Подвизите на Херкулес Дадени от Тибетеца чрез Алис Бейли



страница1/14
Дата21.01.2018
Размер2.59 Mb.
#51011
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   14
Подвизите на Херкулес

Дадени от Тибетеца чрез Алис Бейли

ЗОДИАК

Председателстващият погледна човешките синове, които са и Синове на Бога. Той видя тяхната Свет­лина и тях самите, застанали на Пътя, който води обратно към Сърцето на Бога. Пътят върви кръгово и минава през дванадесет велики Порти, като цикъл след цикъл Дверите се отварят и затварят. Синовете на Бога, които са и синове чове­шки, вървят по Пътя.

Отначало светлината е мъждукаща. Посоката на човеш­кия устрем е егоистична и съответно тъмни са хорските дела. Те бавно се учат и трупайки опит отново и отново минават между пилоните на Портите. Тяхното разбиране е непълно, но в Залите на Дисциплината, които се намират във всеки отсек от кръговото космическо движение, истината се разкрива пос­тепенно; усвоява се необходимият урок; природата се пречис­тва и изучава, докато не стане видим Кръстът - онзи фиксиран и очакващ Кръст, който разпъва човешките синове, издигайки на Кръстовете всички, които служат и спасяват.

Има един човек в древността, който се е откроил от чо­вешката маса и е привлякъл Бдителното око на Мъдреца, кой­то извечно ръководи Съвещателната Палата на Господ. Той се обърнал към стоящия наблизо и попитал:

- Коя е тази Душа по Пътя на живота, чиято светлина вече е различима?

Отговорът дошъл бързо:

- Това е душа, която събира опит по Пътя на живота и търси ярката светлина, сияеща от Висините.

- Нека тя върви по своя път, но ти следи нейните стъп­ки.

Еоните бързо летели по своя ред. Великото колело се въртяло и в своя ход извело търсещата душа върху Пътя. По-късно дошъл денят, когато Председателстващият Съвещател­ната Палата на Господ отново привлякъл търсещата душа в сферата на своя сияещ живот.

- Чия е тази душа по Пътя на висшите стремежи, чийто светлик слабо блещука?

Чул се отговор:

- Душа на човек, който търси светлината на разбиране­то, бореща се душа.

- Кажи му от мое име да се върне по друг път и после да тръгне по кръга. Едва тогава ще открие онова, което търси. Наблюдавай неговите стъпки и когато той придобие разбира­що сърце, търсещ ум и умела ръка, доведи го при мен.

Отново минали векове. Великото колело се въртяло и в своя ход то носело по пътя им всички човешки синове, които са и Синове на Бога. Така, в течение на вековете възникнала една група от хора, която започнала бавно да се насочва към другия Път. Те намерили този Път, минали през Портите и се устремили към върха на планината, към мястото на смъртта и жертвата. Наблюдаващият учител видял как от множеството се отделя един човек и се възкачва върху издигнатия Кръст, устремен към подвизи и служене на Бога и на хората и готов да върви по Пътя към Бога. Той застанал пред великия Пред­седателстващ, който работи в Съвещателната Палата на Гос­под, и внимателно слушал неговите думи:

- Подчинявай се на Учителя по Пътя. Готви се за пос­ледните изпитания. Премини през всички Порти и в зоните, които те разкриват и пазят, извърши делата, съответстващи на всяка от тях. Научи по този начин нужния урок и започни с любов да служиш на хората на земята.

Накрая той поръчал на Учителя: "Подготви кандидата. Посочи му задачите за изпълнение и постави името му върху табелките по живия Път."



Тибетецът
ПРЕДГОВОР: ЦЕЛ НА ИЗСЛЕДВАНЕТО

Високият интерес, проявяван в наши дни към въпро­сите на духовния живот, сам по себе си изисква та­къв вид изследвания, каквато е тази поредица от статии. Въп­реки факта, че академичната и теологична религия е загубила някогашното си влияние и независимо от бунта срещу органи­зираната религия, стремежът към духовните реалности никога не е бил толкова силен, както сега. Настъпи времето на прак­тическия опит в широкия смисъл на думата: хората по света отказват сляпо да приемат каквото и да било, защото искат да знаят. Послушното приемане на натрапени догми отстъпва място на експеримента, а сляпата вяра и суеверието се измест­ват от божественото самоопределение, градено върху ясното разбиране за единството с Живота, в Който ние живеем, дви­жим се и имаме битие.

Задачата на всеки учител днес е да открива нови начини за изразяване на старите истини и да представя древните фор­мули за духовно развитие по такъв начин, че те да заживеят нов и ярък живот. По темата за Пътя на Ученичеството, Пътя на Светостта и Пътя на Просветлението са написани много книги по целия свят. Няма смисъл отново да се поставя проб­лемът за този универсален Път и присъщите му трудности, ако подходът към него не стане по-осъвременен и практичен. Той трябва да показва всички съставни елементи на целта след преодоляването на трудностите, като се избягва уморителното повторение на основното правило на живота, което може да се изрази с две думи "Бъдете добри". Отново и отново ни се по­втаря, че трябва да преодолеем съблазните на света, на плътта и на дявола. Именно това води западния стремящ се до преду­беждението, че Пътят задължително предполага нищета, самоограничение и безкрайни страдания. Той се настройва за активно търпение дотогава, докато по тайнствен и чудодеен начин не попадне в царството на мира и благоденствието, където свършват всички беди, плътта престава да го безпокои, а дяволът е унищожен завинаги. И в това се търси предполагае­ма награда за човека, който кротко се е подчинил на волята на непостижимия Творец.

В човешкото съзнание обаче вече се прокрадва разбира­нето за вътрешната божественост, за това, че по своята същ­ност човек е създаден по образа на Бога, че има еднаква при­рода с тази на Небесния си Отец. Като възприема идеята за божествения замисъл и план, стремящият се бързо променя отношението си към живота. Нима сега е трудно да се осмис­ли цялостната картина на усъвършенстването на душата от невежеството към мъдростта, от материалните желания към духовните стремежи, така че още в началото да се вижда кра­ят, а разумното сътрудничество с душата за постигане на ней­ната цел да измести сляпото търпение? Когато това се случи, поклонникът ще може да върви по своя път, обърнал лице към Светлината и озарен от радостта.

Историята на драматичния опит на великия и древен Син на Бога - Херкулес, или Херакъл, - ни показва именно тази многостранна картина. Тя не пропуска нито една фаза от живота на стремящия се и в същото време го свързва с косми­ческия порядък. Тази тема се оказва толкова всеобхватна, че всички ние, борещи се в нашия днешен живот, можем да при­ложим спрямо себе си трудностите и изпитанията, неуспехите и постиженията на тази героична фигура, която преди много векове е вървяла към същата цел, към която се стремим и ние днес. Благодарение на тази история в ума на объркания стре­мящ се може да се зароди нов интерес и да се изгради такава представа за всеобщото съгласувано развитие и съдба, че той да тръгне напред с нов запас от смелост.

Ние ще проследим историята на Херкулес и ще се опи­таме да покажем как той, извършвайки своите дванадесет под­вига, се намира в ролята на стремящ се по пътя на Ученичест­вото. По този Път той се нагърбва с определени задачи, които по своята природа имат символно значение, и преминава през определени епизоди и събития, които във всички времена по­казват природата на обучението и постиженията, характерни за човека, приближаващ се към освобождение. Херкулес по своята същност е въплътен, но все още несъвършен Син Божи, който решително поема в ръце нисшата си природа и съзна­телно я подчинява на дисциплината; това след време води до проява на божествеността. Спасителят на Света израства от едно заблудено, но искрено стремящо се човешко същество, правилно осъзнаващо работата, която трябва да бъде извър­шена.

В течение на векове в полезрението на хората постоянно се намират две велики и драматични истории. В дванадесетте подвига на Херкулес е описан Пътят на ученичеството. Този опит, който ни подготвя за великия заключителен кръг на По­свещението, предизвиква жив отклик у всеки стремящ се чо­век. В живота и работата на Иисус Христос, лъчезарният и съвършен Син Божий, който "заради нас проникна зад завеса­та, оставяйки ни пример, за да можем да го следваме по стъп­ките Му" са описани петте етапа от Пътя на Посвещението, петте висши точки, за които ученикът се е подготвял чрез два­надесетте си подвига.

Оракулът е казал и думите му са звучали през вековете: "Човеко, опознай себе си". Това знание е най-великото пос­тижение по Пътя на Ученичеството, а също и награда за цяла­та работа, извършена от Херкулес.



