Плосък данък. Месечен бюлетин за ниски данъци Септември 2004, брой 2 Плосък данък



Дата24.10.2017
Размер204.38 Kb.
#33083

Плосък данък. Месечен бюлетин за ниски данъци Септември 2004, брой 2

Плосък данък
Месечен бюлетин за ниски данъци

www.ime.bg/flat


В броя ще прочетете:

Резюме на предишния брой


Данъци и икономически растеж

Ръст на доходите на самонаетите при ниски данъци

Данъците в периода на разцвета на Антична Гърция
Рабушка: идеята за плосък данък набира скорост

Reprint: Бюджетният излишък достигна един милиард лева

Бизнесът: данъците и осигуровките са високи

Плосък данък в Германия и Румъния?

Подкрепа за данъчната реформа в България

Този бюлетин се издава благодарение на подкрепата на Георги Василев.


Резюме на предишния брой

В предишния брой на бюлетина за ниски данъци показахме, че:



  • В България най-високи преки данъци плаща средната класа (над 50%);

  • При въвеждане на плосък данък от 10% заплатите на данъкоплатците ще нараснат средно с 30%;

  • Ако НДСВ изпълни предизборното си обещание за намаление на преразпределението до 35% ще има достатъчно средства за намаление на данъците до 10%;

  • Намалението на данъците в Русия доведе до увеличение на данъчните приходи, защото по-малко хора имат стимул да укриват данъци;

  • Има рекордно преизпълнение в бюджета на България, което дава възможности за значително намаление на данъците през 2005 година /независимо дали тази година преизпълнението ще се похарчи или не/.

*** ***** ***

Данъци и икономически растеж


България заема едно от последните места по равнище на доходите на човек от населението сред страните кандидатки за членство в Европейския съюз. Българите са няколко пъти по-бедни от гражданите на Германия, Франция и Англия, а вече и от тези на страните от Централна и Източна Европа като Словения, Чехия, Унгария. За да започне да достига по развитие тези страни, на българската икономика е необходим висок и устойчив растеж през продължителен период от време. Един от факторите за този растеж е равнището на данъчното облагане в страната и възможностите за неговото намаляване.

Връзката между данъците и стопанския растеж е еднозначна – по-ниските данъци водят до по-висок растеж. Това твърдение е доказано нееднократно, както теоретично, така и чрез многобройни емпирични изследвания. То е в сила както за развити, така и за развиващи се страни, но при вторите ефектите от по-ниските данъци са дори по-силни и съответно растежът е по-бърз.

Ускоряването на икономическия растеж, породено от намаляването на данъчното бреме, се получава по няколко направления:

По-ниските данъци означават по-висок разполагаем доход за индивидите и фирмите, повече възможности за тях за потребление и спестявания. За да задоволяват най-добре своите нужди, хората в крайна сметка трябва да потребяват стоки или услуги. Ето защо те спестяват част от доходите си, когато преценят, че полезността им от бъдещото потребление е по-голяма от тази от настоящото. Данъчното облагане обаче, изкривява тези решения и създава стимули за по-голямо потребление сега. Само че за всяка инвестиция е необходимо спестяване, от което да бъде финансирана. Източникът на тези спестявания могат да бъдат както българските граждани, така и чуждестранните. По-високите данъци обаче, водят до по-малък размер на преките чуждестранни инвестиции и на общия капиталов поток към икономиката. По този начин в бъдеще хората имат по-малки спестявания и фактически са по-бедни отколкото щяха да бъдат, ако данъците бяха по-ниски. Освен това данъците понижават и нормата на възвръщаемост от инвестициите и така допълнително действат дестимулиращо на частните спестявания.

Наличието на данъчно облагане лишава хората от възможността да се възползват от плодовете на своя труд, тъй като държавата им отнема голяма част от изработените доходи. По този начин те имат по-слаби стимули да се трудят и да поемат рискове и оттук – да добавят стойност в икономиката. Като цяло, данъците влияят на решенията за труд или за почивка като намаляват предлагането на труд от страна на работниците. От друга страна, те водят до по-ниска икономическа активност и до по-малко на брой предлагани работни места. Логичното следствие от горните аргументи е, че данъците допринасят за по-ниска заетост и съответно за по-висока безработица.

Данъците също така възпрепятстват свободната размяна, която е един от основните фактори за растежа. Още от времето на Адам Смит се знае, че размяната е игра с положителна сума. При облагането на транзакциите с данъци, ползите за индивидите, които ги осъществяват, намаляват и така те стават по-бедни отколкото биха били, ако нямаше данъци.





Резултати от емпирични изследвания на връзката данъци – растеж


Изследване

Покритие

Влияние върху БВП

Cashin, Paul (1994), Government Spending, Taxes, and Economic Growth, IMF Working Papers 94/92

23 страни от ОИСР за периода 1971-1988 г.

1 процентен пункт нарастване на данъчната тежест от БВП води до намаляване на производството на 1 работник с 2%

Enger, Eric and Jonathan Skinner (1996), Taxation and Economic Growth, NBER Working Paper Series No. 5826

Модел на САЩ и страните от ОИСР

2.5 процентни пункта нарастване на данъчната тежест от БВП води до намаляване на растежа на БВП с 0.2 - 0.3 пункта

Leibfritz, Willi, John Thornton and Alexandra Bibbee (1997), Taxation and economic Performance, OECD/GD (97) 107

Страните от ОИСР за периода 1965-1995г.

10 процентни пункта нарастване на данъчната тежест от БВП води до намаляване на растежа на БВП от 0.5 до 1 пункта

Leibfritz et al. (1997)

Англия

1% увеличение на подоходните данъци от БВП намалява БВП на Англия с 2.4% спрямо базовото равнище.

Bleaney, Michael, Norman Gemmell, and Richard Kneller (2001), Testing the Endogenous Growth Model: Public Expenditure, Taxation and Growth over the Long-Run, Canadian Journal of Economics 34 (1)

17 страни от ОИСР периода 1970-1994 г.

1 процентен пункт от БВП увеличение от данъчните приходи намалява растежа на БВП с 0.4 пункта

Folster, Stefan and Magnus Henrekson (2000), "Growth Effects of Government Expenditure and Taxation in Rich Countries", Working Paper Series in Economics and Finance 391, Stockholm School of Economics.

Страни в ОИСР и извън нея за периода 1970-1995 г.

10 процентни пункта растеж на данъчната тежест от БВП води до намаляване на растежа с 1 пункт.

Bassanini, Andrea and Stefano Scarpetta (2001), Does human capital matter for growth in OECD countries? Evidence from pooled mean-group estimates, OECD Economics Department Working Papers No. 282

21 страни от ОИСР за периода 1971-1998 г.

1 процентен пункт растеж на данъците спрямо БВП намалява производството на човек от населението между 0.3 и 0.6 пункта

PricewaterhouseCoopers (2003)

18 страни от ОИСР за периода 1970-1999 г.

1 процентен пункт растеж на данъците намалява растежа на БВП с 0.2 до 0.4 пункта




Когато се изследват данъците е необходимо да отчитат всички разходи за икономиката, които се пораждат от тяхното съществуване. При налагането на повечето данъци възниква т.нар. свръхданъчно бреме – това е скритата загуба за обществото от данъчното облагане. При теоретичното измерване на мъртвото тегло е доказано, че то нараства с квадрата на данъка – тоест ако данъците са два пъти по-ниски свръхданъчното бреме и следователно загубата за икономиката е четири пъти по-висока. Обратното се случва при намаление на данъците – намаляването на ефективността е много по-силно от намалението на данъка.

Освен това отнемането на доход чрез данъците измества вземането на решения от индивидите към държавата и ги прави зависими от волята на правителството. Така те носят по-малка отговорност за себе си и разчитат повече на някой друг да взема решения и да поема отговорност както за тези решения, така и за собствените им действия.



(Димитър Чобанов)

*** ***** ***



Ръст на доходите на самонаетите при ниски данъци


Миналия месец показахме, че при намаление на данъка върху доходите, данъка върху печалбата и осигурителните вноски до 10% работещите на трудов договор ще почувстват значително нарастване на чистите си доходи. Увеличение на средната заплата е над 30%, за хората с най-ниски и най-високи доходи увеличението ще е около 25%, а за т.нар. средна класа увеличението ще е около 35-45%. Това е така, тъй като в момента средната класа плаща най-високи данъчни ставки. Този път ще разгледаме ръста на доходите на самонаетите при въвеждане на 10% ставка за преките данъци.

В момента самонаетите са задължени да плащат за първите 1200 лева от месечния си доход 35% осигуровки върху брутния си доход – 29% осигуровки за пенсия и 6% осигуровки за здравната каса. Доходът след изваждане на осигуровките подлежи на облагане с дължи данък върху доходите със ставки между 12% и 29%. В резултат на това пределната ставка за хората с брутен доход до 1200 лева /нетен доход до 600 лева/ първоначално расте и достига 54%, а след това спада до 29%. Следната ставка също не е равномерна – тя започва от 38% за най-ниските доходи, достига до 49% и след това започва да спада.

Намалението на данъците и осигуровките до 10% ще окаже значително влияние върху доходите на самонаетите. Средното увеличение на нетния доход в резултат на намалението на данъците е над 35%.

Нека разгледаме един пример: едноличен търговец има брутен доход от 1000 лева. При сегашните нива на данъчно-осигурителната тежест той плаща 350 лева осигуровки и 131 лева данък, т.е. той внася в хазната обще 481 лева. На него му остава чист доход от 519 лева. При 10% данъци и осигуровки същият човек ще заплати 100 лева осигуровки и 78 лева данък. Чистият му доход е 822 лева, което е с над 400 лева повече от настоящия му чист доход. С други думи, чистият доход на човека в разгледания пример нараства с 58%.



(Георги Ангелов)




Графика 1: Самонаети – данъчно облагане





Графика 2: Самонаети - нарастване на доходите при 10% данъци





*** ***** ***

Данъците в периода на разцвета на Антична Гърция


Древните гърци са смятали, че данъчното облагане е показател за равнището на свобода във всяко общество. “Тиранин” първоначално означава “управител, който въвежда облагане на дохода (преки данъци)”. “Тираницидийството”, т.е. покушението срещу живота на тиранин, и в Древна Гърция, и в Рим било почти винаги оправдавано и от съдилищата, и от общественото мнение. А “филантроп” (обичащ човека, човеците) се употребява първо в смисъл на “владетел, който намалява или опрощава данъците”.

Логиката на тази словоупотреба е очевидна: уважението към частната собственост е основа на свободата, данъчното облагане е изземване на част от нея; когато тази част е неприемливо голяма по размер, общественото положение на отделния човек се доближава до това на роба.

Днес това е лесно да се каже, но на практика предотвратяването на подобно развитие на данъчната система е доста трудно. Ето защо си струва да се разгледа почти уникалният опит на антична Гърция в уредбата на данъчното облагане. Всъщност това е период (от средата на VІ до средата-края на ІV век пр.н.е.) на разцвет на тази култура и на отбранителния съюз на Атина и Спарта и други по-малки градове държави.

Типове данъци, ставки и справедливост


1. Това е система на косвените данъци, доходите на отделните хора не се облагат пряко. На облагане подлежат различни търговски дейности – продажбите, вноса, използването на обществени (градски или на съюза на полисите) съоръжения: сухоземни и морски пътища, мостове и пристанища. Облагането се оправдава с разходите за поддържането на тези съоръжения. Например пристанищната такса (данък) е 2 %, защото военни кораби патрулират по морските пътища, пазейки търговците от пирати. Когато пиратите се активизирали, данъкът се покачвал временно дори до 10%. Освен това има облагане за провеждане на търгове, притежание на роби и недвижими имоти (сгради, къщи)1 и ползването на страноприемници. Разрешаването на спорове в съда също се заплащало.

2. Традиционно общата ставка е била около 2 на сто от продажбите. За някои отделни стоки, например виното, тя е била около два пъти по-висока. Такъв или по-висок е и данъкът върху някои професии – проституция, гадателство и медицина.

3. Освен това съществува и всеобщ данък извънредно положение (eisphora), с който се финансирало воденето на война. Древна Гърция изглежда е единственото държавно устройство, успяло да ограничи извънредното облагане до времетраенето на повода, заради който е наложено. Това се дължи на политическото устройство и статус на данъчната служба. (Виж по-долу.)

4. Поради облагането на вноса, пристанищата и пр. данъците се събирали в не малка степен от стопанската дейност на чужденците. Съдилищата – доколкото може да се устави днес – и законите обаче са третирали и местните и чужденците еднакво.

5. Глобата за неплащане на данъци е равна на десетократния размер на неплатения данък. 50% от глобата отивали за този, които е информирал. Към чужденците се прилагала и конфискация на стоката.

Политическите и исторически основи на системата


1. Погрешно е да се смята, че всички тирани в антична Гърция са били едва ли не човекоядци. По-често те са политици, които са имали добри намерения. Именно такъв един политик е Пизистрат, именно неговото управление (660-627 пр.н.е.) мотивира данъчните реформи, които са в основата на три-вековния възход на гръцките градове държави, предвождани от Атина.

След успехи на бойното поле Пизистрат узурпира властта, като преди това обявява се за благодетел на бедните, привърженик на равенството и на демократичната конституционна уредба. Той изгонва богатите аристократи от Атина и въвежда 10% данък върху дохода на всички възрастни. Тази ставката е обща политика за много тирани преди и след Пизистрат. Смята се, че иммено Пизистрат въвежда 10-процентния данък-реколта за васалните на Атина градове.2 С приходите финансира водоснабдителната система, обществени библиотеки и здания и минава за покровител на изкуствата.

2. След Пизистрат настъпват няколко важни промени. Първата е, че се премахва данъкът от 10% на глава за свободните граждани (но не и за чужденците). Второ, посочените по-горе ставки на косвените данъци биват фиксирани за дълъг период от време и прилагани спрямо всички.

Трето, покрай данъка “ейсфора” се развива система за събиране на данъци, която е доста рационална и евтина. За да се събере този данък, градът се разделя на сто равни части с еднакъв брой жители. Те избират старейшина и двама заместници и всеки гражданин заявява пред тях богатството си, включително доходите за определен период време напред. Старейшината и подгласниците му преценяват общата сума и я внасят от своите доходи в хазната. След това те събирали тези средства от своите избиратели.

3. С времето тази система на извънредния данък се превръща в служба за частно събиране на данъци от името на града-държава. Тези частни събирачи на данъци добиват това право чрез публичен търг. Понякога това са били отделни търгове за отделни типове косвен данък (пристанища, оборот, пътища, страноприемници и пр.). За да работи системата, възниква стопанската и счетоводна отчетност. За цялата история на антична Гърция няма запис, който да показва, че частното събиране на данъци е довело по по-малко приходи или злоупотреби със службата. При управленията на тираните, частното събиране на данъци обикновено е било заменяно от държавна данъчна администрация.

Скритата “прогресивност” на древногръцката система


Тя се състои в обстоятелството, че при тази уредба, ако не произвеждаш и не продаваш нищо, то и не плащаш нищо. Всъщност дребните фермери и бедните не плащат данъци. Те не плащат и “ейсфора” (защото избраните събирачи на този данък няма как да си съберат обратно предплатените средства).

Всъщност справедливостта на системата идва от това, че фиксираният за години напред данък се прилага еднакво към всички и онези, които произвеждат и продават повече – плащат повече данъци.

Но не данъците финансират големите, останали в историята на архитектурата, обществени сгради и проекти. Това става чрез богослужението и престижа да участваш във важни начинания. Знаменитите антични храмове и непобедимия атински флот, осигурявал с векове сигурността на морските пътища, са били изцяло или почти изцяло финансирани от дарения. Богатството в антична Гърция означава и отговорност.

Вместо заключение


Всичко това не би работило, ако в периода, за който говорим, в Атина не е имало добри закони и съдилища, защитаващи частната собственост, здрави пари, сигурни сухоземни и морски пътища и ниски данъци. Ако за някаква съвременна икономика трябва да състави рецепта за продължителен разцвет и благоденствие, тя едва ли ще включва нещо повече от тези четири елемента.

(Красен Станчев)
*** ***** ***

Идеята за плосък данък набира скорост

Алвин Рабушка3

Приемането и успеха на плоския данък в растящ брой страни в Централна и Източна Европа, включително Естония, Латвия, Русия, Сърбия, Словакия и Украйна, породи интерес в няколко други страни по света.

На 22 юли 2004 година унгарският министър на финансите Тибор Драшкович, член на социалистическата партия, съобщи, че е подготвен да проучи възможността за плосък данък върху доходите, ако той не фаворизира богатите данъкоплатци. Той направи този коментар в отговор на предложение, направено предишната седмица от малкия партньор в коалицията, либералната партия на Свободните демократи, която предложи плосък данък от 30% вместо настоящата система, при която има максимална пределна ставка от 38%.

На 26 юли 2004 година, отиващият си президент на Барбадоската международна бизнес асоциация Джордж Глидал препоръча Барбадос да се откаже от своята подоходна данъчна система с максимална ставка от 33% и да я замени с плосък данък от 12.5% за личните и корпоративните доходи. По-ниската ставка ще направи Барбадос по-конкурентен на ирландския корпоративен данък от 12.5% и кипърския данък печалба от 10%. Глидал посочи, че може би е възможно възприемането дори на по-ниска ставка от 7.5%. Той отбеляза, че “това е посоката, в която светът върви, към плоски данъчни ставки”.

Движението за плоски данъци оказва влияние и в Западна Европа. Известно е, че новото испанско правителство на премиера Хосе Родригес Запатеро обмисля въвеждане на плосък данък. Списание Economist в броя си от 26 юни включва специална притурка за Испания, в която споменава, че Мигел Себастиан, директорът на Икономическата служба на премиера, подкрепя плоския данък. Себастиан, бивш професор от университета Complutense de Madrid е съавтор на изследване, озаглавено “Предложение за реформа на данъчната система в Испания” заедно с Мануел Диаз-Мендоса, който е съветник по данъчната система в Икономическата служба на премиера. Изследването беше завършено на 15 февруари 2004 година и препоръчва приемането на 30% плосък данък за личните доходи вместо досегашната сложна система, която има максимална данъчна ставка от 45%.

Социалистическото правителство на немския канцлер Герхард Шрьодер също обмисля плосък данък. На 27 юли 2004 година 29-членен съвет от академици към Министерството на финансите, ръководен от професор Волфганг Вигард от университета Regensburg, който е и ръководител на независимия Sachverstaendigenrat (Съвет на икономическите съветници), предложи 30% плосък данък за личните и корпоративните доходи. Плоският данък ще замени настоящия подоходен данък с максимална ставка от 45% и ефективната корпоративна ставка от 38.3% (базова ставка от 25% комбинирана с бизнес данък от 13.3% за общините).

*** ***** ***



Reprint: Бюджетният излишък достигна 1 милиард лева

В началото на септември Министерството на финансите публикува данните за изпълнението на консолидирания държавен бюджет до края на месец юли 2004 година. Според тези данни до 31 юли в бюджета е натрупан излишък от почти 1 милиард лева – по-точно 976.7 милиона лева. В сравнение със същия период на 2003 година излишъкът нараства с 50%, което показва, че има възможности и е време да се помисли за по-сериозно намаление на данъците.

Приходите в консолидирания бюджет за първите 7 месеца на годината са 9 милиарда лева, което е с 11.7% повече от същия период на 2003 година. Най-голямо е нарастването на приходите от данъци, които са нараснали с над 14% за една година. Разходите са малко над 8 милиарда лева и отбелязват нарастване с 8.3% спрямо миналата година. Разликата между приходите и разходите води до бюджетен излишък от почти 1 милиард лева.

Бюджетният излишък е резултат от два фактора. Първо, има забавени плащания за около 231 милиона лева – плащанията се забавят с цел избягване на макроикономически рискови е се извършват в края на годината ако изпълнението на приходите в бюджета отговаря на прогнозите. Второ, има преизпълнение на приходите в бюджета за над 745 милиона лева – това са приходи в бюджета, които са в повече от планираните. Именно тези средства могат да се използват за намаление на данъците.

Преизпълнението на приходите в бюджета се дължи на няколко взаимосвързани и допълващи се причини:

1. Очакваното нарастване на приходите в бюджета за 2004 година беше доста подценено – бюджетът е основан на 2.4% номинално нарастване на приходите, което е в пъти по-малко от очаквания номинален ръст на икономиката. (Експертите на МВФ смятат, че 70% от преизпълнението се дължи на заложените по-ниски приходи.)

2. Средногодишната инфлация до момента е по-висока от очакваната, а по-високата инфлация води до повече приходи в бюджета.

3. Високият ръст на банковите кредити води до повишение на потреблението на местни и чужди стоки и съответно повишава добавената стойност и печалбите на фирмите. Това се отразява в по-високи данъчни приходи (ДДС, данък върху печалбата).



Таблица 1: Прогноза за преизпълнението на бюджета до края на годината

Прогноза

Ръст на приходите

Преизпълнение до края на годината

(хил. лв.)



Запазване ръста само на данъчните приходи

14.1%

1 105 553

Прогноза на МВФ

3% от БВП

1 139 190

Запазване ръста на натрупаните приходи

11.2%

1 233 036

Запазване на досегашния ръст на приходите

11.7%

1 302 348

Запазване на средномесечния ръст на приходите за последните 11 месеца

12.4%

1 406 579

Средно

 

1 237 341

Източник: изчисления на автора на база на данни от МФ

Преизпълнение до края на годината


Натрупаното до момента преизпълнение от 745 милиона лева ще продължи да нараства и до края на годината най-вероятно ще достигне между 1.1 – 1.4 милиарда лева (виж таблица 1). Ще приемем за най-реалистична средната прогноза за преизпълнение на бюджета от около 1.2 милиарда лева. През 2003 година преизпълнението беше в размер на 700 милиона лева.

Какво може да се направи с 1.2 милиарда лева?

Тъй като очакваният излишък е над милиард и четвърт логично е да си зададем въпроса какво трябва да се направи в тази ситуация. При високото данъчно облагане в България, ниските доходи и бавните темпове на развитие най-логично е да се заложи на значително намаление на данъците, което да насърчи икономическото развитие и съответно да ускори повишаването на благосъстоянието на българските граждани. Ето няколко алтернативни възможности за използване на 1.2 милиарда лева:



  • възможно е данъкът върху доходите да се намали от сегашните 10-29% до нула;

  • възможно е данъкът върху печалбата да се намали от 19.5% до нула;

  • постижимо е едновременно намаление на данъка върху доходите до 10% и на данъка върху печалбата до 10%;

  • осигурителните вноски могат да се намалят почти наполовина от 42.7% до около 22%.

(Георги Ангелов)

*** ***** ***



Бизнесът: данъците и осигуровките са високи

Според изследване на Центъра за икономическо развитие бизнесът определя данъците и осигуровките като твърде високи. Почти 41% от запитаните твърдят, че патентният данък е непосилен за фирмите. Над 67% смятат, че данъчните ставки принуждават фирмите да укриват доходи, а почти 72% твърдят, че социалните и здравните осигуровки са сериозна тежест за бизнеса. Едва 32% от фирмите смятат, че данъкът върху печалбата е поносим за фирмите, а само 20% са на мнение, че данъчната система създава равни условия за всички фирми в страната.



Бизнес среда – данъчна политика и законова рамка (дял на съгласните с твърденията, %)

 

2003

2004

Юли

Окт.

Яну.

Апр.

Патентният данък е непосилен за фирмите

55.2

51.7

41.5

40.8

Данъчните ставки принуждават фирмите да укриват доходи

77.3

79.5

72.6

67.3

Данък печалба е поносим за фирмите

26.6

23.2

29.1

32.2

Данъчната система създава равни условия за всички фирми в страната

15.8

13.7

12.7

20.6

Социалните и здравните осигуровки са сериозна тежест за бизнеса

72.7

69.8

72.5

71.8

Източник: Център за икономическо развитие, Икономиката на България, юли 2004 година

*** ***** ***



Плосък данък в Германия и Румъния?

Академичен съвет към Федералното министерство на финансите на Германия направи предложение за въвеждане на плосък данък, който да се отнася за индивидуалните доходи и печалбите на компаниите. Целта е да се насърчи инвестиционната активност в най-голямата европейска икономика. Пред агенция Блумбърг председателят на Съвета на икономическите съветници Волфганг Вигард, който е и член на 29-членния академичен съвет, споделя, че предложението включва въвеждане на 30% плоска ставка за облагане на всички лични и корпоративни доходи като намалението на приходите от данъци се компенсира с увеличение на ДДС от 16% на 18%. Също така според плана значително ще се увеличат необлагаемите доходи докато данъчните преференции и субсидии ще се редуцират.

Според Ройтерс ако либералнодемократичният алианс спечели изборите, в Румъния ще бъде въведен плосък данък от 16% върху доходите и печалбите, това е заявил соченият като кандидат за премиер на обединената опозиция Адриан Видеану. Според него настоящото правителство поддържа данъците на едно от най-високите нива в региона и по този начин отблъсква чуждия капитал и принуждава бизнеса да се държи в сянка. Целта на предвидените от опозицията мерки е да извадят по-голямата част от сивия бизнес на светло и да създадат икономически растеж от 6.5% към 2008 г. и към същия период да увеличат доходите на човек от населението от сегашните 130 евро до 328 евро. Подоходният данък в Румъния в момента е със ставки между 18 и 40%, а корпоративният е 25%.

*** ***** ***



Подкрепа за данъчната реформа в България

След излизането на първия брой на бюлетина за ниски данъци “Плосък данък” получихме подкрепа от още хора за данъчната реформа, която предложихме в отворено писмо до министъра на финансите и премиера от 19 март 2004 година.

Един от подкрепилите реформата е Николай Неновски, член на управителния съвет на Българската народна банка, доцент в Университета за национално и световно стопанство в София, преподавател в Университета на Орлеан, Франция, преподавател в IFAG, София и член на Съвета на икономическите съветници на президента на България. Той е бивш ръководител на изследователския отдел и на отдела за монетарни и финансови изследвания на Българската народна банка, работил е в Икономическия институт на БАН, а в момента е заместник-председател на Българската макроикономическа асоциация. Николай Неновски е член на редакционната колегия на Дискусионните материали на БНБ, на списанието Банки, инвестиции, пари, както и на East-West Journal of Economics and Business (Гърция) и Central European Economic Review (Унгария).



Получихме подкрепата и на Александър Паздерски, който е директор корпоративни финанси и анализи на българската консултантска компания ММКонсулт ООД.


Институт за пазарна икономика (www.ime.bg)

Българско общество за индивидуална свобода (www.libertarium.net)

Движение “Български Великден” (www.bgvelikden.org)


Статиите от бюлетина могат да се препечатват свободно при цитиране на източника и автора.

Редактор: Георги Ангелов (george@ime.bg), 943 33 52; www.ime.bg/flat



Автори в броя: Красен Станчев, Димитър Чобанов и Георги Ангелов



1 Собствеността върху земя не се облага с данъци за местните лица, главите на домостопанствата (ойкосите), които са граждани на града-държава. Те рядко са облагани с каквито и да са преки данъци. Вероятно най-честта форма на данъчна измама в древна Елада е доказването на произход от баща и майка, които са граждани, т.е. нещо като фалшифициране на свидетелство за раждане.

2 Той едва ли бил изчисляван според действителната реколта, а по-скоро е бил нещо като норма добив от определена площ. Вероятно е също, че оценките на тези норми да са били занижени и фиксирани за дълги периоди от време, за да бъде възможно събирането.

3 Алвин Рабушка е старши сътрудник в института Хувър на университета Станфорд.

ИПИ, БОИС, БГВ

Каталог: flat -> files
files -> Плосък данък. Месечен бюлетин за ниски данъци Октомври 2004, брой 3 Плосък данък
files -> Съдържание: Аргументи против данъчната хармонизация – от нас за правителството
files -> Плосък данък. Месечен бюлетин за ниски данъци Януари-Февруари 2005, брой 6-7 Плосък данък
files -> Плосък данък. Месечен бюлетин за ниски данъци Септември 2005, брой 10 Плосък данък
files -> Изпълнението на бюджета до май 2006 г. Морални аргументи в полза на данъчните убежища
files -> Проф. Ричард Епщайн
files -> Плосък данък. Месечен бюлетин за ниски данъци Декември 2004, брой 5 Плосък данък


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница