План за управление на природен парк "странджа"
Изтегляне 6.26 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 1.11.2.Почвени процеси
1.11. Почви и почвени процеси1.11.1.Разпространение и характеристика на почвитеТериторията на природен парк “Странджа” попада в Средиземноморската почвена област на Европа и е част от Странджанската почвена провинция на Балкано- Апенинската подобласт. Почвообразуването в Странджа е под влияние на особеното съчетание на характерния за Странджа климат, уникалната горскодървесна растителност, извънредното разнообразие от коренни и почвообразуващи скали, ридовохълмистия нископланински релеф с голяма разчлененост, гъсто разклонена хидрографска мрежа с къси склонове и доминиращи припечни изложения. В състава на почвената покривка в парка се наброяват 7 почвени типа от 22, известни в България. Те са съставени от 12 подтипа с множество комбинации от асоциации, фази и разновидности. В парка преобладават лесивираните канеленовидни почви (излужените канелени горски почви), планосолите (оподзолени канелени горски и псевдоподзолисти канелени почви), жълтоземите и плитките почви (рендзини, литосоли и ранкери). Тук се срещат и червеноземите, които заедно с жълтоземите представляват рядкост за България и за Европа. Разпределението на почвените типове в парка е посочено в Приложение 12.1. Възприетият начин на разглеждане на почвите е по реда на световната почвена система ФАО – Юнеско. Наносни почви (Fluvisols, FL) – (Алувиални) Условията в парка не благоприятстват развитието на обширни площи този тип почви, поради което те заемат едва 4.09% от неговата обща площ. Представени са от два подтипа – алувиално-ливадни и алувиално-делувиални почви. Алувиално–ливадните почви (Eutric Fluvisols, FLe) са по-разпространеният подтип. Намират се в комплекси или в съседство с алувиално-делувиалните почви. Профилът им е съставен единствено от хумусен хоризонт с мощност от 20 до 30-40 см с еднороден състав. Хумусното съдържание варира от 2 до 4%. Почвената реакция е от слабо кисела до слабо алкална. Характеризират се с благоприятен воден и въздушен режим и високо почвено плодородие, а като компонент на хабитатите и биотопите способстват за извънредно богато фито и зооразнообразие. Алувиално-делувиалните почви (Dystric Fluvio-Colluviosols) имат малка разпространеност в парка, като се срещат главно по средното и горното течение на р.Велека, на запад от с.Кости и в долината на р.Младежка. Тези почви се намират в начална фаза на почвообразуване. Като правило са бедни на хумус, съдържанието на който рядко е около 2%, обикновено в ливадните участъци. Имат слабо кисела или кисела реакция. Характеризират се с ниско плодородие и биоразнообразие. Плитки почви (Leptosols, LP) Почвите от този тип се намират в примитивен стадий на развитие. Площта им представлява 10.0% от площта на парка. Тези почви с топлия си и сух педоклимат са характерни само за европейските средиземноморски региони. Профилът им е с прост строеж и се състои само от хумусен хоризонт, лежащ непосредствено върху масивна или слабо напукана коренна скала. Представени са от три подтипа – рендзини, литосоли и ранкери, които заемат общо 10% от площта на парка. Рендзините (Rendzic Leptosols, LPХ) са плитки (до 30 см) почви, които лежат върху карбонатни скали – варовици, мрамори. В парка преобладават безкарбонатните рендзини (фаза Rendisols). Разпространени са в югозападната и донякъде в западната част на парка върху карстов релеф, като почвената покривка е силно разкъсана. Изградени са само от един хоризонт, червеникаво-кафяв на цвят. Имат високо съдържание на хумус и глина, а реакцията им е слабо алкална. Формирани са под тревна и/или храстова растителност и имат ниска продуктивност. Литосолите (Lithic Leptosols, LPq) са най-плитките почви както в парка, така и в България – с дълбочина до 10 см. Генетически те са най-близко до скалите. В парка имат ограничено разпространение и се срещат в комплекс с ранкери и рендзини. Формирани са върху кисели, основни и карбонатни скали на склонове с проявена денудация и ерозия. Обрасли са с бедна тревна и храстова растителност. Характеризират се с ниска продуктивност. Ранкерите (Umbric Leptosols, LPu) са образувани на силикатни скали с дълбочина на профила от 10-15 до 30-40 см, който е съставен само от един хоризонт. Имат кисела реакция и са умерено продуктивни. Характеризират се с голямо съдържание на остроръбести скални фрагменти. Разпространени са в комплекси с други почви. Растителността върху тях е разнообразна – дървесна и/или тревна. Метаморфни почви (Cambisols, CM, FAO 1990) Метаморфните почви заемат 3.56% от територията на парка. Представени са от два подтипа - ненаситени кафяви планинско–горски почви и канелено-кафяви почви. Най-характерни в Странджа са кафявите планинско-горски почви, които са с висок бонитет. Ненаситените кафяви планинско-горски почви (Dystric Cambisols, CMd) са широко известни като кафяви горски почви. Образувани са върху силикатни почвообразуващи скали. Разпространени са основно в най-високата, гранична част на парка, покрита с букови или смесени буково-дъбови гори. На места в парка имат инверсионно разпространение, като заемат по-ниски части на релефа. Имат кисела реакция. Профилът им е с дълбочина от 40 до 60 см. Имат рохкав строеж, висока аерация, добър дренаж и висока биологическа активност. Канелено-кафявите горски почви (Chromi Dystric Cambisols, CMd-x) са разпространени само в един масив между селата Кости и Българи и са заобиколени от жълтоземни подзолисти почви и комплекс от ранкери и литосоли. Дълбочината на профила им варира от 60 до 120 см. Намират се под дъбови гори. Характеризират се с кисела почвена реакция, а като едафотопи и хабитати са с високи показатели. Лесивирани почви (Luvisols, LV) Лесивираните почви са генетично най-старите почви у нас. Това са най-широко разпространените почви в парка и заемат 45.93% от неговата територията. Образувани са от разнообразни почвообразуващи скали. Обрасли са с дъбови гори от цер, благун, горун и лъжник с подлес от вечнозелени и листопадни южноевксински храсти. Лесивираните почви са с голямо разнообразие, представено от 2 подтипа – канеленовидни и светли лесивирани, с много фази, разновидности и асоциации с други почви.
Фазово различие на този подтип са плитките светли лесивирани почви, които представляват 24.95% от типа лесивирани почви. Поради плиткия хумусен хоризонт, по-ниските запаси на хумус и неблагоприятния воден режим се отличават с ниското си плодородие и продуктивност и висока податливост на ерозия. Планосоли (planosols, pl., fao 1990) Тези почви са представени от един подтип и една негова фаза. Планосолите от подтип Dystric Planosols PLd заемат 19.70% от територията на парка. Известни са като оподзолени канелени горски почви. Развити са върху елувия на различно изветрели силикатни скали – гранитоиди, кисели вулканити, пясъчници и др. В зависимост от вида на почвообразуващите скали и наклона на терена показват големи различия в дълбочината на профила. Върху твърдите скали те са с дълбочина до 70-80 см, а върху останалите достигат до 120-150 см дълбочина. Хумусното съдържание на повърхностния почвен пласт при почвите под гора е от 3 до 3.5%, но рязко и бързо намалява в дълбочина до около 0.5%. Профилът е силно диференциран с текстурен коефициент над 3, поради което се характеризират с периодично повърхностно преовлажняване и оглеяване. Реакцията на планосолите е кисела и силно кисела. Тези почви са благоприятни за развитието на високобонитетни благунови, горунови и церови гори, но са едни от най-нископлодородните почви по отношение на земеделските култури. Фазово различие на този подтип са плитките планосоли (Dystric Planosols-lithic phase, които се формират върху твърди силикатни скали. Те са с ниско хумусно съдържание и крайно ниски плодородие и продуктивност. Жълтоземи (Alisols, al., fao 1990) Жълтоземите са уникален почвен тип за Странджа, България и Европа. В границите на парка се намират 100% от площта на този почвен тип в България и от площта му в Европа. Развитието им под гори с южноевксински видове ги отличава от сродните им почви в Средиземноморска Европа и ги свързва с влажните и топли територии на Кавказието и Колхида. Характеристиките им се доближават и до почвите от този тип в световните субтропични региони. Разпространени са по водосборните склонове на долното течение на р.Велека при надморска височина 300-400 м. Формирането им е свързано с различната възраст на релефа, условията на по-голямо овлажняване и повишено термично ниво, което води до дълбокото изветряне от алитен тип на почвообразуващата скала, бързо разлагане на органичните вещества и силно обогатяване с алуминий. Мощността на профила варира от 60 до 80 см. Хумусният хоризонт е слабо развит – 15-25 см. Хумусните запаси са малки, като съдържанието на хумус в хумусния хоризонт е до 4-6% и рязко намалява под 1% в илувия. Оцветяването на почвата общо е в жълти тонове. Разпространени са два почвени подтипа обикновени (Haplic, ALh) и подзолисти (Stagnic, ALj). Обикновените жълтоземи (Haplic Alisols, ALh) заемат 1.86% от площта на парка. Те са по-слабо разпространени обикновено в комплекс с жълтоземноподзолисти. Имат по-плитък, слабо диференциран профил. Тези почви са формирани на значително по-разнородни почвообразуващи скали отколкото при подзолистите жълтоземи. Общият фон на цвета им е кафеникаво-жълт, а реакцията - кисела – рН 4.8 – 5.2. Жълтоземно-подзолистите почви (Stagnic Alisols, ALj FAO 1990) са широко разпространени във водосборите на реките Велека и Резовска и техните притоци. Заемат 10.98% от площта на парка и 83.00% от жълтоземите у нас. Обрасли са с горска растителност, представена в съобществата на източен горун, източния бук и благуна с подлес от странджанска зеленика. Почвообразуващите скали при тях са главно глинесто-песъчливи шисти и/или глинести пясъчници. Профилът им е ясно разчленен по цвят, състав, свойства и функциониране. Жълтият цвят на хумусния хоризонт посивява на повърхността. Мощността на почвения профил е до 80 см, а на хумусния хоризонт 25 см. Хумусното съдържание е ниско, концентрирано предимно в повърхностния слой, като при орни почви е 2%, а под гора достига до 4-6%. Те са тотално кисели с рН 4.5 до 5.2 и с голямо количество обменен алуминий – 30-40% от сорбционния капацитет. Характеризират се с топъл и полусух (meso-ustic) и/или топъл и влажен (meso-udic) педоклимат, което ги прави с висок бонитет. Представляват рядкост за страната и Европа. Червеноземи (nitisols, Nt., fao 1990) Червеноземите са новоустановен почвен тип за Странджа и страната. В границите на парка се намират 100% от площта на този почвен тип в България. Разпространени са на склонове с изложения, ориентирани срещу пътищата на средиземноморските циклони. Заемат 5.24% от площта на парка. Почвообразуващите им скали са разнообразни. При изветрянето и почвообразуването тези скали запазват очертанията на своята структура и в почвения профил. Намират се под гори от източен горун, благун и лъжник. Представени са от два подтипа. Обикновените червеноземи (Haplic Nitisols NTh) имат ограничено разпространение. Характеризират се с червения си цвят по цялата дълбочина на профила, който достига до 60-80 см. По механичен състав са тежко-песъчливо-глинести. Имат кисела реакция. Съдържанието на хумус в повърхностния хоризонт е 5%, като подобно на останалите горски почви рязко намалява в дълбочина. Имат добри едафотопи. Розовите червеноземи (Rhodic Nitisols, NTr). са разпространени в южната част на парка върху мрамори и дебелослойни доломитни варовици. Известни са още под названието Terra Rossa или червенопръстница. Голямото количество железни конкреции в профила им ги характеризира като палеопочви или реликт от медитеранския климат на карста. На този етап те са слабо проучени и представляват интерес за фундаменталните изследвания. Почвената покривка на ПП “Странджа” като цяло е част от субтропичния ксерофитно-горски почвен сектор на Европа, територията на който се простира от атлантическите брегове на Испания до Българския черноморски бряг. Нейният характер се определя от комбинацията на по-хумидни почвени типове в сравнение с типичните за Южна Европа, както и на инверсионното разположение на кафявите горски почви. Композицията на почвените типове в парка е доказателство за наличието на процеси на интензивно почвообразуване. 1.11.2.Почвени процесиЕрозионните процеси в парка са слабо проявени, което се дължи на високата лесистост и на устойчивостта на основните скали. Ерозията (площна и ровинна) на територията на ГФ обхваща 554.6 ха, предимно голи площи и гори за реконструкция. От тях 362.7 ха (65%) се намират в ДЛ “Малко Търново”, 136.9 ха (25%) – в ДЛ “Кости”, 46 ха (8%) – в ДЛ “Царево” и 9 ха (2%) – в ДЛ “Граматиково”. Разпределението на ерозираните площи в ГФ по степен на ерозия е както следва: 34.7% - силна степен, 37.5% - средна степен и 27.8% слаба степен на ерозия. Основната част от силно ерозираните терени попадат в ДЛ “Малко Търново”. Разпределението на ерозираната площ по степени на ерозия и ДЛ е посочено в Приложение 12.2. Част от земите на селскостопанския фонд също са подложени на плоскостната и ровинна ерозия независимо от факта, че заемат основно заравнените била на междудолинните ридове с малка надморска височина. В пасищните земи тези процеси се дължат на непълното тревно покритие, по-интензивната паша на определени места и по-слабите възстановителни способности на тревите върху сухите пасища. При обработваемите земи от ерозия са засегнати основно лесивираните почви, планосолите и плитките почви. При тях плоскостната ерозия е проявена в слаба или слаба до средна степен. БИОТИЧНА ХАРАКТЕРИСТИКА Каталог: uploads uploads -> Доклад за работата на варненски окръжен съд 2014 uploads -> Програма на Португалски културен и езиков център „Камойнш София" 03 Sábado / събота Celebração da "Martenitza" Честита Баба Марта! Изтегляне 6.26 Mb. Сподели с приятели:
|