Плачът на еремия

1їКак седи усамотен градът, който е бил многолюден! Стана като вдовица великата между народите столица! Оная, която беше княгиня между областите, стана поданица!

2їНепрестанно плаче нощем, и сълзите й са по бузите й; Между всичките й любовници няма кой да я утешава; Всичките й приятели й изневериха; станаха й неприятели.

3їЮда отиде в плен от притеснение и тежко робуване; Живее между езичниците, не намира покой; Всичките му гонители го стигнаха всред теснините му.

4їТъжат сионските пътници, защото никой не иде на определените праздници; Всичките му порти са пусти; свещениците му въздишат; Девиците му са наскърбени; и сам той е в горест.

5їПротивниците му взеха връх; неприятелите му благоденстват; Защото Господ го наскърби, поради многото му беззакония; Младенците му отидоха в плен пред противника.

6їИ изгуби се от сионовата дъщеря всичкото й великолепие; Първенците й станаха като елени, които не намират пасбище, И стават безсилни пред гонещия ги.

7їВ дните на скръбта си и на скитанията си Ерусалим си спомни Всичките желателни неща, които имаше от древни времена. Сега, когато са паднали людете му в ръката на противника, и никой не му помага; Противниците го видяха, засмяха се поради опустошението му.

8їТежко съгреши ерусалимската дъщеря, затова се отмахна като нечисто нещо; Всички, които бяха я почитали, презряха я, защото видяха голотата й; А тя въздиша и обръща гърба си.

9їНечистотата й беше в полите й; не бе помислила за сетнината си! Затова чудно се е смирила; няма кой да я утешава; Виж, Господи, скръбта ми, вика тя, защото неприятелят се възвеличи.

10їПротивникът е прострял ръката си върху всичките й желателни неща; Защото тя видя, че в светилището й влязоха езичниците, За които си заповядал да не влизат в Твоето събрание.

11їВсичките й люде въздишат и искат хляб; Дадоха желателните си неща за храна, за да се възобнови животът им; Виж, Господи и погледни; защото станах унижена.

12їНемарите ли, всички вие, които заминавате по пътя? Погледнете и вижте, има ли страдание като страданието, което падна на мене. Когото Господ оскърби в деня на пламенния Си гняв.

13їОт свише Той прати огън в костите ми, който ги облада; Простря примка за нозете ми; върна ме назад; Направи ме пуста и слаба цял ден,

14їНечестията ми бидоха стегнати върху мене, като хомот от ръката Му; Те се сплетоха, стигнаха до врата ми; Той направи да намалее силата ми; Господ ме предаде в ръцете на ония, срещу които не мога да стоя.

15їГоспод презря всичките силни мъже всред мене; Свика против мене събор, за да смаже младежите ми; Господ стъпка като в лин девицата, Юдовата дъщеря,

16їЗатова аз плача; окото ми, окото ми излива вода, Защото се отдалечи от мене утешителят, Който би възобновил живота ми; Чадата ми погинаха, защото надделя неприятелят.

17їСион простира ръцете си, но няма кой да го утеши; Господ заповяда за Якова, щото окръжаващите го да му станат противници; Ерусалим стана между тях като нечисто нещо.

18їПраведен е Господ, защото възстанах против заповедите Му; Слушайте, моля, всички племена, и вижте скръбта ми; Девиците ми и младежите ми отидоха в плен.

19їПовиках любовниците си, но те ме излъгаха; Свещениците ми и старейшините ми издъхнаха в града, Когато си търсеха храна, за да се възобнови животът им.

20їВиж, Господи, защото съм в утеснение; червата ми се смущават; Сърдцето ми от дън се свива, защото зле се разбунтувах против Тебе; Навън обезчади нож; у дома като че ли смърт владее.

21їЧуха, че съм въздишала; няма кой да ме утеши; Всичките ми неприятели чуха за злощастието ми и се радваха, че си сторил това; Обаче, Ти ще докараш възгласения от Тебе ден, когато и те ще станат като мене.

22їНека дойде пред Тебе всичкото им нечестие, И стори на тях както стори на мене, поради всичките ми престъпления; Защото много са въздишките ми, и сърдцето ми чезне;
ГЛАВА 2

1їКак покри Господ с облак сионовата дъщеря в гнева Си, Хвърли от небето долу на земята великолепието на Израиля. И в деня на гнева Си не си спомни за подножието Си!

2їГоспод изтреби всичките Яковови жилища, и не пожали; Събори в гнева Си укрепленията на Юдовата дъщеря; събори ги до земята; Оскверни царството и първенците му

3їВ разпаления Си гняв строши всеки Израилев рог; Оттегли десницата Си от да е срещу неприятеля; И като пламенен огън, който пояжда всичко наоколо, изгори Якова.

4їЗапъна лъка Си като враг; усили десницата Си като противник; И изби всичко приятно на окото; Върху шатъра на сионовата дъщеря изля яростта Си като огън.

5їГоспод стана като неприятел; изтреби Израиля Изтреби всичките му палати; съсипа крепостите му; И увеличи на Юдовата дъщеря плача и риданието.

6їТой усилено събори шатъра му като колиба в градина: съсипа мястото на събранието му; Господ направи да се забрави в Сион определен праздник и събота, И в пламенния Си гняв отхвърли цар и свещеник.

7їГоспод отхвърли олтара Си, погнуси се от светилището Си; Предаде стените на сионските палати в ръката на неприятелите, Които подигнаха шум в дома Господен като в праздничен ден.

8їГоспод намисли да съсипе стената на сионовата дъщеря; Опна връвта; не оттегли ръката Си от да изтреби; И направи да жалее предстението и стената; те изнемогнаха заедно.

9їПортите й затънаха в земята; Той сломи и строши лостовете й; Царят й и първенците й са между езичниците, дето законът го няма; И пророците й не получават видение от Господа,

10їСтарейшините на сионовата дъщеря седят на земята и мълчат; Хвърлиха пръст на главите си; препасаха се с вретища; Ерусалимските девици навеждат главите си до земята.

11їОчите ми изнемощяха от сълзи; червата ми се смущават; Дробът ми се изсипа на земята поради разрушението на дъщерята на людете ми, Понеже младенците и бозайничетата премират по улиците на града.

12їДумат на майките си: Где има жито и вино? Когато премират като смъртно ранени по градските улици, Когато предават дух в пазухата на майките си.

13їКакво да ти заявя? Какво сравнение да ти представя, ерусалимска дъщерьо? Кому да те уприлича за да те утеша, девице сионова дъщерьо? Защото разорението ти е голямо като морето; кой може да те изцели?

14їПророците ти видяха за тебе суетни и глупави видения, И не откриха беззаконието ти, за да те върнат от плен, Но видяха за тебе лъжливо наложени и прелъстителни пророчества.

15їВсички, които заминават в пътя, изпляскват с ръце против тебе, Подсвиркват и кимват с главите си, поради ерусалимската дъщеря, и казват: Това ли е градът, който наричаха Съвършенство на красотата, и, Градът, за който цял свят се радва?

16їВсичките ти неприятели широко отвориха против тебе устата си; Подсвиркват, скърцат със зъбите си и казват: Погълнахме я; Наистина това е денят, който очаквахме; намерихме го, видяхме го.

17їГоспод извърши онова, което беше намислил; изпълни словото, което беше изрекъл от древни дни; Разори без да пожали, развесели над тебе неприятеля, Възвиси рога на противниците ти.

18їСърдцето им извика към Господа, като казва: Стено на сионовата дъщеря, проливай, като поток, сълзи денем и нощем; Не си давай почивка; да не изсъхва зеницата на окото ти.

