По-малко болници, повече санаториуми ще прави Москов



страница1/5
Дата28.10.2018
Размер0.68 Mb.
#102516
  1   2   3   4   5
Пресклипинг : „Здравеопазване”
27.11.2014



По-малко болници, повече санаториуми ще прави Москов

Държавата налива пари главно в спешната помощ

Виктор Иванов
Намалява не на леглата за активно лечение в болниците и прехвърлянето им към продължително лечение в структури като санаториумите предвижда концепцията на правителството за развитие на болничната помощ. Вчера тя бе одобрена от Министерския съвет по предложение на здравния министър Петър Москов.

Според министъра това прехвърляне на легла от болниците към санаториумите ще осигури по-висока ефективност в разходите на болниците. Така се гарантирали и по-големи възможности за престой в здравно заведение на хората, които имат нужда от продължително лечение. Според концепцията прехвърлянето на легла ще е в областите вътрешни болести, кардиология, ревматология, пневмология, ортопедия, нервни болести и пр. Ще бъдат направени и два центъра за лечение на пациенти в "будна кома", обявиха от правителствената информационна служба.

Главните инвестиции до 2020 г. обаче ще са насочени към болници, които предлагат спешно лечение. Според документа трябвало да се закупи модерна техника както за болниците, така и за екипите на линейките, да се даде възможност за лечение от разстояние в отдалечени населени места, както и да се построят нови спешни центрове.

Линейките вече ще се поддържат само в центровете за спешна медицинска помощ, предвижда концепция на Петър Москов за спешната помощ, която също бе одобрена от правителството. Тези центрове ще имат и филиали в по-малки населени места.

Държавата трябва да има и резерв от линейки и екипи от лекари за тях, които да се ползват в случаи на големи аварии, природни бедствия и катастрофи.

Болните ще се карат в спешни болнични комплекси.

Те трябва да имат достатъчно капацитет, за да могат да приемат пациенти безотказно.

Спешните болнични комплекси ще бъдат профилирани както по райони на обслужване, така и по болести, предвижда още концепцията.


АБВ остана само с младежката комисия. ГЕРБ дава 5 на РБ, 2 на патриотите и по 1 на другите

Кристина Кръстева
Ръководството на 5 парламентарни комисии ще отстъпи ГЕРБ на коалиционните си партньори от Реформаторския блок, научи "24 часа". Позициите се съгласуваха до края на деня в срещи на лидера на управляващите в Народното събрание Цветан Цветанов с всяка от парламентарните групи поотделно. Търсеше се максимално съгласие, за да мине гладко днес гласуването им в пленарната зала.

РБ ще поеме вътрешната, земеделската, регионалната, транспортната и комисията за взаимодействие с гражданите. Реформаторите не са определили шеф само за последната. Първите 4 ще оглавят съответно зам.-шефът на ДСБ ген. Атанас Атанасов, зам.-председателят на СДС Румен Христов, вторият човек в ДБГ след Меглена Кунева - съпредседателят на ПГ на

РБ Найден Зеленогорски, и Гроздан Караджов от Гражданския съвет на блока. Патриотичният фронт ще поеме, освен комисията за ДКЕВР вероятно и тази за борба с корупцията. Сигурен шеф на първата е лидерът на НФСБ Валери Симеонов.

За АБВ е тази по младежта и спорта.

БСП получава икономическата комисия, а ДПС -социалната. БДЦ на Николай Бареков взема еврофондовете, които ще движи лично лидерът на парламентарната група Светлин Танчев. Само Волен Сидеров, отказал комисия.

Делян Добрев ще оглави енергийната комисия, а заместник ще му е Мартин Димитров от РБ. В момента с най-големи шансове за здравната - пред Десислава Атанасова и Даниела Дариткова, е дългогодишният началник на ВМА ген. Стоян Тонев. Зам.-шефката на ПГ на ГЕРБ Цвета Караянчева пък щяла да е зам. на Румен Христов в земеделската комисия.


Такса преглед за пенсионери остава 1 лев, но няма да се доплаща на джипитата им

Анна Ботинова
Такса преглед за пенсионери остава 1 лев, а държавата няма да доплаща разликата до 2,90 лв. на личните лекари. Това съобщи д-р Цветан Райчинов, шеф на Българския лекарски съюз (БЛС). Той поставил въпроса на здравния министър д-р Петър Москов на среща между двамата вчера. Министърът не бил сигурен дали това е окончателно решено.

"Тази информация изключително ни притесни. Пенсионерите ще плащат 1 лев, всички останали - 2,90 лв. Това е дискриминация спрямо останалите групи осигурени. Каква е логиката пенсионер с висока пенсия да плаща по-малко от един работник на минимална заплата?", попита Райчинов. Той постави и въпроса как ще се издържат селските джипита, които работят предимно с пенсионери и неосигурени.

"В центъра на здравната система у нас не е пациентът, нито лекарят, а финансовият министър. Той решава какво и колко да получат пациентите и всъщност колко да живеят. Бюджетът за 2015 г. или трябва да е основан на живи хора, или ще бъде "на статистически принцип". Ако е така, ще имаме статистически брой умрели хора", каза още д-р Райчинов.



Здравната вноска остава 8% до 2017 г.
Здравната вноска ще остане 8% до 2017 г., става ясно от анализа към проектобюджета на държавата за догодина. Здравната система обаче ще разполага с повече средства - т.г. те са били 3,496 млрд. лева (или 11,3% от общите държавни разходи), а за догодина се предвиждат да са 3,886 млрд. лева (или 12,5% от общите разходи).

Както здравния министър д-р Петър Москов съобщи, 2015-а ще е транзиторна година, т.е. секторът ще функционира както досега, но ще вървят обществени обсъждания на готвените реформи, чиито масов старт е фиксиран за 2016-а. Ще се създаде законова рамка, за да може след една година да се промени начинът на финансиране на системата, когато трябва да имаме и по-добра спешна помощ, по-добре застъпено детско и майчино здравеопазване, а лечебните заведения да работят по-ефективно.

Повече пари има за образованието. Вдига се стандартът за издръжка на учениците, както и парите за пътуващите учители. Увеличават се и стандартите доходи на работещите в системата /26,9 млн. лв. допълнително/ и се отпускат над 2,6 млн. лв. повече за стипендии на учениците. Общият размер на бюджета за просвета е 3,044 млрд. лв.


Проф. Красимир Иванов, ректор на Медицинския университет - Варна:

Модерно здравеопазване се прави с инвестиции

Даниела Фархи
Какви според вас са най-неотложните мерки, които трябва да предприемат новите министри на здравеопазването и образованието, проф. Иванов?

- Първата им задача е да направят детайлен анализ за моментното състояние на двете системи. Така ще могат да се вземат верни решения, да планират кадрови и финансов ресурс. За това могат да се опрат на експертното мнение на университетите, които за 25 г. преход не бяха пълноценно използвани.



- Здравният министър д-р Петър Москов вече обяви приоритетите си. Как ви звучи идеята болниците да не бъдат търговски дружества?

, - Това е дълго затлачван проблем. Абсурдно е да има инфекциозни клиники и психиатрии в търговско дружество.^ Да сте чули някой да е направил частна инфекциозна болница или частна психиатрия? А варианти има много. Част от тях дори са заложени в действащия Закон за лечебните заведения. В чл. 62 е предвидена възможност със санкция на МС медицинските университети да поемат управлението на университетските болници за срока на акредитацията им. В същото време от 14 г. не се коригира обявената за противоконституционна т. 5 от чл. 101 за разпределението на капитала на бившите окръжни болници. Тези два примера са достатъчни, че е назрял моментът за промени.

- Ще остават ли младите лекари у нас, ако специализират и в малки болници, както иска министър Москов?

- Министърът много точно е налучкал решението. Дано тази мярка се реализира. Защото сега не можем да сме конкурентни на офертите от чужбина, където нашите медици получават добри заплати и всякакви удобства, докато специализират. Резултатът е очеваден - губим младите лекари, губим и специалисти. Тази тенденция може да се ограничи и ако се инвестира в оборудване на болниците и обучение.



- Как да стане това, след като системата изпитва хроничен дефицит?

- Ще дам пример. За лечение на българи зад граница държавата плаща главозамайващи суми. Това е чист разход. Често с парите за един изпратен в чужда клиника пациент може да се оборудва цяла лаборатория, която после да диагностицира хиляди. Това вече би било инвестиция. Важно е екипът на МЗ да направи точна сметка колко пари се дават за лечение на българи в чужбина и за какви заболявания. И после да реши дали да продължава да налива средства в европейските болници, или да инвестира в нашите. Дори да има нужда от обучение на екипи, е по-рационално да каним чужди специалисти тук. Така ще се учат много медици, а на място ще бъдат консултирани български пациенти.

Модерното здравеопазване се прави с инвестиции, не с разходи. И университетите могат да бъдат двигател на този модел. Във Варна университетската болница "Св. Марина" има кардиохирургия, модерен център за образна диагностика, единственият в Европа комплекс от ПЕТ-скенер и циклотрон, а скоро ще бъде открит и най-големият у нас онкокомплекс с 3 линейни ускорителя за лъчетерапия и възможност за радиохирургия. За болните това значи край на скъпия медицински туризъм зад граница. За лекарите и студентите - възможност да се развиват.

- Трудно ли се осигуряват средства за такива мащабни проекти при нестабилната политическа среда у нас?

- Част от проектите реализираме със собствени средства, други са финансирани по европрограми. Но всички са подчинени на стратегия, зад която стои екип от съмишленици. Нашите цели са да подобрим инфраструктурата за лечение на социалнозначими болести и за обучение на студенти. Пресни примери са първият у нас университетски медико-дентален център и бъдещият център за костно-мозъчни трансплантации. Той ще заработи през януари, като за обучението на екипи ни помагат партньори от Германия и Израел. Оборудването и на двата центъра е купено с 4 млн. лв. по европроекти. Ефектът е огромен -осигуряваме достъп на пациентите до съвременно лечение, а и възможност за научно-изследователска работа и квалификация.



- Това ли е рецептата, която издигна университета на първо място сред медицинските висши училища у нас в световната академична класация на вузовете Webometrics?

- Комплексният подход е рецептата. Работим в силно конкурентна среда. Само в Европа има недостиг на 1 милион лекари, а студентите в реално време могат да сравняват условията за- обучение по цял свят. Радва ни, че все повече младежи от чужбина, и то от ЕС, предпочитат нашия университет. От общо 4000 студенти т. г. имаме 900 чужденци от 35 страни, като най-много са от Германия. Идват и от Англия, франция, Италия. За да ги задържим, трябва непрекъснато да обновяваме образователната инфраструктура. Въведохме платформа за електронно обучение, ще оборудваме и симулационен център с тренажори за практически занятия на бъдещите лекари и зъболекари. Налага се, защото клиничната база е недостатъчна.



- Колко средства са нужни за тази цел?

- Около 150 млн. лв. Малка част от тях - 8,5 млн. лв., ще искаме от държавата за довършването на сградата на факултета по фармация. Т.г. започвахме с 1,5 млн. лв. от програмата "Региони в растеж". Това бе единственият одобрен по нея варненски проект, който стартира. Надявам се да приключи през септември 2015 г. Готови сме и с проект за нов корпус на университета за 60 млн. лв. и ще кандидатстваме за еврофинансиране.



- Правите и университетска телевизия. Защо?

- Защото в момента българинът няма откъде да получава компетентна информация за диагностика, лечение и профилактика. Не може това да става единствено чрез отблъскващи реклами или чрез съветите на проф. Мермерски. Нашата телевизия ще акцентира върху образованието и здравето, ще е и пряко свързана със системата за електронно обучение. Чакаме лиценз от СЕМ и се надявам първото предаване да е факт за празничния 7 април догодина. Това ще е интернет телевизия, но амбицията ни е да прерасне в цифрова.


Проф. Красимир Иванов е ректор на Медицинския университет - Варна, от март 2012 г. От 2001 до 2010 г. е бил изп.директор на УМБАЛ "Св. Марина". Председател е на борда на директорите на "Св. Марина" и национален консултант по хирургия.
Водещи специалисти обясниха как се избира лечение на рак на гърдата
Водещи наши специалисти съобщиха на медицински семинар в Боровец кои са новите важни акценти в лечението и правилното диагностициране на рака на гърдата. По време на събитието бяха представени стъпките за определяне избора на терапия при всеки конкретен пациент, какви тестове и изследвания водят до правилната диагноза при рака на гърдата.

Гост-лектори на семинара, организиран от "Рош България", бяха д-р Росица Кръстева от отделението "Медицинска онкология" в столичната многопрофилна болница "Сердика" и клиничният патолог доц. д-р Савелина Поповска от университетската болница "Георги Странски" в Плевен.

Д-р Кръстева отбеляза, че определянето на правилната терапевтична тактика се извършва от онколога на базата на информирано решение, обвързано с познаването на много прогностични и предиктивни фактори, свързани със заболяването. Всеки конкретен случай се оценява индивидуално въз основа на важни показатели и информация за определени специфични рецептори, които помагат на специалиста да предвиди ползите от различните видове лечение, кои от тях ще имат оптимален резултат, кои биха осигурили най-висока терапевтична ефективност и оптимизирано съотношение полза-риск за пациента.

Според д-р Кръстева концепцията за персонализиране на здравните грижи има потенциал да направи здравеопазването по-добро, по-безопасно и икономически по-изгодно

Персонализираната медицина се основава на наблюдението, че пациенти с еднаква диагноза реагират на едно и също лечение по различен начин. Един лекарствен продукт може да бъде много ефективен за даден пациент, но може да не покаже желан резултат, когато се дава на друг пациент със същата диагноза. Ето защо качествената диагностика е изключително важна, тъй като е свързана с идентифициране и селектиране на пациенти, които ще отговорят най-добре на определен тип терапия и при които целенасоченото лечение ще даде най-ефективен резултат.

Д-р Кръстева се фокусира върху различните видове рак на гърдата и техните специфики (например стадии на заболяването, рецепторен статус на раковите клетки към хормоните естроген и прогестерон и към рецептора HER2), които определят различното им лечение. За да се установи подходящият пациент за даден вид терапия (хормонална, химио-, таргетна), е необходимо да се проведат специфични изследвания от патолози, специализирани в областта на морфологичната и патологоанатомичната диагностика.

Д-р Кръстева посочи конкретен пример. Понастоящем в рутинната диагностична практика за уточняване на вида терапия при пациенти с рак на гърдата се използват три тъканно-базирани биомаркера - естрогенов, прогестеронов и HER2 рецептор. Точното определяне на тези предиктивни фактори е абсолютно необходимо за успешна молекулярно насочена терапия в ерата на персонализираната медицина. Хормоните естроген и прогестерон играят роля при възникването и растежа на определен вид рак на гърдата и е важно да се знае дали този тумор е позитивен или негативен за всеки от тези хормонални рецептори. Туморите, които са хормонално позитивни, се лекуват със съответната хормонална терапия. Състоянието на HER2 пък определя както степен на агресивност на рака на гърдата, така и типа лечение с висока терапевтична стойност.

Като патолог - част от многопрофилния екип, и с решаваща роля в диагностичния процес в дискусията се включи доц. д-р Савелина Поповска.

Патологоанатомичната диагностика е високо специализирана дейност, която изисква висококвалифициран лекарски и лаборантски състав, а новите диагностични технологии изискват съвременно оборудване. Основен фокус в разработената от доц. Поповска тема за рутинната диагностична практика при рака на гърдата беше поставен върху ролята на придружаващата имунохистохимична и молекулярна диагностика като ключов фактор за приложение на новите персонализирани терапии за лечение на рака.

Пример за ролята на прогностичните и предиктивни маркери в правилната терапевтична тактика бе даден с диагностика на рецептора HER2. Диагностиката на НЕР2-рецепторен статус с идентифицирано по-голямо от нормалното количество HER2 рецептори на повърхността на раковите клетки, изследвано с различни специални методики, помага на онколога да предвиди ползите от различните видове лечение и да вземе информирано решение за най-ефективната терапия.

Диагностика на трите тъканно-базирани биомаркера - естроген, прогестерон и HER2 рецептор, понастоящем се извършва от патолозите в специализираните патологични лаборатории към всяка болница, в която има хирургия с предвидена дейност по клинична пътека №179 "Оперативно лечение наонкологично заболяване на гърдата".

Съгласно предвидената дейност по тази клинична пътека окончателната диагноза се поставя след задължително хистологично изследване и патоморфологична диагноза с определяне на степен на малигненост и стадий на тумора по TNM класификация, определяне на естрогенните, прогестеронови рецептори и HER2 - свръхекспресията, доказана и изследвана от клинични патолози върху биопсичен или траен хистологичен препарат.

Понастоящем HER2 статусът се изследва с методите на имунохистохимия (белтъчният продукт на гена) и ин-циту хибридизационни методи, изследвайки самия ген.

HER2 статусът се определя при всички пациенти с инвазивен (ранна фаза или рецидивирал) рак на гърда, като резултатът от изследването може да бъде интерпретиран като отрицателен (нула, 0 или един плюс, 1+), несигурен/неясен (два плюса, 2+) или положителен (три плюса, 3+). Резултат 2+ се приема за гранична стойност и не може да се определи дали туморът е HER2 позитивен, или не е. Този резултат подлежи на доуточняване с друг метод за HER2 диагностика, базиран на инциту хибридизационна методика.

Отново беше подчертана ролята на мултидисциплинарния подход. Лабораториите, извършващи изследвания на HER2, както и хирурзите, патолозите, онколозите, участващи в осигуряване на материала за извършване на изследването, интерпретиране на резултатите и клиничната дейност, следва да положат всички усилия да спазват правилата на съществуващите стандарти и ръководства, за да гарантират точно изпълнение и тълкуване на молекулярните предиктивни и прогностични изследвания.

Новата биомаркерна диагностика е предпоставка за високо качество на персонализираната грижа, но и предизвикателство към платците на здравни грижи. Като съотношение на разходите за здравеопазване в световен мащаб 2% от тях се падат на ин витро диагностика, а повлияват 60% от случаите, при които се вземат критични решения относно лечението на пациентите.

Адекватното регулиране и финансиране на тази високоспециализирана дейност би била от полза за всички звена в здравната система.
Провалите на американското здравеопазване и уроците за България

Валентин Хаджийски
С междинните избори в САЩ през ноември стана ясно: популярността на Обама е под морското равнище; много демократически кандидати тръбяха в кампаниите си, че "не са Обама". Но при все разочарованието от растящото неравенство и сбърканата външна политика, "Обамакеър" - здравната реформа, ако и скромна по замисъл, е вече успех. Засега непризнат от корпоративните медии, но исторически.

Българският читател, помнещ "парадоксите на социализма", може доста да научи от парадоксите на американското здравеопазване. САЩ имат най-развитата медицинска наука, най-елитните болници, медицински факултети и технологии, най-богатите лекари, но здравеопазването им е на 37-о място в класацията на Световната здравна организация (СЗО) по обективни показатели: средна продължителност на живота, детска смъртност, динамика на средния ръст на мъжете и жените... Най-лошото в развития свят.

И най-нехуманното: смазва средната класа. Най-малко 46 милиона работещи американци нямаха здравни осигуровки преди "Обамакеър" - макар процентно това да е по-добре от България. Всяка година стотици хиляди домакинства фалират заради здравни сметки. Стотици хиляди хора страдат и умират преждевременно от липса на лечение или се отказват от него, за да спасят близките си от разорение или унижение с просия.

Като в България, американското здравеопазване е държавно-частно. Доколкото е частно, уж е пазарно, но всъщност е пример за пазарен провал - неефективен псевдопазар, изкривен от монополистични ренти, асиметрична информация и лобиране в интерес на корпорациите. То е главно в ръцете на търговци - болници, фарма- и застрахователни компании, работещи за печалба, стремящи се да извличат рента от пациента, данъкоплатеца и бизнеса.

За частните застрахователитърговци лечението на болните е "разход", режийните разходи са високи - средно 17%. Стотици милиарди се харчат за реклама и за да не се лекуват болните, като се филтрират хората с хронични и "скъпи" заболявания

Режийните на федералната програма за възрастни "Медикеър", уж "неефективна", са под 4%. Частните застрахователи в здравеопазването са ненужно паразитно звено.

Болниците на пазарен принцип, мнозинството, вземат пари - от пациента, данъкоплатеца и бизнеса - "на парче"; лекарите получават "на парче" и правят (отчитат) ненужни тестове, процедури, операции за $ 700 млрд. годишно. Като да цаниш електричар да ти покрие всички стени с позлатени контакти! Благодарение на бостънския лекар и разследващ журналист А. Гауанде прочетохме смайващи разкрития за произволното, рекетьорско болнично ценообразуване, пред което бледнеят и българските ЕРП.

Обратното, болниците, които плащат заплата на лекарите и оценяват работата им по качеството й според дългосрочното здраве на пациентите, което предполага профилактика - са най-добрите в страната, средните им разходи на пациент са в пъти по-ниски. Здравните услуги в системата на "Медикеър" са с по-високо качество и до 40% по-евтини от частните. А във федералната програма за военни пенсионери, VHA, са 40% по-ниски и от "Медикеър". Гауанде показа как в градец в Тексас с предприемчиви лекари бизнесмени се харчи по програмата за бедни "Медикейд" два пъти повече на пациент от средното, а в най-добрата болница -"Мейо Клиник" в Рочестър, Ню



Йорк - два пъти по-малко от средното с много по-добри резултати.

Фармацевтиката си е извоювала корпоративен комунизъм гарантирани монополни патентни права и цени на лекарствата, и по държавни програми, двойно по-високи от Франция. Сега се тестват десет пъти по-малко нови лекарства отпреди 20 години, и то само благодарение на държавните изследвания.

Сред факторите за оскъпяване са и адвокатите: средният лекар плаща $ 65 хил. годишно застраховка лекарска отговорност. И цената на медицинското образование: средният лекар започва със студентски дълг четвърт милион - учил е поне осем години плюс стаж, резидентура, специализация. Но много лекари печелят половин милион годишно, фарма консултанти са, ръководят изпитания на лекарства и техники. Изявените лекари са и npoqbecopn, работят в няколко болници освен частната практика, често в няколко практики, имат фирми за лекарства.

Важен фактор за оскъпяване е и хранителната индустрия: вредата от пушенето (малко разпространено в сравнение с България) възлиза на 400 хиляди смърти и $ 200 млрд., от диабета - с главен фактор захарните напитки - на $ 250 млрд. годишно.



САЩ харчат над 17% от БВП за здравеопазване

А до 2025 г. ще стигнат 25%. "Социалистическа" Британия харчи 8%, България - под 4%. Абсолютните разходи на пациент в САЩ са 2,5 пъти над средното за Западна Европа, три пъти повече от Франция, първенеца на СЗО. Без контрол на разходите Америка няма да балансира бюджета; затъват американските компании, осигуряващи работниците си -заради тези разходи един "Форд" струва над хиляда долара повече от "Тойота", направена в САЩ.

Здравноиндустриалният комплекс харчи двойно повече за лобиране от нефта, енергетиката и ВПК заедно. Заедно с военните е най-голям работодател в много щати. Интересът му е противоположен на интереса на обществото от добро здравеопазване за всички на разумна цена и на държавата - от балансиран бюджет.

За левите здравеопазването е човешко право, а не индустрия за печалби, като пожарогасенето - бъдещето значи е на "Медикеър" за всички с "единен платец", като в Канада. Според либертарианците истинският пазар в здравеопазването, без монополи и корпоративен комунизъм, ще поевтини услугите като при телефоните - ще пазаруваме най-изгодните здравни офтерти като коли и ваканции.

"Обамакеър" съчета елементи от двата подхода: регулира частните застрахователи, без да ги премахне. Въведе контрол на разходите ("най-добри практики"), задължително осигуряване и субсидии, с които разшири действието на съществуващите държавни програми - или система, близка до немската. С увеличаване броя на осигуряващите се намаляват вноските. Здравните борси създават прозрачност и също свалят цените. За осигурените от работодателите нещата не се променят.

Години наред имахме с жена ми частна осигуровка "Оксфорд" от работодателя ми, покриваща болници и операции с доплащане - плащах една трета от вноската или около 350 долара на месец (децата се осигуряват сами). С поскъпването на плана над $ 1500 месечно работодателят ни помоли учтиво сами да му търсим колая. Тогава дойде "Обамакеър"; цената на сходен план на щатската борса е към 45% от "оксфордската", с допълнителни придобивки. Но трябваше да си сменим лекарите с по-далечни: в по-централния ни квартал лекарите масово бойкотират "Обамакеър".

*Авторът е доктор по философия от БАН и магистър по бизнес администрация от Калифорнийския университет. Бил е делегат на България в ООН и консул в Ню Йорк. Редактор в медии от нов тип в Ню Йорк. В интернет форумите у нас е известен като Чичо Фино.




Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница