ПГ „Проф. д-р Асен Златаров” – гр. Видин
СЕМЕЙСТВО
Ценностите, към които се стреми човек, до голяма степен се определят от групата, където се е учил да общува, където се е формирала неговата личност, възгледи и според чиито норми той оценява дейността си по-нататък. Първата и с най-голямо значение такава група за човека е семейството. Именно там чрез взаимодействието с роднините си детето за първи път овладява различните форми на общуване и това по-нататък помага за успешното му адаптиране в широката социална сфера. Господствуващият в семейството стил на общуване, възгледи и идеали като цяло за детето са онези ориентири, които формират бъдещите му стремежи и ценности, а нерядко остават като образец и за възрастния човек.
Поради това реших да представя накратко някои от някои то конфликтите и причините за тях. Малко по-надолу ще намерите и съветите на психолога Ив. Игов как вашият бъдещ брак да бъде стабилен. Прочетете ги внимателно. Помислете върху информацията. Може нещо да ви е от полза....
ПРЕЧКИ В СЪВМЕСТНОТО РАЗБИРАТЕЛСТВО -
Възпитанието. То определя и оформя нашите характери, а от тук и моделите на поведение в семейството ни.
-
Влиянието на средата от “преди”. – на родители, приятели и познати. Взаимоотношенията с тях са специфични, в някои случаи свързани и различни модели на поведение на Аз-а. Неизбежно е привнасянето на влияние “отвън”, но понякога то влиза в конфликт не толкова с Другия, колкото с нагласата, която сме формирали в него чрез утвърдения ни модел на семейно поведение и взаимоотношения.
-
Копиране на модели на семейно поведение. Върши се както съзнателно, така и несъзнателно от Аз-а. Копират се както положително образци, така и отрицателни. Конфликтът възниква, когато модела на поведение на Аз-а се разминава с очакванията и склонностите на Другия по конкретен повод или ситуация.
Модел на поведение - съвкупност от действия, реакции, емоционални преживявания, мисли и чувства, изразяващи се посредством склонности и нагласи на Аз-а да постъпва по един или друг начин в конкретна среда или общност, където той определя своята реализация и роля, като ценност и от значение.
ПРИЧНИ ЗА СЕМЕЙНИТЕ КОНФЛИКТИ:
-
Нарушената комуникация. Липсата на информация за това какво, как и защо прави даден член от семейството, когато е в публичното пространство. Практически съвет: повече споделяне за личните аспекти на реализация вън от семейството; запознаване на членовете на семейството с приятелския кръг; търсене на съдействие или съвет за разрешаване на възникнали проблеми.
-
Проблем с властта. Кой властва в семейството? Естествен стремеж на индивидуалното Аз да съхрани своята уникалност за другите, като наложи своите интереси, възгледи, виждания и потребности. Властта може да бъде принуждаваща или информационна. Практически съвет: договаряне границите на бъдещите взаимоотношения; определяне на индивидуалните ангажименти за всеки от членовете на семейството; спазване на договореностите.
-
Реакция на еманципацията. Желание да постъпваш по своему. Стремеж да се освободиш от контрола, покровителството и семейните задължения. Практически съвет: анализиране на емоциите, пораждащи недоволството; опит да се изкаже причината за недоволството спокойно; доверие към останалите членове на семейството.
-
Стилът на общуване. Характеризира взаимоотношенията между членовете. Той може да бъде:
-
Авторитарен – безцеремонно, агресивно и студено отношение, водещо до отчуждаване, усещане за незначителност и формиращо чувство за малоценност;
-
Либерален – всетърпимост и неангажираност с другите; всеки се интересува само от себе си, липсва подкрепа и разбиране;
-
Демократичен – предполага сътрудничество, взаимопомощ, самостоятелност и взаимно зачитане.
-
Криза на авторитетите. Продължителното общуване и съвместно съществуване неминуемо води до по-добро опознаване на качествата и същността на другия. По този начин настъпват разочарования и търсене на авторитети (идеали, идоли) в определени свери вън от семейната общност. “Пренебрегнатият Аз” болезнено изживява нарушаването на неговата уникалност и авторитет в очите на другите членове на семейството. Практически съвет: спокоен разговор, в който да се споделят причините за търсене на помощ “отвън”, като се подчертае убедеността във възможностите на засегнатия; при избор на нов авторитет разумно да се преценят неговите силни и слаби страни; да се сподели желанието с Другия, като се изтъкнат основанията диктуващи избора; по възможност да се достигне до консенсус за границите на външната намеса и личността от която ще я потърсим.
ПРАКТИЧЕСКИ СЪВЕТИ ЗА СТАБИЛЕН БРАК -
Ясни граници на семейната система. Най-важното за едно семейство е да отстоява своята независимост спрямо другите (жилище, бюджет, специфика на взаимоотношенията и др.);
-
Полупропускливост на влиянията. – решенията да се взимат заедно и да се отстояват коректно;
-
Ясни субсистеми. – ясни граници между поколенията; ненамеса във взаимоотношенията и конфликтите на другите (включително родители, деца, приятели); да не се позволява намесата на трета страна в семейните конфликти и спорове, независимо от намеренията.
Сподели с приятели: |