19їСтани, извикай нощем при първото поставяне на стражите; Излей сърдцето си като вода пред лицето на Господа; Издигни към Него ръцете си за живота на младенците си, Които премират от глад край всичките улици.

20їВиж, Господи, гледай на кого си направил това! Да ядат ли жените рожбата си, младенците на обятията си? Да бъдат ли убити в светилището Господно свещеник и пророк?

21їДете и старец лежат на земята по пътищата; Девиците ми и младежите ми паднаха от нож; Избил си ги в деня на гнева Си; изклал си без да пожалиш.

22їПризвал си отвред ужасителите ми като в ден на определен празник; И никой не се отърва нито остана в деня на гнева Господен; Ония, които съм носила в обятия и отхранила, неприятелят ми ги довърши.
ГЛАВА 3

1їАз съм човекът, който видях скръб от тоягата на Неговия гняв.

2їТой ме е водил и завел в тъмнина, а не във виделина.

3їНавярно против мене обръща повторно ръката Си всеки ден.

4їЗастари месата ми и кожата ми; строши костите ми.

5їИздигна против мене укрепления; и окръжи ме с горест и труд.

6їТури ме да седна в тъмнина като отдавна умрелите.

7їОбгради ме, та не мога да изляза; отегчи веригите ми.

8їОще и когато викам и ридая, Той отблъсва молитвата ми.

9їОгради с дялани камъни пътищата ми; изкриви пътеките ми.

10їСтана ми като мечка в засада, като лъв в скришни места.

11їОтби настрана пътищата ми и ме разкъса; направи ме пуст.

12їЗапъна лъка Си и ме постави като прицел на стрела,

13їЗаби в бъбреците ми стрелите на тула Си.

14їСтанах за присмех на всичките си люде, и за песен на тях цял ден.

15їНасити ме с горчивини; опи ме с пелин.

16їПри това, счупи зъбите ми с камъчета; покри ме с пепел.

17їОтблъснал си душата ми далеч от мира; забравих благоденствието.

18їИ рекох: Погина увереността ми и надеждата ми като отдалечена от Господа.

19їПомни скръбта ми и изпъждането ми, пелина и жлъчката.

20їДушата ми, като ги помни непрестанно, се е дълбоко смирила.

21їОбаче, това си наумявам, поради което имам и надежда:

22їЧе по милост Господна ние не се довършихме, понеже не чезнат щедростите Му.

23їТе се подновяват всяка заран; голяма е Твоята вярност.

24їГоспод е дял мой, казва душата ми; затова ще се надявам на Него.

25їБлаг е Господ към ония, които Го чакат, към душата, която Го търси.

26їДобро е да се надява някой и тихо да очаква спасението от Господа.

27їДобре е за човека да носи хомот в младостта си.

28їНека седи насаме и мълчи, когато Господ му го наложи.

29 Нека тури устата си в пръстта негли има още надежда.

30їНека подаде бузата си на онзи, който го бие; нека се насити с укор.

31їЗащото Господ не отхвърля до века.

31їПонеже, ако и да наскърби, Той пак ще и да се съжали според многото Си милости.

33їЗащото не оскърбява нито огорчава от сърдце човешките чада.

34їДа се тъпчат под нозе всичките затворници на света,

35їДа се извръща съдът на човека пред лицето на Всевишния,

36їДа се онеправдава човека в делото му, - Господ не одобрява това.

37їКой ще е онзи, който казва нещо, и то става, без да го е заповядал Господ?

38їИз устата на Всевишния не излизат ли и злото и доброто?

39їЗащо би пороптал жив човек, всеки за наказанието на греховете си?

40їНека издирим и изпитаме пътищата си, и нека се върнем при Господа.

41їНека издигнем сърдцата си и ръцете си към Бога, Който е на небесата, и нека речем:

42їСъгрешихме и отстъпихме; Ти не си ни простил.

43їПокрил си се с гняв и гонил си ни, убил си без да пощадиш.

44їПокрил си се с облак, за да не премине молитвата ни.

45їНаправил си ни като помия и смет всред племената.

46їВсичките ни неприятели отвориха широко устата си против нас.

47їСтрахът и пропастта ни налетяха, запустение и разорение.

48їВодни потоци излива окото ми поради разорението на дъщерята на людете ми.

49їОкото ми пролива сълзи и не престава, защото няма отрада.

50їДокато не се наведе Господ и не погледне от небесата.

51їОкото ми прави душата ми да ме боли поради всичките дъщери на града ми.

52їОния, които ми са неприятели без причина, ме гонят непрестанно като птиче.

53їОтнеха живота ми в тъмницата, и хвърлиха камък върху мене.

54їВоди стигнаха над главата ми; рекох: Свърших се.

55їПризовах името Ти, Господи, от най-дълбоката тъмница.

56їТи чу гласа ми; не затваряй ухото Си за въздишането ми, за вопъла ми;

57їПриближил си се в деня, когато Те призовах, рекъл си: Не бой се.

59їЗастъпил си се, Господи, за делото на душата ми; изкупил си живота ми.

59їВидял си, Господи, онеправданието ми; отсъди делото ми.

60їВидял си всичките им отмъщения и всичките им замисли против мене.

61їТи си чул, Господи, укоряването им и всичките им замисли против мене.

62їДумите на ония, които се подигат против мене цял ден.

63їВиж, кога седят и кога стават аз им съм песен.

64їЩе им въздадеш, Господи, въздаяние според делата на ръцете им;

65їЩе им дадеш, като клетвата Си върху тях окаменено сърдце;

66їЩе ги прогониш с гняв, и ще ги изтребиш изпод небесата Господни,
ГЛАВА 4

1їКак почерня златото! измени се най-чистото злато! Камъните на светилището са пръснати край всичките улици.

2їДрагоценните синове на Сион, равноценни с чисто злато, Как се считат за глинени съдове, дело на грънчарска ръка!

3їДаже чакалите подават съсци и кърмят малките си; А дъщерята на людете ми се ожесточи като камилоптиците в пустинята;

4їЗащото езикът на бозайничето се залепя на небцето му от жажда; Децата искат хляб, но няма кой да им отчупи.

5їОния, които ядяха отбрани ястия, лежат небрежни в улиците; Възпитаните в мораво пригръщат бунището.

6їЗащото наказанието за беззаконието на дъщерята на людете ми стана по-голямо от наказанието за греха на Содом, Който биде съсипан в един миг, без да са го барали човешки ръце.

7їБлагородните й бяха по-чисти от сняг, по-бели от мляко, Снагата им по-червена от рубини, блещяха като сапфир;

8їА сега лицето им е по-черно от сажди; не се познават по улиците! Кожата им залепна за костите им, изсъхна, стана като дърво.

9їПо-щастливи бяха убитите от меч нежели умъртвените от глад; Защото тия чезнат прободени, от липса на полските произведения.

10їРъцете на милозливите жени свариха чадата им; Те им станаха храна при разорението на дъщерята на людете ми,

11їГоспод извърши възнамереното от Него в яростта Му, изля пламенния Си гняв. Запали огън в Сион, който изпояде основите му.

12їЗемните царе не вярваха, нито живущите по целия свят. Че щеше да влезе противник и неприятел в ерусалимските порти.

13їА това стана поради греховете на пророците му и поради беззаконията на свещениците му, Които проливаха кръвта на праведните всред него.

14їТе се скитаха като слепи по улиците, оскверниха се с кръв, Тъй щото човеците не можеха да се допират до дрехите им.

15їОтстъпете, вие нечисти, викаха към тях; отстъпете, отстъпете, не се допирайте до нас; А когато те бягаха и се скитаха, говореше се между народите: Няма да пришелствуват вече с нас.

