Петър чухов за него знаем, че е



Дата23.07.2016
Размер42.07 Kb.
ПЕТЪР ЧУХОВ
За него знаем, че е:
- роден през 1961 г. в София, зодия „Рак”.

- Бакалавър по библиотечни науки и магистър по социология на СУ „Св. Климент Охридски”;

- заедно с Венци Дреников основава група „Субдибула”; свирил е и със Стенли – ("Пътят към храма"), и с Кембъла в "Тутакси" и заедно а записали един макси сингъл ("Нейсе") и два албума ("Бива" и "Туй-цък онуй-цък"); съосновател на етнорок-група “Гологан”;

- автор на 7 книги (: „Градината на слабата реалност”/1995; награда за дебют на конкурса „Южна пролет”/, „Руни”/1998/, “Мулето на Педро” /1999; книга на годината на сп. “Егоист”/, „Провинции”/2000/, “Малки дни” /2002; Национална награда за поезия “Иван Николов”/, “Снежни човеци” /2003; Специална награда на конкурса за нов български роман “Развитие”/, “По-скоро никога” /2004, по която се играе спектакъл, осъществен от Театър-лаборатория @лма @лтер/, както и на книгата с хайку и сенрю „Безопасни игли” /2008/, ръчна изработка);

- пише хайку и е публикувал в много издания в САЩ, Англия и Япония - превежда от английски и води страницата „Муха в аптечката” във в. „Литературен вестник” за хайку и свързаните с него кратки форми.

- носител на много награди, сред които Голямата награда за SMS поезия /2004/, Славейкова награда /2005/, Първа награда „Златен ланец” /2007/, Наградата на музея „Башо” в Япония /2007/;

- автор и водещ на проекта “Трубадурски двубои”; съавтор – с Марица Колчева – на комиксовата поредица „Гъвко и Мръвко”, излизаща във в. „Труд”;

- пише музика и текстове;



