По чл. 2, ал. 1, т. 3, „а” от „Наредба за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони” на мс, дв бр. 73/2007 г



Дата26.05.2017
Размер140.65 Kb.
#22074


ИНФОРМАЦИЯ
по чл. 2, ал. 1, т. 3, „а” от „Наредба за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони” на МС, ДВ бр. 73/2007 г.
Относно: съответствието на инвестиционното предложение “Изграждане на кариера за добив на мрамори в концесия „Дядовци“, разположена в землището на с. Дядовци, община Ардино, област Кърджали” с предмета, целите и мероприятията по опазване на съседните защитени зони „Родопи-Средни” с код BG0001031 и „Добростан” с код BG0002073 от НАТУРА 2000.

Въведение. Инвестиционното предложение разглежда проектирането и разработването на кариера за добив на подземните богатства – скално-облицовъчни материали (годни за блокове цепени за производство на плочи рязани за облицовки и настилки) в границите на утвърдените запаси на находище ДЯДОВЦИ, разположено в землището на село Дядовци, община Ардино, област Кърджали. Добивът се предвижда да бъде реализиран на концесионна площ от 26.5 дка в рамките на утвърдените запаси от 16.5 дка, които ще бъдат обособени и разработени като кариера.

На този етап се предвижда да бъде реализиран кариерен добив в продължение на 35 години в рамките (16.5 дка) на утвърдените запаси.



Предложението ще се реализира изцяло на терени, непопадащи, но в близост до защитени зони от НАТУРА 2000.

ИП е разположено на разстояние от защитени зони „Родопи-Средни” - на 2083 м югоизточно, обявена за опазване на природните местообитания (за хабитатите) и „Добростан” – на 7718 м южно, обявена за опазване на птиците.

Местоположението на находището спрямо защитените зони е показано на приложения картен материал.

Находището (16.5 дка) се намира на 300 м изток-североизток от с. Дядовци, до асфалтовия път Ардино - Кроячево, на левия бряг на р. Егридере и на около 2 км северно от гр. Ардино. На 1000 м изток-североизточно от находището се намира мраморно находище “Бели брези“. В административно–териториално отношение находището попада в землището на с. Дядовци, община Ардино, област Кърджали.



Защитена зона „Родопи-Средни” отстои северозападно от ИП на 2083 м.

Ключовите елементи на зона „Родопи-Средни” са: типовете местообитания, видовете и местообитанията на видовете. С обособяването на зоната се цели:

- запазване на природните местообитания и местообитанията на видове и популациите им;

- запазване на естественото състояние на природните местообитания и местообитанията на видове, запазване на естествения за местообитанията видов състав, характерните видове и условията на средата;

- възстановяване на естественото състояние на приоритетните природни местообитания и местообитанията на видове, както и на популации на видовете.

Защитена зона „Родопи – Средни” с код BG0001031. Общата територия на зоната е 1548455.26 дка. Минималната й надморска височина е 138 м, максималната 1952 м, а средната 1022 м. Най-общо около 25% от територията е заета от широколистни листопадни гори, 8% от храстови съобщества, 8% изкуствени горски монокултури и 8% негорски райони, култивирани с дървета (вкл. овошки, лозя, крайпътни дървета) и др. Защитената зона включва родопските дялове Добростан – Преспа и
Драгойна – Мечковец. Районът е слабо населен. Във високите части са запазени иглолистни и букови гори, а в ниските – дъбово – габърови. Добростанският дял и резерват Червената Стена са с обширен карстов район с много канари и пещери. Река Арда е все още със запазени неурбанизирани брегове и корито в средното си течение. Средиземноморско климатично влияние (континентално мезо – средиземноморски климат по Rivas – Martinez) се наблюдава по реките Чая, Луковица и в Хасковският хълмист район.

Предмет на опазване са типовете местообитания от Приложение І на Директива 92/43/ЕЕС:

- равнинни или планински реки с растителност от Ranunculion fluitantis и Callitricho – Batrachion;

- алпийски и бореални ерикоидни съобщества;

- ендемични оро – средиземноморски съобщества от ниски бодливи храстчета;

- съобщества на Juniperus communis върху варовик;

- храсталаци с Juniperus spp.;

- отворени калцифилни или базифилни тревни съобщества от Alysso – Sedion albi;

- полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик (Festuco – Brometalia) важни местообитания на орхидеи;

- богати на видове карталови съобщества върху силикатен терен в планините;

- източно субсредиземноморски сухи тревни съобщества;

- оро – мизийски ацидофилни тревни съобщества;

- хидрофилни съобщества от високи треви в равнините и в планинския до алпийския пояс;

- низинни сенокосни ливади;

- планински сенокосни ливади;

- преходни блата и плаващи подвижни торфища;

- извори с твърда вода с туфести формации (Cratoneurion);

- алкални блата;

- хазмофитна растителност по варовикови скални склонове;

- хазмофитна растителност по силикатни скални склонове;

- силикатни скали с пионерна растителност от съюзите Sedo Scleranthion или Sedo albi – Veronicion dillenii;

- неблагоустроени пещери;

- букови гори от типа Luzulo – Fagetum;

- букови гори от типа Asperulo – Fagetum;

- термофилни букови гори (Cephalanthero – Fagion);

- дъбово – габърови гори от типа Galio – Carpinetum;

- смесени гори от съюза Tilio – Acerion върху сипеи и стръмни склонове;

- източни гори от космат дъб;

- мизийски гори от обикновена ела;

- Рило – Родопски и Старопланински бялборови гори;

- алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior (Alno – Pandion, Alnion incanae, Salicion albae);

- балкано – панонски церово – горунови гори;

- мизийски букови гори;

- мизийски гори от сребролистна липа;

- гръцки букови гори с Abies borisii – regis;

- крайречни галерии от Salix alba и Populus alba;

- гори от Platanus orientalis;

- ацидофилни гори от Picea в планинския до алпийския пояс (Vaccinio – Piceetea);

- субсредиземноморски борови гори с ендемични подвидове черен бор.



Видове, включени в Приложение I на Дир.79/409/EEC и Приложение II на Дир. 92/43/EEC:

- бозайници, включени в Приложение II на Директива 92/43/EEC: Maлък подковонос (Rhinolophus hipposideros); Видра (Lutra lutra); Голям нощник (Myotis myotis); Голям подковонос (Rhinolophus ferrumequinum); Дива коза (Rupicapra rupicapra balcanica); Дългокрил прилеп (Miniopterus schreibersi); Дългопръст нощник (Myotis capaccinii); Дългоух нощник (Myotis bechsteini); Европейски вълк (Canis lupus); Кафява мечка (Ursus arctos); Лалугер (Spermophilus citellus); Остроух нощник (Myotis blythii); Подковонос на Мехели (Rhinolophus mehelyi); Пъстър пор (Vormela peregusna); Средиземноморски подковонос (Rhinolophus blasii); Трицветен нощник (Myotis emarginatus); Широкоух прилеп (Barbastella barbastellus); Южен подковонос (Rhinolophus euryale).

- земноводни и влечуги, включени в Приложение II на Директива 92/43/EEC: Жълтокоремна бумка (Bombina variegata); Ивичест смок (Elaphe quatuorlineata); Леопардов смок (Elaphe situla); Обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis); Шипобедрена костенурка (Testudo graeca); Шипоопашата костенурка (Testudo hermanni); Голям гребенест тритон (Triturus karelinii).

- риби, включени в Приложение II на Директива 92/43/EEC: Маришка мряна (Barbus plebejus); Европейска горчивка (Rhodeus sericeus amarus); Балкански щипок (Sabanejewia aurata).

- безгръбначни, включени в Приложение II на Директива 92/43/EEC: Ручеен рак (Austropotamobius torrentium); Бисерна мида (Unio crassus); Обикновен паракалоптенус (Paracaloptenus caloptenoides); Еуфидриас (Euphydryas aurinia); Макулинеа (Maculinea nausithous); Обикновен сечко (Cerambyx cerdo); Бръмбар рогач (Lucanus cervus); Буков сечко (Morimus funereus); Алпийска розалиа (Rosalia alpina); Полиоматус (Polyommatus eroides).

- растения, включени в Приложение II на Директива 92/43/EEC: Венерино пантофче (Cypripedium calceolus); Калописиева дактилориза (Dactylorhiza kalopissii).

Зоната опазва една от малкото останали жизнени популации на сухоземни костенурки в района планините, обграждащи Горнотракийската низина. Тя защитава едно от двете малки находища на местообитание (Гори от Platanus orientalis) в планините, обграждащи Горнотракийската низина. Зоната защитава единственото известно историческо находище на Леопардов смок (Еlaphe situla) в планините, обграждащи Горнотракийската низина. В зоната е северната граница на разпространение на местообитание Гръцки букови гори с Abies borisii – regis. Зоната също така опазва значителна бройка от мечки на тяхната източна граница на разпространение в южна България. Източната ниска част на зоната е едно от най-важните места за опазване на Elaphe quatorlineata sauromates.

Зоната е застрашена от плановете за строеж на нови малки ВЕЦ, които разрушават крайречните местообитания, променят естествените хидрологични характеристики и вредят на ихтиофауната. Плановете за строителство на вятърни електроцентрали могат да нанеса значителни въздействия на тревни, скалисти и храстови местообитания. При бъдещо разширяване на автомобилните пътища в зоната е необходимо да се вземат мерки за опазване на защитените местообитания и дефрагментация на местообитанията на мечката и дивата коза. Тя e застрашена от западане на екстензивната паша, обусловила съществуването на полуестествените сухи тревни и храстови местообитания и съответно най-добрите местообитания за видовете шипобедрена и шипоопаша костенурки и лалугер. Осъществяването на забраната за лов на костенурки е сериозен проблем.

Защитена зона „Добростан” отстои северозападно от ИП на 7718 м.

С обособяването на зоната се цели:

- запазване на площта на природните местообитания и местообитанията на видове и техните популации

- запазване на естественото състояние на природните местообитания и местообитанията на видове, предмет на опазване в рамките на защитената зона, включително и на естествения за тези местообитанията видов състав, характерните видове и условията на средата;

- възстановяване при необходимост на площта и естественото състояние на природни местообитания на видове, както и на популации на видовете, предмет на опазване в рамките на защитената зона.



Защитена зона „Добростан” с код BG0002073. Общата територия на зоната е 836155.20 дка. Минималната й надморска височина е 285 м, максималната 1989 м, а средната 984 м. Най-общо около 40% от територията е заета от широколистни листопадни гори, 24% от смесени гори, 9% от иглолистни гори, 8% от храстови съобщества, 6% от сухи тревни съобщества, степи и др.

Добростан се намира в Средни Родопи. Носи името на едноименния планински рид. Територията обхваща и няколко съседни рида – Белочерковски рид, Кръстова гора, Черни рид и рида Чуката. На север Добростан граничи с Горнотракийската низина, като границата преминава над град Асеновград, селата Червен, Долнослав, Орешец, Тополово, Новаково, Узуново и Паничково. От запад за естествена граница служат долините на река Чепеларска и Манастирска река, а от юг Давидковска река, река Арда и язовир Кърджали. Източната граница на мястото е по реките Боровица и Яйлъдере. Добростан е средно- и високопланинска територия със сложен ридов релеф, прорязан от речни долини. В геоложки аспект планината е изградена от метаморфни скали – гнайси, шисти, амфиболити, мрамори и гранити върху които лежат палеогенски вулканити и седименти. Най-голяма площ от територията заемат горските местообитания предимно от широколистни, иглолистни и смесени гори. В по-ниските части добре изразен е пояса на ксеротермните гори от космат и виргилиев дъб с представители на кленовите, също и гори от сребролистна липа. Без изключения тези гори имат издънков произход. На по-високите части разпространени смесените ксеромезофилни и мезофилни гори от мизийски бук, горун обикновен габър и воден габър, както и най-големият защитен масив от черен бор в страната. Над тях се срещат групи на цар-борисовата ела. В южните части се срещат гори от обикновен бук и иглолистни гори от бял бор и смърч. Смърчовите гори покриват и връх Преспа – най-високата точка в Добростан с около 2000 м.надм.в. По заравнените била и по склоновете има открити пространства – ливади, пасища с ксеромезофилна тревна растителност с преобладаване на валезийска поветица, стоянова власатка, далматска власатка, черна садина, обикновена полевица и др. Голям е процентът и на площите с храстови съобщества. Сред естествените местообитания са разпръснати земеделски земи, създадени на мястото на гори от мизийски бук и горун. В Добростан се срещат над 100 вида енедмични растения.



Птици, включени в Приложение I на Дир.79/409/EEC: Белоглав лешояд (Gyps fulvus), Белогръб кълвач (Dendrocopos leucotos), Белоопашат мишелов (Buteo rufinus), Белошипа ветрушка (Falco naumanni), Бял щъркел (Ciconia ciconia), Врабчова кукумявка (Glaucidium passerinum), Глухар (Tetrao urogallus), Горска чучулига (Lullula arborea), Градинска овесарка (Emberiza hortulana), Египетски лешояд (Neophron percnopterus), Земеродно рибарче (Alcedo atthis), Козодой (Caprimulgus europaeus), Кръстат (царски) орел (Aquila heliaca), Късопръст ястреб (Accipiter brevipes), Късопръста чучулига (Calandrella brachydactyla), Лещарка (Bonasa bonasia), Ливаден дърдавец (Crex crex), Ловен сокол (Falco cherrug), Малък креслив орел (Aquila pomarina), Малък орел (Hieraaetus pennatus), Орел змияр (Circaetus gallicus), Осояд (Pernis apivorus), Пернатонога кукумявка (Aegolius funereus), Планински кеклик (Alectoris graeca graeca), Полубеловрата мухоловка (Ficedula semitorquata), Сив кълвач (Picus canus), Синявица (Coracias garrulus), Сирийски пъстър кълвач (Dendrocopos syriacus), Скален орел (Aquila chrysaetos), Сокол скитник (Falco peregrinus), Среден пъстър кълвач (Dendrocopos medius), Червеногърба сврачка (Lanius collurio), Черен кълвач (Dryocopus martius), Черен щъркел (Ciconia nigra), Ястребов орел (Hieraaetus fasciatus), Ястребогушо коприварче (Sylvia nisoria).

В Добростан са установени са 149 вида птици, от които 28 са включени в Червената книга на България (1985). От срещащите се видове 60 са от европейско природозащитно значение (SPEC) (BirdLife International, 2004). Като световно застрашени са включени 4 вида, а като застрашени в Европа съответно - 21 вида, в SPEC3 - 35 вида. Мястото осигурява подходящи местообитания за 46 вида, включени в приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие, за които се изискват специални мерки за защита. От тях 37 са вписани също в приложение І на Директива 79/409 на ЕС. Добростан е мястото в България където се счита че все още гнезди с най-многочислена популация белошипата ветрушка, която е застрашена от изчезване в света. Той е от световно значение като представителен район за Средиземноморския биом. Пет биомно-ограничени вида, характерни за този биом, се срещат в Добростан - планински кеклик, черноглава овесарка, скална зидарка и червеногушо коприварче. Районът е от световно значение и за царсия орел. Във високите части на планината се срещат видове, характерни за иглолистните гори, като лещарката, глухаря и белогърбия кълвач. Добростан е едно от най-важните места в страната от значение за Европейския съюз за 12 вида птици, тъй като поддържа значим гнездови популации на египетския лешояд, скалния орел, царския орел, осояда, орела змияр, сокола скитник, белошипата ветрушка, лещарката, глухаря, бухала, козодоя и белогърбия кълвач. Районът е и един от най-важните в Европа за опазването на керкенеза, чухала и зеленогушата овесарка. Поддържа също значими гнездови популации на черния щъркел, белоопашатия мишелов, малкия орел, черния кълвач, сирийския пъстър кълвач, средния пъстър кълвач, горската чучулига, червеногърбата сврачка и сивия кълвач.

Природата на района е под въздействието на горско-стопански и земеделски дейности, а също така и туризма и ползването на водите. Горите са застрашени от интензивните сечи в старите широколистни и иглолистни гори, паша, умишлени палежи и залесяване с нетипични за района видове. На места има почвена ерозия предизвикана от нецелесъобразно управление на горите. Горските пасища са обект на разораване и постепенно облесяване.

Изгарянето на хвойната води до унищожаване на характерни местообитания. Пашата се осъществява в близост до селищата. Отдалечените пасища не се използват пълноценно, поради намаления брой селскостопански животни в сравнение с миналото. По тази причина, както и поради частичното обезлюдяване на района част от ливадите и пасищата биват изоставени, което води до сукцесия и влошаване качествата на важни за птиците местообитания. Изсичането на гори по поречията на планинските реки, както и изграждането на малки ВЕЦ нарушава цялостния воден баланс и има отрицателно въздействие върху обширни територии в Добростан. Преки заплахи за птиците са бракониерството (отнемането на малки и на яйца от гнездата на грабливите птици, отстрелване на дневни и нощни грабливи птици, използване на капани и примки), скалното катерене, движението с моторни превозни средства извън пътищата (включително т.нар. “off road”) и други. Независимо, че територията е слабо населена, тя е една от предпочитаните туристически дестинации в Западни Родопи, особено за специализирания пещерен и алпийски туризъм. Добростан е обект на сериозни инвестиционни намерения за развитие на добива на енергия от възобновими източници – чрез ветроенергийни паркове и малки ВЕЦ.

Изграждането на ветроенергийни паркове ще възпрепятства свободното движение на птици, особено на грабливите птици, в значителна степен ще ограничи достъпа им до подходящи местообиания. Ветрогенераторите ще предизвикат висока смъртност на птици. Изграждането на мини ВЕЦ-ове ще наруши общия воден баланс на територията, ще ограничи предвижването на рибата и ще окаже отрицателно влияние върху хранителната база на черния щъркел. Потенциална заплаха за мястото е развитието на мащабни комплекси и съоръжения за масов туризъм.

Защитените територии в обхвата на община Ардино са:

„Дяволският мост” защитена местност на р.Арда. Дяволският мост е построен върху живописен тесен пролом през Османския период. През него е минавал път, свързващ района на днешния Пловдив, през прохода Маказа с Беломорието. Моста е трисводест, като на сводовете на страничните му ребра са направени отвори с полукръгли сводчета за отчитане на водата. Срещу течението са дозирани вълноломи. По ръба на пътното платно е запазен каменен парапет с височина 12 см. Върху един от ключовите камъни на централния свод е открит гравиран малък хексагон, наричан "Печатът на Соломон". Стопанисва се от ДГС-Ардино.

Природната забележителност “Хладилника”. Намира се северно от гр. Ардино, до устието на река Давидковска, при вливането й в река Арда. Представлява хладилна пещера, може да се използва за естествен хладилник. През топлите месеци от нея лъха студен въздух. Стопанисва се от ДГС-Ардино.

Тракийската крепост “Калето”. За природна забележителност е обявено и историческото място “Калето” с площ от 0.5 ха находящо се на 500 м от тракийското светилище “Орловите скали”. Крепостта е изцяло разрушена. Стопанисва се от ДГС-Ардино.

Находище на родопски силивряк в землището на с. Дядовци - природна забележителност. Намира се по десния сенчест, скалист бряг на река Арда. Това е първото находище, обявено за защитено през 1978 г. Площта му е 0.1 ха. На следващата година находището край с. Любино (в местността Гуилич), близо до Хладилната пещера също е обявено за защитено. Разположено е върху северен скалист склон, като и неговата площ е 0.1 ха. Стопанисва се от ДГС-Ардино.

Площта на находище ДЯДОВЦИ е разположена върху левия бряг на р. Егридере от Общински и Частен поземлен фонд. Източната част на находището представлява стар нерагламентиран кариерен терен, който е със статут на пасище от Общински поземлен фонд, а западната част са запустели, необработваеми ниви от Частен поземлен фонд. Най-високата точка има кота 605.0 м, най-ниската 581.0 м или денивелацията на терена е 24.0 м. Концесията не засяга планински и гористи местности, влажни зони, съществуващи паметници на културата и територии със специфичен санитарен статут.

Инвестиционното предложение се намира на разстояние от защитените зони (от 2 до 8 км), а и площта на концесията от 26.5 дка (16.5 дка за кариерата) е твърде малка за да окаже влияние при бъдещото й разработване върху местообитанията или популациите на видовете в района, както и за тяхното фрагментиране, сравнени със сегашното състояние.

Не се засягат приоритетни местообитания предмет на опазване в защитените зони. На терена няма наличие от представените природни местообитания и местообитания на видовете, предмет на опазване в защитените зони, включени в Приложение I на Директива 92/43/EEC, Приложение I на Директива 79/409/EEC и Приложение №1 на Закона за биологичното разнообразие. Така, че инвестиционното предложение няма да причини загуби на площи от подлежащи на защита растителни и животински видове, то е извън местата от особена важност за опазване на орнитофауната, гнездовото им местообитание и хранителна база.

В площта не е установено наличието на защитени от Закона за биологичното разнообразие растителни и животински видове.

Поради състоянието на терена и разположението на находището, то не предлага екологични ниши за описаното по горе биологично разнообразие, характерно за зоните и района. В този смисъл при реализацията на инвестиционното предложение няма да бъдат засегнати местообитания, включени в Приложение № 1 на ЗБР и няма да бъдат засегнати ключови елементи на защитените зони. Няма да се засегнат популации на редки и защитени видове, особено на такива с неблагоприятно природозащитно състояние.

Инвестиционното предложение, не генерира отпадъци или емисии, които при експлоатацията могат да увредят съседни местооботания или популации на защитени видове. Няма да се засегнат популации на редки и защитени видове, особено на такива с неблагоприятно природозащитно състояние.

Интензивните добивни дейности, извършвани без взривни работи, ще повлияят отрицателно до известна степен на формираните в района фито и зооценози, въпреки малката площ, обект на предложението. Въпреки, че въздействието ще е постоянно в рамките на конецсионния период от 35 години, пет дни в седмицата в светлата част на денонощиет, безпокоенето на видовете може да се определи като минимално.

За ограничаване на това влияние в генералния и годишните технически проекти ще бъдат заложени редица мерки, разгледани в Информацията по Приложение 2 от ЗООС и Наредбата за условията и реда за извършване на ОВОС.

Биологичната рекултивация ще се планира така, че да се постигне максимално възможното възстановяване на нарушените терени и приобщаването (връщането им) към съществуващия ландшафт, без да се оставят значими отрицателни земни форми.

След полагането на земните маси и хумусния слой и заравняването им ще се изврши незабавно затревяване с оглед недопускане на ерозионни процеси. Ще се предвидят необходимите подготвителни и отгледни мероприятия за тревното съобщество - адекватна почвоподготовка; осигуряване на почвена влага; внасяне на естествени изкуствени торове; поливане, създаване на елементарна ограда.

Около откосите е възможно да се използва и пионерния и противоерозионен вид бяла акация (Robinia зseudoacacia), а добро решение, адекватно на изискванията за дейности в защитени зони е използването на характерните за района растителни видове.

Така в течение на няколко години ще бъдат заложени базовите изисквания за компенсиращи мерки съгласно чл. 34 от ЗБР.

Очаква се самонастаняване на местните видове растителност, което по същество ще приближи територията към някой от подлежащите на опазване хабитати в ЗЗ.

Комулативното въздействие от разработването на кариерата от 16.5 дка може да се определи хипотетично като значително, предвид факта, че в общината са разработени и други кариери за строителни и скално-облицовъчни материали. Антропогенния натиск обаче ще се увеличи незначително, защото на 1000 м изток-североизточно от ИП вече има обект на добивни работи и почти няма да измени фоновото настоящо състояние.

Разработването и реализацията на инвестиционното предложение няма да окаже съществено и забележимо въздействие върху предмета и целите на опазване в защитените зони. Няма да бъдат засегнати приоритетни типовете природни хабитати, местообитания на видове и видове, предмет на опазване. Няма да бъдат фрагментирани популациите на редки, защитени и ендемични видове, характерни за зоните, както и няма да бъде влошена структурата и динамиката на популациите им.

Предвид гореизложеното считаме, че реализацията на ИП няма да окаже негативно въздействие върху защитените зони.

Към информацията за съвместимост прилагаме снимков и картен материал.



С уважение:..................

(инж. З. Чаръкчиев)




Каталог: ovos


Сподели с приятели:




©obuch.info 2022
отнасят до администрацията

    Начална страница