„Пловдивски електронен

1 част

1 част

Музика

□ Магистър

□ Доктор

□ Квалификация

□ Преквалификация

□ Други

□ Магистър

□ Доктор

□ Квалификация

□ Преквалификация

□ Други

Към Тема 1

• Цялостното обществено и интелектуално развитие на човека се отразява в развитие и усъвършенстване и на музикалното изкуство

• Мелодиите стават по-изразителни и разнообразни по тонов обем, метроритъм, ладов строеж;

• Усъвършенстват се музикалните инструменти и певческите гласове;

• Обогатяват се формите на музициране – солово и ансамблово, вокално и инсктрументално;

• Създават се много нови музикални форми и жанрове;

• Полагат се основите на професионално музикално обучение.

Към Тема 1

• 
  Шумерска глинена плочка от III хил. пр. н. е. показва клиновиден нотопис – най-старият от всички известни на нашето съвремие.
  
• 
  При дворовете на египетските фараони съществували ансамбли от певци и инструменталисти.
  
• 
  На индийците принадлежи първият музикален театър, в който актьорът пеел древни легенди и сказания, като си акомпанирал с музикален инструмент, едновременно с това изпълнявал танци и пантомими.
  
• 
  Шофар е палестински древен духов инструмент, изработван от овнешки рог, който според легендите притежавал вълшебна сила да разрушава крепостите на противника.
  
• 
  Китайските философи са убедени, че музиката е част от световната хармония и е призована да подържа порядъка както във Вселената, така и в държавата, може да влияе както върху всички живи организми, така и върху природните стихии.
  

1 лява, 1 дясна

2 лява, 2 дясна

3 лява, 3 дясна и т.н.

• 
  Променя се структурата на феодалното общество – феодалните владения се обединяват, появяват се нациите, градовете стават многолюдни и раздвижват търговията и дребното занаятчийство..
  
• 
  Оформя се богата градска класа, която създава нова (светска, градска) култура
  
• 
  Светското изкуство постепенно измества църковното и се утвърждава като основно направление
  
• 
  Основни културни центрове са големите градове
  
• 
  Появява те първите университети
  
• 
  В тях се изучава музика - теоретично и практически.
  
• 
  Появява се многогласието – както в светската музика, така и в църковното пеене.
  
• 
  Забележително явление на Пълноразвитото Средновековие е рицарската култура. Култът към човека, природата и всичко реално определят светския характер на рицарското изкуство.
  

• 
  Невмите са особени музикални знаци, които се поставят над или под литургичния текст и указват повишаването на гласа с една или повече степени (в рамките на зададен лад), определени ритмични фигури, мелизми и др.
  
• 
  Бенедиктинският монах Гвидо д`Арецо (11 век) поставя съществуващите невмени знаци върху линии и създава цялостна система за преподаване на пеене, наречена „солмизация”. Чрез нея той въвежда за първи път слоговите наименования на основните степени. Всъщност това са началните срички от първите шест стиха на григориански химн, посветен на покровителя на певците Св. Йоан Кръстител.
  
• 
  „Кукузеловото невмено писмо” има повече точност и нюанси при указанията за пеене и се счита за по-разбираемо от певците. Негов създадет е Йоан Кукузел, син на българка, пръв императорски певец във Византия (13 век), наричан „Ангелогласния” заради умението си да пее нежно и с магическо упоение в гласа си призовавал към чистота и смирение.
  

• 
  С това понятие се отбелязва една от най-забележителните епохи в историята на човечеството (14-16 век), характеризираща се с революционни промени във всички области на човешката дейност.
  

• 
  Църковната музика загубва своята сила и популярност, процъфтява светската професионална музика
  
• 
  Средновековните диатонични ладове се заменят с мажоро-минорната ладова система
  
• 
  Ренесансовата музика се отличава със своята песенност – лиричност, раздвиженост на мелодията, разнообразна метроритмична организация, светъл колорит
  
• 
  Чисто вокалните средновековни жанрове се обогатяват с вокално-инструментални
  
• 
  Появява се и се развива самостоятелен инструментален стил
  
• 
  Развитието на музикалното творчество и изпълнителство обуславя и развитието на музикалната теория
  

• 
  В Антверпен, Амстердам, Камбре и др. големи европейски градове са основани училища-интернати (наречени метризи), в които се обучават от детска възраст хористи и органисти. Метризите се превръщат в центрове на професионалното музикално творчество и изпълнителство, а също и на музикално-теоретичната наука.
  
• 
  Френският виден френски теоретик и композитор Филип дьо Витри създава теоретичен труд Ars Nova, който разглежда новите принципи на метроритмичната организация на музиката и начините на записване и дава името на изкуството на Ранния ренесанс, обхащащ ХІV век. В този труд Филип дьо Витри защитава редица прогресивни възгледи, които освобождават музикалната теория от множество църковни догми. Филип дьо Витри създава нов вид мотет – изоритмичен мотет, който е изграден върху разнообразни комбинации от ритмични и мелодични модели. Този труд е толкова значим, че дава името на цялата епоха - Ars Nova.
  
• 
  Джозефо Царлино в своя труд „Основи на хармонията” обобщава постиженията на своите предшественици и представя теоретичните закономерности в музикалното изкуство на ренесансовата епоха. Трудът на Царлино „узаконява” мажора и минора като ладови организации и отделя особено внимание на интервалите и техните обръщения. Царлино установява 12 октавови звукореда, в основата на едни от тях стои голяма терца, а на други – малка терца. Ако голямата терца е в долната част на квинтата, то звученето е весело (allegra), а ако тя се намира в горната част на квинтата, звученето е тъжно (mesta).
  

• 
  Barocca (порт.) перла с неправилна форма
  
• 
  Baroccо (итал.) изискан, странен, необикновен
  

• 
  Свободен полифоничен стил;
  
• 
  Хомофонно-хармоничен стил;
  
• 
  Мажоро-минорна ладова система;
  
• 
  Принцип на музикално изложение - basso continuо;
  
• 
  Промяна в музикално-изразните средства;
  
• 
  Ярки контрасти;
  
• 
  Жанрово многообразие;
  
• 
  Разцвет на инструменталната музика.
  

• 
  Операта се заражда в Италия в средите на аристокрацията, меценатите и просветените хуманисти, в отговор на ренесансовия стремеж за възраждане на античната драма. Първото оперно представление е в 1594 (1597) г. – „Дафне” на композитора Якопо Пери и поета Отавио Ринучини във Флоренция, с което се поставя началото на историята на операта.
  
• 
  Клаудио Монтеверди е създател на оперния оркестър; той първоначално се състоял от тридесет човека. В първата си опера - „Орфей“, Монтеверди използва 15 цигулки, 2 виоли, 2 големи и 2 малки флейти, 2 обоя, 2 корнета, 4 тромпета, 5 тромбона, 2 клавесина, арфа, 2 регала и 1 орган. За времето си тази опера е считана за пример за това, как трябва да се аранжира музиката за оркестъра.
  
• 
  Най-ранното организиране на частни концерти е осъществено още през 1672 г. от Джон Банистър, музикант от Английския двор („Master of King’s Music”). Концертите, дирижирани от него, са започвали следобед от 16 часа през зимата в къщата му. В залата за оркестъра е била издигната ложа. Поставени са били и маси и посетителите са можели да пушат, пият и да се хранят. Срещу един шилинг са си поръчвали каквото искат и са слушали едновременно и музика! Концертите са били обявявани в лондонския печат.