Писма от самотния остров



страница1/7
Дата01.01.2018
Размер0.76 Mb.
#39194
  1   2   3   4   5   6   7
МАРК ФИНЛИ и СТИВЪН МОСЛИ


ПИСМА ОТ САМОТНИЯ ОСТРОВ




ПРЕДГОВОР

Докато слънцето залязваше над Егейско Море, оцветявайки хоризонта в огнено червено като със замах на четката на Великия Художник, ние тихо седяхме, като размишлявахме за вестта на Откровението за нас днес. Това бе първото ни посещение на остров Патмос. Бяхме там с нашия екип, за да запишем седем нови телевизионни програми за предаването “Писано е.”

Нашето пътешествие ни отведе в Ефес, Смирна, Пергам, Тиатир, Сардис, Филаделфия и Лаодикия. Колкото повече размишлявахме върху вестите до седемте църкви, толкова повече се убеждавахме, че Христос говори и на нас на това удивително пътешествие. Опитахме се отразим това вдъхновение на страниците на тази книга. Вслушайте се как Божият глас ви призовава към една по-задълбочена духовна опитност. Чуйте гласа на Духа да апелира към сърцето ви.

Вестта към седемте църкви разглежда въпросите в наши дни. Те говорят за свидетелстване и за света – и как да имаме жизнена, постоянно израстваща вяра. В тази книга ще откриете защо някои от ранните християни са били готови да умрат за вярата си, докато други са направили компромиси и са се поддали на натиска и гоненията. Ще откриете измамната стратегия на сатана да унищожи Божията църква. Ще се научите да разпознавате симптомите на хладкото християнство – и какво да направите по въпроса.

Докато пътуваме към Ефес и съживяваме историята за прогласяването на благовестието в тази цитадела на греха от І век, вашето посвещение на Господа ще се задълбочи. Молитвеният ви живот ще бъде по-постоянен, когато видим християните във Филаделфия, молещи Бога за напредъка на евангелието. Ще си дадете много повече сметка за опасностите на компромиса, докато изкачваме височините на Пергам към олтара на Зевс.

Затова ви каним да се присъедините към нас на това пътешествие на вярата. Елате с нас в съвременна Турция, за да посетим местата на седемте църкви. Уверени сме, че докато пътуваме заедно същият Христос, Който посети Йоан на остров Патмос, ще посети и вас.

Нека Христос изпълва сърцата ви със Своята любов, сила, мъдрост и сила, докато на тези страници пътуваме към седемте църкви. А сега… нека пътешествието започне!
Марк А. Финли

Стийв Мосли


ЕДНА КРАЧКА НАЗАД


Истанбул, Турция, разположен между Европа и Азия, може да ни разкаже хиляди притчи, драматични истории за сблъска на империите и срещата на религиите. Но операторският екип на предаването “Писано е” пристигна в Турция, за да проследи една по-специална история – историята на седемте най-удивителни писма в историята, изпратени до седем места в тази част на света. Тези писма съдържат рецепти за хората в беда, в най-различни беди. В писмата намираме и лекарствата, попадащи днес направо в сърцата ни.

Остров Патмос, близо до турския бряг в Егейско Море, някога е бил римска военно-наказателна колония, място за заточение на ръба на огромната Римска Империя. Тук представителите на императора заточили човек на име Йоан. Той бил възрастен човек, който трудно би представлявал заплаха за закона и реда. Но римските власти се бояли от онова, което Йоан бил чул и видял. Очите му все още блестели от срещата с най-революционната личност в човешката история.

Йоан е бил един от най-близките ученици на Исус Христос. И просто не можел да престане да говори за Него. Не можел да престане да говори за Христовото царство на благодатта и любовта – дори когато това означавало да се изправи против култа към императора. Така в края на живота си Йоан се оказал сам на този скалист остров, откъснат от братята си по вяра, откъснат от църквите, които бе основал.

Но един ден при този заточеник дойде Посетител. Това не бил някой, на когото римската стража била дала разрешение за посещението. Това бил Някой, Който веднъж вече бе ходил по водата, Някой, Който бе усмирил бушуващата буря. Исус Христос посети апостол Йоан на самотния остров Патмос. Пред Йоан се яви възкръсналият Исус, прославеният Исус. Йоан Го видя в едно поразително видение. Христовото лице светеше като слънцето; гласът Му бе като бученето на много води. Исус показа на Йоан удивителни неща, които апостолът е записал в книгата Откровение – информация за това как историята ще достигне кулминацията си с Христовото царство в небето.

Исус предаде на Йоан и няколко специални вести, които да разпространи – вести до седемте църкви, които са били твърде скъпи на сърцето Му, седемте църкви, които Йоан вече не е можел да посети лично. В Откровението намираме тези седем кратки писма, написани до седем от църквите в Мала Азия. Тези конгрегации били изправени пред най-различни предизвикателства. Някои били здрави и процъфтявали. Други били в криза. Други били почти мъртви.

Йоан предава Христовата вест до тези църкви. Всяко писмо е като рецепта, написана от Великия Лекар. В тези писма Исус казва: “Ето какво трябва да направите. Ето как да разрешите проблема.”

Рецептата от най-добрия Лечител в историята е нещо твърде ценно. Тя е особено ценна, тъй като ние днес трябва да се изправим пред същите проблеми, с които се сблъскаха църквите в дните на Йоан. Предизвикателствата им са основните човешки проблеми. А Исус посреща всяко едно от тях с решението Си: “Ето как да разрешите проблема.”

Седем писма. Седем ценни рецепти за онова, което безпокои човешката душа. Това са вести, които достигат до сърцето. Те се съсредоточават върху най-същественото. Посочват ни какво действа. Въпреки че седемте църкви, за които говори Откровението, вече не съществуват, вестта, предадена им от нашия Господ, се отнася и до новото хилядолетие. Вестите до тези църкви бяха предадени в миналото, но те говорят на настоящето. Съветите, дадени на тези църкви, е съвет, от който църквите ни днес се нуждаят. Божиите наставления към християните от І в говори с все по-нарастваща значимост на християните от ХХІ в.

В цялата Библия числото 7 символизира съвършенството. Това е съвършеният Божи съвет за християните днес. Във вестите до седемте църкви Бог разкрива Своя пълен съвет за живота ни. Когато заедно проучваме тези вести, ще установите, че сте дълбоко трогнати от животопроменящите истини на Откровението.

Има и друг аспект на вестите, върху който трябва да помислим. По времето на Йоан в края на І век в Мала Азия определено е имало повече от седем църкви. Седемте църкви са били избрани, тъй като се явяват като представители на цялата християнска ера. Те представляват различни етапи от развитието на църквата през вековете. Ангелът даде следните наставления на Йоан: “Напиши, прочее, това, което си видял и що значи и това, което има да стане подир” (Откровение 1:19). Вестта на нашия Господ се отнасяше до дните на Йоан, а поуките й се отнасят и до нашето време. Тези писма до седемте църкви се отнасят и до църквата във всеки век.

В тази книга ние ще разгледаме всяко едно от седемте писма в Откровението. Ще открием какво е приложението им в наши дни. Затова нека да започнем нашето пътешествие.

Първото писмо бе адресирано до место, наречено Ефес. Някога Ефес е бил един от най-гордите градове на Римската Империя – гордеел се с голямата си библиотека и с известния храм на Артемида. Бил нещо като столица на Мала Азия и важен търговски център.

Днес той е застанал притихнал и празен близо до западната граница на Турция. Няколко колони – все още в изправено състояние – намопнят за славата на отминалите дни. Това е слава, която само археолозите могат да сглобят от различни парчета. Но Ефес наистина има една невероятна история, която да сподели с нас.

Думата “Ефес” означава “желан.” През І век за църквата тук са били характерни ревността и доктриналната чистота. Изпълнени със Светия Дух, новозаветните вярващи споделяли Христос навсякъде. Силите на ада били разклатени. Хиляди приели Христос. Говорейки за бързото разрастване на християнството, един римски автор споделя: “Вие сте навсякъде. Вие сте в армията ни. Вие сте във флота ни. Вие сте в магазините ни. Вие сте в училищата ни. Вие сте в затворите ни. Вие сте в домовете ни. Вие сте дори в сената ни.” През първите векове християнството бързо се разраствало. Сатана бил разгневен.

Големият театър в Ефес можел да побере 24 000 души. Той често бил препълнен по време на представления по класически гръцки и римски автори. Един ден много отдавна камъните на този театър отекнаха от високи възгласи и страстни викове – но не от гласовете на актьорите. Беше се събрала гневна тълпа. Те крещяха:

- Велика е Ефеската Диана!

Отново и отново, докато това ги докара почти до полуда.

Когато чуха евангелието, проповядвано от Павел, ефесяните изпаднаха в паника. То им се струваше заплаха за тяхната богиня Диана, позната повече с гръцкото си име Артемида. Храмът на Артемида в Ефес е едно от Седемте чудеса на света. Ефесяните били много горди с домашната си богиня, на която – както те твърдели – се покланял целият свят. Изпаднала в паника и гняв, тълпата задърпала двама християни към театъра – двама от спътниците на апостол Павел. Там всички започнаха да крещят своето противопоставяне на тази нова християнска доктрина. Бяха сигурни, че са на страната на правото, на страната на тяхната богиня Артемида.

А как изразяваха лоялността си към тяхната богиня? Искаха да разкъсат двамата християни на парчета! Как се осмеляват тези странници да предизвикват великата Артемида!

За щастие, градският чиновник успя да успокои тълпата и да накара хората да дойдат на себе си. Той ги убеди, че ако имат нещо против някого, те трябва да повдигнат обвиненията си в съда.

Онова, което езичниците-ефесяни демонстрираха така ярко, бе, че можете да викате на висок глас за истината, твърдо убедени, че сте на страната на правото – и все пак да си останете твърде празни вътрешно, лишени от любов и благодат.

Първото писмо в книгата на Йоан “Откровение” е Христовата вест към църквата в Ефес. В нея Исус се занимава точно с проблема, разяждащ езичниците. Той се справя с проблема да викаш високо за истината, да стоиш непоклатимо за истината – и все пак вътрешно да си останеш празен. Но в това писмо Исус се обръща не към езичниците, а към вярващите, към християните в Ефес. Христовата вест е към тях е надеждата Му, че случилото се в театъра в Ефес няма да се случи в християнската църква.

Нека разгледаме писмото. Намираме го в Откровение, глава втора:


Зная твоите дела, труда и търпението ти и че не можеш да търпиш злите човеци, и си изпитал ония, които наричат себе си апостоли (а не са) и си ги намерил лъжливи; и имаш търпение и за Моето име си издържал и не си се уморил (Откровение 2:2,3).
Това беше силата на вярващите в Ефес. Те бяха сериозни; бяха искрени; бяха ревностни. Не можеха да толерират постъпващите погрешно. Изложиха фалшивите апостоли. Добре се справяха с отделянето на истината от заблудата.

Писмото признава, че ефеските християни са мразели делата на една култова група, наречена николаити (вж стих 6). Тези вярващи устоявали за истината, за правилната доктрина. Устоявали против компромиса. Ясно виждали заблудата. Но онова, което не виждали така ясно, било случващото се в сърцата им. Чуйте какво казва Исус на тази църква: “Но имам това против тебе, че си оставил първата си любов” (стих 4).

Ефесяните били изгубили първата си любов. Когато за първи път се запознали с Христос и преживели Неговата благодат, те били изпълнени с любов. Били изпълнени с посвещение на Христос. Така се случва с повечето хора. Но сега след известно време тази първа любов охладняла. Те все още устоявали за истината на Божията благодат. Станали експерти по излагането на всеки, който се отклонявал от правилната доктрина. Но постъпките им вече не били ръководени от любовта. В резултат на това възникнала опасността да станат като хората в театъра – да крещят в защита на каузата си, да декларират лоялността си, но вътрешно да си останат празни и студени.

В своето време библиотеката “Селзий” е била грандиозен център на науката. Тя процъфтяла през дните на просперитета на Ефес. Вътрешната камера на библиотеката съхранявала около 12 000 свитъка. Една външна стена, построена камерата, създавала въздушна възглавница, запазваща постоянни температурата и влажността на въздуха. В тази библиотека се съхранявало много знание. Бихте могли да кажете, че там се е пазела голяма истина. За съжаление, библиотеката била разрушена през 262 г.сл.Хр. от готите, които нападнали града. Днес от цялото това натрупано знание не е останало нищо, освен няколко студени камъка.

Христовото писмо към църквата в Ефес ни предупреждава за подобна участ. Можем да натрупаме огромно по обем правилно знание; можем да имаме всички правилни доктрини – и в края да се окажем като празна раковина. Изгубили сме първата си любов. Това е проблемът. Това е диагнозата от Великия Лекар. Какво решение ни предлага Исус?

Проспериращите ефесяни вървяха забързано по булеварда, наречен Пристанищна Улица, и се занимаваха с бизнеса си. Не забравяйте, че този град бе много важен търговски център. Павиран път, дълъг 500 м, свързваше театъра с пристанището. А ангажираните, успешни хора като че са склонни инстинктивно да вършат едно нещо – те винаги се движат напред, винаги се стараят да постигнат прогрес, съсредоточени са право пред себе си.

Но в Своята вест до вярващите ефесяни Исус казва, че духовният прогрес понякога включва точно обратното. Ето рецептата на Христос: “Спомни си откъде си изпаднал и покай се и върши първите си дела” (Откровение 2:5).

Какво казва Исус? Казва, че понякога ви се налага да се върнете назад, за да постигнете прогрес. Трябва да си спомните по-ранното си посвещение. Трябва да си спомните първата си любов. Трябва да си спомните какво е било веднага след като се запознахте с Бога. Трябва да вършите това, което сте правили – “първите си дела.”

Вървели сте забързано по булеварда на живота. Сигурни сте, че сте на правилната страна, в правилния път, в истината. Но понякога трябва да се върнете назад по този път – за да постигнете прогрес. Понякога трябва да спрем устремената си защита на истината. Понякога трябва да спрем марша си напред – винаги заети, винаги ангажирани. И трябва да си спомним какво е било, когато имахме любов, когато за първи път дойдохме при Бога, когато отвърнахме на благодатта Му с чисто посвещение.

Почти всички ние можем да си спомним времето, когато Бог е докоснал живота ни по някакъв начин, когато душата ни е била пробудена. Можем да си спомним времето, когато сме се чувствали изпълнени с живот. И повечето от нас предполагат, че никога пак не можем да се върнем, че не можем да възвърнем младежкия си ентусиазъм от онова първо посвещение или интензивността на онези опитности.

Но Сам Исус ни дава тази рецепта: “Спомни си.” Спомни си какво е било. Не смятай, че е отлетяло завинаги. Покай се. Покай се от пренебрегването на духовните неща. Покай се от студенината си. И върши “първите си дела.” Прави това, което си правил някога.

Понякога постигаме прогрес, като направим крачка назад.

Знаете ли, в известен смисъл град Ефес винаги се е стремял да върви назад. По времето на Йоан Пристанищната Улица свършвала там, където започвало пристанището. Там корабите товарели и разтоварвали стоките си. Днес това място се намира на пет километра от морето! Разбирате ли, ефесяните имали проблем. Те построили града си на мястото на чудесно пристанище, но пристанището постоянно се затлачвало. Река Кайстер постоянно изсипвала наносите си на края на морето.

Различни римски представители се опитвали да върнат пристанището там, където е било някога. Опитвали се да задълбочат канала. Император Адриан дори се опитал да отклони коритото на Кайстер. Но в края всички опити се провалили и Ефес трябвало да бъде напуснат. Жителите се преместили в селището, познато днес като Селчук.

Ефесяните не можели да се върнат назад; не можели да си възстановят хубавото пристанище.

Но в духовния живот ние можем да се върнем назад. Можем да го направим поради естеството на Христос, Водата на Живота. Можем да ставаме все по-стари и все по-студени. Можем да изгубим посвещението си. Но Христос не се променя! “Исус Христос е същият вчера, днес и довека” (Евреи 13:8). Христос все още може да вдъхнови интензивно посвещение; все още може да ни изпълни с любов.

В естествения ход на нещата духовният ни живот често се затлачва. Задръства се от ежедневния бизнес. Натежава от ежедневни грижи и проблеми. Така че запомнете какво ни подканва да направим Исус, Водата на Живота: “Върши първите си дела.” Прави това, което си правил.

Е, какво сте правили, когато за първи път сте се запознали с Бога? Какво правят хората веднага след обръщането си? Склонни са често да говорят с Бога; склонни са често да Го слушат. Поддържат пряка връзка на общуване. С други думи, не те просто вършат много религиозни неща. Те не просто се занимават със защитаване на истината и излагане на заблудата. Съсредоточават се върху поддържането на пряка връзка с Бога, с Христос.

В духовния живот ние можем да отидем в доброто пристанище, можем да дойдем до източника на Живата Вода. Не трябва да оставаме заклещени на пет километра разстояние, затлачени от наноси. Исус, Водата на Живота, Си е същият. Той е същият източник на духовно обновление. Просто трябва да стигнем до Него. Просто трябва да се съсредоточим върху пряката връзка с Него.

В тази вест към ефесяните Исус ни казва, че за да почувстваме това, което някога сме чувствали, ние трябва да вършим онова, което някога сме вършили. Здравословните постъпки могат да доведат до здравословни емоции. Можем да преоткрием тази първа любов като установим пряка връзка.

Храмът на Артемида някога е бил едно от Седемте Чудеса на Света. Днес от този храм не е останало много.богинята Артемида не е някаква духовна сила в днешния ни свят. Можем да видим обезглавената й статуя, представяща я като богиня на плодородието. Но тя представлява интерес само за археолозите.

Днес онези страстни гласове в театъра са смълчани. Вестта им вече не отеква. Да, ние можем силно да викаме за истината, но вътрешно да бъдем празни, празни от любов и благодат. Ето защо това писмо, изпратено от каменистия остров в Егейско Море до древния град Ефес, има толкова важна вест за нас днес. Това е Христоватя рецепта. Тя ни разкрива, че можем да възстановим първата си любов. Казва ни, че можем да постигнем прогрес – като направим голяма крачка назад. Казва ни, че можем да си спомним. Можем да се покаем. Можем да вършим “първите си дела.” Можем да правим това, което сме правили – и живата Вода на Живота, непроменимият Исус Христос, ще ни помогне да преживеем онова, което сме преживявали.

Може би сте се отклонили от тази първа любов, от тази първа духовна опитност. Може би си мислите, че никога няма да можете да се върнете там. Може би чувствате, че твърде много сте се затлачили – че сте извършили твърде много лоши неща в живота си.

Но Исус е същият. Той е същият Бог, Който още в началото ви е приветствал в обятията Си. Той е същият Бог, Който ви е спечелил с благодатта Си. Той отново може да стопли сърцето ви. Той може да обнови душата ви. Отново може да ви изпълни с любов.

Но вие трябва да дойдете при Водата на Живота. За да почувствате онова, което някога сте чувствали, трябва да вършите онова, което някога сте вършили. Трябва да пожелаете отново да установите тази директна връзка. Трябва да пожелаете да правите неща, които някога сте правили.

Нека заедно направим това посвещение с молитвата:


Мили Татко,

Благодарим Ти, че си толкова загрижен за състоянието на сърцата ни. Благодарим Ти, че можеш да ги изпълниш. Каем се за нашата студенина, за нашата индиферентност. Желаем отново да пленим онази първа любов, онази близост с Теб. Затова молим Те, помогни ни още сега да започнем всеки ден да инвестираме време за връзката с Теб. Помогни ни да развием истинско общение с Теб. Благодарим Ти в името на Спасителя Исус.

Амин.


Каталог: dataup -> SDABG.NET-IZDANIA -> SDABG.NET%202005 -> SDABG.NET -> KNIGI-ZIP-SDABG.NET
SDABG.NET -> Книга откровение 25. Великата блудница Мистичния Вавилон
SDABG.NET -> Книга за нас, между нас ще се види голямо съживление и пробуждане. Ние не разбираме напълно поученията, които тя ни предава, въпреки увещанието да я изследваме и изучаваме
SDABG.NET -> Слава на Исус Христос! + Т. Откр
SDABG.NET -> Апокалипсис-сега!
SDABG.NET -> Книга за нас (кн. Откровение), между нас ще се види голямо съживление и пробуждане. Ние не разбираме напълно поученията, които тя ни предава, въпреки увещанието да я изследваме и изучаваме
SDABG.NET -> Книга откровение 29. Дарбата на пророчеството днес
SDABG.NET -> Семинара върху Откровение с Дъг Бачелър. Това е програма 20, урок 19 "Съвременни пророци и видения"
SDABG.NET -> Книгата откровение 1: 10 "Господният ден", на гръцки език "кириаки хемара"
KNIGI-ZIP-SDABG.NET -> Вести към младите


Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7




©obuch.info 2023
отнасят до администрацията

    Начална страница