Някои литературни изследователи не са съгласни с тази теза като заявяват, че и преди да започне да се публикува романът през 1889 година в списание "Сборник за народни умотворения, наука и книжнина" (като отделна книга излиза през 1894 г.), съществуват опити в този жанр и споменават историческото съчинение "Борба за самостоятелност" на Добри Ганчев, публикувано 1888 г. Но творбата на Ганчев само условно принадлежи към жанра на романа, тъй като откъм художествено ниво не притежава никакви качества, които да й осигурят място в историята на литературата. Други критици считат произведенията на Любен Каравелов в проза за достойни да бъдат причислени към романа.
Независимо от литературно-историческите спорове в българското литературознание се е наложило твърдението, че "Под игото" е "основата за развитието на новия български роман".
Може да се каже, че реално "Под игото" е и фундаментът, върху който се градят по-нататъшните тенденции в белетристиката.
Литературният историк Светлозар Игов счита, че "Под игото" е "първата книга на българското навлизане в литературата".
Темата, както може да се предположи от заглавието, е свързана с борбата за Освобождението на България от османското иго и по-точно с най-епичния момент - Априлското въстание от 1876 г.