По данни на Световната здравна организация (сзо), маларията е една от най-разпространените заразни болести в световен мащаб



Дата09.10.2017
Размер54.29 Kb.
#31993
По данни на Световната здравна организация (СЗО), маларията е една от най-разпространените заразни болести в световен мащаб. Тя представлява сериозен здравен проблем в над 100 страни, територията на които се населява от около 2,4 милиарда души (това представлява 40% от населението на земята).
След ликвидацията на маларията в почти всички страни от Европейския регион на Световната здравна организация, в края на 20-ти век започва нов подем на тази паразитоза. Възстановена е местната трансмисия и избухването на епидемии в редица страни на Централна Азия, Кавказ и в съседна Турция. Увеличават се и внесените в Европа случаи от ендемични за малария региони. За периода 1998-2007 г., внесените случаи са 125 330, от които 561 са завършили летално. През същия период в Европейския регион на СЗО официално са регистрирани 421 470 автохтонни случаи на малария.
С цел ограничаване разпространението на горецитираната паразитоза, СЗО разработва Глобална маларийна програма, съгласно която до 2015 г. маларията в ендемичните страни на Европейския регион следва да бъде елиминирана, както и да не се допусне възстановяването на местното й предаване в страните, в които е ликвидирана.
У нас постоянно се диагностицират случаи на малария, внесени от ендемични страни. За периода 1966 – 2008 г. техният брой възлиза на 2934, от които 15 са завършили летално.
Недостатъчната клинико-епидемиологична насоченост на медицинските специалисти към тази паразитна болест и все по-често срещащата се резистентност на причинителя на малария тропика към основните химиотерапевтици, водят до сериозни последици за заболелите и крият риск от възникване на местна малария в страната. За това допринасят и усилената миграция на населението, ограничената насоченост на българските граждани, пътуващи зад граница по отношение търсенето на актуализирана информация за разпространението на маларията по света и препоръчителните предпазни мерки спрямо нея, подценяването на опасността от нейния внос и разпространение.

Във връзка с гореизложеното и в изпълнение изискванията на действащата нормативна уредба – Наредба № 17 от 30.07.2008г. за условията и реда за провеждане на диагностика, профилактика и контрол на внасяните паразитни болести (обн., ДВ, бр. 71 от 12.08.2008г.) и на препоръките на Глобалната маларийна програма на СЗО прилагам следния материал:




МАЛАРИЯТА
е протозойно заболяване, което се характеризира с остри и циклични температурни пристъпи, анемия и хепатоспленомегалия.

ЕТИОЛОГИЯ: Маларията у човека се причинява от 4 вида плазмодии. Предаването на маларията от комар на човек преминава през два биологични цикъла.
1. Спорогония е половият цикъл, който протича в тялото на анофелийния женски комар. При смучене на кръв от човек, комарът го заразява.

2. Шизогония – безполов цикъл, протича в тялото на човека, при който паразита претърпява два етапа в развитието си:

- първо в чернодробните клетки, а след това и в еритроцитите в кръвта. В резултат на това се разрушават поразените чернодробни клетки и еритроцитите.

ИЗТОЧНИК: Може да бъде само човек, чиято кръв има полови форми – гаметоцити. Това може да бъдат хора с остри прояви и паразитоносители. Ако човек не се лекува при Плазмодиум Вивакс и Пл. Овале може да бъде източник до 3 години, при Пл. Фалципарум до 1 година и при Пл. Маларие до 50 години. На това паразитоносителство се дължат ежегодните следкръвопреливни случаи в България.

МЕХАНИЗЪМ НА ПРЕДАВАНЕТО – заразяването става най-често:

- при кръвосмучене от заразени анофелийни комари;

- при хемотрансфузия;

- при трансплантация;

- чрез спринцовки и игли контаминирани с паразити (при наркомани).

ВЪЗПРИЕМЧИВОСТ: всеобща. Траен имунитет след преболедуване няма. Ваксина също няма.
КЛИНИКА:
Заболяването започва с инкубационен и продромален период, който протича като грипно заболяване. Типичният малариен пристъп протича в три етапа:
- разтрисане – болният лежи в леглото покрит с няколко завивки. Кожата е бледа, цианотична, хладна, настръхнала (гъша кожа). Появява се главоболие, болки в мускулите и кръста, гадене, повръщане. Тази фаза продължава от 15 минути до 2 часа. След това настъпва втората фаза.
- температурна – 40о С – 41о С. Болният отхвърля завивките, засилват се главоболието  и мускулните болки. Кожата е суха, хиперемирана. Артериалното кръвно налягане се понижава, появява се тахикардия и чувство за задух. Тази фаза продължава 4-6 часа и преминава в третата.

- обилно потоотделяне – настъпва подобрение на общото състояние, температурата спада, болните се успокояват и имат желание за сън.


След маларийния пристъп настъпва безтемпературен период (48-72 ч.). Пристъпите обикновено се появяват в едно и също време на деня и болните ги очакват.
Различните видове маларийни плазмодии определят и някои различия при клиничното протичане.
1. Малария терциана – в зависимост от щама е с кратък и дълъг инкубационен период и правилно редуване на пристъпите. Често се наблюдават херпесни образования. Без лечение пристъпите продължават 3 -6 седмици. Черният дроб се увеличава умерено, а слезката нараства бавно. Усложненията се изключение.

2. Малария овале (тридневна) – по клинично протичане е сходна с малария терциана.


3. Малария квартана. Инкубационният период е 24 дни. Още с първите пристъпи се установява правилна цикличност (72 ч.). Заболяването често протича с развитието на нефротичен синдром, особено у деца. Той се развива бавно на фона на основното заболяване с нарастваща протеинурия, хипопротеинемия, отоци, хипертония и бъбречна недостатъчност. Пристъпите може да продължават 3-4 месеца.

4. Малария тропика – инкубационният период е 10-12 дни. Има слабо изразен продромален период. Пристъпите са през ден, но може всеки ден. Температурните пристъпи са по-продължителни, аперитичните периоди са кратки и недобре отграничени. Нарушава се бъбречната функция и в урината се установяват белтък, еритроцити, хиалинни и гранулирани цилиндри. Дишането е учестено. Рано се развива абдоминален синдром.


УСЛОЖНЕНИЯ – може да се появят още след първите няколко пристъпа. Най-често се развива усложнение при малария тропика.

Най-много са случаите на церебрална малария предимно у деца, бременни и неимунни лица (хора, които не живеят в маларийни райони, а по някакъв повод попадат там).


- Церебралната малария протича с класическата картина на прекома и кома, като във фазата на кома в периферната кръв се установява висока паразитемия с всички стадии на паразита;
- Остра бъбречна недостатъчност .- може да се развие като самостоятелно усложнение или като съпътстващо церебралната малария. Развива се олигурия до анурия, което определя неблагоприятния краен изход от заболяването.

- Хемоглобинурийна треска – остра хемолиза се развива най-често при Г6ФД-недостатъчност или след приемане на хинин, примахин, амидофен и др. Температурата се повишава, появяват се болки в кръста, мускулите и ставите. Урината става тъмна, може да настъпи блокиране на бъбречната функция с анурия. При благоприятно протичане и отстраняване на ноксата пристъпите спират след 4-5 дни.



ДИАГНОЗА – поставя се въз основа на :

1. Характерната клинична картина (температурни пристъпи).

2. Епидемиологична анамнеза ( в България това означава завръщане от малариен район или кръвопреливане).
3. Паразитологична диагноза. За рутинната диагностика това означава два препарата ( три дебели кръвни капки и кръвна натривка от периферната кръв от безименния пръст на ръката или увулата на ухото). Изследването се извършва в Паразитологична лаборатория на РИОКОЗ. Вземането на препарата за изследване става не само по време на пристъп, а и по всяко друго време.

Диференциална диагноза:

Грип
Коремен тиф

Хранителни токсикоинфекции

Дизентерия


Хепатит
Холецистопатии
Лимфогрануломатоза
Хемолитична анемия

Комата трябва да се диференцира от :

Диабетна
Хепатална


Хипертермична
Еклампсична и др.


ПРОФИЛАКТИКА:

1. Предпазване от ухапване от комари, чрез замрежване или използване на репеленти.
2. Химиопрофилактика на заминаващите български граждани в тропически и субтропически страни. Химиопрофилактиката не предпазва от инвазиране, но поддържа нисък праг на паразитемия за предотвратяване на тежко протичане на маларията, преди всичко маларийната кома.
3. Осигуряване на медицинско наблюдение на всички български граждани, завърнали се от тропически и субтропически страни, т.е. в продължение на 3 години от завръщането в случай на фебрилно състояние, лицето се изследва задължително за малария, независимо от поставената диагноза. Същите веднага след завръщането се изследват в РИОКОЗ.
4. През периода 15.Х-15.ІV. не се извършва изследване за малария на български граждани, завърнали се от тропически и субтропически страни, а се осъществява само медицинско наблюдение. 5. Болните от малария се хоспитализират във Вътрешно или Детско отделение на съответната болница.
Каталог: devedu -> resources
resources -> Спин (синдром на придобитата имунна недостатъчност)
resources -> Жените в политиката: за и против квотния принцип
resources -> Спад на детската смъртност с 60% за 40 години
resources -> Поколение без хив: Елиминиране на предаването на хив от майка на дете до 2015 г
resources -> Конкурс "Можем да победим бедността"
resources -> Опазване на биологичното разнообразие в българия национална Стратегия за Опазване на Биологичното Разнообразие
resources -> Петнадесета специална закрила на някои категории работници и служители раздел II
resources -> V. мерки и подходи за постигане на целите VI. Дейности и финансова рамка VII. Организация на изпълнението на плана


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница