Планираните промени в пенсионното дело: оценка на потенциалните ефекти
Изтегляне 0.62 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- РЕЗЮМЕ
- Обща оценка на "реформата"
- Вътрешно-присъщи рискове на двата стъбла
- Състояние на първия стълб
- Състояние на втория стълб
- Конституционни проблеми
- Фискални и стопански ефекти
- Какво може да се направи
П ланираните промени в пенсионното дело:
о  ценка на потенциалните ефекти
KC 2 Ltd 1 и И.П.И  
Февруари 2015, София Съдържание РЕЗЮМЕ 6 Обща оценка на "реформата" 6 Вътрешно-присъщи рискове на двата стъбла 7 Състояние на първия стълб 7 Състояние на втория стълб 8 Конституционни проблеми 8 Фискални и стопански ефекти 9 Какво може да се направи 10 Увод 11 Проблемът 11 Причини за проблема 12 Еволюция на промените 12 Методология 13 Източници и автори 14 Пенсионната система в България – хронология и текущо състояние 15 I-ви стълб: Държавно обществено осигуряване (ДОО) – задължително, изградено на разходопокривен принцип 15 II-ри стълб: Допълнително задължително пенсионно осигуряване – задължително, изградено на капиталов принцип 15 III-ти стълб: Доброволно пенсионно осигуряване – незадължително, изградено на капиталов принцип 16 Сравнение между I-ви и II-ри стълб (пет отличителни белега) 17 1/ I-ви и II-ри стълб не са взаимозаменяеми (т.е. конкурентни един на друг), а се допълват 17 2/ Наследственост на пенсиите 18 3/ Други ограничения на наследяването 19 4/ Доходност на вноските 19 5/ Различни рискове, присъщи на I-ви и II-ри стълб 20 I-ви стълб 20 Политически риск 20 Демографски риск 21 Макроикономически и фискален риск 21 Морални проблеми 22 II-ри стълб 23 1/ риск от отрицателна доходност по натрупаната партида в момента на пенсиониране 23 2/ риск от висока инфлация/хиперинфлация 23 3/ Риск от фалит на УПФ или ППФ 24 Няколко думи за заинтересоваността на вложителите 24 Текущо финансово състояние на I-ви стълб 26 Изпълнение на бюджета на НОИ 26 Бюджетно и макроикономическо измерение на състоянието на разходопокривната пенсионна система 27 Политически проблеми 28 Текущо състояние на II-ри стълб 29 Сравнение между УПФ и Сребърен фонд 30 Въздействия върху едно осигурено лице (родено след 1959 г.) 32 "Изборът" не е между алтернативи 32 Замяна на частна собственост с дял в публичен фонд 32 Текущи разходи и бъдещи обещания 32 Обезценяване на спестяванията 33 Наследственост 33 Идеята за "избор" 33 Конституционни съображения 35 "Изборът" между лична и солидарна пенсия 37 Очаквани и непредвидени последици 42 Правно-конституционни ефекти 42 Стопански ефекти 42 Непосредствени въздействия 42 Риск от разбиване на модела 43 Опосредени и трудно-изчислими въздействия 44 Социални последици 44 Заключение 45 Приложение 1: Промени в КСО (Извадки) 47 ДВ от 24 декември 2014 г. 47 Предложения на Министерство на финансите за изменение в КСО и Закона за държавния фонд за гарантиране на устойчивост на държавната пенсионна система 47 РЕЗЮМЕЗамисълът на този доклаd на Института за пазарна икономика, иницииран и финансиран от КС2, е да запълни - доколкото е възможно - липсата на обсъждане на ползи и разходи, рискове и последици от промените в Кодекса за социално осигуряване (КСО), приети през декември 2014 г. В него са взети предвид и предложенията на допълнителни промени в КСО, разпространени от министерството на финансите през януари т.г. Обща оценка на "реформата"Промените в КСО бяха гласувани от законодателното събрание в необичайно кратки срокове – както от гледна точка както на здравия разум, така и според изискванията на традицията и закона за нормативните актове (ЗНА).2 Следващите идеи за промени във вече направените изменения и допълнение на КСО, разпространени от министерството на финансите, също не стъпват върху някакъв правен или икономически анализ. Обществените обсъждания са хаотични и често тънат в маловажни детайли. Пропагандираният и наложен "избор" в пенсионното дело е фалшив и равносилен на отказ от спестявания. От гледище на Конституцията и действащия модел на пенсионна система (допълващи се, а не конкуриращи се стълбове) този "избор" променя характера на средствата - от лични и частни те стават солидарни и държавни. Същото важи и за предполагаемите, но засега недействителни, възможности за многократен избор между солидарния и личния стълб. Те биха имали някакво значение, ако декемврийската "реформа" бъде отхвърлена от Конституционния съд и те бъдат представени като алтернативна уредба. Ефектите за осигурителните лица, невъзпротивили се на внасянето на техните пенсионни отчисления в НОИ, са противопоказни на общата цел за подобряване на пенсионния модел, в т.ч. на обявената цел на "реформата": ограничаване на дефицита в солидарния стълб и осигуряване на адекватна пенсия. Възможността за прехвърляне на средства от частните фондове към солидарния стълб подкопава смисъла на пенсионния модел, лишава направилите този избор от втора пенсия и увеличава дефицита на НОИ в дългосрочен план. Рискът от последващи промени в пенсионното дело, които да застрашат личните партиди и на тези, които нямат желание да ги местят в солидарната система, също не може да бъде пренебрегван. Оценката на състоянието на пенсионната система и на направените промени и предложения показва, че идеята за прехвърляне на средства от личните партиди в солидарния стълб по никакъв начин не решава проблемите на пенсионната система в страната. Вътрешно-присъщи рискове на двата стъблаРисковете, присъщи на двата стълба на задължителното пенсионно осигуряване, са с коренно различен характер. Бъдещата пенсия от първи стълб е под влиянието на следните основни рискове, свидетелства за които могат да се намерят в близката история на пенсионното дело в България: политически и демографски рискове, макроикономически и фискални рискове, морално-етически проблеми. Рисковете, на които са изложени бъдещите пенсии от втория стълб, са основно пазарни, макар и при тях да присъства политическият риск (от непостоянство на паричната и разточителна социална, дългова и разходна политика). Съществува риск от непостоянна положителна доходност, но тя исторически у нас е по-скоро следствие от промяната на регламентите за портфейлите на универсалните пенсионни фондове. Хипотетичният провал на пенсионни дружества правно не може да доведе до фалит на управляваните от тях фондове и загуба на частни спестявания. Състояние на първия стълбРеалният дефицит във фонд „Пенсии” трябва да се изчислява като нетна стойност (т.е. като се извади от него 12-процентната вноска на държавата като трети осигурител), която всъщност представлява част от трансфера от републиканския бюджет3 към фонд „Пенсии”. Изчислен по този начин, дефицитът във фонд пенсии за 2013 г. е равен на 4,27 млрд. лева или 57,4% от разходите на фонда. Т.е. приходите във фонд „Пенсии” – основно от осигуровки – покриват едва 42,6% от разходите за пенсии от ДОО. Останалото се поема от централния бюджет посредством споменатата 12% вноска на държавата (от 2009 година насам) и ежегодния трансфер за покриване на дефицита. Т.е. по-голямата част от разходите за пенсии се финансират не от осигуровки, а от други данъчни и неданъчни приходи в централния бюджет. Трупането на дефицити не зависи от общото състояние на икономиката, започва преди кризата от 2009 г. и продължава с пълни темпове след нея. Трансферите от централния бюджет като процент от БВП системно надвишават в пъти икономическия растеж след 2008 г. Те нарастват тройно в периода между 2003 г. и 2013 г. – от 12,8% от всички разходи по републиканския бюджет през 2003 г. до 37,5% през 2013 г. Т.е. тежестта на дефицита в ДОО за бюджета на централното правителство нараства три пъти между 2003 и 2013 г., което илюстрира повече от ясно бремето на разходопокривната система за бюджета. Отношението на дефицита в ДОО към БВП също нараства значително в периода 2003-2013 г., от 2,5% до 5,9%. Дори и в годините на висок икономически растеж до 2008 г. трансферите от републиканския бюджет към бюджета на ДОО достигат около 3% от БВП, а след 2009 г. те се увеличават двойно като съотношение към БВП. Т.е. дефицитът в държавното обществено осигуряване расте далеч по-бързо от възможностите (растежа) на икономиката, което илюстрира неговата неустойчивост в дългосрочен план. Последните години той превишава значително дефицита по консолидирания бюджет, който през 2013 г. достигна 1,8% от БВП, а през 2014 г. – 3,7% от БВП. Състояние на втория стълбСлед дълги спорове се изясни, че за периода 31.03.2002 г. – 30.09.2014 г. реалната доходност на УПФ е 0,5%. Ако се сравни доходността на Сребърния фонд и тази на УПФ, се вижда, че номиналната доходност на първия е по-ниска, от което следва, че и реалната му доходност ще е по-ниска, още повече като се има предвид, че от 2012 г. доходността на Сребърния фонд е 0%. Потенциалното прехвърляне на средства от лична сметка в УПФ към Сребърния фонд лишава осигуреното лице от доходност по натрупаните средства, като в същото време реалната стойност на натрупаните средства ще намалява при инфлация. Без спестяване пенсията ще е по-ниска – пенсионният модел на България е такъв, че по дефиниция получаваната пенсия от двата задължителни стълба (солидарен и капиталов) е по-висока спрямо пенсията на тези, които са само в солидарния стълб. Не бива да забравяме, че докато работим, това, което получаваме от НОИ, не е информация за спестени пари, доходност или нещо подобно, а едно празно обещание – в бъдеще ще намерим пари за твоята пенсия. Демографията и пазарът на труда съвсем не са в подкрепа на това обещание. В момента, според промените в КСО от декември м.г., отказът от личната партида е на практика равносилно на дарение за солидарния стълб.
Фискални и стопански ефектиЕфектът от преместените партиди (евентуално в Сребърен фонд) би бил в рамките на максимум 330 млн. лв., което е равностойността на 5% от натрупаните до момента 6,6 млрд. лева в частните фондове. По-вероятно е тази сума да бъде доста по-ниска, около 200-250 млн. лв., тъй като е логично подобен избор да направят лицата с по-малки партиди. Те биха търсили по-висока пенсия от солидарната система, поради малко натрупвания по личната си партида. Освен преместването на партидите ще последва и насочване на бъдещите вноски на преместилите се към НОИ. Ефектът в рамките на една година от евентуалния избор на тези 170 хил. лица би бил в рамките на 70 млн. лв. допълнителни приходи в НОИ. Това е около 1% от бюджета на НОИ за изплащане на пенсии в рамките на една година, т.е. положителният ефект за дефицита на НОИ (равен на близо 5 млрд. лева), дори в краткосрочен план, е незначителен. От управляваните в универсалните пенсионни фондове 6,9 млрд. лв., депозитите са 0,42 млрд. лв. или 6,26%, дълговите книжа - 3,8 млрд. лв. (56,2%), а дяловите участия - 1,8 млрд. лв. (27,3%). Поставянето под риск дори само на част от тези активи ще влоши управлението на целия портфейл и най-вероятно ще мотивира допълнителни регулации и надзор. Здравият икономически смисъл предполага, че най-вероятно ще се натрупват следните трудно-изчислими въздействия:
Какво може да се направиБез претенция за изчерпателност, смятаме за важно да се предприемат следните политически действия:
Това са важните въпроси, които стоят пред първия и втория стълб на пенсионната система и които следва да бъдат взети предвид, ако някой изобщо иска да бъдат решени проблемите на НОИ и на пенсионното дело като цяло. Каталог: public public -> Румен петров владимиров академична длъжност: професор Научно степен: доктор Образование public -> Азбучен списък на преподавателите public -> Отвънка зелено, отвътре червено, Що е то? public -> Част пета: началото на края – след 10 ноември Глава Митингите Николай Колев – Босия public -> Намалял месечен оборот на междубанковия пазар, но рекордно голям оборот през последния ден public -> Марин Цветков public -> Българският лев в семейството на валутите на Европейския съюз дългови пазари public -> Равномерно увеличение на ежедневните валутни сделки на търговските банки с централната при слабо изразено увеличение в края на месеца public -> Декември 2005 г. No 14 / 2005 Изтегляне 0.62 Mb. Сподели с приятели:
|