По трудова етика Развитие на трудовата етика в България (д ф. н. Васил Проданов) Изготил: Научен ръководител



Дата23.10.2018
Размер76 Kb.
#94218
ВАРНЕНСКИ СВОБОДЕН УНИВЕРСИТЕТ – ЧЕРНОРИЗЕЦ ХРАБЪР


КУРСОВА РАБОТА
по трудова етика
Развитие на трудовата етика в България (д.ф.н. Васил Проданов)

Изготил: Научен ръководител:

………


фак.номер …………….


Варна, 2014

1. Особености на трудовата етика на домодерния българин
Характерните особености на домодерната трудова етика са:

  • Трудът се възприема изцяло като средство за оцеляване, а не за разширено производство. При такъв модел, ако се получи излишък, той се отнема или раздава. При такава трудова етика, изцяло липсва стимул за развитие на производството. Целта е задоволяване на основните потребности;

  • Съществува голяма солидарност както в рамките на малката общност на селището чрез различни съвместни форми на трудово коопериране, така и в рамките на големия патриархален род;

  • Времето не се цени, възприема се, че то „тече” бавно, има цикличен характер. Никой не бърза да свърши своята работа, тъй като времето не е ценност и днешната работа няма да „избяга”;

  • Основен принцип на трудовата етика на домодерния българин се синтезира в поговорката, че „който не работи, не трябва да яде”;

  • Трудът само по себе си се възприема като тежка, обременяваща дейност, при която липсват иновации, които да улесняват труда. Трудът не еволюира – той възпроизвежда от поколение на поколение един и същ тип дейност.


2. Особености на първия български капитализъм и ранните разновидности на характеристиките на протестантската етика

Протестантската етика се характеризира със следните основни ценности:



  • Трудът и трудолюбието са поставени на пиедестал:

  • Съществуването на пряка зависимост между личните качества на човека, упоритият му труд и успеха, който намира отражение в социалния му статус и натрупаното богатство;

  • Спестовността;

  • Умереността;

  • Индивидуализмът;

  • Обръща се внимание на организацията на времето, което е свързано и с повишаване на неговата ценност.

В България етапът на ранния капитализъм закъснява с няколко века в сравнение със Западния свят и има следните особености:



  • Зараждането му се крепи на формиращите се градски слоеве от занаятчии и дребни собственици, които се самоограничават и отлагат потребление;

  • Особеност на ранния капитализъм е, че доминираща среда и дейност остават селото и селскостопанският труд. Това са общества, в които капитализмът е навлязъл в рамките на стокова паричните отношения.

  • Тези общества са раздробени на множество дребни собственици, които са в някаква междинна, полупазарна ситуация, в която се преплитат елементи както на капитализма, така и на предходната патриархална епоха. Това е свързано с проблема да се направи точно разграничаване между отделните етапи на трудовата етика в България. Непрекъснато се наблюдават множество различни форми, оттенъци на трудовата етика;

  • Трудът рязко повишава своята роля и се превръща в жизненоважен фактор за оцеляване, не просто във физическия смисъл на думата, но и в конкуренцията между множеството дребни собственици на пазара;

  • Съчетания на патриархалните морални традиции с елементи на западната протестантска трудова етика от ранните етапи на капитализма;

  • Висши ценности на трудът, умереността, пестеливостта и отложеното потребление. Тези морални устои се превръщат в центъра на човешкия живот, превръща се в средство за оцеляване в капиталистическата пазарна среда;

  • Човекът е затворен в малки и ограничени общности, в които се опира активно на родовите връзки и използването на държавата.


3. Особености на втората индустриална революция, фордизмът и трудовата етика на държавния социализъм

Появата на втората индустриална революция и трудовата етика на държавния социализъм са свързани със следните промени:



  • Поява на големи организации и разгърнато разделение на труда;

  • Въздигане на определени човешки качества като: организираност, дисциплинираност и точност;

  • Етиката, основана върху ценността на труда се измества от етиката, основана върху ценността на потреблението;

  • Обществото все още не е „узряло” за този етап, то не е успяло да реализира своите модернизационни задачи и е предимно селско и домодерно;

  • Ускорено формиране на ценностната етика и на трудовото поведение;

  • Ключова роля на държавата в създаването на специални социализиращи механизми – дисциплиниращи механизми, които имат за цел да догонят модернизацията, да компенсират изоставането от западноевропейския модерен човек и неговата трудова етика;

  • Стимулиране на отложеното потребление, което ще осигури инвестиране в бъдещето. Легитимиращият механизъм на протестантската етика е заместен от колективния идеологически механизъм на „светлото бъдеще” на комунизма;

  • Централна роля се отрежда на въпроса, свързан с мотивацията на трудовата дейност. Основен проблем при държавния социализъм е липсата на стимул на частната собственост и егалитарната система на разпределение;

  • Наблюдава се промяна на отношенията на собственост и стремеж към превръщането на всички социални групи в хора, упражняващи трудова дейност;

  • Одържавяване на собствеността и минимизиране на ролята на пазарните фактори;

  • Трудът се възпитава като висша ценност;

  • „Новият човек”, носител на ускорената индустриализация трябва да притежава следните основни качества:

    • аскетичност, пестеливост и задържане на потреблението на ниско равнище. Фаворизира се ниското потребление и високата степен на подчинение на индивидуалното поведение на колективните интереси. С това се цели заделяне на средства за инвестиране в бъдещето, за ускорено развитие на процесите на индустриализация. Този идеал е характерен за периода до 50-те години на XX век;

    • дисциплинираност и контрол на индустриалния работник;

    • висока трудова активност, силна трудова мотивация. Целта е постигането на максимално количество труд, което е в противовес с принципите на традиционната селска етика;

    • организационна култура и способност за планиране, управление в големи организации.

  • През 70-те години на XX век се наблюдава рязка промяна в потреблението, породена от прехода от селата към градовете и трансформацията в образователната и социалната структура на населението. В резултат на това, започва увеличаване на производството на стоки за потребление, а не само на производство в отрасъла на тежката промишленост;

  • Борба срещу потребителското поведение и потискане на стремежа към придобива на стоки за масово потребление, характерен за западните страни;

  • Компенсиране с материални стимули на отслабващата мотивационна сила на идеологията на държавния социализъм;

  • Радикални промени в ценностите на новите поколения. Потребностите, свързани с физиологичните нужди са изместени от потребности като увереност и самоусъвършенстване;

  • Средствата, давани като материален стимул на населението растат с много по-високи темпове, в сравнение с възможностите на държавата да ги удовлетвори. За целта държавата създава механизми за задържане, забавяне на получаването на тези стоки. Тези механизми за задържане на средствата за потребление на населението се оказват недостатъчни за компенсиране на разминаването между паричните средства и потребителските стоки;

  • Предлагане на голямо количество на услуги от страна на държавата посредством обществените фондове за потребление. Този непазарен принцип не позволява на отделните граждани да акумулират средства за тези фондове;

  • Формира на култура на свръхпотребление, която се сблъсква с потребителските ограничения на етиката и икономическата политика, основана на развитието на социалистическата идея;

  • Увеличеното движение на хора през 70-те и 80-те години и навлизането на западния модел и налагането на външни потребителски образци, води до ерозирането на догмата на държавния социализъм.


4. Особености на трета индустриална революция, български преход и нова ситуация на противочение в трудовата етика


    • Унищожаване на съществуващите високотехнологичните производства до началото на 90те години, което притоворечи на случаващото се в развитите страни;

    • Нараства значението на иновациите включително роля има различното, иновавативното поведение и подход, новото знание. Това има за резултат разделение на трудовия пазар от гл.т. на по-горните характеристики.

    • Увеличава се значение на рисковото поведение за ускорени промени в условията на несигурно развитие.

    • Въвеждане на гъвкаво работно време и индивидуализиране н труда.

    • Ориентатация към интелектуалните работници и самореализация в резултат, на което се утвърждават т.нар . постматериални ценности.

    • Нараства значението на мотивацията на трудещите се.

    • Появяват се понятия като социално отоговорна корпорация, етична търговия, етичен имидж, етично лидерство, етичен индекс и други. Значителни по обем изследвания се занимават с различните измерения на бизнес етиката.

В резултат на преходът от държавна към частна собственост в България се наблюдават следните изменения и формиране на особености на трудовата етика:

    • Мотивацията е ключов фактор и паралелно. Нейната сила на проявление и значение е различна за различните социални групи. Това има последици върху тяхното поведение на пазара на труда, деморализация. Трудът като ключ за успех остава на втори план. Независимо от това обаче и в противоречение с новопоявилите се схващания някои традици запазват своето значение и очаквания на хората като образованието.

    • В България, в противовес на стимулиране на потреблението, се насърчава на износа и са наблюдава стремеж към трупане на спестявания.

    • България като догонваща страна се превръща в рай за социологическа пропаганда на големите сили.

    • Наблюдава се промяна в съотношение доходи – стоки за потребление.

    • Нарастване на неравенственото и нетърпимост към същото.

    • Потребление на дохода не според качеството и други характеристики на стоките, а според цената;

    • Преоблаване на недоверие на българите спрямо ближния и институциите, което има следните последици: слабо коопериране и сътрудничество в пазарните взаимоотношения (от своя страна главно проявление е доминацията на дребния семеен бизнес); невъзможност за развитие на стабилни организации и оттам на социалния капитал; неефективно функциониране на държавните механизми.

Затова и автора на разгледаната статия заключава, че функцията на държавата за създаване на човешки капитал е загубено към настоящия момент.






Каталог: files -> files
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см
files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София
files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо
files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България
files -> Георги Димитров – Kreston BulMar
files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт


Сподели с приятели:




©obuch.info 2022
отнасят до администрацията

    Начална страница