Писмо в бутилка инна Михова 7 а клас

Беше един обикновен ден за Амбър. Или поне тя така си мислеше. Датата беше 31.08.2013г.

Амбър живееше в Лос Анджелис, но всъщност имаше свой собствен свят. Наричаше го Амбърленд. Момичето беше на деветнайсет години. Имаше дълга руса коса и невинни сини очи. Изглеждаше точно като ангел. Беше завършила и работеше, но все още беше дете по душа.

В този ден се разхождаше по плажа, който беше необикновено пуст. Изведнъж видя някаква бутилка. Реши, че поредният пияница я е оставил. Тръгна да я рита, но видя, че не е обикновена бутика. Вътре имаше писмо, на което пишеше:

„Здравей, аз съм Робърт, а ти четеш моето писмо. Тук искам да напиша как се чувствам. Аз на външен вид съм едно нормално момче, но когато човек ме опознае, веднага започва да страни от мен. Питаш се защо, нали? Ами защото имам свой собствен свят. Сигурно и ти сега ще решиш, че съм странен, и ще хвърлиш писмото точно както правят всички хора с мен, когато ме опознаят. Но, моля те, не го прави и ти. Дочети това писмо! Аз съм на двайсет и една години. Може би това ти се вижда още по-странно, но, моля те, не се отказвай от четенето на това писмо. Търся приятели и любов като всяко едно момче на моите години. Но никога, никога не съм успявал да намеря някой, който да ме разбира, точно заради това пиша това писмо. Живея в Лос Анджелис, един огромен град с много хора, а аз се чувствам самотен. Доста често се чувствам невидим. И точно заради това мисля... да се самоубия. Мислиш, че пиша това писмо, за да привлека внимание. Не! Ако мислиш така, то много грешиш. Аз просто вярвам, че може някой като мен да го прочете. Но определено не съм сигурен, че има такъв човек. И все пак ти благодаря, ако си прочетел моето писмо в бутилка.

Робърт,

Амбър прочете писмото и се почувства доста странно. Никога преди не беше срещала някой като себе си. Прииска й се да се запознае с това момче. Чудеше се как. Изведнъж й хрумна една брилянтна идея. Веднага се затича към колата си. Отиде при баща си, който беше детектив. Той щеше да намери Роб.

Така и стана. След точно една седмица Амбър пътуваше към мястото на срещата си с Робърт. Беше му казала, че й трябва помощ с лаптопа, тъй като разбра, че той е много добър с компютрите. Срещата им беше в единайсет часа в Старбъкс.

Тя беше там точно навреме. Представяше си, че Роб е висок, рус и с прекрасни зелени очи. Влезе в кафенето и видя едно момче със същите черти. Веднага отиде при него. Попита го дали той е Робърт и се оказа , че беше познала. Те говориха дълго по теми, различни от компютрите. Накрая Амбър реши да му каже за какво наистина е дошла.

- Виж – започна тя, – не дойдох тук заради лаптопа си.

- Досетих се. Все пак не го носиш – каза той и й се усмихна.

- Да – отговори му тя с усмивка, – но истинската причина да съм тук е странна, а въпросът, който ще ти задам сега, е още по-странен. Скоро да си писал писмо в бутилка?

Роб я погледна странно, а после смутено отговори.

- Ами, д-д-да. А ти сигурно си го прочела и сега ще ми се подиграваш – каза той и стана, остави пари за сметката и си тръгна. Но беше спрян от Амбър.

- Нека се разходим и поговорим. Можем да отидем у нас – предложи му тя.

- Ами, д-д-добре. Нека отидем у вас.

Качиха се в колата на Амбър и отидоха в прекрасната й къща.

- Нека седнем на дивана и ти разкажа моята история! – предложи му Амбър.

Той се съгласи.

- Аз съм на деветнайсет години – започна тя. Когато бях на тринайсет всички започнаха да ме отблъскват. Тогава си създадох мой собствен свят. И мисля, че вместо да ти плямпам, е по-добре да ти го покажа.

Момичето го хвана за ръката и те се пренесоха в нейния свят. Там разгледаха всичко. Накрая Роб предложи:

- Ти ми довери своя свят, своите тайни. Искам сега аз да ти покажа моя – той я хвана за ръката и я поведе към света си.

Накрая те отново се озоваха в къщата на Амбър. Роб искаше да й каже нещо, но се притесняваше. Събра смелост и й каза:

- Виж, днес прекарах прекрасно. Ти ми показа, че винаги има някой като теб. Благодаря ти!

Те се прегърнаха.