Плосък данък. Месечен бюлетин за ниски данъци Октомври 2004, брой 3 Плосък данък



Дата01.09.2016
Размер215.56 Kb.
#7975

Плосък данък. Месечен бюлетин за ниски данъци Октомври 2004, брой 3

Плосък данък
Месечен бюлетин за ниски данъци

www.ime.bg/flat


В броя ще прочетете:

Бюджет 2005 – нищо ново

Данъчен калкулатор


Данъците в международно сравнение: България на фона на останалите страни от “Нова Европа”

Свръхданъчно бреме и икономическа ефективност

Reprint Бюджет 2005: Къде е намалението на данъците?

Още по-голямо преизпълнение на бюджета


Представяме ви: Предложения за намаление на осигуровките

Как да подкрепя намаление на данъците?

Този бюлетин се издава благодарение на подкрепата на Георги Василев.


Бюджет 2005 – нищо ново

На интернет страницата на парламента вече е публикуван проектобюджетът на правителството за 2005 година. В него правят впечатление няколко неща:

1. Преразпределението през бюджета нараства спрямо прогнозата за 2004 г. Това противоречи на обещанията на НДСВ за намаление на преразпределението до 35% от БВП.

2. Данъчното бреме не се намалява – някои данъци се увеличават, а други се намаляват без особена промяна в общата тежест.

3. Разходите не се оптимизират – въпреки наличието на множество неефективни разходи не се прави опит за тяхното по-икономично използване.

4. Залага се скрит излишък чрез подценяване на приходите, както и през предходните години.

Бюджетът е достъпен на:

http://www.parliament.bg/pub/budget2005/

*** ***** ***



Данъчен калкулатор

Обикновено в края на годината политическите партии се замерват с твърдения колко голямо намаление на данъците предлагат. Данъчно-осигурителната система в България, обаче, е толкова сложна, че обикновено само един много малък кръг хора е в състояние да разбере реалният ефект на предложените промени в данъчните закони. Това вече не е така.

Ако искате да разберете как ще се отразят върху вашите доходи предложенията за данъчни промени на водещите политически партии, просто е необходимо да отворите данъчния калкулатор на Института за пазарна икономика. Чрез него ще заобиколите обичайната сложност на данъчната система и ще разберете какво всъщност предлагат управляващите от НДСВ, опозицията в лицето на СДС, ДСБ, БСП, Новото време и ще можете да сравните техните предложения с предложението за плосък данък от 10%, направено от над 100 икономисти и интелектуалци.

Данъчният калкулатор е достъпен на интернет страницата на Института за пазарна икономика - www.ime.bg

*** ***** ***



Данъците в международно сравнение: България на фона на останалите страни от “Нова Европа”1

Като най-голям успех в данъчната си политика правителството на НДСВ изтъква намаляването на ставката за корпоративния данък до 15% и максималната ставка по личния данък до 24%. За един мандат това може да изглежда много, имайки предвид стартовите условия през 2001 г. Но има и друг начин за оценка на политиката – не исторически, а сравнителен. Тези, които взимат инвестиционни решения в глобален план, могат (и трябва) да избират накъде да насочват капитала. Те по необходимост разглеждат данъчната тежест в различните държави в сравнение. Не е задължително това да са “чужди инвеститори” за България – вече имаме достатъчно свидетелства, че български предприемачи избират да вложат капитала си в други страни, като част от обяснението се крие в тежестта на облагането.



Международни сравнения могат да се правят по много показатели за публичните финанси. От гледна точка на средата за правене на бизнес трябва да разгледаме както общата тежест на фиска, така и пределните ставки на преките данъци – тези, които пряко отнемат разполагаем доход от предприемачи и работници. Подреждайки страните от ЦИЕ според общата данъчна тежест разбираме, че изказванията на представителите на българското правителство, че “България е сред страните с най-ниско облагане от новите членове на ЕС” са просто далеч от фактите. С обща тежест през 2002 г. от 39,4% (за тази година вероятно ще е над 40%) България е с по-ниско бреме единствено от Словения. Средната тежест за региона е около 34,5% през 2002 г., като това не отчита радикалните данъчни промени в Словакия, Полша, Литва и Латвия от миналата година. Българската държава преразпределя по-скоро подобно на старите членове на ЕС (с около 40,4% данъчна тежест), отколкото като новите членки и преки конкуренти за привличане на инвестиции. През 2005 г. не очакваме значителна промяна на общата тежест, и така България остава в дъното на “класацията” за преразпределителната власт на правителството.

Таблица 1: Данъчна тежест в избрани страни


  Страна

Обща данъчна тежест като дял от БВП (2002)

Словения

39,8

България

39,4

Полша

39,1

Унгария

38,8

Чехия

35,4

Естония

35,2

Словакия

33

Кипър

32,5

Латвия

31,3

Малта

31,3

Литва

28,8

Източник: Евростат
Ако ставката по корпоративния данък стане 15%, това ще бъде достатъчно, за да може България поне да не изостава. Към момента България е някъде в “златната среда” по тежест на данъка върху печалбата – средната стойност за тези страни е 21,4%. В същото време обаче правителствата на почти всички останали страни в региона също реформират данъчните си системи. Словакия извърши цялостна реформа, изравнявайки ставките по подоходните данъци и ДДС на 19% и премахвайки преференциите; подобна е ситуацията в Русия, където “единната” ставка е 13%, като правителството предприема стъпки и за намаляване на пенсионните осигуровки. В Полша, страна с традиционно силна социална държава, намалиха данъка върху печалбата от 27% на 19%. Корпоративните данъчни ставки в Сърбия и Македония са 14% и 15% съответно, като в Сърбия вече се говори за ставка от 10% от догодина. В Литва и Латвия данъкът е 15%, но латвийското правителство вече обяви намеренията си да изравни нивото на данъка с този в Ирландия – до 12,5%.

Таблица 2: Корпоративен данък в избрани страни (актуални)

Страна

Корпоративен данък

Естония

0% (26%)

Ирландия

12.5%

Кипър

10%

Сърбия

14%

Латвия

15%

Литва

15%

Македония

15%

Унгария

16%

Исландия

18%

Словакия

19%

Полша

19%

България

19.5%

Молдова

20%

Словения

25%

Чехия

28%

Малта

35%

Източник: Институт за пазарна икономика

Данъчната конкуренция: “Нова” срещу “Стара” Европа?

Най-убедителното доказателство, че данъците играят роля при инвестиционните решения, беше рязката реакция на представители на управляващите правителства в “социалните” страни от Стара Европа. Франция, Германия и Швеция открито се обявиха “срещу” данъчната конкуренция на някои от новоприсъединилите се страни. В Германия фокусът на дебата беше Словакия – място, където все повече индустриалци разкриват производства заради ниските разходи за труд и благоприятните данъци. Но поредицата “намаления” обхваща балтийските страни, балканските страни, Унгария, Полша. В някои от тези страни не само преките данъци, но и общата данъчна тежест за значително по-ниски от старите членове на ЕС, както и от тези в България.

Какъв е икономическият смисъл на тези реформи? Правителствата на страните от “Нова Европа” са изправени пред голямо предизвикателство: задълженията по членството в ЕС, които в много случаи пряко водят до увеличена намеса на държавата. Разходите за правене на бизнес нарастват заради нови и/или по-високи такси, свързани със съобразяване с директивите на ЕС (най-очевиден пример е околната среда). Косвените данъци се регулират от Брюксел, тъй като равнището им пряко влияе върху продажбата на стоки и услуги – следователно, засяга съществуването на общия пазар. Ако в присъединяващите се страни не се намаляват преките данъци, общата данъчна тежест след покачване на акцизите (и някои такси) ще нарасне. Но дори компенсиращо намаление на преките данъци ще означава запазване на статуквото – а това няма да гарантира условия за привличане на инвеститори (и задържането им в икономиката след това). Затова правителствата на много страни в Централна и Източна Европа предприеха политика на явна данъчна война в облагането на доходите. В крайна сметка, те предизвикаха твърденията на комисаря на ЕС за външните отношения Крис Патън, че “е странно някой да вижда в нарастването на благосъстоянието на една част от общия пазар на съюза по-скоро заплаха отколкото възможност за развитие” и признанията на комисаря Ферхойген, че “в ЕС няма никакви ограничения за минимален данък и ако питат него, скоро няма и да има”.

За страните от посткомунистическа Европа е решаващо да стимулират спестяването, натрупването на капитал и човешкия труд – включително чрез ниски данъци. Високите данъци означават отлив на капитал, и в следствие – ограничена икономическа активност. Въпросът е къде поставя българското правителство нашата страна – от страната на “конкуриращите” или от страна на “застрашените” от данъчните реформи в “Нова Европа”?



(Лъчезар Богданов)
*** ***** ***

Свръхданъчно бреме и икономическа ефективност


При изследването на ефектите от данъчното облагане трябва да се вземе предвид един аспект, който е трудно забележим за данъкоплатците и не толкова лесен за измерване - т.нар. мъртво тегло или свръхданъчно бреме. То представлява чистата загуба на блага, които биха били произведени ако нямаше данъчно облагане – загубата на благосъстояние за данъкоплатците е по-голяма от събраните приходи за правителството и един допълнителен лев приход в бюджета струва на данъкоплатците повече от един лев. Следователно поради наличието на свръхданъчно бреме намаляването на данъците с един лев генерира ползи за икономиката на стойност по-висока от един лев.

Поради своята същност мъртвото тегло представлява краен случай на невидим данък дори за тези, които фактически го плащат. То отнема от хората не това, което притежават в момента, а това, което биха имали, но никога няма да имат (заради наличието на данъци). В действителност няма как да бъдат видени допълнителните стоки и услуги - продукт на стопанските решения на индивидите при липсата на данъци. По този начин загубите от неправилното разпределение на ресурсите са всъщност истинските разходи от увеличаването на данъците.

На графика 1 е изобразено свръхданъчното бреме. Тя показва кривите на търсене (DL) и предлагане (SL) на труд, а вертикалното разстояние t представлява налагането на данък върху работната заплата. В резултат на това отработените часове при запазване на брутната заплата намаляват и се понижава нетната заплата. Кривата на предлагане на труд се измества нагоре, защото работниците се интересуват от размера на нетното си възнаграждение.
Графика 1: Свръхданъчно бреме





При намаляване на отработените часове в икономиката се губят часове, при които пределната полза или продукт (височината на кривата на търсене) превишава пределния разход или полезността от свободното време (височината на кривата на предлагане). Триъгълникът ABC измерва разходите, възникващи поради изкривяването или мъртвото тегло. Крайният резултат е област на чиста загуба за икономиката на съществуващ и потенциален продукт.

Графиката показва увеличаването на разликата между производителността и полезността от свободното време. Следователно разходите за данъка не се увеличават пропорционално с нарастването на ставката от t на 2t, а в по-висока степен, поради ефекта на мултиплицирането на намалението на отработените часове. По принцип колкото повече един данък променя намеренията на индивидите дали да работят или не, толкова по-голям е размерът на мъртвото тегло. Той нараства с квадрата на нарастването на данъчната ставка и аналогично намалява с квадрата на намалението и. Следователно ако данъчната ставка е два пъти по-висока, свръхданъчното бреме ще бъде четири пъти по-голямо, а ако данъците се намалят наполовина загубата на ефективност в икономиката в резултат от данъците ще бъде четири пъти по-малка.

В научната литература съществуват множество емпирични доказателства за наличието на мъртвото тегло от данъчното облагане. В зависимост от методологията на изследванията резултатите за съотношението му към събраните данъчни приходи се различават, но винаги са значителни като размер. Освен това то поражда и разходи за съобразяване, които също не са никак малки. В таблица 1 са представени изчисления за размера на мъртвото данъчно тегло в Съединените щати, Великобритания и Австралия.

В заключение можем да кажем, че понижението на данъците ще доведе до увеличаване на разполагаемите доходи на хората, разширяване на възможностите им за избор по какъв начин да използват средствата си, намаляване на изкривяванията в икономиката и повишаване на общата ефективност.


(Димитър Чобанов)



Таблица 1: Изследвания на последствията от свръхданъчното бреме

Изследване

Данъчна основа

Мъртво тегло като процент от събраните данъчни приходи

Harberger, A. (1964) "The Measurement of Waste", American Economic Review Papers and Proceedings 54

Облагане на труда в Съединените щати

2-5%

Browning, E. (1976) "The Marginal Cost of Public Funds", Journal of Political Economy, v. 84, no, 2, April

Облагане на труда в Съединените щати

8-16%

Hausman, J. (1981) "Labor Supply", in How Taxes Affect Economic Behaviour, The Brookings Institution

Федерални данъци върху доходите в Съединените щати

29%

Findlay, C. and R. Jones (1982) "The Marginal Cost of Australian Income Taxation", Economic Record, v. 58, no. 182, September

Данъци върху доходите и акцизи в Австралия

11-160%

Stuart, S. (1984) "Welfare Costs per Dollar of Additional Tax Revenue in the United States", American Economic Review, v. 74, no. 3, June

Осигуровки, данъци върху доходите и акцизи в Съединените щати

21-100%

Browning, E. (1987) "On the Marginal Welfare Cost of Taxation", American Economic Review, v. 77, no. 1, March

Облагане на труда в Съединените щати

32-47%

Jorgenson, D. and K. Yun (1993) "The Excess Burden of Taxation in the United States", Journal of Accounting, Auditing and Finance, v. 6, no. 4, Fall

Всички основни данъци в Съединените щати

18% средна ставка, 38% пределна ставка

Feldstein, M (1995) "Tax Avoidance and the Deadweight Loss of of the Income Tax", National Bureau of Economic Research Working Paper no. 5055

Данъци върху личните доходи в Съединените щати

32%

Feldstein, M. (1996) "How Big Should Government Be?" National Bureau of Economic Research working paper 5868

Всички основни данъци в Съединените щати

165%

Blumenthal, M. and J. Slemrod (1992) "The Compliance Cost of the US Individual Tax System: A Second Look after Tax Reform", National Tax Journal, June

Разходи за съобразяване в Съединените щати

5-7%

Sandford, C., M. Godwin and P. Hardwick (1989) "Administrative and Compliance Costs of Taxation", Fiscal Publications

Разходи за съобразяване във Великобритания

1.5% от БВП




*** ***** ***

Reprint - Бюджет 2005: Къде е намалението на данъците

От няколко месеца управляващите твърдят, че през 2005 година ще има голямо намаление на данъците. Споменаваха се числа като 300 милиона лева, 360 милиона лева и дори 450 милиона лева. Въпреки че винаги сме се съмнявали в достоверността на последните две числа, първото (за 300 милиона лева намаление на данъците) изглеждаше като че ли е вярно. Един поглед към проекта за бюджет за 2005 година, обаче, показва, че и това число е било доста надценено.

Много време се отдели за обсъждане на въвеждането на т.нар. семейно подоходно облагане и неговият ефект върху данъкоплатците. В крайна сметка се оказа, че това семейно подоходно облагане ще влезе в сила формално през 2005 година, но детските облекчения за 2005 година ще бъдат изплатени през 2006 година и няма да имат ефект върху данъчната тежест през 2005 година. Ясно е, че 2006 година е след мандата на настоящото правителство и новото правителство може да отмени тези облекчения. Освен това, дори новото правителство да желае да запази детските облекчения, това може да е невъзможно – все пак никой не знае дали през 2006 година в бюджета ще има достатъчно средства за детски облекчения.

Има едно безспорно намаление на данък – това е намалението на данъка върху печалбата от 19.5% на 15%. Според оценката на експертите от министерството на финансите това намаление на данъците “струва” на бюджета 160 милиона лева. Освен това се намаляват и някои алтернативни данъци по закона за корпоративното подоходно облагане, което ще намали приходите в бюджета с 20.6 милиона лева (според министерството). Разбира се, без особени проблеми можеше тези данъци да се намаля и на 10% предвид на огромното преизпълнение на приходите, но изглежда правителството няма желание да го направи.

Предлага се и намаление на данъка върху доходите, което според министерството на финансите ще доведе до намаление на данъчната тежест с 1% и загуба на приходи в размер на 119 милиона лева. Тук също може да се посочи, че е възможно намаление на данъчната ставка до 10% при наличие на желание от страна на управляващите.

Дотук общото намаление на данъците е 299.6 милиона лева. Сега ще разгледаме някои промени, които са в обратна посока – а именно към увеличение на данъчната тежест.

През 2005 година се планира увеличение на няколко акциза. Това са акцизите върху горивата, спиртните напитки и цигарите. Ефектът от увеличението на акцизите се прогнозира от министерството на финансите да е в размер на 51.6 милиона лева. Тъй като акцизите са част от данъчната основа за ДДС увеличението на акцизите води до увеличение и на приходите от ДДС. Експертите на МФ изчисляват този ефект на 15 милиона лева.

През следващата година се предвижда поредно увеличение на приходите от такси (държавни, съдебни и общински такси). Тъй като в България таксите са много по-високи от стойността на заплащаната административна услуга, то от икономическа гледна точка те имат ефекта на данък. Увеличението на таксите според министерството е в размер на 105 милиона лева. Ако приемем, че в бюджетната сфера не е възможно повишаване на производителността на труда, то нормалното увеличение би трябвало да е не повече от номиналния ръст на БВП (8.5% според оценката на МФ). Следователно бихме могли да приемем, че около 61 милиона лева от увеличението на таксите е защитимо (въпреки че дори това увеличение е по-скоро неоправдано). Следователно остават 44 милиона лева свръхувеличение на таксите, които увеличават данъчната тежест на гражданите и бизнеса.

Дотук разгледахме ефектите, за които са предоставени данни от министерството на финансите. Остават още няколко ефекта, които не са оценени от министерството.

През 2005 година се предвижда промяна на съотношението, в което се делят осигуровките. От следващата година съотношението работодател/работник ще е 70:30, докато досега беше 75:25. Дори увеличението на осигурителната вноска на работещите да е изцяло компенсирана от увеличение на брутната заплата, все пак чисто математически се получава повишаване на общата осигурителна тежест. Това е така, тъй като за част от осигуровките се преминава от начисляване “над черта” (tax exclusive) към начисляване “под черта” (tax inclusive)2. Въпреки че законовата ставка на осигуровките не се променя преминаването на по-голяма част от осигуровките към начисляване “под черта” води до увеличение на ефективната ставка. Ефектът от промяната на съотношението, в което се делят осигуровките, се изчислява на увеличение на дължимите осигуровки в размер на 70 милиона лева.

Друг ефект върху облагането на труда се поражда от прогресивността на данъчната таблица за облагане на доходите. Тази прогресивност води до това, което икономистите наричат “пълзящо нарастване на данъчната тежест” (bracket creep). Това пълзящо нарастване на тежестта се дължи на факта, че при нарастване на работната заплата /заради инфлацията или растежа на икономиката/ по-голяма част от нея се дължи като данък. Така например, през 2004 година облагането на труда на база средна работна заплата е 40.15%, докато през 2005 година ще достигне 40.39% въпреки намалението на данъчните ставки с 2%. Този ефект на “пълзящо нарастване на данъчната тежест” е в размер на около 50 милиона лева.

Общият ефект на посочените до тук данъчни промени е намаление на данъците с около 69 милиона лева. Би трябвало да посочим, обаче, че за да избегнат рискове пред бюджета експертите на министерството на финансите винаги изчисляват консервативно данъчните промени, т.е. надценяват намалението на данъците и подценяват приходите от увеличението на отделни данъчни ставки. Следователно, много е вероятно оценката за тези 69 милиона лева нетно намаление на данъците да е по-висока от реалната и в крайна сметка да се окаже, че намалението на данъците е близко до нула (или дори има увеличение на данъците).

През последните няколко години се наблюдава тенденция на нарастващо преизпълнение на приходите, което през 2004 година вероятно ще надмине 1.3 милиарда лева. Въпреки това през 2005 година се залага едва забележимо намаление на данъците от 69 милиона лева /в най-добрия случай/. Интересно е, че това го прави партията, която обеща намаление на данъчната тежест до 35% от БВП (или намаление от над 2.5 милиарда лева).

(Георги Ангелов)

Таблица 1: Ефект от данъчните промени

 

Ефект върху облагането

Сума /млн.лв./

Данък печалба

Намаление

-160

Други данъци по ЗКПО

Намаление

-20.6

Данък върху доходите

Намаление

-119

Акцизи

Увеличение

51.6

Ефект на акцизите върху ДДС

Увеличение

15

Такси

Увеличение

44

Осигуровки - промяна на делението

Увеличение

70

Пълзящо нарастване на данъчната тежест

Увеличение

50

Общ ефект

Намаление

-69

*** ***** ***

Още по-голямо преизпълнение на бюджета

С няколко дни закъснение, както винаги, Министерството на финансите публикува информация за приходите и разходите в консолидирания държавен бюджет (виж тук: www.minfin.bg/html/docs.php?id=468). Според данните и преизпълнението на приходите и бюджетният излишък продължават да нарастват с бързи темпове.

До края на август 2004 година приходите в консолидирания държавен бюджет са 10.3 милиарда лева, което отразява ръст от 12.6% спрямо същия период на предходната година. Разходите са 9.1 милиарда лева или с 8.2% по-високи от миналата година. В резултат към края на август бюджетът отчита излишък в размер на 1.2 милиарда лева, който е с 63.4% по-висок от излишъка за същия период на предходната година (когато е бил 0.7 милиарда лева).

Общите приходи в бюджета нарастват с 12.6% при прогнозиран ръст от 2.4%. Приходите от данъци (включително осигуровки) отбелязват най-висок растеж – над 14% спрямо същия период на предходната година, докато в бюджета е заложен ръст от 4.2%. Така наречените “неданъчни приходи” и помощите от чужбина нарастват със 7.1%, в контраст с прогнозата в бюджета за спад от над 4%.



Таблица 1: Прогноза за преизпълнението на бюджета към края на годината

Прогноза

Ръст на приходите

Преизпълнение до края на годината (хил. лв.)

Запазване ръста само на данъчните приходи

14.1%

1 099 566

Прогноза на МВФ

3% от БВП

1 139 190

Запазване ръста на кумулативните приходи за последните 12 месеца

11.3%

1 247 921

Запазване на досегашния ръст на приходите за 2004 година

12.6%

1 426 532

Запазване на средномесечния ръст на приходите за последните 12 месеца

13.0%

1 483 682

Средно




1 279 378

Източник: изчисления на автора, данни от МФ

Като цяло бюджетният излишък се дължи на два фактора – отлагане на разходи и преизпълнение на приходите в бюджета. Отложените разходи ще бъдат извършени до края на годината, така че те като цяло нямат влияние върху данъчната политика. Преизпълнението на приходите в бюджета е в размер на около 940 милиона лева и това е показател за възможно намаление на данъците от страна на приходната част на бюджета.

До края на годината преизпълнението на приходите в бюджета ще достигне между 1.1 и 1.5 милиарда лева (виж таблицата по-долу). Ако се запази досегашното развитие на приходите, преизпълнението ще надмине 1.4 милиарда лева. Ще приемем, за по-голяма реалистичност, прогнозата за преизпълнение на приходите в размер на 1.3 милиарда лева до края на 2004 година.

През 2003 година преизпълнението на приходите в края на годината беше около 0.7 милиарда лева. През 2004 година то ще бъде около 1.3 милиарда лева. За да не се случва натрупване на огромен излишък и през 2005 година, би могло да се пристъпи към намаление на данъчната тежест. Ето няколко алтернативни предложения за намаление на данъчната тежест, което да балансира приходите и разходите през 2005 година:



  • намаление на данъка върху доходите до 8% и на данъка върху печалбата до 8%;

  • отмяна на данъка върху доходите (при сегашен размер на данъка от 12 до 29%);

  • отмяна на данъка върху печалбата (при сегашен размер на данъка от 19.5%);

  • намаление на осигурителните вноски от 42.7% до 18%.

(Георги Ангелов)

*** ***** ***



Представяме ви: Предложения за намаление на осигуровките

На 24 октомври лидерът на СДС Надежда Михайлова предложи намаление на осигурителната тежест от 42.7% на 10%:

1. Основания. Облагането на труда е високо. Осигуровките се плащат от всички без необлагаем минимум. Бремето е най-голямо за средната класа и работещите с по-ниски заплати, деформира се пазарната среда и се намалява благосъстоянието.

2. Предложение. Намаляване на осигуровките от 42.7% на 20% с тенденция да достигне 10% в края на един следващ управленски мандат; увеличение дела на частната пенсионна система.

3. Финансиране. Бюджетни излишъци, по-високи приходи от акцизи заради ЕС, административна реформа и съкращаване на бюрокрацията, оптимизиране на разходите за издръжка, довършване на реформите в публичния сектор и намаление на субсидиите, засилване на публично-частното партньорство, намаление на "сивата икономика" и ръст на доходите.

Председателят на Българската стопанска камара Божидар Данев предложи намаление на осигуровките до 15% /без здравните осигуровки/, т.е. до 21% с включени здравни осигуровки. Въпреки че според г-н Данев тази реформа ще струва около 1.5 милиарда лева, той твърди, че повечето от тези пари ще се върнат обратно в бюджета заради намаление на сивата икономика и увеличение на приходите от данъци. Остатъкът от 270 млн. лева да се покрие от бюджетния излишък, предлага г-н Данев.

Председателят на надзорния съвет на НОИ Иво Прокопиев предложи прехвърляне на 3 милиарда евро от фискалния резерв в НОИ и използване на приходите от управлението на тези средства за намаление на осигуровките с 10% и увеличение на пенсиите с 10%.

*** ***** ***



Как да подкрепя намаление на данъците?

Ако смятате, че данъците трябва да се намалят и искате да подпомогнете този процес, бихте могли да го направите по няколко начина:

1. Ако бюлетинът за ниски данъци ви харесва, ще се радваме да го препратите на ваши приятели.

2. Можете да подкрепите отвореното писмо до министъра на финансите за намаление на данъците – натиснете тук.

3. Ако имате интернет страница, бихте могли да поставите на нея линк към бюлетина за ниски данъци и данъчния калкулатор – www.ime.bg/flat

4. Обмислете възможността да подпомогнете издаването на бюлетина за ниски данъци чрез дарение. Информация по този въпрос може да прочетете тук




Институт за пазарна икономика (www.ime.bg)

Българско общество за индивидуална свобода (www.libertarium.net)

Движение “Български Великден” (www.bgvelikden.org)


Статиите от бюлетина могат да се препечатват свободно при цитиране на източника и автора.

Редактор: Георги Ангелов (george@ime.bg), 943 33 52; www.ime.bg/flat



Автори в броя: Лъчезар Богданов, Димитър Чобанов и Георги Ангелов



1 Части от статията са публикувани във вестник “Политика” и вестник “Капитал”

2 Един практически пример за tax inclusive и tax exclusive облагане може да се прочете тук: http://www.brookings.edu/views/articles/gale/20040924.pdf

ИПИ, БОИС, БГВ

Каталог: flat -> files
files -> Съдържание: Аргументи против данъчната хармонизация – от нас за правителството
files -> Плосък данък. Месечен бюлетин за ниски данъци Септември 2004, брой 2 Плосък данък
files -> Плосък данък. Месечен бюлетин за ниски данъци Януари-Февруари 2005, брой 6-7 Плосък данък
files -> Плосък данък. Месечен бюлетин за ниски данъци Септември 2005, брой 10 Плосък данък
files -> Изпълнението на бюджета до май 2006 г. Морални аргументи в полза на данъчните убежища
files -> Проф. Ричард Епщайн
files -> Плосък данък. Месечен бюлетин за ниски данъци Декември 2004, брой 5 Плосък данък


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница