Площадката на аец белене нова надежда Идейни предложения

Площадката на АЕЦ Белене - нова надежда

Идейни предложения

Добър вариант е да се даде площадката на фирми, които произвеждат оборудване, свързано с използването на ВЕИ - изградена е чудесна инфраструктура за крупно производство. Река Дунав е отлична връзка и с чуждестанни доставчици и клиенти.

Една такава идея изисква разработването както на идеен, така и на технически проект, извършването на съответните икономически разчети, прогнози и баланси, и др., а това си е цял проект, който може да се разработи от специализиран колектив.

Автор: Мария Андреева

********************

Слънчева дунавска магистрала

За площадката на Белене – тази част на България има не лошо слънчево греене.

Защо да не се направи инициатива Solar Danube (или Danube Solar Highway), която да тръгне от Белене и да ангажира всички държави по поречието на Дунав.
Австрия ще се ангажира, като анти-ядрена държава. Германия ще се включи, защото тази идея ще има символично значение – как цялото поречие на Дунава се деатомизира (а те са мощен производител на соларна енергия), румънските НПО-та ще се зарадват. За сърбите това ще има интеграционен символизъм. Има много европейски програми за Дунавското поречие. Заводът в Силистра за слънчеви панели естествено ще се включи - така ще се подкрепи местния бизнес.

Белене ще се превърне в отсечка от Европейската соларна магистрала. 

Зимната инфраструктура ще влючва ски писта, трасе за ски бягане, бобслей пързалка, екстремен парк за ски скокове и сноуборд, пързалки за хокей на лед, фигурно пързаляне и кърлинг.

Лятната инфраструктура предвижда екстремни и приключенски спортове на открито, като например катерене на изкуствена стена, пейнтбол игрище, мото писта, картинг и бъги писта, въжена градина и други. Към лятната програма се предвиждат съпътстващи дейности като пешеходни и велотурове в района и из природен парк “Персина”, спускане с кану по река Дунав, разглеждане на местните паметници на културата от различни епохи, както и посещение с екскурзовод на концентрационния лагер „Белене”.

Обосновка: Българските планини са сериозно застрашени от нерегламентирани строителни дейности за изграждане на нови ски писти, което е продиктувано от повишения интерес на инвеститорите към развиване на подобен вид печеливша туристическа дейност. В битката между икономически силни и слаби не е нужно да има победители и победени, а може да се потърсят нови идеи, за задоволяване на заинтересованите страни. Площадката на АЕЦ Белене, чиито основи вече са положени, отдавна е нарушила екологичото равновесие в района и в момента представлява територия с нарушен характер. Проекти, които предвиждат изграждането на мащабна инфраструктура за нов тип дейности, би следвало да се разполагат именно на подобни терени, с цел да се рекултивират за повторно оползотворяване. Време е интересът на проектопредприемачите да се обърне към тези територии, върху които също могат да се развиват икономически печеливши проекти. Време е политиката също да осъзнае необходимостта от нови подходи в управлението на територията, които да са с модерен иновативен характер.

Неизграждането на АЕЦ Белене е всъщност уникален шанс една вече нарушена територия да се превърне в привлекателен център от регионално, национално и международно значение. Допълнителна популярност проектът би придобил чрез привличане на известни имена в архитектурата, които да работят по реализацията му.

В резултат от разработването на идеята в посока висока енергийна ефективност (пасивни сгради), нулев въглероден отпечатък и правилна стратегия за управлние на отпадъците бихмеполучили туристически център със съвсем ново и съвременно лице .

В допълнение вместо да се изсичат вековните планински гори в природните паркове, една вече бетонирана площадка със стърчаща арматура може да бъде превърната в печеливш туристически център, който ще спомогне за стимулирането на иначе икономически слабо развит район.

Основната полза, както в краткосрочен, така и в дългосрочен план е икономическото и социално активизиране на района. Изграждането на ски халето, ски пистата и на приключенските туристически съоръжения ще създадат нови работни места за местното население в периода на строителството, а след прилючването му хората ще могат да се преквалифицират за нуждите на бъдещата туристическа дейност. Следващата най-близка дестинация за ски туризъм в Северна България се намира в Стара планина, на повече от 100 км, а в съседна Румъния разстояниео е два пъти по-голямо, повече от 200 км. Това означава, че зимният курортен център ще спомогне както за цялостното развиване на ски туризма в България, така и за отварянето на района в международен план, прехвърляйки границата на страната отвъд река Дунав.

Белене ще се популяризира като нова туристическа дестинация и местното население ще може да развие собствен малък и среден бизнес за нуждите на региона.

В общ план, проектът осигурява икономическа и социална устойчивост, без допълнително да влошава вече нарушеното екологично равновесие на района. Като носител на нови и съвременни идеи по отношение на опазване на околната среда, политиката за нулеви отпадъци и висока енергийна ефективност, проектът би повлиял качествено на развитието на цялостната политика на страната по отношение на качеството, рекламата и таргетирането на туристическите продукти и услуги.

Автори: Златна Михайлова и Емилия Попова

ОБСОЛЕЙ – Музей на излишните технологии
(Англ. Obsoleum – Museum of Obsolete Technology)

След финализиране на дейностите по проекта за ядрена централа Белене, значителната по площ изградена инфраструктура, съоръжения и площадки може да бъде използвана за развитие на алтернативен „технологичен” туризъм. Разгърнатата застроена площ и нарушени терени може да бъде оставена в настоящото си състояние като част от цялостната визия на уникален за Източна Европа туристически атракцион и исторически паметник, върху който да бъдат изградени отделни инсталации, демонстриращи изведени от употреба промишлени технологии и ресурсно-интензивни и замърсяващи производства, както и „неустойчиви” стопански и битови практики, характерни за 20-и и началото на 21-век. Обсолеят може да бъде проект от световна величина, чиято културна и социална значимост да бъде подчертана с експонати, събрани от цял свят, както и с работата на световноизвестни архитекти и дизайнери. Притокът на международни туристи към комплекса е гарантиран, поради развиващият се речен и круизен туризъм по река Дунав, като единственото условие е пълно съхранение и възстановяване на защитените зони, биоразнообразието и природното наследство в района на остров Белене и съсредоточаване на туристическите дейности върху вече нарушените терени.

По-долу представям някои идеи за конкретни експонати и инсталации, които може да бъдат включени в постоянната експозиция на Обсолея, като разбира се както всеки музей, той може да включва гостуващи и пътуващи изложби, временни атракциони и др. В дългосрочен период – до 2100 г. развитието на възобновяема енергия, алтернативни технологии и цялостно изместване на икономиката отвъд ценностите на потребителските общества от 20-21 век може да се очаква голям интерес към подобен род музеи, които ще представят технологичната плът, културата и логиката на една отминала епоха. Тогава Обсолеят вероятно ще бъде само един от мрежа от подобни проекти, но поставеният прецедент и неповторимата атмосфера на скелета на неродения ядрен бехемот ще го направят един от най-уникалните и най-вълнуващите.

По-долу представям 5 идеи за инсталации, които могат да бъдат част от българския Обсолей:

1. 
   „Атомът почива в мир” – общ тур на площадката на Белене, включително макети на реакторна зала, разрез на реактор и турбини, с оригинално оборудване, изведено от употреба в АЕЦ Козлодуй. Зала-панорама на ядрените катастрофи с експонати от Чернобил, завода Маяк, Фукушима, Хирошима. Подземен макет на дългосрочно хранилище на ядрени отпадъци, като изгражданото в Онкало, Финландия.
   
2. 
   „Светът на бензинозаврите” - изложбено хале с фокус върху историята на двигателя с вътрешно горене. Изложени експонати и двигатели на автомобили, кораби и други транспортни средства от 20-и и 21-и век, показващи еволюцията на технологията за изгаряне на изкопаеми горива. Запазена кула за фракционна дестилация от рафинерията „Лукойл-Нефтохим”. Модел на бензиностанция и овална писта, в която посетителите могат да усетят шума, вибрациите, дъха и тръпката на бензиновите коли.
   

3. 
   „Тиха пролет” - Инсталация посветена на едноименната книга на Рейчъл Карсън и ефектите от ДДТ и другите промишлени химикали, навлезли в употреба след 1940 г. В т.нар. „газова камера” гостите разглеждат филмови материали от пръскане на маларийни комари и хора с ДДТ в условия на 4Д симулация, докато самите те биват обливани с атомизиран аерозол на водна основа. Зала с плочки, носещи имената на 4 000-те вида пойни птици по света, в памет на жертвите на трагедията в Бопал, Индия.
   

4. 
   „Гора от найлон” – Декоративна гора, създадена от истински изсъхнали дървета, събрани по българския бряг на река Дунав и носещи премяна от стари найлонови торбички, наслоени от вятъра и водата. Посетителите в лабиринта ще бъдат снабдени с бинокли и електронни бележници, в които да разпознават и описват стотиците исторически корпоративни лога, от 20-21 век, които ще видят върху торбичките.
   

5. 
   „Силиконовата долина” – пътека-лабиринт, изпълнена като макет на интегрална схема, чиито стени са пресовани електронни отпадъци. Гостите ще бъдат развеждани от говорящ робот модел на анимационния герой Уол-И, който ще им показва различните забравени джаджи и електронни уреди, характерни за всяко десетилетие след 1990 г.Автор: Апостол Дянков