Пламен Радков Русев месалим, лугал на киш

Специализиран научен съвет по Стара и средновековна история, археология и етнография при Виолата атестационна комисия

Великотърновски университет "Св. св. Кирил и Методий" Исторически факултет, Катедра "Стара история и етнология"

Пламен Радков Русев

МЕСАЛИМ, ЛУГАЛ НА КИШ.

ПРОБЛЕМИ НА ПОЛИТИЧЕСКАТА ИСТОРИЯ

НА ЮЖНА МЕСОПОТАМИЯ

КЪМ СРЕДАТА НА ПІ ХИЛЯДОЛЕТИЕ ПР. Н. Е.

(По писмени извори)

АВТОРЕФЕРАТ

на дисертация за присъждане на образователна и научна степен "доктор"

Научен консултант: доц. д-р Владимир Попов

Официални рецензенти:

Велико Търново 1999

Защитата на дисертационния труд ще се със­тои на 1999 г. от часа, в зала № 19 на ЕИМ при БАН, ул. "Московска" № 6а, София.

Материалите по защитата са на разположе­ние на интересуващите се в стая № 102.

Политическата история на Южна Месопотамия (Шумер) до средата на III хил. пр. н. е. е сред труднодостъпните за историо­графско проучване проблеми от историята на Древния изток. Из­граждането на позитивна представа за нея обаче е особено нуж­но, защото е предварително условие за цялостното разбиране на интензивния и впечатляващ исторически процес в Месопотамия през доакадския период, а и до края на III хил. пр. н. е.

Трудностите в проучването на ранната политическа история на Ю. Месопотамия са детерминирани от състоянието и характера на писмените извори от и за периода: ограничени като количество, съдържание, информация; често фрагментирани; трудни за "че­тене" поради неразвитост на писмената система - като графичност (стилизация на знаците, ортография) и граматична изразност; късна поява на текстове с "политически" характер на фона на ма­совите стопански документи.

В условията на такива дадености, съкровищница за из­следване на ранната политическа история на Ю. Месопотамия са царските надписи на Лагашката династия на Урнанше - над 370 надписа на девет последователни управника. Благоприятната ситуация за обективно проучване на политическия процес в един отделен патесиат - Лагаш, задължава да бъде приложен систе­матичен подход. Първата фаза на такъв подход е изясняване на властването на Урнанше - формирал условия за устойчива династична приемственост в Лагаш. Самият Урнанше е титуляр на 52 надписа, които, поради липсата на относителна датировка в тях, се разглеждаха до сега в историографията като аморфно ця­ло. При анализа на надписите бяха откроени критерии за време­вата им стратификация, с което управлението на Урнанше стана достъпно за проучване във времето. Но, оказа се, състоянието на съвременните историографски достижения за историята на Шу­мер към средата на Ш хил. пр. н. е. не позволява да се оползотвори очерталата се възможност за интензифициране на проучването на политическия процес в Лагаш. В специализираната литература

3

няма отговор на съществени въпроси: защо Месалим, лугалът на Киш "строи" Храма на Нингирсу в Лагаш известно време преди Урнанше; има ли този акт връзка с арбитража на Месалим по териториалния спор между Лагаш и Ума, и защо той е в полза на Лагаш; в каква политическа среда - местна и глобална, властва Урнанше; в каква среда се проявява и какъв е характера на очер­талото се в стратифицирания комплекс надписи на Урнанше напрежение между управника и елитното жречество на Нингирсу в Лагаш.

В системата на описаната ситуация изследователската задача "Урнанше" трябва да бъде преосмислена конструктивно. След като няма условия да е основен проблем на проучването, Урнанше може да се "преформатира"в частен проблем - да стане средство за изясняване на глобалното. Чрез ограничаване на проучването до стратификация на надписите му, където за сега е границата за позитивен резултат, без да е налице негово ясно отнасяне в политическия процес в Ю. Месопотамия, става постижима друга съществена задача: историческо дефиниране на средата на III хил. пр. н. e. в Шумер - като състояние и напрег­натост на обществото, като ставане на историята.

4

Внушителните постижения на изворознанието и исто­риографията от последното столетие облагодетелстваха плани­раното проучване. Целта му обаче е и в това да ги надхвърли, доколкото бе постижимо. Търсенето на нов, позитивен историо­графски резултат, върху основата на влезли в обръщение извори, наложи прилагането на широк набор, на система от методи за историческо проучване, чрез които да се уползотвори макси­малната част от информационния потенциал на писмените изво­ри. В основата на цялостния познавателен подход, разбира се, е положена рутинната тексткритика. За интензифициране на ре-зултатността й, изворите са систематизирани по локален и хро­нологически признак, като е търсено формиране на изворов ком­плекс от преки и косвени източници. Предвид количествено ограничените изворови дадености, особено плодотворни се оказаха интензивните методи: моделиране, аналогия, историческо про­гнозиране, статистически методи, а при цялостната системати­зация на сведенията бе приложен метода на работната хипотеза. В резултат, за база на проучването на политическата история на Ю. Месопотамия към средата на III хил. пр. н. е., беше изграден широк изворов комплекс, спрямо който бе приложена система от методи за извличане на информация и нейната историографска организация.

Първата глава на проучването е негов неделим предва­рителен етап, чиято цел е да проблематизира центростремител­ната му точка - средата на III хил. пр. н. е. в Шумер, и с това създаде условия за проблематизиране на известните факти и историографски постижения, касаещи изследването.

Оказва се, че ако като хронологическа точка средата на III хил. пр. н. е. може ясно да бъде дефинирана, то като историческо време, като състояние на обществото, определението за среда на III хил. пр. н. е. в Шумер е трудно. Историческата дефиниция за времевата точка може да бъде формирана само чрез убедителен, автентичен изворов материал, който да носи съдържателна пълноценност и има хронологическа "съвместимост" - несъмнено да се отнася към тази времева точка. От прегледа на няколкото възможни компактни групи извори - архивите от Фара, Абу Салабих, Лагаш - става видно, че на поставените изисквания най-добре отговаря групата от 52 царски надписа на Урнанше.

За да е пълноценно ползването на сведенията от надписите на Урнанше за градежа на определение за средата на III хил. пр. н. е. в Шумер като историческо време, е необходимо да бъде възста­новена тяхната съотносителна хронологическа последователност. Само така те ще станат свидетелство за процес, за история. От аморфната група надписи може да се формира изворов комплекс, ако се уточни и аргументира съществен критерий за установяване на времевата им последователност. Сред различните възможности като най-убедителна се очертава регистрираната в текстовете строителна дейност на Урнанше, която е тяхната основна съ­държателна характеристика. Надписите на управника обаче, не представят в проста последователност нарастващия обем строителни инициативи. Следователно, критерият не може да е прост количествен, а ще е сложен аналитичен продукт, който ще се развива последователно. Първоначално трябва да се открои

6

особен, значим факт от строителната дейност, чрез съотнасяне с който да се разслои цялостната строителна практика на лутала на Лагаш, заедно с надписите които я представят. Носената от тек­стовете друга информация ще формира в паралелен поток поредността на другите начинания на Урнанше. Така властвансто му в Лагаш става видимо и като процес.

За да се избегне внушението от изразени от А. Паро и А. Фалкенщайн тези, че може Храмът на Нингирсу да е посочен в този и други надписи на Урнанше вариантно като Светилището на Гирсу (èš-gir-su), в обособена част на текста е разгледан харак­тера на тези обекти и храмови наименования, като е аргументира­но заключението, че в надписите на Урнанше това са два различни, рангово неравностойни обекти, с особени функции в култа към Нингирсу и най-вероятно, за разлика от Храма, Светилището е построено от Урнанше из основи.

Посредством критерия наличие на Храма на Нинигирсу в текстовете и уникалното сведение за военен триумф, съпроводено с изчерпателен "строителен списък", са анализирани надписите на Урнанше. Обосоновано е разбирането за открояване на "Първи строителен период на Урнанше", от момента в който оглавява Лагаш до войната с Ур и Ума. Допълнително, този период е раз­граничен на шест строителни етапа. От аналитичния резултат, че има група надписи, които явно съдържат факти от периода след войната, но са изготвени преди строежа на Храма на Нингирсу, е аргументирано разграничаването на "Втори строителен период",

7

състоящ се от нови три етапа. "Третият строителен период на Урнанше" път се състои от два етапа. Основание за обособяването му е "появата" на Храма в надписите.

Таблица I. Обща систематизация на периодите и етапите в строителната дейност на Урнанше с отчитане на паралелни явления

8

Резултатът от съотносителната стратификация на надписите на Урнанше е търсената основа за позитивно дефиниране на характерни черти на средата на III хил. пр. н. е. в Шумер.

1. 
   Урнанше не е свързан с елитното жречество на патесиата,
   а изглежда произхождал от "извънстоличните" общини. Изди­
   гането му за управник вероятно е проява на разколебаване в тради­
   ционното политическо влияние на жреческата колегия на Нин­
   гирсу.
   
2. 
   Промяната в титулатурата на управника от енси (ensí) в
   лугал (lugal) не е обвързана с военния конфликт с Ур и Ума. Явно
   са съществували други, не така рутинни причини, трудно доловими
   на този етап.
   
3. 
   През първия строителен период Урнанше облагодетелства
   общините от централната и южната част на патесиата. Чрез влас-
   товите си позиции и строителни инициативи той създава баланс,
   противотежест на северния патесиатен център Гирсу - лоното на
   жречеството на Нингирсу.
   
4. 
   Войната с Ур и Ума била очаквана от Урнанше. Тя едва
   ли е спонтанен набег, а по-скоро е проява на значими, "прогнози-
   руеми" интереси и процеси в района.
   
5. 
   Урнанше развива бързо военния си успех в стопански
   просперитет и изглежда включва Лагаш в стратегическа за района
   стопанска ниша — международния обмен.
   
6. 
   За разлика от ситуацията при предшествениците му, при
   Урнанше прозира обрат в отношенията с елитното жречество в
   патесиата. След политическото, военното и стопанското си
   утвърждаване Урнанше получава превес над жречеството. Твърде
   вероятно това е началната фаза в секуларизацията на храмовото
   стопанство в Лагаш от управника.
   
7. 
   Надмощието на светския властови център в патесиата е
   съпроводено с открояване на знат различна от жреческата йерархия
   на Нингирсу. При Урнанше стават доловими елементи от меха­
   низма за осъществяването на устойчива династична приемственост
   (за разлика от по-ранните прояви в Киш и Урук): а) висок личен
   авторитет и постижения на управника; б) еманципация и превес
   на светския властови център спрямо жреческия; в) формиране на
   знат близка до управника, различна от традиционния жречески
   елит.
   

9

ГЛАВА П. "МЕСАЛИМ, ЛУГАЛ НА КИШ".

Лугалът на Киш Месалим (Месилим) и свързаните с него извори дават една от малкото възможности за по-детайлно проучване на политическите събития преди ср. на III хил. пр. н. е. в Шумер. Самият Месалим е сред най-дискусионните въпроси на ранната история на Двуречието. Обобщено, в литературата има три тенденции, които търсят своята изворова аргументация: а) Месалим бил традиционен шумерски лугал-хегемон, резидирал в Киш; б) Месалим не е свързан с Киш, а е формален носител на титлата "лугал на Киш"; произхода му се търси в Дер, Аван или Ур; в) Несигурните сведения не позволяват категорично отнасяне на Месалим към определен патесиат.

Изходът от тази историографска ситуация не може да е в ново сумиране на изразените мнения, а трябва да се търси в ново проблематизиране на изворовите сведения. За да е възможно това, то ясно трябва да се дефинира комплекса преки извори за Месалим, да се стратифицира той в синхронна и диахронна перспектива, да се локализират географски сведенията, и вече на тази база да се търси обогатяване на комплекса и с косвени сведения. На основата на изворовите издания на Фр. Тюро-Данжен, X. Щайбле и Дж. Купър са представени трите автентични надписа на Месалим от Гирсу и Адаб, фрагментите от надписите на Еаннатум и Ентемена, където е посочен Месалим. Доколкото отсъствието му от Шу­мерския царски списък (по-нататък - ШЦС) е аргумент в диску­сията, то е приведен пасажа където може да се търси мястото на Месалим. Превода е направен по изданието на ШЦС от Торкилд Якобсен.

Критиката на изворите на първо място се съсредоточава върху собствените надписи на Месалим. Като неубедителна е оценена тезата на Т. Якобсен - И. М. Дяконов, че липсата на ло­кален постдетерминатив към топонима Киш в титлата на Меса­лим (lugal-kiš) означава, че той носи титла "лугал на Всемира", а не "лугал на Киш". Изтъкнат е фактът, че и другите топоними в

10

надписите му са без локален постдетерминатив. По-късно, когато детерминативите стават утвърдена практика в писмената система, Ентемена недвусмислено сочи Месалим като "лугал на Киш" (lugal-kiš^ki).

Особено внимание изисква декларацията в единия от Адабските надписи на Месалим: "любимият син на Нинхурсаг". Посредством други царски надписи е локализирано наличието на особен, царски култ към Нинхурсаг през РД период в Шумер, чие­то начало се явявя в изворите с Месалим. Формулата на Месалим е оценена като рудиментарен опит чрез понятни митологични семантеми да се формира средство за политическо въздействие и сплотяване на територията на хегемониума. Архаичният поли­тически инструментариум, отразен в надписите му, позволява Месалим да бъде характеризиран като "лугал-патриарх".

Важна част от отразената в надписите политическа практика на Месалим е зачитането на местните патесиатни политически институти (енси, елитно жречество) - още едно политическо сред­ство на господството му, което за разлика от първото, се основа­ва на конкретен, ендогенен политически ресурс.

Сумарната оценка за Месалим, според собствените му надписи е, че той най-вероятно е местен шумерски управник.

Друга фаза от критиката на преките извори за Месалим са известията на Еаннатум и Ентемена от Лагаш за него - един­ствените които осведомяват за арбитражното му решение в спора на Лагаш с Ума за областта Гуеден. Отново се оказва, че Месалим действа като местен, шумерски лугал-хегемон, а неговото реше­ние, както личи от "Стелата на ястребите", обвързва Киш и поко­ления по-късно.

11

Един от съществените аргумента за тезата, че Месалим не е резидирал в Киш, е отсъствито му от ШЦС. Критиката на тази известен паметник първо отчита характера му на късен, ком-пилативен, синтетичен исторически извор. Това изисква работата с него да е внимателна и доколкото е възможно да се основава на коректива на други налични извори с по-висока надеждност. Изтъкнато е отсъствието от ШЦС и на други известни от автен­тични надписи управници и династии с голямо за времето си значение. Характерът на ШЦС е проблематизиран при сравнение с "Лагашкия царски списък". Оказва се, че са доловими две паралелни доктрини за политическата власт - тази на III династия на Ур, залегнала в ШЦС и тази на Лагаш, отразена в Лагашкия списък. Направен е изводът, че ШЦС освен всичко е и политически мотивиран документ, което допълнително ограничава на­деждността му на извор. Отсъствието на името Месалим от ШЦС е реалност, но също такава реалност са и автентичните надписи на самия Месалим и на Ентемена, в които той е назован "лугалът на Киш" (lugal-kiš и респ. lugal-kiš^ki).

12