Pirinka Penkova

(Kalundborg, Denmark)

Abstract: This fourth-part article contents a short survey of the published Slavonic translations of Athanasius works and a list of the unpublished and unstudied homilies, attributed to Athanasius in the South Slavonic manuscripts, descibed in the library catalogs of Hillandar monastery and the national libraries of Bulgaria, Serbia and Rumania. The modern methods of linguistic exegesis on Athanasius are mentioned. The Church Slavonic translation of "The Letter to Marcellinus on the Interpretation of the Psalms" is discovered in the Russian bible of 1663, placed before the Psalms just as in the 5th centuries Greek Codex Alexandrinos. The initiative to place the text in the Russian Bible can be connected with the Patriarch of Constantinople Cyrillos Loucaris, who sent Codex Alexandrinos to the West and wrote 50 Letters to the Russian Tsar. The attached copy of the Slavonic translation in the Russian bible of 1663 makes the text available for further investigations.

(Калундборг, Дания)

Целта на статията е да сумира накратко ръкописната южнославянска традиция на Атанасий Александрийски и да представи текста на един неизследван превод от Еἰт фὴн ἑсмзнеίбн фῶн шблмῶн с приложено факсимиле на "Посланието към Марцелин", с което прави преводът достъпен за широк кръг изследователи. Славянското наследство на Атанасий Александийски по ръкописите не е събрано и изследвано, докато гръцката традиция (CPG, II, 12-60), латинската (Altaner 1941, 45-58, Bardy 1947, 239-242), сирийската (Lebon, 1927, 205-248, 1928, 169-216; Thomson, 1965, 1967, 1972, 1977), арменската (Casey, 1931, 43-60), арабската (Graf, 1944, 310-316, Samir, 1973, 202-221), коптската (Lefort, 1956, 233-241) и отчасти грузинската (Габидзашвили, 1975, 540–542) са описани. От 1484 до 1601 г. са издавани само латинските преводи на Атанасиеви съчинения, последвалите след 1601 г. издания на гръцки ръкописи, датирани от периода 1319-1686 г., са изместени от многотомното издание на P.de Montfaucon, Collectio nova patrum et scriptorum graecorum, 1698–1700 г. в три тома с допълнения от 1706, с опит за хронологична подредба на творенията и групирането им на "сигурни", "съмнителни" и "псевдо". И до днес в основата на много издания остава Migne, Patrologia Graeca, XXV-XXVIII (списък на изданията за периода 1698 -1887 у Robertson 1891, Prolegomena X-XI, съвременна библиография за периода 1482-1995 у Butterweck, 1995). Както отбелязва Robertson, в VI в. отец Козма моли всички, на които им попада текст от Атанасий, да го препишат, и ако нямат хартия, да използват дрехата си; с това се обяснява големият брой от запазени текстове, чиято фрагментарност не е доказателство, че не са автентични (Robеrtson, 1891, Prolegomena LXVI). Славянските и чуждоезичните публикации за Атанасий Александрийски са събрани в статията "Афанасий Александрийский", Православная Энциклопедия, т. 4, 22-49 (www.pravenc.ru/text).

Както е известно, основното догматично съчинение на Атанасий "Четири слова срещу Арианите" е преведено от Константин Преславски в 906 г. (Стойкова, 2008, 244), "Житието на Св. Антоний Велики" е преведено от Йоан Презвитер в Х в., може би зад името се крие Йоан Екзарх (Стойкова, 2008, 134; Славова, 2008, 246) или Йоан Охридски в XI в. (Славова 2008, 253). Като научни публикации са издадени "Житието на Св. Антоний Велики" (Костова, 2000), "Така нареченото четвърто слово на Атанасий Александрийски срещу Арианите в превод на Константин Преславски" (Лалова, 1990, 108–162), Съланїе о праздʾницѣ пасхы (Пенкова, 2008, 279-304) и "Първото слово срещу Арианите" по най-ранния известен славянски препис от 1489 г. с френски превод и гръцки справки по изданието на Migne (Vaillant, 1954). Митрополит Макарий през XVI в. включва "Четири слова срещу Арианите" по по-късни преписи в изданието на "Великите Чети минеи" (по-нататък МЧМ, препечатани от Weiher, Šmidt and Škurko 2007). Ново издание на гръцкия текст на Словата с групиране на запазените текстове на три различни текстови традиции предложи Tetz, 1998.

С фототипното издание на Болонския псалтир (Дуйчев, 1968) са достъпни "Тълкувания към Псалмите", приписани на Атанасий, но славянският текст в ръкописа не съответва на известния гръцки текст, приет за Атанасиев или Псевдо-Атанасиев (Ernst, 2004, 9). По изданието на Изборника от 1073 г. са познати и приписаните на Атанасий Въпроси и отговори към княз Антиох, подготвени за печат от проф. У. Федер¹.