- член на Сдружение на български писатели, Хайку клуб "София", Haiku Society of America, World Haiku Association и Musicautor.
ДЕСЕТ НЕЩА, КОИТО НЕ ЗНАЕМ:
Бира
Вече от доста време единственият вид алкохол /според някои дори не се смята за алкохол/, който пия, освен в изключително изключителни случаи, е бирата. Но пък съм превърнал това в хоби. Опитал съм всички марки бира, които се продават в България – може би между 80 и 100. За съжаление моят най-любим вид, Pale Ale, засега не се намира тук. Преди да замина някъде зад граница проучвам в интернет и в няколко енциклопедии каква бира има и кои са най-добрите пъбове на местата, където отивам. Уви, още не съм бил в Белгия, която се смята за № 1 в това отношение. Но пък съм имал щастието да отида по няколко пъти в Германия, в Чехия, в Англия и в САЩ, които също са сред великите бирени сили. Наистина е спиращо дъха преживяване да влезеш в пъб, в който се предлагат 400 вида бира. Предполагам, Алеко Константинов е чувствал нещо подобно пред Ниагарския водопад.
Храм и гимнастически салон
Живея в софиийския квартал Горна баня и всяка сутрин, когато времето е подходящо, се качвам в планината като първо вървя нагоре около половин час, после тичам към 20 минути, след това пак вървя и стигам до една поляна с голямо дърво в средата. Там известно време правя упражнения, съзерцавайки слънцето или облаците /в зависимост от това, кое е в наличност/ и си говоря на глас, без да се страхувам, че някой ще ме чуе. Или може би се надявам, че ще ме чуе точно този, който трябва? После пак тичам и пак вървя – надолу, към тромавия си живот.
Инспектор Морс и сержант Луис
Много обичам книгите на Колин Декстър, писател от Оксфорд, в които са описани подвизите на тези двама герои, така различни и допълващи се в стремежа си да разрешат загадките около разни престъпления, извършвани в достолепния университетски град. Обичам и телевизионния сериал, броят на епизодите в който надхвърля значително броя на книгите. Когато бях в Оксфорд си купих едно от томчетата и започнах да го чета като същевременно се разхождах по местата, където се развива действието. Беше неописуемо. Особено като се има предвид, че инспектор Морс е голям любител на бирата и значителна част от мисловната си дейност извършва в различни пъбове с пинта бира пред себе си.
Комикси
Нямам голяма колекция, но винаги държа под ръка няколко нови. Имам предвид такива, които още не съм чел. Както и няколко стари, любими. Например двата тома на Maus от Арт Шпигелман, за които получава „Пулицър” през 1992 г. Самата представа за комикс, посветен на живота в концлагер звучи стряскащо, нали? Е, това е Maus. Разбира се, не се отказвам и от Calvin and Hobbes, Peanuts и Garfield. Може би защото никога не съм имал домашни любимци, освен няколко бързоумиращи рибки, отношенията между тях /живи или изкуствени – като тигърчето Hobbes, например/ и техните стопани, силно ме разчувстват. В една специална книжарница за комикси в Мюнхен преди няколко години попаднах на комикс за атентатите на 11 септември. Не си го купих. Купих си „Мики Маус”.
Прякори
И аз съм имал доста от тях. Когато бях сравнително малък, например, в квартала ми викаха Пешо Фантазията. И ето – досега все се опитвам да оправдая този прякор. Но вече отдавна никой не ми вика така.
Пиеса
От много години се надявам да напиша пиеса. Мнозина от моите пишещи приятели и колеги вече отдавна го направиха, дори повториха и потретиха. А аз не мога. Имам няколко начала от по няколко страници, които така и не искат да растат. Всъщност една от моите книги – „По-скоро никога” – беше оформена като пиеса и дори се игра няколко години на сцена от Университетския театър "@лма @лтер", но това беше само за заблуда на противника. Най-перспективният ми засега опит изчезна някъде в стария компютър. А носеше обещаващото заглавие „Инфантилиада”. Там – макар и за малко – се появяваше дори Бритни Спиърс!
Братя и сестри
Нямам такива. Но един човек от Америка ме нарича свой по-малък брат. Неговият брат почина наскоро. Той също пие почти само бира и когато се видим, обикаляме пъбовете или кръчмите /в съответствие с това къде сме се видели/ и независимо от техния брой и от броя на изпитите бири, стриктно спазваме реда на поръчките – веднъж той, веднъж аз. Ето какво хайку ми изпрати моят по-голям брат тези дни:
тъгувайки

за моя български брат

пия за двама
Сериозност
Близките ми винаги са ме обвинявали, че не съм достатъчно сериозен. Толкова свикнах с това, че след като повечето от тях починаха, започнах сам да се обвинявам. Забелязвам, че това се харесва на хората.
Несериозност
Всъщност, смятам, че е несериозно да пиша за това ...
Край
Често мисля за края. За края на страницата, за края на седмицата, за края на песента, за края на света. И се сещам за стихотворението на един от любимите ми поети, Николай Кънчев:
Нa кpaя нa гpaдa,
къдетo свъpшвaт къщите,
е мaнaстиpът.

Нa кpaя нa светa,


къдетo свъpшвaт думите,
е слoвoтo.






Каталог: medii -> picks
picks -> Марк наусеф, барабанистът, който преподава ритъм и слуша тишината
picks -> Кенди дълфър – daddy’s brave girl
picks -> За сп. Лик на бта – септември, 2008 банско тази година за първи път ми се случи да се прехвърля от един джаз фестивал на друг: след закриването на „Варненско лято”
picks -> Асен блатечки: аз съм един щастлив човек!
picks -> Jazz ex-change
picks -> Не можем един без друг! Разговор на Златна Костова с катя от дует „ритон”
picks -> Мая новоселска – a natural woman
picks -> Десет неща*, които не знаехме за актрисата лиляна шопова


Поделитесь с Вашими друзьями:


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница