Платежна система на бнб 1



Дата10.02.2018
Размер264.37 Kb.


Висше училище „Земеделски колеж”

ПЛАТЕЖНА СИСТЕМА НА БНБ







ПЛАТЕЖНА СИСТЕМА НА БНБ 1

В ЗАКЛЮЧЕНИЕ 7


14

План за действие 14



Разработил: Проверил:

Полина Болярова



Ф.№: sud – 71926

ПЛАТЕЖНА СИСТЕМА НА БНБ


Първият принцип, формулиран от Банката за международен сетълмент за разплащателни системи, обслужващи системно важни плащания, гласи, че те работят при ясно изградена нормативна база, отразяваща принципите им. Когато преди година и половина стартира проекта за Система за брутен сетълмент в реално време (СБСРВ) в БНБ, преобладаваше мнението, че в нея преимущество имат информационните технологии. Промяната на вече наложеното разбиране бе трудна. За съжаление все още има търговски банки, които считат, че тя е проблем единствено на “компютърджиите”. На практика в платежната система, както може би никъде другаде в банковата сфера, се наблюдава преливане между банкови и информационни технологии.Не е новост факта, че системи като СБСРВ се базират на най-новите достижения в софтуерните и хардуерни разработки. Въпреки това, или именно заради това, най-важни са правилата, по които те работят. След първия етап на Проекта за СБСРВ в БНБ, който вече завърши, започва същинската работа на фирмата изпълнител Montran по настройка на продукта й според специфичните изисквания на БНБ, а на БНБ по изготвяне на промените в нормативната уредба и дефиниране на ПРАВИЛАТА И ПРОЦЕДУРИТЕ.
Създаването на новите правила е първостепенната задача, по която работят специалистите от Централната банка съвместно с колеги от Банксервиз АД, БОРИКА ЕООД и Централен депозитар АД. След първоначалния преглед на основните документи, предстоящи за промяна, се установи, че това е само “върхът на айсберга”. Новите реалности в платежната система изискват дълбоки изменения в сега действащите бизнес правила, обслужващите ги информационни системи, както на търговските банки, така и на всички останали участници в СБСРВ, включително и в БНБ. Поставената цел за изграждането на стабилна и ефективна платежна система изисква




промени не само в някои основни наредби, но и на Банковите унифицирани стандарти (БУС), правилата за работа на системните оператори и на търговските банки. Наред с промените, налагани от усъвършенстване на досега съществуващата нормативна уредба, ще бъдат включени и съвсем нови текстове, описващи непознати в нашата банкова практика бизнес взаимоотношения в платежния процес. Измененията са в три основни насоки: допълване и синхронизиране на нормативната уредба с оглед новата архитектура на платежната система; промяна във формата и съдържанието на указанията (имат се предвид документите, които ще заместят БУС-овете), които банките са свикнали да използват в ежедневната си практика; създаване на нови правила за взаимоотношения между БНБ и системните оператори, БНБ – търговски банки, както и търговски банки - клиенти. Някои от от областите, които ще претърпят съществени промени и ще определят новия облик на платежната ни система са: нарастване на ролята на БНБ като институция, отговорна за създаването и действието на сигурни и ефективни платежни механизми; осъществяване на сетълмента и финализирането на разплащанията чрез съвсем нова система – СБСРВ, администрирана и оперирана от БНБ; нова функционалност на системните оператори (Банксервиз АД, БОРИКА ЕООД и Централен депозитар АД) и даването им на равнопоставен достъп до платежната система. нов график за работа и функциониране на платежната система. Всичко това крие в себе си огромен по обем и сложност труд, промени в институциите, участващи в платежния процес, включително и при търговските банки. Две са правилата, от които се води екипа, ангажиран със задачата: да има минимални промени от досега действащата нормативна база и те да се правят единствено когато е наложително; да се спазват принципите и философията на СБСРВ, така както са формулирани в международно приетите изисквания за такъв тип системи


НАРЕДБА
Насоката е в разширяване обхвата й с нови текстове, свързани с: определяне на новата архитектура на платежната система; участниците в платежната система; основни правила за функционирането на СБСРВ; дефиниране на системно важните плащания; дейността на БНБ като агент по сетълмента; основните функции на системните оператори. Сред базовите правила бих откроил задължението на търговските банки да участват в СБСРВ само с централите си и чрез сметката си за сетълмент в БНБ. Друг важен момент, е че те са длъжни да изпълняват всички плащания, които са наредили в СБСРВ и да осигуряват ликвидност, независимо от цената за това, в рамките на системния ден (СБСРВ не задържа опашка от чакащи плащания и неизпълнените през системния ден се връщат на банките). Неизпълнението на плащане през СБСРВ, наредено директно от ТБ или чрез заявка за сетълмент от системен оператор, ще се тълкува като негативен сигнал за липса на ликвидност и ще бъде санкционирано от Централната банка с оглед запазване стабилността на платежната система. Ще се разработи подробна процедура в случай на ликвиден риск. Други промени в Наредба No3 са свързани със стриктно определяне на задълженията на ТБ да насочат в зависимост от големината на сумата или желанието на своя клиент плащането през една от двете системи, които позволяват това - СБСРВ или БИСЕРА, както и да финализират в определен срок плащанията през СБСРВ. В съответствие с определението в Наредба No3 за системно важни са всички плащания над 100 000лв (собствени на ТБ или клиентски) независимо от формата, която ги е породила. Нека вземем за пример плащане с незабавно инкасо. В този случай банката на получателя ще изпрати чрез БИСЕРА искането за незабавно инкасо, а банката на изпълнителя ще е длъжна, ако сумата е над 100 000 лв или клиента и е посочил в съгласието си, да го изпълни през СБСРВ. Тук особено място искам да обърна на друг характерен момент на новата система. Клиентските плащания, насочени или получени в СБСРВ, ще се извършват в нормативно определен срок от няколко часа, независимо от мястото на постъпване на нареждането или мястото на заверката. Това изискване е може би едно от най-сериозните предизвикателства към вътрешните информационни и счетоводни системи, особено като се има предвид, че в СБСРВ участват само централите на ТБ и от там се излъчва или получава информацията за плащането. Разгледаните тук новости са само част от промените, които нормативно ще наложат доработка в информационните системи на ТБ http://dariknews.bg/

Другите са свързани със статута на като обслужват, нормативно определените им форми на плащане. В определени моменти в рамките на системния ден ще подават заявки за сетълмент (на мултилатерална основа) към СБСРВ, което ще определи ТБ като нетен получател или платец, в резултат на наредени клиентски плащания под 100 000лв.


При обсъжданите промени, касаещи системните оператори, екипът от експерти работещ по нормативната база се е старал да прави минимални изменения, с оглед на този етап банките да не променят интерфейсите си с тях. Промените които се налагат в ТБ са свързани най-вече с новия график на системния ден и необходимостта да работят с две счетоводни дати в рамките на един календарен ден. ТБ за в бъдеще ще работят по обявени от системните оператори правила и процедури и ще имат взаимоотношения с тях на база на сключени договори. В новата нормативна уредба е засилена РОЛЯТА НА БНБ, която ще осъществява надзор на системните оператори във връзка със сигурността и ефективността на платежната система. За тяхното техническото развитие и модернизиране основна грижа ще имат участниците, ползващи услугите им. За запазване на интегритета на платежната система БНБ ще издаде указания, които ще са задължителни за ТБ и ще са относно: платежните документи, свързани с формите на плащания по Наредба No3, както и начина им на попълване; процеса на плащане на сделки с корпоративни ценни книжа; плащания с банкови карти. От своя страна системните оператори както и до сега ще включват към системите си ТБ при спазването на строги процедури и събразно техническите спецификации характерни за всеки от тях.

