Плосък данък. Месечен бюлетин за ниски данъци Декември 2004, брой 5 Плосък данък



Дата17.08.2018
Размер255.23 Kb.
#80159

Плосък данък. Месечен бюлетин за ниски данъци Декември 2004, брой 5

Плосък данък
Месечен бюлетин за ниски данъци

www.ime.bg/flat


В броя ще прочетете

Димитър Чобанов: Още един аргумент в подкрепа на единната данъчна ставка


Георги Стоев: Ако пенсионерите бяха “чисти капиталисти”

Георги Ангелов: Коя пенсионна система предпочитате?

Йордан Матеев: Време е за избор: Нулев данък върху печалбата е необходим и възможен веднага

Алвин Рабушка: Плоският данък достигна Румъния

Алвин Рабушка: Плоският данък достигна Грузия

Георги Ангелов: Преките данъци в България и други страни

Reprint: “Коледна” 2005 година

Този бюлетин се издава благодарение на подкрепата на Георги Василев.


Още един аргумент в подкрепа на единната данъчна ставка


Един от принципите на данъчното облагане е т.нар. хоризонтална справедливост, който изразява виждането, че еднаквите доходи трябва да бъдат облагани еднакво. Друг принцип на облагането е вертикалната справедливост – този, който получава повече, трябва да внася повече. Само че има известно противоречие на първия принцип когато имаме прогресивно облагане на доходите. По-конкретно ще разгледаме пример, при който се облагат доходите на едно лице в различни етапи на неговия живот.

Доходите на физическите лица се облагат първоначално на основа на месечните им стойности и след това в края на годината се прави изравняване на базата на годишния доход. При такъв случай се събират доходите от всички източници и се изчислява данъчното задължение, като лицето трябва да внесе или да получи обратно разликата между направените плащания по данъци през годината и дължимата от него сума. По този начин в рамките на годината се получава едно равномерно облагане, тъй като ако в някои месеци лицето е имало по-високи доходи, а в други по-ниски, това се изглажда в края на годината.

Не така стои въпросът обаче с доходите на това лице през целия му живот. Тогава подобно изравняване просто не се получава, тъй като облагането се извършва на база на годишните доходи на гражданите. В такъв случай колкото по-неравномерно е разпределението на доходите на лицето през годините, толкова по-висок данък върху доходите плаща то. Разликата се получава в следствие на прогресивността на данъчното облагане. В случай на единна данъчна ставка независимо от размера на дохода лицето плаща еднакъв процент от него като данък. Така се спазва и вертикалната справедливост, защото по-високият доход води до по-висок данък.

Да разгледаме един конкретен пример, който обхваща два периода.

В първия случай работникът получава еднакъв годишен доход близък до средния за страната в момента – около 3600 лв. годишно. От тази сума приспадаме осигуровката и се получава доход преди облагане с личен данък в размер на 3222 лв. Според ставки за облагане с ДОД през 2004 г. данъкът и през двете години ще бъде 364.92 лв. или общо 729.84 лв. Следователно ефективната данъчна ставка ще бъде равна на 11.3%.

Във втория случай приемаме, че през едната година доходът на лицето е 7200 лв., а през другата е 0 лв. през първата година то ще плати данък от 1202.64 лв., а през втората – 0 лв. т.е. общият данък е 1202.64 лв. Ефективната данъчна ставка е 18.7%. следователно въпреки че общият доход за двата периода е еднакъв лицето ще заплати различен данък.

Какво се случва при пропорционален данък от 11.3% (избираме ставка, която е еднаква с ефективната в първия случай, за да определим точно ефекта от различните видове данък). Тогава в случай на равен доход от 3222 лв. преди облагане с ДОД през двете години лицето ще плати по 364.92 лв. или общо 729.84 лв.

В случай, че лицето получи доход от 6444 лв. през първата година и 0 лв. през втората, при пропорционален данък то ще плати съответно 729.84 лв. и 0 лв. или общо 729.84 лв. и тогава ефективната данъчна ставка по общия му доход ще е еднаква.



Като извод от посочените изчисления можем да кажем, че пропорционалното облагане е по-справедливо и отговаря по-цялостно на посочените два принципа.
(Димитър Чобанов)



Таблица 1: Прогресивно облагане


 

Случай 1

Случай 2

Година 1

Година 2

Общо

Година 1

Година 2

Общо

Доход след осигуровки

3222

3222

6444

6444

0

6444

ДОД

364.92

364.92

729.84

1202.64

0

1202.64

Нетен доход

2857.08

2857.08

5714.16

5241.36

0

5241.36

Ефективна данъчна ставка

11.3%

11.3%

11.3%

18.7%

0.0%

18.7%



Таблица 2: Пропорционално облагане (плосък данък)

 

Случай 1

Случай 2

Година 1

Година 2

Общо

Година 1

Година 2

Общо

Доход след осигуровки

3222

3222

6444

6444

0

6444

ДОД

364.92

364.92

729.84

729.84

0

729.84

Нетен доход

2857.08

2857.08

5714.16

5714.16

0

5714.16

Ефективна данъчна ставка

11.3%

11.3%

11.3%

11.3%

0.0%

11.3%



*** ***** ***

Ако пенсионерите бяха “чисти капиталисти”

От Георги Стоев1

Общо споделяната дефиниция на данък е нещо такова: това е принудително отнемане на доход от страна на държавата, срещу което тя няма насрещни задължения да предостави някакви блага на данъкоплатците. Принудата се изразява в това, че човек няма как да бъде производител на доход без поне част от неговия доход да бъде конфискуван. Данъците са винаги тежест върху произвеждащите граждани, защото те няма как да бъдат иззети от някой, който не произвежда доход.

Това би следвало да опровергае широко разпространената вяра, че “всички плащаме данъци”. Има членове на обществото, които не се занимават с производство на доход, дори ако са в трудоспособна възраст. Техните заплати са зависими от държавния бюджет и следователно от производителността на тези, които произвеждат доход. Независимо колко сложна е системата на държавни приходи и разходи, данъчното облагане неминуемо разделя обществото на две – нетни данъкоплатци и нетни получатели на бюджетни средства.

От това следва първото важно уточнение за дебата по фискалните въпроси: Данъчната тежест се стоварва само върху част от обществото. Това има няколко важни политически последствия. Възможно е сравнително дългосрочно да се задържи политически и обществен консенсус, според който малцинството са облагани като нетни платци на данъци. Реформите в държавно-доминираните сфери са блокирани от волята на демократично мнозинство. Единствено някакъв шок е в състояние да разчупи това равновесие.

Второто политическо последствие произтича от факта, че пенсионерите не са “чисти капиталисти”. При липса на държавна пенсионна система пенсията щеше да е паричен приход, който е включва спестен доход от миналото плюс лихва върху инвестирания капитал. Ако бяха “чисти капиталисти”, пенсионерите щяха да бъдат интегрирана част от пазарната икономика, дори да не се занимават с производство на текущ доход. Само че днешната пенсионна система в България е основен елемент на фискалното разделение на обществото.

“Чисти капиталисти” е теоретична конструкция, която трудно може да бъде срещната в реалните обществени отношения. Това произтича от опита да се разграничат възможните източници на доход. По принцип приемаме, че може да има доход от първични фактори на производството (труд и земя), доход от капитал и доход от предприемаческо откритие. “Чист капиталист” е човек, който получава дохода си единствено от капитала. Тъй като самото инвестиране изисква някакво предприемаческо усилие, част от лихвите, дивидентите или капиталовата печалба би следвало да се счита за предприемаческа печалба.

Използваме тази теоретична конструкция, защото това разграничение на доходите има важни политически импликации. Политическите послания обикновено се отнасят до конкретна група избиратели – а те се разделят според вида на дохода (а не толкова размера). В момента пенсионерите попадат в групата на избирателите, чийто доход е в значителна степен зависим от бюджета. Тогава каква избирателна група ще бъдат пенсионерите в алтернативния сценарий за пенсионната система? Разбира се, че те ще бъдат капиталисти – хора, които вече не получават трудов доход, които са спестявали в миналото и чиито инвестиции днес се връщат към тях като текущ доход.

Тъй като сега “капиталист” има смисъл, който съдържа идеята и за предприемач (замислете се в кой смисъл се използва думата “бизнесмен”), ще бъде не съвсем коректно да наречем бъдещите пенсионери просто “капиталисти”. Затова предлагам термина “чист капиталист” – той прави ясна възможността да се получават текущи приходи без текущо усилие (и въпреки това да не е продукт на преразпределен доход). От друга страна – дава възможност на партиите да насочат посланията, ако желаят, изцяло към пенсионерите.

“Чистият капиталист” живее от спестения доход от миналото. В миналото той е консумирал по-малко от произведеното. Смисълът на спестяването е размяна на настоящи блага за бъдещи блага – спестеният доход се инвестира в производство на инвестиционни стоки, които в бъдещето ще произвеждат крайни потребителски блага. Размяната на стоки във времето е смисълът от спестяването и някак естествена част от планирането на пенсията.

Спестяването няма да е размяна на сегашни стоки за бъдещи стоки, ако не бъде инвестирано в нови производствени технологии и материални активи. Дисконтирането на бъдещите приходи е присъща част от човешките решения – един и същи приход е по-ценен сега отколкото в бъдеще. За да се получи по-висок доход следователно е необходима инвестиция, която да донесе по-висока производителност. В изкуствената конструкция на “чистите капиталисти” доходът от капитала е разликата между стойността на бъдещите и настоящите блага, които участват в тази размяна във времето.

В модела на пенсиониране, в който пенсионерите са “чисти капиталисти”, няма да се промени потокът на настоящи блага от тези, които произвеждат текущ доход, към пенсионерите. Но това ще бъде поток, който е коренно различен от настоящото преливане на доход от едни граждани към други през бюджета на държавната система на социално осигуряване. Пенсионерите ще имат участие на акционери и кредитори на произвеждащите доход предприятия и следователно ще бъдат легитимен участник в стопанските отношения.

В политически контекст ще е много по-трудно да се увеличат данъците – изземването на повече доход от тези, които произвеждат текущ доход ще означава по-малко възможности за връщане на “заема от предишното поколение”. Предвидимостта на инвестиционната среда, включително на данъчната тежест, ще е ключова за успеха на решенията за спестяване-инвестиране. Затова пенсионерите ще бъдат избиратели, които ще гласуват срещу всяко посегателство върху дохода на произвеждащите граждани.

*** ***** ***


Коя пенсионна система предпочитате?

Георги Ангелов


Да си представим един млад човек, който е в началото на своя професионален живот. Да допуснем, че той получава заплата, равна на средната заплата за страната. Когато след 40 години този млад човек се пенсионира той ще получава определена пенсия. В тази статия ще сравним каква пенсия би могъл да очаква той от сегашната пенсионна система и каква пенсия би могъл да получи ако пенсионната система беше капитализирана.

Настоящата пенсионна система


При сегашната пенсионна система един млад човек внася задължително в държавния пенсионен фонд 26% от заплатата си и още 3% в частен пенсионен фонд. Нека да разгледаме какво се случва с парите, внасяни в държавния пенсионен фонд.

Според Националния осигурителен институт след около 40 години, когато посоченият от нас млад човек се пенсионира, той ще получава работна заплата в размер на около 25% от средната заплата. Той ще е внесъл в държавния пенсионен фонд около 160 000 лева.


Таблица 1: Настоящата пенсионна система

Година

Коефициент на заместване (средна пенсия като % от средната заплата)

2003

38.1%

2010

32.6%

2020

27.8%

2030

26.4%

2040

25.7%

2050

24.6%

Източник: НОИ, Актюерски доклад, 2002

Частна пенсионна система


При капитализираната частна пенсионна система споменатите 26% вноски се внасят в частен пенсионен фонд, който инвестира средствата в доходоносни активи и по този начин ги увеличава. За 40 години осигуреният ще е внесъл около 160 000 лева в пенсионен фонд, но в резултат на инвестирането на средствата ще има натрупани допълнително около 640 000 лева (при допускане за 8.5% годишна доходност от вложените средства). Следователно в края на периода вече по-възрастният осигурен ще има в своята лична пенсионна сметка около 800 000 лева.

Да допуснем, че тези 800 000 лева ще се получават във вид на месечна пенсия в продължение на 15 години. Размерът на тази пенсия ще бъде около 200% от средната работна заплата.


Извод


Нека да обобщим: при сегашната пенсионна система един млад човек със средни доходи ще внесе 160 000 лева в пенсионната система и след това ще получава пенсия в размер на 25% от средната заплата. При частна /капитализирана/ пенсионна система същият човек със същите доходи ще внесе отново 160 000 лева в пенсионната система, но ще получава пенсия в размер на над 200% от средната заплата. С други думи, частната капитализирана пенсионна система осигурява 8 пъти по-висока пенсия при същите пенсионни вноски. Ето я причината, поради която има нужда от пенсионна реформа, която да замени настоящата система с капитализирана частна пенсионна система.
Таблица 2: Сравнение между пенсионните системи




Държавен пенсионен фонд

Частен пенсионен фонд

Вноски за 40 години

160 000

160 000

Доходност

0

640 000

Натрупана сума

160 000

800 000

Размер на пенсията

(% от средната заплата)



25%

203%

*** ***** ***



Време е за избор: Нулев данък върху печалбата е необходим и възможен веднага

Йордан МАТЕЕВ2
Сега, когато правителството обсъжда данъчните промени за 2005 г., е време да си спомним, че едно от ключовите обещания, с което НДСВ дойде на власт, бе нулевата ставка на корпоративния данък. Ако в първата година от своето управление кабинетът на Симеон Сакскобургготски си намери оправдание в лицето на МВФ, през последните две години няма извинение за забравения ангажимент пред избирателите. Предизборното обещание е подминато и в предложенията за данъчни закони за 2005 г. - последната от мандата на партията. А днес въвеждането на нулев данък върху печалбата е не само необходимо, но и възможно.

Стратегическият избор

Осигурената още от предишния кабинет макроикономическа и финансова стабилност е само предпоставка за постигането на това, което вълнува хората - работа, високи доходи и добро качество на живот. Те се постигат не с административно повишение на минималната работна заплата и съмнителни като ефект и скъпи за данъкоплатците програми за временна заетост, а с осигуряване на благоприятна бизнес среда, водеща до висок икономически растеж. Брутният вътрешен продукт (БВП) на човек в България по паритет на покупателната способност е едва 28% от средния в страните от Европейския съюз. Това означава, че средният българин живее близо 4 пъти по-зле от средния европеец. Подобна пропаст не може да се запълни с популизъм. Време е за стратегически избор - политиците трябва да решат дали България ще догони Европа в обозримо бъдеще, или ще продължава да тъне в мизерия. Ако България ще догонва ЕС, очевидно й е нужен значително по-висок икономически растеж от европейския. Това едва ли може да се постигне с плахи политики, високи данъци, огромни и неефективни бюджетни разходи, държавни монополи, свръхрегулации и нереформирани сектори. И икономисти, и политици знаят как се постига висок растеж. Необходима е единствено политическа воля.



Бързото решение

Една от предпоставките за незабавно подобряване на живота на хората (цитат от известната предизборна реч на Симеон Сакскобургготски) е премахването на корпоративния данък. Макар и на пръв поглед твърде радикална и драстична, тази стъпка ще даде силен тласък на икономиката. Освен това може да се предприеме без особени усилия от страна на управляващите. Нулевата ставка върху печалбата няма да бъде европейски прецедент. Преди 4 години Естония я въведе и само за 2 години безработицата там падна с една трета. Сега страната заема завидното 22-ро място в класацията по конкурентоспособност на Световния икономически форум сред 102 държави в света (през 2002 г. е била на 27-мо място) и първо място в Централна и Източна Европа. България е на 64-о място (отстъпвайки шест позиции спрямо 2002 г.), а точно пред нея са Панама, Виетнам, Мароко, Доминиканската република и Колумбия.

Нулевият корпоративен данък премахва смятаното от много икономисти за несправедливо двойно облагане на един и същ доход - веднъж в компанията (изкуствено създаден икономически и правен субект, зад който стоят хора) и втори път при изплащането на дивидент/доход на нейните собственици. Премахването на корпоративния данък означава облагане само на доходите, които излизат от фирмите като заплати, хонорари, дивиденти и т.н. По този начин се постига пълна равнопоставеност между данъчните субекти (каквато в момента липсва например между ЕООД и ЕТ). Крайно време е да се разруши митът, че намаляването или премахването на данъка върху печалбата облагодетелства само бизнеса. От икономическа гледна точка това е най-вредният данък, тъй като той наказва икономическата активност и създаването на богатство, от което се ползват не фирмите, а хората.

Икономически ефекти

Нулевата ставка би дала на България огромно предимство пред държавите - конкуренти за привличане на чуждестранни инвестиции. Липсата на данък печалба ще повиши вътрешните инвестиции и ще насърчи реинвестирането на печалбата. Ще бъдат спестени огромните преки и косвени разходи, които се правят около корпоративния данък, включително и за законното му (чрез сложни счетоводни и финансови операции) и незаконното му избягване. Ще се спести много време на счетоводители, одитори и фирми (обучения, семинари, указания, консултации, инструкции, съдебни и административни спорове, попълване на огромни данъчни декларации и приложения към тях) всяка година да изучават все по-сложните механизми за преобразуване на финансовия резултат и амортизиране на активи. Спестяват се също разходи на данъчната администрация. Обезсмислят се стотиците идеи за облекчения, заложени във всякакви стратегии за насърчаване на отрасли, бюджетни сектори, региони или групи хора, които усложняват данъчната система, нарушават равнопоставеността и отнемат експертно време както на тези, които ги искат и предлагат, така и на тези, които ги слушат и оборват. Ще бъде решен немаловажният проблем със законово обещаните до 2006 г., но отказани (във връзка с преговорите с ЕС) преференции за стратегически чуждестранни инвеститори („Метро“, „Шел“, „Приста ойл“ и „Стилмет“).

Едва ли има икономист, който да се съмнява в положителния ефект от премахването на корпоративния данък. Единствено може да се спори доколко силен е този ефект. За целите на макроикономическите анализи той се измерва с определени индикатори, които често звучат прекалено абстрактно и сложно, но за хората те означават повече и по-добра работа при по-високи доходи и по-качествен живот.

Едновременно с това негативният ефект за държавния бюджет е пренебрежимо малък. Приходите от корпоративния данък в бюджета са относително ниски и загубата им лесно може да се компенсира. За тази година са планирани 937 млн. лава, представляващи едва 6.5% от бюджетните приходи и 2.5% от очаквания БВП. Сумата е над 5 пъти по-малка от това, което би трябвало да влезе от косвени данъци, 2.5 пъти по-малка от неданъчни приходи и със 170 млн. лева по-малка от планираните приходи от данъка върху доходите на физическите лица. Приходите от данък печалба са по-ниски от бюджетния излишък за първите 7 месеца на годината. Ако правителството спази обещанието (в няколко стратегически документа на управляващите) да сведе държавните разходи до 35% от БВП, то може да премахне не само корпоративния данък, но и данъка върху доходите на физическите лица и бюджетът пак ще остане балансиран.

Косвеният ефект за бюджета от нулев данък печалба ще бъде увеличаване на приходите от непреки данъци поради очакваното повишаване на икономическата активност. Също така част от приходите по данък печалба идват от държавни предприятия, които пак биха влезли в бюджета, но не като данък, а като дивидент.

Очаквана опозиция

Без съмнение някои политици в Европа, които вече демонстрираха негативно отношение към данъчната конкуренция при преките данъци, няма да се зарадват, ако чуят, че България премахва данъка върху печалбата. Това обаче не противоречи на европейското законодателство, след като засега опитите на Германия и Франция за хармонизация и определяне на минимални ставки не минават. Опасенията на тези страни са, че данъчната конкуренция, идваща от новите членки, ще насочи инвестициите натам, което не е в интерес на „стара“ Европа. Тревогите им всъщност са още едно доказателство, че премахването на корпоративния данък ще има благоприятен ефект върху икономиката на България.

МВФ едва ли ще се противопостави на нулевата ставка предвид огромните бюджетни излишъци през последните години. Фондът се интересува по-скоро от балансирането на бюджета, отколкото от структурата на приходите в него.

С една дума - време е за избор. Сега и веднага. Поне за управляващите днес догодина ще бъде късно.


*** ***** ***

Плоският данък достигна Румъния

Алвин Рабушка3


На изборите проведени на 13 декември 2004 г. Траян Басеску – кметът на Букурещ, спечели изненадваща победа за поста президент на Румъния. Кандидатурата му от коалицията “Справедливост и истина” съставена от Национално либералната партия и Демократическата партия се базира частично на въвеждането на пропорционален данък върху личните доходи и корпоративните печалби от 16%. След изборите към коалицията се присъединиха Партията на хуманистите и Демократичният съюз на унгарците в Румъния. Коалицията контролира 242 от 469 места в парламента – несъмнено мнозинство. На 26 декември Басеску предложи 24-членен кабинет, оглавен от Калин Попеску Таричану като министър-председател и 40-годишния икономист Йон Попеску като министър на публичните финанси. Парламентът незабавно одобри кабинета на 28 декември.

Президентът Басеску наблегна на желанието си плоският данък от 16% да влезе в сила от 1 януари 2005 г. Членовете на кабинета заеха местата си рано сутринта на 29 декември. Новият министър-председател, като използва специална наредба, въведе официално плоския данък от 16% върху личните и корпоративните доходи в сила от 1 януари 2005 г. Ако кабинетът и парламентът бяха изчакали новата година за да приемат новото законодателство плоският данък нямаше да бъде въведен поне до 2006 г.

Пропорционалният данък от 16% заменя стария подоходен данък, който имаше пет ставки: 18% от облагаемия доход в размер до 28 млн. румънски леи (969.05 долара), 23% от дохода между 28 млн. и 69.6 млн. леи (2408.8 долара), 28% от дохода между 69.6 млн. и 111.6 млн. леи (3862.4 долара), 34% между 111.6 млн. и 156 млн. леи (5399.05 долара) и 40% над 156 млн. леи (един долар е равен на 28894 леи). 16% плосък данък също замества и корпоративното облагане, което беше 25% до сега.

Решението в Румъния да се въведе нисък пропорционален данък отразява фискалната конкуренция от останалите страни от Централна и Източна Европа, които приеха плоския данък: Естония, Латвия, Русия, Сърбия, Украйна, Словакия и Грузия. В този списък пропуснах Литва, където има 33% плосък данък върху дохода от заплати, защото данъчната система там налага много различни ставки в зависимост от източника на дохода.

И други страни стоят в очакване. Вероятността да се въведе плосък данък при тях зависи от изборите през следващите няколко години. Финансовият министър в сянка на Чешката република Властимил Тлъсти от Гражданската демократическа партия призовава страната си да последва тези примери. Неговата партия има планове за цялостен 15% плосък данък за корпорациите и индивидите – намаление спрямо сегашните максимални ставки от съответно 29% и 31%. Гражданската платформа в Полша също предложи данък от 15% по личните доходи и корпоративните печалби.
*** ***** ***

Плоският данък достигна Грузия

Алвин Рабушка4


На 22 декември 2004 г. със съкрушителен вот от 107 на 11 гласа парламентът на Грузия прие нов данъчен кодекс. Той съкрати размера и теглото на кодекса с почти 95%. Най-важното в новото законодателство е приемането на пропорционален подоходен данък от 12%. Той влиза в сила от 1 януари 2005 г. и заменя предишната система, която облагаше личния доход с четири ставки: 12% от дохода под 200 грузински лари, 15% между 201 и 350 лари, 17% между 351 и 600 лари и 20% над 600 лари, като всеки човек получава месечно данъчно намаление от 9 лари. (1 долар е равен на 1.7784 лари, поскъпване от 17.5% спрямо 2.156 лари за долар през януари 2004 г.).

Приемането на пропорционален данък изпълнява обещанието на президента Михаил Саакашвили пет дни след встъпването му в длъжност на 25 януари 2004 г., когато той заяви, че един от основните два приоритета на правителството му ще бъде въвеждането на плосък данък.

Новият данъчен кодекс запазва ставката на данъка върху печалбата на 20%, но намалява социалната осигуровка от 33 на 20% и данъка върху добавената стойност от 20 на 18%.

Дивидентите и плащанията по лихви ще бъдат облагани еднократно с 10% при източника. Грузинските предприятия и индивиди, които получават дивиденти и лихви няма да плащат втори данък.

Приемането на плосък данък в Грузия разширява списъка на страните с такъв данък до седем. Хронологията е Естония: (1994 г.: 26%, който ще бъде намален до 20% през 2007 г.), Латвия (1995 г.: 25%), Русия (2000 г.: 13%); Сърбия (2003 г.: 14%), Украйна (2004 г.: 13%) и Словакия (2004 г.: 19%).

Изборът на данък от 12% е направен за да осигури най-конкурентната ставка в Централна и Източна Европа.


*** ***** ***

Корпоративните данъци в България и други страни

Георги Ангелов


До момента данъкът върху печалбата в България беше 19.5%, което нареждаше страната на 13 място в Европа. От началото на 2005 година данъкът беше намален до 15%. По този начин България вече е на шесто място в Европа заедно с още три страни – Латвия, Литва и Македония.

В Естония ставката по данъка върху печалбата е 26%, но реинвестираната печалба не се облага. В Естония също така има и плосък данък върху доходите от 26%, който е планирано да намалява през следващите години. Тези данъчни промени, заедно с други пропазарни реформи осигуряват на Естония четвърто място в световната класаци за икономическа свобода и бързо икономическо развитие.

От началото на 2005 година Сърбия намали корпоративния си данък до 10%, за да насърчи инвестициите, предприемачеството и ръста на заетостта в страната. В Черна гора управляващите отидоха още по-далеч като приеха 9% данък върху печалбата. И там икономистите в правителството целят да ускорят икономическото развитие чрез по-ниските данъчни ставки.

Ирландия е един от най-показателните примери за положителните ефекти от ниските данъци. Само преди 15-20 години Ирландия беше пример за бедна европейска страна, докато днес тя е втората най-богата страна в Европейския съюз. В резултат на поддържането на най-нисък корпоративен данък в Европа, ниски осигуровки и малка намеса на правителството в икономиката Ирландия днес е втората най-богата страна в Европейския съюз. В момента данъкът върху печалбата в Ирландия е 12.5%.

Основната ставка по данъка върху печалбата в Кипър е 10%, но за печалби над определена сума ставката е 15%. По този начин Кипър се нарежда на пето място в Европа по нисък корпоративен данък.

Следват България, Латвия, Литва и Македония с 15% данък върху печалбата, а Румъния и Унгария – с 16%. В Исландия данъкът върху печалбата е 18%, в Полша и Словакия – 19%. През 2005 година най-голяма е промяната на данъка в Румъния – само няколко дни след изборите и няколко дни преди началото на новата година правителството прие декрет за намаление на данъка върху печалбата от 25% до 16% и за въвеждане на плосък данък върху доходите от 16% (намаление повече от два пъти на най-високата ставка).

За да се постигне по-бързо икономическо развитие в България, намалението на данъка върху печалбата трябва да продължи. Целта трябва да бъде въвеждане на най-ниския корпоративен данък в Европа – по-конкретно това предполага ставка по данъка върху печалбата не по-висока от 10% и по възможност нулева ставка за реинвестираната печалба.

Корпоративен данък в някои европейски страни


Естония

26% (0%)

Черна гора

9%

Сърбия

10%

Ирландия

12.5%

Кипър

10% (15%)

България

15%

Латвия

15%

Литва

15%

Македония

15%

Румъния

16%

Унгария

16%

Исландия

18%

Словакия

19%

Полша

19%

Молдова

20%

Хърватия

20.32%

*** ***** ***
Коледна” 2005 година

Георги Ангелов


Средният икономически растеж през последните 4 години е около 4.7% годишно. В годините след 2005 растежът ще достигне 10% в реално изражение. Българската икономика бързо ще започне да наваксва изоставането от централноевропейските страни и вече няма да е на последно място от всички членки и кандидат членки на Европейския съюз по доход на човек от населението. В рамките на 15 години жизненото равнище в България ще достигне нивото на развити страни като Великобритания и Холандия.

През 2004 година месечният доход след данъци и осигуровки на едно средно семейство е около 480 лева. През 2005 година този доход ще нарасне с над 40% и ще достигне 700 лева. С други думи средното семейство ще получи с над 2400 лева по-висок доход през 2005 година в сравнение с 2004 година. За сравнение – това е по-бърз ръст на доходите отколкото през последните шест години взети заедно. Но това не е всичко. В резултат на бързия растеж на икономиката през следващите 4 години доходът на средното семейство след данъци и осигуровки ще достигне 1000 лева месечно, т.е. два пъти по-висока стойност от тази през 2004 година. Средната пенсия също се удвоява.

Сивата икономика в България е между 25 и 35% от БВП. В рамките на няколко години поне половината от нея ще излезе на “светло”. Това означава допълнителен ръст на наблюдаваната икономика от 5-6 милиарда лева, както и увеличаване на официалната заетост. Като следствие от това намалява корупцията и се подобрява достъпът до финансиране на множество фирми.

През следващите 4-5 години ще се разкрият половин милион нови работни места. Заетостта ще се увеличи значително сред всички възрастови групи, а безработицата ще спадне до ниски нива. Ще изчезне необходимостта от програми за заетост, от които и без това няма голяма полза; освен това ще престанат безсмислените спорове за минималната работна заплата.

Чуждите инвестиции в страната ще нарастват значително всяка година, тъй като множество международни компании ще достигнат до извода, че трябва да инвестират в България, да открият клонове, представителства, филиали, нови компании. Още по-бързо ще нарастват местните инвестиции и спестявания. Темпът на растеж на българските предприятия ще се ускори, ще се създадат много повече нови фирми.

През 2005 година също така ще се подобри качеството на т.нар. публични услуги; парите на данъкоплатците ще се използват ефективно, а качеството на здравните и образователните услуги ще бъде несравнимо по-високо.

Всичко това, което описваме, може да се случи, но само при едно условие – предложените от Института за пазарна икономика реформи да бъдат извършени – да се въведе 10% ставка за преките данъци, да се реформират държавните разходи и да се извърши структурна реформа. Ако това бъде направено ще получим една реална 2005-та година, която е толкова хубава колкото коледен подарък.

*** ***** ***



Цитат на месеца

Няма такова нещо като добър данък.

Уинстън Чърчил

*** ***** ***



Как да подкрепя намаление на данъците?

Ако смятате, че данъците трябва да се намалят и искате да подпомогнете този процес, бихте могли да го направите по няколко начина:

1. Ако бюлетинът за ниски данъци ви харесва, ще се радваме да го препратите на ваши приятели.

2. Можете да подкрепите отвореното писмо до министъра на финансите за намаление на данъците – натиснете тук.

3. Ако имате интернет страница, бихте могли да поставите на нея линк към бюлетина за ниски данъци и данъчния калкулатор – www.ime.bg/flat

4. Обмислете възможността да подпомогнете издаването на бюлетина за ниски данъци чрез дарение. Информация по този въпрос може да прочетете тук




Институт за пазарна икономика (www.ime.bg)

Българско общество за индивидуална свобода (www.libertarium.net)

Движение “Български Великден” (www.bgvelikden.org)


Статиите от бюлетина могат да се препечатват свободно при цитиране на източника и автора.

Редактор: Георги Ангелов (george@ime.bg), 943 33 52; www.ime.bg/flat



Над броя работиха: Димитър Чобанов, Георги Стоев, Йордан Матеев и Георги Ангелов




1 Авторът е управляващ съдружник в изследователска и консултантска група Industry Watch. Това е негово лично мнение и е възможно да не съвпада изцяло с методологията в анализите на Industry Watch.

2 Статията е публикувана във вестник “Капитал”, бр. 39, октомври 2004 г.

3 Авторът е старши сътрудник в института Хувър на университета Станфорд.

4 Авторът е старши сътрудник в института Хувър на университета Станфорд.

ИПИ, БОИС, БГВ

Каталог: flat -> files
files -> Плосък данък. Месечен бюлетин за ниски данъци Октомври 2004, брой 3 Плосък данък
files -> Съдържание: Аргументи против данъчната хармонизация – от нас за правителството
files -> Плосък данък. Месечен бюлетин за ниски данъци Септември 2004, брой 2 Плосък данък
files -> Плосък данък. Месечен бюлетин за ниски данъци Януари-Февруари 2005, брой 6-7 Плосък данък
files -> Плосък данък. Месечен бюлетин за ниски данъци Септември 2005, брой 10 Плосък данък
files -> Изпълнението на бюджета до май 2006 г. Морални аргументи в полза на данъчните убежища
files -> Проф. Ричард Епщайн


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница