, че датските органи действат в съответствие с приложимото законодателство на ЕС. 2. Допустимост Обявена за допустима на 18 ноември 2010 г. Комисията е приканена да предостави сведения (член 202, параграф 6 от правилника). 3. Отговор от Комисията, получен на 29 март 2011 г. Петицията е била подадена и под формата на жалба до Комисията от страна на Датското общество за опазване на природата. Член 6, параграфи 2 и 3 от Директивата за местообитанията1 изисква всяка държава членка да извършва подходяща оценка на всеки план или проект, който има вероятност да окаже значително въздействие върху територия от „Натура 2000“. Резултатите от тази оценка, свързана със същинските условия на конкретната територия, представляват основанието за издаване или отказ на разрешително за дейност. Комисията е разгледала жалбата от техническа гледна точка и е открила редица аспекти, относно които изисква допълнителна информация от датските органи. Това се отнася, наред с другото, до приложението на член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията и основанието, на което е направено заключението относно това дали проектът ще има неблагоприятно въздействие върху целостта на съседните територии от „Натура 2000“, включително преценката за това дали следва да бъде предприета процедура съгласно член 6, параграф 4. Комисията желае да получи следната информация във връзка с член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията:
както и с член 12 и член 16 от Директивата за местообитанията:
По отношение на Директивата за ОВОС (Директива 85/337/ЕИО относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда)2, според информацията, с която Комисията разполага, органите, отговорни за опазването на околната среда, са изготвили доклад относно въздействието върху околната среда и е проведена обществена консултация, преди да бъде издаден актът, с който се разрешава осъществяването на строителните работи по изграждането на националния център за изпитване на вятърни генератори в Østerild. Предоставената от вносителя информация обаче не е достатъчно подробна и не позволява на Комисията да установи евентуално нарушение на изискванията на Директивата за ОВОС. Комисията ще изиска допълнителна информация от националните органи относно извършената процедура за оценка на въздействието върху околната среда и резултатите от тази оценка, съгласно стандартните изисквания на Директивата за ОВОС. След като получи допълнителната информация от датските органи, Комисията ще прецени дали да продължи разглеждането на случая. 4. Отговор от Комисията (REV.), получен на 30 май 2012 г. Комисията извърши оценка на жалбата от техническа гледна точка и през 2011 г. проведе две преписки с датските органи относно въздействието на проекта за изграждане на национален център за изпитване на вятърни генератори в Østerild върху природата. Тя също така разгледа внимателно как се спазва процедурата по оценка на въздействието върху околната среда по отношение на този проект. Комисията по-специално извърши оценка на отговорите на датските компетентни органи по следните въпроси: Потенциални рискове, свързани с външното въздействие от променената хидрология на терена на проекта по отношение на съседните територии от „Натура 2000“: Във връзка с това беше изяснено, че ще има общо дванадесет проекта за справяне с последиците от въздействието върху околната среда, за да се гарантира, че не съществува допълнително отделяне на азот в териториите на „Натура 2000“ в резултат на изсичането на гори. Всички тези влажни зони ще се намират извън териториите на „Натура 2000“. Някои отводнителни канали ще бъдат затворени, за да се осигурят възможно по-естествени хидроложки условия. След като извърши оценка на тази информация, Комисията не стигна до заключението, че съществува вероятност промените в хидрологията на терена на проекта да окажат отрицателно въздействие върху местообитанията и видовете в териториите на „Натура 2000“, разположени надолу по веригата. Потенциални рискове за лебедите и гъските, които се хранят в района на проекта: След двете преписки с датските компетентни органи беше изяснено, че обработваемата земя в рамките на района на проекта се използва от време на време от лебеди и гъски, търсещи храна, но това се случва по-рядко и техният брой е по-малък в сравнение с други територии в региона. Тази информация беше подкрепена от данни относно наблюдението на птиците за периода 2008—2011 г., както и от информацията на уебстраницата на датския партньор по програмата „BirdLife“. Като взе предвид горепосоченото, Комисията не стигна до заключението, че терена на проекта ще бъде предпочитано място за хранене на лебеди и гъски, макар че въпросът за прелетните им маршрути ще бъде допълнително проучен в рамките на бъдещата програма за наблюдение. Оценка на нарастващото въздействие върху морския орел (Haliaeetus albicilla): Беше потвърдено, че морският орел се появява в района, макар че представителите на този вид се срещат главно в териториите на „Натура 2000“, разположени южно от района на проекта. Счита се, че мястото на проекта не е от значение за вида. Плануват се някои мерки, които могат да помогнат за намаляване на опасността от загиване на птици при сблъсък с вятърни генератори, като например подземно прокарване на линия за високо напрежение, пресичаща района на проекта, демонтиране на поне пет от намиращите се в околността вятърни генератори. Освен това ще се осъществява общо наблюдение на всички животински видове, описани в приложение I на Директивата за птиците и обитаващи района на проекта, сред които е и морският орел. Потенциални рискове за прелетните птици: В резултат на пилотното разследване на ЕС стана ясно, че Северен Ютланд се намира по протежението на прелетния маршрут в посока север—юг, който се използва изключително често по време на пролетната миграция на птиците. По-голяма част от миграцията обаче се осъществява в по-източна посока и е насочена към Швеция и Норвегия и следователно не е концентрирана в тази северозападна част на Ютланд, където ще се намира центърът за изпитване. Освен това седемте вятърни генератора ще бъдат разположени успоредно на основните прелетни маршрути на птиците. Вече е стартирана програма за наблюдение, която има за цел да подобри общата липса на информираност относно въздействието върху птиците на този тип големи вятърни генератори, които ще бъдат изпитвани в центъра. Горската скачаща мишка (Sicista betulina), обитаваща територията на проекта: По отношение на горската скачаща мишка датските органи отбелязаха, че тя е широкоразпространена в региона и се среща близо до, но не и в терена на проекта. Тъй като върху терена на проекта преобладават насаждения с иглолистни дървета и обработваема земя, особеностите на местообитанието, които този вид предпочита, се срещат рядко на този терен. Освен това със създаването на разнообразни нови елементи на ландшафта, като например изкуствени езера, влажни зони, степни зони, пасища и т.н., биха могли да се подобрят условията за живот на горската скачаща мишка и други видове. Планиране на територията на проекта: В това отношение Комисията също така събра сведения посредством пилотната система на ЕС дали са извършвани анализи, чиято цел е да изяснят в каква степен са съвместими различните предложения и дали мерките за разрешаването на конкретен проблем няма да създадат неволно други проблеми; например дали някои от влажните зони и езера няма да привлекат прилепи, които да си търсят храна в опасна близост с вятърните генератори. По този въпрос датските органи обясниха, че понастоящем територията на проекта не е предпочитано място за прилепите. Но с възобновяването на ландшафта, което предстои, датските органи се съгласиха, че има възможност за създаването на нови и по-привлекателни местообитания за прилепи. Затова програмата за наблюдение ще обхваща прилепите и ще бъде осъществена от Националния изследователски институт по околна среда (NERI) в Орхуския университет (вж. също точката, озаглавена „Програма за мероприятия след наблюдението“. Програма за мероприятия след наблюдението: Беше уточнено, че едно от предварителните условия за приемането на акта относно центъра за изпитване на вятърни генератори е било изискването да се създаде програма за наблюдение преди официалното пускане на центъра, която да изучава въздействието му върху птиците и по-специално върху прилепите. Предвижда се също така общо наблюдение на видовете, описани в приложение I на Директивата за птиците, които обитават района на проекта, както и наблюдение на тяхното местно разпределение. Програмата за наблюдение следва да включва следното: • Разпространение, пространствено разпределение и височина на полета на пойния лебед, късоклюната гъска и посевната гъска и автоматично заснемане на европейския козодой в близост до вятърните генератори с помощта на инфрачервени камери. Ще се извършва търсене на птиците, станали жертви на сблъсък с вятърните генератори, по стандартни методи, като се използват специално обучени кучета. Наблюдението на птиците включва базово проучване през периода 2011—2012 г. и програма за стадия след построяването през 2013—2016 г.; • Базово наблюдение на прилепите и тяхното поведение в района на вятърните генератори (включително автоматично регистриране) и наземно търсене на пострадали от сблъсък прилепи; с начално проучване през 2011 г. и проучвания в стадия след построяването през 2013—2014 г.; • Програма за местообитания в пясъчни дюни, която обхваща базово проучване, както и проучвания в стадия след построяването в периода до 2021 г. Що се отнася до по-слабо подвижните видове, описани в приложение IV (т.е. видове, различни от прилепи, например земноводни и ливадни гущери), беше уточнено, че планът за реализирането на проекта има за цел да подобри старите местообитания и да създаде нови, като подкрепя местните популации на ниво много по-високо от съществуващото. По тази причина датските органи няма да предизвикват щателно последващо наблюдение на видовете от приложение IV, но възстановяването на дюнните зони причинява големи усложнения за екологичното управление и ефектите от него ще бъдат проучени в програмата за наблюдение. Накрая датските органи потвърдиха, че ще бъдат извършени необходимите преобразувания и изменения по експлоатацията на центъра за изпитване съгласно направените констатации по програмата за наблюдение. Съответствие с Директива 2011/92/ЕС (предходна Директива 85/337/ЕИО) (наричана по-долу „Директива за ОВОС“): По този въпрос беше изяснено, че макар и Парламентът да е приел Акт № 647 от 15 юни 2010 г. за изграждане на център за изпитване на вятърни генератори в Østerild, чрез което е дадено съгласие за развитие на проекта, Министерството на околната среда е извършило преди това оценка на въздействието върху околната среда с участието на обществеността. Докладът за ОВОС е бил представен за обществено допитване на 7 януари 2010 г. с краен срок — 5 март 2010 г. Общественото допитване е създало необходимостта от провеждането на редица допълнителни оценки и изменения в проекта. Този материал е бил публикуван на уебстраницата на Naturstyrelsen. На 9 април 2010 г. проектозаконът е бил внесен в Парламента. След тази дата широката общественост и всички заинтересовани страни са имали възможността да направят справка с всички съответни документи на уебстраницата на Парламента, както и да се явят пред парламентарната комисия по околна среда и планиране. Naturstyrelsen е публикувал също така поредица от документи на своята уебстраница, които са били изпратени по време на преговорите до страните по споразумението. На 20 април в Christiansborg се е провела консултация с експерти, предназначена за народните представители и пресата. Проектозаконът е бил дискутиран подробно от страна на парламентарната комисия по околна среда и планиране, която е поставила редица въпроси и е поискала поредица от експертни мнения относно въздействието на проекта върху околната среда. На 4 юни 2010 г. е бил приет проектозаконът относно построяването на център за изпитване на вятърни генератори в Østerild. През месец ноември 2010 г. бе обявено, че заплануваният проект съгласно закона за строителство от юни 2010 г. не е в пълно съответствие с националните разпоредби за нивото на шума. Поради тази причина министърът на околната среда е прекратил проекта и е взел мерки за изготвянето на допълнителен доклад за ОВОС, както и на предложение за акт с изменения, който да внесе поправки в проекта, описан в оригиналния доклад за ОВОС от 2009 г., за да го приведе в съответствие с националните разпоредби за нивото на шума от вятърни генератори. Допълнителният доклад за ОВОС и поправките в законопроекта са били представени за обществено допитване от 8 декември 2010 г. до 6 януари 2011 г. На 24 февруари 2011 г. парламентът е приел акта с измененията. Той е влязъл в сила на 3 март 2011 г., след което е станало възможно реализирането на проекта. Комисията попита също така датските органи как са спазили изискването за неприлагане съгласно член 1, параграф 4 от Директивата за ОВОС. Датските органи отговориха, че както първоначалният акт от 2010 г., така и актът с измененията, определят спецификациите на проекта в съответствие с член 1, параграф 4 от директивата. С цел да се приеме проектът, министърът и парламентът са имали достъп до цялата информация, която, съгласно посоченото в Директивата за ОВОС, трябва да се представи на компетентния орган по време на обща процедура, за да може проектът на даден предприемач да получи одобрение. Освен това според датските органи процедурата по провеждане на консултации и датският законодателен процес са гаранция, че цялата подробна информация относно проекта и въздействието му върху околната среда са предоставени на обществеността, предвид публичния дебат, осъществен преди приемането на законите. Заключение С оглед на горепосоченото Комисията не е в състояние да установи нарушение на Директивата за птиците 2009/147/EО, Директивата за местообитанията 92/43/ЕИО или Директивата за ОВОС 2011/92/EС. 1 OВ L 206, 22.07.1992 г. 2 OВ L 175, 5.7.1985 г. CM\903685BG.doc PE BG Единство в многообразието BG Каталог: RegData -> commissions -> peti -> communication -> 2012 2012 -> {peti}Комисия по петиции {27/11/2012}27. 11. 2012 2012 -> {peti}Комисия по петиции {24/10/2012}24. 10. 2012 2012 -> {peti}Комисия по петиции {18/12/2012}18. 12. 2012 2012 -> Eвропейски парламент 2012 -> {peti}Комисия по петиции {27/01/2012}27. 01. 2012 2012 -> {peti}Комисия по петиции {30/08/2012}30 2012 2012 -> {peti}Комисия по петиции {30/08/2012}30 2012 2012 -> {peti}Комисия по петиции {27/11/2012}27. 11. 2012 2012 -> Съобщение за членовете на еп Изтегляне 109.41 Kb. Сподели с приятели:
| ||||||