Продължава научният спор за автентичността на две от Атанасиевите слова в превода на Константин Преславски² и на добавеното към тях съланїе о праздⸯницѣ пасх (Penkova 2008, 279-303). Липсата на паралелно издание на гръцкия текст, публикуван от Migne, S. Athanasii Opp.1. Historica et Dogmatica, 1887(111-526) и на славянските преписи се обяснява и със спорния характер на гръцките източници. В най-новото издание на Атанасиевите Слова срещу арианите (Първо и второ слово, Metzler, Hansen, Savvidis, 1998, Трето слово, Metzler, Savvidis, 2000) са представени различни гръцки текстови традиции. Според Vinzent, 1996, гръцкият текст на Четвъртото слово е Псевдо-Атанасиева апология срещу Астерий от Кападокия (Asterius of Cappadocia), Евсевий Кесарийски (Eusebius of Caesarea), Марсел Анкирски (Marcellus of Ancyra) и Фотин от Сирмиум (Photinus of Sirmium).

Гръцките преписи на Атанасиевите Orationes се делят условно на три групи, защото много от ръкописите съдържат контаминации от прототиповете. Трите групи, или традиция RS, x и ѡ, включват различна подредба на признатите за автентични три Слова (I-III), a като четвърто е поместено или едно Псевдо-Атанасиево Слово, или Посланието към епископите на Египет и Либия (Metzler, Hansen, Savvidis, 1998, 67-77). Мястото на Посланието в различни ръкописи като Първо или Четвърто слово също има значение за идентификацията на предполагаемия гръцки ръкопис, от който е направен старобългарският превод. Издателите Metzler, Hansen и Savvidis приемат, че използваният от Константин недостигнал до нас Константинополски ръкопис е най-близко до запазения ръкопис C, Atheniensis gr. 428, X в., представител на традиция -х-, "Антиохийска редакция"; в него Трите слова са поместени пред Посланието (Metzler, Hansen, Savvidis, 1998, 76). От гръцките разночетения във Второто слово установих, че старобългарският превод е близък и до още един ръкопис от теадиция х, какъвто е ръкопис W, Athos Vatopedi 7 от XI-XII в. (за ръкописа вж. Metzler 1998, 81).За традиция -х- са характерни маргиналните бележки, каквито се откриват и в славянския превод на Посланието към Марцелин.

Славянският текст, поместен като Четвърто слово в превода на Константин Преславски, отговаря на гръцкия Атанасиев текст на Посланието към епископите на Египет и Либия (PG 25, 537-593, издание и реконструкция на гръцкия текст по типове ръкописи у Metzler, Hansen, Savvidis 1996). Посланието, датирано около 356 г., съдържа информация за съборите в Никея и Сердика (срьдьць), имената на анатемосаните епископи и Арианските им противници Урсаций (Ursacius) и Валенс (Valens), както и името на ариански настроения заместник на Атанасий в Александрия Григорий. Въведението на Посланието съдържа един важен Атанасиев топос: противниците на Атанасиевата Христологична догма носят клеймото "предтечи на Антихрист". Този топос е използван и в хомилиите, приписани на Атанасий в славянската традиция. След Migne излиза критично издание на Атанасиевите гръцки преписи от Tetz, 1996-2000, но съмненията на византолозите за авторството на текстовете, приписани на Атанасий в гръцката традиция, е едно възможно обяснение за отсъствието на съвременни славистични издания на хомилиите в преводното Атанасиево наследство.

Хомилиите, приписани на Атанасий, са запазени предимно по преписи от XV в. и са предназначени за основните църковни празници: Рождество, Сретение, Връбница, Пасха, Възнесение, Благовещение, Томина неделя, рождение на Йоан Кръстител. Списъкът, приведен по-долу, не е изчерпателен, използвани са описите на Хилендарския манастир³, на Рилския манастир (Спространов, 1902), на Белградската университетска библиотека (Ћорович, 1938), на Библиотеката на Румънската Академия на науките (Mircea, 2005), Описите на Народната библиотека "Кирил и Методий" в София (Кодов, Стоянов, т. 3, 1964 и т. 4, 1971) и данните от Bibliotheca Hagiographica Balcano-Slavica (по-нататък BHBS, Иванова, 2008). Справките от BHBS са подбрани в съкратен вид за южнославянските преписи, без подробности за предишни нахождения на ръкописите. В края на всяка статия тук е посочен познатият по инципит гръцки текст от Migne и Clavis patrum graecorum (CPG). Съкращенията в названията на ръкописите са по приетите от авторите на описите обозначения.

• 
  Слово на Рождество, тълкувание на Лука 2.1-15. В Мариинското евангелие текстът от Лука 2.1-15 е отбелязан като четиво в навечерието на Рождество (Ягич с. 196). Същият топос, Лука 2.8-15, е използван в Атанасиевото Трето слово срещу Арианите, глава 51 (Ernst, 2004, 398). В Hil 442//34/8 (Чети-миней за декември, от 1625 г.) 468v-480v, мцⷭ͠а декеврїа вь к͠е днь на роⷤство х͠во Словѡ ѡ еꙋⷢл͠ьскѡмь глѣ . еⷤ изⷣ повеленїе ѿ кесара авгꙋста . и ѡсифѣ начало ꙗкоже златотворноую землю родити прилючише се делателѥ, намира се още в Сборник проповеди и поучения, XV в., НБКМ 300, л. 330а (Спространов, 1902, 4/5), в ръкописите, отбелязани от Mircea като BAR 301, f. 405v, 302, f. 222r, 678, f. 290v, Dragomirna 1795, f. 374v, Putna 65, f. 120v, Iaєi BCU VI240, f. 37r, PG 28, 944-957 (BHG, III, 174, 113\1161k. В BHBS, с. 379, в BHBS като "Слово тълковно, *Атанасий Велики, BHG 1161 k, CPG 2269, краят е различен от гръцкия(?), в МЧМ липсва, в УББ1/28 Ивсон Аанасїа... (Панигирик новоизводен, 1595 г. в Белградската Унив. библ. , Чорович 1938), 126б-132б (за 20.12), и в Пл42 като първо от цикъла за Рождество". PG 28, 944-957, BHG III, 174, 113\1161k.
  
• 
  Второ Слово на Рождество Hil 442, 522-526 тогожде аанасїа ... на ожⷣьствн д͠нь г͠а и б͠а и сп͠са нашего и͠ꙋ х͠а Начело радости и веселїа д͠ховнаа трапеза хощꙋ поставити, Намира се още в Сборник проповеди и поучения, XV в., НБКМ 300, л. 138б-143 Начело радосtи и веселїа дховнааго трапезꙋ хощоу поставити (Е. Спространов, 1902, 4/5), РМ 353б-356б. Mircea отбелязва BAR 301, f. 391r, 302, f. 262v, 358, f. 49r, 678, f. 338v, Dragomirna 1795, f. 421r, Putna 65, f. 161v, Iaєi BCU VI240, f. 81r, Arad Йvкchй 10, f. 17r; в BHBS, с. 385, под "Атанасий Велики, Зогр 107, 305б-308, НБКМ 1045, 208б-210б, Пог 873, 61б-63б, Драг. 706, 418-421, Рс 725, 29б?-35?, Лавра Z52, 129б-132, Пл 42, 113-116, Зогр 109, 148б-153, Hil 442, 522-526, Hil 649, 257v-260v, Hil 489, 52-55, в МЧМ 2348-2353, гръцки не е идентифициран". Хил 442//34/8 е Чети-миней за декември, от 1625 г., съдържа 14 слова за Рождество, между които и от Иоан Екзарх), Хил 649//35/2 от 17 в. е Триоден и минеен панигирик, Хил 489//13/4 е Панигирик от 17 в., в него има 2 слова за рождение на Йоан Кръстител (24.06) и едно за Успение Богородично на 15.08 от Климент Охридски). BAR 301 е минеен сборник от септември-декември, XV в., BAR 302 е минеен сборник за септември-януари от периода 1375-1400 г., BAR 358 е от периода 1530-1570 г. Двете хомилии за Рождество на Атанасий, преписани едно след друго в Хил 442//34/8, са преписани едно след друго и в ркп. 300, Маргарит, НБКМ от XV в.: мцⷭа декеврїа вь к͠е днь на роⷤство хв͠о и тогожде на рожⷣьствн днь, в този ръкопис има още две слова, приписани на Атанасий: за 2.02 Слово на Сретение Господне (вж. под 3) и за 24.06 Слово за Рождество на Йоан Кръстител (вж. под). По-ранен препис от XIV в. в Пог 873, 61б-63б (BHBS, 110-111), 385. Най-ранният препис вероятно е в Зогр 107 (BHBS, 74, 385), минеен панегирик от XIV в. Гръцкия прототекст трябва да се търси вън от приписаните на Атанасий слова в гръцката традиция. Очевидно на Атон са преписани преводни хомилии, приписани на Атанасий, преписите са били пренесени в Рилския манастир, в Сърбия и Молдова.
  

• 
  Слово на Сретение Господне, НБКМ 300//28, 272б-279б, нач. Ꙗжe настоещааа с͠щеннаго трьжьствa еуⷢⷢлскаа троуба да оглашаеть и дв͠ьстьвномꙋ семꙋ чрътогꙋ, Hil 427, 310v-320v, Hil 444, 11v-28v, Hil 487, 236v-241r, Hil 489, 93r-105r, Hil 191, 10r-33v, РМ, Mircea отбелязва BAR 152, 63v, 153, 113v, 304, 147v, 305, 131v, SB II285, 734r, Dragomirna 1773, 261v, Iaєi BCU VI240, 162 v. В BHBS, с. 462, са посочени освен отбелязаните от Mircea още Гилф 51, 182-196, Зогр 90, 60-69, Зогр 109, 172-?, РМ 4/8, 10б-16б, Лавра Z52 174-188, НБКМ 443, 17б-35, ZПMX 72, 297-310. В BAR 152, в интересуващата ни част от XIV в., има още едно слово на Атанасий, а именно за Възнесение.
  
• 
  Слово за Цветница, Hil. 404 142r-143v в цвѣтоноснѫѫ неⷣѧ, Страшенъ таинствомъ възлюблении днеⷭ ѥ͠рлⷭмь бⷭⷭ, също Hil 384, 340v-342r у Mircea BAR 345, f. 40r Страшенъ таинствомь възлюбленїи дне/с/ ѥ͠лимь бⷭⷭ таиствомъ гл͠ѧ еже ѿ прⷪркѫ проповѣданимь ѿ х͠а же съврьшенїимь, BAR 358, f. 57v, Dragomirna 1813 f. 382v, Arad Йvкchй 10, f. 65r, Schei 27, 111r, РМ. В Hil. 404, който е определен като Новоизводен панигирик по Йерусалимския устав, преди Словото на Атанасий е преписан Андрей Критски на цвѣтоносїе, а след него са преписани Слово на Методий Патарски за Цветница, в цвѣтоносѫѫ неⷣѧ, и две слова от Йоан Златоуст за Връбница, които са различни от Словото на Златоуст в Съпрасълския сборник, 318-332, но са познати по друг сборник от XV в., среднобългарски, Dragomirna 1813 (Mircea 2005, 31, 97): в нелⷣѧ връбоносѫѫ, нач. се оуже доуховнаго тръжъства прѣсїаѫт дарованїа, (Dragomirna 1813, 339в), и в цвѣтоносѫѫ нелⷣѧ, нач. Прѣжде шест днь пасх приїде їс въ витанїѧ (Dragomirna 1813, 378в). Комбинацията от Словото на Атанасий и двете Слова от Златоуст както са преписани в Hil. 404 и в Dragomirna 1813 насочва търсенията към общ източник.
  

• 
  Слово на Великден, Hil 404, 204r словѡ на ст͠ѫѫ пасхѫ, нач. Аще аг͠гелскѫ еже хвалити въ настоѫще мь чл͠ци стѧжали бишѫ ѧзки, Mircea 2005, 31 посочва BAR 156, 146r, 345, 149v. Гръцки PG 28: 1073–10926, CPG 2278–79. В Hil 404 следва Слово на Възнесение от Йоан Златоуст с начало ѥгда кр͠ста памѧть творимꙑ.
  

• 
  Поучение за Великден, Mircea 2005,32 посочва BAR 299, f.60r, нач. Вьчера браⷮѥ ѡ нароцѣ пасхъ нѣчто гл͠ахомь понѥже бъⷭ нѣкоꙗ распра се назнаменахомь вь име г͠а нашего і͠с х͠а.
  
• 
  Слово на Първата неделя след Великден и за апостол Тома, BAR 345, 205v (Mircea 2005, 31), начало Х͠с въста ѿ мр͠твиⷯ въсеи чл͠чьстѣ жизн и празникь съдѣла ѿ землѧ бѡ на нб͠са житїе прѣложивь, РМ. Гръцки PG 28, 1081-1092. В някои минеи от XIV в. като Zogr. 107 за празника на 6.10 се дава Хомилия за апостол Тома и срещу арианите, приписана на Йоан Златоуст.
  
• 
  Хомилия за възкресение, Hil. 404, 246ar-246av слоⷡ на възнесенїе, начало Не довѣдѧ ки прїимѫ ѧзкъ къ настоѫщаго празника, Mircea 2005, 31 посочва BAR 149, 100v, 152, 422r, 156, 271r, 358, 69v, 549, 17v, Aras Йvкchй 10, 73v; преписано също в НБКМ 300, Гръцки PG 28:1091–1100, CPG 2280
  
• 
  Втора Хомилия за възкресение, Hil 404, 246av-247av на възнесенїе, начало Въск͠рсенїа оубѡ памѧⷮ еже на съмръть члкѡⷨ дарꙋеⷮ побѣдителнаа BAR 149, 103v, 152, 422r, 156, 273r, 551, 92r. Изглежда групата от Атанасиеви хомилии в Hil. 404, BAR 149, Bar 152 и BAR 156 произхожда от общ източник. След Атанасиевата хомилия в Hil 404 е преписана Хомилия за възкресение на Прокъл Константинополски, а в BAR 156, 111v следва Хомилия за възнесение на Григорий Назианзин, начало Въск͠рсенїа днь и начало десное, идентична с Хомилия 29 в Германов сборник. Хомилия 29 е била превеждана двукратно в старобългарския период, може би първият преводач е Константин Преславски (Мирчева, 2006, 179). Непосредственото обкръжение на Атанасиевите хомилии за Възнесение предполага съществуването на недостигнал до нас панигирик за подвижните празници като общ източник на тези преписи.
  
• 
  Хомилия за Божиите заповеди, Hil 473, 322v словѡ оглавлено кь заповѣдемъ бж͠їимь, incip. В'сѣмь ѿрекьшим'се мира и хотещимъ сп͠сти се Вьз'люблѥн поп'цѣмь се Вьз'люблѥн поп'цѣмь се ꙗко врѣме ськращено ѥⷭ прочеѥ , Rila 322v Вьз'люблѥн поп'цѣмь се, Mircea 2005, 31 посочва BAR 160 ( 1360-1370), 165r, 161 (XV в.), 142v (b), 219 (XVI в.), 238v, 306 (XV в.), 126v , 315, 221v, 330, 75v , Neamț 147, 18r, Гръцки PG 28:1409–1420 iis qui saeculo renuntiarunt, CPG 2287
  
• 
  Слово на предпразненство за Благовещение, НБКМ 300, 94а прⷣе праⷣзьствоу ѡ б͠лговѣщенїи, начало Бжⷭт͠вние проповѣдник не на немошь слшанїа достоить възирати, Mircea 2005, 31 отбелязва BAR 150, f. 338v сщ͠еннопроповѣдник. Гръцки PG 28, 917-940 (BHG, III, 170, 98t\1147t).
  
• 
  Хомилия за слепородения (коментар върху Йоан 9.1-4 и Марко 8.23, коментар върху Марко 8.23 и в Третото слово срещу Арианите, 3.41), Hil 404, 241av-242av слоⷡ о иже рѡжⷣенїа слѣпѣмъ, началоТрꙋд ꙋбѡ пѡтникѡⷨ припⷨѡтнѫ прохлаждаѫтъ сѣни, Mircea 2005, 31 records BAR 149, 78v, 152, f.418r, 156, f.267v. Тази хомилия е копирана в същите сборници (Hil 404, BAR 149, 152 и156), които съдържат Атанасиевите Хомилии за Възнесение. Сборник 152 съдържа още една Атанасиева хомилия за Рождение на Йоан Кръстител.
  
• 
  13. Хомилия за Рождение на Йоан Кръстител, BAR 152, f. 75 (Mircea 2005, 31) , нач. Нивоу оубо исьхшоу и звѣремь вь попраниїе бꙑти оставленꙋю воль орателнꙑи сь троудомь разбивае вьзⷣвижеть гроудꙑ, също в BAR 153, f. 325r, 305, f. 261r, Dragomirna 1880, f. 15v, PG 28, 905-913, BHG I, 283, 31/866. Преписана и в сборник от Рилски манастир.
  

Езикът на хомилиите е запазил следи от класическия старобългарски език. В сборници от Атон, Рилския манастир и Молдова е налице набор от идентични проповеди, които вероятно са преписани от един общ протограф на недостигнал до нас панигирик, напр. Hil.HM.SMS 404 and 442 (общи сведения за ръкописа в the catalog of the Hilandar library, http:\\library.osu.edu.find\collections\hilandar-research-library\manuscipt collection\ manuscript-collection-on-microform-in-the-hrl, SPEC.HM.SMS), BAR 156 and 345 (общи сведения за ръкописа у Mircea, 2005, 30-31) и НБКМ 300 (общи сведения у Иванова, 2008, 91). Следи от Преславска лингвистична егзегеза намирам в Проповедь о Рождестве (тълкувание на Лк 2.1-15), напр. за Логоса-Син са използвани имперфект и форми на -ньн-: тук цитирам текста по преписа от Рилския манастир, Панегирик от 1483 г., л. 329: иже вьса носеи, неисказан’ѣ носимъ бѣ. иже никакоже нигдеже ѡстаеи, въ чести бѣше неѡписаннѣ ѡписуемь.

В Слове о Вербном воскресении, Hil 404, 142r-142v, са запазени епентетичното -l-, формите на двойствено число, на падежите с втора и трета палатализация. Разликата изпъква при сравнение с една друга, съкратена и редактирана версия, преписана в Hil 384, 340 v-342r. Библейските цитати и топосите в това Слово имат паралели в признатите за Афанасиеви съчинениях. Авторката подготва изследване на приведените по-горе хомилии.

2. Езиковите изследвания върху Атанасий Александрийски

Съществен принос за идентификацията на Атанасиевото наследство е лингвистистичният анализ на егзегезата в признатите за автентични творения, особено изследванията върху библейските цитати ( Ernst, 2010, Donker, 2011). За изследванията от миналия век обичайният лингвистичен метод включва количествен анализ на цитатите, преглед на топосите и семантичните опозиции от типа ἂниспрпт-уάсч-уῶмб, сравнения на разночетенията (например Dragas, 2005, 6-7, 11, 41). Събирането на максимален брой преписи и групирането на преписите според еднаквите разночетения е типична практика за определяне на различните редакции в източниците, които цитира Атнасий. От значение за статията ни са достиженията на патристиката за доказване съществуването на "смесени" традици на текстовете в най-ранните достигнали до нас гръцки ръкописи, например в Codex Alexandrinus (British Library, MS Royal 1.D.V-VIII), където в Евангелската част е отразен Византийският тип текстове, а в "Деяния на апостол Павел" и "Посланията" - Александрийският (Donker, 2011, 3).

Дигиталните издания на библейските текстове създадоха възможност за прилагането на нова методология: триизмерен мултивариантен анализ (three-dimential multivariate analysis in the biblical studies), резултатите променят досегашните наблюдения върху езиковите пластове в гръцките източници (www.sbl-site.org/assets/pubs/Donker/Athanasius.zip). Генеалогията на гръцките библейски ръкописи и двата атхетипа текстове, означени като традиция RS и традиция x е разгледана от Донкер (Donker, 2011, 19-21).

Езикови примери за използването на лингвистична егзегеза в Преславските преводи на Атанасий изнесе Пенкова (Penkova, 1913, 29-42).

Това съчинение на Атанасий е признато за автентично (Rondeau 1968, 176-197, Sieben 1973, 157-73, Ferguson, 1985, 2, 295-308, Ernst, 2004, 333-336) и е отпечатано от Migne, PG 27, Еἰт фὴн ἑсмзнеίбн фῶн шблмῶн, Epistula ad Marcellinum de interpretatione Psalmorum, 12-45, както и в Събраните съчинения на Атанасий, Святитель Афанасий Великий, Полное собрание творений, т. 4, 3-35, Свято-Троицкая Сергиева Лавра, 1903. Пълен английски превод у Gregg, 1980, 101-171).

Църковнославянският превод е отпечатан в Московската библия от 1663 г.⁴ , която се пази в Российский государственном архиве древних актов. "Посланието" е поместено след Книга Иов и пред Псалтира, но не е обозначено в съдържанието на изданието. Острожская Библия ЦГАДА е наборен вариант на Библията от 1663 г. (Автократова, Долгова, 1985, 168-171), но в Острожката библия "Посланието" липсва.

От значение за историята на текста е фактът, че "Посланието" е включено на същото място и в гръцкия Codex Alexandrinus от V век. Пренасянето на Codex Alexandrinus от Александрия през Константинопол до Лондон е свързано с името на патриарх Кирил Лукарис (Cyrillos Loucaris, 1572-1638, Wikipedia), патриарх на Александрия, а от 1620 г. патриарх в Константинопол. Патриарх Кирил основава теоложки семинар на Атон, спонсорира Максимос (Maximos of Gallipoli) да направи превод на Библията на новогръцки и преподава 6 години като професор в Академията на Вилнюс. В Московския архив на Министерство Инностраннъх дел се пазят 50 писма на патриарха до цар Михаил Федорович.

Моя е хипотезата, че идеята да бъде включено Посланието до Марцелин на същото място, на което е и в Codex Alexandrinus, принадлежи на Кирил Лукарис. Патриарх Никон не е доволен от текста на Библията от 1663 г., защото не са поправени грешките, пренесени от Острожката библия, и в 1740 г. специална комисия обявява Библията от 1663 г. за неприемлива, в 1741 г. излиза Елисаветинската Библия.

Ръкописната традиция на "Посланието" не е изследвана, по устно свидетелство на Д. Полонский в 2013 г., за което му благодаря, съществуват няколко ръкописа с препис на "Посланието".

Езикът на текста в Библията от 1663 г. е по руска редакция, съдържа замяна на ѣ с ѧ и е, смесване на носовките и замяна на ѫ/ѭ с у/ю, ѧ /ѩ с e, а, но регулярно се пише с ѧ. Формата за вин. пад. мн.ч. ѩ е заменена на ихъ, вин. ед. и на егѡ.

В библейските цитатите са запазени фонетични особености от старобългарския превод на Евангелието и Псалтира, напр. виждь, в' книѕѣ, а също и нерусифицировани написания с ѣ и ѧ вм. е, аористни форми за 3л. от типа ѡтрыгнꙋ (Син.Пс. 44.1 отрыгнѫ), архаични падежни форми от типа словесемъ и окончание -тъ в 3л. от типа речетъ. Текстът съдържа лексикални преславизми като тои (вм. тъ, он) сирѣчь, рекше, ѡбрадованнаѧ в цитата от Лк 1.28, както е засвидетелствуван този вариант в Супрасълския сборник 248.15, 250.30 и 254.8, но в бележка в полето е отбелязан вариантът, известен от глаголическите евангелия – благодат'наѧ. Преписвачът редовно е отбелязвал разночетенията в полето и печатното издание ги възпроизвежда, напр. край радость е записано веселїе.

Отглас от преводаческата практика на Ранната преславска школа и използването на граматическа егзегеза виждам в употребата на имперфект бѣ за божествените деяния, но аорист за небожествените, напр. каково спасителѧ нашегѡ в' тѣлѣ чл͠ческомъ бѣ пребыванїе. Преводът е спазил Атанасиевата практика на двойно отрицание за предаване на подчертано положително значение в Апостолските слова от типа не невѣдѧ, не невѣдѧще.

Посланието е единственият текст на Афанасий, в който е регистриран терминът παντάτεθηος, преведен с пентатевхосъ в текста и с пѧтерокнижие в полето. В този текст Атанасий очертава и останалите канонични книги, а след цитат от Второто послание Тим. 3.16 прибавя и разделението на "стар" и "нов", παλαιὰ τε καί καινή. В Синопсиса на Священното Писание Уύнпшйт ἐрίфпмпт фῆт иеῖбт Гсбцῆт, Synopsis Scripturae Sacrae, съставен в началото на V в., описанието на библейските книги е надписано с името на Атанасий.

Псалтирът в алегоричното тълкуване на Атанасий съдържа предсказание за всички моменти от въплъщението на Словото (Логоса) като залог за човешкото спасение; силата на Божието слово прогонва всички нечисти сили. Обяснението на приложението на всеки Псалм вероятно е било от голямо значение още в старобългарската епоха. Освен коментариите към използването на псалмите в Посланието към Марцелин е засвидетелствуван и друг егзегетически текст, приписан на Атанасий, с кратки алегорични коментарии към всеки псалм: ЕозгЮуейт еἰт фпὺт Шблмпὺт, Expositiones in Psalmos. Гръцкият е известен по Cod.Vat.gr. 754 от X в., изследвана е гръцката, коптската и арабската версия (CPG, 1972, № 2140, 28).

В заключение е необходимо да отчетем фактът, че славянската традиция от преводи на Атанасий Александрийски не е привличана за изяснение автентичността на неговите съчинения. Липсата на печатни издания на ръкописите и евентуалната им замяната от дигитални издания на славянските преписи ще открие възможност за прилагане на нови текстологични методи на изследване.

Автократова, Долгова 1985: Автократова, М. И., С. Р. Долгова. К истории издания и распространения первой московской Библии (Острожская Библия ЦГАДА – наборный экземпляр для Библии 1663 г.). Федоровские чтения 1981, Москва, 168-171.

Габидзашвили 1975: Габидзашвили, Э. П. Диди Сдзулисканони. Тбилиси, 540-542.

Дуйчев 1968: Дуйчев, Ив. Болонски псалтир. Български книжовен паметник от XIII в. София.

Иванова 2008: Иванова, К. Bibliotheca Hagiographica Balcano-Slavica. София.

Костова 2000: Костова, Кр. Правопис и фонетика на Преславските текстове. Пенфикс.

Лалева 1990: Лалева, Т. Така нареченото четвърто слово на Атанасий Александрийски срещу Арианите в превод на Константин Преславски. – В: Старобългарска литература. Т. 22. София, 108–162.

Мирчева 2006: Мирчева, Е. Германов сборник от 1358/1359 г. София: Валентин Траянов.

Кодов, Стоянов 1964, 1971: Кодов Хр., М. Стоянов. Опис на славянските ръкописи в Софийската народна библиотека. Т. 3, Т. 4, София.

Пенкова 2013: Пенкова, П. Две богословски концепции и техните граматически регистри в Преславската книжнина. – В: Palaeobulgarica, XXXVII, №1, 15-29.

Славова 1989: Славова, Т. Преславска редакция на Кирило-Методиевия старобългарски евангелски превод. – В: Кирило-Методиевски студии, 6, 1989, 15-129.

Славова 2008: Славова, Т. Йоан Екзарх. – В: История на Българската средновековна литература. София, 243-246.

Спространов 1902: Спространов, Е. Опис на ръкописите в библиотеката при Рилския манастир, София, 4/5.

Стойкова 2008: Стойкова, А. Константин Преславски. История на Българската средновековна литература. София, 240-245.

Творения иже во святых отца нашего Афанасия Великого, Архиеп. Александрийского 1994: Творения иже во святых отца нашего Афанасия Великого, Архиеп. Александрийского. Москва, 1851–1854, 4 ч. Сергиев Посад, 1902–1903, репринт Москва.

Ћорович 1938: Ћорович, B. Рукописи Универзитетске библиотеке у Београду. – Споменик. 87, 93-104.

Berthold 1941: Berthold, Altaner. Altlateinischen Űbersetzungen von Scheiften des Athanasius von Alexandrien. – In: Byzantinische Zeitschrift. 5-58.

Bardy 1947: Bardy, G. Sur les anciennes traductions latines de saint Athanase. – In: Recherches de Science Religieuse, t. 41, Paris, 239-242.

Butterweck 1995: Butterweck, Cristel. Athanasius von Alexandria Bibliographie. Düsseldorf, Westdeutscher Verlag.

Campliani, Vian 1998: Campliani A., G.M. Vian. La ricerca italiana su Atanasio e sugli scritti pseudoatanasiani. – Adamantus 4, 34-48.

Casey 1931: Casey, R.P. Armenian Manuscripts of St. Athanasius of Alexandria. – In: Harvard Theological Review. v.24, 43-59.

Clavis Patrum Graecorum 1972: Clavis Patrum Graecorum, vol. II, Ab Athanasio ad Chrysostomum, N 2090–2165, 2171–2228 (dubia), 2230–2309 (spuria); ed. M. Geerard, Brepols-Turnhout.

Dragas 2005: Dragas G., Saint Athanasius of Alexandria: Original research and New Perspectives – Orthodox Research Institute. Rollinsford.

Donker 2011: Donker, G. J. The text of the Apostolos in Athanasius of Aleksandria. Atlanta, USA.

Ernest 2004: Ernest, James D. The Bible in Athanasius of Alexandria. Brill Academic Publishers. Boston, 375-379, 429-430.

Ferguson 1985: Ferguson, E. Athanasius' Epistola ad Marcellinum in interpretacionem Psaltorum. – Studia Patristica 16, 2, 295-308.

Graf 1944: Graf, G. Geschichte der Christlichen Arabischen Literatur. Bd. 1, Bibliotheca Apostolica Vaticana, 310-316.

Gregg 1980: Gregg, R.C. The Life of Antony and the The letter to Marcelinus, New Jersey, Paulist Press.

Lebon 1927, 1928: Lebon, J. Athanasiana syriaca. I-II, Musйon. 1927. T. 40. 205-248; T. 41. 1928, 169-216.

Lefort 1956: Lefort, L. Th. Athanasiana coptica. – In: Musйon. T. 69. 233-241.

Leemans 2000: Leemans, J. Thirteen Years of Research on Athanasius (1985-1998): A Survey and a Bibliogrаphy. – In: Sacris Erudiri, 39, 105-217.

Lexicon Linguae Palaeoslovenicae 1989-1997: Lexicon Linguae Palaeoslovenicae, Kurz, J. (ed.), Praque.

Matejic, Thomas 1992: Matejic Predrag, Thomas Hannah. Catalog. Manuscripts on Microform of the Hilandar Research Library. The Ohio University, vol. 1-2, Columbus.

Meijering 1994: Meijering, E.P. Zur Echtheit der dritten Rede des Athanasius gegen die Arianer (Contra Arianos 3, 59-67). – In: Vigiliae Christianea 48, 135-156.

Patrologia Graeca 1887: Orationes contra Arianos. I-IV in S. Athanasii Opp.1- Historica et Dogmatica. - In: Patrologia Graeca, Migne J.P. (ed.), 26, 111- 526.

Meijering 1994: Meijering, E.P. Zur Echtheit der dritten Rede des Athanasius gegen die Arianer (Contra Arianos 3, 59-67). – In: Vigiliae Christianea 48, 135-156.

Metzler, Dirk, Hansen, Savvidis 1996: Metzler К., U. Dirk, D.U. Hansen, K. Savvidis. Epistula ad episcopos Aegypti et Libyae. – In: Die Dogmatischen Schriften. Athanasius Werke 1.1/1, Berlin-New York.

Metzer, Savvidis 1998-2000: Metzer K., K Savvidis. Athanasius Werke: Die Dogmatischen Schriften - Orationes, I et II Contra Arianos. 1, Teil 1, Lieferung 2. Berlin 1998; Oratio III, Lieferung 3, Berlin 2000, de Gruyter.

Mircea 2005: Mircea Ion Radu. Ŕepertoire des Manuscripts Slaves en Roumanie, Auteurs Byzantins et Slaves. Sofia.

Müller 1953: Müller G. Lexicon Athanasianum. Berlin.

Opitz 1935–1941: Opitz. B. Athanasius’ Werke, I-III.

Penkova 2008: Penkova, P. On the Authorship of съланїе о праздʾницѣ пасхы attributed to Athanasius of Alexandria., - In: Scripta&e-Scripta, vol. 6. Izdatelski centǎr "Bojan penev", 279-304.

Penkova 2013: Penkova P. The Linguistic Exegesis on morphological level in the Slavonic Legacy of Athanasius of Alexandria. – In: Linquistique balkanoque. 2-3, 29-43.

Selected Writings and Letters of Athanasius, Bishop of Alexandria 1998: Selected Writings and Letters of Athanasius, Bishop of Alexandria. А.Robertson (ed.). A select Library of Nicene and Post-Nicene Fathers, vol. IV, London 1891, reprinted 1998, T&T Clark, Edinburgh, WM.B. Eerdmans Publishing Company, Michigan.

Rondeau 1968: Rondeau, M.J. L Epоtre а Marcellinus sur les Psaumes. – In: Vigiliae Christianae, 22, 176-197.

Samir 1973: Samir, S. Kh. Inventaire des manuscrits arabes des œuvres authentiques de S. Athanase. Sadiq al-Kahin. Ma'adi, T. 13, 202-221.

Sieben 1973: Sieben, H.J. Athanasius über den Psalter: Analyse seines Briefes an marcellinus. – In: Theologie und Philosophie. 48, 157-73.

Stead 1988: Stead, Chr.G. Athanasius, Earliest Written Work. – In: Journal of Theological Studies. 39, 76-91.

Athanasiana Syriaca 1965, 1967, 1972, 1977: Athanasiana Syriaca. Thomson, R.W. (ed.) I, 1965, II, 1967, III, 1972, IV, 1977 (Corpus Scriptorum Christianorum Orientalium, T. 114-115, 118-119, 142-143, 167-168, Louvain).

Vincent 1996: Vincent, Markus. – In: Pseudo-Athanasius, Contra Arianos IV. Eine Schrift gegen Asterius von Kappadokien, Eusebius von Cäsarea, Markell von Ankyra und Photin von Sirmium, Supplement s to Vigiliae Christianae, vol. XXXVI, Leiden, New York, Köln: E.J. Brill.