Петко Каневски – България, Св. Климент Охридски 7 - Димитровград
Свещен град - 1
Заченат с вяра в утро чисто,
роден от младост синеблуза,
Димитровград е чест и истина,
строежи, стихове и музика…
Деца с души на светлината
в свещената страна от книги
рисуват утро с думи от дъгата
и всеки ден града въздигат
с мярка от бащите завещана.
Укрепват нейните траверси:
градът е същият, ако промяна
е по-добра, любяща версия
на Пеньовия град и днеска
деца рисуват стихове и сгради.
Димитровград е жива фреска
на търсещите и на младите.
Припев:
А в Пеньовия град и днеска
деца рисуват стихове и сгради.
Димитровград е жива фреска
на търсещите и на младите.
Свещен град - 2
Пътниче, знай, тук е друга епоха:
построена от нежност, бетон и мечти.
Всеки камък си има спомен, посока-
та след своите истини тръгвай и ти.
И ще срещаш тревога, и вяра, и мъка.
От високото скеле надежда ехти…
A хлябът ни знае жилави стръкове:
препрочитай си Пеньо, чети го, чети!
Опознавай сърцата на дръзките хора,
изградили от нищото днешните дни.
И градът устремен е нагоре, нагоре…
Град на сила и вяра, на любов и мечти.
Припев:
И градът устремен е нагоре, нагоре…
Град на сила и вяра, на любов и мечти.
Свещен град - 3
От селища почти хиляда,
от порива си вечно млад,
с надежда-няколко площада,
се ражда всяко утро Град:
заводите му – неуморни,
любовите му - страстни,
идеите му - все просторни,
желанието - да порасне
до стиховете на поетите,
до птиците по небосвода.
Град, който вечно свети
с божията сила на народа.
Припев:
От селища почти хиляда,
от порива си вечно млад,
надежда за да ни раздава -
възражда се Димитроврад.
Сподели с приятели: |