Пип Волант

Пип Волант

Изберете сами!

Пак превод, пак от Айрин Уиндскрийн

Ландшафтът на самата планета бе осеян с кратери от ударите на паднали астероиди. Повърхността на самите кратери представляваше еднородна маса от изгоряла, опърлена фотографска хартия. Агресията на метеоритните бомбардировки продължи доста милиарди години, докато цялата планета не се превърна в една еднородна хартиена маса. И ето че в един никакъв ден една заблудена комета взе, че се блъсна в тази планета – билионите литри вода се разляха от раз по повърхността, превръщайки я в хартиено-каменисто-водна пихтия. Измина още някой-друг милиард години и в този буламач се зародиха първичните целулозни водорасли. Отначало водораслите се множаха безполово, както им падне, във всякакъв вид и форма, докато едно водорасло взе, че си легна с друго. Една прекрасна нощ бременното водорасло взе, че роди едно мъничко водорасленце, много приличащо по цвят и съвест на двете си родителски тела – така се създаде едно парче ДНК, натоварило се доброволно с бремето на наследственностът. И оттогава като се е започнало едно еб...не: сладко и отмъстително, агресивно и нежно, импулсивно и планирано, подбрано и безочливо, на пу...и, дупета и нрави, на чест и достойнство, на гордост и суверенитет, на мамки, на принципи, на мнения и заблуди, на авторитети, на покорството и свободата. И това бе само едно голо начало. Начало на рода биологически.

1.
Шабиел Бушмабиел се прибираше от университета с претъпкания тролей. Точно в момента, когато успя да слезе на своята спирка, се разрази пролетна буря – светкавици, грамотевици и пороен дъжд – както й се полага. Всички руснаци в такива моменти се сещат за техния луд Пушкин, който бе щур фен на тази климатична изненада.

С вдигнато над главата яке, прибягвайки през бързо образувалите се локви във вътрешния двор на тяхната кооперация, Шабиел дочу заразителен смях, идващ от група младежи, скрили се от дъжда в дворната беседка.

- Шаби! Ела тук да се насмееш – позна момчето гласа на Дима, един от бившите му съученици.

- Какво се хилите като ненормални в този дъжд? – шеговито запита Шаби, влизайки под навеса на откритата беседка и ръкувайки се с разгорещените от веселбата момчета.

- А бе, не думай! Такъв резил се получи с бащата на Петрухата, че горкичкото момче замина спешно с майка си и сестра си при бабата на село. – кикотеше се Димката.

- Представяш ли си, Шаби, оня ден, към надвечер, таман да сядат да вечерят, у тях се звъннало на вратата – започна през смях да обяснява Николай, но бе прекъснат от Юри.

- Чакай, Ники, нека Вовката да разкаже, той го дава много смешно! – и цялата компания пак се разтресе от неистово кикотене.

Шабиел се обърна към ухиленото до уши лице на Вовката, цялото в лунички, сякаш някой го бе напръскал с пулверизатор.

- Че така. Сядат те да вечерят, но някой звъни на вратата. Сестрата на Петрухата отива да отвори и какво вижда? Стои на прага една млада негърка с бебе в ръце и вместо здрасти изрича като заучено стихотворение: “Я любю ваша мужа! Я любю ваша мужа!”

Подгизналите от дъжда момчета пак се запревиваха от неподправен смях, имитирайки на свой ред приветствието на негърката по начин, който всеки един от тях смяташе за по-смешен.

- Верката - продължи Вовка - изплашена от случката, се връща на бегом в кухнята, но не може и дума да каже. Тогава отиват родителите й и едва не припадат от видяното и чутото. С ревнив поглед към майката и с думите: “Я любю ваша мужа!”, черната девойка се хвърля към бащата на Петрухата, с една ръка придържайки разревалото се бебе, а с другата го обхваща през врата: “ О, мон шер! Се нотра фис!”

- “Се нотра фис!”, “Се нотра фис!” – заповтаряха, смеейки се, момчетата.

- Поне готина пичка ли е ? – попита Шабиел, поддържайки общото настроение. – А Петрухата? Радва ли се на новото си братче?

- Мулатката е като манекенка! Поне така каза Петрухата, преди да заминат и да оставят Игор Сергеевич да си бере грижите! Пък и ние я зърнахме през прозореца преди да дойдеш. – обади се Николай.

А Дима добави, без да крие завистта си:

- Ех, Шаби, де да бях и аз заминал на работа в Конго, че да си легна такова парче! Пък дори и да ми роди едно бебче!

- Само педераст или импотент може да откаже на такава мадама! Така че напълно разбирам баща му на Петрухата – вече без смях изрече Юри.

- Добре, рагацци! Ще се прибирам, че умирам от глад – сбогува се Шабиел - Много поздрави на Петрухата! Питайте го дали баща му е ревнив.

Вече зад гърба си чу поредният изблик на смях на веселата компания.

Чудеше се какво ли толкова смешно намират тези млади момчета в една толкова посредствена любовна история? Нима самата любов е смешна?