Природата на Ученичеството

Тук може би ще е полезно накратко да осветлим приро­дата на ученичеството. Това понятие постоянно се използва както от стремящите се в християнските страни, така и от тези в източните религии. Ученичеството може да се определи като заключителен етап от пътя на еволюцията и като период от опита на човека, в който той определено постига самосъзна­ние. На този етап човекът съзнателно се стреми да подчини нисшата си природа на волята на душата (която по същество е Волята Божия). Вървейки по този път той се подлага на уско­рен процес, за да може цветчето на душата да се разтвори по-бързо. Неизбежността на човешкото съвършенство стои в ос­новата на неговия стремеж да извърви Пътя. Това съвършенс­тво може да се постигне по два начина. То може да бъде ре­зултат от бавния и неотклонен еволюционен растеж, който цикъл след цикъл следва законите на Природата, докато скри­тият Бог постепенно стане видим както в човека, така и във вселената. Това може да се случи и в резултат от системното старание, прилежност и дисциплина на стремящия се, които водят до по-бързо разкриване на силата и живота на душата.

В един анализ за ученичеството този процес е опреде­лен като "психичен разтворител, който поглъща всички шлаки и оставя само чистото злато". Този процес на усъвършенства­не, сублимация и преобразуване се разгръща упорито и неотк­лонно, докато не бъде покорен Върхът на Преображението и Просветлението. Скритите тайни и силите, дремещи в човеш­ките същества, трябва да бъдат разкрити и насочени за изпол­зване по божествен образец и в съответствие с правилно осъз­натата божествена цел. Използвайки ги по този начин, учени­кът открива, че е свързан с универсални, подобни на божест­вените енергии и сили, стоящи в основата на функциониране­то на природата. По този начин той започва да работи на Пла­на на Еволюцията и да си сътрудничи с великия "облак на свидетелите", които със силата на своето наблюдение и в ре­зултат от постиженията си формират Престолите, Началата и Могъществата, чрез които Единият Живот води творението напред към славен висш завършек.

Такава е целта, за която е работил Херкулес и която стои пред цялото човечество, чието висше групово постиже­ние ще бъде резултат от многото индивидуални усъвършенс­твания.



Астрологични значения

Втората цел на това изследване е да представи един нов аспект на астрологията, който се отличава от обичайния и об­щоприетия. Ние ще проследим как Херкулес преминава през дванадесетте знака на Зодиака. Във всеки от тях той проявява неговите характерни особености и придобива ново знание за себе си, като по този начин демонстрира силата на знака и приема даровете, които знакът е могъл да му предложи. Ще видим как във всеки знак Херкулес преодолява своите при­родни наклонности, учи се да контролира и да управлява съд­бата си, като доказва, че звездите предполагат, но не решават.

Тази форма на астрологията, която според мен ще изме­сти обикновената, работеща с хороскопи астрология, предста­вя в синтезна форма космичните събития, които влияят върху живота на нашата планета, на човечеството като цяло и на ин­дивида, който е микрокосмос в макрокосмоса. Този тип астро­логия насочва вниманието си преди всичко към разкриване на извечния план; всъщност историята разкрива онази малка част от него, която засяга човечеството, докато едно по-широко изучаване на епохите и периодите може да ни даде по-мащабно разбиране на Божествените цели. Човечеството има зад себе си необятно минало; едни са идвали и са отминавали по своя ред; колелото на съществуванието постоянно се върти, свитъкът на живота непрекъснато се разгръща и ние се дви­жим напред, подбуждани от стремителния импулс на извечната направляваща Сила - напред към нови аспекти на целта, към по-широко разбиране и реализация. Съсредоточаването върху личния хороскоп и повишеният интерес на индивида към неговите собствени дребни дела е естествено и нормално, но това е късоглед подход. Съзнанието че сме съставна част от великото Цяло и познанието за божествената Цялост само по себе си може да разкрие пред нас по-широките цели. Тези идеи в крайна сметка трябва завинаги да изместят нашата със­редоточеност върху личното. Малките ни жизнени истории трябва да избледнеят в по-голямата картина на случващото се. Херкулес астрологически въплъщава историята на живота на всеки стремящ се и показва ролята, която отделната единица играе във вечната Инициатива.

Във връзка със зодиака и астрологията един велик източен Учител изказва следната насочваща мисъл:

"Наистина, астрологията е наука, при това наука на бъ­дещето. Истина е и това, че астрологията в нейния висш ас­пект и правдиво тълкувание в крайна сметка ще позволи на човека да фокусира своето разбиране и да действа правилно. Също толкова вярно е, че откритията на бъдещата астрология ще разбулят тайната на истинската координация между душа­та и формата. Тази астрология обаче все още не е открита. Прекалено много неща остават без внимание и твърде малко се знае, за да може астрологията действително да стане точна наука, както мнозина претендират. Тя ще стане такава в бъде­щето, но това време все още не е дошло...

Практикуваната сега астрология е обречена да изчезне поради бързината, с която душите се научават да контролират своята личност. Създаването на хороскоп на душата няма да се базира върху нашето триизмерно знание, тъй като законите на времето и пространството нямат власт над душата." (Езотерична астрология)

Следователно, в това изследване ние ще работим с една нематематическа астрология, която няма отношение към пра­венето на хороскопи. Тя разглежда дванадесетте типа енергии, чрез които съзнанието на божествената Реалност проявява себе си във форма. Херкулес усвоява това знание не на далеч­ните небеса и не в субективните сфери. Той натрупва позна­ние за божествената си същност в своето физическо тяло, зат­руднявано и ограничавано от тенденциите, свойствени за зна­ка, в който извършва всеки свой подвиг. Картината на про­буждащото се божествено самосъзнание ни е показана чрез преодоляването на формата и подчиняването на материята. По този начин, опознавайки Херкулес-ученика и Христос-Спасителя на Света, ние получаваме цялостна картинна пред­става за заключителните етапи от развитието, което предстои за всеки от нас. Тук няма да говорим за петте велики Посве­щения, описани за нас в историята на Иисус Христос - те са предмет на друга книга. (От Витлеем до Голгота)

Като изучаваме историята на Херкулес, преминавайки заедно с него през дванадесетте му подвига по великия небе­сен Зодиак, ние ще го разглеждаме от две гледни точки: като индивидуален стремящ се и като олицетворение на човечест­вото в неговата цялост. На човечеството вече може да се гледа като на достигнало е общата си маса етапа на стремящия се, етапа на разумния търсещ, етапа на човека, който е развил и координирал своите умствени, емоционални и физически спо­собности и така е приключил с интереса си към света на явле­нията, търсейки път в една още по-широка сфера на осведоменост и още по-важна област на активност. В историята на чо­вечеството винаги е имало напредничави индивиди, които са достигали до този етап в своя живот, но човешката раса като цяло никога досега не се е издигала до въпросното равнище. На това се базира чудото на предишните постижения, в него е и основанието за сегашната благоприятна възможност.

Световният ученик днес

Изпитанията, на които Херкулес доброволно се полага и подвизите, към които понякога безразсъдно се устремява, днес са достъпни за хиляди хора. Може да се види как съвременни­те условия точно се напасват към различните детайли на дра­матичния и често забавен разказ за неговите усилия по стръм­ната пътеката на изкачването. Всеки от нас е Херкулес в заро­диш и всеки от нас се сблъсква със същите проблеми, стреми се към същата цел и върви по същия кръг на зодиака. Първото, което трябва да се направи, е преодоляването на всякакъв страх и постигане на контрол над естествените сили на чове­шката природа. С тази задача Херкулес се сблъсква при най-различни комбинации от обстоятелства преди да се изкачи на върха на посвещението в Козирог и да стане служител на чо­вечеството.

Съперничеството и егоистичните цели трябва напълно да се прогонят и отстранят и в тази връзка ние наблюдаваме как Херкулес научава урока, че присвояването на каквото и да било за отделния "аз" по никакъв начин не е мисия на сина на Бога. На Херкулес му се налага да осъзнае себе си като лич­ност единствено за да разбере, че индивидуализмът съзнател­но трябва да се принесе в жертва за благото на групата. Той открива също така. че личностната алчност няма място в жи­вота на стремящия се, който търси освобождаване от непрекъ­снатия цикъл на съществуването и постоянното разпъване върху кръста на материята. Главната характеристика на чове­ка, потопен в живота на формата и управляван от законите на материята, всъщност е страхът, индивидуализмът, съперниче­ството и алчността. Те трябва да отстъпят място на духовната смелост, сътрудничеството, груповото съзнание и безкористността. Това е урокът, който ни дава Херкулес, а също и де­монстрация на Божествения живот, който се утвърждава в творческия процес на съзиданието и разцъфтява все по-прекрасно всеки път, когато животът направи своя кръг по зодиака за около 25 000 години, според изчисленията на аст­рономите.

Това е разказ за космичния Христос, разпънат върху Фиксирания Кръст на небесата; това е пътят и на историчес­кия Христос, описан в библейските предания, извървян от Не­го в Палестина преди две хиляди години; това е историята също и на Индивидуалния Христос, разпънат върху кръста на материята и въплътен във всяко човешко същество, т. е. на Бога, въплътен в материя. Това е история за нашата Слънчева система, за нашата планета и за човешкото същество. По този начин, гледайки към небесните висини, ние виждаме великата драма, завинаги запечатана там за нас, а разказът за Херкулес я разяснява на стремящия се с всичките й подробности.



Ключови мисли

Тук ще формулираме четири ключови мисли, които из­разяват целта, стояща в основата на съзидателния процес, и към която се стреми както Космичният Христос, така и инди­видуалният стремящ се. Те ни дават ключ към разбирането на Плана. А взети заедно те олицетворяват цялата история на взаимоотношенията между духа и материята, между живота и формата, между душата и тялото.

Първа мисъл: "Природата проявява невидимите си енергии чрез видими форми". Зад обективния свят на явлени­ята, човешки или слънчеви, малки или големи, органични или неорганични, стои субективният свят на силите, които отгова­рят за външната форма. Под външната материална обвивка се простира империята на същинското БИТИЕ и днес религията и науката проникват именно в този свят на живи енергии. Всичко външно и осезаемо е само символ на вътрешните съ­зидателни сили и именно тази идея лежи в основата на символогията. Символът е външната и видима форма на вътрешната и духовна реалност.

Борбата на Херкулес е именно за овладяване на взаимо­действието между външната форма и вътрешния живот. Той осъзнава, че е форма и символ, тъй като продължилото векове господство на нисшата материална природа лесно ни дава ос­нование да чувстваме именно това. В същото време Херкулес разбира, че неговата задача е да прояви духовното битие и енергия. Той трябва да научи на практика и чрез опита си, че е иманентен по природата си Бог и че неговият "Аз" е тясно свързано с "не-Аз-а". Трябвало е да експериментира със Зако­на за причината и следствието, бидейки инициатор на причи­ни, които да предизвикат разумни последствия. Той премина­ва през дванадесетте знака на зодиака като се стреми да дейст­ва субективно и се опитва да отхвърли съблазните и притега­телната сила на външната осезаема форма.

Втората ключова мисъл може да се изрази така: "В сър­цевината на всички религии е заложена концепцията за скритото Божество". Именно това мистично осъзнаване е предмет на човешките търсения в течение на вековете. Изра­зителите на световните религии са въплътили в своите учения един от аспектите на това търсене, приемайки факта за Бога като основна предпоставка, доказвайки реалността на негово­то Съществувание със своята сърдечна любов, преданост и почитание. Свидетелствата на мистиците от всички времена и народи са толкова многобройни, че сами по себе си формират база от доказани факти и не могат да бъдат отричани.

Изследователите в областта на науката се стремят да от­крият истината като изучават формата и действително са при­добили обширна информация, като заедно с това ни водят до разбиране за нашето дълбоко невежество. Благодарение на физиката, химията, биологията и другите науки ние сме нау­чили много за външния покров на Бога, но едва навлизаме в една друга област, където всичко изглежда само като хипотеза и предположение. Малкото, което със сигурност знаем е, че всички форми са аспекти на енергията; че съществува взаимо­действие между енергиите и че те влияят върху нашата плане­та; че самата планета е енергийна единица, съставена от мно­гобройни енергийни единици, и че самият човек също е съв­купност от сили и съществува в света на силите. Науката мно­го успешно ни е довела дотук, където се срещаме с астролога, окултиста, идеалиста и мистика, които свидетелстват за скри­тото Божество, за живата Същност, за универсалния Разум и за централната Енергия.

В разгръщащата се драма на небесата, в научните из­следвания, в математическите изчисления на астролозите и в свидетелствата на мистиците ние можем да наблюдаваме пос­тепенно разкриващото се проявление на тази скрита божест­веност. Малко по малко чрез изучаването на историята, фило­софията и сравнителната религия ние виждаме как планът на Божеството става все по-очевиден. В преминаването на слън­цето през дванадесетте знака на зодиака можем да наблюда­ваме забележителната организация на плана, фокусирането на енергията и растящото влечение към божественото. През XX век обективното и субективното най-сетне тясно се преплетоха и взаимопроникнаха, така че е почти невъзможно да се ка­же къде свършва едното и къде започва другото. Завесата, ко­ято скрива Божеството, все повече изтънява, а дейността на постигналите знание, програмата на Христос и неговата Църк­ва, плановете на скритите групи световни дейци, на Ришите и на окултната Йерархия на нашата планета са съсредоточени върху извеждането на човечеството към Пътя на Ученичество­то, както и за обучение на постигналите по-голямо развитие, така че да станат мислители и инициатори на новата епоха. Тогава хората ще преминат от Залата на Учението в Залата на Мъдростта, от сферите на нереалното към царството на Реал­ното, от външната тъма на телесното съществувание към свет­лината, която вечно сияе в царството на духа.

Третата мисъл ни дава ключ към метода. От дълбините на вековете долитат думите: "Аз съм този, ...който пробуж­да мълчаливия свидетел". Изследователите във всички обла­сти вече са наясно, че вътре във всички форми съществува стремеж към разумно проявление, както и определена жизне­ност, която наричаме съзнание и която при хората приема форма на самосъзнание. Когато това самосъзнание е истински развито, то прави човека способен да разбере, че скритата във вселената Божественост е идентична по природа със скритата в него Божественост, макар че първата е несравнимо по-висша по степен и съзнание. Тогава човекът ще може съзнателно да стане Наблюдател, Свидетел и Възприемащ. Той вече няма да се отъждествява с материалния аспект, а ще е Онзи, който го използва като средство на проявление.

След постигането на този етап идва ред на великите подвизи и борбата вече се води съзнателно. Човекът сякаш се разкъсва в две посоки. За него е привично да се отъждествява с формата, но новото му разбиране изисква идентифициране с Душата. В този момент настъпва преориентиране и човекът предприема нови усилия, насочени към самия себе си, както това е описано в разказа за Херкулес, Бога-Слънце. При пос­тигане на определена интелектуална висота "безмълвният Свидетел" се пробужда за действие. Херкулес започва своите подвизи. Въпреки че човешкото същество е все така подвласт­но на потребностите на еволюционното течение и се управля­ва от желанието за придобиване на опит и за материално при­тежание, то започва да се поставя и под контрола на божест­вения Обитател. Човекът се проявява като стремящ се, тръгва в обратната посока и започва да работи чрез дванадесетте зна­ка на зодиака, но вече се движи от Овен към Риби, минавайки през Телеца и останалите знаци (обратно на часовниковата стрелка), вместо да действа в обичайния за човека регресивен маниер - от Овен към Телец, през Риби и останалите знаци (по посока на часовниковата стрелка).

И накрая, промененият фокус на живот и настойчивото му старание в дванадесетте подвига, извършени съответно в дванадесетте знака на зодиака, ще позволят на ученика да тържествува с победа. Тогава той ще разбере значението на четвъртата ключова мисъл и да възкликне в съзвучие с Космичното Божество: "Чуйте тази велика тайна. Независимо че стоя над раждането и прераждането, или Закона, и като Властелин на всичко съществуващо, тъй като всич­ко произтича от Мен, Аз, както и досега изявявам воля да се проявя в Моята Вселена и затова се раждам със Своето Могъщество, и Мисъл, и Воля". (Бхагавад Гита, съставена и адаптирана от йога Рамачарака.)


Каталог: 01-Bulgarian -> 14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Биография на един йогин Парамаханса Йогананда Предговор
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Книга първа платон елевсинските мистерии Младостта на Платон и смъртта на Сократ
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> К. Г. Юнг Автобиография спомени, сънища, размисли Записани и издадени от Аниела Яфе Подготвената съвместно от Юнг и Аниела Яфе автобиография
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Уолдън или Живот в гората Хенрих Дейвид Торо
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Вестителите на зората барбара Марчиняк
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Живот без принцип хенри Дейвид Торо Избрани произведения
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Образи и символи Размисли върху магическо-религиозната символика
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Sant Bani Ashram Sanbornton, New Hampshire, usa превод Красимир Христов, 2003 Художник на корицата Димитър Трайчев Кратка биография
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Писма на елена рьорих 1929 – 1932 Том 2 Един уникален по съдържанието си труд
14.Knigi%20i%20statii%20-%20Ezoterika -> Митът за вечното завръщане Архетипи и повторение


Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   14




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница