По отношение на І – VІІ клас (Първи етап) – часовете в учебния план и учебните програми са утвърдени и не се предвиждат промени от мон



страница1/3
Дата29.08.2017
Размер428 Kb.
#28997
  1   2   3
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,

Вашето мнение е от изключително значение за по-нататъшната ви работа. Сега е моментът да изкажете становището си. Обръщам ви внимание на следното:

  1. По отношение на І – VІІ клас (Първи етап) – часовете в учебния план и учебните програми са утвърдени и не се предвиждат промени от МОН.

  2. Промените, които се обсъждат в Народното събрание касаят новата образователна структура, която е следната:

    • І – VІІ клас – Първи етап;

    • VІІІ клас – учениците изучават БЕЛ, Математика, ИКТ и Чужди езици, ФВ и Изкуства - т. е. не се предвижда изучаване на физика;

    • ІХ – Х клас – всички ученици учат по единни учебни програми, които тук са представени по раздели (Втори етап);

    • ХІ – ХІІ клас – профилирана и професионална подготовка (Трети етап).

Мненията и становищата ви е добре да са съобразени със сега действащите програми до VІІ клас и надграждането им на втори и трети етап.

М. Димитрова
ЗА РАЗПРЕДЕЛЕНИЕТО НА УЧЕБНИЯ МАТЕРИАЛ ПО ФИЗИКА

ПО ЕТАПИТЕ НА ОБУЧЕНИЕ
В. Митева, В. Караиванов, В. Иванов, Д. Мърваков,

Л. Николова,М. Абрашев, М. Делинешева, М. Гайдарова, Н. Антонова,

Р. Конова, Р. Костадинова, Ст. Станев, Т. Дойнова, Хр. Попов, Цв. Попов

Провеждането на обучението по физика и астрономия по приетата през 2000 г. и след това учебна документация натрупа опит, който показа редица недостатъци, някои от които – съществени. Приемането на Националната програма за развитие на училищ-ното образование (2006–2015) очерта структурни промени в средното образование, кои-то пряко засягат обучението по нашия предмет: първо, той няма да се изучава в 8. клас и, второ – гимназиалната степен се разделя на два етапа, като профилираното обучение във втория се организира по нов начин. Тези два факта – натрупаният опит и структур-ните промени определят като най-важно за момента изготвянето на предложение за раз-пределение на учебния материал по етапите на обучение. За целта бе формирана група от университетски и училищни преподаватели – физици. Този доклад представя резул-татите от дейността на групата. Още в началото трябва да отбележим, че докладът:

– не представя консолидирано мнение на участниците в групата, тъй като и начинът на работа, и краткото време не позволиха изработване на такова мнение;

– не включва астрономия. Повече за оправдание, а не за обосновка на този факт отбелязваме, че: първо, наистина астрономията изглежда най-безпроблемната част от нашия предмет и нейното изучаване може да се запази до голяма степен в досегашния си вид; и второ – изпускането й позволява да се съсредоточим по-добре върху наистина тежките проблеми на обучението по физика.

Свидетели сме как за последните 4 десетилетия задължителното учебно време за усвояване на знания по физика и астрономия, подобно на шагренова кожа, се сви пове-че от 2 пъти. Преди 25 години започна изтласкването на физиката като самостоятелен предмет от прогимназиалната степен чрез обединяването й с химията под название фи-зични и химични явления или природознание. В последните 4–5 години в обединението влезе и биологията, за да се образува хибридът човекът и природата. Диференцираното изучаване на природонаучните предмети обаче, макар и с намален хорариум, се запази в 7. и 8. клас, което позволява оформяне на един относително завършен пропедевтичен курс в основната образователна степен. Новата структура на средното образование (с основна степен до 7. клас) запазва интегрирането на природонаучните предмети до 6. клас и изключва изучаването им в 8. клас. Това прави невъзможно постигането на цели-те на обучението по физика и астрономия в прогимназията и ще предизвика отрицател-ни последици за по-нататъшното обучение с непредвидима дълбочина.

Общото мнение на преподавателите по физика, изразявано неведнъж от съюзите на физиците, на химиците и на биолозите е, че за постигане целите на средното образо-вание природните науки трябва да се изучават в отделни предмети от 6. клас, а задъл-жителните часове за физика и астрономия от 6. до 10. клас не бива да са под 2 часа сед-мично. Само в тези рамки може да задоволим индивидуалните интереси и потребности, да осигурим широка обща култура, усвояване на основни научни понятия и принципи от различни области на науката и практиката, както и условия за избор на варианти за професионална квалификация.


Трите етапа в обучението по физика

За да защитим нашите претенции към бъдещия учебен план, за себе си трябва да изясним какви знания, умения и отношения смятаме, че трябва да усвоят учениците в края на всеки от трите етапа, предвидени в проектозакона за училищното образование (след 7., 10. и 12. клас), за да бъдат постижими поставените в този проект цели.



Първият етап е в края на прогимназиалната степен и включва обучението в 5., 6. и 7. клас. В него би следвало да се изгради един двугодишен пропедевтичен курс с по 2 часа седмично, който на експериментално равнище и с подчертана практическа насоченост да даде първична представа за физична картина на заобикалящия ни свят.

Вторият етап приключва с обучението в 10. клас. При 2 часа седмично с него ще завърши усвояването на общообразователния минимум. На този етап трябва да се изгради основният курс, включващ разширени и обобщени знания на експериментал-но–теоретично равнище с практическа насоченост и най-общата физична картина за света. Нашето мнение е, че при сегашните и при очертаващите се бъдещи параметри на учебния план, този общообразователен минимум не осигурява преход към обучение във висши училища, в които физиката е основен предмет.

Третият етап включва профилираното обучение по физика и астрономия в 11. и 12. клас със седмичен хорариум 4 часа за профилираните гимназии и 2 часа – за профе-сионалните. За тези две години в природонаучния профил може да се изгради системен курс, знанията и уменията в който са разширени, систематизирани и обобщени на тео-ретико–експериментално равнище, доизграждат една по-задълбочена физична картина на света и осигуряват основа за продължаване на обучението във висши училища. В професионалните гимназии трябва да се изучава материалът, който надгражда общооб-разователния минимум и е необходим за обучение във висше училище.

Ясно трябва да заявим, че настоящите предложения нямат претенции да бъ-дат нито национални образователни стандарти, нито учебни програми. С тях иска-ме да предизвикаме дебат, в края на който физическата ни колегия да може да заяви пред обществото какво смятаме, че трябва да знае и може един ученик при успешно завършване на 7. ,10. и 12. клас. Освен от нашия собствен опит, при изработване на предложенията сме се старали да използваме един основен критерий, съдържащ се във въпроса кои са необходимите и достатъчни знания, умения и отношения, които:

на един завършващ 7. клас ученик позволяват да се ориентира във физичес-ката страна на заобикалящото го всекидневие, да използва правилно и безопасно мно-гобройните уреди, в които намират приложения физични явления и закономерности и задоволяват естественото му любопитство към общата структура на Вселената и нейно-то влияние върху условията на живот на Земята;

на един завършващ 10. клас ученик, който няма да изучава повече физика, осигуряват възможност за по-нататъшна реализация чрез изграждане на относително завършена и достатъчно взаимообвързана физична картина за света, включително за възникването и еволюцията на Вселената, която му дава възможност да претендира за научна грамотност като елемент на общата култура и, в това число, да се ориентира във физичната страна на значимите общочовешки проблеми, свързани с развитието на чо-вечеството и опазването на природната среда;

на един завършващ 12. клас ученик осигуряват достатъчно задълбочена фи-зична картина за заобикалящия ни свят и знания, необходими за продължаване на обу-чението в специалности на висшите училища, за които физиката е базисен предмет.

Разпределение по ядра и по етапи

За по-прегледно излагане на разпределението на материала в трите етапа, той е групиран в пет области, условно наречени ядра: механични явления, топлинни явле-ния, електромагнитни явления, светлинни явления и физика на микросистемите. За всяко ядро и за всеки етап се привеждат някои общи съображения и проблеми, по които може да се дебатира, както и таблица, от която може да се съди за предвидените обем и равнище на знанията и уменията. Подредбата в таблиците не предопределя последователността, в която следва да се организира учебното съдържание.


Механични явления

Поради факта, че изучаването на механичните явления е основа за изучаване на останалите раздели на физиката, на изискванията за това, какво следва да знае и може един ученик в края на всеки от трите етапа следва да обърнем специално внимание.



Първи етап: Бегъл поглед върху Таблица 1 показва, че предвидените знания не се различават от изучаваните понастоящем до 7. клас. Тук дебатът би могъл да засегне повече равнището, в частност трябва ли по човекът и природата да използваме форму-ли с буквени означения за величините, как да записваме решенията на задачите, следва ли да използваме десетични дроби и др.п.. И двата въпроса трябва да се съгласуват с математиците, но мнението на учителите като че ли поддържа сегашното положение.

Втори етап: Сериозно следва да се обсъди възможността предвидените знания за прости механизми да се върнат в първия етап: добра традиция на нашето училище бе простите механизми да се изучават в прогимназията, където със “златното правило на механиката” се подготвяше почвата за изучаване на закона за запазване на енергията.

В сравнение с досегашната програма по механика за 8. клас се предлагат някол-ко разширения: по-обстойно разглеждане на относителността на движенията (в едноме-рен случай), включване на принципа на суперпозицията за сили с различни направле-ния (без използване компоненти на вектори) и на закона Нютон за гравитацията.



Трети етап: Знанията по механика вече се систематизират, като активно се из-ползва векторната форма на законите от класическата механика, а в специалната теория на относителността се разглеждат едномерни движения, за да може вниманието да се съсредоточи върху физичната страна.
Топлинни явления

Ядрото включва най-голямото разнообразие от явления и най-трудно се поддава на категоризация и систематизация. То обхваща практически всички физични свойства на заобикалящите ни тела и промените на тези свойства с промяна на температурата.



Първи етап: Целесъобразно е след завършване на етапа учениците да са запозна-ти с най-общите физични свойства на твърдите тела, на течностите и на газовете и на влиянието на температурата върху тези свойства. Тук става разграничаването на двете понятия температура и топлина, на основа на това, че:

– температурата е локална характеристика на обектите – има смисъл да говорим за температура на дадено място и в даден момент;

– разлика в температурите винаги е причина за протичане на процеси, най-често – с пренос на топлина;

– топлината не е локална характеристика, няма смисъл да говорим за топлина на тяло – тя характеризира процес на пренос на енергия от едно тяло към друго.

И тук остава един проблем, който за сега не е решен задоволително: как и кога да се въведе единицата джаул. Някога тя се въвеждаше калориметрично, преди 10–15 години бе направен опит да се въведе в 6. клас при разглеждане на механичните, а днес – в 7. клас, при електричните явления. Сред учителите като че ли преобладава мнение, че е по-удачно да се върнем към калориметричното й въвеждане.

На този етап въвеждането на представи от молекулно-кинетичната теория (МКТ) е съвсем бегло, само доколкото температурата да се свърже със скоростта на градивни-те частици и оттам – с тяхната енергия на движение.

Във всички случаи разглеждането на топлинните явления се свързва най-тясно с всекидневния опит на децата и с разнообразните приложения в практиката, като се въз-становява изучаването и на трите начина за топлообмен: топлопроводност, конвекция и посредством лъчение.

Втори етап: Този етап включва разширяване и задълбочаване на изучаването на топлинните явления на основата на активно използване представите от МКТ и на въ-веждане на редица количествени съотношения и веществени характеристики както на свойствата на веществата, така и на изучаваните явления.

Нерешеният проблем тук е дали в името на опростяването всичко да остане на строго емпирична основа, или да се задълбочи теоретичното равнище, като се стигне до еквивалентността между работа и количество топлина. С други думи – дали още на то-зи етап се въведе понятието вътрешна енергия и се разгледа първият принцип на термо-динамиката. В хода на разработката на материала бяха направени предложения и в ед-ната, и в другата посока. Опирайки се на опита си, учителите предлагат величината вът-решна енергия да остане във втория етап, защото материалът е достъпен, но окончател-ното решение следва да се вземе при отчитане и на целесъобразността.



Трети етап: Характерно за третия етап и тук е задълбоченото и системно изла-гане на знанията, при което, без да се прекъсва връзката с практическите приложения, се поддържа едно по-високо теоретично равнище, опиращо се на принципите на термо-динамиката. Тук бихме откроили само един проблем, свързан с изучаване на химията. Един преглед на програмата по химия и опазване на околната среда за 12. клас показва, че в нея е предвидена тема “Физикохимични процеси”, която включва: “Характеризира системите, използвайки вътрешна енергия и енталпия и ги свързва с топлинните ефекти на химичните процеси.”, “Характеризира порядъка и безпорядъка на системи-те чрез ентропията.”, “Определя посоката на химичните процеси като използва сво-бодната енергия на Хелмхолц и Гибс.”. Известно е, че всички тук споменати величини характеризират термодинамичните системи и мястото за въвеждането им е в термоди-намиката. Този проблем трябва да се реши съвместно с колегите–химици, но нашето мнение е, че въвеждането на въпросните понятия не може да бъде ефективно и затова е нецелесъобразно.
Електромагнитни явления

Най-естествено е структурирането на това ядро да се опре на трите вида електро-магнитни явления: статични, стационарни и променливи.



Първи етап: Статичните електрични явления се разглеждат само качествено, с единствена цел да се илюстрира наличието на електрични сили и се обоснове въвежда-нето на величината електричен заряд. Обяснението на наелектризирането на телата се опира на елементарните представи за наличието на атоми с техните ядра и електронни обвивки. Магнитостатичните явления се разглеждат на равнище постоянни магнити и взаимодействия между полюсите им с магнитни сили.

Ударението пада върху стационарните явления – постоянен електричен ток с ве-личините, които определят протичането му, елементарните зависимости между тях, многобройните приложения и предпазването от опасностите, които крие използването на електроуреди. Посредством магнитното действие на тока се маркира връзката между електрични и магнитни явления. Един дискусионен въпрос, по който е добре да се чуят мнения, е дали на този етап следва да се изучават принципите на действие на електро-моторите и на електрогенераторите, или да се оставят за втория етап..

В общи линии тази структура отговаря на сегашното разпределение и на сегаш-ното равнище на разглеждане на електромагнитните явления. Предвид бележките на някои учители, че се изучават твърде много количествени зависимости, трябва да обсъ-дим не е ли по-подходящо разглеждането на явленията да снемем на равнище Science. На практика това означава като единствена количествена връзка да остане законът на Ом, да отпаднат величината електричен заряд, единицата кулон и др.п.; да се каже, че действието на тока зависи от една величина, наречена ток, която се измерва с ампер-метри, а единицата за която се нарича ампер, и т.н. Погледнато откъм тази страна, наи-стина може да се запитаме за какво му е на човек с основно образование да пресмята еквивалентно съпротивление на два успоредно свързани консуматора или да пресмята консумираната електроенергия по закона на Джаул–Ленц: достатъчно му е да знае защо се използва успоредно свързване, че електромерите измерват консумираната електро-енергия, а тя се изразява с единицата киловатчас. С подобни аргументи може да се обоснове прехвърлянето във втория етап на редица количествени зависимост (за успо-редно и последователно свързване и др.п.).

Втори етап: Задълбочаването на знанията за статичните явления е на основа на въвеждане на понятията електрично и магнитно поле и на техните характеристики (Е и В). Веществените константи ε и μ се въвеждат на равнище “усилва” – “отслабва” поле-то – всичко с цел практическите приложения в кондензатори и намотки.

Знанията за стационарните явления се разширяват чрез разглеждане на закона на Ом за цялата верига, при което фактически се прави преговор на законите за постоянен ток и се подготвя преходът към разглеждане на променливи електромагнитни явления. То от своя страна се разделя на две неравноправни части: по-кратка, посветена на про-менливи токове и друга, по-обстойна – на вълновите явления. Общото за тях е строгата им практическа насоченост.

Разбира се, ако в резултат на разискванията стигнем до извод, че в 7. клас е целе-съобразно изучаването на електромагнитните явления да слезе на равнище Science, във втория етап ще преминат отпадналите там количествени връзки, както и изучаването на такива приложения, като електромоторите и генераторите.

Трети етап: Тук следва да се изгради систематизирана картина за явленията и закономерностите при електромагнитните явления. Може би ще е удачно първоначално да се изучат явленията във вакуум в последователност електростатика – стационарно магнитно поле – електромагнитно поле. След това може да се разгледа разнообразието от електромагнитни явления в заобикалящия ни свят, включително най-често срещани-те приложения на постоянните и на променливите токове, както и на радиовълните.

Тъй като материалът в Таблица 3, е с голям обем, възможно е част от него да се организира в отделни модули. Те биха могли да обхващат явленията и приложенията, свързани с: протичането на ток в различни среди (ток в метали, в електролити, в газове, във вакуум и в полупроводници); с протичането на постоянен и променлив ток в слож-ни вериги, включително различни източници на ЕДН, преобразователи на електроенер-гия и електроизмервателни уреди; с генерирането, разпространението, свойствата и приложенията на електромагнитните вълни от различните вълнови диапазони и т.н.


Светлинни явления

Първи етап: При изучаване на светлинните явления в прогимназията има натру-пан опит, който позволява да не правим големи промени в обема и равнището на знани-ята, които следва да се усвоят. На този етап е достатъчно учениците да получат най-елементарни представи за явленията при разпространение на светлина в хомогенни сре-ди. В рамките на геометричната оптика разглеждането на отражението и пречупването са на качествено равнище (единствена количествена зависимост е равенството между ъглите на падане и отражение), като с помощта на геометрични построения се дава представа за действието на най-простите оптични уреди.

Втори етап: Завършва изучаването на оптичните явления, които се обясняват с модела на геометричната оптика, като се включват количествените закономерности при пречупване на светлината и по-сложните приложения на лещите. След това се премина-ва към модела на светлината като електромагнитна вълна, съответните явления (дисперсия, интерференция, дифракция) и многобройните им приложения.

Трети етап: Предлага се на този етап да се изучат поляризационните явления, основните понятия, величини и зависимости от фотометрията, законите на топлинното лъчение и многобройните съвременни приложения на оптичните явления.

Дискусионни остават въпросите за мястото на закона на Снелиус и свързаните с него понятия и следствия (на 2. или на 3. етап), да се задълбочава ли въобще геометрич-ната оптика на втори етап, как да се съгласуват и обвържат квантовите свойства и явле-ния при светлината с тези, изучавани във физиката на микросвета и ред други. Има предложения за нуждите на астрономията законите на Вин и на Стефан – Болцман да преминат във втория етап, а се предлага даже да се изучава и законът на Планк (нещо, което до сега не е правено).


Физика на микросистемите

В ядрото физика на микросистемите може условно да разграничим следните рав-нища: молекули (и йони), атоми, атомни ядра и елементарни частици.



Първи етап: Ядрото не се обособява като отделна структура – знанията се из-ползват за елементарни обяснения на някои топлинни и електрични явления, както и за нуждите на обучението по химия. Дават се първоначални сведения за дискретния стро-еж на веществото: наличие на градивни частици и хаотичното им движение. Като гра-дивни частици се разглеждат молекулите, атомите, йоните и електроните. Структурата на атомите се свежда до наличието на ядро и електронна обвивка, а като отговорни за свойствата им се посочват електричните сили. Структурата на ядрата като съставени от протони и неутрони се разглежда само с оглед на обучението по химия, за да се осигу-ри разграничаване на химичните елементи един от друг и на изотопите на един еле-мент. Стабилността на ядрата се обяснява с наличието на ядрени сили, а с тях – и нали-чието на ядрена енергия. Основно (и единствено) явление е радиоактивността, което се разглежда най-общо, без разграничаване на α-, β- и γ-лъчи, само с оглед опасностите от биологичното им действие, предпазването от тях и някои най-общи приложения. Дава се и представа за ядрената енергетика и свързаните с нея екологични проблеми.

Втори етап: Молекулното равнище не се задълбочава. Атомното равнище се за-дълбочава чрез въвеждане на представата за квантуване на състоянията на атомите, за поглъщане и излъчване (спонтанно и стимулирано) на кванти енергия при преходи между различни състояния, връзката . Равнището “атомно ядро” се разширява и задълбочава чрез изучаване на: а) трите вида радиоактивни лъчения, техния характер, свойства, приложения и радиоактивна защита; б) връзката и на нейна основа –величината масов дефект и ядрените реакции на деление и сливане с оглед приложени-ята им в енергетиката. Равнището “елементарни частици” се разширява с въвеждане на понятието античастица, на неутриното – за обяснение на β-разпада, с разглеждането на кварките като съставни частици на протоните и неутроните, и с разграничаването на че-тирите фундаментални взаимодействия.

Трети етап: Молекулното равнище се разширява и задълбочава чрез разглежда-не квантовите състояния на молекулите, молекулните спектри и явленията, наблюдава-ни при преходи между различни състояния.

Най-значително разширяване и задълбочаване търпят знанията на атомно равни-ще. Разглеждат се: вълновият характер на частиците ( ), съотношенията на неоп-ределеност, квантовомеханичният модел на водородния атом и на многоелектронните атоми, вкл. обяснението спектралните серии, на Периодичната система на елементите, както и редица квантови ефекти.

На равнище “атомно ядро” се задълбочават знанията за ядрените реакции, като се разглежда превръщането на химичните елементи при излъчване на α- и β-частици, законът за радиоактивно разпадане, основните реакции на сливане на леки ядра, които имат значение за астрофизиката и за осъществяване на управляем термоядрен синтез.

На равнище “елементарни частици” задълбочаването се осъществява чрез систе-матизиране на знанията за фундаменталните частици и фундаменталните взаимодейст-вия на основата на Стандартния модел.


Някои общи въпроса, свързани с разпределението

Каталог: pluginfile.php -> 358920 -> mod forum -> attachment
pluginfile.php -> Р. Музил, „По образ и подобие
pluginfile.php -> Превод и създаване на гпи на български
attachment -> Тематично разпределение на учебния материал по история и цивилизация VI клас
attachment -> Примерно годишно разпределение на учебния материал за клас Първи срок: 2 часа седмично Втори срок: 1 час седмично
attachment -> Тематичен план за разпределение на учебния материал по човекът и обществото
attachment -> Литература 31 учебни седмици по 7 часа начално ограмотяване
attachment -> Творческите процеси се развиват във времето, като преминават последователно през следните етапи


Сподели с приятели:
  1   2   3




©obuch.info 2022
отнасят до администрацията

    Начална страница