Петър Димитров

Изход има

Петър Димитров

Без да преминем през този етап, не е било възможно дори да си представим следващия. Пазарната икономика доведе до немислим преди това разцвет на технологиите. Бясната конкуренция доведе до създаването на много от описаните във фантастичните романи от 50-те години продукти и технологии. Един пример за този разцвет: Нека сравним един айфон с първият в света компютър ЕНИАК. Айфон е около милиард пъти по-бърз, с по-голяма памет и 10 000 пъти по-евтин. Достъпен е за 70% от населението в развитите страни.

Още един пример: Младеж от Индия с айфон и интернет има достъп до в пъти повече информация от Роналд Рейгън и Михаил Горбачов взети заедно. От един декар земя можем да произведем в пъти повече храна с десет пъти по-малко вода в сравнение с 60-те години на 20-ти век.

Това, което повечето хора не знаят, е, че добивът от декар царевица в калории е около 70% повече в сравнение с този на пшеницата и ориза. Това е така заради различен вид фотосинтеза – С4. Той използва различен начин за превръщане на слънчевата светлина в СО2 и захари, и е еволюирал преди около 30 милиона години. Сега учените по света работят върху присаждането на тези С4 гени от царевицата върху жизнено важни за изхранването култури като пшеницата и ориза.

За последните 20 години цената на фотоволтаичните системи е паднала 20 пъти, от 20 долара до 1 долар за ват. На най-слънчевите места на планетата, без да се субсидира, цената на добитата соларна енергия вече е съпоставима с произведената от въглища или фосилни горива (нефт и природен газ). Енергията, която земята получава ежедневно от слънцето, е около 10 000 пъти повече от това, което консумираме.

Дори със съществуващата фотоволтаична технология, можем да произведем нужната ни енергия, използвайки 0.3% от земната повърхност. Проблемът е в цената на това нещо и в складирането на енергията за използването й през тъмната част на денонощието. Добрата новина е, че технологиите се развиват бързо и в тази посока – литиево-йонните батерии на съвременните телефони са все по-малки и удвояват капацитета си всяка година.

Големият проблем е в скоростта, с която изчерпваме ограничените ресурси, с които разполагаме и в неразумния, егоистичен и консуматорски, начин на живот в развитите страни. За да подхранват растежа на икономиките си, развитите страни карат жителите си да купуват все повече и повече ненужни неща. Консумацията е достигнала такива нива, че ако не се рециклира, например алуминия, за 15 години ще изчерпим всичките запаси, с които разполагаме.

Климатичните промени са вече факт заради огромните нива на въглероден двуокис в атмосферата. Исторически погледнато, при тези нива на въглероден двуокис на планетата Земя не е съществувал живот. Достигнали сме етап на тотално преосмисляне на начина ни на живот, на отношенията между хората, на отношението ни към нашия общ дом. Имаме уникален шанс, благодарение или дори заради създадените от нас хората технологии, да изградим нещо напълно ново.

Системата не е променяна от хиляди години. Толкова сме напреднали технологично, а още ни УПРАВЛЯВАТ, преди са били фараони, царе, ханове, императори... сега ги наричаме президенти. И икономиката не си е променила лицето, само си сменя грима - вече хилядолетия всичко се върти около финикийските знаци. Това ли е най-доброто на което сме способни? Застанали сме на ръба на скалата и или ще се разбием в скалите долу, или ще се гмурнем майсторски в морето, защото вече знаем да плуваме.

Повечето хора си мислят, че това всичкото не ги засяга, не и в техния живот. Прибират се от работа и врътват ключа на входната врата и си мислят, че са на сигурно място. Да, ама не. През 2010 г. 70% от пшеницата в Украйна беше унищожена от суша, а в същото време половината от територията на Пакистан беше под вода. Балансът вече е нарушен. Трябва ли нашият дом да бъде утре под вода, за да се осъзнаем.

Ако не мислим за себе си, поне да се замислим за нашите деца и внуци. Дрехите, които купуваме и след няколко месеца изхвърляме, защото вече не са модерни, отравят при производството си реки в Индия и Малайзия, което води да тежки болести за хиляди деца, които пият вода от тези реки. Но това е твърде далеч от нас и отново не ни засяга, угоднически си затваряме очите, друго си е да се барнеш по последна мода.

Сбъркана е ценностната ни система, работим ежедневно срещу себе си и системата дори ни поощрява – да се вдигнат заплатите, за да се стимулира потреблението, е убийствено там, където и без друго хората са презадоволени. В същото време, другаде се чудят как да свържат двата края, но не, системата стиска кесията, защото те служат за назидание на тези, които са добре - ако утре не сте послушни и вас ви чака същото.

Системата се държи от страха на хората и противопоставянето между тях. Страхуваме се заради материалните неща, които притежаваме. Затова системата поощрява материалните придобивки, ако нямате такива, няма да ви е страх и няма да ви контролират. По-добрият свят е на няколко иновации разстояние:

1.Нова икономическа система, базирана на икономична употреба на наличните ресурси и намаляваща консумация в количествено, за сметка на качествено отношение. Нов вид разплащане – нова нематериална (за да е с нулева себестойност) валута, независима от никоя държава, общочовешка. Премахване на частната собственост (това е ядрото на всички беди, заради това са се водили войните и хора са убивали и продължават да убиват други хора) и замяната й с временно ползване, защото сме временно на тази Земя и се раждаме само с тяло и дух, и това е единственото което ни принадлежи.

2.Нов тип държавно устройство – без президенти, партии и администрация. Самоконтролиращо се гражданско общество.

3.Нова ценностна система, изградена върху обичта и взаимната помощ, не върху омразата и противопоставянето.