План за управление на природен парк "странджа"



страница1/47
Дата30.08.2016
Размер6.26 Mb.
#7897
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   47

ПЛАН ЗА УПРАВЛЕНИЕ

НА ПРИРОДЕН ПАРК “СТРАНДЖА”




Настоящата разработка представлява преработен вариант на Плана за управление на ПП “Странджа” в съответствие с Решение на ВЕЕС № 3/2004г.

В нея са отразени изискванията на НУГ след повторно обсъждане и постигнат консенсус с екипа по основни въпроси, касаещи стопанисването на горите, както и изискванията, поставени в обобщеното становище на МОСВ, допълнени и уточнени в протокол от проведена среща на екипа с представители на НСЗП от 21.03.2005г.

Целесъобразността на поставените от общините искания, свързани с дейностите по Приложения 1 и 2 от ЗООС, бяха предмет на екологична оценка (ЕО), представена в отделен свитък към плана, като в предложения документ е отразена голяма част от препоръките на ЕО за компромисен вариант и някои от исканията на общините, засягащи дейности, извън тези по Приложения 1 и 2 от ЗООС.

Независимо от това екипът, разработващ плана запазва правото си на особено мнение по някои от изказаните становища и препоръки в гореупоменатите документи, засягащи фундаментални постановки в разработката, като не ги отразява в преработения план. Преценката на екипа по ПУ е подкрепена от ръководството на Българска фондация “Биоразнообразие”, която в качеството си на изпълнител внася в МОСВ Екологичната оценка на ПУ на ПП “Странджа” и настоящия преработен документ. Гореупоменатите становища и препоръки касаят възможност за строителство на автомагистрали и продуктопроводи в парка, отмяна на забраната за риболов в определени с ПУ речни участъци, допускане на надземно преминаване на електроразпределителна мрежа 20 kV, или допускане процедирането на заявени инвестиционни намерения, създаващи предпоставки за линейна урбанизация по крайбрежието.

Допълването и доразвиването на Част 5 от плана – “Мониторинг на прилагането на Плана за управление” е направено в съответствие с изискването на обобщеното становище на МОСВ, отчитайки методите, посочени във формата EUROSITE и българския опит в планирането. Тази част се различава от предложенията в едноименната глава на екологичната оценка, като предлага по-ясна структура на действията по наблюдението, оценката и контрола на изпълнението на Плана и директни връзки между индикаторите за напредък и посочените управленски цели.

В Плана е извършена частична актуализация на информацията, която има отношение към въпросите, обект на преработка.



РЕЗЮМЕ
Планът за управление (ПУ) на природен парк (ПП) “Странджа” е разработен въз основа на Планово задание, изготвено от Българо-швейцарската програма за опазване на биоразнообразието (БШПОБ) и одобрено от Министерството на околната среда и водите (МОСВ) през 1999г.

Той е основният документ, който регламентира действията по опазването на природата и устойчивото ползване на нейните ресурси. С него се идентифицират най-важните особености и проблеми на парковата територия, определят се целите на нейното управление и се посочва пътят за постигане на тези цели.


Разработката включва пет основни части: Описание и първа оценка на територията на ПП “Странджа”; Идеални и оперативни цели; Зониране, режими, условия, норми и препоръки за осъществяване на дейностите; Програми, проекти и задачи; Мониторинг на приложението на Плана за управление.
Описание и първа оценка на територията на ПП “Странджа”
За основа при разработването на тази част са послужили проучвания и базисни доклади, изготвени в Първа и Втора фаза на БШПОБ. В рамките на ПУ е извършено и социологическо проучване на обществените нагласи по отношение на природозащитата, на парка като защитена територия и на неговото управление.
Описателната част на Плана включва: Обща информация, Характеристика на абиотичните фактори, Биотична характеристика, Културна и социално-икономическа характеристика.

В главата Обща информация са описани правният статут на територията, включващ законовите основания за обявяването на парка и на териториите със собствен статут на защита в него, както и законовата рамка, обезпечаваща нейното опазване и развитие. Във връзка с управлението на парка са разгледани формите на собственост в парка, нейната структура и динамика, фондовата и административна принадлежност на територията. Анализът на управленската структура включва от една страна правомощията на различни институции и правни субекти, действащи в парка, а от друга - организационната структура, щата и материално-техническото обезпечаване на главния административен орган – Дирекцията на ПП “Странджа” (ДПП). Направен е общ преглед на свързаните с територията проекти и планове и тяхната актуалност и значение за развитието на парка. Разгледани са съществуващата функционална структура на територията и нейното зониране в контекста на действащите планови и законови документи. Посочени са всички действащи режими на територията в допълнение на тези по ЗЗТ и заповедите за обявяване и прекатегоризация на парка и териториите със собствен статут на защита.



Неразделна част от общата характеристика са приложенията, включващи баланси на територията по видове собственост и фондове, синтезни таблици, уточняващи законовия статут и режимите на територията и отделните й елементи, компетенциите на различните правни субекти по действащото законодателство, списък на съществуващи планове и проектни разработки.
Разделите, характеризиращи абиотичните фактори, биотичните компоненти и културните и социално-икономическите процеси съдържат конкретна информация за климата с неговите локални особености и съществуващо растително-климатично райониране, геологията и геоморфологията с описание на известните геоложки феномени и минерално разнообразие, хидроложките особености и химичния състав на водите, почвеното разнообразие с установената почвена ерозия. За целите на управлението са определени заливните тераси на по-големите реки в парка. Определена е спецификата на растителността в Странджа и разнообразието от хабитати. На базата на действащите лесоустройствени проекти е направена характеристика на горите в Странджа по различни показатели и е определено здравословното им състояние. Проучените до момента флора и фауна са описани по групи, видове и природозащитен статус. В рамките на висшите растения в раздела “Флора” е извършен преглед на таксономичното разнообразие, екобиологичните особености и разпространение на лечебните растения в парка. В социално-икономическата характеристика са проследени демографските промени до 1999г., състоянието и промените в селищната мрежа, инфраструктурата и застрояването в парка, транспортното обслужване и развитието на телекомуникациите. Направен е преглед на ползването на възстановимите и невъзстановими природни ресурси в парка, на развитието на туризма, на горското и селското стопанство и промишлеността. На базата на собствени социологически проучвания и анкети са направени изводи за информираността на широката общественост за парка и отношението към него. Въз основа на последни данни от НИПК и други източници е описано състоянието на културно-историческото наследство, направена е ландшафтна характеристика и преглед на състоянието на основните компоненти на околната среда. Разгледани са и най-важните процеси и фактори в прилежащата на парка територия, които имат пряко отношение към развитието и опазването на парка.

Неразделна част от горните описания са приложенията, включващи: методика за определяне на заливните тераси на реките и техните основни параметри, почвена характеристика, списъци на хабитатите, на растителните и животински видове и на косервационнозначимите таксони от безгръбначната фауна, на реликтните и ендемични растения в парка, на висшите растения с консервационна значимост, на лечебните растения за потенциално ползване и отделно на тези с природозащитен статус, таблици, проследяващи динамиката, възрастовата и образователната структура на населението в парка, състоянието на сградния фонд, на пътната мрежа и транспортното обслужване, на инженерно-техническата инфраструктура, вида и легловата база на туризма и др.

Описателната част е илюстрирана с опорен план в М1:25000, 7 карти: Фондова и административна принадлежност, Видове собственост на земята, Геология, Почвена карта, Хипсометрична карта, Възрастова структура и пълнота на горите, Вид на горите, и 5 картосхеми: Селищна мрежа, Транспортна инфраструктура-класификация и състояние, Инженерна инфраструктура, Туризъм, Състояние на компонентите на околната среда и мрежа за мониторинг.
По долу са посочени някои по–важни констатации, послужили като основа за извършване на първата оценка.

ПП “Странджа” е най-голямата защитена територия в страната, в рамките на която са включени 21 населени места с близо 8000 души население. В парка присъстват територии със собствен статут на природозащита – 5 резервата, 12 защитени местности и 17 природни забележителности. Около 80% от територията е горски фонд, който се управлява от 5 държавни лесничейства. Територията е с разнообразна собственост, като преобладава държавната форма на собственост основно в ГФ. Освен Дирекцията на парка с пряко отношение към управлението и стопанисването на територията са над 16 институции и техните поделения, от действията на които зависи комплексният облик на парка. Функционалната структура на територията отразява нейната специфика, а съществуващото й зониране е свързано с устройството на крайбрежната част на парка.

Във физикогеографски аспект ясно се диференцират крайбрежна и вътрешна част на парковата територия. Преходносредиземноморският климат с изразена континентализация в западните части е довел до определено растително климатично райониране. Територията се характеризира с пъстър геоложки строеж и характерна геоморфология, които заедно с особеностите на климата са причина за голямо почвено разнообразие и наличие на редките за Европа и страната жълтоземни подзолисти почви и червеноземи. От четирите регистрирани в парка геоложки феномени два са с континентална научна стойност. Хидроложката картина е подчинена на климатичните фактори и се характеризира с ниска водообилност, зимен максимум на оттока и летни засушавания. Важна особеност са периодичните разливи в долните течения на реките.

Биоразнообразието в парка е представено от 120 хабитатни единици, от които 13 странджански. В парка са установени 1666 вида висши растения, които съставляват 47.6% от видовия състав на българската флора. От тях 63 вида са реликтни, а 7 вида се срещат единствено в този район на Европа. Фаунистичното разнообразие е представено от 41 вида риби, от които 24 вида - постоянни обитатели на странджанските реки, 9 вида земноводни, 23 вида влечуги (70% от тези видове в страната), 265 вида птици (две трети от българската орнитофауна), от които 129 вида, гнездещи в парка, 62 вида бозайници (68% от видовия състав в страната) и огромно, все още недостатъчно проучено богатство от безгръбначни животни. В границите на парка са установени 501 вида лечебни растения или 70% от диворастящите лечебни растения в България. От тях 144 са със стопанско значение и са обект на събиране.

Културно-историческото наследство в парковата територия обединява паметници от различни епохи. Описани са общо 475 паметника, от които 262 са концентрирани основно в селищата. От общия брой на паметници 133 са от национално значение, което представлява 28% от всички обекти и 60% от обектите извън населените места. Някои от тях като ИМ “Петрова нива” са национални символи. Разнообразието от обекти в извънселищните територии, включва 2 уникални куполни гробници, множество долмени, антични и средновековни крепости, могилни некрополи и самостоятелни надгробни могили. Сред тях се открояват характерните единствено за Странджа параклиси, “столнини” и “одърчета”, обвързани с древни култови места. Особено впечатляващи са архитектурно-историческият резерват с.Бръшлян и “столицата” на нестинарството с.Българи. Районът е характерен с пространственото вплитане на културни и природни стойности.

Селищната мрежа в парка е представена от 2 града и 19 села с предимно рекреативни или селскостопански функции. Периферното гранично разположение на територията е предопределило ниската плътност на селищната мрежа и на транспортната инфраструктура в парка. По същата причина липсват основни елементи на инженерната инфраструктура.

Традиционният поминък на населението в парка са горското стопанство, туризмът, селското стопанство, добивът на облицовъчни материали и занаятчийският морски риболов. Поради изчерпване на запасите от полиметални руди и законови ограничения традиционният в миналото рудодобив е преустановен. Важни тенденции през последното десетилетие са трайният спад на населението, упадъкът на селското стопанство, сравнително устойчиво развитие на горското стопанство, преимущественото развитие на морския рекреативен туризъм и наченки на развитие на селски туризъм във вътрешността. Подобни тенденции се очертават и в прилежащите на парка територии. Основно в резултат от намаляване на производството в самия парк и прилежащите му територии се наблюдава подобрение в състоянието на компонентите на околната среда.
Първата оценка на парка определя природозащитната стойност на територията, съвместимостта на ползванията с тази стойност и ефективността на управлението.

Определянето на консервационната значимост на територията е резултат на екологична оценка, извършена по критериите: типичност, естественост, богатство на видовото и хабитатно разнообразие, природна уязвимост на видовете и хабитатите, рядкост, размери на парка, стабилност и нестабилност на екосистемите и популациите на видовете, възможности за възстановяване на видове, популации, хабитати и местообитания.



Оценката по първите два критерия определя парка като типичен и единствен представител в Европа на суббиома “широколистни лете зелени гори на умерения климат с вечнозелен подлес от лавровиден тип”, който е запазил в голяма степен своята естественост. Като естествени са определени високостъблените гори с възраст над 100 години със сложна структура, нормална пълнота и участие на многовековни дървета, крайбрежните клифове и пясъчни коси, скалните масиви и пещери във вътрешността на парка, реките и автохтонните растителни и животински видове. По своето хабитатно разнообразие паркът се нарежда на първо място в страната, а по отношение на видовото разнообразие - на едно от първите места. Същевременно една голяма част от консервационно значимите хабитати и видове, които основно допринасят за неговата стойност са природно уязвими. Такива са горските хабитати от южноевксински тип, лонгозите, реките и потоците и тяхната биота, крайречните ливади и всички видове, специализирани към местообитание и хранителна база, видовете с късен матуритет и слаба репродуктивност и тези, застрашени от хибридизация или антропогенен натиск. Определени са редица редки за Европа и страната видове и хабитати, част от които са с ограничено разпространение или малочислени популации в границите на парка.

Важен елемент в оценката на видовото и хабитатното разнообразие е извършената приоритизация на хабитатите и видовете по описана в Плана методика. Като приоритетни за опазване са определени тези видове и хабитати, които имат висок консервационен статус, значими популации/площи в парка, като същевременно са уязвими, редки и/или са реално застрашени в границите на парковата територия. За целите на оценката са идентифицирани заплахите от пряко унищожение на видовете и хабитатите и заплахите от промяна в местообитанията. В резултат са определени 82 вида гръбначни животни, 23 вида растения, 14 вида мъхове, 4 вида макромицети и 22 хабитатни единици, приоритетни за опазване в плановия период.

Оценката на местообитанията определя горите и реките в парка като биотопи със световно значение, земеделските земи и комплексния крайбрежен биотоп – с европейско значение, а пещерите и скалните масиви – с национално. Въз основа на видовото и хабитатно разнообразие и присъствието на консервационно значими и приоритетни видове са определени най-важните от консервационна гледна точка територии в парка. Идентифицирани са от една страна териториите с най-голямо ботаническо значение и от друга – най-важните във фаунистично отношение територии. Като резултат от наслагването на двете стойности са определени 12 териториални комплекса с висока и с особено висока природозащитна стойност.

По отношение на своите размери като цяло паркът в голяма степен гарантира опазването на повечето от видовете в него, но мрежата от защитени територии със собствен природозащитен статут е недостатъчна за ефективното опазване на приоритетните елементи от биоразнообразието. Същевременно за опазване на консервационно значимата биота в прилежащата на парка морска акватория и осигуряване на екологична връзка със сухоземната биота е необходимо обявяването на еднокилометровата акваториална ивица за част от парка, а за трайното опазване на реликтната растителност на Странджа е необходимо създаването на трансгранична защитена територия с Р.Турция.

В екологичната оценка са определени нестабилните екосистеми и популации, както и тези, при които процесът на самовъзстановяване е затруднен и ще изисква определени мерки.

Обобщената оценка на природозащитното значение на парка го поставя на първо място в страната по разнообразие на хабитати и гръбначна фауна и го определя като най-важна защитена територия в страната за 19 вида гръбначни животни. В международен план ПП “Странджа” е една от петте приоритетни за консервацията територии в Централна и Източна Европа - единствен представител на суббиома “широколистни лете зелени гори на умерения климат с лавровиден подлес” и на хабитати от южноевксински и субевксински тип, с европейско значение по отношение на висшата флора, гнездящите птици и разнообразието от влечуги и със световно значение по отношение на бозайниците, безгръбначните животни и горските хабитати на терциерната растителност.



Резултатите от екологичната оценка са илюстрирани с четири аналитични карти: Приоритетни за опазването хабитати, Представителни хабитати и находища на приоритетни растителни видове, Местообитания на приоритетни животински видове и групи и Територии с комплексно значение за опазване на приоритетни елементи от биоразнообразието.
Социално–икономическата оценка разглежда социално-икономическите процеси и фактори от гледна точка на тяхната устойчивост и съвместимост с консервационния статут на територията. Обобщен резултат от този тип оценка са общите и специфични проблеми на територията, свързани с упадъка на природосъобразни традиционни дейности и недостатъчно развити техни алтернативи, липса на реални стимули и облекчения за развитие на природосъобразни ползвания, съвместими с консервационния статут на парка. Част от основните проблеми са свързани с недостига на човешки и финансови ресурси за устойчиво развитие на територията, недостатъчната информираност за стойността на парка и ползите от него, липсата на подготовка на местните хора за работа в условия на защитена територия. За наличието на проблемите допринасят несъвършената структура и организация на управляващата институция и недостатъчната координация с основните партньори, което е причина за занижен контрол върху бракониерството и иманярството. Специфичните проблеми са свързани с влошеното състояние на урбанизираната среда, неразвитите инженерни мрежи и липсващи пътни и транспортни връзки, неразвитата туристическа инфраструктура във вътрешността на парка и все още бедната гама от туристически услуги. Същевременно съхранената материална и духовна култура в парка, утвърждаването на селския и екологичния туризъм, повишената екологична култура и нарастващото съзнание за стойността на парка са предпоставка за положителни промени и трайно обвързване на местното население с територията.

В резултат на първата оценка са определени комплексното значение на територията и нейната потенциалната стойност като идеална проекция на нейното развитие. На тази основа е изградена визията за развитието на парка като: единна територия със съхранено природно богатство и културно наследство; важен елемент от европейската екологична мрежа на защитените територии Натура 2000; притегателно място за туризъм с развит комплексен туристически продукт; среда за генериране на приходи от природосъобразни ползвания и природозащита; фокус на комплексни научни изследвания; център за екологично възпитание, демонстрация и интерпретация на уникално природно и културно наследство, традиционен бит, местни празници и обичаи; ядро на национална гордост и самосъзнание; среда за сътрудничество и партньорство.


Идеални и оперативни цели

Идеалните цели в голяма степен отговарят на потенциалната стойност на територията и маркират основните линии на управлението за реализиране на тази стойност. Определени са шест генерални цели с общо 21 подцели/специфични дългосрочни цели. По същество те доразвиват и конкретизират заложените в ЗЗТ стандартни цели на управлението на природните паркове и специфичните за ПП “Странджа” цели на управлението, заложени в Заповедта за обявяване на парка. В общ план смисълът на управлението е насочен към дългосрочно опазване на естествения характер на природните екосистеми, разнообразието на хабитатите и видовете в парка с типичния им генофонд и жизнени популации; дългосрочно опазване на качествата на абиотичните компоненти в парка; постигане на устойчиво ползване на възобновимите природни ресурси при развитие на онези видове поминък и традиционни ползвания, които са в хармония с природата и запазват социалното и културно устройство на общностите; дългосрочно опазване на местната материална и духовна култура и традиционен ландшафт, допринасящи за идентичността на територията; развитие на научни, образователни и интерпретационни дейности, спомагащи за дългосрочния просперитет на местното население и неговото екологично възпитание; институционално развитие и създаване на дълготрайна обществена подкрепа за постигане целите на управлението.

Посочени са 32 фактора, 19 от които ограничават и 13 от които стимулират постигането на дългосрочните цели на управлението. Част от тези фактори са предизвикани от човека тенденции, а други са с естествен произход. Докато едни се генерират в самия парк, други произхождат от вън, но са с определено въздействие върху управлението на територията.

След разглеждане на възможността за отстраняване или смекчаване на негативните въздействия е определен потенциалът на парка или реалните възможности за постигане на резултат в плановия период.

На тази база са определени оперативните цели, като постижими резултати в плановия период, както и стратегиите/начините за тяхното постигане, чрез пакет от мерки.

Определени са 39 оперативни цели, постигането на които се извършва посредством механизма на зонирането на територията и въвеждането на режими от една страна, а от друга - посредством посочен в Плана списък от програми, проекти и задачи.
Зониране, режими, условия, норми и препоръки за осъществяване на дейностите
Зонирането се разглежда като едно от средствата за постигане на дългосрочните и оперативни цели на управлението. То се основава на извършената оценка за консервационната значимост на територията като отчита съществуващата функционална структура и съвместимите със ЗЗТ съществуващи режими. При определяне на зоните в максимална степен са спазени изискванията на чл.32 от ЗЗТ.

В началото на тази част от Плана са изведени режими, валидни за целия парк, които съдържат общите изисквания за дългосрочното опазване на природното наследство и обезпечаване на устойчивото развитие на територията.

За ПП “Странджа” са определени, картирани и описани следните зони: Зона на строга защита, Зона на ограничена човешка намеса, Зона за възстановяване на естествения характер на нарушените екосистеми и устойчиво развитие, Специализирана зона “Туризъм” и Специализирана зона “Инфраструктура”.

За всяка зона е посочена целта на нейното управление (предназначение), формата на собственост и отговорните лица и институции за прякото й стопанисване, режимите по отношение на ползването на ресурсите, извършване на строителна дейност, достъп и натоварване от посетители, образователни и научни дейности и др. със съответните условия, норми и препоръки, отнасящи се до посочените дейности.



Зоната на строга защита включва съществуващите 5 резервата в парка, а режимите в нея са в съответствие с чл.17 от ЗЗТ. Основното предназначение на тази зона е да се опазят за науката най-значимите природни местообитания и редките и застрашени от изчезване растителни и животински видове. Тази зона заема около 5% от територията на парка.

Въвеждането на Зона за ограничаване на човешката намеса има за цел да защити консервационно значими елементи на територията наред с такива, които вече имат собствен статут на защита. Тя обхваща обявените защитени местности и природни забележителности, допълнително определени с Плана територии с висока консервационна стойност, като старите естествени гори, отделни находища на застрашени видове и малоплощни хабитати, реките и уязвими части от речните тераси, буферните зони на резерватите, характерни ландшафти, паметници на културата, неподходящи за туристически посещения с охранните им зони, вододайни зони и охранителни зони на водоизточниците, двеста метровата крайбрежна ивица. Режимите в тази зона обезпечават щадящо ползване и “чувствително” строителство.



Зоната за възстановяване на естествения характер на нарушените екосистеми и устойчиво развитие включва основната част от територията на парка. Предназначението на тази зона е да се създадат условия за възстановяване на естествения характер на горите, на чистотата и красотата на пейзажа и да се осигури устойчиво ползване на природните ресурси.

Специализираната зона “Туризъм” включва съществуващите и новопредвидени туристически маршрути, няколко туристически съсредоточия, отредени с документ територии за рекреация и отделни туристически обекти извън населените места, в т.ч. атрактивни паметници на културата. Целта на тази зона е да се предложат нови и разнообразни възможности за отдих и туризъм в парка по начин, който не уврежда природата. Конфигурацията на зоната и режимите в нея създават условия за управление на посетителския поток, насочване на туристическата инфраструктура в места с по–ниска степен на чувствителност и обезпечаване на балансирано развитие на вътрешността на парка и крайбрежната му зона.

Специализираната зона “Инфраструктура” обхваща основните пътища, инженерните съоръжения, военни и производствени обекти и управленската инфраструктура на парка. Целта на тази зона е да се насочи строителството на инженерни мрежи и съоръжения в териториите с по-ниска степен на уязвимост, като се обезпечава опазването на характерните ландшафти и елементи на биоразнообразието.

Разделянето на територията по зони е илюстрирано с карта в М 1:25000, изготвена въз основа на цифровия модел на горо и земеразделянето.

Програми, проекти и задачи

Посочените програми, проекти и конкретни задачи са обединени в шест основни направления, съответстващи на генералните дългосрочни цели.

Две от направленията са свързани с опазването на живата и неживата природа в парка. Важна част от действията, насочени към опазването, поддържането и възстановяването на биоразнообразието, са свързани с извършване на системен екологичен мониторинг на приоритетни видове и хабитати. Предвижда се подобряване на опазването на приоритетните елементи от биоразнообразието чрез развитие на мрежата от защитени територии със собствен статут на природозащита, прекатегоризация на някои от тях и разширяване на парка върху морската акватория и в турската част на Странджа. Конкретните възстановителни мерки са насочени към подсилване на популациите на консервационно значими и застрашени от изчезване в парка растителни и животински видове. Значителна част от проектите в това направление са свързани с проучване на процесите в различни типове горски екосистеми и опазване на горите от пожари и вредители. Програмите, насочени към абиотичните компоненти, включват разширяване на знанията относно геоложките феномени и минералното разнообразие, климатичните особености на района, състоянието на компонентите на околната среда и подобряване на техния мониторинг и опазване. Предвидени са конкретни проекти за възстановяване на нарушените територии в парка.

Други две направления са свързани с устойчивото природосъобразно развитие на територията и опазването и развитието на нейната идентичност. Предложени са конкретни програми за стимулиране на различни форми на природосъобразен туризъм и изграждане на съответна инфраструктура, възраждане на земеделието и животновъдството в екологосъобразен вариант и ориентирането му към местни биологични форми и природосъобразни практики, развитие на многофункционално горско стопанство при въвеждане на щадящи технологии за дърводобив. В рамките на направлението се предвижда обвързването на местната промишленост с местните ресурси, тяхната комерсиализация и подпомагането на местни предприемачески инициативи за повишаване доходите на местното население. За развитието на идентичността на територията се предвиждат редица проекти, свързани с опазването и подходящото експониране на културно-историческото наследство и традиционния ландшафт и създаването на подходящо устройство на територията.

Последните две направления на работа в плановия период са свързани с развитието на научни, образователни и информационно-интерпретативни дейности от една страна, а от друга с институционалното развитие на ДПП и изграждане на партньорства за постигане на поставените цели. В първото направление са предвидени научни изследвания с приложен характер, програми за природозащитно образование и обучителни програми за работа на различни целеви групи в условия на защитена територия, изграждане на подходяща инфраструктура за информация и интерпретация на богатото природно и културно наследство. Второто направление включва оптимизиране на структурата на ДПП и нейното вътрешноинституционално развитие чрез изпълнение на няколко основни подпрограми. Партньорските програми са насочени към местното население и ключови партньори от региона, страната и чужбина. Целта е оптимизиране на усилията и постигане на интегрирано управление на територията.

Към този раздел е изготвен и работен план, включващ приоритетни за изпълнение проекти или задачи като част от самите проекти, с което ще се обезпечи начален тласък за комплексното развитие на територията и опазването на нейните природни и културни ценности.




Мониторинг на изпълнението на Плана за управление

Мониторингът на изпълнението на Плана включва периодични прегледи на неговото изпълнение в съответствие със ЗЗТ и преразглеждане на поставените цели и задачи. Предвиждат се годишни прегледи на изпълнението на Плана с оценка на извършената работа под форма на отчети пред НУГ и пред консултативния съвет към ДПП “Странджа”. На всеки 4 години от приемането на Плана изпълнението му ще бъде контролирано от широката общественост чрез публично обсъждане, организирано от МОСВ. Уточнена е процедурата по ревизията и актуализацията на Плана през последната година от неговото действие и са посочени основни индикаторите за постигане на целите със срокове за извършване на проверката и отговорни институции.



Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   47




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница