Пг „Проф д-р Асен Златаров гр. Видин

Далеч съм от идеята да разубеждавам някого от вас, моите ученици, по повод отношението ни кум изповядващите тази религия. Искам само да сте информирани...

За това тук ще поместя извадки от книгата на Абдур Рахман И.Дои Заира „Какво е Щериатът” в превод на Славомира Димитрова Владимирова.

Ислям - това са религия и начин на живот, съобразно заповедите на Аллах, които се съдържат в Свещения Коран /Кур’ан/ и Сунната на Пророк Ислям /мир и благословение за него/. Всеки мюсюлманин е длъжен да гради живота си според изискванията на Корана и Сунната. По този начин той е длъжен, при всяка своя стъпка, да спазва различието между правилното, разрешеното /халал/ и неправилното , неразрешеното /харам/. От тук е видно колко е необходимо и важно за него запознаването с основните закони на Исляма /Шериат/. По тази причина , още в студентските си години, с най-голям интерес започнах изучаването на Свещения Коран.

Шари’ат - арабска дума, която означава път, който трябва да следваш. В буквален смисъл -“път към водопоя”. Това не е само път, който води към Аллах, Всевишни. Всички мюсюлмани вярват, че този път е посочен от Самия Аллах, Творец, чрез Неговия Посланник - Пророк Мохамед/мир и благословение за него/. В Исляма само Аллах - Властелин и само Той има правото да посочи път на човечеството. По този начин само Шериата освобождава човека от служба другиму, освен на Аллах. Това е единствената причина, поради която мюсюлманите са длъжни да се стремят да следват този, и нито един друг, път.

“Ние създадохме за вас закон, така че следвайте го, а не измислиците на тези, които нямат знания”.

Няма човешка група, която да притежава абсолютното знание, необходимо, за да се посочи жизненият път на човека. Както е казал Саид Кутб:”Въоръжени само с фантазия и невежество, те се заемат с дело, което не ги засяга и няма отношение към тях. Тяхната претенция върху понятие от божествените свойства - голям грях и голямо зло”.

В Корана има много предписания, които задължават мюсюлманите да постъпват справедливо. От самото начало Аллах изпратил заедно със своя Пророк три дара, за да установи справедливост и пътя на мира за цялото човешко общество. В сура “Ал-Хадид” Коранът казва:

“Ние ви изпратихме с ясни знамения Наши посланици, по които ви предадохме послания и везна, така че хората да бъдат в мир, и желязо”.

Три вещи са назовани като дарове на Аллах. Това са Книга, Везна, Желязо, олицетворяващи три категории спояващи обществото, а именно - Откровение, което разрешава доброто/халал/ и забранява лошото /харам/; Справедливост, която разпределя всекиму според заслугите; и силната ръка на Закона, която наказва престъпниците.

Справедливост - заповед на Аллах, и този, който я нарушава, го заплашва сурово наказание:

“Аллах заповядва справедливост, благодеяние и даряване близките; и Той въздържа от гнусна мерзост и престъпление. Той ви убеждава: може би ще се опомните!”.

Справедливост - всеобхватен термин, в който е възможно да се включат всички достойнства на доброто поведение. Но Ислямът призовава към нещо по-топло и по-човечно, към извършване на добри дела даже в тези случаи, когато е възможно простата справедливост да не изисква това. Например, за връщане на добро за зло, или помощ на този, който както се казва “не може нищо да иска от вас, и разбира се удовлетворяване на общопризнати от обществото потребности. Съответно следва да се избягва противоположното, всичко признато за срамно; всичко действително несправедливо; всяко вътрешно неподчинение на Закона на Аллах или собствената ни съвест в най-чувствителната й форма”.

Пророкът на Аллах е бил призван да казва на хората да постъпват справедливо, както им е заповядал Творецът, Даващият и Хранител на всичко съществено:

“Кажи:”Господ мой заповяда справедливост.”

Това разпореждане е повторено в сура “Ан-Ниса”:

“Аллах, наистина, ни заповядва: да връщаме довереното ни имущество на неговия владелец и, когато съдите сред хора, да съдите по справедливост”.

Пророкът на Аллах е бил призван да установи справедливост в съответствие с Корана -Книга, изпратена от Аллах:

“Дадохме ти истинно писание , за да можеш да съдиш сред хората така, както ти е указал Аллах. Не спори заради изменници”.

Справедливият човек се сблъсква с най-различни хитроумни уловки. Безнравствени хора ще се позовават на най-възвишените му симпатии и най-благородни подбуди, за да го излъжат и да го използват като оръдие за разрушаване на справедливостта. Той трябва да бъде внимателен и предпазлив, да се обръща за помощ към Аллах за защита от измама, за твърдост, така че да се придържа строго към справедливостта, без страх и пристрастие. Ако не постъпиш така - значи предаваш свещения завет: този, на който е оказано доверие трябва да се справи с всички опити да бъде отклонен от верния път. Правосъдието трябва да бъде еднакво за всички, без изключения, даже ако се налага да вървиш срещу самия себе си, против своите родители или родственици. Не трябва да има разлика между богати и бедни. Всички - слуги на Аллаха и те трябва да бъдат съдени съгласно Книгата на Аллаха:

“О вие, които сте повярвали! Бъдете твърди в справедливостта, като свидетели пред Аллаха, дори против самите себе си, или родители, или близки; без значение богат или беден - Аллах е най-близо до всички и от двете страни. Не се поддавайте на страсти, за да не нарушите справедливостта. Ако вие преиначите или се отклоните , то Аллах знае какво правите вие!” .

В същност Шериатът се явява - идеален кодекс за поведение или светъл образ на живот. Неговите мащаби и цели са много по-широки от обичайна юридическа система, в западния смисъл на този термин. Шериатът се стреми към регулиране на отношенията между хората и между човека и Аллах. Ето защо закона на Шериата не може да се отдели от Ислямската етика. Процесът на изпращането на различните предписания /ахкам/ в Корана показва, че откровението се е случвало тогава, когато е възниквала някаква социална, морална или религиозна потребност, или когато някой от сподвижниците се е съветвал с Пророка по различни важни въпроси, които са имали голямо влияние върху живота на мюсюлманите.

Правосъдието, основно понятие за Шериата, се основава на взаимното уважение между хората. Справедливо общество в Исляма означава общество, което осигурява и поддържа уважение към личността с помощта на различни социални мероприятия, провеждани в интерес на всички членове в обществото, като цяло. Човек, който се явява халифат-Аллах /наместник на Аллаха/ на земята, трябва да се разглежда като самоцел и никога - като средство. Той - венец на Творение, поради което - централна тема на Корана. Необходима е равна ценност на всяка личност в обществото и нейната вярност към своята страна. Това от своя страна задължава обществото да осигури на всеки равно право на стремеж за щастие. Ето защо вещи, забранени /харам/ за мюсюлманина, но разрешени за немюсюлманина не трябва да му се забраняват в мюсюлманска държава.