16їГневът на Господа ги разпръсна; Той не ще вече да гледа на тях; Свещеническо лице не почетоха, за старци не се смилиха.

17їИ до сега очите ни се изнуряват от чакане суетната за нас помощ; Ожидахме народ, който не можеше да спасява.

18їПричакват стъпките ни, така че не можем да ходим по улиците си; Приближи се краят ни; дните ни се изпълниха; да! краят ни дойде.

19їОния, които ни гонеха, станаха по-леки от небесните орли; Гониха ни по планините, причакваха ни в пустинята.

20їПомазаникът Господен, дишането на ноздрите ни, Тоя, под чиято сянка казвахме, че ще живеем между народите, се хвана в техните ями.

21їРадвай се и весели се, дъщерьо едомска, която живееш в земята Уз. Обаче и до тебе ще дойде чашата; ще се опиеш, и ще се заголиш!

22їСвърши се наказанието за беззаконието ти, дъщерьо Сионова; Той няма вече да те закара в плен; Но ще накаже твоето беззаконие, дъщерьо едомска, ще открие съгрешенията ти.
ГЛАВА 5

1їСпомни си, Господи, какво ни стана; Погледни и виж как ни укоряват.

2їНаследството ни мина на чужденци, Къщите ни на странни.

3їОстанахме сирачета без баща. Майките ни са като вдовици.

4їВодата си пихме със сребро, Дървата ни идат с пари.

5їНашите гонители са на вратовете ни. Трудим се и почивка нямаме,

6їПростряхме ръка към египтяните И към асирийците, за да се наситим с хляб.

7їБащите ни съгрешиха, и няма ги; И ние носим техните беззакония.

8їСлуги господаруват над нас, И няма кой да ни избави от ръката им.

9їДобиваме хляба си с опасност за живота си Поради меча, който ограбва в пустинята.

10їКожата ни почервеня като пещ Поради върлуването на глада.

11їИзнасилваха жените в Сион, Девиците в Юдовите градове.

12їЧрез техните ръце биваха обесени първенците, Старейшините не се почитаха.

13їМладежите носеха воденични камъни, И децата падаха под товара на дървата.

14їСтарейшините не седят вече на портите; Младежите изоставиха песните си.

15їПрестана радостта на сърдцето ни; Хорото ни се обърна на жалеене.

16їВенецът падна от главата ни; Горко ни! защото сме съгрешили.

17їЗатова чезне сърдцето ни; Затова причерня на очите ни.

18їПоради запустяването на Сионския хълм Лисиците ходят по него.

19їТи, Господи, седиш като Цар до века; Престолът Ти е из род в род

20їЗащо ни забравяш за винаги, И ни оставяш за толкоз дълго време?

21їВъзвърни ни, Господи, към Себе Си, и ще се възвърнем; Обнови дните ни както изпърво, -

22їАко не си ни отхвърлил съвсем, И не си се разгневил твърде много против нас.

КНИГАТА НА ПРОРОК ЕРЕМИЯ

1їДумите на Хелкивия син Еремия, един от свещениците, които бяха в Анатот във Вениаминовата земя,

2їкъм когото дохождаше Господното слово в дните на Юдовия цар Иосия, Амоновия син, в тринадесетата година от царуването му.

3їДохождаше и в дните на Юдовия цар Иоаким, син на Иосия, до края на единадесетата година на Юдовия цар Седекия, син на Иосия, до пленяването на Ерусалим в петия месец.

4їПрочее, Господното слово дойде към мене и рече:

5їПреди да ти дам образ в корема познах те, и преди да излезеш из утробата осветих те. Поставих те за пророк на народите.

6їТогава рекох: О, Господи Иеова! ето, аз не зная да говоря, защото съм дете.

7їА Господ ми рече: Не думай - Дете съм; защото при всичките, при които ще те пратя, ще идеш, и всичко, що ти заповядвам, ще кажеш.

8їДа се не боиш от тях, защото Аз съм с тебе, за да те избавям, казва Господ.

9їТогава Господ простря ръката Си, та я допря до устата ми; и Господ ми рече: Ето, турих думите Си в устата ти.

10 Виж, днес те поставих над народите и над царствата, за да изкореняваш и да съсипваш, да погубваш и да събаряш, да градиш и да садиш.

11 При това Господното слово дойде към мене и рече: Що виждаш, Еремие? И рекох: Виждам бадемова пръчка.

12їТогава Господ ми рече: Право си видял; защото Аз бързам да изпълня словото Си.

13 И втори път дойде Господното слово към мене и рече: Що виждаш ти? И рекох: Виждам котел, който възвира; и лицето му е от север.

14їТогава Господ ми рече: От север ще избухне зло Върху всичките жители на тая земя.

15їЗащото, ето, Аз ще повикам Всичките колена на северните царства, казва Господ; И те ще дойдат и ще поставят всеки престола си Във входа на ерусалимските порти, И срещу всичките стени около него, И срещу всичките Юдови градове.

16їИ ще произнеса съдбите Си против тях Поради всичкото им нечестие, Гдето Ме оставиха и кадиха на чужди богове, И се поклониха на делата на своите ръце.

17їТи, прочее, опаши кръста си, И стани, та им кажи всичко, което ще ти заповядам; Да се не уплашиш от тях, Да не би Аз да те уплаша пред тях.

18їЗащото, ето, Аз те поставих днес Като укрепен град, железен стълп, И като медни стени против цялата страна, Против царете на Юда, против първенците му, Против свещениците му, и против людете на тая страна.

19їТе ще воюват против тебе, Но няма да ти надвият; Защото Аз съм с тебе, за да те избавям, казва Господ.

1їСловото Господно дойде към мене и рече:

2їИди, та прогласи в ушите на ерусалимската дъщеря, думайки: Така казва Господ: Помня за тебе Милеенето ти, когато беше млада, Любовта ти, когато беше невеста, Как Ме следваше в пустинята, В непосята земя.

3їИзраил беше свет Господу, Първак на рожбите Му; Всички, които го пояждаха, се счетоха за виновни; Зло ги постигаше, казва Господ.

4їЧуйте словото Господно, доме Яковов, И всички родове на Израилевия дом;

5їТака казва Господ: Каква неправда намериха в Мене бащите ви, Та се отдалечиха от Мене, И ходиха след суетата, и станаха суетни?

6їНито рекоха: Где е Господ, Който ни изведе из Египетската земя, Който ни води през пустинята, През страна пуста и пълна с пропасти, През страна безводна и покрита с мрачна тъмнина, През страна, по която не минаваше човек, И гдето човек не живееше?

7їИ въведох ви в плодородна страна, За да ядете плодовете й и благата й; Но като влязохте осквернихте земята Ми, И направихте мерзост наследството Ми.

8їСвещениците не рекоха: Где е Господ? Законоведците не Ме познаха; Също и управниците станаха престъпници против Мене, И пророците пророкуваха чрез Ваала И ходиха след безполезните идоли.

9їЗатова, Аз още ще се съдя с вас, казва Господ, И с внуците ви ще се съдя.

10їЗащото минете в китимските острови та вижте, Пратете в Кидар та разгледайте внимателно, И вижте, ставало ли е такова нещо, -

11їРазменил ли е някой народ боговете си, при все че не са богове? Моите люде, обаче, са разменили Славата си срещу онова, което не ползува.

12їУжасете се, небеса, поради това, Настръхнете, смутете се премного, казва Господ,

13їЗащото две злини сториха Моите люде: Оставиха Мене, извора на живите води И си изсякоха щерни, разпукнати щерни, Които не могат да държат вода.

14їИзраил слуга ли е? домороден роб ли е? Тогава защо стана пленник?

15їМлади лъвове рикаха против него и реваха, И запустиха земята му; Градовете му са изпогорени и обезлюдени,

16їОще и жителите на Мемфис и на Тафнес Строшиха темето на главата ти.

17їНе докара ли ти това сам на себе си Като си оставил Господа своя Бог, Когато те водеше в пътя?

18їИ сега, защо ти е пътят за Египет? Да пиеш водата на Нил ли? Или защо ти е пътят за Асирия? Да пиеш водата на Ефрат ли?

19їТвоето нечестие ще те накаже, И твоите отстъпления ще те изобличат; Познай, прочее, и виж, че е зло и горчиво нещо, Гдето си оставил Господа своя Бог, И гдето нямаш страх от Мене, Казва Господ, Иеова на Силите.

20їПонеже отдавна съм строшил хомота ти И съм разкъсал връзките ти; И ти рече: Няма вече да бъда престъпница; А между това, на всеки висок хълм И под всяко зелено дърво Си лягала като блудница.

21їА пък Аз бях те насадил лоза отбрана, Семе съвсем чисто; Тогава ти как си се променила в изродени пръчки на чужда за Мене лоза?

22їЗатова, ако и да се умиеш с луга И да употребиш много сапун, Пак твоето беззаконие си остава петно пред Мене, Казва Господ Иеова.

23їКак можеш да речеш: Не съм се осквернила Не съм ходила след ваалимите? Виж пътя си в долината, Познай що си сторила, Подобно на камила, която бърже тича насам натам из пътищата,

24їПодобно на дива ослица, свикнала с пустинята, Която в страстта на душата си смърка въздуха; В устрема и кой може да я отвърне? Ония, които я търсят, няма да си дават труд за нея, - В месеца й ще я намерят.

25їВъздържай ногата си, за да не ходиш боса. И гърлото си, за да не съхне от жажда; Но ти си рекла: Напраздно! не; Защото залюбих чужденци, И след тях ще ида.

26їКакто се посрамя крадец, когато е открит, Така ще се посрами Израилевият дом - Те, царете им, първенците им, Свещениците им, и пророците им, -

27їКоито думат на дървото: Ти си мой отец, И на камъка: Ти си ме родил; Защото обърнаха към Мене гърба си, а не лицето си; Но пак във време на бедствието си ще рекат: Стани, та ни избави.

28їНо где са твоите богове, които си си направил? Те нека станат, ако могат да те избавят Във време на бедствието ти; Защото, колкото са градовете ти, Толкова са и боговете ти, Юдо.

29їЗащо би искали да се препирате с Мене? Вие всички сте отстъпници от Мене, казва Господ.

30їНапраздно поразих чадата ви; Те не приеха да се поправят; Собственият ви нож пояде пророците ви Като лъв-изтребител.

31їО, човеци на тоя род, вижте словото на Господа, Който казва: Бил ли съм Аз пустиня за Израиля, Или земя на мрачна тъмнина? Защо тогава казват людете Ми: Ние сме скъсали връзките си, Не щем да дойдем вече при Тебе?

32їМоже ли момата да забрави накита си, Или невестата украшенията си? Но людете Ми забравяха Мене през безбройни дни.

33їКак украсяваш пътя си, за да търсиш любов! Така щото си научила и лошите жени на твоите пътища!

34їТоже и по полите ти се намери кръвта На души - невинни сиромаси; Не намерих кървите с разкопаване, но по всички тия поли.

35їА при все това ти казваш: Невинна съм, За туй гневът Му непременно ще се отвърне от мене. Ето, Аз ще се съдя с тебе Загдето казваш: Не съм съгрешила.

36їЗащо се луташ толкоз много за да промениш пътя си? Ще се посрамиш и от Египет Както се посрами от Асирия.

37їЩе излезеш и от там С ръцете си на главата си; Защото Господ отхвърли ония, на които уповаваш, И ти няма да успееш в тях.