План-конспекти по отчитане на външнотърговски сделки-теория



страница1/2
Дата14.02.2017
Размер491.04 Kb.
#14914
  1   2
ПЛАН-КОНСПЕКТИ ПО

ОТЧИТАНЕ НА ВЪНШНОТЪРГОВСКИ СДЕЛКИ-ТЕОРИЯ
Валутен пазар.Валутен курс в международната сделка.Видове валутни курсове.Вътрешна и международна цена.

1.Валутен пазар.

Валутния пазар, подобно на другите пазари формира цената на валутата в зависимост от търсенето и предлагането и формира пазарното равновесие.

Изискванията да счетоводното отразяване на сделките в чуждестранна валута и влиянието на промените в обменните курсове се регламентират от Международен счетоводен стандарт 21Ефекти от промените в обменните курсове, а конкретно за малките и средните предприятия в нашата страна от действащия в момента Счетоводен стандарт 21 Ефекти от промените във валутните курсове. Правилата в тези стандарти са унифицирани, покриващи се по съдържание и значение са основните термини в тях.


2. Валутен курс в международната сделка.
Валутен курс – отношението на паричната единица на една страна към паричната единица на друга страна.

Функции на валутния курс:

- средство за съизмеряване стойностите на паричните единици на страните, т. е. валутния курс показва каква е цената на парите на една страна изразена в парите на друга страна. С помоща на валутния курс всички икономически агенти сравняват производствените се разходи с международните цени и определят поведението си, което може да доведе до промяна на стоковите потоци м/у националния и международния пазар. В този смисъл валутния курс е инструмент за разделяне на стоките м/у двата пазара.

- валутния курс е средство за конверсия на една валута в друга, т. е. така валутния курс обслужва валутния обмен при търговията със стоки, при движението на капитали и осъществяването на специални валутни операции.

- валутния курс е средство за корелация на индикаторите на вътрешния и международния пазар. Така той се използва като активен пазарен регулатор. Валутния курс е мост за свързване на вътрешните и международните цени. Така по отношение на стоките внасяни от чужбина изпълнява ролята ценообразуващ фактор. Силно е влиянието за относителното изравняване на лихвените проценти в страните – ако две икономики са отворени за движението на капитали, разликата м/у основните лихвени проценти се определя от очакваната промяна във валутния курс на паричните им единици. Регулира ПБ – при увеличение на валутния курс се намалява пасива, а при понижение се ограничава актива в ПБ.
3. Видове валутни курсове.




Пряка котировка - количеството национална валута за една единица чужда валута. В повечето страни курсовете на чуждестранните валути се изразяват в национална валута. Това е така наречената система за преки котировки.

Обратна котировка – количеството чужда валута за единица национална валута

Крос-курсове (кръстосани) - Това е съотношение между две валути, което произтича от техния курс по отношение към трета валута. При операции на световния пазар често се използуват крос-курсове към щатския долар, тъй като долара се явява не само основна резервна валута, но и повечето сделки по света се извършват в щатски долари.

Спот-курс - Цената на валутата на една страна изразена чрез валутата на друга страна, установена в момента на сключване на сделката, при условията на валутен обмен между банки-контрагенти на втория работен ден от деня на сключване на сделката. Спот-курсът отразява колко високо бива оценена националната валута в момента на провеждане на операцията зад пределите на дадената страна.
4. Вътрешна и международна цена.

Основно място във всяка оферта заема условието за цената . необходимо е тя да бъде пазарно съобразена, което означава , че трябва да осигури предвидената печалба, да отчита действието на ценообразуващите фактори в международната търговия и да бъде подкрепена със солидна ценова документация.Трябва да отбележим, че в редица случаи ролята на първостепенна ценова документация играе осигурената от счетоводството информация за цените по реално сключени вече сделки. Колкото по-подробно и по-точно бъдат съобразени и отразени възможните разходи по една външнотърговска сделка още при съставянето на офертната цена, толкова по-точна и ясна предства ще има предприятието за очакваната ефективност на сделката.

Видове сделки на валутния пазар. Участници на валутния пазар.Котиране и котировки.Валутен арбитраж.

1.Видове сделки на валутния пазар.

Развитието на международната търговия и все по-голямата мобилност на капиталите в световен мащаб определят бурното развитие на валутните пазари и огромното разнообразие от валутни сделки. В зависимост от срока, в който се извършва валутната размяна, съществуват два основни вида сделки. Единият вид са сделките в брой, известни под името касови или спот сделки. При тях валутата се доставя в деня на сключване на сделката, на следващия или до втория ден. Ако е за следващия ден, операцията се нарича тон - вальор, а когато е за втория ден - спот-вальор. Касовите сделки са свързани с необходимостта от чужда валута за осъществяване на конкретни операции и плащания и с желанието за избягване на валутен риск чрез бърза продажба на една валута и покупка на друга, по-стабилна, но често са основа и на валутни спекулации.
Вторият вид сделки са срочните сделки, известни под името форуърд (на англ. forward). При тях се договаря прехвърлянето на определено количество валута на дадена бъдеща дата, но по курс, определен в момента на сключването на сделката. Количеството валута, която се прехвърля при всяка сделка, е произволно и се определя единствено от продавача и купувача. Това е и основната разлика на форуърда от фючърса, при който търгуваните количества са точно определени, а сделките се извършват на регулиран борсов пазар. Срокът, в който се прехвърля валутата при форуърдните сделки, е различен - от няколко дни до една година. Тези сделки са предпочитани от участниците в международната търговия, тъй като договарянето на твърда цена се явява вид хеджиране и дава по-голяма сигурност в търговията.
Друг вид валутна сделка е валутният суап (на англ. swap). При него едно и също количество валута едновременно се продава и купува, като едната операция се извършва касово, т.е. в момента, а другата е срочна. Суап е например покупката на долари по спот-курс и срочна продажба на същото количество долари по курса форуърд. Суаповите сделки се използват главно от банкови институции при операции с валутните им средства и при предоставяне на краткосрочни валутни заеми на клиенти или на други банки.
2.Участници на валутния пазар.


  • Търговски банки

  • Валутни борси

  • Централни банки

  • Фирми, осъществяващи външнотърговски операции

  • Инвестиционни фондове

  • Брокерски компании, частни лица

Участници на този пазар се явяват, преди всичко, големи търговски банки, чрез които се осъществяват основни операции по указание на износители и вносители, инвестиционни институти, застрахователни и пенсионни фондове, хеджеви и частни инвеститори. Също така, тези банки извършват операции и в свой интерес със собственни средства, при това при големите банки обемите на ежедневните операции достигат милиарди долари, а при някои банки даже основната част от печалбата се формира само за сметка на спекулативни операции с валута.

Освен банките, активни участници са брокерските къщи, изпълняващи ролята на посредници между голямото количество банки, фондове, комисионни къщи, дилингови центрове и пр. Търговските банки и брокерските къщи не само извършват операции по покупко-продажба на валута по цени, които предлагат другите активни участници, но и сами предлагат свои собствени цени. По такъв начин, те активно влияят на процеса на ценообразуване и работата на целия пазар, затова тях ги наричат маркет-мейкъри (market makers).

В отличие от активните участници, пасивните участници на пазара не могат да предлагат свои собствени котировки и извършват покупко-продажба на валута по цени, които предлагат активните участници на пазара. Пасивните участници на пазара обикновено преследват следните цели: плащания по  експортно-импортни договори, чуждестранни производствени инвестиции, откриване на филиали в чужбина или създаване на съвместни предприятия, туризъм, спекулация на разликата във валутните курсове, хеджиране на валутните рискове и др.

Централните банки на държавите излизат на FOREX, като правило, не с цел извличане на печалби, а с цел проверка на устойчивостта или корекция на существуващия курс на националната валута, тъй като последната оказва значително влияние на състоянието на икономикиата на страната. Централните банки също излизат на валутните пазари посредством търговските банки. Въпреки че печалбата не е основна цел на тези банки, губещи операции за тях също не са привлекателни, затова интервенциите на централните банки обикновено се маскират и осъщестяват через няколко търговски банкои едновременно. Централните банки на различните страни могат да осъществяват и съвместни координирани интервенции.

Ако активните участници извършват операции с големи сумаи от няколко милиона доларав, пасивните участници могат да използват маржин торговия, когато с помощта на неголям депозит те получават възможност временно да оперират с капитал, сотици пъти превишаващ този депозит. Такъв способ на търговия позволява на дребните инвеститори да работят на валутния пазар с малък капитал и при това да получат значителна печалба. Съставът на основните участници на пазара свидетелства за това, че този пазар активно се иползва от "сериозния бизнес" и за сериозни цели. Т.е. далече не всички участници на пазара използват FOREX за спекулативни цели.
Както вече казахме, изменението на курсовете на валутите може да доведе до огромни загуби при експортно-импортните операции. Опитите за защита от валутни рискове принуждават износителите и вносителите да използват за хеджиране едни или други инструменти на валутния пазар: форуърдни сделки, опциони, фючърси и пр. Нещо повече, даже бизнесът, който не е свързан с експортно-импортни операции, може да понесе загуби при изменение на валутните курсове. Затова изучаването на валутните пазари FOREX е задължителна съставяща за всеки успешен бизнес.
3.Котиране и котировки.

Съществуват два начина за котиране на валутни курсове:

 

Директното котиране показва колко на брой единици от местната валута са необходими за закупуване на една единица от чуждата валута. Директните котировки са тези, при които щатският долар е базова валута, например, USD/JPY и USD/CHF.



  • Индиректното котиране показва колко на брой единици от чуждата валута са необходими за закупуване на една единица от местната валута. Индиректните котировки са тези, при които щатският долар не е базова валута, например: GBP/USD и EUR/USD.

4.Валутен арбитраж.

Валутен арбитраж – операция по покупко-продажба на валута, организирана с цел извличане на максимална полза за нейния извършител.

-пространствен арбитраж – валутен арбитраж при който целта е да се извлече печалба от разликата във валутните курсове.


Оценка на сделки в чуждестранна валута.Текуща оценка при придобиването на парични активи и пасиви.Текуща оценка при потреблението на парични активи и пасиви.Периодична оценка на паричните активи и пасиви в чуждестранна валута.

1.Оценка на сделки в чуждестранна валута.

СДЕЛКИ В ЧУЖДА ВАЛУТА

– първоначално се представят в отчитащата се валута по курса към датата на сделката /спот курс/.-среден курс за седмица или месец при незначителни отклонения.

ПОСЛЕДВАЩО ОТЧИТАНЕ-по заключителен курс за паричните позиции.


2.Текуща оценка при придобиването на парични активи и пасиви.

Като база за оценяването на стоките при придобиването им се използва историческата цена Като историческа се приема цената, която действа в момента на придобиване на стоките и изразява съществуващите в този момент условия на пазара. Редът за оценка на стоковите запаси в съответствие със системата за отчитане на историческа цена се регламентира От МСО 2Материални запаси, а конкретно за малките и средните предприятия в страната от действуващия в момента Счетоводен стандарт 2 Стоково-материални запаси. Историческата стойност на придобитите чрез покупка стоки е тяхната доставна стойност.Тя включва разходите по закупуването, в това число покупната цена, вносните мита и такси, невъзстановимите данъци и акцизи, преките разходи по доставката и други разходи, които допринасят за привеждане на стоките в готов за тяхното използване вид. Търговската отстъпка, рабатът и други подобни компоненти се приспадат при определяне на разходите по закупуване. В разходите по закупуване не се включват разходите за издръжка на складовете и по съхраняването на запасите, административните, финансовите и извънаредните разходи. Те се отчитат като текущи разходи за периода за който са извършени.

3.Парична оценка при потреблението на парични активи и пасиви.

Основните трудности при оценката на стоките при тяхното потребление са породени от факта, че обикновено едни и същи стоки се придобиват по различни цени при всяка една доставка.Най-значителни са различията при условията на инфлация. Преодоляването на тези трудности изисква да се използват съответни методи за оценка разхода на стоково-материални запаси.


4.Периодична оценка на паричните активи и пасиви в чуждестранна валута.



Към всяка дата на баланса:

а) паричните позиции в чуждестранна валута следва да се преизчисляват, използвайки заключителния курс;

б) непаричните позиции, които се водят по историческа цена в чуждестранна валута, следва да се преизчисляват, използвайки обменния курс към датата на сделката; и

в) непаричните позиции, които се водят по справедлива стойност в чуждестранна валута, следва да се
преизчисляват, като се използват обменните курсове от датата, когато е била определена справедливата
стойност.


Международна търговска сделка.Характеристика на международна търговска сделка.Описание на операциите при международна търговска сделка.Внос и износ.Свързани, специфични и други специални външнотърговски сделки.
1.Характеристика на международната търговска сделка.

Вносът и износът на стоки принадлежат към групата на традиционните или класически външнотърговски операции, които са основно звено в системата на международните икономически отношения. В основата на вноса и износа на стоки стои класеческата международна сделка за покупко-продажба на стоки.Тя притежава редица особености, които я отличават от сделката на покупко-продажба на вътрешния пазар.

Всяка външно-търговска сделка предполага привличането на голям брой непреки участници /транспортни организации, застрахователни компании, банки и др./, което води до увеличаване степента на сложност и рисковете при осъществяването й.

Сключването и изпълнениетго на външнотърговски сделки изисква спазването на норми и правила, определени от различните национални законодателства и международни организаци, както и съобразяването с утвърдени от самата международна от самата международна търговска практика обичаи.

Плащанията при всяка външнотърговска сделка най-малко за една от участниците се извършва в чуждестранна валута. Това внася редица особености в начините за международни разплащания и увеличава рисковете, свързани с изпълнението на сделката, уреждането и гарантирането на плащанията по нея.

Външнотърговската сделка за покупко-продажба може да се дифинира като “договор/контракт/, който се сключва между две или повече лица /физически или юридически/, принадлежащи на минимум две или повече държави, като резултат на съгласуваните помежду им волеизлеяния за доставка на определена стока срещу заплащане и съблюдаване на редица други условия, формулирани в договора.

2.Описание на операциите при международна търговска сделка.

В технологично отношение външнотърговската сделка включва три основни последователни етапа: подготовка, слючване и изпълнение. Проследявмането на операциите по извършването на сделката е в най-голяма степен проследяване движението на информацията, свързана с всеки един от последователните етапи в цялостната схема на осъществяването й.

Подготовката за сключване на външно търговска сделка може да бъде разделена на обща и конкретна. Към общата подготовка се включват всички мероприятия, които които осигуряват комплексно необходимите условия за сключването и реализирането на външнотърговските сделки като цяло, без да са свързани с точно определана сделка. Конкретната подготовка включва система от мероприятия, прилагани за целите на сключването и реализирането на дадена отделна сделка.

3.Внос и износ.

В съвременната международна търговия освен основните сделки – износ и внос на стоки, се осъществяват и така наречените специфични /специални/ външнотърговски сделки, които се характезират с голямо разнообразие и многовариантност. Те се различават от класическите сделки по износа и вноса както по своята същност, така и по технологията на осъществяване. Типичен представител на специфичните външнотърговски сделки е реекспортът на стоки. Класическият реекспорт се дефинира като “покупка на стоки в една страна с цел тяхната препродажба в друга без стоката да се подлага на допълнителна обработка”. Посочват се следните рзновидности на специфичните операции:

1.Реекспортни сделки.

2.Сделки суич и але-ретур.

3.Сделка за преработка на чужди ресурси /преработвателни операции, наричани още сделки на ишлеме/.

4.Свързани, специфични и други специални външнотърговски сделки.

В съвременната международна търговия освен основните сделки – износ и внос на стоки, се осъществяват и т.нар.специфични /специални/ външнотърговски сделки, които се характеризират с голямо разнообразие и многовариантност. Те се различават от класическите сделки по износа и вноса както по своята същност, така и по технологията на осъществяване. Типичен представител на специфичните външнотърговски сделки е реекспортът на стоки.

В качеството на основен представител на специфичните външнотърговски операции класическият реекспорт се дефинира като “покупка на стоки в една страна с цел тяхната препродажба в друга /чужда за реекспортьора страна/, без стоките да се подлагат на съществена обработка”.Посочват се следните разновидности на специфичните операции:

1.Реекспортни сделки.

2.Сделки суич и але-ретур.

3.Сделка за преработка на чужди ресурси/преработвателни операции, наричани още сделки на ишлеме/.

Отчитане на сделки в чуждестранна валута.Правила за оценка при счетоводно отчитане на сделки в чуждестранна валута.Процедури за проверка на верността на счетоводните записвания.Признаване на финансовите приходи и разходи, възникнали от сделки в чуждестранна валута.

1.Отчитане на сделки в чуждестранна валута.



Първоначално признаване

Сделка в чуждестранна валута е всяка сделка, която е деноминирана или изисква разплащане в чуждестранна валута, включително сделки, възникващи когато предприятието:

а) купува или продава стоки или услуги, чиято цена е деноминирана в чуждестранна валута;

б) взема или дава в заем средства, при което платимите или дължими суми са деноминирани в чуждестранна
валута; или

в) по друг начин придобива или се освобождава от активи, или поема или урежда пасиви, деноминирани в
чуждестранна валута.

Сделка в чуждестранна валута се отчита при първоначално признаване във функционалната валута, като към сумата в чуждестранна валута се прилага спот курсът между функционалната и чуждестранната валута към датата на сделката.

Датата на сделката е тази дата, на която сделката добива право да бъде призната в съответствие с


Международните стандарти за финансовo отчитане. По практически причини най-често се използва курс, близък до този на датата на сделката. Например осредненият курс за седмицата или месеца може да се използва при всички сделки в съответната чуждестранна валута, възникнали през този период. Обаче ако валутният курс има значителни колебания, използването на осреднен курс е неподходящо.

Отчитане към последващи дати на баланса

Към всяка дата на баланса:

а) паричните позиции в чуждестранна валута следва да се преизчисляват, използвайки заключителния курс;

б) непаричните позиции, които се водят по историческа цена в чуждестранна валута, следва да се преизчисляват, използвайки обменния курс към датата на сделката; и

в) непаричните позиции, които се водят по справедлива стойност в чуждестранна валута, следва да се
преизчисляват, като се използват обменните курсове от датата, когато е била определена справедливата
стойност.

Балансовата стойност на дадена позиция се определя съгласно други приложими стандарти. Например имотите, машините и съоръженията могат да бъдат оценявани по справедлива стойност или по историческа цена в съответствие с МСС 16 Имоти, машини и съоръжения. Независимо дали балансовата стойност е определена на базата на историческата цена или по справедлива стойност, ако сумите на позициите са определени в чуждестранна валута, те се преизчисляват във функционалната валута в съответствие с настоящия стандарт.

Балансовата стойност на някои позиции се определя чрез съпоставяне на две или повече суми. Например балансовата стойност на материалните запаси е по-ниската от себестойността и нетната реализируема стойност в съответствие с МСС 2 Материални запаси. По подобен начин в съответствие с МСС 36 Обезценка на активи балансовата стойност на актив, при който има индикация за обезценяване, се определя като по-ниската от балансовата му стойност, преди да се вземат под внимание възможните загуби от обезценка на актива, и неговата възстановима стойност. Когато такъв актив е непаричен и се оценява в чуждестранна валута, балансовата стойност се определя, като се съпоставят:

а) себестойността или балансовата стойност, както е подходящо, преизчислена по обменния курс към датата на


определяне на стойността (т.е. датата на сделката за позиция, оценявана по историческа цена); и

б) нетната реализируема стойност или възстановимата стойност, преизчислена по обменния курс към датата,


когато стойността е била определена (например заключителния курс към датата на баланса);

Като ефект от това съпоставяне загубата от обезценка може да бъде призната във функционалната валута, но да не бъде призната в чуждестранната валута или обратно.

Когато има няколко обменни курса, курсът, който се използва, е този, по който бъдещите парични потоци,
представени от сделката, или остатъкът биха били уредени, ако те са възникнали на датата на оценката. Ако размяната между две валути временно не е възможна, се използва първият обменен курс, по който обмяната може да бъде направена.

Признаване на курсови разлики

Както е отбелязано в параграф 3, МСС 39 се прилага при отчитане на хеджиране на позиции в чуждестранна валута. Отчитането на хеджирането изисква едно предприятие да отчита някои курсови разлики различно от начина, посочен в настоящия стандарт. Например МСС 39 изисква курсовите разлики, свързани с парични позиции, които се определят като хеджиращи инструменти при хеджиране на паричен поток, първоначално да се отчитат в собствения капитал, докато хеджирането е в сила.

2.Правила за оценка при счетоводно отчитане на сделки в чуждестранна валута.

ОЦЕНЯВАНЕ

Първоначална оценка на финансови активи и финансови пасиви

При първоначалното признаване на финансов актив или финансов пасив, предприятието ги признава по
справедливата им стойност, плюс, в случай на финансови активи или финансови пасиви, които не се отчитат по
справедлива стойност в печалбата или загубата, разходите по сделката, които се отнасят пряко към придобиването или издаването на финансовия актив или финансовия пасив.

Последваща оценка на финансови активи

За целите на оценяването на финансовите активи след първоначалното признаване, МСФО 39 класифицира финансовите активи в следните четири категории:

а) финансови активи, отчитани по справедлива стойност в печалбата или загубата;

б) инвестиции, държани до падеж;

в) кредити и вземания; и

г) финансови активи на разположение за продажба.

Тези категории важат за оценяването и признаването на печалбите и загубите в МЗФО 39 . Предприятието може да използва други описания на тези категории или други категоризации, когато представя информация на лицевата страна на финансовите отчети. Предприятието оповестява в бележките към отчетите информацията, изисквана по МСФО 7.
3.Процедури за проверка верността на счетоводните записвания.

4.Признаване на финансовите приходи и разходи, възникнали от сделки в чуждестранна валута.

Сделки в чужда валута- първоначално се представят в отчитащата се валута по курса към датата на сделката /спот курс/-среден курс за седмица или месеца при незначетелни отклонения.

Последващо отчитане- по заключителен курс за паричните позиции.

Курсови разлики -

-при уреждане на парични позиции – те се признават като приход или разход за периода, в който са възникнали;


Платежни условия във външнотърговския договор за покупко – продажба.Характеристика на платежните условия на външнотърговските сделки.Валутни условия на сделките.Осигуряване срещу валутния риск.Финансови условия на сделките.


1.Платежни условия във външнотърговския договор за покупко-продажба.

Основно място във всяка оферта заема условието за цената. Необходимо е тя да бъде пазарно съобразена, което означава , че трябва че трябва да осигури предвидената печалба, да отчита действието на ценообразуващите фактори в международната търговия и да бъде подкрепена със солидна ценова документация. В редица случаи ролята на парвостепенна ценова документация играе осигурената от счетоводството информация за цените по реално сключени вече сделки. Колкото по-подробно и по-точно бъдат съобразини и отразени възможните разходи по една външнотърговска сделка още при съставянето на офертната цена, толкова по-точна и ясна представа ще има предприятието за очакваната ефективност на сделката.

2.Характеристика на платежните условия на външнотърговските сделки.

В международния платежен оборот са се наложили няколко класически форми на плащане, подредени тук в низходяща градация според степента на сигурност и разпространение[1]:



- документарен акредитив;

- валутно инкасо;

- открита сметка;

- превод.


3.Валутни условия на сделките.

Плащането при външнотърговската сделка най-малко за единия от контрагентите се извършва в чужда валута. Това увеличава рисковете, свързани с изпълнението й и внася специфични особености във формите, начините и средствата за плащане, предполага участието на чужди банкови институти и допълнителни разходи, свързани с уреждането и гарантирането на плащанията.


Характерно за валутно- финансовите клаузи на външнотърговските сделки е, че те трябва да дават отговор на четири основни въпроса, които практически обхващат целия кръг от валутно- финансови условия:
с какво трябва да се плати (в каква валута);
как трябва да се плати (начин и форма на плащане);
кога трябва да се плати (срок на плащане);
къде трябва да се плати (място на плащане).
Първият въпрос се отнася към групата на валутните условия. В редица случаи той трябва да бъде допълнен и от следния въпрос- как трябва да се предпази фирмата от валутен риск? Останалите три въпроса попадат в групата на финансовите условия, които също се допълват от няколко следващи въпроса- как да се елиминират някои рискове като неприемане на стоката, неплащане на стоката, забавяне на
4.Осигуряване срещу валутния риск.

Деловите връзки със солидни чуждестранни контрагенти, които имат стабилно финансово положение и търговски морал, са не само предпоставка за избягване на редица рискове при сделките, но и позволяват да се прилагат по-евтини и по-експедитивни форми на плащане. Поради тази причина в последно време се обръща особено внимание на оценката на финансовото състояние на външно-търговския партньор.

Важен източник на информацията за положението на чуждестранния контрагент е балансът на неговата фирма. Изследването на структурата на активите и пасивите на предприятието чрез т.нар. „вертикален анализ“ и съпоставянето на имуществата му, отразени в актива на баланса, с източниците на средства за тяхното набавяне, посочени в пасива на баланса, чрез т.нар. „хоризонтален анализ“, дава първата обща представа за състоянието на фирмата. Забелязаните особености и данни от сметка „Печалби и загуби“ е добре да се проследят за няколко последователни отчетни периода.

Полезни сведения за фирмите в чужбина могат да се получат от банките. Има установена практика между банките, които поддържат кореспондентски отношения помежду си, да си разменят сведения за предприятията в тяхната страна. Тези сведения обикновено съдържат данни за реномето на предприятието в деловите среди, за платежоспособността му, за движението по кредитните сметки при кредитиращата банка и др. Макар че тези сведения не могат да бъдат достатъчни, те общо взето са верни.

Други сведения за фирмите могат да се получат от техни търговски партньори от сдружения на професионална основа, стопански камари, висшестоящи ведомства, фискални органи и други в страната, където са домицилирани. Разбира се тази информация предполага наличие на изключително добри делови и лични връзки. Тези сведения рядко са пълни, а понякога могат да бъдат и преднамерено тенденциозни.

5.Финансови условия на сделките.



Финансовите условия (както и всички останали условия по външно-търговския договор) трябва да бъдат много ясно и точно фиксирани. Всяка отделна сделка носи своя специфика, своеобразни особености, които разбира се налагат и конкретен подход за всеки отделен случай.

За договарянето на платежните условия е необходимо предварително да се отчетат всички икономико-технически елементи и последици от една разплащателна операция. За да могат прецизно да се оформят валутно-финансовите условия по външно-търговската сделка е необходимо много добре да се познават съдържанието, същността и функциите на валутно-финансовите условия по външно-търговския договор за покупко-продажба. Абсолютно наложително е владеенето на разнообразието от форми, способи и средства на плащане, техническия и оперативния ред на тяхното реализиране, за да се избират най-оптималните за дадено направление, обстановка, конюнктура, пазар, стока и т.н. валутни и платежни условия. От добрия им подбор в голяма степен зависи и икономическият резултат.

Решаването на въпросите за вида и степента на изгодност на валутно-финансовите условия на всяка една конкретна външно-търговска сделка е сложно и зависи от комплексното влияние на фактори като:


  1.  политическа и икономическа конюнктура;

  2.  съотношение на силите между продавачи и купувачи (по-изгодна позиция на купувачите при голямо предлагане и обратно); монополни позиции на партньорите; отношение към конкуренцията;

  3.  качества на партньорите (солидност, стабилност на фирмите, акуратност, добросъвестност, честност, платежоспособност, авторитет и т.н.);

  4.  вид на стоката;

  5.  действащи платежни обичаи (юзанси).

Банкови операции и банково обслужване на външната търговия.Банково обслужване на външнотърговската дейност в България.Форми на плащане във външната търговия-документарен акредетив, документарно валутно инкасо, плащане по открита сметка, превод, плащания при вноса.


1.Банкови операции и банково обслужване на външната търговия.

Банковите кореспондентски отношения са основа на платежното, кредитното и капиталовото обслужване на пазарните субекти- клиенти на банките. Те могат да бъдат дефинирани като цялостно управление на отношенията на една банка с друга, които включват взаимно предоставяне на услуги, свързани с обслужване на клиентите, както и междубанковата търговия с финансови услуги и продукти. В процеса на тяхното реализиране се наблюдават операциите и се координира деловата активност между банките кореспонденти. Сметките на местните банки, открити в чужди банки, се наричат “ностро”, а сметките на чужди банки в местните са известни под наименованието “лоро” или “востро”.

Банката кореспондент, намираща се в дадена държава, действа като агент на банка клиент в друга държава. Тя е пасивната страна в кореспондентските отношения, която осигурява условия за банката клиент (активната страна) да осъществява операции в пазар, до който няма реален самостоятелен достъп.

Установяването на банкови кореспондентски отношения изисква определени предпоставки. В правно- икономически аспект те са:



  •  наличие на стабилен платежен поток между страните, в които са съответните банки;

  •  движение на инвестиции като форма на преливане на средства между страните;

  •  поддържане на развити кредитни отношения както на фирмено, така и на правителствено равнище;

  •   действие на либерализиран валутен режим, т.е. конвертируемост на валутата на банката- кореспондент, съществуване на правна възможност за откриване на сметки в чужбина;

  •  признаване на правилата на Международната търговска камара;

  •  членство в Световната търговска организация.

Установяването на кореспондентски отношения между банките е свързано с осигуряването на съответните технически предпоставки. Те трябва да разполагат със съвременни средства за комуникации, да използват във висока степен електронна обработка на документите. От особено важно значение е участието в системата S.W.I.F.T. (Society for Worldwide Interbank Financial Telecommunication) или в други подобни системи. S.W.I.F.T. представлява телекомуникационна мрежа за международни банкови разплащания. Всяка финансова операция по тази система се извършва чрез изпращане на стандартно съобщение (стандартните съобщения са групирани в различни категории: преводи за частни лица, междубанкови преводи, финансови сделки, заеми и депозити, пътнически чекове и др.). Това позволява автоматично обработване на информацията и осигурява изключително висока скорост на нейното предаване. Едно стандартно съобщение се предава максимум за 20 секунди, независимо от разстоянието между изпращача и получателя.

Телекомуникационната система S.W.I.F.T. покрива всички континенти. В нея членуват над 5 000 финансови институции от 134 страни, в т. ч. всички европейски държави. България участва в системата S.W.I.F.T. от 1991 г. Към 1998 г. в нея членуват 17 български банки. Участието на една банка в тази система освен ползата, която й носи, е мерило за нейния престиж в международната банкова индустрия.

Важен критерий при избора на банката кореспондент е степента на развитие на кореспондентските й отношения. Колкото по- разгърнати са те, толкова са по- големи възможностите банките клиенти да се ползват от услугите и продуктите на кореспондентската банка. Не е без значение и развитието на филиалната й мрежа.

При установяване на кореспондентски отношения е наложително банките да имат специални структурни подразделения, които да осъществяват цялостното им управление. Специалистите, работещи в такива организационни структури, трябва да притежават задълбочени познания по проблемите на международните разплащания, валутното и банковото законодателство, маркетинга в областта на банковите услуги и др.

2.Банково обслужване на външнотърговската дейност в България.

3.Форми на плащане във външната търговия.

Документарен акредетив

Акредитивът е често срещана и използвана форма на плащане в международната търговия. Неговата популярност се дължи на това, че той е най-сигурната форма на плащане, която предоставя редица преимущества, особено за продавачите и износителите в международните сделки.

            Акредитивът улеснява сключването на сделката между наредителя и бенефициента, тъй като обстоятелството, че плащането ще се извърши от банка, а не от наредителя, е сериозна гаранция срещу неизпълнение или несъстоятелност на наредителя. Друго предимство е, че акредитивът ускорява търговския оборот, като позволява продавачът бързо да получи сумата, която купувачът му дължи. Акредитивът намалява и разходите по плащането, защото банката на купувача като правило добре познава своя клиент и не е необходимо да проучва финансовото му състояние.

            Акредитивът възлага риска от неизпълнение на търговските сделки и от евентуалните последващи съдебни санкции изцяло върху купувача (наредителя). Чрез откриване на акредитив могат да се избегнат и рисковете от изменението на валутния курс на дадена държава – ако той се издаде или потвърди в друга валута. Негов основен недостатък се явява високата му цена, изразена във големи комисионни и такси от банките-посредници по акредитива.

            Под “документарен акредитив” най-общо се разбира писмен ангажимент на една банка, поет по нареждане на купувача по сделката (наредителя) да заплати на дадено физическо или юридическо лице дадена сума в определен срок при представяне на точно определени документи.

            Акредитивът е уреден на международно ниво чрез ЕПОДА – Еднообразни правила и обичаи за документарните акредитиви. Това е унификация на правилата за работа с акредитиви, чиято първа редакция е приета от Международната търговска камара в Париж през 1933 г. Участниците в акредитивните отношения са най-малко три лица, които се означават с термините “наредител”, “издател” и “бенефициент”. Наредителят (наричан още “акредитант”) е това физ. или юрид. лице, което е страна по договора за сделка – най-често той е купувачът или вносителят, ако отношенията са международни. Насрещната страна по акредитивното отношение на наредителя, е издателят на акредитива. Той издава акредитива в полза на бенефициента и е задължително да бъде банка според международните спогодби и ЕПОДА. Бенефициентът (наричан често “бенефициер”) е лицето, което придобива права по акредитива – възможността да вземе дължимите му суми от банката-наредител. Бенефициентът е на-често продавачът или износителят в международните отношения.

            В акредитива по правило участват и други лица. Често банка, различна от банката-издател, уведомява бенефициента за откриването на акредитива и условията му, а също така извършва и самото му изплащане. Това се дължи на факта че сделките, които се уреждат чрез акредитив, са най-често дистанционни, разстоянията между продавача и купувача са големи и наредителят открива акредитива в местната банка, която го обслужва.

Документарно валутно инкасо


Документарното инкасо е такава форма на плащане, при която износителят, след експедиране на стоката нарежда на своята банка да инкасира чрез друга банка паричната стойност на доставената стока срещу предаване на документите на вносителя. Банките, получили инкасово нареждане за предаване на документи, ги изпращат на банката в страната на купувача с указание да ги предяви на последния за заплащане или за акцептиране.
При документарното валутно инкасо се събират парични суми срещу представяне на стоково-разпоредителни документи. След като получи документ от банката на износителя, банката на вносителя уведомява своя клиент, че на негово име са пристигнали документи, които трябва да бъдат прегледани и заплатени.
Участници
- наредител - износителят на договорената стока, който възлага инкасовата операция на своята банка с указание срещу представените документи да бъде инкасирана равностойността на стоката
- банка-наредител - банката на износителя
- инкасираща банка - банката на вносителя
- платец
Всички документи изпратени за инкасиране трябва да се придружават от писмо-нареждане, в което да се съдържат пълни и точни данни и инструкции за реда на инкасиране. Указанията са вид и брой на стоково-разпоредителните документи, начини на действие на инкасиращата банка, при връчване на документите на вносителя. Реда на плащане става по 2 начина:
- плащане след представяне на документите
- предаване на документите срещу акцептиране на трата, теглена в размер на стойността на стоката.
При инкасото банката не поема задължение относно реализирането на операцията и приемането на документите и заплащането на сумата на купувача.

Открита сметка

В международните плащания плащането по открита сметка има твърде ограничено приложение поради значителните рискове и несигурности. При тази форма на плащане след експедиране на стоката износителят изпраща стоковите документи директно на чуждестранния купувач - вносител. Този вид плащане е още по-слаба осигуровка за износителя, но въпреки това се предпочита в някои случаи при периодични доставки на малки партиди, когато не е изгодно да се откриват акредитиви или да се използва инкасо, понеже тя е по-евтина, експедитивна и удобна.

Рисковете за износителя при плащането по открита сметка са свързани с опасността от неприемане на стоката и от неплащане на сумата. Освен това, ако има авансово изпращане на стока, износителят фактически кредитира вносителя за цялото време от производството и експедирането на стоката до получаване на плащането. В ущърб на неговите интереси е и липсата на банкова гаранция. Банката не носи никаква отговорност и износителите приемат откритата сметка като форма на плащане само като изключение.

 
Превод
Писмено или телеграфно нареждане на банка в една страна до банка в друга страна да изплати определена сума на посочен в нареждането бенефициент за сметка на наредителя.
Участници:
- наредител
- банка-наредител
- банка-платец
- бенефициент

Кредитни и платежни средства при външната търговия –запис на заповед, менителница, банкноти, чек и други средства на международните плащания.

1.Кредитни и платежни средства при външната търговия.

Запис на заповед



Едностранно безусловно поет ангажимент от издателя да заплати на посочен падеж на друго лице или на негова заповед определена парична сума.

Международната конвенция за менителниците и записите ан заповед е определила основните реквизити, които трябва да съдържа този дългов документ. Те са идентични на тези на менителницата, но със следните условия:



  • Вместо нареждане за плащане в текста се вписва безусловно задължение на съставителя да заплати посочената сума.

  • Назоваването на трасата отпада, тъй като записът на заповед се извършва от издателя.

Записът на заповед се използва за уреждане на отложени плащания и за финансиране на международната търговия. Международната конвенция за менителниците и записите ан заповед е определила основните реквизити, които трябва да съдържа този дългов документ. Те са идентични на тези на менителницата, но със следните условия:

  • Вместо нареждане за плащане в текста се вписва безусловно задължение на съставителя да заплати посочената сума.

  • Назоваването на трасата отпада, тъй като записът на заповед се извършва от издателя.

Записът на заповед се използва за уреждане на отложени плащания и за финансиране на международната търговия.

Менителница



Тя представлява документ, съдържащ безусловно нареждане на издателя до друго лице да заплати на трето лице или на негова заповед фиксирана парична сума в посочен срок.

Това е кредитен инструмент, които урежда платежни отношения между три лица: издател (трасант), който я издава и се явява кредитор на платеца, платец (трасат, акцептант), който трябва да извърши плащането на поемателя (ремитент)- лицето, явяващо се кредитор на издателя и в чиято полза се извършва плащането. Често се прилага практиката издателят да съвпада с ремитента, т.е. да трасира в своя полза менителница срещу платеца.

Менителницата се отличава със своя абстрактен и безспорен характер, т.е. тя е независима спрямо конкретните причини породили задължението и следователно платецът няма право на протест ако е акцептирал задължението да плати, в случай на неспазване на първичните договорни отношения.

Менителницата се издава в строго определена форма, още в 1930г. в Женева е приета конвенция за менителниците и записите ан заповед, с каято се унифицират правилата по издаване на тези документи. България официално не се е присъединила към Международната конвенция за менителниците и записите на заповед, но нашето законодателство е съобразено с нейните изисквания.

Менителницата трябва да отговаря на следните изисквания, да съдържа следните осем задължителни реквизити:


  • Наименование менителница на съответния език.

  • Място, дата и година на издаване.

  • ако място не е посочено, се приема за такова мястото на седалището на трасанта

  • месецът се изписва с букви.

  • Безусловно нареждане да се плати определена парична сума, цифром и словом. Менителницата се издава като правило във валутата на платеца. Тя може да се издаде и в чужда валута, но плащането се извършва във валутата на длъжника, като се укаже валутния курс, по който валутата на менителницата се превръща във валута на плащане.

  • Име на трасата, които следва да извърши плащането.

  • Име на ремитента.

  • Срок на плащане, падеж- фиксирана дата или срок след издаване или предявяване.

  • Място на плащане- ако не е уговорено друго за място се приема адреса на седалището на платеца.

След издаване менителницата следва да се акцептира от длъжника и с тази операция издателят се превръща от пряк в регресен длъжник, т.е. остава отговорен за плащането по дълга само ако платецът откаже да стори това.

Друга операция с менителници е авалирането й- едностранно волеизявление на лице, задължаващо се да поеме солидарно отговорността при изпълнение на задължението. Ако изрично не е посочено се приема, че поръчителството е в полза на трасанта. В международната платежна практика се използва банковият авал като гаранция за плащане.

Прехвърляне (джиросване) на менителници- едностранно волеизявление, по силата на коеторемитентът прехвърляправата си върху менителницата на друго посочено от него лице. То се поставя върху гърба на менителницата. При бланковото джиро не се посочва името на новия ремитент. Ограничителното- ректа джиро не допуска понататъшното прехвърляне на вземането.

Притежателят на менителници има три възможности за действие: първо. той може да задържи менителницата и да я предяви за плащане на падежа й; второ. може да я използва като платежно средство за уреждане на собствен дълг към трето лице, т.е. да я джироса; трето. има възможност да я сконтира при финансова институция и да получи предварително сумата по менителницата, намалена със сконтото.

Когато притежател на менителницата е търговска банка, тя може да получи предсрочно сумата като я ресконтира при Централната банка, т.е. повторно я сконтира или да я заложи в друга финансова институция срещу получаване на кредит. Ломбардната лихва като правило е по-висока от сконтовия лихвен процент.

След изтичане на срока сумата по търговската полица следва да бъде платена или квинтирана. В противен случай се предявява писмен протест пред нотариуса в местоживеенето на длъжника, осъществен в определена форма и в определен срок.

Функции на менителницата:


  1. Основната функция е кредитната- чрез нея се оформя предоставеният стоков кредит от продавача на купувача.

  1. Платежно средство- изразява се във възможността чрез менителници да се уреждат платежни взаимоотношения чрез джиросванетой.

  1. Рефинансираща функция- предприятията си осигурявят парични средства при нужда чрез сконтирането й във финансова институция. Банките също имат тази възможност като ресконтират търговските полици.

  1. Основен инструмент на финансирането на международната търговия- банките бързо и лесно сконтират менителници и по този начин подпомагат експортните предприятия да си осигуряват своевременност на плащанията. От друга страна акцептирането на менителници от страна на банката, теглени от вносители или износители улеснява мобилизиравето на средства от последните и осъществяване ан дейността им.



1.Документарен акредитив.

Практиката на използване на документарен акредитив е уеднаквена от МТК в Париж с издадените от нея Еднообразни правила и обичаи за документарни акредитиви (ЕПОДА). Първите правила са съставени и одобрени още през 1931г., а последната редакция е от 1993г., влязла в сила от 1 януари 1994г., последните допълнения датират от 1996г. тези правила са задължителни за страните в операцията ако те изрично са посочили, че ще се придържат

Безусловно нареждане да се плати определена парична сума
Банкноти

НовиниЧЕК
Чекът е писмен документ, с който едно лице нарежда на друго, при което има текуща сметка или открит кредит, да плати определена сума на определено лице, на негова заповед или на приносителя на чека. Чекът функионира на  основата на депозитите или на влоговите банкови операции. Той изразява отношенията между три лица - чекоиздател, чекодържател и платец. Нареждане за плащане се издава само ако чекоиздателя има авоар по совята сметка при платеца и ако между издателя и банката има споразумение издателя да тегли суми  по своята сметка чрез чекове. Основната функция на чека е да служи като платежно средство.

Видове чекове


- поименен чек - издава се в полза на точно определен човек и името му се посочва в документа. Могат да бъдат прехвърляни, ако е включена клаузата "на заповед" и такива чекове се наричат ордерни.
- чек на приносителя - при него не се посочва името на притежателя и може лесно да се прехвърля от един на друг чекодържател
- документарен чек - изплаща се при представяне на стоково-разпоредителни документи
- бариран /пресечен/ чек - на лицевата му страна издателя е поставил две успоредни линии през текста, което означава, че той може да бъде теглен слещу банка, изплатен само на банка, името на която е посочена между линиите
- разчетен чек - само за минаване по сметка. Забранява изплащането на суми в брой
- банков чек - теглен от една срещу друга банка
- пътнически чек - издаден от една банка с нареждане да се плати сумата на лицето, чийто подпис е поставен на него. Издава се само на едно лице, което го подписва два пъти, при получаване и при изпращане.
- еврочек - активни и пасивни

Реквизити на чека


- наименованието чек
- безусловно нареждане да се плати определена сума
- името на издателя
- името на банката платец
- място на плащане
- ден и място
- името на чекодържателя
- подпис на издателя

Други средства на международни плащания

Ваучер-използва се в туризма, не е ценна книга адокумент за предварително платена

сума, срещу която се използват определени услуги

Кредитни карти - платежни средства, специални документи, които позволяват техният притежател да се разплаща по безкасов път. Разплащането се извършва до размера на наличните авоари и по договорка с банката могат да се извършват разплащания до определен лимит без картодържателя да има пари в сметкага на банката си.

Дебитни карти - стават алтернатива на чековете, тъй като са ключ за достъп до парите навсеки в местна валута във всяка точка на света.

Финансиране на външната търговия.Финансиране на фирмен експортен кредит.Финансиране на банков експортен кредит.Средно и дългосрочно финансиране на външната търговия.Държавна намеса при финансирането на външната търговия.
1.Финансиране на външната търговия.




Каталог: old -> temi
temi -> Тема 1: Видове изображения, модели и формати
temi -> Утвърждавам: директор: / К. Петрова / професионална гимназия по икономика
temi -> Утвърждавам: директор: / К. Петрова / професионална гимназия по икономика
temi -> Тема 1: Изисквания за изработване на уеб-сайт
temi -> Тема компютърни мрежи
temi -> 1. Обща характеристика на информационните системи Същност Съществуват много дефиниции на понятието „информационна система”
temi -> Тема проблемен анализ
temi -> Основни понятия при формиране себестойността на изделия в производствени предприятия
temi -> 1. Маркетингови проучвания Marketingsforschungen
temi -> Въпрос 1: организационно-икономически аспекти на информационното общество


Сподели с приятели:
  1   2




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница