Плащаме за внос на сестри и санитари



страница1/11
Дата24.07.2016
Размер0.72 Mb.
#3611
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11



Пресклипинг на тема: „Здравеопазване”
29.04.2016
Национални вестници



Плащаме за внос на сестри и санитари


Банкеръ  стр. 16  

С последните промени в Наредбата за достъпа до медицинска помощ вече можем да платим, за да си изберем медицинска сестра и санитар, които да ни обгрижват в болницата. Досега можехме да посочим само лекар или цял екип, като таванът на тарифите бе съответно 500 и 900 лева. Сестрите и санитарите така и не получиха ценоразпис за услугите си, но такъв не е и необходим, тъй като просто никой няма да ги избере. А и да иска да го направи, това нововъведение е така разписано, че едва ли някога ще проработи или някоя клиника ще предложи тази услуга.

Да предположим, че на платежоспособен пациент му предстои "да легне под ножа" и иска да бъде сигурен, че ще бъде гледан като писано яйце преди, по време и след интервенцията. Тоест, готов е да си наеме "частна сестра", но как точно ще я селектира? За лекарите този проблем не съществува, тъй като има годишни класации за най-добрите в гилдията, можеш да научиш от близки и познати кой медик ще ти "свърши работа", а и в интернет форумите има достатъчно информация, която дати помогне да направиш правилния избор. Докато при сестрите положението е "тъмна Индия". Така че, за да могат клиниките да събират такси за избор на медсестра, е необходимо първо да си направят каталози, в които да е описан наличният персонал с професионалните му постижения, стажа и така нататък. Друг е въпросът, че лекарите работят със свои екипи и съвсем няма да са очаровани, ако пациентът избере "чужда" сестра. Така че за лекувания ще е много по-практично и сигурно да даде петдесетарка на ръка на първата срещната дама в бяла престилка.

Всъщност, дори и това не е гаранция, тъй като сестрите в болниците са кът и даже да си платиш, може да са толкова заети, че да нямат физическата възможност да ти обърнат персонално внимание. Според статистиката на Българската асоциация на специалистите по здравни грижи медицинските сестри и акушерките в страната са по-малко от лекарите, а минимумът по стандарт е да са поне два пъти повече. Това означава, че наличните с огромни усилия успяват да извършват само работата си в болниците и здравните заведения.

Според стратегията на Европейския съюз "Заедно за здраве - стратегически подход на ЕС" професионалистите по здравни грижи имат изключителна роля за правилното функциониране на цялата здравна система. Проучвания на Европейския форум на националните сестрински и акушерски асоциации и Световната здравна организация сочат, че от броя и квалификацията на сестрите и акушерките зависят броят на усложненията, продължителността на лечението и смъртността в болниците. Разкриването на здравни центрове във всяка община, в които работят сестра, акушерка, рехабилитатор или социална сестра, води до ранно откриване на заболяванията, особено на раковите, които напоследък у нас се откриват все по-късно.
При сегашния прием на сестри в университетите в България ще са ни необходими 30 години, за да достигнем до необходимия минимум от такъв персонал, и то при положение, че никоя не напуска професията - нито за пенсиониране, нито за заминаване на работа в чужбина. А точно това правят по около 1200 сестри годишно. На този фон, в който 99% от клиниките работят "под санитарния минимум", какво би станало, ако по стечение на обстоятелствата четири-пет пациенти едновременно изберат една сестра? Така че, вместо на сестрите да се подхвърлят залъгалки, по-добре е да им се дават адекватни бонуси на базата на (добре) свършена работа и брой преминали пациенти. И двете страни със сигурност ще са по-доволни.

За избора на санитар положението е направо трагикомично. В болниците не останаха почти никакви санитари, тъй като никой не иска да "хвърчи като линейка" за 350-400 лв. на месец. Неотдавна омбудсманът Мая Манолова разкри, че психиатрични болници дори наемали свои бивши пациенти за тази работа, защото нямало кандидати да я вършат за жълти стотинки. В кръга на шегата, може да внедрим още по-голямо новаторство - пациентите в рехабилитация да избират за санитари самите себе си. Хем ще им е чисто наоколо, хем ще изкарат някой лев. Виж, ако съседът им по легло помоли за "един парцал" и на неговия под, наредбата за избор пак ще трябва да се донаписва.



Фармасекторът погва фалшивите лекарства


Банкеръ  стр. 16  

След години безплодни опити на държавата и здравните институции да ударят сенчестия лекарствен бизнес фармасекторът взема нещата в свои ръце. Най-големите играчи на пазара - Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители (ARPharM), Българската генерична фармацевтична асоциация (БГфармА), Българската асоциация за развитие на паралелната търговия с лекарства, Българската асоциация на търговците на едро с лекарства и Българският фармацевтичен съюз, постигнаха безпрецедентен консенсус, обединявайки се в сдружение, наречено "Българска организация за верификация на лекарствата". Организацията ще предотвратява влизането у нас на фалшиви хапчета. За целта ще използва специална платформа, която безпогрешно ще отсява ментетата от оригиналите.

Уникалният идентификатор на лекарствата ще върви заедно с непробиваема система за проверка на блистерите, които пациентите купуват в аптеките. Новият контролен ред ще бъде задължителен за всички държави в Евросъюза и трябва да стане факт до края на 2018-а. Целта на проекта е да бъдат защитени болните, те да получават правилния медикамент, както и да се осигури проследяването на всяко хапче, без риск да се попадне на фалшиви таблетки.

По статистика на здравните власти всяка година в Европейския съюз се продават към 10 млрд. опаковки с лекарства. От тях ментетата са между 1 и 2%, което значи до 200 000 бройки. Фалшификаторите не хвърлят пари, за да имитират щампи и водни знаци на регулаторните органи и производителите, но правят безупречни копия на опаковките.

За България последните обобщени данни са от 2014-а, когато Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ) към Министерството на здравеопазването е хванала пет фалшиви продукта. Те са били продавани през интернет и са засечени по сигнали, фалшивите препарати са далеч повече, но те обикновено прескачат легалната мрежа за доставки и се предлагат предимно в онлайн сайтове. Друга "сива" практика е куфарната търговия от Турция, Гърция и Румъния, където нерядко изскачат опасни илачи с неустановен произход.

"Лекарствената полиция" ще се ръководи централно от Европейската организация за верификация на лекарствата, създадена преди около година. Тя ще управлява EU хъб, свързан с отделните национални организации, ще определя стандартите и ще сключва договори за верификация на лекарства. Това ще става чрез специални кодове, които ще се качват в централната система в рамките на милисекунди и ще се прехвърлят към националните системи.

Общите разходи за системите в държавите от Евросъюза плюс Швейцария се изчисляват на 85 млн. евро. Средната инвестиция, която ще е необходимо да направи всеки производител на лекарства в общността, е 11 000 евро. Производителите ще трябва да въведат защитни механизми - уникален идентификатор и средство за предпазване от подправяне, които да позволяват проверка за автентичност и разпознаване на индивидуалните опаковки. Ще се иска наличие на складови системи, които да съхраняват информацията за тези защитни механизми, като разходите за тях също се поемат от бизнеса. Освен това ще се правят "бели списъци" за лекарствата с рецепта и "черни списъци" за тези на свободна продажба.

Уникалният идентификатор ще е матричен код, разработен по ISO стандартите. Той включва продуктов код, случаен уникален сериен номер, срок на годност, партиден номер и национален здравен номер. Производителят ще го отпечатва и ще го публикува в системата. После търговецът на едро ще го проверява за риск от фалшифициране. В аптеката матричният код също ще се сканира и по този начин фармацевтът ще проверява бързо и лесно какво точно дава на пациента.

Ще има три ИТ доставчици, определени от централата, които ще разработват системите. Всяка държава ще избере един от тях и ще може да го сменя, ако не е доволна от него.

В интерес на истината в България и сега действа система за верификация на хаповете. От 2012-а със Закона за лекарствените препарати в хуманната медицина е заложено изискване към производителите да поставят на опаковките си индивидуален белег и средство за предпазване от подправяне. Аптеките пък са длъжни да проверяват автентичността на медикаментите и да идентифицират отделните партиди. След като промяната влезе в сила, Българското сдружение за верификация на лекарствени продукти ще управлява новата система. С поднормативни актове трябва да бъде предвиден и редът за реакция на лекарствената агенция при "светване на червената лампичка", когато на пазара е засечено фалшифицирано лекарство.






Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница