По Антонио Виторино:
„Европейският правен ред е „мека революция” в отношенията между суверенни държави. И крайъгълният камък (pierre angulaire) с решаващ принос за утвърждаването. Огромна роля за развитието на съюзното право чрез тълкуването на неговите разпоредби в светлината на целите и ценностите на ЕС.
Въпреки критиките за „съдебен активизъм (activisme judiciare)!
Той едновременно дава импулси (подтиква) и легитимира (обосновава, вкл. ценностно) съществуването и най-вече действието на този нов правен ред.
Неговата практика запълва множество празноти.”
Но тя и дава пълен смисъл на създадения от ДЧ нов правен ред – нерядко против и въпреки виждането на самите ДЧ (от Ван Генд до наши дни).
И основният инструмент е сътрудничеството с националните съдилища!
-
от една страна НЮ дават повод на СЕС да се произнася (най-вече да тълкува)
-
от друга страна именно те дават живот на неговите произнасяния (като ги прилагат и сетне утвърждават в практиката си)
-
и именно на НЮ СЕС възлага най-важните задължения и най-голямата отговорност – като остава винаги в тяхна помощ при изпълнението на тази мисия.
СЕС играе активно (и със съзнание за значението) ролята на конституционен съд на една правова общност.
Но ако първоначално прави това в конфликт с националните КС (и с опит да им наложи силово примата на ПЕС), днес го прави в интензивно сътрудничество и с все по-очевидни (демонстративни?) жестове на зачитане (на КС) в търсене на взаимно зачитане с оглед добро прилагане на ПЕС.
Така доктрината на зачитането на националната (конституционната) идентичност на ДЧ е ключов елемент в утвърждаването на съюзната конституционна идентичност!
Сподели с приятели: |