В ЗАКЛЮЧЕНИЕ


Дейностите и проблемите които засегнах са само част от огромния труд, който се извършва, и трудния път, по който цялата банкова общност трябва да мине. Тук от огромно значение е организацията за управление на промените, която участниците в платежния процес трябва да изградят при себе си, както и взаимоотношенията между тях. БНБ полага всички усилия за да може СБСРВ да бъде изградена в срок и след въвеждането й в страната да имаме сигурна и ефективна платежна система, която отговаря на международните стандарти. Явор Димитров е началник отдел “Платежни и сетълмент системи в БНБ” http://www.cio.bg/

Номер

Платежна система

Опратор на платежната система

Адрес за кореспонденция

Телефон за връзка

Дата

1

БОРИКА

"Борика" АД

Бул. "Цариградско шосе" № 117, София 1784

970 76 03 971 24 61

Дата на лицензиране 26.01.2006г

Учасници

 

 

 

     "Алианц България" АД







 

     "Алфа Банк " АД







 

    "Банка ДСК" ЕАД







 

     "Банка Пиреос България" АД







 

     "БНП Париба С.А.-клон София " АД




 

     "Юробанк ЕФДЖИ България" АД







 

     "Емпорики Банк – България" EАД







 

     "Инвестбанк" АД







 

     "ИНГ Банк Н.В.-клон София " АД







 

     "Интернешънъл Асет Банк" АД







 

     "Корпоративна търговска банка" АД




 

     "МКБ Юнионбанк" АД







 

     "Обединена българска банка" АД







 

     "Общинска банка" АД







 

     "ПроКредит банк " АД







 

     "Първа инвестиционна банка" АД




 

     "Райфайзенбанк (България)" ЕАД







 

     "Сосиете Женерал Експресбанк" АД




 

     "Стопанска и инвеcтиционна банка" АД




 

     "Токуда банк" АД







 

     "Търговска банка Д" АД







 

     ЧПБ "Тексим" АД







 

     "УниКредит Булбанк" АД







 

     "Централна кооперативна банка" АД

 

 

 

 

 

 

 

 



















2

БИСЕРА

"Банксервиз" АД

Бул. "Цар Борис" III № 42, София 1612

92 15 100

Дата на лицензиране 26.01.2006г

Участници

 

 

 

 

   Българска народна банка







 

   "Алианц България" АД







 

   "Алфа банк" АД










 

   "Банка ДСК" АД










 

   "Банка Пиреос България" АД







 

   "Българо-американска кредитна банка" АД




 

   "Юробанк ЕФДЖИ България" АД







 

   "Емпорики Банк – България" EАД







 

   "Инвестбанк" АД







 

   "Интернешънъл Асет Банк" АД







 

   "Корпоративна търговска банка" АД




 

   "МКБ Юнионбанк" АД







 

   "Насърчителна банка" АД







 

   "Обединена българска банка" АД







 

   "Общинска банка" АД, София







 

   "ПроКредит банк (България)" АД







 

   "Първа инвестиционна банка" АД







 

   "Райфайзенбанк (България)" ЕАД







 

   "Сосиете Женерал Експресбанк" АД




 

   "Стопанска и инвеcтиционна банка" АД (СИБАНК)




 

   "Търговска банка Д" АД







 

   "УниКредит Булбанк" АД







 

   "Централна кооперативна банка" АД




 

   ЧПБ "Тексим" АД







 

   "БНМ Париба С.А.-клон София" АД




 

   "ИНГ Банк Н.Б.-клон София" АД







 

   "НЛБ Банка Запад-Изток" АД







 

   "Ситибанк Н.А.-клон София" АД







 

   "Те Дже Зираат Банкасъ-клон София" АД




 

   "Токуда банк" АД

 

 

 

 













 

3

RINGS

БНБ

Пл. "Княз Александър І" № 1, София 1000

91 45 9

Дата на започване на дейност 02.06.2003г.

Участници

 

 

 

 

   Българска народна банка







 

   "Алианц България" АД







 

   "Алфа банк" АД

АД











 

   "Банка ДСК" АД










 

   "Банка Пиреос България" АД







 

   "Българо-американска кредитна банка" АД

АД





 

   "Юробанк ЕФДЖИ България" АД







 

   "Емпорики Банк – България" EАД

ЕАД








 

   "Инвестбанк" АД







 

   "Интернешънъл Асет Банк" АД







 

   "Корпоративна търговска банка" АД




 

   "МКБ Юнионбанк" АД







 

   "Насърчителна банка" АД

АД








 

   "Обединена българска банка" АД







 

   "Общинска банка" АД, София

АД








 

   "ПроКредит банк (България)" АД

АД








 

   "Първа инвестиционна банка" АД

ЕАД








 

   "Райфайзенбанк (България)" ЕАД







 

   "Сосиете Женерал Експресбанк" АД




 

   "Стопанска и инвеcтиционна банка" АД




 

   "Търговска банка Д" АД







 

   "УниКредит Булбанк" АД







 

   "Централна кооперативна банка" АД




 

   ЧПБ "Тексим" АД







 

   "БНМ Париба С.А.-клон София" АД




 

   "ИНГ Банк Н.Б.-клон София" АД

АД








 

   "НЛБ Банка Запад-Изток" АД

АД








 

   "Ситибанк Н.А.-клон София" АД







 

   "Те Дже Зираат Банкасъ-клон София" АД




 

   "Токуда банк" АД







 

   "Борика" АД

АД











 

  "Банксервиз" АД










 

   Централен Депозитар АД







 

   Управление "Фискални услуги", БНБ




 

 

 

 

 

 

 

http://zamunda.net/

Развитието на платежната система е един непрекъснат процес, върху който оказват влияние, новите технологии и нови бизнес правила, а напоследък, все по често, и изискванията на клиенти и институции ползващи все по-глобално платежни услуги. След успешното въвеждане на RINGS преди две години предстои още един мащабен проект свързан с платежните системи. Въвеждането IBAN (International banking account nuber) е поредната стъпка към установяването и развитието на ефикасна и модерна банкова система в България Явор Димитров, началник отдел ”Платежни системи” в БНБ

Проектът за въвеждане на международен номер на банкова сметка и свързаните с това промени в националната платежна система стартира с решение на Управителния съвет на БНБ и трябва да завърши на 1.06.2006-* година. Обхватът на проекта включва и отпадане на БИН номерата и преминаване на системата БИСЕРА в SWIFT-формат. Това ще даде възможност за модернизиране, повишаване на ефективността, качеството и бързината на платежния процес. Ползването на IBAN дава по-голяма възможност за автоматизиране на плащанията и постигането на т.нар. STP процес (намаляване на ръчната намеса в обработката на плащанията) – което ще отговори на световните и европейски тенденции.



Предимствата

С въвеждането на IBAN сметката се намалява неточното осъществяване на преводи и се осигурява по-лесна идентификация и валидация при минимални промени в платежната система. Проектът ще даде възможност за улесняване на потребителите на банкови услуги с предлагането на ефективни, бързи и качествени преводи на международно и национално равнище като се увеличи степента на доверието на предаваната информация. Избягва се затруднението на потребителите при подаване на платежни документи към чужбина. Резултатът от тях често е некоректен и непълен по отношение на данните, които се вписват в нарежданията, което води до намаляване на ефективността на плащания и увеличаване на разходите за извършването им. Употребата на международния номер на банкова сметка е и един от задължителните елементи за бъдещето участие на България в Единна европейска платежна зона (SEPA) която се предвижда да доведе до сигурно, лесно и евтино осъществяване на плащания между участниците в Еврозоната, а това е и пряко свързано с бъдещето членство на страната ни в Европейския съюз. В тази връзка, отчитайки голямото бъдещо значение на проекта, БНБ взе решение, да въведе IBAN не само при осъществяване на международни, но и при националните плащания. Това решение се обосновава и от факта, че в международен аспект започва да се осъществява натиск от страна на бизнеса към подобряване ефективността, бързината, цената и качеството на плащанията, което води след себе си до налагането на унифициран метод за изчисляване на банкова сметка. При въвеждането на IBAN е залегнала идеята за максимално улесняване на автоматичния процес между финансовите институции и техните клиенти като промените в банковите кодовете, действащи до сега, да бъдат минимални.


Мащабността на проекта за внедряване на IBAN в България и значението, което има сред всички участници в платежния процес както и нуждата от синхронизация на действията на всички институции, наложи учредяването на Координационен съвет по внедряването на проекта IBAN, който да изработи план за внедряване, да осигури необходимата организация и ресурси за изпълнението, както и да координира действията на институциите по въвеждането му в националната платежна система. От особена важност са и действията за осигуряване на стабилна нормативна база, единно функциониране на националната платежна система, последващите промени в платежните документи, промените в софтуера на търговските банки и институциите, получаващи информация от тях. Осъществяването на проекта налага използването на сериозен кадрови ресурс като за целта участие вземат БНБ, АТБ, всички търговски банки, системните оператори, Националния осигурителен институт, Министерство на финансите, Главна данъчна дирекция, като координационната и катализираща функция се извършва от БНБ.



План за действие

В разработването на проекта се установяват четири основни етапа. На първо място е поставено изработването на нормативната база. Процесът на правно регламентиране включва в себе си изработването и приемането на Наредба №13 на БНБ и и сигурността при осъществяване на плащанията, ще се модернизира платежния процес и ще се направи още една крачка към интеграция на платежната инфраструктура с тази от Европейския съюз. Въвеждането на указанията за прилагането й. В допълнение към нея за синхронизиране с изискванията на проекта се променят наредби №№ 3 и 16 на БНБ. На този етап са определени и изискванията към платежните документи по отношение на реквизитите и формата им. Осъществява се подробен анализ на поднормативните документи, подлежащи на промяна в резултат на проекта. Ревизират се указанията относно попълването и съдържанието на преводните документи при използването на IBAN. Процесът налага да се синхронизират и SWIFT стандартите за съобщения с новите платежните документи. Този етап завършва на 8.10.2005 година с влизането в сила на Закона за паричните преводи, електронните платежни инструменти и платежните системи. Тук е важно да отбележим, че промените в платежните документи, касаещи IBAN номера ще влязат в реално действие на 01 юни 2006 година. Вторият етап има за цел изработването на планове за действие на БНБ, търговските банки, системните оператори, МФ, НОИ и синхронизирането им, като преди това са определени съответните минимални изисквания. Изработването на тези планове се състои в определяне на вътрешни правила и графици, технически спецификации и софтуерни решения, които ще бъдат обобщени и предоставени за запознаване на страните. Плановете и графиците ще бъдат обединени в общ график за внедряване на проекта. При консолидирането на плановете ще бъде оценена индивидуалната възможност и готовност на всяка от горепосочените институции да приеме IBAN стандарта като се отчетат възможностите на обслужващите ги ИТ компании да разработят вътрешните им счетоводни и информационни системи и продукти по начин, позволяващ безпроблемното и в срок въвеждане на проекта. Промените се отчитат във възможността вътрешните банкови системи да съумеят да генерират, приемат, валидират и трансферират IBAN-а, като валидацията на IBAN и BIC задължително трябва да предхожда осъществяването на превода посредством стандартен валидиращ алгоритъм.


Всичко това налага планирането и използването на сериозен финансов и кадрови ресурс от страна на банките като се формират екипи включващи разнородни експерти за реализацията на този мащабен проект. В края на този етап (месец март 2006) предстои и процеса на генериране на новите сметки и на уведомяване на всички банкови клиенти. Банките трябва предварително да създадат необходимата организация, включително и чрез предварителна разяснителна кампания. На този етап и клиентите, и най-вече разработчиците на счетоводни приложения ще трябва да нанесат корекциите в използваните от тях счетоводни програми и документи в които има включена сметка.Третият етап е етапът на тестване. Обобщаване на индивидуалните планове на участниците в проекта ще бъде последвано от въвеждането на подробен план и график за осъществяване на общи тестове и запознаването на участниците в тях. Предвижда се планирането да приключи в средата на месец февруари. Самото провеждане на тестовете ще се осъществи в периода март-април 2006 година. В него ще участват екипи от представители на участниците. Ще се тества функционалността на вътрешните и външни системи, използвани от участниците индивидуално и във взаимовръзка при осъществяване на плащания, съблюдавайки новите изисквания на проекта. Финалният етап съвпада с въвеждането на проекта - 01 юни 2006 г. съгласно новоприетата Наредба №13 на БНБ. Тя определя структурата на IBAN сметката в България, който е 22 позиционен. Състои се от код на държавата – за България е BG; контролно число по модул 97; идентификатор на банка – първите 4 знака от BIC кода на банката; идентификатор на БАЕ в рамките на банката; идентификатор на вида сметка като последните осем знака са със семантика, определена от банката. Наредба 13 на БНБ налага нови правила – уведомяване на клиента при генерирането на съответния IBAN веднага след откриването на сметка. При осъществяване на плащания - BIC кода и IBAN номера задължително трябва да бъдат указани от наредителя, тъй като ако не го направи или открие грешка в нея, банката има правото да върне платежния документ или да наложи допълнителни такси. Наредбата поставя и задължение на търговеца в международната търговия да представи при съставянето на фактурата своя IBAN-номер и BIC код на банката. Високите цели, поставени с проекта за въвеждане на международен номер на банкова сметка и свързаните с това промени в националната платежна система са сериозни. Проектът предвижда мащабна реорганизация, която ще доведат до значителни положителни ефекти в банковата и търговска сфера. Чрез него ще се повиши ефективността, бързината, качеството промените ще допринесе за по-добрата подготовката на националната платежна инфраструктура за интеграция, динамичното развитие и глобализацията на банковата и търговска дейност Явор Димитров е началник отдел ”Платежни системи” в БНБ. Професионалният му опит включва участие в множество значими проекти в банковата сфера. За приноса му в изграждането на системата RINGS, през 2003 г. Явор Димитров е отличен съ специалната годишна награда на IDG България за значим и професионално реализиран проект. http://www.cio.bg/

  1. В RINGS задължително се изпълняват:

    1) Системно важни плащания


    а) всички плащания, по които първоначален инициатор и краен получател са участници в сетълмента;
    б) плащания въз основа на заявки за сетълмент;
    в) плащания на клиенти на банки за суми, равни на или над 100 000 лв.
    2) Плащания при операции по управление на сметки на инвестиционни посредници – първични дилъри в БНБ, предназначени за плащания по сделки с ДЦК
    През RINGS могат да се изпълняват и плащания на клиенти на търговски банки по тяхно желание без ограничение в размера.



  1. У
    http://curious.actualno.com
    частници в RINGS са:

    1) Българска народна банка и


    2) Всички търговски банки и клонове на чуждестранни банки, ако отговарят на изискванията за участие в системата
    3) Системните оператори на платежната система за обслужване на местни клиентски преводи, предназначени за изпълнение в определен момент – БИСЕРА и на платежната система за обслужване на плащания по операции с банкови карти на територията на страната – БОРИКА.
    4) Организираната от БНБ система за регистрация и обслужване на търговията с безналични държавни ценни книжа, която подава в RINGS заявка за сетълмент само за сделки с ДЦК срещу плащане;
    5) Организираната от Централния депозитар система за регистрация и обслужване на сделки с безналични ценни книжа, която обработва събраната информация и по предварително определен график подава в RINGS заявка за сетълмент формиранитe резултати.

http://www.bnb.bg/bnb/home.nsf

Платежна система на БНБ – литература :



  • http://curious.actualno.com

  • http://www.bnb.bg/bnb/home.nsf

  • http://www.cio.bg

  • http://zamunda.net/

  • http://dariknews.bg/




Каталог: files -> files
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см
files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София
files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо
files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България
files -> Георги Димитров – Kreston BulMar
files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт


Поделитесь с Вашими друзьями:


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница